IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

2 страници V   1 2 >  
Closed TopicStart new topic
> Ново "второ" начало, Амако Отохиме и Фукунага Сенрей
Амако Отохиме
коментар Jan 18 2018, 11:57 AM
Коментар #1


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



Сенрей и Отохиме бяха прекарали сигурно половината от деня си на тренировъчната площадка, запознавайки се един с друг (макар и първият им разговор да бе тръгнал леко надолу по скалата за оживеност), с новия си сенсей (който имаше набуустено его до небесата, а двамата генини се чудеха кой, как и защо е позволил това) и научавайки базата за всичко що е нинджутсу, генджутсу и т.н - а именно дългата и донякъде абсурдна тренировка на чакра молд. Защо бе такава - ами нека речем, че методите на Токурама за "обучение" не бяха особено стандартни. О, сигурно имаше и други сенсеи, които подмяткваха учениците си така, ала той го правеше с финес, на фона на който сменяше настроенията си, като жена в онова време на месеца. Ето защо бе леко трудно да се очаква нещо от него, в който и да е момент.
Вече бе минало обяд и генините бяха готови да се заемат с първата си мисия, която вероятно щеше да бъде Д-ранг - все пак как би могъл "всемогъщия" Токурама-доно да отиде на мисия с учениците си. Ала преди това Сенрей бе предложил да минат през оръжейния магазин за "запаси" - не че биха им потрябвали в Д-ранг мисия, но човек никога не знаеше...
Слънцето напичаше, а това помагаше на синекосото кунойчи с изсъхването, понеже доста пъти бе огледала дълбините на водната площ, намираща се малко по-навътре в гората, над монумента с лицата на Хокагетата (където бе същинската част на тренировъчната им площадка). За разлика от нея, Сенрей, като един истински гений, бе успял да се справи с тази пречка и да не се намокри нито веднъж. И като заговорихме за това...
- Хей, Фукунага-сан - усмихна се ентусиазирано синекоската - Спомена, че семейството ти се занимава с проучвания. Ако трябва да съм честна, малко ме изненада, че позна фамилията ми. Хаааа, сега съм любопитна, какво пише за нас - сепна се леко кунойчито, като последното изглеждаше все едно го е казала повече на себе си, отколкото да бе насочено към Сенрей - Значи никой от тях не е шиноби. Ами ти? Защо го нарече "бивша професия"? Защо се отказа и тръгна по този път?
"Може би не е бил достатъчно умен за това"
Завърши с присмех другата Отохиме в съзнанието на девойката. Както и да бе завършил предния им разговор, сега се отвори нова възможност за запознанство ... или по-скоро опознаване. Сега, вече бивайки отбор и когато се наложеше да се впуснат в някоя по-сериозна мисия (някога в далечното бъдеще), бе по-лесно да залагаш живота си на карта за познат, отколкото за непознат. Въпреки че тези стандарти бяха леко изкривени при Отохиме, и прекалено изкривени, за дружката на девойката в съзнанието й...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 18 2018, 09:11 PM
Коментар #2


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



Сенрей го очакваше това любопитство рано или късно, имайки се предвид разпита му сутринта. Въпреки съмнителното й минало, досега момичето не бе му дала причина да подозира мотивите й зад сегашните въпроси. Вероятно просто искаше да опознае съотборника си.
"Няма причина да я лъжа, мисля." бе извода от това.
- Ако трябва да съм честен, само съм прелиствал архивите за Такигакуре. Съответно, помня просто най-общата информация за клана ти: много е стар; значително влятелен... общо взето това е.- явно буквално е бил просто прочел заглавията и синоптиката на досието за клана. - Отне ми 10тина минути да се досетя от къде съм чувал фамилията ти, като се запознахме. - не му харесваше да си признава недостатъците, особено тези свързани с интелекта, но истината си бе истина.
До тук лесно, нататък обаче бе малко по-крив наклона. Предпочиташе да не споменава сестра си, ако не е наложително, поради носещата й се слава от скорошните й изобретения и открития. В шиноби света не бе много добра идея да се знае, че си брат на важно за селото ти лице. Да, Отохиме за момента изглеждаше безобидна, но мъжа определено не я познаваше все още достатъчно добре, че да й дава толкова чувствителна информация.
- Случвало се е от време на време през поколенията да имаме по някое друго шиноби от клана, но моето семейство специфично не мисля, че е имало все още.- започна той с лесната част от отговора, след което се спря за момент, замисляйки се как да лавира... - Винаги съм предпочитал по-активната част от заниманията на клана ми: събирането на информация, изследователските мисии - такива работи. От там ми дойде и интереса към шинобитата предполагам.- В крайна сметка, реши да избегне куршума, като се фокусира над защо е избрал да е шиноби, удобно придържайки се до абсолютния минимум относно, защо се е отказал от предната професия. - Някой ден надявам се, ще мога така да допринасям към клана.- добави за завършек. Макар да бе станал нинджа за собствено удоволетворение, все пак генина му се искаше и за роднините му да има някаква полза от това в бъдеще. Това бе неговият начин да им се извини, че е отхвърлил семейната професия.
- Като говорим за кланове, ти какво смяташ да правиш? Някога ще се връщаш ли при твоят или...?- сега щом топката бе в негови ръце, бе време да се пренасочи фокуса, към интересна за чернокоското тема.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 19 2018, 12:05 AM
Коментар #3


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



"О да, опреденелно има недостиг на умствен капацитет ... чудно ми е дали е издънката на семейството и затова е тръгнал по друг път и сега е като едно малко кученце, изпълнено с вина, че е провал. Толкова отчаяно се старае да се докаже по някакъв начин, че чак да му стане жал на човек"
"Минава ли момент, в който да не кажеш нещо негативно за някого? ... Чакай ... жал ти е за него?"
"Ти луда ли си? Мен да ме е жал за него? От к'ъв па зор?"
"Да, така си и помислих... знаеш ли нищо няма да ти стане, ако си мила поне веднъж"
"Ммм... не, не знам как да го направя, а и не искам"
"..."
"Ти го правиш достатъчно и за двете ни. Аз изпъквам в други области. Ако някога ти се прииска да му разбиеш ченето, тогава знаеш точния човек, към когото да се обърнеш"
"Ужасна си..."
"Ще го приема като комплимент, благодаря"

