IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Скритата лаборатория на Орочимару

3 страници V  < 1 2 3 >  
Closed TopicStart new topic
> Група едно
Оценка 4 V
Сико Ризоно
коментар Sep 8 2013, 08:52 PM
Коментар #21


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



-Ало, ало! - рече Йоши. -Колкото и да съм тъп, ако този малък тип имаше силата да ни убие, щеше да го направи, преди да ни се представи.
Сико бе изненадан (по един много приятен начин) от интуитивната проницателност на Йоши, макар дори и тя да бе замаскирана със същата привидна тъпота. Чуунина съвсем адекватно бе вмъкнал коментара за силата на Накао и имаше своите основания да вярва в каквото вярваше...
...и все пак беше наивно. Толкова наивно! Имаше десетки... не... стотици възможни причини Накао да се държи така.
Първо - държанието му беше малко механично - лишено от прекалена детайлност на израженията и жестовете. Възможно бе цялото му присъствие да е илюзия - генджуцу. Проблемът бе че за целта се искаше някой наистина голям генджуцо майстор с наистна пъклен план, който иска нещо от тях, а не просто да ги изколи и... Сико захвърли първия вариант, защото беше прекалено сложен за да е истина.
Второ - може би си позволяваше да им говори така само защото беше в пълна безопасност... не... Сико не можа да измисли нищо което да спаси Накао от ситуацията. Той определено бе в опасност.
Трето - може би им беше заложил капан. Може би по средата на пътя между него и тях имаше 10-тина тага... само че и това беше тъпо. Разстоянието бе само 4-5 метра, а от такава дистанция експлозията щеше да гръмне и самият Накао... Тъпо. Прекалено тъпо.
Четвърто - може би беше от друго село и се правеше на конохчанин. Точно така! Някое друго село искаше парче от плячката. Той просто щеше да изглежда невинен и крехък, а в правилния момент щеше да ги отведе в нечия засада. Да, това бе добра причина. Сико щеше да внимава за засади.
Пето... Какво? Няма пето? Та нали причините бяха десетки!? Ааа, да! Петото е...
- Мисля че просто е глупак. - каза Сико и отпусна катаната си надолу. Каза го под носа си и Накао изглежда не обърна внимание. Бе прекалено зает да разказва историята на живота си.
- Добре, добре. Името ми е Накао. Акиоши Накао. Това е първото, което бе искано от мене. А сега песента, както ти я нарече- той погледна продължително към Йоши- родителите ми загинаха преди много години. Има... вероятности, човекът, който ги е... който го е извършил да е именно... Орочимару. Тук съм за мъст!
Точно както Сико си мислеше! Тоя е кръгъл глупак! Да! Беше успял да проследи Сико и дори повече - беше успял предварително да разгадае намеренията му по някакъв начин... Тези неща не ставаха просто така - изглежда бе положил доста усилия... и защо? Заради нещо толкова тъпо като отмъщението? Гупак!
На Сико му се прииска да му изнесе една лекция за това колко ценен е животът всъщност и как трябва да си свирка и да си гледа работата, вместо да си търси белята и да си пъха носа там където изобщо не му е работата. Щеше да му разкаже за това как може да намери щастието дори в малките неща, като цветята (например кокичето на собственото му ухо) и да му обясни че само глупак би захвърлил нещо толкова ценно и свято като собствения си живот, преследвайки несъществуващи химери, като шанса за успешно отмъщение. Щеше да му каже абсолютно всичко това... ама друг път! Защо изобщо трябваше да говори с глупак като тоя. Единственото което каза бе:
- Хлапак. Търсиш си белята на място като това. Махай се от тук и не поглеждай назад! Отиди да гониш котката на някоя богата дебелана!
После прибра катаната си. Очевидно бе загубил интерес към Накао... само че не го губеше и от погледа си. Едното му око беше все така вперено в момчето.
- Аз предлагам да ... вървим! - каза Ариса. Разумен коментар, но беше такъв само защото не погледна към вратата точно до себе си.
- Не бързай. - й каза. После мина покрай нея (с прибрана катана за да не я пореже - много внимаваше как се движи докато тя е наоколо) и докосна ръката с врата. Вероятно именно в този момент останалите щяха да усетят че изобщо има врата. Той очакваше всеки момент да възкликнат - всеки по своя си начин. - Бъдете нащрек! - им прошепна тихо, но дразнещо настойчиво и после добави - Човек никога не знае...
Сико хвана дръжката на врата и я натисна надолу. С другата си ръка държеше катаната. После отвори вратата. Имаше си трик за отваряне на стари врати. Проблема при тях не беше в ключалката, а в пантите - бяха прекалено скърцащи и шумни. Издаваха звук на умиращо прасе при всяко отваряне и затваряне. Привличаха прекалено много внимание. Сико, като един уважаващ себе си крадец, беше добре запознат с проблемите които можеше да им навлече подобен звук, както и с начина по който да го премахне като фактор. Начина беше прост - щом вратата се открехна с първите 2 сантиметра (тоест щом езичето на бравата се показа зад касата) той хвана дръжката в основата й и силно натисна вратата към касата и нагоре. По този начин той (макар и само с 2 милиметра) повдигна цялата врата и облекчи товара на пантите (с което сведе триенето им до мимимум). Естествено - това отваряне отне с 2-3 секунди повече, но отстрани изглеждаше сякаш просто се бави малко. Повечето присъстващи надали изобщо щяха да разберат и оценят трика който той използваше.
Щом вратата се отвори достатъчно, Сико измъкна катаната си с двайсетина сантиметра, готов да я използва ако трябва. Огледа помещението от край до край. Ако се окажеше празно, той щеше да влезне и да погледне и зад вратата - отново готов за неприятности. Чак след това щеше да се отпусне и да каже:

- Е... Да преобърнем това място. - разбира се, щеше да каже това само ако мястото се окажеше относително безопасно.

Сико се оглеждаше за всякакви места където можеше да откреие това което търсеше, а именно - записки, доклади, таблици... всяка информация от това място бе безценна. Оглеждаше се за шкафове, чекмеджета, и рафтове. Освен тях обаче, като един уважаващ себе си крадец, по навик се огледа и за скрити сейфове, разместващи се камъни, неестествено подредени вещи... изобщо за всичко подозрително. Оглеждаше се за такива места, защото именно там щеше да намери истински ценните неща.
Боклуците... реши да ги остави за останалите. Ако нещо бе толкова непотребно за учените, че дори не си бяха направили труда да го скрият, то същото нещо щеше да е напълно непотребно и за самия Сико.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 9 2013, 03:54 PM
Коментар #22


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



След всички тези мили слова, които биха сломили и биха накарали дори великан да се разплаче от радост, ако те са насочени към него разбира се, Накао леко дигна вежди и се усмихна. Не беше очаквал точно такова посрещане. Чувстваше се все едно беше поръчал рамен, но вместо сладките макаронки му бяха поднесени куп бели червеи. И в този момент той щеше тихичко да каже на Ичираку "Ичираку, не си бях поръчал точно такова блюдо..."
Да, определено генинът не очакваше такова посрещане. Да, определно им беше изкарал акъла, макар да се правеха, че не е така, и доста добре да се преструват и да го крият, но все пак подобно държане не беше доста добро. Ако там беше английската кралица, в миг дъртофелницата щеше да накара някой от своите зайчета да ги изтрепят до един.
Накао минаги е бил аутсайдерът. И не само заради държането си и социалния си живот. Фактът, че почти винаги, почти във всяка ситуация се оказваше най-дребния и най-слабия също подпомагаше това. Цял живот бива мачкан, мачкан, претъпкван и после сдъвкван, слава на Бога, че накрая го преодоля. Едно от качествата, които най-много ценеше в себе си, и за които бе благодарен, че притежава, беше това,че не му пукаше от нищо и от никого. Дори сега да му бяха събули гащите и да ходеше чисто гол, пак щеше да прекърши устни в лека усмивка и щеше да облече поличка и да танцува хула.
Е нещо подобно беше и в тази интересна на пръв поглед ситуация. След перфектното лично за него представяне на пръв поглед, колегите започнаха да го гледат доста странно. Започнаха да внимават и да встранят от него. Тогава дойде ред на може би най-силно изглеждащия- Йоши. На него очевидно не му хареса средновековното представяне и поиска по-така. Не бяха повярвали на генина за какво е там и определено това не беше трудно- можеше да се постарае да измисли причина сравнително по-бързо, но тъй като всички действия бяха извършени спонтанно и бяха импровизирани, трябваше да се разчита на това и нищо друго.
Накао беше достатъчно мил, учтив и изискан, за да се представи по-добре. След дългото мъдрене и "реверансът" да каже истината, хората пак не бяха доволни. Егати идиотщината. Невъзпитаняци.
Първо, Изоре Амо. Тя го гледаше странно и когато го заплаши с нещо като смърт или поне Накао така я разбра, смях се запъти към него. Той се държеше възможно най-най, за да не падне на топка на земята и да се хили като обезумял. Тя, щеше да му казва и да го заплашва, а тя и нейните дружки бяха достатъчно глупави да бъдат проследени. И то не просто проследени, двойно проследени. Може и тройно- той нямаше да се учуди, ако самият той бе проследен, но поне не беше достатъчно пораснало егото, та да се прави на нещо особено повече от другите.
Втора, Омои Ариса. Накао я смяташе за може би най-интересната личност от всички, но малко по-късно той разбра, че най-интересния, готин, красив, силен беше той. Като погледнеше държанието на другите се чувстваше като в блатна канавка. Началото на изречението, конкретизирано към миналото му започваше добре- тъжно, тъжно, но после следващото изречение подсказваше его и злоба, таена в някого 100 години. Половин Коноха, та Накао можеше да избие половин Коноха , ако можеше, де, без да му трепне ръката. Да, той би избил сума ти хора и после да отиде на църква, да се почувства лек и да хапне малко.
И трети, разбира се, любимецът на Накао- Сико Ризоно. Въпреки че може да се каже, че неговите думи бяха най-груби и той беше най-злобен и гаден към младия, беззащитен Накао, определено той го чувстваше най-близък. Нещо в него караше младото генинче да се чувства най-добре с него, а не с другите му "колеги".
Нарече го хлапак... ако Накао бе на 18, щеше да го направи на кайма. И после да нахрани съседите си с него. Да гони котките, пфф, това може да го е правил той като малък, но младежът ще го направи като операция на апендисит- скалпел, пинсети, готово. Котешка супа.
След като влязоха през тайнствената врата, по гърба на Накао полазеха тръпки. Не се знаеше какво щеше да види, затова беше нащрек.
Като видя как Сико претърсваше всичко, нещо му направи впечатление. Беше като хрътка. Направи си впечатление, че търсеше нещо, нещо съществено, а не каквото открие. Нещо, тайнствено, може би, и мрачно.
Накао се доближи до него, докато той ровеше още в началото и му прошепна:
-Ако не беше гнида на оная работа, щях да те спукам.
Това не бяха думи от злоба или нещо подобно, а за смях. Искаше да каже нещо гадно, но в същото време забавно като се чуеше. Без да чака отговорът, генинът се зарови и той да търси. Търсеше някакви бележки, планове, хвърчащи листи, нещо, което да разкриваше някакви планове или местонахождението на Орочимару.
Това бе главното, което търсеше. След като обаче каза фалшивата причина, затова че е в лабораторията, Накао се сети, че това е една достоверна причина и не пропусна да търси и за това. Макар да не беше толкова съсредоточен в търсенето на това, той реши все пак да е сигурен.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 9 2013, 04:38 PM
Коментар #23


