IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
> Края на света, Тренировъчни площадки
Камивадза Орочи
коментар Mar 29 2017, 08:51 PM
Коментар #1


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 4,984
Регистриран: 6-February 08
Град: София
Потребител No.: 1,460

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 192/192
CH: 214/214
ST: 232/232 RM: 17

Сила: 96
Интелект: 107
Воля: 67
Бързина: 116
Статус на героя: 25xp from jutsu refund





Така изглеждаше Риучидо отвън своите безкрайни и дълбоки пещери, разпростирайки на хиляди километри зад хоризонта. Тези скали постоянно се раздвижваха, сменяйки редовно местоположението си и никога не оставаха на едно място за дълго време. Освен многобройните форми на живот вътре в пещерите, отвън беше дома на птиците, бозайниците характерни за скалистите местности, влечуги и земноводни. Също така екстремната местност беше чудесно поле за битки и тренировки, стига да можеш оцелееш на горещите температури, суровите ветрове, гладните хищници и честите земетресения.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Feb 24 2019, 05:00 PM
Коментар #2


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Прехвърлянето беше мигновено и малко разтърсващо за сетивата. Гата поне бе съобразила да не захвърля Казекагето сред ослепителна светлина. За сметка на това, мястото, на което се озоваха, беше ужасно горещо. Толкова горещо и влажно, че дрехата мигновено залепна за гърба на Каяте, а дробовете му се задръстиха от влагата, която слепи и косите му. Гата се смъкна доволно от крака му и тръгна напред.
Намираха се в огромна кухина, в която ехото от стъпките на Хюго кънтеше оглушително и продължително. Беше от невпечатлителен сив камък, а осветлението идваше от наредени на гъсто енергийни кристали, оцветявайки всичко в зелени, сини и лилави нюанси, пронизвани от бели жилки. Като че ли и топлината струеше от въпросните кристали.
Таванът беше висок и от него над дълбок изкоп висяха слузести …кожени… доколкото Каяте можеше да прецени от разстоянието, чували. Пред очите му един от тях се прокъсна и от вътрешността му се изсипаха цяла върволица змийчета, бели като Гата, но и доста по-едри. Люпилня, Хюго се намираше в някаква странна люпилня. Когато проследи с поглед падането на змиите, забеляза, че по дъното на изкопа има десетки, ако не и стотици напълно идентични змии. Някои бяха намотани на кълбета едни около други с десетки и ту бързо, ту бавно се усукваха. Други, основно по-големите, се шляеха наоколо по единици и от време на време имаха по някой изблик на агресия, цапардосвайки с масивните си опашки кълбетата от новородени змии. Всичко беше влажно и лепкаво. И много зловещо във флуоресцентната светлина на пещерното образувание.
– Техниката, зса която говориш, изсис-с-сква да позснаваш змиите, които ще призоваваш. Не вс-с-сяка втора зсмия в Риучидо може да прави това, което ти ис-с-скаш. – обясни Гата, когато двамата застанаха на ръба на дълбокия поне петдесет метра изкоп. – С-с-слезс долу и маркирай поне две от тях с-с-с чакрата с-с-си. Те, както виждаш – с известна погнуса додаде змийската принцеса, – ще с-с-си предадат отпечатъка ти, зса да могат две да с-с-се отзсоват винаги, когато ти трябват точно те. Хайде с-с-смело. Най-малките не с-с-са много отровни. И безс шмекеруване! – побърза да додаде Гата, след което палаво потупа Хюго по глезените с опашка.
Каяте беше свободен да се спусне, нищо не го спираше и змиите като че ли не обърнаха внимание на появата изобщо. Това добре, но Гата някак си беше пропуснала да спомене после какво? Е, какво пък, сигурно беше изненада.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Feb 24 2019, 11:38 PM
Коментар #3


