IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
> Библиотеката
Хюго Каяте
коментар Dec 17 2018, 08:18 PM
Коментар #1


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,030
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Ще се добави описание скоро
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амаиа Мизуки
коментар Dec 17 2018, 09:35 PM
Коментар #2


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 3,374
Регистриран: 3-July 08
Град: Амегакуре, София
Потребител No.: 2,432

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 290
CH: 420
ST: 326 RM: 24

Сила: 145
Интелект: 210
Воля: 161
Бързина: 163
Статус на героя: Cursed



Тъмната стаичка, която Амаиа населяваше от както бе приключила "драмата" в Суна, бе повече от приветлива за нея. Бе заобиколена от книги, много книги. Тя рядко излизаше навън, макар да бе помогнала за създаването на раят, в който се бе превернала Суна. Сякаш беше минала цяла вечност от както онзи печат се беше активирал и скролът бе полетял от робата ѝ. От тогава съзнанието ѝ бе изпълненото с тягосното чувство на проклятие, което тегнеше над нея. Почти можеше да усети злокобен дъх във врата си и очи, изпълнени с омраза, които наблюдават всяко нейно движение. Всеки нормален човек би откачил от подобна тегоба, но за Амаиа това почти не се отличаваше от живота ѝ до момента. Единственото, което ѝ тежеше бе предчувствието, че много трудно ще напусне това село и най-вероятно фактът, че не бе дала онзи скрол доброволно беше изиграло своята роля. Със сигурност създанието имаше нокът в цялата тази бъркотия в главата ѝ.

Първо тя бе започнала да идва в библиотеката често, после бе започнала да прекарва цели дни и нощи тук, а библиотекарят просто се бе отказал да убеждава куноичито да напусне сградата. Бе и показал тази стая, която конохчанката бе превърнала в свой кабинет и свое убежище. Разбира се не бяха много хората, които знаеха как да стигнат до нея, затова и нямаше много посетители и имаше рядката възможност да се отдаде на хобито си.

---
Купчината четива, която се намираше в средата на огромната маса се размърда. Няколко свитъка се търкулнаха, а един подвързан в дебела кожа том падна в страни. "Книгита" направиха път на разчорлена, синя коса, която се подаде изпод тях. Ръцете на чуунинката се опънаха във въздуха, а устата и се разтегна в широка прозявка. Насълзените ѝ сънени очи огледаха бъркотията неодобрително. - Тъкмо бях свършила да ги подреждам! - процеди Амаиа във въздишка на отачаяние и се зае да си отваря пространство, като бавно и с голяма доза уважение започна да подрежда книжата, този път на по-малки купчинки, за да не паднат отново. Подреди книгите, древните томове на купчини, а от скроловете направи пирамиди с широка основа. Имаше голям опит с подреждането книжа. Това бе първата Сќ мисия, докато все още можеше да нарече Коноха дом. Може би беше 8-9 годишна, когато стъпи в кабинета на хокагето, за да търси работа. Бе вкарала ред в разпиляният кабинет, а после бе изпратена да се учи в Академията. Тя усещаше всичко това толкова далеч от нея, сякаш бе част от друг живот.

От тогава насам всичко вървеше с главата надолу. Бе разбрала, че е родена в Амегакура, че има брат, дори бе успяла да прекара малко време с него, но бе остала в Коноха, а той тук в Суна. Бе си загубила паметта на Б ранк мисия, а една медицинска сестра, която явно я познаваше се бе заклела, че ако я види пак в Болницата ще я убие и ще напише името ѝ с маркер на паметника на войните КИА. Амаиа почти се усмихна, бе станала толкова чест посетител на Болницата, че скоро трябваше да получи карта за ВИП отстъпка. По-късно бе станала дипломат в Снега, след това се върна и малко след това се оказа в Суна, в опит да преследва Мир и Търговски права с Пясъка. Вместо това бе набутана в битка, която не желаеше. Сега живееше с предчувствието, че много трудно ще напусне това място. Не бе предала селото си, но сигурно отдавня я бяха обявили за дезертьор или престъпник. Нямаше да се изненада да срещне лицето си в следващото издание на "Бинго книгата". Не бе станала и нинджа от Суна, макар сигурно тогава щеше цялото това безпокойствие и пречувствие да си заминат, но тук не я приемаха и за враг. Тя погледна към една от лавиците, където седеше нейният гевгир, със знака на суна. Изпъна ръка и тя се срещна с нежната хладина на косата ѝ (оръжието). Бе получила всичките си оръжия обратно, но бандана в момента нямаше.

