IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

3 страници V   1 2 3 >  
Closed TopicStart new topic
> Петте остриета, [Продължение на „五輪書“] Тодороки Кеншин
Каори Анзу
коментар Feb 11 2018, 01:33 AM
Коментар #1


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,796
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 303
Бързина: 383



В затъжените сърца на тримата герои дремеше отчаяние, докато безмълвно, а и без особено желание, крачеха по пътя към дома. Дружният им поход бе започнал от великолепното имение на бащата на Беноске, и, за всеобща жалост, там и щеше да приключи.
И макар и мястото, към което се бяха запътили, да беше дом само за един от трима им, Тодороки изпитваше необяснима вина, макар и да осъзнаваше, че случилото се бе далеч от влиянието му. И въпреки това, самата мисъл, че щеше да пристъпи на място, на което несъмнено тръпнеха в очакване да чуят блага вест, притискаше гръдта му с неудобство.

Защото блага вест нямаше.

Ала каквито и подсолени мисли да се въртяха в главата на конохачанина, неудобството и разочарованието в случая не бяха негови. Току до него крачеше Беноске и безмълвно подритваше камъчетата по гористата пътека, а в редките случаи, когато отваряше уста, го правеше, за да даде път на поредната въздишка. Хлапето беше най-разочаровано от трима им, и с право. Не разбираше защо не биха искали да го обучават и прехвърляше в ума си всяка своя дума и жест, за да разбере къде точно бе сгрешило в това да направи добро впечатление.
А докато Беноске се измъчваше така, Некомару също не изглеждаше особено доволен от възникналата ситуация. Но пък все пак беше котарак и що-годе бе попривикнал към това чувство, макар и да изразяваше горчилката си по точно обратния на двамата си мълчаливи спътници начин. Тихите му ругатни и тюхкания бяха примесени с недоволни подмятания към всеки изпречил се на пътя му недушевен предмет, сякаш горките дънери и сухите клонки имаха някаква вина за случилото се. Но макар и кисел, Некомару все пак беше котарак. А за котараците да бъдеш кисел, понякога, макар и да звучеше чудно, си беше съвсем в границите на нормалното.

Всеки задълбочен в своята си чуденка, тримата мускетари просто вървяха, ли вървяха, когато внезапно осъзнаха, че нещо не бе съвсем в реда на нещата. Пред учудените им погледи се ширеха бистрите води на малко езерце, в които лъчисто слънце се усмихваше на отражението си. По път насам не бяха попадали на никакво такова езеро, и след кисела ругатня, Некомару заключи, че се бяха отклонили от правилния път. Ала в момента, в който понечиха да се върнат обратно по пътеката, от която бяха дошли, забелязаха мащабната промяна и у нея.
Пътеката, увѝ, си беше същата. Но петте фигури, които вървяха по нея, не приличаха на част от пейзажа. Най-лошото обаче беше, че крачеха уверено право насам, сякаш идваха да се разправят с езерото, с наглото слънце, което се оглеждаше във водите му... или с онези, които стояха отпред.
- Ей сега я втасахме - не пропусна да вметне котаракът и да тропне недоволно с лапа по прашния път.




Тази тема е продължение на 五輪書
Ще я водим съвместно с Юуудай Шимизу.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Feb 11 2018, 11:06 AM
Коментар #2


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



Тодороки вдигна поглед по сигнал на Некомару и бързо отчете присъствието на петте сенки, които се подаваха някъде в далечината. Засега бяха далеч, но както си личеше по походката им, съвсем скоро щяха да са опасно близко до триото. Кеншин направи крачка напред и протегна ръка встрани, мигом обръщайки се към двамата си спътници. Това беше предупреждение към тях да не провокират приближаващите се сенки. Щеше да е добре и ако не се отдалечават от него. Изглежда, не само Некомару познаваше всички пътеките в гората. "Това може би са тези, които Некомару-кун усети на път към Юмегакуре. Значи не успяхме да ги заблуди втори път. Колко жалко, тъкмо всичко да мине без повече изненади и това ще се случи." Приближи се до езерото дотолкова, че може да види отражението си. Нещо му подсказваше, че компанията целеустремено ги е търсила. Ако си спомняше добре, котаракът бе споменал, че тези местности не са известни на повечето хора. Вероятно докато са били пред портите на Юмегакуре, петте фигури са имали време да опознаят гората и да ги пресрещнат. Това или тримата се бяха отклонили твърде много. Появата на непознати подкани конохчанина да си помисли, че са или някакви вагабонти или хора изгубили се в гората.
- Малко хора познават тези гори, да не сте се изгубили? - подметна Кеншин и скръсти ръце.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Feb 12 2018, 09:57 PM
Коментар #3