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Хюго присви очи по време на второто обяснение, което змията бе решила да изложи. Може би Гата нямаше достатъчно доверие, за да разясни всичко на сунаджията, но щеше да е доста смело от нейна страна да сметне, че той споделяше нещо различно. В този момент в съзнанието му изплува въпроса, който тя зададе по малко. Имаше ли Казекагето съюзници? За момент се почувства параноичен. Най-вероятно Гата бе сметнала, че ще бъде разбрана дори без допълнителните си разяснения, затова се бе изразила двусмислено по-рано, но някакво съмнение в този момент бе породено в Каяте, макар че той се опиташе да го отхвърли с пълни сили.
Щеше ли въпросното решение да бъде наистина в полза на кагето? Ако този път разбираше предложението правилно, силите на Рюмяку щяха просто да бъдат откъснати от Роран и прехвърлени към Риучидо и докато се намираха между двете пространства, щяха да бъдат задържани там, пропускайки част от тях към дома на змиите. Тези изтичания притесняваха Хюго твърде много. Рискуваше да наруши баланса на чужда екосистема. Не знаеше колко трайни щяха да са следите от Рюмяку и какво се криеше из Риучидо, напълно възможно бе да откъсне силата от потенциални лотоси, за да я прехвърли към нещо по-лошо. Нарушаването на баланса можеше да създаде проблеми и с другите две легендарни зони – Мойобокузан и Шикотсурин.
Мислите и спекулациите на лидера се спускаха бурно през ума му, докато той издишваше бавно, за да запази спокойствие и да не показва нищо на повърхността. Сега, плана на Гата изглеждаше лощ, доста лош. Щеше да е прибързано да я обвини за предлагането му, така че поради липсата на доказателства, които да сочат обратното, змията бе невинна и наистина се опитваше да помогне, макар че не бе пресметнала добре опасностите. Все пак, Каяте нямаше никакво намерение да я спре, след като бе помолил за помощта ѝ. Ако метода и наистина работеше, то щеше да е добре да го задържи като опция, в случай, че положението в Роран бе наистина лошо и откъсването на Рюмяку можеше да оправдае всички рискове.
Хюго осъзна колко малко значи договора му с Риучидо. Знаеше твърде малко за тях, а думата му там не значеше нищо. Затова се страхуваше от пренасянето на извора, тъй като имаше възможността да попадне на място, в което имаше по-малко контрол от пустинята.
- Въпреки всичко се надявам, че печата в Роран все още се държи и че ще успеем да предотвратим премахването му. – това бяха думите, които сунаджията успя да намери в този момент. Искаше да бъде ясно, че помощта на Риучидо ще е нужна само в краен случай, за да не бъдат разочаровани, ако не бъдеха повикани. В този момент му беше нужно да отклони мислите си в друга посока. Последното нещо, което му бе нужно сега бе да се съмнява в добронамереността на фракцията, с която бе сключил договор. Затова бе важно, да не издава на Гата, че за момент се бе истински усъмнил в нея.
За щастие на умисления сунаджия, приятелката му бе изстреляла голяма последователност от несвързани глупости, които напълно го изкараха от мислите му. Наистина не разбра нищо от това, което тя бе изсъскала, но звучеше обидена или ядосана. Което и от двете да бе, Хюго бе закъснял с въпросите си и вече пътуваше из измеренията с омотана около себе си змия.
Каяте изстреля безброй погледи във всички посоки, за да установи какво се бе случило. Беше транспортиран и то с впечатляваща скорост. Имаше само едно адекватно предположение за това къде се намираше и то бе свързано с довелата го тук. Това трябваше да е Риучидо, а енергийните кристали бързо го потвърдиха.
Мястото бе неприятно, даже някои биха го сравнили със сцена от филм на ужасите, но Каяте не се притесняваше от това да бъде обкръжен от змии. Все пак раждането на всяко живо същество бе неприятна гледка и пукащите се кожени торби не бяха изключение. Но всичко това бе важна част от живота, така че не бе трудно да се привикне.
Лошите условия не трябваше да разсейват кагето, тъй като той бе дошъл с цел или бе завлечен тук, но със цел. Изглежда всеки път, когато искаше частица сила от това място, той трябваше да се бори за нея. Този път нямаше да е изключение. Далеч не живееше със заблудата, че договора му със змиите ще му позволи да премине свободно и да си избере другар. Напълно възможно бе младежите наоколо да бяха агресивни, така че трябваше да стъпва изключително внимателно, за да не привлече твърде много внимание.
Хюго откриваше логиката в думите на Гата и обясненията ѝ, но звучаха все едно са просто част първа от много следващи. Най-вероятно разгадаването на следващите стъпки бе част от изпитанието, затова и сунаджията не сметна за нужно да пита за повече напътствия. Знаеше как да започне и предполагаше, че ще е добра идея да се постарае да не бъде погълнат от нещо надминаващо размерите му.
Като за начало създаде чакра слой в подметките си, защото терена изглеждаше пълен с неприятности. Лепкавата земя на места можеше да се окаже твърде лепкава или да се промени в точно обратното и да го подхлъзне. Каквото и да го очакваше отпред, не беше точно твърда земя, така че предпазни мерки бяха нужни. Това щеше да му помогне да циркулира поне минимално количество чакра през тялото си, за да е готов да използва Domu по всяко време. Последния път, когато бе в Риучидо, единия му крак бе запознат със захапката на змия, което доведе до купища проблеми по-късно, затова не му се искаше да повтаря това преживяване. Ако някоя змия се стрелнеше към краката му, Хюго възнамеряваше да ги вкамени и да предотврати каквато и да е отрова да попадне в кръвта му.
Въпреки че не знаеше какво точно прави, Каяте бе започнал да крачи уверено напред и да се оглежда за подходящи партньори. Бяха му нужни два броя и от това, което бе виждал от Санае, не беше нужно да са наистина масивни, но ако бяха два или три пъти по-дълги от височината на човек, щеше да е най-добре. Всичко с времето си, за сега трябваше да огледа екземплярите без да привлича излишно внимание върху себе си и като имаше ясна цел, щеше да му мисли. В момента вървеше с нагласата да „отвлече“ змийчета, макар че щеше да е по-добра идея първо да пробва да се съюзи с тях доброволно. Не знаеше какво да очаква, така че метода щеше да бъде избран най-вероятно импулсивно, когато ситуацията го наложеше.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Feb 25 2019, 01:57 PM
Коментар #4