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



// Внимание! Този пост важи САМО ако в стаята е безопасно (или изглежда безопасно) защото в противен случай Накао изобщо не би казал каквото каза и аз изобщо не бих направил каквото ще направя. Ето го и поста:

Още от първия момент в който видя Накао, Сико беше леко раздразнен от него, макар и страховете му относно позицията в която се намира да бяха далеч на по-преден план. До момента в който отваряше вратата, той мислеше само и единствено за това как да не сгафи, правейки някоя тъпотия, дето ще навлече беля на него, Ариса, или останалите. Мислеше дори за безопасността на самия Накао, макар и в значително по-малка степен. Щом обаче видя че в стаята не го дебне нищо опасно (понеже тоя пост изобщо няма да го има ако имаше някаква опасност) Сико си отдъхна за момент. Всичко беше наред... засега.
Мигове след това обаче, погледът му се насочи отново към Накао, понеже в този момент Накао се приближаваше към него (може би за да го наръга с кунай в гърба - кой знае...).
-Ако не беше гнида на оная работа, щях да те спукам.
Ъ? .... Ъ???
На Сико му отне 2-3 секунди само за да схване коя е тая работа за която говореше Накао. В началото просто не можа да разбере че става дума за "оная работа", тоест за нечия п*шка. После, понеже винаги мислеше аналитично, се зачуди дали става дума за "оная работа" на Накао, или за нечия друга, но в крайна сметка реши че Накао е прекалено млад за да има косми там и следоватлено - няма как да има гниди. Изглежда ставаше дума за нечия чужда "работа". После си спомни и последните думи - "да те спукам".
Сико се обърна към Накао с поглед, излъчващ едновременно присмех и възмущение от грубия му език. Изглеждаше все едно всеки момент ще му каже "Ти ли бе, хлапак!? Ама че си палячо!", но не каза нищо веднага, защото бе прекалено зает да размишлява и да преценява рисковете от това което предстоеше да направи.
Условията бяха следните:
А) Стаята изглеждаше безопасна, така че вече нямаше чак такава нужда да е тих.
Б) Досега в коридора не се виждаше никой, така че бе възможно изобщо да няма кой да го чуе.
В) Изобщо може би цялата лаборатория и цялата околност бе съвсем празна... може би... абе... YOLO!

Решен да изневери на принципа си за предпазливост и непоемане на рискове, но да удовлетвори желанието си да накаже малкия "бибип" за неговото "бибип" държание Сико направи нещо много тъпо, но и невероятно удовлетворяващо.
Той се пресегна към гърба на Накао (скрито, ловко и бързо - с ръката която той щеше да забележи прекалено късно), хвана задния край на гащите му в здрав захват и мощно, използвайки цялата си сила на тайджуцу специалист, дръпна гащите на момчето нагоре.
Този номер се наричаше Уеджи (Wedgie) и бе една от многото детинщини които нормалните деца правеха на други нормални деца, за да могат после всички възрастни да им се карат и да им обръщат внимание. Беше много болезнен, тъй като издърпаното бельо ставаше тънко като прашка и смазваше тестисисте и скротома на жертвата. Бе вторият най-блезнен номер след тайджуцу техниката "Sennen Goroshi", известна също като "Thousand Years of Pain". Макар да бе на второ място, Уеджи-то също бе невероятно болезнена и същевременно невероятно проста, техника.

// Информация за Уеджи:
- Urban Dictionary - http://www.urbandictionary.com/define.php?term=wedgie
- Vbox7 - http://vbox7.com/play:ab0d4ee8
- Wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/Wedgie
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 10 2013, 08:43 PM
Коментар #24


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,583
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Вратата бе отворена, а вътре вече си виждаше съдържанието на стаята. Няколко метални маси в близост до стената. Върху тях имаше някакви шишета с различни цветове, които все още бяха тъмни. Имаше етикетчета върху тях, ако не беше прахта може би щяха да могат да разчетат какво пишеше. Самото помещение беше доста просторно. Беше поне 25 квадратни метра, което улесняваше значително движението сравнение с тунела. Притиснителен беше само големия воден резервоар в центъра на стаята. Беше пълен с тъмно лилава течност, а стъклото от което бе направен бе покрито с дебел слой прах. Един по един всички започнаха да влизат в стаята, като начело бяха Сико и Накао. Даже Ризоно си позволи да дръпне гащите на момчето, което уви не успя да се защити от такава неочаквана "атака".

По стените имаше залепени някакви таблици, които бяха избледнели заради влагата. Стените бяха от кирпич и кафява пръст. Всеки влязал в стаята можеше да разгледа по-подробно таблиците, шишетата, масите и резервоара.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 10 2013, 10:12 PM
Коментар #25


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Сико се изхили тихичко и злорадо пред лицето на Накао, чиито очи всеки момент щяха да се изцъклят от болка. После пусна гащите му и с демонстративно обръщане, спря да се занимава с него. Стаята в която се намираше бе далеч по-интересна.
Сико не бе очаквал да намери препарати. Той бавно тръгна към резервоара в средата, бъркайки едновременно в джобовете си. Погледа му все още шареше по стените, но въпреки това беше ясно накъде върви. Той извади от джоба си едно кубче с лепкащи листчета (имам го и в реалния си герой) и отлепи едно от тях. Наведе се над лилавата течност и потопи половината листче в нея, след което го раздвижи, за да може хартията да попие докрай. Измъкна я, разклати я за да изтръска картите и я духна, за да я изсуши. Краен резултат - Сико държеше в ръката си една импровизирана проба от течността. По-късно, с помощта на микроскоп и препарати (и познания) той лесно можеше да разгадае каква всъщност е тази течност.

Получавам предмет - "листче - проба от лилава течност"

Щом беше сухо, Сико прибра листчето в джоба си. После се насочи към малите шишенца и нареди по едно листче пред всяко. Изобщо не се занимаваше да разчита надписите. Нямаше време за това, пък и беше безсмислено, понеже надали щеше да ги разбере. Просто капна по 1-2 капки от всеки препарат който изглеждаше по-интересен (долу ще обясня кои са интересни). После, щом листчетата изсъхваха, той ги прибираше в джоба си при другата проба.

Получавам предмети - "<N брой> листчета - проби от лабораторни препарати"

Сико взе проби от около десетина препарата. Подбираше най-вече тези, чийто шишета имаха капкомери, защото това значеше че са концентрати и следователно - че действието им е по-силно. Осен това концентратите имаха по-голям шанс да не изветреят от листчето, тоест да не направят пробата безполезна.
Щом направи пробите и ги прибра в джоба си, при пробата от резервоара, Сико отново надигна глава и се огледа. Цялата процедура по взимането на пробите му бе отнела едва 2-3 минути. Беше съвсем елементарна дейност и не изискваше никакво мислене. След нея, Сико се наведе и погледна набързо под плотовете на масите, в случай че нещо бе залепено, или закачено за тях. Ако не намереше нищо, той щеше да е приключил.

Сико дори не погледна към таблиците. Смяташе че щом нещо е окачено на показ по този начин, то същото може да бъде намерено в абсолютно всеки учебник по темата. Нямаше смисъл да си губи времето, опитвайки се да разбере нещо, което можеше да бъде намерено навсякъде, а не само тук.

В останалото си време, Сико просто щеше да се разхожда наоколо и да любопитства какво правят другите. От време на време (по навик) щеше да продължава да се оглежда за скрити тайници, въпреки че по всяка вероятност такива нямаше. Просто това не е било нечие лично помещение, а обща стая и следователно - лошо място за някой да крие собствените си проучвания. Щом бе приключил с препаратите и бе погледнал под масите, Сико просто загуби интерес към тази стая. Нищо вече не го задържаше тук. Нямаше търпение да посети следващата. Огледа останалите, за да разбере дали и те са готови да тръгват.

