Yellow, Киа vs Ра vs Зумо Опции

[Ширануме Амане]

Зумо бързо се придвижи до Ра и в мига, в който срещнаха погледи, свободният видя края си… в участието си в арената. Бе дълбоко пронизан с катаната на конохчанина. Гривните изпискаха досадно. Числото две се изписа на екранчетата. Но имаше и още…
Издирваната, за разлика от опонентите си, следеше много внимателно движенията им. Затова и така елегантно избегна шурикените на чернокосото шиноби. И върна жеста. Отново с два куная (от онез’ - избухващите).

БУМ!

Зумо полетя на няколко метра, близо до ъгъла (с) на арената. На също полетя, но как да си спомни. Горкичкият, не стигаше, че кървеше вече, но отново бе леко подпален и в безсъзнание. GG
Арената остана неподвижна.

Ред:
Киа -> Зумо -> Азе

Зумо:
- 15 HP (леки изгаряния по, гърба)
Ефекта от Ра изчезва.

[Киа Рюуко]

Киа можеше да вкуси на върха на езика си, че тази проклета и неравностойна битка щеше да свърши всеки момент. Ако беше права, на следващия ход щеше да има така ‚изстраданата‘ победа, на която дори не се бе надявала. Броячите възвестиха стопената бройка опоненти, таговете гръмнаха и Киа се задвижи заедно с тях, защото предполагаше какво ще се случи всеки момент. Белокосият им опонент, така изпаднал в безсъзнание и без признак, че някой изобщо ще го изведе от арената, се очертаваше да пострада много сериозно всеки миг. Но той вече не беше грижа на Киа, цялото ѝ внимание се беше приковало в Зумо, още щом бе пронизал Ра. Чернокосият конохчанин се биеше настървено и умело, и вероятно щеше да предложи интересен сблъсък, ако обстоятелствата бяха други. За всеобщо съжаление, картите, които има раздадоха, бяха повече от неблагоприятни. Ала Киа, каквато си беше пресметлива, не възнамеряваше да върне своите.
Въпреки че все още не беше извадила остриетата си, да влезе в близък бой точно в този момент можеше да се окаже чутовна грешка. Фактът, че последният опонент беше тежко ранен и де факто не можеше да използва едната си ръка, ѝ даваше предимство – щеше да му е ужасно трудно да ѝ се противопостави с нинджутсуто си. А прегазеше ли го валякът, както казваше народният поет, още веднъж, със сигурност щеше да се намира в още по-незавидно положение. В лесна плячка. Разбира се, куноичито не възнамеряваше тази мисъл да я направи нетърпелива, да я главозамая. Не се знаеше какви трикове можеше да са останали на конохчанина. Затова тя не възнамеряваше да му дава достатъчно време да се опомни, а директно продължи според плана, който си беше съставила. Още щом видя Зумо да политва в желаната посока от експлозията на таговете, младата жена вече беше отскочила от топката, на която се кипреше. Въпреки тесните пространства, акробатичните ѝ умения явно даваха резултат, защото се чувстваше доста по-повратлива, отколкото би очаквала. Не изчака да го види как пада, защото ходът вече беше започнал и Киа очакваше всеки момент арената им да се наклони и топките да се кандилнат. Постара се да се движи на ръба на способностите си, по-бързо дори, отколкото ѝ беше възможно, за да е заела позиция в мига, в който противникът ѝ стигнеше ъгъл с. Скокът ѝ трябваше да я отведе отново на тавана на арената, далеч от обхвата на металните кълба и с идеален прицел към конохчанина. Зумо беше прав да я смята за снайперист, а и тя нямаше намерение да разочарова създадената представа. Изпълни сийловете още докато се превърташе във въздуха, за да залепне на тавана. Трябваше ѝ по-малко от удар на сърцето, за да различи чернокосата глава, която търсеше (защото Киа не беше идиот, че да ги обърка и да се цели в белокосия).
– Suiton: Mizurappa! – викна тя, издула гърди.
Водният тромпет нямаше нужда да е съвършено насочен. Просто трябваше да изтласка и задържи Зумо на място, препречвайки му пътят за бягство и затруднявайки го да се изкатери по някоя от стените, докато топките го достигнеха. Естествено, ако логиката ѝ се беше оказала грешна и кълбата все пак не помръднеха, щом спреше да надува тромпета си, Киа бе готова да го замери с още два куная с тагове, преди да се реши да влезе в близък бой. Защото явно експлозиите ѝ се бяха превърнали във фетиш.

[Зумо Токатаки]

Единият беше долу. Кръвта на тъмнокосия се изпълни с още повече адреналин, щом острието му срещна Ра и го прониза смъртоносно. От тук нататък обаче нещата загрубяха. Конохчанинът дори не успя да отреагира на новата експлозивна атаката от страна на Киа, когато ударната вълна го изтласка към единия от ъглите на арената. Всичко се бе случило за секунди. В момента положението за Токатаки беше меко казано трагично. Оцелялата опонентка водеше парада както й се иска, а Зумо не знаеше все още на кой свят се намира.
Чуунинът направи опит да се изправи и да се отърси от експлозията, която като по чудо не го беше разкъсала. По принцип държеше на болка, но колко да издържи едно човешко същество на тези подмятания насам-натам. И все пак се надяваше някъде дълбоко в себе си да намери сили с които да мобилизира запасите на енергия, които му бяха останали. Ако успееше да се справи с тази нелека задача, тъмнокосото шиноби възнамеряваше да схруска набързо две войнишки хапчета, за да повъзстанови силите си, след което да се отправи право по посока на лъскавите метални кълбета. Трябваше му някакво прикритие, което в този ъгъл поне за момента нямаше да открие.
Поради вероятността сферите отново да се задвижат, Зумо щеше да внимава и да смени посоката си, ако го направеха, избягвайки ги, след което отново д а се насочи към тях. Веднъж щом си осигуреше прикритие щеше да продължи с действията си, но нека първо живот и здраве се стигнеше до там. Ако пък Киа успееше с водната си струя да го задържи в този ъгъл, Токатаки щеше да се опита по някакъв начин да избегне лъскавите кълбета, когато те дойдеха насам, а това рано или късно щеше да се случи.