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Когато стъпи на отвесната страна на изкопа, Хюго усети, че пръстта и камъните, където имаше такива, са топли, и че излъчват същата онази горещина, която задръстваше дробовете му с влага. Всяка стъпка надолу му разкриваше поредната странност за люпилнята. Високо горе на ръба двамата с Гата чуваха единствено кънтенето на стъпките му и разменените думи, но колко по-надолу слизаше, толкова повече се променяха звуците. Първоначално съскането се надигна леко, като милувката на шепот, докато накрая не набра сила до кресчендото на ураган, а на дъното премина в неестествен злокобен рев, улавян от меките топли стени и оттласкван във всички посоки, за да бъде мултиплициран до тътнещо буботене, което вибрираше в гърдите на Каяте.
За негово успокоение, нито една змия не му обърна кой знае какво внимание, докато слизаше по стената на изкопа. Когато се озова долу, усети върху себе си внимателните изучаващи погледи на някои от по-едрите екземпляри. Ала новородените мъници бяха твърде заети да се усукват яростно едни около други, за да се трогнат от кагето. Дали пък така не тренираха още от малки костотрошащите си прегръдки, които Хюго бе дошъл да търси?
И макар първоначално да не му обръщаха внимание, в поведението на по-едрите екземпляри се появи малка разлика, когато Каяте стъпи на дъното и се разтъпка сред бучащия от съскане хаос на змийското гнездо. Част от тях го изгледаха неприкрито и с подозрение, а други се приплъзнаха към кълбетата от намотани новородени и млади влечуги. Масивните опашки се увиха собственически около заплетените младенци, сякаш по-зрелите бяха усетили намерението на Каяте да похищава змийчета. С изключение на това, нито една от змиите не се стрелна или не предприе агресивни действия спрямо Казекагето. Стояха, сучеха се и го наблюдаваха внимателно като полска мишчица. Само на десетина метра вдясно от Хюго, един дълъг поне три метра екземпляр с туловище като дънер на младо дърво пропълзя около най-близкото кълбо от намотани змии и се втренчи в кагето от почти цялата си височина. Нещо подобно се случваше и на двайсетина метра от лявата му страна, и по-напред пред него, а почти покрай всяко вардено кълбо се мотаеше и премерено се приплъзваше по още един сравнително едър екземпляр.
– Няма да с-с-се плашиш, Хюго-кун – някъде отвисоко долетя гласът на Гата, пронизал бумтящия наоколо съсък. – Прос-с-сто с-с-се перчат! Е, ус-с-спех, ще с-с-се видим по-къс-с-сно!
Дори и да се обърнеше, за да види къде е змията му, Хюго нямаше да я забележи, защото Гата вече бе изчезнала. Може би по задачи. А може би просто искаше да го остави да се мъчи, след като беше толкова несъобразителен. На фона на всичко това, още една от кожените торби високо горе се разцепи с раздиращия звук на разпорен търбух и купчината новородени слузести змийчета пльоснаха сред събратята си далеч пред Хюго, където стълпотворението от влечуги бе най-внушително.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Mar 2 2019, 08:53 PM
Коментар #5


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Хюго издиша бавно, откъсвайки се от хаоса около себе си. Животните можеха да усещат страха в хората и на това място той би се определил като слабост. Сунаджията нямаше намерение да проявява такава пред горделивите змии, затова постепенно изпразни умът си. Намираше се на ново място, където не бе искал да попадне, но вече бе твърде късно. Бе изпратен тук за нещо, така че нямаше да си тръгне без него, дори и да нямаше план как ще го направи. Не обичаше такива ситуации, където трябваше да разчита само и единствено на инстинктите си, но в този момент не му оставаше друго. Щеше да действа по усет, защото спреше ли момент да обмисли положението си, само щеше да се разколебае.
Погледа му обходи залата, за да оцени събралите се екземпляри. Може би беше добра идея да не ги нарича така, тъй като целеше да ги направи свои другари в най-скоро време. Все пак те се перчеха пред него, така че и Каяте не възнамеряваше да отстъпи. Изпъчи гордо гърди, ръцете му се отпуснаха и уверено поведе напред към най-близката змия с десен крак.
- Спокойно, не съм тук да нараня малките. Дошъл съм да предложа чакрата си в замяна на помощта ви. Дошъл съм да сключа договор с поне двама. – плавно, докато говореше, сунаджията пресичаше погледа на всяка наперчена змия и търсеше знак да я приближи. Докато не получеше такъв, той щеше да се приближава до най-близката, за да потвърди увереността си както пред тях, така и пред себе си. Междувременно му хрумна идея, която не сметна за нужно да премисли. Както и бе заявил, единственото, което можеше да предложи на животните в замяна на помощта им в битка, бе чакрата си. Това бе паричната единица, която плащаше за телата им, така че ако искаше да им привлече вниманието и да ги убеди, че размяната си струваше, трябваше да я изложи на показ.
До сега циркулираше достатъчно чакра, колкото да се предпази от потенциална отровна захапка, но в този момент бе решил да захвърли предпазните си мерки. Трудно щеше да убеди някого, че не изпитва страх, ако тялото му бе готово да се защити във всеки един момент. Вместо това, насочи цялата си енергия към дясната си ръка, карайки я да сияе в синьо. Не направи никакви сийлове, за да не бъдат разчетени като агресивно действие, единствено концентрира чакра в ръката си, която смяташе да отдаде на тази, която първа припълзеше към него. Според думите на Гата, трябваше да остави белега си върху тях, за да може ги призовава, така че щяха да го улеснят, ако сами приемеха чакрата му.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 3 2019, 10:25 PM
Коментар #6