Чуунинката се опитваше да събере цялата информация за Суна, която можеше, както и каквото още успее да намери, но все още не бе открила решение на проблема с "пароноята" или проклятието си, с изключение на няколко трактата по психология и философия доста по-стари от нея, които далеч не предлагаха решение.
- Може пък да си въобразявам... - замисли се на глас момичето, когато започна да връща томовете по място из библиотеката. Когато се срещна с образа си в едно огледало, почти не се позна. Просто заглади малко косата си и продължи напред. Започнада обикаля лавиците в Библиотеката. До известна степен можеше да се оправи тук не по-зле от библиотекаря, не само по коридорите, подземието и лабиринтите от лавици, но и сред заглавията, които се помещаваха тук.

Върна се в кабинета си, с нова купчина от заглавия. Разгледа собствените си бележки, които за съжаление не съдържаха никакви отговори на въпросите, които я тревожеха и надраска новите си въпроси и няколко неща, които ѝ се струваха важни.
- Може би трябва да спра да чета книги и да се откажа... Може дори да напиша собствена книга - Амаиа хвърли нов поглед към бележките си и осъзна, че от всичко написано щеше да излезе страхотно фентази с елементи на психотрилър.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Dec 23 2018, 03:13 AM
Коментар #3


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,030
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




- А може, пък да си намериш и дом! – чу се топъл глас зад гърба на Амаиа. Преструвайки се на ядосана както обикновено, старата библиотекарка, която куноичито бе опознало добре последните месеци, се приближаваше към масата с книгите. Възрастната женица бе може би единственият човек, който поддържаше някакъв контакт с конохчанката и както обикновено по това време на деня, в ръцете ѝ имаше поднос с чаша чай и няколко онигирита. Без да казва нищо повече, тя остави подноса в единия край на масата, за да осигури оцеляването на момичето още един ден и се вгледа за момент в какво се е зачела този път.
Тихата сцена, обаче бе прекъсната от шумно чукане по един от високите прозорци на библиотеката, нещо, което също бе станало ежедневие, но днес може би за първи път, Мизуки не бе потънала в четивото си и за момент отчете съществуването на този дразнител.
Старата библиотекарка бързо се смръщи и със завидна скорост хукна към главното помещение на сградата, за да търси метлата си.
- Е тая гарга пак дойде да трака, писна ми вече. Повече от месец се блъска в този прозорец, какво толкова иска!? – мърмореше си тя на висок глас, докато грабваше импровизираното си оръжие и се насочваше към изхода, за да се разправя с дразнителя отвън.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Амаиа Мизуки
коментар Feb 8 2019, 11:47 PM
Коментар #4


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 3,374
Регистриран: 3-July 08
Град: Амегакуре, София
Потребител No.: 2,432