----------------------------------------------------------------------------------------
// Допълнение

Почти веднага Сико спря погледа си на Накао. Горкия малчуган все още не бе напълно превъзмогнал болката от уеджи-то - личеше си по лицето му, което бе необичайно напрегнато дори сега, няколко минути по-късно. Сико почувства жал, а веднага след това и срам. Да, докато приказваше, Накао бе голяма досада, но нима това оправдаваше причиняването на болка? Сико се почувства... гадняр.
С бавни и не съвсем сигурни крачки, момчето се приближи към Накао.
- Извинявай... - каза неуверено и под носа си, но все пак достатъчно разбираемно за да може Накао да го чуе - Това беше детинско и незаслужено.
Погледна Накао, надявайки се че ще успее по изражението му да разбере какво всъщност мисли. Гледаше изражението, защото не очакаше малчугана да каже нещо откровено с думите си. Такова мнение си бе изградил Сико за него - че говори глупости, които не винаги мисли. Може би Сико се заблуждаваше за това, а може би не.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 11 2013, 03:09 PM
Коментар #26


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



Преди да види каквото и да било Накао усети лек дискомфорт в себе си. Е, лек и дискомфорт едва ли бяха точните думи за описание на агонията, в която се намираше, но все пак... това щеше да каже на пресата.
Изобщо не бе и очаквал подобни действия от Сико, който явно се е почувствал доста засегнат от думите на генина и е решил да спаси малкото си останала гордост.
Да, нормален човек би показал, че няма да може да бъде "спукан" от човек като Накао, а то беше така, но явно Ризоно е решил да предприеме други действия, далеч-далеч по-колоритни и забавни. Е, да, забавни за другите.
Зверската болка в... долния край на генина беше убийствена направо. Тя обхващаше... нека с една дума- абсолютно всичко там.
Накао се свлече на пода държейки се, стараейки се да не издава много-много шум, за да не му се смеят. От очите му потекоха сълзи, не толкова от болката, колкото от стискането си да не се развика. Агонията беше потресваща. Все едно да те гръмнат, да те съберат и после пак да те гръмнат. А, останалото ти да го хвърлят да те изкълват кокошки, които после да те... изкарат и да те изяде лешояд. И после пак и пак, докато не свърши веригата от действия, вероятно в някое сметище или комбинат.
След като си полежа и се повъргаля, криейки лицето си, най-накрая Накао се изправи трудно, подпирайки се на всяка своя част, която не го болеше.
След това осъзна, че едва се държи на краката си, затова се доближи до една от масите и се подпря. Всички тези безполезни действия се извършиха преди Сико да направи пробите.
Когато се усети силен поне да се държи на краката, генинът започна да ходи. Е, ходи е силна дума за тези обстоятелства, но реално той ходеше като аражамбен щъркел.
Разходи се няколко пъти из обширната стая, след което и заподскача насам-натам, в опит да притъпи болката. Е, да вече можеше дори да тича, но все пак, все още си ходеше като щъркел.
Чак след това се реши да разгледа нещата.
Водният резервоар, пълен с лилава течност, беше особено интересен. За какво ли служеше?
Прахът по него го караше да изглежда някак мистичен, някак... странен, тайнствен.
А малките стъкленици? Те също.
Накао нямаше какво толкова да прави тук, затова просто се качи на стената и оттам на тавана. Как ли щяха да приемат това другите? Нямаше значение.
В тази стая просто засега нямаше какво да прави Накао.
В следващият миг той забеляза как Сико вадеше някакви листчета и ги топваше в бълвочите, тоест течностите. След като засъхваха си ги вкарваше в джобовете. Направи с това с всичките стъкленици и дори с лилавата течност във водния резервоар.
На Накао това му се стори странно, но реши да се раздухва работите отново и да най-вече да не бъде нападнат отново. Може би за това се бе скрил отгоре отново. Когато Ризоно свърши и пита дали всички са готови , младежът подскочи и падна на земята отново.
И тогава дойде ред на извинението. То бе направо изненадващо и неочаквано. След този дързък и брутален ход едва ли някой някога се е извинявал. Напротив- всички със сигурност са се смяли и да излъчвали задоволство и прочие. А нашият Сико- той дори не се разсмя. Явно го бе направил не за забава, а за нещо като сладко отмъщение. Меко казано.
А извинението. То като че ли бе поднесено мило и искрено. Без нищо. Накао просто се усмихна леко и каза:
-Няма проблем...
Реши, че няма смисъл да говори дълго и разни клишето от сорта на "аз съм виновен, заслужих си го, няма нужда". Това е, за щото той не смяташе в случая нито едно за вярно. След като беше дълго и продължително озарил Ризоно със своята бяла усмивка, генинът се обърна, заходи към стената и накрая се облегна на нея, гледайки действията на другите личности в стаята...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 11 2013, 03:27 PM
Коментар #27


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Да се цупи още дълго бе прекалено глупаво решение, особено за Амо. А и с действието си спрямо Накао, Сико успя да разведри леко обстановката или поне разсмя Изоре, която в крайна сметка прибра двата сая и за момента единственото оръжие, с което се подвизаваше, беше един кунай в лявата ѝ ръка. Не каза нищо повече по атаката над по-малкото момче, това си беше тяхна работа и реши, че няма смисъл да го заплашва повече. Но отстрани беше забавно.
Куноичито нямаше представа какво се крие зад мистериозно появилата се (според нейните представи) врата и тръпнеше от нетърпение да разбере, затова и побърза да се набута в стаята веднага след Сико и Акиоши.
Какво точно беше очаквала от помещението, самата тя не знаеше, но усети в себе си чувство на дежа ву. И преди се беше оказвала в разни лаборатории, пък били те и не точно на територията на Звука. Все пак не беше далеч времето, когато бе на мисия в Ивагакуре, и приключението ѝ в онази лаборатория едва не ѝ бе коствало живота. Но пък поне беше вълнуващо, интересно и незабравимо, все думи, които Изоре се надяваше да свърже и с днешното .
Помещението, в което се намираха се оказа по-голямо от представите ѝ, но все пак това беше лаборатория. Беше логично да има пространство – все пак сигурно тук се правеха някакви експерименти. Един бърз поглед наоколо ѝ даде представа за стаята – маси, шишенца, стъкленици, колби – всичко, за което би могъл да мечтае един учен. Ако не броим, че всичко това тънеше в няколко слоя прах.
Прах, прах и още прах. Личеше си, че мястото не е обитавано от доста време и сигурно скоро щеше да бъде напълно неизползваемо, освен ако то и обичайно не си тънеше в прах. В такъв случай що за домакин би живял тук?
Куноичито изхъмка нещо нечленоразделно под нос и тръгна бавно около масите, като оглеждаше стъклениците по тях. От време на време протягаше ръка към някое от шишенцата и се опитваше да изтрие праха по етикета, та поне да разбере какво бе съдържанието им. Вълнението в нея бавно започваше да нараства отново. Какви ли тайни криеше това място?
Пътьом, докато вървеше и разглеждаше шишетата, хвърляше по някой поглед и по стените. Нямаше да е лошо да открият някаква карта на това място, но дали имаше такава окачена тук? А и дори да имаше, с цялата тази мръсотия и прах наоколо как щяха да я открият?
Май гледаше прекалено оптимистично на нещата.
Чудно, уж се намираха в тайна лаборатория на Звука, по всяка вероятност, а все още не бяха попаднали на никакъв капан. Сериозно ли? Това беше доста подозрителен и притеснителен факт и Изоре ненадейно се запита дали всичко беше наред. В гърдите ѝ се надигна известно чувство на паника и куноичито се огледа отново наоколо, търсейки нещо, което би могло да потвърди или отхвърли подозренията ѝ.
Ако това място наистина съдържаше нещо важно, щеше ли притежателят му просто така да го зареже, без да се погрижи да го обезопаси или в случай на евентуални натрапници да го... унищожи, примерно?
Може би не само върху масите имаше разни неща. Куноичито приклекна и се огледа от тази си позиция. Да, обикновено да си изправен ти даваше предимство и по-добър изглед, но понякога имаше неща, които не се виждаха от пръв поглед. Обикновено интуицията ѝ не грешеше и във всяка подобна ситуация най-логичната развръзка беше активирането на някакъв капан. Тагове? Генджутсу? Смъртоносни оръжия? Все нещо трябваше да има.
Погледът ѝ попадна върху огромния съд, поставен в центъра на залата, и Изоре присви очи подозрително. Заряза бавните и отмерени крачки около масите и тръгна по-смело към самия резервоар. Явно всички изпитваха интерес към него, а и нормално - все пак беше тупнат точно по средата на стаята. Как да ти се прииска да отидеш и да надникнеш? Както всичко останало наоколо и той бе покрит с дебел слой прах, та Амо, почти без да се усеща, протегна ръка и се опита да го почисти малко. Любопитството я караше да се запита какво ли имаше вътре и ако нямаше нищо, какво бе предназначението му, че даже бе поставен и в средата на помещението. Чудна работа.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 11 2013, 04:36 PM
Коментар #28


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Сико проследи Накао с поглед. Наблюдаваше походката му внимателно, но не видя никакви сериозни изкривявания и залитания в нея. Или болката от уеджито бе отшумяла, или Накао просто я прикриваше добе. Любопитен, Сико се опита да си спомни за охканията и виковете на Накао от преди няколко минути, за да направи сравнение. Не успя. Не си спомни да е чул нито един вик и нито едно охкане. Нито едно... това си беше впечатляващо.
Сико, разбира се, не успя да се досети за причината поради която Накао бе изтърпял болката си в тишина. Истинската причина бе че Накао не искаше да се показва като слабак пред другите. Сико пък си въобрази че и малчугана, като него, мисли за безопасността на отбора и се старае да пази тишина, дори в моменти на болка, защото се страхува че шума ще привлече врагове. Заблудата накара Сико да прояви по-голяма симпатия към момчето.
Всъщност причината дори не беше толкова важна. Самият факт че Накао бе мислел за нещо друго, освен за болката, бе достоен за уважение.
- Ей. - каза за да привлече вниманието му още веднъж - Браво. Понесе го мъжки. Добро шиноби ще стане от теб, един ден.
После се обърна и тръгна към останалите, за да види какво правят те.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 11 2013, 07:51 PM
Коментар #29


