IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Скритата лаборатория на Орочимару

3 страници V  < 1 2 3 >  
Closed TopicStart new topic
> Група две
Оценка 4 V
Нео Шифър
коментар Sep 6 2013, 07:06 PM
Коментар #21


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 3,211
Регистриран: 21-June 10
Потребител No.: 11,755

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 214
CH: 160
ST: 192 RM: 17

Сила: 107
Интелект: 80
Воля: 119
Бързина: 96



Попаднал под ефекта на генджуцу Нео започна с голям интерес да разлиства книгата в която не беше в ръцете му. Наистина доста неприятна ситуация за киричанинът. Макар и наистина да търсеше отговор на въпроса си той не би рискувал да пипа каквото и да е. Но генджуцуто вече беше хванало съзнанието му. Имаше няколко начина с които можеше да победи илюзията. Единият и най-лесен и безопасен начин бе някой да разстрои чакра движението му и да влее неговата чакра в Шифър. Но това едва ли някой щеше да го направи понеже сигурно хората излезнали от илюзията са заети с нещо друго. Друг вариант беше Шифър да пребори генджуцуто над себе си чрез голямо изпускане на чакра управлявана от волята на генинът. Последната опция беше Нео да се нарани леко и да се оттърси чрез болка. За негово щастие той можеше да чува гласове. От там разбра че е хванат в илюзия. - "К'соооо" - каза си генинът осъзнавайки какво се случва. Чернокосият се опита да не обръща внимание на книгата в ръцете му. Опита се да затвори очи и да поеме контрол върху чакрата си. Нямаше да позволи някой друг да се меси със съзнанието му. Шифър беше претърпялвал много по-лоши състояния на съзнанието му. Два пъти беше оставал жив докато е бил под упойващи вещества. Един път беше минал пустините на Суна докато е упоен от халюциногенен кактус. Друг път се беше бил срещу живи трупове съживени от побъркан доктор пак под ефекта на същият кактус. Скоро беше опитал и победил ужасно пияното си състояние споделено с Йоши-сан и Урума-сан. Така че можеше да се каже че Шифър има опит в побеждаването на отлетелият си акъл. Той затърси топлото усещане на синята му чакра и да я накара да се движи по-различен начин спрямо този зададен от кастъра на техниката. - "Остави ме...ОСТАВИ МЕ!!!" - каза си генинът опитвайки се да се концентрира и да победи в тази малка игра. Волята му беше железна, но дали можеше да преодолее това щеше да разбере. Ако отвореше очи и още вижда книгата значи не е направил нищо. Ако това се окажеше истина щеше да пробва да се нарани някъде леко за да наруши чакра движението порязвайки се и прекъсвайки някоя чакра връзка. Да...това беше нож с две остриета но по-добре с повърхностна рана отколкото да остане под ефекта на техниката.Шифър се съсредоточи след думите на Кин и другото момиче Анзу. Трябваше да си върне контролът на всяка цена.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хамасаки Кьока
коментар Sep 8 2013, 11:42 PM
Коментар #22


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,246
Регистриран: 16-April 08
Потребител No.: 1,973