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 290
CH: 420
ST: 326 RM: 24

Сила: 145
Интелект: 210
Воля: 161
Бързина: 163
Статус на героя: Cursed



Амаиа изписваше един скрол със завидно грозния си почерк. Жалко, че любовта към четенето не гарантираше хубав почерк, особено след като тялото ти е постоянно потрошавано и горено. Конохчанката започваше да се чуди дали над нея не тегле някакво особено проклятие... такова, на което би завидял всеки уважаващ себе си мазохист. В момента се намираше в победна серия от време прекарано без синини, натъртвания, счупвания, изгаряние, отоци, цицини и без да се налага да се грижи за нови наранявания, освен за егото си. Инстинктивно напипа болкоуспокоявищите и мехлемите, които бе получила, когато напускаше болницата последният път.
Скролът, над който се трудеше имаше разкривено заглавие, чиито букви лакатушеха във всевъзможни посоки, някои букви по-високо, други по-ниско от останалите, но въпреки това четимо - "Най-добрият приятел". Какаши би оценил труд с подобно заглавие. В ляво от нея стоеше разтворена статия за експерименти върху агрегатните състояния на златото. Прекрасно четиво, в което се разказваше как златото се превръща в свръхпроводник и за агрегатните му състояния. Инертен прах, който се нагряваше до температура 1164 градуса, и след като изстине се превръща в подобие на стъкло, а ако стъклото се стриеше се получаваше същият прах. В един идеален случай, първоначален заряд протичащ през него нямаше да се загуби и би представлявал вечен, неизчерпваем източник на енергия. Вниманието на момичето обаче бе изцяло погълнато в скролът, който тя запълваше, като дори не обръщаше внимание на петната от мастило по себе си.
"Дори не можеш да повярваш как едно малко пале може да преобърне живота ти. Вярваш, че нищо не може да смути покоя ти, докато малко по малко то не се превърне в смисъл на съществуването и не се прокрадне в ежедневието ти, заемайки все по-голяма част от вниманието ти. Дори когато ти изяде нинджа табите не можеш да му се разсърдиш, особено когато е единственото същество на света, което знаеш, че те обича и не би те предало. На 3 месеца се бори да се качи в скута ти, на 4 месеца вече си отваря вратите и те слисва с уменията и бързината, с която възприема всичко на което го учиш, но все още ти яде нинджа табите и при всяка възможност си проси внимание, а на 6 месеца подивял звял го разкъсва. Такава е и тази история. За краткия престой на нещо смислено в живота ти, а когато си отиде всичко е изглежда като сън. Погледаш на някъде и виждаш само спомени, за които не си сигурен, дали са били реалност. Трагичният край отнема късче от теб, а ти загърбваш остатъка от света." Може би все пак такива истории не бяха толкова рядко срещани, нито в литературата, нито в истинския живот.
Сляпа за външния свята, в плен на своята обививка, концентрация и завеяност, тя бе "проспала" всякакъв шум и движение около нея. Потънала в мислите си, Амаиа бе насочила концентрацията си изцяло върху бързото изписване на скрола. Прахосване пергамента, който можеше да бъде запълнен с много по-смислени неща, но размислите на момичета я бяха отвели в напълно друга посока от тази на проучванията ѝ. Физика, философия и писания на какви ли още не теми красяха на купчини голямата каменна маса, която момичето ползваше за свое писалище, както и нещо като дом през последното време.Изведнъж шум я извади от концентрацията ѝ, предизвиквайки една от онези комични реакции, когато някой те стресне. Момичето подскочи, но единственото, което успя да направи преди да разбере, че устремът ѝ към нещо толкова елементрно като да се изправиш е спрян. Бе останало само преобръщане назад със стопла, като по чудо мастилницата остана непокътната. Добре, че каменната маса тежеше много повече от "изсъханлото" момиче. За щастие чаят и храната не бяха пострадали - Изкара ми ангелите! - изпъшка момичето докато вдигаше четирибуквието си от стената, държейки се за драматично за сърцето си - Трябва да спреш да се прокрадваш така из-зад хората, може да убиеш някого! - подхвърли момичето, с шеговита нотка, която си позволяваше понякога. Но библеотекарката бе права. Куноичито прекарваше тук повече време от където и да е другаде. Понякога цели нощи. Почти бе забравила как изглежда външния свят. И определено възрастната жена бе единствената ѝ комуникация с живо същество.
Амаиа погледна към ръцете на библеотекарката и се зачуди, дали това не е най-близкото до "майка", което някога е имало. Дали това правеха майките и бабите? Грижеха се децата им да не забравят да се хранят. - Говорили сме за това! Ако си намеря дом кой ще ти прави компания, пък и на книгите също! - детинска усмивка се разля по лицето на Амаиа - Пък ѝ ти правиш най-хубавия чай на света! - и тя посегна към чая с една ръка и към едно от онигиритата с другата. Лакомо нападна беззащитната оризова топка като този път успя да не се задави и прекара хапките с чая, като предо това погледна дали имаше клечка, която да стои изправена в глинената чаша. Можеше пък да е щастливият ѝ ден.
Първоначално пропусна останалите звуци около себе си... както явно беше правила през последния месец - Чакай малко... гарга ли каза... - очите на конохчанката се разшириха - Карасу! Аз ще се погрижа! - Изстреля момичето, остави чашата на масата и целуна бабата по бузата, след което, разчитайките на младежката си жизненост се затича към източника на звука и видя блъскащата се в прозореца гарга. Момичето се покатери (с чакра молд ако се налага) и отвори прозореца, не оставяйки шанс на гаргата да се защити, Амаиа я хвана и я прегърна. Изпъна ръце поглеждайки черната птица отдалеч. Скочи на земята и се завъртя като малко дете! - Липсваше ми, приятел! - казваше момичето докато се смееше и радваше на гаргата. - Извинявай, не знаех, че идваш тук, как въобще ме намери! Не си ли най-умното животно на света! - Повтараше Амаиа, докато подаваше на Карасу останалата част от онигирито. Тя често споделяше храната си с гарвана.
- Нали трябваше да се грижат за теб в Коноха, какво правиш пак тук, щях да дойда да те взема! Но се радвам да те видя! - Продължаваше Амаиа хаотично да говори на птицата, докато я оглеждаше дали си беше все същата и дали не беше претърпяла някакви външни наранявания. Все пак в последно време, Карасу бе най-добрият ѝ приятел... и единствен.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 2 2019, 09:23 AM
Коментар #5