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Тежките и уверени крачки на петимата мъже обаче не издаваха какъвто и да е тип несигурност, групата по-скоро беше самото олицетворение на увереността. Безмълвните им, но широки стъпки обещаваха да изпият кристално-чистото езеро на един дъх, да направят своя пътека на негово място, която да ги преведе до планината отвъд водния басейн, и да я ползват като стълба, с помощта на която да свалят слънцето с голи ръце. А суровите и навъсени изражения нашепваха, че нямаше какво да се направи по въпроса, щяха да се разполагат със света както те преценят и никой не можеше да ги спре. С приближаването си, дружината изглеждаше все по-заплашителна. И това не се промени, когато спряха на пет метра от Тодороки, Некомару и Беноске.
Голи глави, белязани тела, тук-таме липсващи зъби. Всеки си имаше по нещо. Или си нямаше по нещо. На един даже му липсваше част от бузата, но пък всичките зъби отдолу си бяха на мястото. Въпросът на младото шиноби бе посрещнах от бурен смях.
- Горите ги знаем, обаче имаме нужда от друг вид упътване - рече гологлавият, който неслучайно бе и най-едрият от петимата. Мъжът носеше близо двуметрово одачи върху раменете си. Ножницата му беше виолетова с гравирани в златисто орнаменти.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Feb 12 2018, 10:36 PM
Коментар #4


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



"Както и предполагах. Не са просто обикновени минувачи. Трябва на всяка цена да предпазя Беноске. Конфликт с петима определено няма да завърши добре за нас." Кеншин запази спокойствие и добре подбра следващите си думи. С всяка крачка на разбойниците напрежението се покачваше, ала Кеншин не помръдна. "Най-добре ще е да спечеля малко време за Некомару-кун и Беноске-кун. Ако нещата загрубеят ще трябва да използвам всичко включително и тяхната помощ. Сам не мога да победя 5 човека. Това е чисто самоубийство."
- Ами питай, ако можем ще ви помогнем. - той скри една ръка зад гърба си и я пъхна в нин-чантата си. Грабна една димна бомбичка и зачака подходящ момент да я използва. Това щеше да му спечели време в случай, че някой от вагабонтите реши да ги нападне. "Все пак не трябва да отхвърлям и лошите варианти. Ако не успеем да намерим общ език ще използвам бомбичката. Ще грабна котката и Беноске-кун. Трябва да използваме гората в наша полза. На куп не можем да ги победим. Ще трябва някак да ги разделим."
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Feb 14 2018, 01:10 AM
Коментар #5


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Имам навика да приемам вида на героя от това какъв е подписа на потребителя, но от профила ти си напомних за тази грешка. Та приемам, че е с облеклото от описанието в профила ти. Тоест каска, зелено сако и китайско облекло отдолу.