Отохиме все пак се замисли за момент над думите на другата си половинка. Дали наистина имаше нещо такова? Нещо, за което да съжалява и затова да е поел по друг път? Все пак шиноби света не бе най-подходящия за изследователски цели. Но може би и той мислеше, като нея. Ако щеше да обикаля света и да събира информация за клана си, трябваше да се защитава някак.
"Не се впрягай да го съжаляваш толкова. 100% си е изсмукал нещо от пръстите, само за да замаже нещо подобно на приемлив отговор. Все пак не е глупав, като теб, да изпее всичко в началото. А и по-добре... не се интересувам особено от живота на мегане-чан"
"Защо продължаваш да му викаш така?"
"И 'що не? Хмм? М-е-г-а-н-е-ч-а-н... Свиквай, няма да спра"

- Фукунага-сан ... - Отохиме бе сериозна отначало, но тонът й бе някак обнадеждаващ и подкрепящ - Сигурна съм, че ще намериш своя път - накрая се усмихна мило - А и, сега вече сме съотборници! Аз ще те подкрепя, каквото и да направиш...
Ако втората Отохиме, можеше да вдигне вежда неодобряващо, щеше да го направи.
"Сериозно, понякога искам да ти набия един шамар. С такива безполезни речи... ъгх"
- Сега, като спомена... - започна някак умислено синекоската - И моят клан не е особено борбен. Имам предвид, повечето са в лидерски позиции и стават старейшини на Такигакуре. Хората с потенциал или интереса да станат шиноби са били оскъдни. Поне така са ми разказвали.
Кунойчито предполагаше какво си мисли Сенрей. "Как така, поне така са ти казвали" и "Ти не знаеш ли, все пак става дума за собствения ти клан, ако не друго си живяла в него достатъчно дълго."
- Сигурно се чудиш защо думите ми звучат толкова несигурно. Истината е, че съм доста невежа за повечето неща и сигурно на моменти ти изглеждам глупава даже. Знам само каквото съм чувала от настойника си. 19 години живях под ключ в семейното имение. Чувствах се толкова самотна и затворена, че се задушавах вече, затова и успях да го накарам да избягаме. Искам да обикалям света, да видя красотите му със собствените си очи, а за да мога да го направя трябва да мога да се защитавам. Донякъде затова станах шиноби. Не знам дали искам да се върна в Такигакуре... татко ми липсва, но селото ми напомня само за моята златна клетка. А коя птица иска да е затворена вечно - усмихна се тя накрая - Сега вървя по своя път. Радвам се, че се запознахме и че най-накрая съм част от нещо - визираше тя честта да бъде част от отбор с някого - Независимо какъв е Токурама-сенсей, аз се радвам, че имам привилегията да усетя това различно чуство.
"Ти няма да се научиш да си затваряш устата, нали... даваш му още неща, които може да използва срещу теб. Толкова ли е трудно просто да си следвате пътя и да млъкнеш?"
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 19 2018, 11:31 PM
Коментар #4


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



"Бая говори." бе първото заключение на чернокоското, докато слушаше подробното обяснение на момичето. Вероятно бе от типа, който трябва да им се казва, кога да се преструват или крият информация. Не го смяташе за лоша черта обаче това, понеже имаше и позитивни страни - бързо ще научи всичко неясно за нея, от което иначе се притесняваше. Колкото по-малко крие партньора ти все пак, толкова повече можеш да му се доверяваш.
- Разбирам. Надявам се дълго ще продължи това.- отвърна той, визирайки последните й думи. Донякъде й съчувстваше на историята, имайки се предвид, че и тя като при него са й семейни проблемите... макар и от друг порядък.
"Няма нужда да напирам повече за в момента." каза си Фукунага на ум. Все още имаше неотговорени въпроси за миналото й, но не чувстваше нуждата да ги задава сега. Най-важната цел вече я бе постигнал - да се увери, че може да разчита на нея, като съотборник. Частта с бягството, сигурно щеше да трябва повече да се проучи в бъдеще обаче, понеже имаше голям шанс силен клан, като нейният, да прати хора да я върнат обратно. След 19 години държейки я заключена, едва ли изведнъж ще решат да я оставят на мира ей така.
"Надявам се да не се стига до там един ден, но..." последваха една-две минути тишина, докато очилаткото се отнасяше в мислите си.
- Между другото, как се виждаш в битка? Тайджутсу, оръжия, техники ли ще предпочиташ? От далече или от близо?- най-сетне се прекъсна мълчанието. Малко рано им бе да се притесняват за тези работи, имайки се предвид, че със сигурност ги чакаше първо Д-ранг мисия или две преди да имат шанс за нещо повече. Въпреки това, Сенрей искаше да знае предпочитаният боен стил от Отохиме за да може да си прави планове как да се екипира и подготвя преди битка в бъдеще.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 20 2018, 02:58 PM
Коментар #5


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



Отохиме се зарадва, че чувството на принадлежане бе взаимно. Като изключим сенсея им, бе щастлива, че съотборника й нямаше негативни виждания, за това да са в един отбор. Макар и да бе рано да се каже все още, все пак едва днес се запознаха, но синекоската имаше усещането, че запълва някаква празнота. До сега тя бе сама - единствено Акияма бе с нея и тя реално не "познаваше" никой друг, като изключим баща си. Това реално бе нов човек, който имаше шанса да опознае по-добре, а кой знае - сега като бяха отбор и той имаше горе долу идентични виждания над това, какво иска да прави, в лицето на авантюризма, а и при по-опасните мисии, можеха да си пазят гърбовете един в друг.
"Виж, не е толкова лошо, както го изкарваш. Имам усещането, че мога да му вярвам"
"Ти вярваш на всеки, дори и очевидността на лъжата да ти избоде очите, ама карай. Вместо да се стремиш да му вярваш ти, накарай ме аз да му повярвам. По-стойностно е"
"А това някога може ли да стане, с някой друг, освен мен?"
"Спорно"
"Не е толкова лошо да имаш на кого да разчиташ"
"Ама ти имаш"
"Знаеш какво имам предвид"
"И все пак..."

Този мислен разговор запълни краткото мълчание между двамата, като вниманието на синекоската бе привлечено от следващия въпрос на Сенрей. Как се виждаше в битка? Валиден отговор ли бе никак? Битките я плашеха, смъртта също - още откакто Акияма се бе споминал от този свят, тя усещаше паника, при такива ситуации още от задаването им. Доста сериозна ментална травма бе понесла, че да може толкова бързо да се оттърси от това. Но все пак се позамисли, а Фукунага, усети, че тя прави това, защото се изписа по лицето й. Това пък я отвя към спомен...