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Вратата на библиотеката се отвори и през нея със спокойна крачка влезе умисленият Душийо. Беше дошъл да потърси малко литература за географията и културата на Кири, макар и да се надяваше да научи тази информация от Мизукагето или някой неин приближен. Техните познания със сигурност щяха да са по-текущи от която и да е книга, независимо колко се е постарал нейният писател.
Щеше да се огледа за библиотекарката и ако я намереше, щеше да я поздрави и попита за търсената от него литература. В последствие щеше да я разгледа и да прегледа това, което му се струва е най-важно или подходящо за мисията им. Включително ако имаше и книга за местните легенди в Кири. Щеше да помоли за лист хартия, където да запише най-основното, но ако се наложеше щеше да си закупи и малък свитък от библиотеката - стига да продаваха.
Докато четеше умислено му се стори, че чува познат глас, който да се разнася из иначе тихата сграда. Опита се да си спомни откъде го разпознава, но така и не успя да го закачи за нечие лице. Вероятно е някой, когото е срещал веднъж и щом е тук - вероятно е било по време на бунта. Нямаше желание отново да се връща към този спомен за това гледаше бързичко да приключи тук и да се отправи към вкъщи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар May 29 2019, 04:23 AM
Коментар #6


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,030
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Такава привързаност като тази на Амаиа към пернатия ѝ приятел бе рядко срещана в шиноби света, но както всяко друго силно чувство можеше да бъде задушаваща и Карасу определено усещаше това. Гарванът изтърпя няколко милувки преди да започне да кълве ръцете на стопанката си, но бързо захвърли и този план, когато бе примамен с онигири. Докато той се хранеше, куноичито успя да го огледа внимателно и не откри никакви наранявания, изглежда птицата бе в цветущо здраве. Също нямаше как да изпусне листчето хартия завързано за десният крак. Конохчанката бе от малкото хора в този свят, които получаваха съобщенията си чрез гарван, а не сокол или подобна птица. Е привилегията си имаше и минуси като това, че често тези съобщения закъсняваха.
„ Здравей Мизуки-сан, на първо място искам да ти благодаря от името на Хокаге-сама за добре свършената работа в Суна. Надяваме се, че с твоя помощ, двете села ще подържат добрите си взаимоотношения за дълги години напред. Също така се надявам, че си починала след ужасите, които си видяла по време на бунта, защото имаме нужда да продължиш изпълнението на шиноби задълженията си. Света е на прага на нова война, а Суна може да се окаже неин център. Може да се наложи да се върнеш на фронта, но не мога ти разясня повече в това съобщение. Имаш избора да докладваш при Гаара за повече информация как да помогнеш на съюзниците ни или да се върнеш в Коноха незабавно. Действай бързо, времето е от значение. Шизуне.“ – в единия край на съобщението имаше някакви числа, наподобяващи дата, дата, която бе отминала преди повече от месец. Явно Карасу не беше толкова на зор, колкото Шизуне и Коноха.
Малко по-късно библиотеката бе посетена и от втора душа, но тя се отправи в друг край. Библиотекарката, която разчистваше след Амаиа и подреждаше книжата, които очевидно нямаше ползва повече, но все пак не бе прибрала, забеляза Ташачи и го отправи към правилното място, където той успя да открие обща информация за Страната на Водата и острова Кири в частност. Не се сдоби с нещо, което да изглежда като критична информация, но пък можеше да различи острова, ако го видеше, нещо с което съотборниците му най-вероятно нямаше да могат да се похвалят. А пък нямаше как и да знае, може би и други части от това, което прочете щяха да са му полезни в идните дни и седмици.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Reply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):