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Обгръщайки ръката си с чакра, Хюго несъмнено бе привлякъл вниманието на змиите. В мига, в който предложи като жертва енергията си, змийското гнездо се развълнува внезапно и яростно. Казекагето се бе насочило към най-близката змия с уверена крачка, но разигралата се сцена беше напълно способна да го накара да се поколебае.
Гата беше казала, че ще си прехвърлят отпечатъка помежду си, вероятно чрез натрапчивото усукване едни около други, ала не беше споменала, че все пак ще се надпреварват коя ще го получи първа. Каяте внезапно бе приковал цялото им внимание, а само миг по-късно светът сякаш се разлюла. Няколко едри екземпляра се стрелнаха към онази змия, която кагето си бе подбрал, а мъниците в хватката ѝ се развилняха, опитвайки да се усучат около защитаващата ги опашка. Влечугото се тръшна на земята, за да изтръска змийчетата, стрелна се под замаха на свой събрат, прекатури друг и перна с опашка през муцуната трети. Като през цялото това време се приплъзваше по-близо до Казекагето. Всичко наокого бе кипнало по същия начин – една през друг змиите опитваха хем да си попречат, хем да се преборят да се доберат първи до Каяте. Какофонията и бумтящият като в кошер съсък можеха да разклатят и най-солидното самообладание. И единственото успокоение бе, че докато определено опитваха да се отстранят една друга, агресията на змиите не беше насочена към самия Хюго. Колкото и змийски опашки и туловища да се размятаха около него, той преспокойно можеше да продължи към целта си. А когато двамата се оказаха достатъчно близо един до друг…
Влечугото плонжира и с едно бързо движение отри муцуна в обляната в синьо длан на Казекагето. Суматохата внезапно стихна, сякаш другите змии бяха зашлевени от настъпилата победа. Но преди Хюго да е способен да ликува, че толкова лесно бе постигнал желаното, огромната змия отметна глава и сунаджията усети дългите остри зъби впити в дланта си. Странно усещане пропълзя нагоре по ръката му, не беше твърде близо до болката от отровата на мъдреца, но не беше и достатъчно различно. Нещо като че ли се промуши под кожата му, докато чакрата му се абсорбираше от белите люспи на змията. Можеше дори да види движението, продължило, спряло и утихнало насред предмишницата му, изпод отметналия се ръкав. Когато змията се отдръпна и изтегли дългите си като бръсначи зъби от дланта на Хюго, сякаш цялата му същност беше издърпана през леко кървящите дупчици. За щастие, единствената болка произлизаше от новопридобитите рани. Отрова като че ли нямаше. Ала докато Каяте със задоволство можеше да се наслади на малкия си успех, а новата му познайница се усукваше наоколо като победител, наперена високомерно, всички останали змии се отдръпнаха. Едни по-бавно, друго по-бързо, но до една се изтегляха, образувайки вакуум около Хюго. Дори малките намотани кълбенца се търкаляха настрани, за да се боричкат все по-далеч от кагето. Дали пък не бяха обидени?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Mar 4 2019, 08:39 AM
Коментар #7


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Хюго изскърца със зъби, когато чуждите остриета се забиха в кожата му. Тази болка му бе позната, вече веднъж не бе успяла да го откаже, нямаше и този път. Сунаджията сви мускулите си и концентрира още по-силно чакрата си, за да задоволи влечугото, което бе успяло да го стигне.
Кагето издиша няколко пъти тежко, докато пулса му се покачваше, а върху челото му се образуваха едри капки пот. Загубата на чакра по този начин не бе приятно изживяване, но пък беше изненадан колко ефективно беше. Надяваше да събуди интереса на змиите, но чак да ги накара да си спретнат такова меле не му бе минавало през ума, че е във възможностите му. Странно, но това, че бе толкова желан от тях, го караше да върне малкото самоувереност, която бе изгубил заедно с чакрата си. Може би им дължеше извинение, че се бе усъмнил в тях за момент и не се чувстваше в безопасност, когато пристигна. Все пак бе сключил договор с фракцията им и въпреки че из Риучидо имаше индивиди, които не биха го зачели, това не се отнасяше за мнозинството. В интерес и на двете страни бе да бъдат партньори и Каяте те първа се убеждаваше в това.
Докато тялото му си почиваше и се опитваше да достигне спокойствието на ума му, Хюго се огледа още един път наоколо. Змиите се отдръпваха, а той бе маркирал само една от тях. Нямаше как да знае със сигурност, че чакрата му щеше да се предаде от едното влечуго на другите, така че трябваше да премине през същия процес още веднъж с друга змия. Трябваше му минута, за да се успокои ритъма на сърцето му и да се подготви за втора захапка, междувременно из всичките бели люспи, Каяте се надяваше да мерне и тези на Гата, макар че тя не изглеждаше толкова заинтересована от неговото обвързване с други. Можеше да я призове отново, когато бе готов, но се намираха в Риучидо и щеше да е загуба на чакра да го прави за толкова малко разстояние. Но приятелката му щеше да е нужна, за да го върне обратно в Страната на Вятъра, където сунаджията щеше да има възможността да изпробва джутсуто си преди да си вземе малка дрямка.
Всички тези притеснения за какво ще прави после и как ще се върне, обаче оставаха на заден план, защото Хюго усещаше как дишането и пулса му се нормализират, а работата му тук не бе свършена.
- Казах, че съм дошъл да сключа договор с поне ДВАМА. Не е ли твърде рано да се отдръпвате? –Хюго не се чувстваше по-малко победител от захапалата го змия, а това го караше да бъде много по-нахален от преди. Вече знаеше колко голям интерес представляваше за влечугите, затова не се съмняваше, че ще маркира второ от тях. Единственото притеснение, което можеше да има е претоварването на тялото си, но нямаше толкова време на разположение, за да го поставя като истински проблем пред себе си. Този път изпъна лявата си ръка напред и я обгърна в чакрата си, която засия на фона на влажния въздух. Този път нямаше да избира, а щеше да остави змиите да се преборят за това коя ще стигне до него. Застана твърдо стъпил и изпъна гръб, готов да седи така без да потръпне, докато най-достойният от присъстващите успееше да впие зъбите си в ръката на кагето.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 8 2019, 12:03 AM
Коментар #8