[- Акияма, защо винаги подбираш сърца с различни елементи? - това бе доста скорошен спомен, някъде около 21-годишнината на девойката. Намираха се в гориста местност, бе вечер и огънят, който си бяха направили вече издъхваше.
- Хмм? Откъде този въпрос? - учудено я погледна мъжът, като леко сбърчи вежди. Личеше си, че не харесва да разказва такива детайли на синекоската, но в същото време нямаше оттърване, ако не го направи. И все пак той бе свикнал с нея и донякъде се радваше, че тя приема всичко толкова добре. Не знаеше, дали е удачно да й пълни главата с информация за техниката, имайки се предвид естеството и кървавите подробности.
- Ами просто любопитство. Понеже нали каза, че винаги ги подбираш.
- Едно време, когато моето си сърце още бе живо, моят елемент бе земният. Донякъде затова винаги главното сърце, което използвам го подбирам да е такова. Пък и има доста полезни защити. От друга страна, няма смисъл да се припокриват сърцата. Когато прекарам своята чакра циркулаторна система през друго сърце, автоматично приемам неговия афинитет. Това значи, че мога да използвам всякакви елементи, които са били главни за шинобитата, от които съм взел сърцата. По-изгодно ми е да разполагам с всички, поне базисни, видове. Пък и се получават доста добри комбинации.
- Комбинации? - Отохиме слушаше в захлас.
- Да, всеки елемент е силен срещу друг и слаб срещу трети. Ако имам всички елементи, реално мога да контрирам всички 5 елемента, без да съм от неизгодната позиция аз. Отделно, елементите могат да се комбинират, за да се получават по-силни техники. Например огън и въздух са хубава комбинация. Ако се изпозлва такава комбинативна атака от огнен и въздушен елемент и противникът, опита да потуши огнения елемент с водна техника, то въздухът ще придаде достатъчно сила на огъня, за да устои, освен ако няма прекалена разлика в уменията на двете шиноби. Същото важи за вода и електричество. Много добре си пасват. Затова понякога ги свързвам различните сърца в едно същество, за да стоят и да се бият заедно... - Акияма обърна внимание на изражението на синекоската. Донякъде се радваше, че това което й разказва, винаги пораждаше интерес у нея, до неузнавателна степен - Хайде стига толкова, лягай да спиш. Утре трябва да ставаме рано. Имаме да прекосяваме пустиня, все пак, за да стигнем Страната на Огъня.
- Добре...]



- Ами - най-накрая проговори тя - Харесвам афинитета си към водния елемент. Всъщност, аз още от малка знаех, че го имам, настойникът ми каза за това. А и винаги съм искала да ме научи на някоя водна техника, затова предполагам, че в тази посока ще тръгна. А и - тя се досети за спомена от преди броени секунди и дългото обяснение на Акияма - Ти си с афинитет към електричество, нали? Хей, значи може да си комбинираме техниките - засмя се весело тя - Така де, ако планираш да се развиваш в тази посока - смени погледа си на въпросителен, което намекна, че го пита наистина дали това му е планът, ако имаше такъв.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 21 2018, 07:07 PM
Коментар #6


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



- Добра идея е, да.- съгласи се Фукунага с лека одобрителна усмивка. И без това бе планирал да развива елементалната си чакра, като за начало, тъй като имаше доста идеи какво може да прави с нея. Райтона щеше да му служи, като добра основа, около която да гради бъдещите си умения... а суйтон афинитета на съотборничката му бе допълнителен бонус от горе.
"Изглежда ще си паснем добре в битка." констатира някак си оптимистично той, макар да нямаше все още информация, какво да очаква от нея като държание в напрегнати ситуации.
- Определено ще се развия първо в райтон, но след това все още не съм избрал. Като натрупам малко опит за да преценя, какво ми липсва, ще взема това решение.- в реалност, генина имаше една-две идеи на ум, но бе твърде рано да ги споделя с другите, при положение, че даже той самият не бе убеден в тях още.
До тук темата вече се почувства изчерпана. Рано бе да се обсъждат по-детайлни планове и бойни стратегии, имайки се предвид, че едва с чакра молда приключиха днес. Разговора за миналото също го минаха и толкова рано не бе уместно да се продължава.
- Нещо друго на ум имаш ли?- предостави възможността на синекоската за нов въпрос той, тъй като за момента нямаше какво повече да пита, а да млъкнат отново щеше да е неловко.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 21 2018, 09:25 PM
Коментар #7


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



"Не мисля, че е добра идея да разчиташ само на Суйтон техники. Ако трябва да съм искрена, нещо не са ми много версатилни"
"Защо не?"
"Ако се специализираш в едно нещо само, много лесно ще те контрират. Водния елемент е доста специфичен в битка"
"Как така? Елемент като всеки друг"
"Ами, като за начало, не ми харесва фактът, че трябва да има вода наоколо, за да може да се използва. Доста от техниките имат това изискване, онези които го нямат се броят на пръсти. Никой от другите елементи няма такова изискване ... може би донякъде земният само, но и той не е толкова преебан, както водата, все пак земя има навсякъде"
"Хмм ... права си. Тогава какво ще правим на места, където няма вода?"
"Трябва да си носим със себе си. До колкото знам, мисля че има някаква техника, в която може да затваряш елементи в скрол. Това би ни било доста полезно. Другата ни опция е да научим някаква техника, с която да си създаваме вода ние"
"От къде ще си набавим такива скролове?"
"Съмнявам се 'Токурама-доно' да иска да ти направи просто ей така"
"Може пък да го попитам"
"Трябва да помислим някаква алтернатива. Освен това, водните техники са ти варианта за далечен бой. Аз искам нещо друго. Нещо по-грубо. По-близко до противника. А и, нека не се лъжем, повечето време аз ще се разправям с това, така че..."
"Значи не харесваш елемента ни?"
"Има си ползите, признавам си. Ще му свикна, но трябва да помислиш върху това, което ти казах"

Колкото втората Отохиме напираше за битка най-накрая, толкова първата искаше да избяга от това. Искрено се надяваше да може да протака този момент възможно най-дълго...
- Хмм, Фукунага-сан. Кога мислиш ще се спречкаме пред първата си сериозна битка? - донякъде въпросът й бе породен от притеснението й по темата, от друга страна искаше да разбере той какво мисли по въпроса - Дали ще се справим?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 22 2018, 03:17 AM
Коментар #8