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,920
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Йоши за малко да припадне от смях. Смя се гръмко, силно, мощно и даже се разсмиваше от ехото си, после едва дишаше, накрая даже се засиня. Избухна като бомба, щом видя погледа на Накао и лукавата усмивчица на Сико.
След като възстанови притока на кислород към мозъка си и се поуспокои, вече бе наясно, че нещо със сигурност ще се обърка.
-Толкова много лайна на едно място не бях виждал от както чистих конохчанските тоалетни на 13. - сподели Танамото визирайки всичките субстанции наоколо.
Още с влизането, видя, че няма друг изход освен тази врата, което вдигаше много високо шансовете тя да се затвори щом всички влязат, лилавото нещо в резервоара да се пръсне навсякъде, да ги зарази с нещо или направо да ги издуши. Може би Саске, Кимимару, Кабуто или който и да е от лакеите на Орочимару щяха да се появят на вратата и да им предложат да станат опитни зайчета или да умрат. Това само ако бяха добронамерени. Ако не бяха - тежка битка ги чакаше.
Чуунина огледа стаята отвън, преди да предприеме действия. Не му се влизаше вътре като цяло. Нищо интересно нямаше да открие. Пък и той не бе дошъл за нищо по-различно от елиминирането на някой и друг Звукар. Само че в затворено пространство като това щеше да е доста трудно. Една техника и щеше да издави всички вътре, преди водата да се изтече. Тоест, той нямаше никаква полза от влизането в стаята. Затова и не го направи. Щеше да пази гърбовете на отбора си, защото тяхното любопитство можеше да се окаже пагубно. Можеше и неговата незаинтересованост също да му изиграе шега, изпускайки грамадна награда. Той Орочимару не криеше оръжия в стаите си за експерименти, така или иначе, освен ако не експериментираше върху тях.
-Ще ви изчакам тук. Там е много задушно. - оправда се Чуунина. -Може да има буби-мутанти или... мутирали буби. - тъпо додаде светлокосия и се почеса по врата, като се стараеше да не спича отбора. Не им трябваше да знаят от какви неща се опасява. Ако всички бяха под напрежение, щяха да направят грешка. Такива не им бяха нужни.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 12 2013, 04:58 PM
Коментар #30


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,445
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Идвайки тук,Ариса не предполагаше,че ще стане свидетел на манталитети,можещи да се сравнят с тези на деца от началното училище. Докато някой се забавляваха,а други прикриваха неуспешно срама,налегнал им в сегашната ситуация-светлокосата пляскаше саркастично,за да покаже своята позиция по въпроса.
Както смехът,така и шумът от пляскането отекнаха в коридора,благодарение на ехото. И ако преди не бяха забелязали,че в коридорите се разхождат хора,приличащи на свободни електрони,то сега със сигурност тяхното съществуване бе отбелязано. Ако,разбира се,имаше кой да го отбележи.
За разлика от другите,които се впуснаха в стаята,надяващи се да открият едва ли не цялото имане на Орочимару, Ариса бе тук не,за да си взима случайни предмети,а, за да обогати своето познание към този мистериозен ,за нея,свят.
Внимателно наблюдаваше как Сико,като всеки един първокласен любопитник,взимаше най-различни проби,как вниманието на момичето бе привлечено от странния аквариум,който по нейно предположение ,съдържаше ,най-малко,мутирали риби,които могат да пеят националния химн на няколко езика. Не пропусна и да огледа Какао,който така артистично падна от тавана,както и белокосия младеж,решил да не влиза.
Сега се намираше пред дилема,която трябваше да реши бързо: Да влезе,за да изучи всяко едно кътче собственоръчно,или да остави другите да се вживяват като Шерлок Хоумс без Уотсън.
Решението дойде много бързо,дори можеше да се каже,че не се замисли. Бутна Йоши на влизане през вратата,запратила се право към прашните шишенцата,чиито етикети до преди малко биваха изтъркани от прахта посредством Амония пръст. Явно тя бе загубила интерес към тях,но Ариса не беше на същото мнение.
Докато някой пъплеха към аквариума,който сериозно я притесняваше и затова не се доближи до него,а други не искаха да влизат-светлокосата даваше мило и драго да разчете етикетчетата. Избърсваше внимателно останалата прах по тях,с надеждата да прочете нещо от сорта "Отвара,която ти позволява да си вечно сит" или "Изникване на трета вежда",а защо не и "Мутация на крайник".
Не толкова би била изненадана от написаното върху тях,отколкото развълнувана. Ако някой от другите се заслушаше,можеше да чуе как едно тихо и доволно : Няхъхъхъ,ельек,идваше откъм Ариса.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 13 2013, 08:20 AM
Коментар #31


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Сико вече бе приключил с работата си в тази стая. Препаратите нямаше да му трябват, тъй като все още не знаеше как се позлват. Имайки пробите от тях обаче, той лесно можеше да ги възстанови по-късно и да научи нещичко за тях. Най-важната проба бе тази от лилавата течност в централния резервоар. Сико просто не можа да не забележи че той е точно толкова голям че да може 1 човек да влезе вътре. Така той стигна до извода, че именно в нея се бяха случвали експериментите заради които тази стая изобщо беше създадена. Разгадаването на течността, малко или много, щеше да му помогне да разбере що за експерименти се бяха случвали тук.
...ноо~, това не беше работа за сега. Колкото и да зяпаше резервоара, Сико нямаше да види нищо повече от лилавия му цвят. По-нататъшното му изучаване си беше загуба на време. Работата му в тази стая беше приключена.
Сико, по съображения подобни на Йошините, се насочи към вратата на стаята и към коридора. Е... причината му не беше съвсем същата. Йоши предпочиташе коридора защото там можеше по-лесно да се бие. Сико, от друга страна, предпочиташе коридора, защото там може по-лесно да избяга. Какво? Нима това е срамно?
Докато излизаше през вратата, Сико хвърли още един поглед към стаята. Естествено, първо се спря на лилавата течност в контейнера. Любопитството му просто го притегляше към нея и му предлагаше налудничави идеи като "Пробвай да топнеш ръката си! Само китката!" Тези идеи веднага бяха отхвърляни от предпазливия ум на момчето. После спря погледа си на Ариса. Тя тъкмо се бе навела за да огледа някакво шишенце с препарат, заради което пред Сико се разкри страхотна гледка към дупето й. Не отклони поглед чак докато тя сама не се изправи, 4-5 секунди по-късно. Погледна и Амо. Тя също изучаваше стаята, но показваше далеч по-малко интерес.
"Може пък да разбира нещичко от тея работи" - си каза, гледайки непознатата - "Ако човек е разбирач, той може с един поглед да разбере че тук няма нищо, дето да е наистина ценно."
После погледа му попадна върху Накао... ама че безгрижно си седеше, опрял гръб в стената. Сико чувстваше че мястото му не е тук. Тук бе прекалено опасно за някой толкова глупав и невнимателен.
...говорейки за глупав и невнимателен... Сико погледна и към Йоши. Предполагаемо глупавия чуунин се взираше в тунела, сякаш очакваше нещо да се случи. Е, имаше си основанията. Групичката бе вдигнала толкова много шум, че и къртиците под земята ги бяха чули (казвайки това в ума си, Сико си въобазяваше че къртиците са глухи. Той вмомента не си спомняше, че те всъщност са слепи, а не глухи. Е, важното бе че бяха вдигнали много шум - това бе мисълта). На всичко отгоре го имаше и това ехо. Заради него всяка стъпка се чуваше по няколко пъти. Йоши с пълни основания гледаше към коридора. Беше съвсем логично да се предположи че ако още има някой в лабораторията, то този някой ще дойде именно от тази посока. Чуунина уж беше глупав, ама пак показваше по-голяма предпазливост от Сико. Момчето също се вгледа в коридора, заставайки малко зад Йоши. Гледаше не само за хора, но и за още врати. Все пак хора можеше и да не дойдат, но врати щеше да има със сигурност.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 13 2013, 12:44 PM
Коментар #32


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



След като видя задвижването в работите, Накао също реши да тръгне. Нищо интересно не се бе случило докато стоеше и наблюдаваше.
Единственото интересно в целия този дълъг момент от влизането в стаята досега беше случката с гащите му , от която все още трепереше щом се сетеше за нея, и пробите на Сико. За какво ли му бяха? Никой не можеше все още да каже.
Колкото до другите- те просто оглеждаха стаята и най-вече препаратите в нея. Ариса гледаше с въодушевление едната стъкленица, а Сико, който вече беше при вратата до Йоши гледаше задника й все едно от него щяха да излезат пипала и да го сграбчат.
Изоре Амо също оглеждаше вещите, а Йоши милия дори не благоволи да влезе и да разгледа. Дали самочувствието му не бе до небесата и не смяташе, че колегите му и вещите в стаята бяха далеч под нивото му. Или може би чакаше нещо да изскочи от тавана в стаята, вкарвайки в капан горките чеда, и точно тогава той щеше да затвори вратата, правейки капана дори по-ожесточен. Едва ли беше така, с оглед на уважението тъй да се каже, с което го гледаха другите, но кой знае.
Вероятно Ризоно отиде при вратата, защото работата му в тази част от лабораторията беше приключила. Късметлия беше, тъй като на Накао дори не бе започнала.
Сико стоеше зад вратата, гледайки напред към коридорите в опит да види нещо интересно може би.
Е, когато в стаята останаха двете дами и Накао, младежът просто се изправи и се отдалечи от стената с ръце по джобовете.
След това хвърли последен поглед на резервоара в стаята. Лилавата течност се мажеше като масло на филия по стените на предмета.
И шегата настрана за думите на Сико, но на генина му се прииска да пъхне ръка вътре. Сериозно... Нещо в течността го примамваше и изкушаваше. Сигурно така е работела и преди, когато е работел с нея Орочимару. А може би Накао чисто и просто се бе побъркал и си мислеше странни неща.
Е, без да се бави като усети това, той затвори очи и разтръска глава в опит да се свести.
След това се обърна, хвърляйки последен поглед на момичетата, които все още не бяха благоволили да показват някакви знаци, че ще напускат стаята.
И накрая след цялото това туткане той се запъти към вратата и към другите младежи с мислите "Тук просто си изгубихме времето"
Когато стигна до Сико Накао застана зад него, както той бе зад Йоши. И докато чакаше някакво развитие в действията си, той скръсти ръцете си пред гърдите.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 13 2013, 05:54 PM
Коментар #33


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,920
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