Бандата от опасно изглеждащи мъже плавно се разгръщаше по и отвъд ширината на пътеката. Успяваха без пряко-агресивни действия да подтикнат неприятно задушаващо чувство в тримата пътешественици. Повод за това беше приложеното пространствено притискане и обкръжение, бяха се оказали в ситуация сходна на тази на заложници от пиратски кораб, чиято присъда бе изхвърляне от борда, право при гладните акули.
Едва ли в езерото имаше акули, но пък Некомару сигурно ги предпочиташе пред водата в езерото. Имаше и добра новина обаче. Дори злодеите на пиратски кораб имаха условия. Указания, които биха опростили или смекчили присъдата на провинилите се. Конохачанското шиноби и приятелчетата му тепърва трябваше да чуят условията, които бяха под формата на запитване.
- Имате ли ценности, с които да се разделите и заради които да сме склонни да ви пуснем и да си вървите по живо и по здраво, всеки с глава на раменете? А да, ако може да ги виждам тези ръце, извади ги от под якето - предупреди го едрият мъж. В интерес на истината, все още никой не беше извадил оръжието си. На показ бяха ножниците на още четири катани, но нито едно от изящните оръжия не беше напуснала красивата си гравирана обвивка.
Все още оголили зъби и подхилвайки се, мъжете се спогледаха, а докато най-едрият от тях все още говореше, една от другите фигури подметна:
- Тая котка изглежда скъпа - беше мъжа с липсващата буза. Въпреки, че не беше от най-едрите, вида му не бе по-малко страховит. И фактът, че Кеншин съвсем ясно можеше да преброи зъбите под парчето липсваща кожа не беше никак успокояващ.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Feb 14 2018, 01:14 PM
Коментар #6


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



- Да ни пуснете? - повтори учудващо генина. Тодороки погледна наляво и след това надясно. Вече бяха обкръжени, което означаваше, че бяха заложници на петимата. Нямаше друг избор освен да се предаде или да избяга преди напълно да са ги обкражили. Шансовете за бягство драстично започваха да се смаляват след като разбойниците се раздвижиха точно като акули около плячка си и Кеншин усети примката да се затяга. "Ако продължавам така ситуацията само ще се влоши. Трябва да действам сега!" Тодороки сбръчка вежди и отскочи назад достатъчно да се приземи до Беноске. Наведе се и с една ръка сграбчи момчето като книга под рамо.
- Съжалявам, нямаме нищо, което да ви дадем. - щом се увери, че е хванал здравата Беноске , Кеншин му прошепна. - Беноске-кун дръж се здраво. - и с другата си ръка хвърли димната бомбичка на ръка разстояние пред себе си. Очакваше Некомару с котешките си уши и развит слух да е чул Кеншин. В противен случай щеше да остане като капаро за неговата сигурност и тази на Беноске. Кеншин хукна колкото сили има обратно по пътеката.
- Котката можете да я задържите. - викна Тодороки зад кълбото дим като. Първата му цел беше да се покачи върху най-близкото дърво и да се опита да увеличи дистанцията между него и разбойниците. Целта му беше да раздели петимата и да опази Беноске. Некомару не влизаше никъде в плановете на младежа. Поне не засега. "Първо трябва да предпазя Беноске-кун. Трябва ми план. Ще скрия Беноске и ще използвам знанията на Некомару да измислим план за да разчитаме на изненадващи атаки или да заложим капани. Първо обаче трябва да си спечелим време и да обсъдим всичко." Кеншин забравяше, че може и да греши. Ако цялата банда реши да ги преследва щеше да му бъде трудно да им избяга и тогава ги очакваше много по-жестока съдба. Нямаше идея колко силни са петимата, но по катаните и лицата можеше да предположи, че не са вчерашни в този бранш.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Feb 17 2018, 12:09 AM
Коментар #7


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Мъжете вече започваха да оголват катаните си, тъй като Тодороки така и не спази инструкцията на най-едрия от групата и не извади ръката си от под якето. Шинобито изглежда бе твърде заето да обмисля следващите си ходове и да стиска здраво димната бомбичка, така че бандата от въоръжени бе предупредена и очакваше някакъв опит за бягство.
Въпреки това, нищо не попречи на Кеншин да достигне целта си, а именно младият си спътник. Тъмнокосият грабна Беноске и хукна през сивкавата пелена, с надежда една. Че няма да попадне на острието на случайна катана в непрогледната консистенция, докато се опитваше да налучка пътеката, без да се удари в нещо.
Изненадващо, въпреки резките движения които се доловиха из облака от пушек, конохачанинът не получи никаква съпротива.
Некомару обаче не пожъна същия успех. Дори да се бе опитал да се изниже, в момента опашката на бозайникът бе притисната до земята от стъпалото на един от мъжете.
- Внимавай Коте, не искаме да ти нараним опашката. Все пак не много хора обичат повредени стоки и домашни любимци.
Тодороки бе отървал кожата, но за сметка на това сега котаракът щеше да си пати.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Feb 17 2018, 12:06 PM
Коментар #8