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



- Кога ще е точно няма как да позная. Ако трябва груба преценка да дам обаче, вероятно по време на първата ни Ц-ранг мисия.- отвърна Сенрей, намествайки си очилата по професорски. - Макар че, има голям шанс да е срещу обикновени хора все пак, макар и въоръжени. Мисии, където се предполага сблъсъка с вражески шинобита или други индивиди владеещи чакра обикновено се разпределят от Б-ранг нагоре.- Това разбира се не бе абсолютно правило, а просто обща статистика от архивите. Реално един бог знаеше, кога за пръв път генините щяха да попаднат на такъв противник.
"Първата ни битка, а?" мисълта за това събитие повиши леко сърдечният ритъм на чернокоското. Теории и въображаеми симулации бе правил много, но липсата на реален опит винаги създаваше едно неприятно съмнение в подсъзнанието му. Дали щяха плановете и идеите му да са ефикасни в реална битка? Щеше ли да може да продължава да мисли трезво в една такава ситуация, като знае, че една грешка може да му коства живота?
- Не го мисли много - когато се случи, тогава. Няма да сме първите генини, които им се случва - няма да сме и последните. Ще се оправим.- завърши той, като тези думи имаха за цел, колкото до уверят съотборничката му, толкова и самият него.
Настроението сякаш малко западна с този последният разговор, но за техен късмет, двете шинобита вече бяха достигнали пазарната улица. Това им даде повод да се разсеят от неприятните мисли.
- Почти стигнахме. Малко по-нататък е магазина.- превключи скорости Фукунага, влизайки обратно в ролята си на гайд. Веднага се почувства по-добре, щом насочи вниманието си обратно към настоящата задача, за която имаше ясни и сигурно отговори, вместо просто смътните гадания за бъдещето.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 22 2018, 11:20 AM
Коментар #9


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



"Б-ранг. Това не е много скоро, нали? Първо ще ни засипват с Д-ранг и Ц-ранг мисии. Това значи, че все още сме добре!"
"За какво се радваш толкова? Ако трябва да чакам до Б-ранг мисии за нещо по-вълнуващо, ще се застрелям..."

Пролича си, че думите на Сенрей успяха малко или много да успокоят Отохиме. Въпреки че той бе започнал да калкулира бъдеща такава ситуация, девойката бе чула, това което й се искаше. Това не я направи по-готова за първата им сериозна битка, а по-скоро я зарадва, заради факта, че няма да е толкова скоро, колкото се опасяваше.
Вниманието й се привлече от Сенрей, който бе посочил, че почти са стигнали до оръжейния магазин, а това бе първата им дестинация. Тя кимна усмихнато и продължи да го следва. Вярно, бе прекарала вече над половин година в селото, но понеже бе леко скарана с ориентацията, все още доста лесно се губеше в Коноха, да не говорим за извън селото. Обикновено винаги Акияма водеше, а той бе много запознат с посоките и като цяло с географията. Поне ако не друго, Фукунага знаеше къде се намират повечето места и можеше да служи, като гайд за в селото, а за другото щяха да се оправят с карта.
Двамата генини най-накрая стигнаха до магазина и влязоха вътре. Както се предполагаше, Сенрей не се забави - знаеше точно какво иска и сякаш го бе планирал по пътя още. За разлика от него, синекоската бе като изгубена. Нито знаеше какво трябва да си вземе, нито какво иска да си купи, нито пък разпознаваше повечето оръжия - само най-известните. За щастие всичко мина сравнително гладко с помощта на втората Отохиме и съотборника на кунойчито...
След като тази задача бе свършена, генините вече трябваше да се отправят към сградата на Хокагето, за да си вземат първата мисия. Това им даде още време за разговор.
"Ох, това беше близко. Нищо не разбирам от оръжия. Нито знам какви бих използвала"
"Аз знам. Ти нищо не би използвала"
"Вярно..."
"Но все пак, за сега нямаме избор. С трите начални техники само, ще ни се наложи да имаме запази, за всеки случай"
"Но, няма да ни трябват нали ... поне не на Д-ранг мисия..."
"Едва ли, спокойно. Ще се оправим"

Една тежка въздишка излезе изпод устните на девойката. Оръжията определено не бяха зона на комфорт, понеже водеха към темата за битки и смърт - още по-малка зона на комфорт.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 23 2018, 01:21 AM
Коментар #10


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



Фукунага нямаше как да не забележи огромното колебание на куноичито, докато тя си избираше оръжия от магазина. В крайна сметка се бе задоволила само с десетина куная - решение, което означаваше, че или не харесваше да разчита на оръжия в битка или имаше някакъв по-сложен проблем. Добра идея щеше да е младежа да разбере още от рано детайлите около това, бивайки неин съотборник и така нататък.
- Не си им фен на оръжията?- запита той, малко след като потеглиха към новата им дестинация, използвайки въпроса, като начин хем да получи отговор на "какъв е проблема", хем на "защо". Разбрал бе по-рано, че Отохиме смята да набляга на суйтона, но чакра за джуцута да ползва през цялото време, докато са на някоя сериозна мисия няма как да проима... освен ако не възнамеряваше да се зарежда всеки път с чакра хапчета, като някой наркоман. Не изглеждаше и като типа, който да предпочита тайджутсу. Тогава какво смяташе да прави, веднъж щом да ползва техники повече не бе опция?
"Трябва да е мислила по-този важен въпрос поне малко... нали?" запита се Сенрей, силно надявайки се отговорът да е "да".
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 23 2018, 10:01 AM
Коментар #11


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



Явно Сенрей бе по-проницателен от колкото и двете Отохиме-та мислеха. Не се учуди от въпроса, все пак той бе забелязал това още в самия магазин. Да - не харесваше оръжията. Те й напомняха за смъртта, за битката, за нещо до което не желаеше да прибягва в най-скоро бъдеше и за зоната на дискомфорт. Какво шиноби бе тя? Такова нехаресващо битки или смъртта? Колко жалко звучеше това. Ако сенсея й я чуеше, сигурно не един, ами десет ритника щеше да си изяде в лицето и после щеше да й каже да отиде при Какаши да си търси нов учител, понеже той е над нещата щом се отнася до слабохарактерни генини. Но такава травма забравя ли се така лесно? Нещо, което белязва съзнанието ти и те преследва в кошмарите ти? Не бе толкова лесно ... Отохиме знаеше, че трябва да се пребори с това, но не знаеше как. Защитният механизъм на съзнанието й се бе погрижил за тази част и бе създал втората Отохиме да се справя в такива ситуации. Оригиналът не бе готов ... не и все още. А и не знаеше дали някога щеше да бъде.
- Ами... аз такова... - чудеше се какво да отговори, как да подхване темата и с какви думи да я формулира.
"Кажи му просто, че не ти харесва да използваш оръжия. Вмъкни моето предпочитание за ръкопашен бой, а от теб идват суйтоните"
"Трябва да му кажа"
"И защо реши, че трябва?"
"Той ми е съотборник. Когато дойде момента да разчита на мен в битка, а аз се паникьосам, тогава..."
"...тогава идвам аз и се оправям. Нали това е планът? Или се промени, докато не гледах?"
"Не, така е, но... все пак мисля, че трябва да знае"
"Хубаво, ти си преценяш. Дай му още един повод да използва срещу теб"
"Не мисля, че ще го направи"
"Окей, следващия път, като се сбиете по-сериозно, ако те зареже, заради възможна криза, ще ти го натяквам, разбра ли?"