-Ако сте разгледали стаята, да вървим. - предложи Йоши. -Имам кофти предчувствие. Като когато ходиш за рамен и като стигнеш е затворено. - обясни Чуунина, докато все така зорко следеше коридора, както и стаята. Като цяло никой освен Изоре не му беше близък, но нямаше причина да ги остави да страдат, ако се случеше нещо непланирано. Нищо, че нямаха план, като цяло. Само Сико бе излязъл за сега и Йоши стоеше близо до вратата, за да я залости, ако някой се опиташе да ги раздели някак. Носеше си Клеймор, който все щеше да е достатъчно издръжлив, колкото всички да излязат. Той щеше да скочи навътре, естествено, за да помогне, но това в краен случай. За сега най-добре да не се случва нищо фрапиращо, макар да бе неизбежно. Танамото само се надяваше да са подготвени, когато му дойде времето.
-Заслепен от омраза и желание за мъст хлапак. Видимо празноглава оранжевокоса Генинка, която май не бе брала само цветя, ами и разни билки по пътя. И супер любопитен и до крайност заинтересован от експриментите измамник. Йоши не знаеше дали Накао или Сико да държи по повече време в полезрението си. Направо щеше да стане кривоглед покрай тях. Може би беше параноично да ги подозира, но човек, който те прецаква с лоша на вкус хартия вместо бял млечен шоколад не заслужава доверие. Нито пък отмъстителен младеж, който вероятно ще отнесе Тепподама вместо врага, в опита си да го убие първи, само за да се наниже и чужда техника. Йоши направо се чувстваше като детегледачка. Параноята не го обхващаше все още, но това едно на ум, дето си имаше, започна да се увеличава малко по малко. И на всичко отгоре някой можеше да се окаже предател във всеки един момент. Слабо вероятен вариант, но Йоши не можеше да го изключи. Той знаеше методите на Звука и не искаше да става тяхна жертва. Затова и пазеше гърба си през цялото време.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 13 2013, 06:16 PM
Коментар #34


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




- А-а-а? – Изоре, която тъкмо оглеждаше земята около резервоара в центъра на помещението, се изправи рязко и се извъртя към вратата, поглеждайки към Танамото. Въпреки че не бе извикала точно, гласът ѝ все пак проехтя глухо в стаята, а вероятно и извън нея, заради пустото му ехо. Именно този звук я стресна донякъде и куноичито отстъпи назад внезапно, едва сега давайки си сметка колко глупаво се бяха държали всички, включително и тя самата, като не внимаваха как се придвижват и как говорят. Ако имаше някого на това място, нищо чудно той съвсем скоро да цъфнеше от някъде.
Хвърляйки един последен подозрителен поглед на резервоара, сякаш точно от там щеше да изскочи нещото, програмирано да пази базата, Изоре преглътна доста сухо и реши, че ще е най-добре да послуша Йоши и да върви при него. И без това Сико и Накао се бяха ориентирали към изхода, може би не бе лошо и двете с Омои да се засилят натам. Щом Йоши имаше лошо предчувствие, Изоре изобщо нямаше намерение да поставя това под въпрос. От съвместните им преживявания се бе убедила, че предчувствията на другия чуунин могат да бъдат доста точни и някак си не можеше да се съмнява в това и сега. Самата тя очакваше всеки момент от някъде нещо да я атакува, собствената ѝ женска интуиция ѝ прошепваше да бъде по-внимателна, нещо, което Амо упорито игнорираше днес.
„Май трябва да започна да си отварям очите и ушите, хъх“, самонареди се наум, оглеждайки за последно помещението. Вече започваше да внимава как стъпва, заряза обичайната си походка на разкован кон и започна да се придвижва по-безшумно. Нещо, което трябваше да направи доста отдавна. Изсумтя, недоволна от себе си.
Така или иначе, не успя да удържи на порива напълно и направи една последна обиколка из стаята – покрай стените, за да е сигурна, че не пропускат нещо. Само че пропускаха. Нямаше как да се озоват тук и да не открият нищо. Все някаква уловка трябваше да има. Все пак това бе тайна база, криеща мрачните тайни на Орочимару, който, макар Изоре да не познаваше изобщо, все пак изглежда си беше опасен тип, съдейки по думите на единственото издирвано шиноби, което куноичито познаваше.
- Добре-е... Омои? – името на другото момиче прозвуча едновременно като подкана и като въпрос, дали всичко е наред, изречен с възможно най-умерен тон, вече не ѝ звучеше добра идея да подвиква, освен в екстремна ситуация и завъртайки се на пета, Амо тръгна към изхода, цъкайки замислено под нос.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 13 2013, 08:07 PM
Коментар #35


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,445
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Интересните неща бяха много, от различно естество, някои - Ариса не си бе представяла. Естествено, че привлякоха вниманието й моментално и светлокоската вече усещаше как я сърбят ръцете да се снабди с отварки, със забранени формули, които да изполва за цялостното унищожение на света и тем подобни извратени неща, които не трябваше да попадат в ръцете на хора като нея, за които не бе сигурно къде точно им се разполага разсъдъкът.
Както бойно се бе засилила да влезе още по-навътре и да почне да тършува, с периферното зрение забеляза не само нежелаещия да влезе в стаята - Йоши, но и отстъпващия Сико. Странно само по себе си бе, че заклетия млад изследовател Ризоно напускаше сегашното им местонахождение, от където можеше да изкопае поне пет книги с родословното дърво на пра-пра-пра-пра бабата на стринка си по бащина линия. За сивокосия не беше сигурна дали е странно, но в една от речите му, която не си бе направила труда да уважи, й беше направило впечатление, че говори за Орочимару сякаш го познава. Тоест имаше поне някаква бегла представа какво се случва на момента и това, че стоеше навън не вдъхваше кураж на брюнетката да продължи с експедицията си.
Въздъхна тежко и измъчено и свела надолу глава хвърли последен, жалостен, пропит с тъга поглед към всички тези неща, които можеха да бъдат нейни и да украсяват рафта над леглото й. После се обърна, подсмръкна театрално и с още по-изсценирани сълзи в ъглите на очите премина прага и се нареди най-отзад на своеобразната редичка, като не пропусна да изблъска с рамо Танамото по пътя.
- И, ся кво? - попита, премлясквайки мазно и въртейки кичур коса около пръста си.
Беше й ядосано, че пропуска такъв шанс, но пък Хей! бяха в тайната лабораторията на Орочимару и ако криеше толкова неща в първата стая до входа, то надолу по коридора кой знае още колко тайни щяха да открият. И ако имаха късмет шестото чувство на Йоши нямаше да се бонтува и девойката съвсем спокойно щеше да разгледа новата дестинация и да пооткрадне няколко неща. Като за спомен; без никакви задни помисли.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 13 2013, 10:16 PM
Коментар #36


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,583
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Препаратите в лабораторията бяха десет на брой и Сико взе проби от всички. Те бяха следните:

1. Съмнителен лилав препарат предизвикващ появата на кислородни балончета при допир с дървен материал;
2. Съмнителен жълто-зелен разтвор с някакво плуващо черно петно подобно на петрол. Листчето не можеше да задържи петрола върху себе си, но успешно попи един литър от течноста за секунда образувайки единствено една капчица върху себе си;
3. Съмнителен червен разтвор с голяма плътност достигащ състояние на желе. Листче не можеше да се потопи в нея. Ефект нямаше.;
4. Прозрачна течност, която разтвори листчето проба на Ризоно;
5. Светло бяла течност с плътност на мляко. Миришеше на тиня, но не причини нищо на листчето проба;
6. Черна течност без никакъв ефект върху листчето;
7. Вряща зелена течност, която замрази листчето до състояние на висулка. Пробата не бе извадена успешно;
8. Подозрително изглеждащ разтвор между нещо много приличащо на портокалов сок и кокосови косъмчета. След потапянето в сместа, листчето смени цвета си в син, след което се разтвори в оксид;
9. Миришеща на тиня течност с оранжев цвят. Потопеното листче беше всумакано от течноста, след което изчезна завинаги;
10. Течност досущ имитираща кока-кола. Излъчваше предупредително бълбукане всеки път когато Сико посегваше да пусне едно от листчетата си в него. Предизвикваше страх в Ризоно и затова момчето така и не посмя да вземе проба;


Междувременно не бяха открити никакви тайници, а извинението към Накао бе чуто от адресанта. Акиоши на свой ред прие извинението и се пресъедини донякъде към Сиковата дейност.

Амо почисти прахта от шишенцата, но както предположи Сико - не се разчиташе нищо. Нещо повече, беше написано на непознат за всички присъстващи кодиран език. След малко обаче, Изоре прекара ръка през стъкления резервоар и махна значително количество прах от него. Пред нея се разкри силуета на нечия глава. Не можеше да види каквито и да е нейни очертания, защото беше прекалено тъмно. Можеше обаче да забележи две неща. Първото беше, че на главата в момента й липсваше всичко останало което би я направило човек - торс, ръце, крака и така нататък. Второто беше, че резервоара противно но очакванията не бе пълен с вода, а с въздух. Въздух, който непрестанно циркулираше вътре и караше главата да се поклаща заплашително макар и едва с няколко милиметра нагоре-надолу. Всичко това означаваше, че резервоара и до ден днешен е действащ, а първоначалното предположение за лилава течност бе някакво всеобщо заблуждение заради дебелия слой прах върху стъкления резервоар.

През това време Сико се шляеше около останалите, но благодарение на това забеляза откритието на Изоре.

Йоши предпочете да остане отвън, което бе мъдро защото така можеше да пази единствения вход/изход. За съжаление обаче товам у действие донесе и минус за самия него. Той не бе достатъчно близо, за да види новото откритие на Изоре и затова продължи и в следващата минута да предполага че резервоара е пълен с лилава течност, а както той добре знаеше това беше синонима на "отрова". Йоши нямаше да влезе в стаята заради чувството си за самосъхранение.

Ариса пребори собствената си дилема и минавайки покрай Йошко, влезе в стаята. Огледа шишенцата, но за нейно разочарование не разбра нито едно от наименованията на отварите.

Разкритието на това, че в резервоара всъщност имаше въздух и нечия носеща се глава, автоматично доведе до ликвидация всички по-нататъчни действия на Ризоно водени от логиката "тук вече няма нищо интересно, излизам". Дори обратното. Интереса в момента бе погълнал силно момчето и той нямаше никакво намерение да напуска стаята докато не научеше повече.

Присъствието на Накао в стаята му донесе информацията, която вече имаха всички с изключение на Танамото, а именно резервоара беше с въздух и носеща се глава в него.

Йоши реши да предупреди останалите за натрапчивото чувство, което имаше. Или по-скоро да им преподаде един урок, който самия той бе получавал дозина пъти през живота си. Урока бе на тема "Как да останем живи". За жалост обаче, вече беше късно за това:
Цитат(Йоши Танамото @ Sep 13 2013, 06:54 PM) *
-Ако сте разгледали стаята, да вървим. - предложи Йоши. -Имам кофти предчувствие.