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,796
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 303
Бързина: 383



Още в мига, в който грамаданските фигури изникнаха иззад хоризонта, Некомару бе започвал да отстъпва назад и да се оглежда на всички страни, в търсене на изход. Задната му лапа лекичко цопна в плитките води по брега на езерото и котаракът сви муцунка кисело и затропа по въздуха с краче.
Захвърчаха капчици вода, и, зает в своите си котешки несгодби, Некомару изобщо не бе разбрал кога Кеншин бе изскочил напред, кога бе грабнал Беноске, и кога го бе оставил сам-самичък в лапите на страховитите главорези.
"Е, много хубаво", си помисли и потрепна недоволно с мустачки, опитвайки се да изчисли наум точно колко живота му оставаха, и дали беше добра идея да поостане тук още известно време, за да даде шанс на Кеншин и Беноске да избягат.
Малкото му котешко сърце туптеше боязливо, а погледът му се местеше от лице на лице из наобградилата го тълпа.
Явно на Кеншин не му дремеше дали предводителя му щеше да оцелее, и понеже животът на Беноске беше приоритет номер едно, съвсем беше забравил, че едва ли знаеше къде отива. Все пак, задачата на Некомару беше да ги поведе из околността, и макар и да не бе свършил страхотна работа на този етап, вземайки предвид непланираното им отклонение от пътя, поне познаваше тези места достатъчно добре, за да знае накъде да поеме. Може би дори по-добре от тези побойници.
И докато треперливо очакваше в стената от потни мъжки тела да се отвори пролука, през която да побегне, остра болка прониза цялото му тяло, а чувствителната му опашка бе безмилостно притисната от нечий тежък крак. За щастие, подбудата му да проговори бе подменена от първичната реакция на злощастен писък:
- МЯЯЯЯЯЯЯНЯЯЯУУУ - извряка горчиво котаракът, все още опитвайки се да разбере с какъв акъл петима големи мъже нападаха беззащитно животно. Комплекси ли избиваха?
Но засега трябваше да спечели малко време на Кеншин и Беноске, докато междувременно обмисляше как да се измъкне от неприятната ситуация. Може би имаше само един изход. Само един. "Сбогом, моя гордост".
Към разбойника по средата бяха устремени чифт жални, влажни, бляскави очи, в които прозираше молба за пощада. Кой човек със сърце би наранил подобно мило същество?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Feb 17 2018, 08:30 PM
Коментар #9


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



С чакра молд шинобито се засили нагоре по едно от близките дървета, докато Некомару жално мяучеше. Котката свърши добра работа да спечели време за двамата. Сега обаче Кеншин трябваше да върне тази услуга. Тодороки се качи някъде в короната на дървото и остави Беноске на един клон. Започна да шепне като сложи показалец пред устните си, за да сигнализира на Беноске да е тих.
- Дръж се и не мърдай от тука. Връщам се след малко. - остави момченцето на безопасно място и слезе надолу по дървото. Скри се зад него и подпря гръб. "Добре, сега какво!? На достатъчно разстояние сме от онези типове. Мисля, че не ме видяха, но не сме и толкова далеч... щом чух Некомару-кун. Ще се опитам да го спася, но първо трябва да се приближа." Тодороки протегна ръка към чантичката си. "Все ще измисля нещо". Той надникна през дървото за да разбере какво е разстоянието между него и Некомару. Напипа заобления край на един кунай и бавно го издърпа навън. Трябваше хубаво да прецени следващите си стъпки инак рискуваше твърде много. Ако избърза дори секунда, всичко пропада.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Feb 20 2018, 04:46 PM
Коментар #10