Синекоската въздъхна тежко. Явно бе взела решението да му каже наистина.
- Знам, че едно шиноби не бива да изрича такива неща. Знам, че трябва да го превъзмогна, но ... не мисля, че ще се справя, когато дойде момента за сериозна битка. Смъртта и това да нараня някого до такава степен ме плашат страшно много. Само като си помисля за това и започвам да треперя, какво остава ако съм изправена пред реална такава ситуация - по лицето на Отохиме се бе изписала една доста тъжна физиономия, а Сенрей я разпозна от първия им опит за разговор, докато ходеха към тренировъчната площадка - Наскоро преживях нещо, за което не ми се говори. То е причината за сегашното състояние на съзнанието ми. Опитвам се да се справя с това по мой си начин. Но, не искам това да навреди на хората около мен някак. В същото време не искам и да бъда отхвърлена от всички, заради това.
Синекоската се спря до там. В действителност, не желаеше да изпитва онова чувство на самота, което бе усетила в пагубния ден. Това бе най-ужастното нещо. Загубата, в комбина със самотата... фактът, че никога нищо нямаше да е каквото бе преди. Чувство, достатъчно да те срине психически.
- Моля те, не го споменавай на Токурама-сенсей. Сигурно ще е добре да знае, като наш учител, знам но ... не мисля, че ще го приеме добре. Съдейки по реакциите му на площадката. Най-много да се откаже от мен, като ученичка... - следващите думи, които подхвана, се опита да звучат по-обнадеждаващо, макар и с нотка отчаяние - Но аз ще се постарая да ни ви разочаровам! Ще се опитам да превъзмогна това ... наистина.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 23 2018, 09:41 PM
Коментар #12


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



Фукунага определено остана изненадан от отговора. Очакваше някаква доза несигурност или плахост от момичето, но не и до такава степен. За щастие изражението му бе трудно забележимо, благодарение на очилата, които чрез напичащите слънчеви лъчи отражаваха околностите в стъклата си, предоставяйки надеждна "завеса". След секунди изненадата бе заменена с известна доза съчувствие. Нямаше как да е напълно съпричастен, без да знае детайлите, но ясно бе, че нещо много лошо й се бе случило за да се държи по този начин. Донякъде се почувства гузно, че така я ровичка постоянно, но нямаше как - в характера му бе.
- Хм...- мислено измънка той, слагайки ръка на брадичката. Опитваше се да превключи обратно в аналитичен режим за да помисли трезво над нещата.
"Това е голям проблем. Какво ще я правя така?' потъна той в мисли. Чудеше се, какво да измисли като обща идея, която да използват за битки, щом характера на Отохиме бе такъв. "За щастие елемента й е суйтон и има доста други начини по-които да се ползва в битка освен за атаки. Ако беше нещо офанзивно като райтон или катон щяхме да се видим в чудо." бе утешителната му награда за ситуацията.
- За щастие не ти трябва да убиваш за да спечелиш. Особено с разновиден елемент, като водният.- започна да обяснява генина, утешавайки хем себе си хем синекоската с тези думи. - Суйтон специалистите имат избор от голям набор обездвижващи и помощни за съотборниците техники. Комбинирай това, с някой по-леки атакуващи техники, които да нокаутират хората, вместо да ги нараняват сериозно и мисля ще се оправяш добре.- разбира се, срещу много умели противници, едва ли човек може да си позволи такива заобиколни тактики, но Отохиме и без това искаше да използва уменията си за да пътешества и да се защитава. Не изглежда да се беше втурнала да става джонин или анбу и да ходи на А-ранг мисии.
- И все пак те съветвам да се опиташ да поработиш над този травма. Със сигурност няма да навреди преодоляването й.- завърши за финал Сенрей, фокусирайки погледа си отново напред в пътя. - А и мерси, че ми каза.- допълни с мек тон той. Даже и за такива лоши новини, бе благодарен, когато му се казва предварително, вместо да го държат на тъмно. Личеше си от държанието му, че нямаше намерение да издава на никой информацията. Това си бе само право на куноичито, което освен ако не ставаше дума за много сериозни негативни последици, младежа нямаше да отнема.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 23 2018, 10:34 PM
Коментар #13


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



Отохиме знаеше, че не бе в особено розово положение, но страхът й не бе единственото, от което се притесняваше. Първата среща на Фукунага с другата Отохиме, когато му дойдеше времето, определено нямаше да мине спокойно. А и, как се говори свободно за нещо такова, все пак психиката бе доста деликатна тема и не искаше да я имат за луда. Тя не беше такава, просто с това си помагаше. Така преодоляваше загубата. Така се чувстваше по-малко самотна. Това й носеше топлината, от която имаше нужда. Да не забравяме и закрилата. Определено не бе готова да приеме смъртта на Акияма, поне не като нещо вечно и поне не за момента.
"Ау, да не се притесняваш да не наръгам мегане-чан случайно на първата ни среща? Спокойно, стига да не ми се пречка, да си държи устата затворена и да не ме дразни, ще оцелее"
"Не можеш ли да не бъдеш така груба?"
"Но къде е забавата в това да не съм? Ти нали си мила с него? Мегане-чан трябва да разбере, че с тебе не бива играчка ... а и не само той. Само дето, ти ме държиш постоянно затворена тук. Да, бъбрим си хубаво, компания съм ти, напътствам те, въпреки че ти доста от случаите не ме слушаш и не, не винаги предлагам да изкормим някого! Обаче, малко ми става задушно. Започнах да се схващам. Искам да изляза навън, разбираш ли? Да се разтъпча малко. А и мисля, че на теб ще ти е по-комфортно да си тук вътре. Така не трябва да се притесняваш от нищо"
"Не мисля, че не трябва да се притеснявам баш за нищо. Ще вземеш да направиш някоя глупост и ще ни изхвърлят от Коноха"
"Акияма, Коноха, все едно и също ... скучно ми е"