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Въпреки новооткритата си самоувереност, Хюго надали щеше да успее толкова лесно да примами змия втори път, предвид начина, по който едва ли не ги бе пренебрегнал. Защото в техните очи фаворизирането на конкуренцията им беше явен белег за пренебрежение. Разбира се, беше длъжен да опита, въпреки че влечугите бяха почти демонстративни в начина, по който се отдалечаваха от кагето. Каяте можеше да се обзаложи дори, че правеха съзнателното усилие да не поглеждат към него и съблазнително окъпаната му в сиянието на чакрата ръка.
За сметка на синхронно фръцналото се змийско гнездо, обаче, новата му познайница изглеждаше пре-щастлива и доволна, когато сунаджията предложи още от чакрата си на показ. Змията се надигна внезапно, отърквайки муцуна, глава и туловище в синята енергия на Каяте, абсорбирайки колкото успее от нея, преди Казекагето да е дръпнало ръката си. Възголямшкото влечуго продължи спокойно да се щура около краката му. Съскаше приповдигнато и хвърляше изучаващи погледи на ръцете му, с пламенната надежда, че ще ѝ предложи още малко от чакрата си.
За разочарование на Хюго, от Гата нямаше и следа – нито от ефирното ѝ и добре тренирано телце, нито от изпълнения с достолепие глас, който да го напътства. Или да се хихика злосторно от ръба на изкопа, в който го беше принудила да слезе. Бялата змия не даваше признаци, че ще се върне скоро, но пък и Каяте явно имаше още работа тук, тъй като още не бе изпълнил заръката ѝ изцяло. Оставаше само да намери начин как да се сдобие със съдействието на втора змия. Задача, която изглеждаше все по-трудна, предвид бързо отдалечаващите се от неподвижното каге влечуги. Факт, който само повдигаше въпроса толкова ли щеше да е трагично, ако примамеше само една змия и опиташе да мине с този номер.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Mar 8 2019, 10:10 PM
Коментар #9


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Ползвал ли съм я тази преди?

Хюго прекара ръка по люспите на опитомената змия. Какво алчно същество, но можеше ли някой да го вини? Прекарало живота си в пещерите на Риучидо, хранило се с лесни жертви, неуспяло да се отличи пред никой друг до сега и всичко това само, за да успее да се размножи и да даде живот на още една дузина змийчета, които ще последват безсмисленият му път.
Кагето погледна жално към новата си приятелка и отърка още веднъж напоената си с чакра ръка, около муцунката ѝ. Въпреки незначителното си съществуване тя бе направила правилния избор. Беше се подчинила пред силата, която ѝ бе предложена, бе решила да последва светлината, която ѝ бе показана. За разлика от останалите, според които изразяването на характер в този момент щеше да промени по някакъв начин живота им.
- Съжалявам, но нямам време за това – раздразнено прошепна Каяте. Бе потърсил помощта на Риучидо, неговата мощ, за да бъде готов за това, което го очакваше. Бе дошъл да намери свои партньори, но изглежда това нямаше да е възможно в малкото часове, с които разполагаше.
Хюго пристъпи напред, внимателно прескачайки туловището в краката си, и притвори за момент очи. Спря излишния поток на чакра и се концентрира в извора ѝ. Беше глупак, за да си мисли, че животните могат да погледнат на него като на равен, но беше по-глупав, че самият той да се приравни на тях. Санае бе права, всяко същество се нуждаеше от някого пред когото да се преклони. Всичките тези змии се чувстваха пренебрегнати, защото Хюго подаде ръка само на една от тях, сключи договор само с нея и това бе негова грешка. Те имаха нужда от господар, който да придаде смисъл на съществуването им,а веднъж осъзнал това, Каяте захвърли напълно първоначалния си план. Вече не търсеше партньори.
Малко пламъче пламна вътре в него, нямаше за кого да пести силите си. Вече нямаше намерение да маркира две змии и да си тръгне от това място. Не, щеше да подчини всяко същество обърнало му гръб, ако се наложеше щеше да подчини цял Риучидо. Вече не бе обикновено шиноби, не можеше да си позволи да не получи това, за което бе дошъл. Цялостта на света, който хората познаваха зависеше от него и той нямаше как да го предпази сам, затова щеше да направи всичко възможно, за да придобие сила от всеки извор, който открие. Тази люпилня бе един такъв извор.
Хюго отвори очи и за миг освободи всичката чакра, която вреше в гърдите му, пристъпа тежко напред, потъвайки в крехкия под. В следващия момент всичката му енергия се насочи единствено към ръцете му. Погледа му за миг обходи всяко същество в стаята и маркира позицията на всяка змия с достойни размери. Щеше да ги избави от мъките на безсмисленото им съществуване, щеше да се превърне в техния спасител.
Изстреля се напред с няколко светкавични крачки, колкото да позиционира тялото си в някаква относителна близост до възможно най-много от влечугите, които се намираха пред него. Майната им на тези отзад. Ако си мислеха, че горделивостта им ще надделее над енергията, която казекагето им предлагаше, самите те не познаваха себе си.
- Като се замисля, имам чакра за всяка от вас. – изръмжа кагето и ръкавите му набъбнаха. В следващият момент във всякакви посоки се изстреляха дванадесет тъмнозелени змии, напоени с чакрата му. Всяка от тях разцепваше въздуха, насочила се към целта си. Всеки от съмъните на сунаджията имаше определен бял партньор, около когото трябваше да се увие и да започне трансфер на чакра от тялото на Хюго, който вече стъпил здраво, готов да получи съпротивление от всяко влечуго докато не бъдат опитомени от чакрата, която им предлагаше. Не целеше да ги нарани по никакъв начин, но щом не го виждаха като достоен партньор, щяха да погледнат на него като на лидер, а за тази цел той трябваше да им покаже силата си.
- Хайде вземете каквото ви е нужно! – промърмори гневно сунаджията, освобождавайки напълно чакра резервите си.