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Вниманието само на двама от мъжете бе привлечено в опита на котарака да породи умиление у тях. И дори не беше умиление емоцията, което изкара наяве. По-скоро задоволство от това, че животното не се съпротивляваше. Този, който бе застъпил опашката на котарака го хвана с една ръка за козината на врата, понеже така бе чул, че ще кротува бозайникът, и бавно го надигна от земята, но не и преди да освободил настъпената част от четириногото.
- Да не си мислиш, че тея номера ще минат при нас - усмихна му се мъжа с половината си зъби. Сигурно би се усмихнал и с останалите, ако ги имаше.
- Ой, хвани го нормално, ще му съдереш кожуха - подвикна другия мъж, чието внимание бе привлечено от милите очи на Некомару. Грубото му лице бе покрито от буйна и гъста черна брада.
- Добре де, така по-добре ли е - запита първият, а котарака бе уловен като бебе, под мишниците, с лице към новия си "стопанин".
Косматкото бе имал възможността да огледа щърбатия, брадатия, гологлавия и този с липсващата буза, както и катаните на някои от тях. Единствения неизвестен бе петия мъж, който носеше наметало с качулка и в момента бе с гръб съм езерото, сигурно търсеше избягалите с поглед.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Feb 21 2018, 02:21 PM
Коментар #11


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



Тодороки видя, че разбойниците са още на същото място. Скри се отново зад дървото и учести дишането си за няколко секунди. Подготвяше се да влезе в битка или поне да се опита да изпълни планът, който си беше наумил. "Добре, първо ще ми трябва нещо, което да им привлече вниманието." Той погледна куная в ръката си и с другата ръка бръкна в нин-чантата си и измъкна от нея един таг. Завърза го за студеното желязо и поклати глава. Експлозията можеше да направи огромна дупка в дърво, което щеше да свърши работа за разсейване. "След това ще ми трябва време да спася Некомару. Димна бомбичка няма да е подходяща за тази цел. Добре, че имам то тези." Захапа куная и със свободните си ръце извади друг и завърза за него заслепяваща бомбичка. "Така ще мога да си спечеля време да отвлека вниманието на този 'дето е хванал Некомару-кун. Дано това да проработи." Помисли си Кеншин и заби двата куная в земята пред себе си. Извади трети и закачи за него таг. Това беше в случай, че нещо се обърка или имаше възможност да намали бройката на вагабонтите. Прибра го в чантичката си и другите два куная ги грабна с ръце. Отново надникна и преди да се втурне към най-близкото дърво, реши да образува чакра под стъпалата си за по-добра засилка. Целта му беше проста. Да се приближи незабелязано колкото е възможно към разбойниците. Да хвърли едното острие по-близко дърво и след това да запрати другото към разбойниците, за да ги заслепи и да си спечели време да атакува този грабнал Некомару. Звучеше лесно, но на практика не всичко протичаше точно както бе пресметнато.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Mar 5 2018, 05:28 PM
Коментар #12


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,796
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 303
Бързина: 383



Некомару бе оставил надеждите за спасение зад гърба си точно както Кеншин бе зарязал бъбривия котарак зад своя. Но докато печелеше време на двамата си спътници, хитрият мърко не бе забравил за себе си. Изобщо. Още в момента, в който бе видял накъде отиват нещата, бе започнал да обмисля идните действия, докато през цялото време се стараеше да не губи връзка с реалността. Дали беше чул какви ги разправят бандитите? Не, не беше. Но и нямаше особено значение.
Щом планът с милите очички провървя и един от разбойниците го вдигна по не особено тържествен или ласкав начин, Некомару си пое дълбоко въздух и изду коремче. Надяваше се никой никога да не разбере за тази миризлива схватка, защото вече бе измислил героична история с много по-различни случки и предпочиташе да няма ранна публика за нея. Защото онова, което последва, беше далеч от героична постъпка.
Изобщо не слушаше какво си говорят тея смотани главорези, напълно беше изолирал гласовете им. Чуваше само лекото подплисване на водата в езерото отзад. Плис-плицик. Лекичко шуртене. Капчици, една след друга. Цяло езеро... или не, по-добре течаща вода. Чешма? Бързей? Река? Не. Стръмен водопад. Същинско вдъхновение.
Само след секунди, по ръката и по дрехите на разбойникът отсреща шурна смела струя котешка маркировка, която бе посрещната точно с желаната реакция.
Веднага щом тупна на земята, Некомару побегна към първия храст, който попадна пред очите му. И оттам пътят беше лесен - беж крачета, дето сварите!
А Кеншин, който изобщо не подозираше какво се случва, идваше сам-самичък, за да се изправи срещу лошите и да спаси... героят на събитието.