- Хмм, чудно ми е на каква мисия ще ни изпратят днес - подхвана синекоската - Сигурно ще е нещо лесно и просто [nice joke ... if only she knew]. Може би нещо битово или ежедневно. А, като заговорихме за това. Не си спомням учтивата жена, която беше в офиса на Какаши-сама предния път - явно Отохиме визираше Шизуне. Обикновено Шикамару помагаше на Какаши [ако трябва да караме по канон] и тя го бе видяла 2-3 пъти, но не и Шизуне. А и, не бе имала възможността да ходи в сградата, така или иначе, кой знае колко - Коя е тя? - сигурно Сенрей трябваше да знае, имайки се предвид семейството му и работата им.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 24 2018, 04:13 PM
Коментар #14


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



- Шизуне е името й.- отвърна за начало младежа. Не бе коментирал по въпроса за мисията нищо, защото общо взето бе на същото мнение, като момичето. Можеше да имат някакви усложнения тук таме, но никога не бе чувал за д-ранг мисия, която да се разгърне в нещо твърде сериозно... Естествено за всяко нещо си имаше изключения, но нещо му подсказваше, че днешната мисия няма да ги постави в ситуация на живот и смърт.
- Тя бе секретарката на Тсунаде: предното хокаге. - и по ирония, персоната, с която щяха да я оприличат в идната мисия. - Не знам обаче, защо в момента помага на сегашният хокаге тя, не съм информиран за скорошните развития там. - откакто бе зарязал старият си живот и постъпил в академията преди 3 години, Сенрей доста по-рядко имаше възможността и времето да използва семейните архиви и информация. По-важните неща все още ги следеше, но до там общо взето се изчерпваха знанията му.
- А като стана дума за това, ти се познаваш с него, нали?... Хокагето имам предвид.- искаше да си изясни, дали си е бил направил погрешен извод просто от по-ранните й думи на Отохиме или правилно бе разбрал, че двамата поне до някаква степен се знаеха.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 24 2018, 05:31 PM
Коментар #15


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



- Какаши-сама? - както бе израстнала Отохиме не бе свикнала да се обръща към хората с титлите им, а директно поименно, като все пак отдаваше нужната чест, разбира се, с онорифика - Хмм. Може би познавам е леко пресилено да се каже. Говорила съм с него няколко пъти след идването си, включително и в деня, когато пристигнах тук за пръв път. Оставането си в Коноха дължа на него. Но тогава в офиса му имаше едно момче - спомни си тя, асоциирайки думите на Сенрей, че Шизуне бе помощничка на предното Хокаге - Ъм той е, сравнително по-висок от мен, със черна коса, вързана на опашка - започна да ръкомаха Отохиме, докато описваше Шикамару - Имаше едно такова умно изражение ... доста проницателен ми се стори. И като се замисля, всеки път, когато бях в офиса на Какаши-сама след официалното ми приемане в селото, което не е много де, сигурно 2-3 пъти да съм ходила, все той беше при него. Но жената от днес ... Шизуне, нали така? - отнеха й няколко секунди да си спомни името, което бе чула преди броени мигове - Нея за пръв път я виждам. Може би сега ще бъде втори, все пак съмнявам се да се е оправила толкова бързо с наплива на документи от по-рано. Горката... - заключи накрая синекоската - Но хей, щом е била помощничка на предното Хокаге, значи е свикнала, нали така?
"Тсунаде ... Тсунаде ... къде съм чувала това име?"
Бе се замислила, но съзнанието й бързо се пренесе в друг спомен от деня, в който бе изправена пред Какаши за пръв път.

[- Значи е от Такигакуре? - Какаши седеше зад бюрото си, като разглеждаше някакви архиви, които Шикамару му подаваше.
- Да. Разпитваха я, тя също потвърди - добави представителя на клана Нара.
Отохиме през това време стоеше на едно столче, на няколко метра от бюрото на Какаши и гледаше в пространстово с доста празен поглед. Слушаше разговора, който се състоеше в същата стая, но не регистрираше много от него или поне не видимо.
- Според архивите, е от клана Амако - продължи да обеснява Шикамару - Проучихме въпроса. Доста стар и високопоставен клан е, но има предимно политическа история. По това, което присъства в регистъра ни, почти няма отчет за шиноби архиви. Тук-таме има вписвани джоунини, но нищо друго. Въпреки това, както повечето от Такигакуре, са били доста компетентни.
- Ами тя? - Какаши вдигна очи към нея. Забеляза как го бе погледнала, но заради изражението й, все едно гледаше през него и не го отчиташе изобщо.
- Според интелектуалния ни отдел, тя има потенциал в себе си да стане шиноби, понеже нивата на чакра са високи. Но, тя самата не може да използва техники, нито да контролира чакрата си, което индикира, че е просто цивилна. Също така, докато я разпитваха бе доста отзивчива спрямо информацията, която ни предостави.
- Значи е бежанка?
- Вероятно.
- Няма ли да я потърсят от Такигакуре? Все пак кланът й е политически силен в селото.
- Позволихме си да проучим нещата по-дълбоко от архивите, които имахме. Изглежда тя липсва от селото вече почти година и половина.
- И никой не я е потърсил?
- Не и според източниците ни.
Какаши въздъхна и се замисли. Ако наистина бе от толкова високопоставен клан, то защо никой не я бе потърсил досега?
- Едно нещо от думите й ме притеснява, обаче - Шикамару извади Хокагето от мислите му - Според това, което тя самата каза, шиноби от Коноха наиме Акияма я е напътствал да потърси обежище тук. Решихме да проверим довереността на думите й и намерихме архива на въпросния Акияма. Изглежда е казвала истината, но това, което ме притеснява е факта, че Акияма е живял по времето на Първото Хокаге.
- Първото Хокаге? - погледна леко изненадано Какаши.
- Точно така. Ето, може да погледнете сам - Шикамару подаде папката на мъжа с маската - Акияма е бил от елитен отряд в Коноха. Изпратен е на мисия в Такигакуре, след предполагаемо нападение от селото над Хокагето. Само че, не се е върнал от мисията си. Обявен е официално в архива като изчезнал повреме на акция. Повече данни за него няма.
- Това обяснява символа на клана Сенджу, но не и как е живял толкова дълго, че за да й го даде - добави Какаши.
- Какузу... - девойката най-накрая промълви. Гласът й бе доста монотонен и тих.
- Моля? - попита Шикамару, като вниманието и на двамата бе привлечено към нея.
- Хаширама Сенджу е бил нападнат от Какузу... - продължи тя.
- Какузу? Това не беше ли онова издирвано шиноби от Такигакуре, с което се спречкахме? - спомни си Какаши, а по-младото момче кимна позитивно.
- Той е, да. Щом сте се срешнали с него, значи знаете за тайната техника на Такигакуре, която той открадна при дефектирането си от селото.
- Сигурно става дума за онази техника, с която е удължавал живота си - предположи Шикамару.
- Да - кимна Отохиме - Акияма бе посветен в съшото умение от старейшините на селото. Така той остана жив толкова дълго време. Вие не ми вярвате?
- Всъщност информацията се навръзва вече. Не виждам никаква дупка, която може да индикира, че е лъжа. Все пак откъде ще вземе този символ, освен от шиноби, което лично не го е получило от Първото Хокаге - заключи представителя на клана Нара - Разговаряхме и с Тсунаде-сама. Тя потвърди достоверността на символа. Изглежда тя казва истината.
- Добре тогава - Какаши стана от бюрото си - За момента не виждам защо да не може да остане в Коноха. Щом от Такигакуре не я издирват, а тя е изпратена тук от шиноби на селото, ще позволя да остане. Все пак изглежда е преживяла доста - мъжът визираше празното и донякъде тъжно изражение на Отохиме, което се бе отнесло някъде отново - Шикамару, погрижи се за нея, нека й се намери дом да живее тук. Когато се съвземе искам да поговоря с нея отново.
- Разбрано - кимна момчето и се обърна към синекоската - Ела, ще ти покажа новия ти дом.
Тя го погледна за секунда, след което стана от стола, поклони се леко на Какаши, и го последва извън офиса на Хокагето.]
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 24 2018, 08:05 PM
Коментар #16