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 228
CH: 600
ST: 308 RM: 28

Сила: 114
Интелект: 300
Воля: 168
Бързина: 154
Статус на героя: Cleptomancy



Гледаше, но не виждаше. Защо Анзу и Кин бяха толкова притеснени? Защо погледът на приятелката й бе изпълнен с толкова тревога; защо страхът ясно се четеше в инак спокойните й сапфиреносини очи? И защо Маташи лежеше на пода, сякаш хващаше тен, а не бе на опасна (вероятно най-опасната!) мисия в живота си?
Тези, а и още въпроси, все въртящи се около моментното разположение и емоционално състояние на всеки един от членовете на техния странен състав, затормозяваха и без това заетото й с опознаване на заобикалящото ги - съзнание на червенокоската. Макар и често вживяваща се като мозъка на групата, двикателя на машината и прочее, цялата тази информация, която получаваше постоянно и то в голям обем, я замайваше и изкривяваше обективността на преценката й.
Прегърнала здраво прокъсаната книга, сякаш бе животоспасяващ пояс, куноичито дишаше на пресекулки, а очите й притеснено шареха на всички посоки, търсейки нещо, някъде там, било то в тъмните ъгли, или в непосредствена близост до нея. Имаше нещо нередно и тя го усещаше, но не можеше да определи с точност източника му.
Вероятно е генджутсу.
Тази й мисъл бе съпроводена със заливащата я като огромна приливна вълна -нежелана- реализация, че докато другите й съотборници бяха изучили Кай още в началото, девойката бе предпочела да наблегне на грубата сила и... е, в момента си нямаше и понятие от това нещо, което се предполагаше, че пробиваше през илюзионни бариери. Нямаше представа бе доста грешно изказване, всъщност. На теория можеше да развали и най-силната техника създавана някога, но на практика беше кръгла нула.
И тук бе моментът да съжали, че не взимаше генджутсуто на сериозно. А колко опасно се бе оказало то всъщност! Но пък, ако се замислеше, илюзиите, особено силни като тази, можеха ли да се направят предварително? Или трябваше източникът да се спотайва някъде, за да чанелира чакрата си в момента? Ами... ако не бяха сами? Ако някой ги беше чакал през цялото това време - беше знаел, че все някак ще се доберат до това място? Можеше пък и да е чиста случайност - вероятно Орочимару би искал да има поне един човек, който да наглежда всичките му записки и оставени експерименти.
Изведнъж, както паниката я прегръщаше със студените си, призрачни ръце, друга ръка - осезаемо по-топла и по-...дружелюбна, се допря нежно до челото й и смъкна завесата паднала пред взора й, отнасяйки притеснението със себе си.
- Какво стана?
Думите едвам се отрониха от устните й, които, заедно с цялото й лице, бяха избледнели и й придаваха цялостния вид на призрак - нямаше и следа от червенината по бузите и щастливото пламъче, винаги играещо в очите й. Ако само мисълта за мощта на врага им предизвикваше такава реакция у нея, то какво ли щеше да се случи с крехкото й съществуване, ако го срещнеха?
Не! Нямаше да бъде слаба и нямаше да се страхува. Щеше да мисли трезво и обективно и нямаше да позволи на емоциите да я завладеят.
И първото изпитание се появи на лице веднага, щом Анзу я освободи от капана, в който несъзнателно бе попаднала. Тъпи звънчета. Тъпи илюзионисти. Щеше да ги избие всичките до един и да набута досадните звънчета в гърлата им.
Търпеливо изслуша и пое информацията, преди да се обърне към Нео. Той явно бе взел предупреждението й на сериозно - но твърде късно. По-голямо впечатление обаче й направи прахта. Беше абсолютно нормална реакция на организма човек да се закашля при вдишване на прах. Може би червенокоската се вкарваше във филм, създаваше ненужна драма във все още обърканото си съзнание, но не се намираха къде да е - това със сигурност бе бивша лаборатория на Орочимару, и дори прахта можеше да бъде опасна. Отново си направи ментална бележка да не пипа абсолютно нищо, особено книгите и скроловете по рафтовете - колкото и да искаше да си вземе някои от тях вкъщи, да ги проучи от-до и да научи всичките им скрити тайни. Любопитството и подсъзнателните й изследователски необходимости трябваше да се изместят на заден план, ако искаше тя и другарите й да се измъкнат живи от кашата, в която ги бе вкарала.
Чувството на неописуема вина я жегна от вътре, коремът й се сви на топка и направи няколко превъртания като влакче в луна парк. Само някакви си редове в съмнителна по произход книга й бяха достатъчни да събере група хора - някои, от които й бяха близки, и да ги поведе на животозастрашаващата експедиция. Тоест, искаше ли или не, малко или много - Хамасаки носеше отговорност за тях. Но пък си залагаше главата, че ако не всички, то повечето бяха по-силни от нея, та си отдъхна, изблъска ужасното чувство някъде в дъното на съзнанието си и за пореден път фокусира Бозу -а после и Нео- с поглед.
- Аз... Някой... - прокашля се, в опит да накара думите да излязат. - Трябва да свестите Бозу и Нео - аз не знам как.
Вероятно щеше да се изчерви от срам, че не знае такава тривиална техника, но нямаше време за лигавене. Сега трябваше да се съсредоточи повече от всякога. Обмисли думите на Каори и осъзна, че поредното нещо, за което съжалява е ръста си. Колкото и да не й се искаше - щеше да се наложи да се свие на две, или поне да се приведе до толкова, че да минава успешно под коварните звънчета.
Буболечките бяха друго на ръка. Не я беше гнус като повечето представителки на нежния пол, но тези може би бяха далеч по-опасни от обичайните хлебарки, стоножки и летящи неиндетифицирани насекоми, които размазваше с домашните си пантофи на кремавите стени в хола. За разлика от Анзу нямаше да извади оръжието си, защото не виждаше как това щеше да й помогне. Оставаше само да внимава да не попадне в генджутсу, мазно падащо от тавана, и същевременно да стъпва така, че или успешно да прекратява земното пътешествие на тези гадини, или да запази своето непокътнато.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 9 2013, 06:42 PM
Коментар #23