// Давам 450 опит за 3 нива на Senai Jashuu :)
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 13 2019, 11:50 PM
Коментар #10


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Хюго явно бе твърдо решен да прикотка змиите и не пестеше драгоценната си чакра. Но дали подхождаше по най-правилния начин, опитвайки да наложи доминацията си така на очевидно своенравните змии? Или може би грешката се състоеше не толкова в метода, колкото в нагласата му? Само времето щеше да покаже, а то започна да се движи изключително бързо в мига, в който Каяте прескочи туловището на новата си познайница. Веднага щом усетиха надменното намерение на Казекагето да ги нападне, и то със змии, по-нисши от самите тях, в собствената им люпилня, гневът на гнездото стана почти осезаем. Може и да не бяха надарени с човешка реч, но тези влечуги бяха далеч от крехките змийчета, които Хюго бе развял пред муцуните им. Шумът можеше да се реже с нож, въздухът натежа от странна остра миризма, която можеше да е само отрова, но Каяте не беше чак дотолкова запознат, че да го осъзнае ясно. Агресията му мигновено беше отразена и определено беше приковала вниманието на екземплярите. Особено на големите.
Първата, достигнала целта си змия, беше оставена да се омотае веднъж около тлъстия врат на зрялото влечуго, което мигновено се стовари с цялата си тежест в прахта, премазвайки главата на по-дребното змийче в нея. Съдбата на много от останалите беше подобна. Един огромен четириметров екземпляр с туловище като ствола на бързо растящо дърво избегна изненадващо ловко нападателката си и сключи челюсти около телцето ѝ, прегризвайки го със зловещ звук. След което почти необезпокоявано се стрелна към следващата най-близка, за да прекърши и нея. Каяте беше бърз, но змиите му – не чак толкова. А изправени срещу по-масивен и по-многоброен противник бяха в неизгодна позиция. Нито една от усукалите се или захапаните не се задържаше достатъчно дълго, че да умре наистина, но и никак достатъчно, за да успее да влее чакрата на Хюго в телата на белите змии.
Но и самото Казекаге също не беше в изгодна позиция. Намираше се в змийско гнездо с огромен брой бързи, гневни и безпардонни змии. И докато ръцете му бяха заети с опити да намерят влечуги, които да овладеят като марионетки, някои от белите се заинтересоваха от него. От месата му, не от чакрата. Една се спусна към него отляво, изправена почти в цял ръст, готова да се гмурне и да се усуче около набъбналите около ръката му змии. Казекагето разполагаше с някакво време за реакция, но балансът му беше нарушен от рязко дръпване на една от змиите в десния му ръкав. Но нямаше какво да се безпокои, че ще си падне на лицето. Защото, ако не успееше да намери баланса си и да се защити, една тлъста опашка щеше да го изблъска назад през гърдите.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Mar 16 2019, 10:30 AM
Коментар #11


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Okay, lets go

Пълен провал или абсолютен успех? Какъв беше крайният резултат от импулсивното решение, което бе взел Хюго, когато изстреля чакрата си към всички змии пред него? Отговора на този въпрос нямаше стойност, нямаше да промени нищо в тази ситуация. Единственото, което бе от значение бяха новите факти изправени пред лицето на кагето. Атаката му не бе успяла да маркира змиите, но сега те нямаха намерение да пренебрегват присъствието на сунаджията. Това го устройваше до някаква степен. Нямаше никакво намерение да ги гони и да им се моли да се присъединят към него, но както вече бе показал нямаше и намерение да ги остави просто да си тръгнат. Имаха опцията да тръгнат доброволно с него, но изглежда всички взаимно я отхвърлиха , затова оставаше само втората – да бъдат принудени.
Каяте не ги виждаше като врагове, дори да предстоеше сблъсък, в който залагаха живота си, змиите нямаше да се превърнат в негови врагове. Все пак, смъртта на някоя от тях щеше да повлияе много зле на развитието на събитията, така че сунаджията трябваше да прекърше не телата им, а духа. Ако егото му надделееше над останалите, той щеше да победи, но как щеше да стори това?
Погледа му се стрелна във всевъзможни посоки. Телата на създадените зеленолюспести създания биваха разкъсвани едно след друго. Собственото му тяло започваше да се люлее от всестранното притегляне на белите влечуги. Въздуха се изпълни с отвратителна миризма, която допълни и без това гнусната влажна обстановка на люпилнята. Беше ли време да изгуби контрол? Не. Спокойствие. Всичко вървеше по план, малко отрова във въздуха не беше нищо в сравнение на тази от мъдреца, която бе проникнала в кръвоносната му система. Шансовете да умре бяха нищожни, нивото на страх ниско. Контрола над тялото му все още бе пълен, но трябваше да действа и то веднага.
Хюго заби още здраво краката си в крехката почва и издърпа назад ръце, все едно искаше да издърпа разкъсаните тела на съмъните си, но вместо това, тези които все още се държаха се изпариха в тънък пушек, за да освободят ръцете на сунаджията.
Проблемът на предишната техника бе ясен, телата на малките съмъни не бяха достатъчно издръжливи, за да задържат огромните зверове достатъчно дълго и оставят следи върху тях. Хюго се нуждаеше от нещо по-голямо и по-силно, което да съпостави на чуждата сила. Бе вариант да използва собствената си физическа сила, но това щеше да е твърде агресивно в този момент. Можеше да надвие змията, но още много щяха да скочат срещу него. Нямаше да е разумно да използва този подход, трябваше да танцува около противниците си , докато не подчинеше всеки от тях.
Стрелна поглед към приближаващата го отляво змия. Очите му се впиха в нейните като на базилиск целящ да вкамени жертвата си. Щеше му се да можеше да го направи, защото трябваше да спре тялото на огромното влечуго, преди да бъде отнесен от него. То се бе насочило към ръката му, която до преди секунда бе обгърната от телата на съмънтие му, ако успееше да се увие, Каяте щеше да е изключително неприятна ситуация. В никакъв случай не трябавше да позволяав на змиите да го хванат, защото подвижността му беше единственото предимство срещу толкова много противници.
Тъкмо сунаджията бе готов да усъмни в интелекта на създанията, които бяха избрали да го атакуват по отделно, когато дясният му ръкав беше дръпнат. Изведнъж, приближаващата отляво змия беше по-малкия проблем, защото срещу гърдите му се засилваше чужда опашка. Нямаше никакво време, трябваше да блокира тази атака, за да може да избегне другата от ляво. Каяте се смръщи, а десният му ръкав започна да играе бурно. Това, което възнамеряваше да направи бе по-скоро глупаво, от колкото смело както той го виждаше, но не трябваше да забравя как се бе озовал тук. Беше дошъл да научи точно една специфична техника, която изискваше да умее да призовава тези змии. Затова си правеше труда да ги маркира. До сега това бе неуспешно, с изключение на първия опит. Ако краткото обяснение на Гата бе вярно, то теоретично Хюго щеше да успее да използва точно тази змия за джутсуто си, а в този момент му бе необходимо силно тяло, което да блокира идващата атака. Рядко разчиташе на такива идеи, в които всичко можеше да се обърка, но успееше ли риска щеше да си струва. Казекагето събра достатъчно чакра, за да призове няколко от обикновените си змии и я концетрира в дясната си ръка.
- Да не си посмял! - изръмжа срещу белият индивид, който се бе извисил над него и протегна ръката си. Чакрата му се задвижи по краищата на ръката и се опита да се свържи с тази погълната от първата бяла змия. Колкото и рискован да беше хода му, Хюго не отчиташе възможността да се провали, затова насочи чакрата си напред, така че да изстреля огромното тяло на своето влечуго и да го увие около опашката на другото. Постепенно щеше да се изкачи нагоре и накрая двете змии щяха да се оплетат една в друга като новородени.
Каяте присви колене, за да запази добър баланс и концентрира малко чакра в лявата си ръка, подготвяйки да продължението на действията си. Имаше максимално по секунда за действие, така че успееше ли да обездвижи дясната аргесивна змия, щеше да му се наложи да върне баланса си мигновенно и да се изстреля нагоре, така че да прескочи оплетените влечуги и да се приземи върху тях. Не беше глупак и не смяташе да ги язди, просто му трябваше секунда, в която да се прикрепи с чакра молда си и да докосне със свободната си ръка люспите на змията, за да отблежи втора завоювана победа днес. След това щеше да се наложи да отскочи веднага назад, далеч от третата задаваща се змия, защото след като не успееше да се увие около ръкава му, то тя щеше най-вероятно да се стрелне напред и щеше да стане истински кютек между трите змии. В зависимост как точно се развиеха събитията, може би още възможности щяха да се разкрият пред Хюго.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 25 2019, 11:09 PM
Коментар #12