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



- Със сигурност има нужният опит за работата, да.- отговори незаинтересовано Фукунага, заявявайки очевидният за него факт. По-заинтересован бе от думите за Какаши, макар да не разкриха, кой знае каква неочаквана информация. Срещнала се е няколко пъти с него и Шикамару и след интервютата им са определили, че е ок за нея да остане в селото и да се запише в академията.
"Щом тези двамата са сметнали, че й е позволено да стане шиноби тя, значи определено няма от какво да се притеснявам." мислеше си той, затвърждавайки предните си убеждения, че момичето определено няма някакви злонамерени мотиви зад постъпването в селото. Можеше да й се вярва, поне що се отнася да не ти забие кунай в гърба... от друга страна обаче и за противници май щеше да й е трудно да го направи. Днешните им разговори явно бяха изчистили един основен проблем и породили нов в главата на чернокоското. Както и да е, Сенрей вече даде временно решение за работата с травмата, а след време имаше голяма възможност синекоската да посвикне с насилието и битките, който идват ръка за ръка с шиноби професията.
- Е, ето ни пак.- бяха думите, с които сигнализира, че тъкмо бяха стигнали до сборището. Време беше да получат първата си мисия.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 24 2018, 09:30 PM
Коментар #17


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



И така Сенрей и Отохиме стигнаха до главната сграда, от където щяха да си вземат първата мисия, като отбор, а и като генини изцяло. Макар и само Д-ранг, синекоската нямаше как да не бъде развълнувана, все пак навлизаше в един нов, за нея, свят.
"Ти шегуваш ли се..."
"Недей реагира така, де, какво толкова? Ще се грижим за възрастни хора и това е. Какво толкова може да стане [lol]?"
"Егати скучната мисия. Направо ще пукна от скука. Ти както ми се сепваш само, ако искам да се поразходя малко. Не ми даваш и да правя нищо. Ама аз за какво ли те слушам? Дреме ми от последствията"
"Може и да говориш така, но знам че те интересува. Нали искаш да ме защитиш? И как ще го направиш? Като ни изхвърлят от Коноха? После какво?"
"Ъгх, добре, добре ... дай ми търпение, защото ще полудея"

Явно на едната Отохиме изобщо не й се нравеше фактът да се грижи за някой друг, освен своята "съмишленичка", камо ли пък стари хора. Но поне се успокои, че не бяха деца. Това, за нея, щеше да е дъното. От друга страна, въпросната "съмишленичка" нямаше нищо против, та сигурно по-грижовен човек от нея нямаше.
"Хмм, какво ли имаше предвид под подходяща мисия? Хей, сещам се, Токурама-доно знае, че по-подходящ човек от мен да се справи с това няма..."
"Гледай..."

Мисленият разговор бе прекъснат от това, че синекоската се блъсна в един стълб, понеже бе забила поглед в картата и не гледаше накъде върви.
"...пътя ..."
- Уф - разтърка нос тя. Втори път за днес ... изглежда съдбата много искаше да й го счупи.
"Ама че си заблудена с тая карта. Какво толкова не разбираш? Ето там ти е маркирано, просто следвай улиците... или ми дай аз да се оправя..."
- Фукунага-сан ... мисля, че е по-добре ти да погледнеш - кунойчито подаде картата на съотборника си - Знам, че съм в Коноха от малко над половин година вече, но все още не съм била на доста места от селото. Май ще е по-добре ти да водиш - усмихна се тя, с леко зачервен нос.
"... или я дай на мегане-чан ... защо не"
"Какво има сега?"
"Само си измисляш оправдания да не ми дадеш контрол. Много добре знаеш, че ако ме изнервиш и сама мога да си го взема"
"Да, но знам, че няма да го направиш. Стига де, не се сърди. Всичко с времето си"
"Аха..."
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 25 2018, 12:26 AM
Коментар #18


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



Сенрей не отдели много мисловна дейност върху случилото се при Шизуне, понеже нямаше върху какво да я насочи. Получи точно типа задача, който очакваше. Естествено подготовка за усложнения и битки нямаше смисъл да се правят за няколко часа гледане на старци. Единственото, което на генините им оставаше бе да намерят мястото и да се захванат за работа.
"Проста работа е, ама колкото толкова за пръв път. Утре може би ще ни се падне нещо по-интригуващо." помисли си той, приключвайки темата до там.
- Дай, аз ще пробвам.- с тези думи прие картата от ръцете на Амако, която за негово изумление се бе забила в един уличен стълб преди момент.
- А аз съм уж този с очилата.- с лековат тон подхвърли след това, усмихвайки се на закачливият си коментар. Досега се бе сдържал общо взето за тези неща, понеже не искаше случайно да направи лошо първо впечатление на новият си отбор, но този път се изтърва вече и неприятната част от характера му почти излезе на яве.
"Опа, по-добре до там да спра, преди да кажа нещо по-сериозно, че провокациите и критиките от непознати по-трудно се прощават." помисли си чернокоското, разклащайки глава. Учителят и съотборниците му са все пак хората, на които ще разчита през цялото време и то доста често с живота си. Отношенията му с тях задължително трябваше да са добри (макар Токурама да я правеше тази задача доста трудна).
- Кхъм, кхъм. Да видим.- прочиствайки гърлото си и нагласяйки очилата, той се фокусира над картата, връщайки се обратно в типичният си размишляващ тон. Не му отне дълго да се ориентира, къде трябва да ходят - все пак вече познаваше доста добре улиците на селото.
- Щях да питам, като се запознахме ама забравих, но защо е боята?- зададе нов въпрос, насочвайки вниманието на разговора върху него. Очевидно визираше лицето на момичето.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амако Отохиме
коментар Jan 25 2018, 01:40 AM
Коментар #19