// Извинявай за забавянето. We were kinda on a romantic getaway XD Твой ред е!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Mar 6 2018, 11:52 PM
Коментар #13


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Или пък e мой ред.

Страховитите разбойници, които явно даваха мило и драго, за да се занимават все с беззащитни създания, изглежда, изпитваха огромно благоговение от това да гледат горкия уплашен котарак. Казват, че хората, които имаха каменното сърце да тормозят котенца, чупеха ска́лата на опасност и наистина бе най-добре за всеки клет човечец да стои далеч от тях. Но Кеншин явно не се страхуваше от това и стъпваше върху същата тази глупава ска́ла по безскрупулния начин, по който разбойниците бяха стъпили върху опашката на котарака по-рано.
Но каква ли щеше да бъде изненадата на генинът, когато видеше, че падналия в бой спътник, за когото се връщаше, беше по-скоро... избягал от бой спътник.
Докато Кеншин се подготвяше и прииждаше, Некомару бе съумял да намери едничката слабост на главорезите и да се изплъзне от хватката им малко преди да са се отърсили от погнусата.
- Тъпата котка ме напика - изрева гневно мъжа, изтъквайки очевидното. Цветущи обиди започнаха да се сипят по адрес на косматата топка, която се бе шмугнала в близък храст и изчезна от полезрението на бандата.
- Само да я намеря - заплаши същия, преди да го прекъсне този, който през цялото време гледаше към гората.
- Остави я, дай да хванем нещо по-едро и ценно - Кеншин частично вече бе издал местонахождението си, а след взрива не само той беше единствения, който не си беше на мястото. Стоварилото се дърво бе послужило за прикритие не само на конохачанина, който все още се прикриваше зад едно от дърветата близо до езерото. Некомару се беше измъкнал, а сега Тодороки бе оставен сам срещу групата заплашително изглеждащи индивиди.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Mar 12 2018, 11:56 AM
Коментар #14


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



"Некомару-кун се измъкна, което означава, че няма да ми трябва другата бомбичка, която приготвих. Поне не сега." Той прибра куная, който само до преди секунди беше в ръката му. Вместо това направи знак и даде живот на 5 клонинга. Разбойниците вече знаеха къде се намира Кеншин, затова трябваше да се премести, а за да го направи трябваше да ги обърка. Основната цел му беше да спаси Некомару и чак тогава да влезе в по-сериозен сблъсък. Колкото и да не му се искаше щеше да се стигне до там. Клонингите започнаха да тичат в различни посоки. Скривайки се зад дървета и показвайки се отново и скривайки се зад друго, като класическа сценка от Скуби Ду. През това време Тодороки се покатери по дървото зад, което се бе скрил с една единствена цел - да види разположението на разбойниците от орлов поглед. Докато клонингите ги объркваха, Кеншин можеше да си набележи някой и да го атакува. Този някой щеше да късметлията, който е най-близко. Тодороки набеляза препикания вагабонтин, тъй като той беше разсеят от неприятната му съдба. Извади катаната си от ножницата и се хвърли напред като граблива птица устремена да сграбчи своята плячка. Некомару и Беноске бяха извън опасност, което му даваше достатъчно увереност да изпробва бойните си умения до границите на възможностите си. До колко се разпростираха те, шинобито тепърва щеше да разбере.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Mar 16 2018, 11:03 PM
Коментар #15