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



До голяма степен, инстинките на Каяте работеха в правилната посока. Змиите отказваха да бъдат пренебрегвани, а очевидно не харесваха да бъдат и подценявани, предвид острата реакция, която използването на по-нисшите от тях бе предизвикало. Освен това, въпреки доминантния си подход, след като ясно му бе показано до какво ще доведе арогантността му, Казекагето донякъде бе успял да осъзнае, че опитът да ги надвие по какъвто и да било нечестен или неравностоен начин ще завърши зле. Дори самата Гата го бе предупредила да не шмекерува и дали случайно, или напълно умишлено, донякъде се придържаше към съвета ѝ.
Но Хюго беше Казекаге, с титлата идваше и желанието за надмощие и налагане на волята. Ала змиите на Риучидо не бяха сунаджийските му поданиците и свиреп поглед или не, не живееха, за да му служат или за да откликват на заповедите му, не и по този начин. Тяхната анималистична природа бе напълно различна от човешката и самото им същество бе създадено, за да надделява и доминира. Било то едни други себе си или враговете, срещу които съмънърите им ги използваха. Затова и съскането на змията от лявата му страна беше зловещо и обещаваше само неприятни неща, докато Каяте беше насочил вниманието си към избягването на заплахата отдясно. Чакрата му се задвижи и младият мъж ясно усети връзката с новия с партньор. Но тя все още бе слаба, като отмиращият пулс на тежко ранен човек, нуждаещ се от лековита енергия. Хюго трябваше да се постарае да я укрепи и подсили, ако искаше да сработва мигновено. Защото сега единственото, което успя да постигне, бе да усети пристягащото присъствие на бялата змия, но самата ѝ поява така и не се осъществи. Дали се озърташе за съмънъра си някъде сред хаоса от змии, сунаджията нямаше как да разбере. Докато той бе зает с вялия си опит да се защити от опашката, влечугото отляво зина с паст, в която се разкриха два дълги колкото длан зъба, лъснали в неестествената светлина на люпилнята в изумрудено. С камшичен удар на главата, змията се извъртя и затвори челюст около лявата предмишница на Каяте. Актът на пощадяване бе очевиден, тъй като лъсналите зъби бяха само предупреждение, но самите те не проникнаха в плътта на шинобито. Сключиха се около ръката, дръпвайки го силно надолу. Което беше добре дошло, тъй като това отмести Хюго от пътя на опашката, изплющяла над главата му. Дръпването го повлече към земята и го заби в горещата и влажна почва, а удърът отекна болезнено в рамото и кътниците му. Захапката бе освободена почти мигновено, а змията се отдръпна, завъртя се и вирна опашка, която канеше да стовари с цялата си сила и тежест върху проснатия на земята сунаджия.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Mar 26 2019, 09:47 PM
Коментар #13