Но не успя да довърши, защото вратата се затвори пред носа му. Точно както той смяташе, че щеше да се случи.
Цитат(Изоре Амо @ Sep 13 2013, 07:16 PM) *
- А-а-а?

Успя да изрече Амо, но за съжаление вратата се затвори зад гърба й.
Цитат(Омои Ариса @ Sep 13 2013, 09:07 PM) *
- И, ся кво?

Въпроса на Ариса бе уместен в момента. Всички се оказаха затворени в стаята без Йошко, който си остана отвън. А по-лошата новина беше, че резервоара започна бавно да се пропуква...

Всички персонажи имат право на по един пост, а Йоши пише два. Първият пост и последния.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 14 2013, 04:59 PM
Коментар #37


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,920
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Йоши просто въздъхна.
-"Знаех си" е твърде смекчаващо. - рече той. -Не знам дали искам да си спомням кой точно беше "третиран" в тая стая. Няма да ми е приятно да си представя какво ги чака.
Той се постара да не загуби време. Тая врата нямаше да е никак лесна за отваряне, щом се затвори сама и то толкова бързо, без да може даже да се опита да я спре с клеймора. Не знаеше какво точно ги чакаше вътре, но предполагаше че няма да е нищо приятно и безобидно, ако ще да е само човешка глава, както бе всъщност. В тази лаборатория безопасен беше само изхода. Не винаги, при това. Все пак се опита да я блъска, рита, дърпа, надига, натиска и да предизвиква всевъзможни опорни реакции в нея, с надеждата, че ще я отмести нанякъде. Макар да се съмняваше.
-ДАЛЕЧЕ ОТ ВРАТАТА! - разкрещя Чуунина с цялото си гърло, без да му пука за ехото, което сигурно щеше да прати думите му чак до другите групи в лабораторията. Конохчанина нямаше с какво да отвори вратата. Нито техника, нито умение, нито груба сила. Имаше само тагове, доста тагове. Без да се поколебае, директно измъкна три, и ги залепи от лявата страна на вратата. Сложи ги на пантите. Повтори при дясната страна и за капак залепи даже два в средата. Сложи ги не на вратата, а на стената над нея и под нея. Защото ако вратата поддадеше навътре, можеше да се изстреля и да пребие някой.
-Ще се опитам да я взривя! - продължаваше да кряка светлокосия. Сега не знаеше дали са в по-голяма опасност от него или от стаята. Танамото се съмняваше че ще събори тавана с няколко тага, все пак тази скала трябваше да е масивна и здрава, но никога не се знаеше.
Междувременно лилавите очи на младежа се стрелваха наоколо, за да оглеждат добре за прииждащи от тъмнината врагове. Поне факлите не позволяваха да се прокраднеш току-така. Той не бързаше да взривява таговете. Чакаше да чуе какво се случва отвътре. Комуникацията беше важна и ако го държаха в течение, щеше да е добра. Току виж измислили заедно начин да излязат.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 14 2013, 08:32 PM
Коментар #38


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Реакции от вземането на пробите:

Докато оглеждаше стъклениците и взимаше проби от тях, Сико си заплю няколко котио му се искаше да отнесе вкъщи, както и няколко които ставаха за оръжие, ако станеше напечено. Втория препарат, онзи с плуващото черно петно, бе нещо което бе намерил за интересно. Иксаше му се да вземе и самото черно петно, затова отдели почти опразнената стъкленица леко напред. Четвъртата течност, прозрачна и без мирис, буквално унищожи листчето, още от първия допир. Сико я издърпа напред с 10-тина сантиметра, отбелязвайки си по този начин че е подходяща за оръжие. Изглеждаше прекалено слаба за да убие някого, но с лекота щеше да прогори нечие лице, давайки възможност за лесен смъртоносен удар. Петото шише бе пълно с течност приличаща на мляко, но миришеща зле. Сико капна от нея на листчето и забеляза... нищо. Не се случи нищо. Пипна листчето с ръка и го огледа. Та то беше сухо! Откачена работа! Сико не издърпа тази бутилка напред, но запомни вида й. Ако можеше, щеше да вземе и нея. Въпреки че листчето беше сухо, Сико го прибра в джоба си, сякаш е взета проба, вместо да го използва за друг препарат. Кой знае - може пък пробата да беше вече в него, но Сико просто да не я забелязваше. Следващата бутилка беше с друг цвят течност, но ефектът бе същия - листчето остана сухо. Сико също си го прибра, сякаш е взета проба. Последва шише номер седем. Сико постави листчето на масата и капна малко от шишето. Само за миг няколкото капки се "замразиха" и заключиха пробното листче в нещо което Сико не искаше да пипа. Момчето огледа "леда", но не разбра нищо по-интересно за него, освен че той също бе зеленикав, като течността и че приличаше доста на обикновен лед. Сико придърпа шише номер седем напред. То също беше интересно оръжие. Отново не ставаше за убиване, но можеше да разсее всеки враг точно преди решителния удар.
С деветото шише беше по-странно. Сико, по някаква необяснима причина (тоест защото Данкиш така каза) реши да смени изцяло подхода си и да потопи листчето в течността, вместо да капне няколко капки от нея върху него. Течността беше плътна и оранжева и щом Сико допря листчето до нея, то бе моментално всмукано вътре. И това е. Вече не го виждаше. На Сико му хрумна че може да остави ново листче на масата и да капне 2 капки от течността (тоест както си действаше попринцип), но по някаква напълно необяснима причина (щото Данкиш така каза), не го направи и изобщо мина на следващия препарат. Все пак измести шишето с 10 см напред, защото беше интересо.
Сико стигна и до десетата течност. Отново по никакъв начин не му беше казано че трябва да топи листата, вместо да излива капки отгоре им, но той все пак реши да прави именно това. Накрая му хрумна да запуши отвора на шишето с листче. Така подскачащите капки щяха да удрят листчето и пробата щеше да бъде взета. Проблема беше там че дори от това го хвана шубе. Сико се дръпна настрана от шишето и дори не посмя да го дръпне напред като някаква интересна проба.
И така... резюме. Сико бе харесал няколко отвари които искаше да отнесе вкъщи и няколко които ставаха за оръжие. Замисли се за отъжието... хич не му се искаше да ги носи. Представи си как стисва прекалено силно и чупи крехкото шише в ръката си. После... една ръка по-малко. Не! Не смееше да разнася най-опасните отвари в себе си. Предпочиташе просто да ги остави настрана.
Щом приключи с огледа, Сико се обърна към останалите хора, за да види какво правят те.

Реакция от главата:

Непознатата руса мадама (Изоре Амо) взе че позабърса малко от прахта по резервоара. Сико, като един заинтересуван от всичко любопирко, зяпаше с интерес. И видя... празно. В първия момент се изненада и наклони глава. Накланяше глава всеки път когато мислеше толкова упорито за 1 нещо че изобщо забравяше да следи правилната си стойка.
Празно е... Как? Най-силно го стресна това че вътре все още имаше същия лилав оттенък. Откъде идваше? И какво всъщност беше лилаво? Светлина? Очите му веднага затърсиха всички светещи неща в стаята. Първо видя няколкото факли по стените. После видя и силно отразена светлина - от едно от шишетата. Отварата беше лилава и по някаква невероятна случайност отразената светлина падаше точно върху резервоара. Хахаха! Ама че майтап.

След това, обаче, нещо привлече вниманието му - звук - вдишването на Изоре Амо. Звучеше като първата глътка въздух след 20 метра плуване под вода, но беше по-накъсано и стреснато. Момчето се обърна към нея, оглеждайки я стреснато. Притесни се че може да й се е случило нещо.
Щом видя лицето й, Сико се притесни дори повече. Изглеждаше сякаш е видяла призрак, караконджол, торбалан и таласъм едновременно. Може би зверовете играеха белот заедно. Каквато и да бе причината, Амо бе забравила да диша и тепърва си спомяше как да го прави. Сико набързо я огледа, проверявайки дали е ранена, но не видя нищо. Странно... едва по-късно се сети да проследи погледа й към резервоара.
- Спокойно - й каза и започна да върви към резервоара и към нея. Сико беше минал откъм прашната страна и още не виждаше главата - това е просто голям и празен аквариум. Лилав е заради... - тъкмо довършваше изречението си, когато видя главата през избърсаната прах - Глава!! - изкрещя стреснато с тон с който нормалните хора биха извикали "Ще те спукам от бой". Едновременно с това подскочи назад, сякаш нещо невидимо го беше бутнало.
Няколко мига по-късно Сико вече бе започнал да се осъзнава.
- Глава?Глава? - мислейки за видяното, той всъщност осъзнаваше колко нормално е всъщност да има човешка глава на място като това. Спомняше си как четеше за това място в конохчанската библиотека и си представяше стени с по 1 череп на всеки 2 метра. Реалистично погледнато си беше странно че чак сега виждат първата част от човешко тяло. - Хаха... просто една глава.- последното уж го каза за да успокои Амо, но в действителност успокояваше най-вече себе си.
Сико прояви необяснимо любопитство да продължи да оглежда главата. Приближи се до резервоара до положението в което носа му бе само на 5 см от стъклото. Огледа я внимателно. Беше доста разложена, но все пак можеше да се познае пола й.

// Тук си саморазказвам. Ако има каквото и да е значение и ако съм сгрешил, тогава ме поправи.

Беше женска глава. Познаваше се, макар и почти да не й бе останала коса отгоре. Кожата бе сива и наместа окапала от гниене, но не се виждаха никакви червеи които да ядат месото. Или червеите бяха скрити в останалата плът, или главата бе прекарала дълго време в този хреметически затвор. Сико се вгледа и в чертите на лицето й. Предполагаше че жената е умряла когато е била на около 25 години (плюс-минус пет години). С други думи - умряла е точно в най-красивите си и най-жизнени години. Момчето се почувства гадно от тази мисъл. Вгледа се и в бузите й. Все още си личеше че са били малко по-издути, което намекваше че жената може би е била малко пълничка, но същевременно не достатъчно за да се нарече дебела... или нещо такова. Сико не бе сигурен, защото не разбираше от тези неща. Просто наблюдаваше и правеше предположения.

// Тук спирам да саморазказвам за вида на главата.