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 422
Регистриран: 9-May 11
Потребител No.: 12,267

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 144
CH: 194
ST: 70 RM: 17

Сила: 72
Интелект: 97
Воля: 101
Бързина: 35



"Охоооо, така ли ще си играем, мегане-чан. Ще те размажа..."
"Какво? Защо?"
"Той очевидно ти се подигра, току що"
"Така ли? Кога?"
"Ти сериозно ли? Коментара с очилата. Беше сарказъм"
"Неее, не вярвам. Защо мислиш така?"
"Очевидно ако трябва да се обяснява замисъла на саркастичен коментар или шега, те губят своя смисъл..."
"Не разбирам"
"Тогава нека спрем темата до тук"

- О, това ли - посочи лицето си девойката - Като малка, татко ми е разказвал, че в клана ми има традиция хората да рисуват с бои по телата си. В началото, само тези, които са ставали старейшини на Такигакуре са го правели, но след извесно време тази практика се е разпространила из целия клан. Всички трябвало да измислят свой дизайн и редовно да го изрисуват по себе си. Не е нужно да е нещо сложно, даже колкото по-семпло - по-добре. Обикновено те са по ръцете или лицата, като се концентрират около очите или устните и брадичката, а може и комбинация от двете. Аз лично избирам само по лицето и по-точно около очите, защото персонално за мен, зрението ми е най-ценното сетиво. Та, всеки цвят има своя смисъл и символика. Единствените два цвята, които задължително трябва да присъстват, дори и малко, са черното и бялото, като човек избира или едното или другото. Символиката зад тези цветове, показва дали човек е или може да бъде, по-активен или през деня или през нощта, като черното символизира слънцето, тоест деня, а бялото - луната, тоест нощта. Останалите цветове също си имат смисъл. Например, аз нося синьо и бяло. Бялото, както вече разбра показва, че аз потенциално мога да бъда по-активна през нощта, а синьото символизира душевната енергия, въображението и като цяло хора, които имат по-чувствителен ум. Към тези неща, на мен ми харесва да го свързвам и с афинитета си към водния елемент. На теб също мисля, че би ти подхождало синьо, като символика - усмихна се Отохиме - Относно това на челото ми, обаче. За жалост, за него не съм особено запозната. Знам само, че го имам от както се помня, още преди да започна да се изрисувам с боя. Настойникът ми е разказвал, че е някакъв печат, но за какво точно нямам представа. На любопитството ми винаги бе отговаряно с "като му дойде времето, ще разбереш" или с "още си малка, за да разбереш", като бях дете.
Синекоската млъкна за няколко минути и даде време на Сенрей да попие цялата информация. След което продължи да говори, понеже се бе сетила за друго.
- Хей, Фукунага-сан. Токурама-сенсей ни беше дал задача да си измислим име на отбора. Тук в Коноха как ги наименоват обикновено? Хмм, трябва да помислим. Ако имаш идеи, казвай - весело заяви тя.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Фукунага Сенрей
коментар Jan 25 2018, 03:53 PM
Коментар #20


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 139
Регистриран: 10-January 18
Потребител No.: 12,696

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 42
CH: 112
ST: 68 RM: 13

Сила: 21
Интелект: 56
Воля: 62
Бързина: 34
Статус на героя:
Secretkeeper



Генина търпеливо изслуша неочаквано дългото обяснение на синекоската, кимайки с глава от време на време в знак, че разбира. Зачуди се за момент, защо черното трябваше да се ползва за слънчевият символ, вместо някой по-очевиден цвят.
- Жълтото заето ли беше вече или има специфична причина зад това, да се ползва черният цвят за символ на деня?- направо си изяви мислите той, след което се замисли и над казаното за него.
"Чувствителен ум, хъх? По ирония, днес не съм напълно на себе си, та не знам колко е точна тази й преценка." може би бе заради факта, че това бе първият му ден, като генин или пък заради многото нови хора, с които изведнъж се запознаваше, но Фукунага наистина не бе изцяло в кожата си. Характера му бе доста смекчен и неутрален, в сравнение с нормалното. По тази и причина постоянно се затваряше в мислите и анализите си, опитвайки се да се върне обратно в релси.
"Както и да е, изглежда имаме някои общи неща... макар че това със зрението ни е противоположност." помисли си, профилактично намествайки очилата с пръст през това време. От ранна възраст заради генетичният му зрителен недостиг, колкото и малък да бе, чернокосият младеж бе си изградил вярването, че макар и важно, зрението далеч не е сетиво, което да се цени над другите. Оправяше си се толкова добре с, колкото и без очилата... стига да не трябваше да чете някой учебник или книга.
Мистерията за символа на челото на Отохиме също не му убягна, макар че уви нямаше информация, която да анализира за него. Явно бе нещо важно, което вероятно в бъдещето щеше да му дойде времето да се разучава, но до там. За момента се оказа задънена улица.
-Име ли?... а да, вярно.- напълно бе забравил за това. А и нормално, имайки се предвид, как изобщо не я вземаше на сериозно задачата, имайки се предвид начина, по който им бе зададена. И все пак щеше поне да информира момичето по темата, щом така й се искаше да знае.
- Официалните имена на шиноби отборите са обикновено или номера на отбора или името на водещият ги джоунин...- започна Сенрей, карайки по същество. - Та с други думи, нас могат да ни наричат или "Отбор 7" или "Отбор Токурама"... за предпочитане първото.- нежеланието му към втората опция бе очевидно изразено в тона на думите и свитите вежди на лицето му.
- Както и да е, няма нужда да се взима на сериозно "домашното" му на сенсея. Не се притеснявай...- приключи темата с тази реплика той, нагъвайки картата и прибирайки я в единият от джобовете си. Вече бе запомнил маршрута, по който трябваше да се движат.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

2 страници V   1 2 >
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):