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Song

Повален, предаден и ненужно пощаден. Хюго повдигна плавно брадичка и погледна змията, която бе успяла да го събори. В очите му се събираше гняв, който за момент придаде цвят на очите му. Беше ядосан, въпреки че не до предела, където емоциите изместваха разума му, но всичко това все повече започваше да изглежда като загуба на време и това не му се нравеше ни най-малко.Гнева му не бе насочен към атакувалата го змия, даже напротив, успеха ѝ бе достоен за похвала,обекта на гнева му бе „избраната“ змия, която бе отказала да се подчини на съмъна. Каяте не го интересуваше дали бе сбъркал някъде в изпълнението на джутсуто, двамата имаха връзка, която се равняваше на договор. Влечугото бе нарушило споразумението и вече можеше да се забие в някой от миризливите ъгли на тази люпилня и да прекара края на дните си там, защото втори шанс нямаше да получи. Колкото и ужасен характер да показваха останалите змии в люпилнята, те поне не бяха подвели по никакъв начин сунаджията, затова предпочиташе да се довери на тях, от колкото на предателя, на когото му бе поднесена чакра на тепсия и се бе провалил да изпълни единствената си задача. Другия екземпляр, намиращ се до кагето, пък се бе доказал като достоен партньор, единствено оставаше въпроса дали имаше намерение да се подчини. Това, обаче бе на заден план, тъй като Хюго все още не го преборил и не бе поставил отпечатъка си върху него. Очевидно влечугото бе набрало самочувствие след като бе успяло да атакува в гръб, дори се бе осмелило да си поиграе с врага си. Каяте нямаше как да му позволи да подържа тази своя самозаблуда, трябваше ясно да му покаже, че ако наистина си премерят силите, резултата няма да е същият. Хюго превъзхождаше околните животни и не , това не бе перчене. Успехът на змията бе чист късмет и дори можеше да се разгледа като „шмекеруването“, за което Гата говореше. Ако някое същество тук, притежаваше силата да измести сунаджията в пряк сблъсък, то частиците чакра, които той отделяше за съмъните си, далеч нямаха да бъдат достатъчни. Но казекагето предпочиташе да определи успеха на животното като проява на хитрост, нещо което щеше да е подходящо за техниката, която вече изгледаше като че ли Хюго създаваше сам.
Сунаджията лежеше на земята и това бе факт, в тази позиция, засилена към гръбнака му опашка можеше да нанесе сериозни щети. Това нямаше да е премерване на сили, така че уменията му нямаха да са от значение. В това се криеше и замисъла на джутсуто, към което се стремеше. Нямаше да използва змиите за атака, а точно като нападателката си, щеше да се възползва от подходящ момент и позиция, за да обвие и обездвижи противника си. Колкото и силен да бе някой, ако влечугото увиеше масивното си тяло около него, чиста мускулатура нямаше да го освободи. Чиста мускулатура нямаше и да спаси гръбначния стълб на кагето, затова трябваше да се задейства.
Лявата ръка на кагето заора в меката почва, докато горната част на тялото му се повдигна няколко милиметра. В следващия миг, дясната му половина се спусна надолу, тежестта падна върху здравото рамо и светкавично сунаджията изпъна гърба и тялото си върху земята. Сега се бе озовал с лице към белите люспи. Чакрата в тялото му бе забушувала като гневните огънчета в очите му. Още докато се обръщаше с лице към падащата заплаха, в мига, в който и двете му ръце бяха свободни, пръстите им се бяха преплели помежду си иронично в сийла „Змия“. Чакрата му започна да се разстила по цялото тяло като втори слой кожа и да се втвърдява. Хюго се намираше в неизгодна позиция, така че с чиста сила нямаше как да успее да удържи засилената опашка на влечугото. Затова, тук се включваше Domu-то. Непробиваемото тяло на дотониста щеше да контрира засилката на животното и всичко щеше да се сведе до премерване на физическата сила.
Хюго изпъна вкаменените си ръце нагоре, готов да покаже на влечугото колко може да вдигне от лежанка. Пръстите му се разпериха, разкривайки дланите му. Възнамеряваше да поеме удара с ръцете си, след което самият той да е увие около атакувалата го опашка и да я пропие с чакрата си. Този път не разчиташе на никой друг, само и единствено на себе си.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 31 2019, 04:58 PM
Коментар #14


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Обърнат по гръб, Хюго можеше да усети сгъстяването на въздуха от спускащата се опашка. В полезрението му попадна внимателния начин, по който змията наблюдаваше действията му. Цялото ѝ тяло се разтърси и нагъна, когато с огромно усилия отклони огромната си опашка. Въздушната струя бръсна твърдите като диамант длани на Каяте и вероятно щеше да разроши косата и освежи лицето му, ако Дому-то не го стискаше в прегръдката си. Казекагето инстинктивно се пресегна, за да достигне отклонилата се опашка, ала за негова изненада, влечугото вече се извърташе извън обхвата на разперените му и очакващи длани. Без да е нанесло щети, но и без да възнамерява да се задържи достатъчно дълго до техниките му. Животното се хвърли към земята накъде над главата му, Казекагето усети разтърсването от удара и в кътниците си, и пропълзя далеч от него. Навсякъде в периферното му зрение, змиите отново се оттегляха. Онези, най-далеч от него, отдавна бяха спряла да се ангажират с конфликта, а по всичко личеше, че и близките отново запчоват да губят интерес към опонента и предложенията му. Около Каяте за пореден път се образуваше вакуум от празно пространство, балон спокойствие, в който проникваше тръпнещото жужене на съскащия змиярник. А, и неприятната смряд от кожените торби, под които се валяше, отделяна от слузестите течности, стичащи се тук и там от тавана на люпилнята.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Fast ReplyReply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):