Още нещо привлече вниманието на Сико. Главата се поклащаше, сякаш я подухваше вятър. Как? Та нали тя бе затворена плътно и отвсякъде? Сико веднага обърса още прах от контейнера и огледа пода под него. Беше сигурен че ще намери нещо като вентилационна шахта, или най-малкото някаква тръба... не - две тръби. Това правило бе старо като света - за да се върти въздуха, той трябваше да има къде да отиде. Ако въздуха просто се затвори, той рано, или късно, щеше да утихне напълно. Единственото движение щеше да е от температурната разлика, но то щеше да е много по-бавно и слабо. Щом цуркулиращия въздух бе достатъчно силен за да разклати човешка глава, то това можеше да значи само че резервоара е свързан с нещо друго - нещо което върти въздуха. Беше му любопитно какво ли е това нещо и как ли работи.

И тогава...
ТРЯС!!!!

Сико така се стресна от удара на вратата, че фрасна главата си в резервоара. Удари главата си доста силно, но не обърна внимание на това, нито погледна щетите по резервоара. По-късно всички щяха да разберат че той се напуква, но никой нямаше да знае дали това е заради главата на Сико, или по друга причина. Сико внезапно се изправи и погледна по посока на шума...
ВРАТАТА!!!!! ЗАТВОРЕНА!? Как!? Кой!?
Стреснато огледа всички в стаята - Амо, Ариса, Накао... Те бяха тук и не бяха пипали вратата. Оставаше само един човек, който можеше да я е затворил ръчно.
- Йоши! - викна ядосано, но гнева му беше само фасада, която слагаше за да контролира собствения си страх. - Защо затвори вратата? Веднага отвори! Изобщо не е смешно!
А от другата страна на вратата се чу:
- ДАЛЕЧЕ ОТ ВРАТАТА!
Какво!? Той да не би да им казваше да останат заключени в тая стая? Беше им затръшнал вратата и дори си позволяваше да им казва да не я доближават!? Предател! Знаеше си Сико! Сигурен беше! Още от самото начало!! Колко подозрително беше че Йоши остана отвън, когато всички други влязоха. Сико му бе показал доверие, а чуунина заби нож в гърба му! Знаеше си той! Още от началото знаеше!
-Ще се опитам да я взривя! - викна Йоши от другата страна. По тона му Сико осъзна че всъщност е на тяхна страна. Искаше да им помогне...
Точно така! Сико още от началото знаеше че може да се вярва на Йоши! Той бе толкова надежден човек! Сико нито за миг не се бе усъмнявал в него! Беше готов да му повери и живота си!

Осъзнавайки точно какво значи думичката "взривя", Сико подскочи стреснато и побягна назад... към отварите. Трябваше да скрие най-ценните от тях за да не пострадат при експлозията. Стреснато хвана шишетата с номера 2 и 9 и ги остави по-надалеч, за да не бъдат унищожени от взрива. После хвана и шише номер 8. То също беше интересно. Скри и него. На третия преход погледа му се спря на шишета 4 и 7 - оръжията.
"Щом не е Йоши, значи някой друг ни е затворил" - си мислеше - "тези може би ще ни потрябват"
Хвана двете шишета за гърлото, изглеждайки супер уверен и сигурен в решението си... за цели 2 секунди. После се разколеба и отиде при Накао.
- Дръж! - каза, подавайки му двете най-опасни шишета - Ако видиш враг, заливаш го в лицето с тея. Не хвърляй по никой от нашия отбор. И вниамвай да не се накапеш.
Точно така! Нека Накао да поема риска! Сико щеше да е в безопасност, без да рискува опасните препарати да се счупят в ръцете му и да го залеят. Страхотна идея, наистина - да използваш най-малкия и най-беззащитния за най-рискованата и глупава задача. Ако успееше, тогава щеше да спечели уважението на всички, но ако се провалеше... е... той бе лесно заменим. Лицето и името му щяха да бъдат бързо забравени.
Сико не изпитваше нужда да обяснява на Накао за действията на препаратите. Причините бяха три:
1 - За Накао беше по-добре да не е нервен. Нервността само увеличаваше шансовете да счупи някое шише случайно.
2 - Нямаше време за подробни обяснения - всеки момент всичко щеше да гръмне.
3 - Сико осъзнаваше че отварите не са достатъчно силни за да убият и се страхуваше че Накао щеше да се уплаши и изобщо да не ги използва, ако научеше това. Все пак той щеше да е в най-опасната позиция, защото в ръцете си щеше да държи само празни шишета, а на два метра от него щеше да има обгорен, заледен и много, много ядосан враг. Смъртта на човека с поушъните бе почти сигурна, но същевременно ролята му бе ключова за оцеляването на остналите.
Надеждата на Сико бе че ще може да използва именно тези секудни (секундите в които врага е ударен от поушъните + секундите в които врага убива Накао) за да може самият той да повали въпросния враг и така да спаси собствената си кожа.

И така. Сико не каза нищо от това на Накао. Дори повече - погледна го с поглед пълен с уважение и приятелски чувства. Хвана го за рамената (след като вече Хао държеше шишенцата) и се приведе към него... с поклон.
- Разчитам на теб! - каза с тона с който мъжете искат мъжки услуги от други мъже. Показваше че не само смята Накао за приятел, но също така и за първокласно шиноби, човек с характер и най-вече - истински Мъж (с главно М).
Нямаше как Накао да не се вдъхнови от казаното. Все пак той беше просто едно наивно хлапе, нали? Изобщо нямаше да заподозре в колко опасна позиция ще се намира.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 15 2013, 11:20 AM
Коментар #39


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



След като се присъедини към Сико и Йоши Накао не очакваше нищо особено да се случи оттук нататък в тази стая.
Кой би очаквал, че след толкова много скука и изгубено време, накрая щеше да се случи нещо интересно. Е, то щеше да бъде такова,
ако не беше толкова зловещо и странно.
Наистина всичко вървеше толкова добре... щяха да се измъкнат безопасно от мястото без никакви проблеми. Това може би щеше да е така ако онези две кифли не се бяха правили на химически гении и бяха останали в стаята. О, да, те разглеждаха все едно разбираха нещо от всичко тук, а всъщност, най-вероятно, си нямаха идея в какво се взират. Е, поне в онзи момент.
И тогава... всичко се промени.
Амо изчисти бая прах от водния резервоар и точно в онзи миг, в онзи до преди това безвреден мих всички ахнаха. Оказа се, че той изобщо, ама изобщо не бе пълен с лилав разтвор. Та той дори не бе пълен изобщо с някаква течност. Не, прахът е правил зрителна измама. Всъщност, огромния съд е бил празен или поне на такъв приличаше.
В следващия миг тръпки походиха по гърба на Накао, а след още един- по цялото тяло. Там, вътре в огромния резервоар, имаше глава. Просто глава. Без нищо друго. Без врат. Без изобщо тяло. Без крайници. Просто глава. Тази глава, определено стресна всички. Меко казано.
В следващия миг за момент генинът остана без въздух. Целият въздух като че ли се изпари от нежните бели дробове на клетия младеж. И какво друго. Та той щеше да има късмет, ако след края на приключението можеше да спи спокойно дори веднъж. Да, цял живот щеше да си спомня това. А какво е това?
"Това" е как в една от най-зловещите, да не кажа най-зловещата, лаборатория или въобще сграда, могила или както искате го наречете, беше видял как една глава, просто глава, намираща се в огромен прашен воден разтвор, се поклащаше наляво-надясно. Та това беше достойно за кулминация на някой супер страшен филм. Да, може би зрителите не биха го намерили за особено страшен, но ако те бяха на мястото на актьорите, щяха да говорят с тъничко гласче.
Да, точно така, главата се люшкаше наляво надясно. Ако не беше толкова страшно, би било палаво и смешно. Проблемът е, че е ужасно.
Очевидно резервоарът беше пълен с нещо. Нещо, което е невидимо, но същевременно може да накара една отсечена или каквато там бе тази глава да се поклаща.
И да, дори бебенце би познало, че явно огромния меко казано съд бе пълен с някакъв вид газ. Дали отровен или безобиден, дали затрудняващ дишането или не, дали преспивателен или не, все още никой не можеше да разбере. Освен ако някой не се метнеше вътре. Или не метнеха някого вътре. Или нещо подобно.
И точно тогава, когато сигурно всички, подобно на Накао, си мислеха, че по-лошо, по-гадно, по-страшно, по-зловещо и всичко по- по- не можеше да стане, то стана.
Вратата, точно зад гърба на Накао, гледаш към резервоара, се затвори с трясък. От него генинът подскочи и моментално се обърна да види какво става. Беше изненадан, когато осъзна, че всички бяха в капан, с изключението на Йоши, който милия беше оставен извън стаята. Вратата не можеше да бъде отворена.
Бяха в капан. Добре скроен капан. А относно това дали беше специално за тях заложен или просто беше нещо като заложен завинаги за малки, гадни и досадни паразити като тях, това не можеше да се прецени засега.
Сърцето на Накао биеше като лудо, пулсът му беше учестен, също както дишането му. Разликата беше, че то не само е учестено, но и тежко. Дали момчето бе прекалено уплашено или в тази стая бе получил клаустрофобия, не беше ясно. Ясното беше, че Накао се чувстваше сякаш не му достига въздух. Е, няколко секунди по-късно той успя да стабилизира целия си организъм и започна да мисли план. Добрата новина е, че успяваше да мисли трезво. Лошата е , че не успяваше да измисли нищо, което би могло да им помогне. Това беше, понеже не се виждаше нищо добро в цялата ситуация.
И тогава, когато отново конохчанинът си мислеше, че по-лошо просто няма накъде, то се случи отново. Явно не трябваше да си мисли подобни неща. Това беше, незадруго, а защото резервоарът започна да сее пропуква. Звучи толкова зловещо, нали? Е , това е , защото е точно така.
Да, бавно, бавно започнаха да се наблюдават малки пукнатини по съда. Това направо си беше убийствено. И точно когато Накао бе на ръба на паниката от другата страна на вратата Йоши им изкрещя да се пазят от вратата и да ходят надалеч. и какво щеше да направи? Защо далеч от вратата?
Мислите на генина бяха прекъснати от ново крещене пак от Танамото. То гласеше, че щял да се пробва да я взриви.
Добра идея. Наистина добра. И после какво? Щеше да влезе и да потанцува? Едва ли... е , да , определено Йоши бе най-надеждният, но би било трудно да се биеш с глава. А щеше ли да се наложи?
Разбира се Накао следваше инструкциите, тъй да се каже, макар че инструкции би било пресилено в случая, и се отдалечи от вратата. Не искаше да стане на банан фламбе... чувството му за самосъхранение го водеше.
И тогава до не го дойде Сико. Той му връчи двете стъкленици с инструкциите да полее враг с тях. Какви ли бяха те? Дали щяха да превърнат полятия в жаба? Значи бяха опасни? Но защо на него? До преди секунда всички го смятаха за бебе, търсещо мъст. За наивен и разглезен идиот, който няма за какво да стои тук. Смятаха, че при първото по-сериозно нещо щеше да бъде беззащитен. А сега му даваше две стъкленици, за които е очевадно от думите на Ризоно, че бяха важни.
Е, тогава къде е логиката?
След това Сико добави, че не трябва да се накапе с тях. Аха, някой го беше шубе да ги използва така ли? Или просто щеше да прави друго, но и това бе важно? Не се знаеше. Много въпросителни, никакви отговори, малко време, почти никакво.
И след това Накао взе поушъните и намигна на Сико. И след това дойдоха великите думи. Дойде деня... никой не бе казвал по-мило нещо на конохчанина, ако се броеше, че това беше мило. То не беше, но в подтекста си личеше милата нотка и доверието. И, да , пак въпросът за доверието.
Накао кимна и стисна двете стъкленици. Бдеше над тях през цялото време, за да може да не се покапе. Явно щеше да бъде интересно.
И накрая генинът се дръпна още по-далече от вратата очаквайки взрива на Йоши или чупенето на резервоара. Кой ли щеше да излезе победител от двете чупеници?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 15 2013, 03:21 PM
Коментар #40