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Некомару обаче бе направил всичко нужно сам да се измъкне от ситуацията и вече отсъстваше от полезрението на Кеншин. Младежът бе свършил добра работа да привлече вниманието към себе си след бягството на четириногия му спътник и сега изглежда работеше по своя боен план. Въпреки възможността на младокът да се измъкне сега и да заблуди врага с помощта на клонингите си, бе избрал да се опълчи на разбойниците сега. Дали искаше да се подсигури, че се е погрижил за ситуацията отрано или просто искаше да се изгуби в опасни преживявания, потапяйки се във вълни от адреналин - може би само той самият знаеше. Може би.
Нищо не попречи на конохачанина да постави примака в лицето на няколко буншина, докато умело се бе изкачил по ствола на едно от по-дебелите дървета.
- Предай се и няма да те нараним - подаде се един от разбойниците иззад един храст, а миг по-късно се скри, досущ като буншините на Тодороки.
- Поне не много - същото действие последва и от друг, надничащ зад едно дърво.
- Само колкото да имаш белези, че да се хвалиш - подаде трети, който изникна зад близка скала и също се скри миг по-късно.
Картинката беше забавна, буншините на Кеншин се подаваха, а когато се скриеха, разбойниците надничаха на свой ред. Сигурно всеки от тях виждаше само по едно от копията на младежа и не намираше за странно присъствията на повече от една вражеска фигура.
Щърбатият, брадатият, гологлавият и този с липсващата буза ... абе направо всички бяха в обсега на генина, сам трябваше да избере кой да нападне, а когато го направи - беше неприятно изненадан. Мигове преди да впие острие в рамото на жертвата си, периферното му зрение засече движение. Мъжът с качулката се бе появил незнайно от къде, а с ритник запрати шинобито в най-близкото дърво.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Mar 17 2018, 12:58 PM
Коментар #16


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



Кеншин се изправи възможно най-бързо. Замахна няколко пъти пред себе си за да прогони вдигналата се пушилка от удрянето му в дървото и падането му. “Това беше изненада! Таймингът му на този също бе перфектен. Тъкмо когато катаната ми бе на косъм от това да направя онзи на суши. Това е непосилно!” Изглежда ситуацията бе голяма хапка, която Кеншин трудно би сдъвкал.
- Некомару-кун, бързо ела тук! Стига си се крил, трябва ми твоята помощ! - войнствено надигна глас самурая като хвана дръжката на катаната си с две ръце и я постави пред себе си. Стойката му показваше, че е готов да се защитава ако разбойниците решат да атакуват. “Използват мойте камъни и ги хвърлят по мен. Некомару е маркирал един, така че ще започнем от него. Не мога да разчитам на прости атаки като предишната. Ще трябва да съм внимателен, а така като гледам ще трябва да побързам! Трима се крият и един ги пази. Възможно е един от тях да търси Беноске, за да ме принудят да се предам. Това не е добре, трябва да измисля нещо и то бързо!”
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Mar 18 2018, 12:04 PM
Коментар #17


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,796
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 303
Бързина: 383



Въпреки виковете на Кеншин, от хитрата черна главица на Некомару нямаше и следа. Котаракът така бе отпрашил, че сигурно вече бе забравил както за разбойниците, така и за наранената си гордост. Не, нея щеше да я помни поне още няколко котешки живота.
Лошото в случая беше, че Некомару най-вероятно наистина бе избягал много далеч, а още по-лошото - че дори не подозираше за доброто дело на Тодороки, който се бе върнал за него. В момента котаракът подвизаваше на значително разстояние от мястото на схватката и се опитваше да локализира както шинобито, така и Беноске, ала засега - безуспешно.

А колкото до Беноске - момчето беше лъв по душа и бе доста наивно от страна на Кеншин да го остави самичък на безопасно място и да очаква бъдещ велик воин да стои безучастно. Малко непохватно, защото определено не му се беше налагало да слиза от толкова високо място сам, Беноске се свличаше надолу по дървото и клон по клон приближаваше твърдата земя. Със себе си носеше няколко екземпляра от своята вярна торба с шурикени и силно се надяваше да се справя по-добре след съветите на шиноби баткото. Малко се притесняваше, че Асами няма да бъде наоколо, за да съзре със собствените си очи геройското дело, което щеше да бъде извършено, но Беноске отсега се надъхваше да запомни всички великолепни детайли, с които да пренесе баща си и Асами сякаш на мястото на събитието. Беше роден да бъде герой и щеше да стане такъв, а разказите бяха важна част от увековечаването му!