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,445
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Шишенцата наистина представляваха голяма загадка за нея. Най-вече ,защото не можеше да разчете,вероятно архаизтичните думи,биващи изписани върху тях. Но въпреки това се опитваше с надеждата,че все върху някое щеше да пише нещо на разбираем за нея език. Уви-това не се случи. И още по-добре-така разпали интереса й десет пъти повече. Искаше да си вземе поне едно за вкъщи. Блян,който,както всеки един такъв,остана неосъществим.
Беше се спряла на отварата,която страшно много приличаше на Кока Кола и ако беше Пепси-тук щяха да бъдат намесени и авторски права,забила лешниковия си поглед в балончетата,които така красиво плаваха насам-натам,пукаха се и не след дълго-нови поемаха по техния път.
Тогава и Сико реши да напусне стаята,следван от Какао. Още едно нещо,което остана неосъществимо. Явно Амо бе намерила нещо интересно,щом момчето се приближи до нея,че и започна да я успокоява. Ариса ги наблюдаваше отдалеко,сякаш изчакваше да се нарадват на резервоара,за да може ,когато тя отиде до него-да го огледа обстойно,без да бъде притеснявана.
И щеше да си стои на мястото,ако Сико не бе изкрещял "Глава".
-Глава ли?-измърмори тихо тя,повдигайки високо лявата си вежда. Това вече хвана интереса й, и тя,като един себеуважаващ се човек(идиот),който не пропускаше да си завре носа в лицето на опасността- бързо се озова до Изоре,за да стане свидетел на това,от което всички изглеждаха толкова ужасени. Не,ужасени беше меко казано. Бледите им лица издаваха повече,отколкото би трябвало. Но не това хвана интереса й. За първи път,откакто Какао бе обявил съществуването си-той не издаде нито дума. Ето това вече беше феномен. Някаква аномалия. И всичко-благодарение на картината,която се бе разкрила пред тях.
Суспенцията я изяждаше отвътре,и тя искаше да види,но благодарение на това,че беше ниска и дребна-малко биваше възпрепятствана. Бутна Изоре,колкото да хвърли един бърз поглед на нещото,което всички гледаха и сдъвка нещо от типа: Чакай да видя и аз малко,де!
Сега беше моментът,в който трябваше да реши дали съжаляваше,че се намираше в тази прашна и не-чак-толкова изоставена стая. Дали беше правилно да захвърля на пръв поглед -лесната си мисия,дадена й от Хокагето. Разумен ход ли беше и да проследява Сико? Беше ли уместно да загърбва всичко толкова лекомислено? Отговорът беше толкова прост и само един : Да!
И как няма?!
Беше уплашена,непременно. Макар прахта да беше премахната от стъклото-светлокосата беше способна да забележи само един блед абсрис на това,което вирееше в резервоара. Стъписа се,дишането й се зачести. Искаше да извика хем от страх,хем от въодушевление. Чувството на експресивност бушуваше в нея като лятна буря,готова да опустоши всичко,изпречило се на пътя й. Чак сега усети й леката нотка на ксенофобия,която се зароди в нея. Не толкова от заобикалящите я хора,отколкото от главата,която се полюшваше,сякаш под полъха на пролетен ветрец,рошещ косите на девойките,излезли да наберат цветя за по-малките си братчета или сестрички.
Тук беше времето да се спомене,че в този огромен резервоар,чиито прах,не изцяло,беше избърсан,можеше да се намира не само тази глава,ами и..другите й крайници? Идеята й беше такава,че прахта беше много-резервоара -голям,и не беше изключено тук-там да се намираше някой-друг крак или трети пръст на дясната ръка.
Късно забеляза,че нямаше лилава течност,а някакъв газ,който поддържаше главата..плуваща? Рееща се? Не можеше да намери точното определение на това,което виждаше? Тя ли беше техният антагонист? Дали не беше само за разсейване,защото ако е така-то тогава изпълняваше задачата си перфектно.
Искаше да избяга,но в същото време искаше и да остане. Точно в този момент можеше да се оприличи като вселена от противоречия. Всичко в нея крещеше "Бягай",но онова малко пламъче,което не веднъж я бе вкарвало в беля,нашепваше съвсем нежно и тихо: Остани до края.
Казват,че чувството за самосъхранение в един човек било най-силната емоция,която може да се изпита. Така беше и при Ариса. С бавни крачки,извършвани от треперещите й,хем от уплах,хем от унес за приключение,крака-тя се запъти към изхода.
Всичко се случи толкова бързо,че дори не можа и да мигне,като изключим затварянето на клепачите,когато вратата се тресна. Можеше да каже само едно нещо:
-Вах,льек...прецакаха на.-думите й съдържаха горчива нотка разочарование. За да покаже това-тя се изплю върху вратата мазно. Салвията й се разнесе по металната повърхност като сополче на пет-годишна девойка,прясно залепено върху възглавницата на брат й,който по-рано през деня й бе заврял жаба в лицето. Достолепен ход,извършван от всяка една дама,която изтъкваше качествата си на преден план.
Разбира се-Сико се окопити пръв,взимайки инициативата в свои ръце. Това не изненада девойката,хвърляща секрети наляво-надясно. Впечатлението й за него досега си бе все така същото. Докато момчето крещеше как Йоши бил затворил вратата-друго явление привлече вниманието й-напукването на резервоара. Звукът от пукащото се стъкло се наби в главата й,точно,когато Йоши ги оповести,че има намерението да взривява вратата.
Така нямаше ли да стане по-зле? Нямаше ли да взриви,ако не тях-то резервоара,напълно? Беше ли далновиден ход? Нещо в избора му не й харесваше. Не,че имаше време за по-добри изходи от ситуацията.
В едно беше добра и то беше изпълняването на заповеди. За разлика от други хора-тя нямаше гордост,която да преглъща сто часа,или пък ценностна система,която гласи 'Не на йерархията '
Разтърси глава,поставяйки длан,покриваща устата и носа й. Не искаше да се издуши,най-малкото. Е,не й се и умираше,но до този етап на мислене все още не бе достигнала.
Реши да не си бърка в ушите повече,току виж малкото останала ушна кал я предпази от тътена,който щеше да последва,благодарение на експлозията.
Времето ги притискаше,докато ядно издирваше място,в което да се настани,докато всичко премине. Въртеше се ту към масите,ту към вратата,докато не забеляза ход,извършен от Сико. Той..даваше на Какао шишенцата. Какво смяташе да прави с тях? Какво си казаха? От целия адреналин нахълтал бясно в тялото й,слуховите й органи бяха заглъхнали. Всичко се случваше сякаш на забавен каданс и тя бе сигурна,че когато ситуацията се успокой-само и единствено бегли спомени за действията,които бе извършила,щяха да се реят свободно в съзнанието й. Обаче този необикновен патос щеше да остане в нея завинаги.
-Амо!-викна,но гласът й се чу повече като пресипналост. Беше предупредителен вик,сякаш я подканваше да си избере място,което не влизаше в обсега на вратата,резервоара или всеки един предмет,застрашаващ тяхното съществуване.
За техен късмет-стаята беше голяма,което моментално им предоставяше достатъчно възможности за укритие или предпазване,било то и разсейване на врага,който може да се,а може и да не се,намираше в резервоар пълен с непознат,засега,газ.
Стратегическо място бе намерено-ъгъл по линията на вратата-така нямаше да бъде в обсега й,ако излети напред,както и беше достатъчно далеко от резервоара,ако главата решеше да се прави на пчеличката Мая,опрашвайки с доволно количество смърт всеки,който се намираше в близост до нея. Абе,главната цел бе да бъде далеко от епицентъра на събитията и Какао. Поне засега,за да може по-късно да партипицира.
Беше паникьосана,но и доста развълнувана. Приклекна,заставайки зад каквото може,но въпреки това бе готова да отскочи всеки момент,ако забележеше потенциална заплаха да се приближава към нея. Все още с длан върху носа и устата,Ариса наклони главата си на една страна,допирайки ухото си до рамото,за да заглуши,донякъде,звукът от експлозията,която можеше,а можеше и да не последва. Каквото и да беше-тя се чувстваше готова. Под дланта -една широка усмивка красеше лицето й. Усмивка,невидима за другите,но символична за нея: Каквото и да стане,била си в приключение.
-Няхъхъхъ,сега ще стане интересно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V  < 1 2 3 >
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):