Макар и в по-опростена форма, такива мисли минаваха през главицата на човечето, докато се тътреше надолу по дървото. Сърцето му биеше в лудешки уплах, ала съзнанието му стоически потискаше това нездравословно чувство, защото то само щеше да му пречи.
Междувременно, ако Тодороки издържеше още малко, щеше да получи помощта, която беше поръчал, макар и не от онзи, когото беше повикал.


Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Mar 18 2018, 03:44 PM
Коментар #18


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



Времето притискаше младото шиноби. Здраво хванал дръжката на катаната си, Кеншин наблюдаваше движенията на разбойниците. Неговите клонинги също се мотаеха наоколо, но с извадената си катана, оригиналът никак не се сливаше с тях. Затова Тодороки се затича към последния показал се вагабонтин с цел да го атакува. Все още не беше изгубил напълно създаденото объркването от буншините, но не бива да разчита напълно на тях. Само един удар и те можеха да изчезнат. “Надявам се да ме е чул.” Обнадеждено въздъхна Кеншин наум, очаквайки подкрепа в следващите секунди. Сега когато знаеше, че някой му пази гърба бе малко по-уверен. За жалост не подозираше какви ги върши Беноске. Неговите действия бяха нож с две остриета и добре, че не знаеше за тях, инак сериозно щеше да се замисли за атаката си. Тодороки бързо влезе в режим, готов да атакува и най-вече разчиташе на ушите си. Разбойниците, които се бяха скрили зад дървото и скалата този път имаха късмет, но приятелчето им в храстите можеше да пострада. Кеншин се опита да чуе шумове от заобикалящите го храсти. Ако преценката му бе вярна, имаше голяма вероятност без проблеми да разбере местоположението на поне този, който шаваше из тях. Бе готов във всеки един момент да замахне към някой храсталак с надеждата да рани поне един. Всички освен качулатия бяха потенциални трупове, ала една грешна стъпка и самия Кеншин можеше да се превърне в жертва.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Apr 5 2018, 11:11 PM
Коментар #19


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



И докато Тодороки се ослушваше зад вдигнатата пушилка за враг зад дърво, под камък или в храст, неусетно бе изгубил една от фигурите пред себе си. В момента пред младото шиноби стоеше само мъжа, върху когото не бе успял да нанесе щета заради навременна намеса.
- Ей, такива подли атаки не биха свършили работа срещу нас. Ако ти е мил живота, по-добре дай каквото имаш ценно и изчезвай, не си играй с търпението ни - уверено говореше мъжът с липсваща буза.
Гръмкият му глас изглежда привлече вниманието на останалите, тъй като конохачанина успя да долови множество стъпи в своята посока. И ето, че шансът се появи. Един от останалите мъже надникна иззад дървото, до което Кеншин бе опрял гръб, давайки глава и рамо на показ.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Тодороки Kеншин
коментар Apr 11 2018, 12:44 PM
Коментар #20


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 724
Регистриран: 18-June 17
Потребител No.: 12,668

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 80
CH: 302
ST: 132 RM: 20/20

Сила: 40
Интелект: 151
Воля: 122
Бързина: 66



- Какво ще кажеш да решим това без тези подли номера, за които говориш. Един по един ще ви смажа. - отговори Кеншин опитвайки се да провокира бандитите. Знаеше че качулатата фигура не е като останалите. Съдейки по бързината му бе възможно да е по-силен от останалите, което не беше добра новина за шинобито. Някъде покрай него Кеншин долови шум и като по команда рязко се извърна и замахна към показалата се глава. Той изчака секунда да види дали е направил нещо или острието му е пропуснало за пореден път. Ако бе успял със сигурност щеше да чуе рев или някакъв звук на агония. Тодороки побърза да върне поглед към вагабонтина с липсващата буза.
- Хм, като те гледам, едва ли искаш да влизаш в битка. Нищо чудно, че си загубил бузата си. Разбирам...не искаш да изгубиш единствената си останала. Затова набелязвате по-слаби от вас, като пътници с деца и домашни любимци. Жалка картинка. Имате ли си име? Бандата на грозниците? Лигата на слабаците? - завърши догатвайки Кеншин с подигравателен тон. Надяваше се някой от тях да се върже и бързо да им намали бройката.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V   1 2 3 >
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):