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Изпълнена с надежда,че поне тези,които бяха потенциално освободени от генджутсу ефекта - щяха да се справят със самозащитата си,но,все пак,без да разчита изцяло на тази алтернатива,чернокоската присви очи и започна да се придвижва бавно напред,влагаща чутовно старание да не стъпва на нито една от по-животоспособните буболечки.Предпочиташе да се придвижва около тези,които изглеждаха в по-окаяно състояние,но - като цяло - не й бе нужно да измине огромно разстояние,за да достигне до целта си,която,в случая,се очерта да е "чучелото на групата" - Бозу.
Макар хиперактивен и дори мъничко некадърен,той не бе успял да се отцепи достатъчно далеч,за да е извън обсега им,ала колкото и позитиви да носеше това - тук беше и крайъгълният камък на малките и лоши детайли относно местоположението на всеки един от попадналите в генджутсу капана.
Благодарение на факта,че бе успяла да отмие мъглата от очите си - Анзу можеше да види поне малка част от всички онези страдания,в които реално бе повален,падналия на земята,злощастен брюнет.И не й се нравеше.Не беше добър признак,нито част от пъзела на изгодата,който - малко или много - всеки от тук преследваше,с цел да го сглоби и да спечели нещо.
Преглъщайки сухо,стараеща се максимално да намали капацитета на нервността,горяща в тялото й,синеоката девойка направи още една малка и решителна стъпка,в опити да не се изправя,за да не закачи някой от поредните капани,докато същевременно местеше поглед ту към земята под краката си - в стремително следене на всяка малка стъпка - независимо от посоката,ту към Маташи - който не можеше да помръдне от,неизвестно за останалите - а и за нея самата - напрежение,което притискаше съзнанието му и създаваше презумпцията за телесна тежест.Определено хиперактивният брюнет бе успял да навлезе гръмоломно в глъбините на илюзионните техники,но къде и как точно бе заключен;в колко от тях бе попаднал и какво изпитваше - оставаше мистерия дори за "прогледналите" - противоположни шинобита - Анзу и Кин.
Продължаваща да тормози съзнанието си с всестранни мисли,за да може да не забрави разликата между реалния свят,и чрез контраста му да продължи да вижда генджутсу границата,куноичито добре знаеше,че освен менталния - трябваше да поддържа на ниво и физическия си гард,така че,изцяло в кондиция,напрегнала всички мускули на тялото си - бе в готовност да използва рефлексивните си способности - доколкото теренът позволяваше.Все пак,девойката и за миг не забравяше ограниченията наоколо,чийто обсег беше,освен окупиран от множество капани - усложнен и в генджутсу мащаб,като се вземаха под внимание и потенциалните ходове на врагове,които,може би,се криеха зад тази майсторски изградена бариера.
Стиснала единия пеперуден меч,девойката все още бе присвила очи в очакване да последва нещо - каквото и да е - в действията на падналия Маташи,или може би в топоса наоколо.Осъзнаваше добре,че е рисковано да се приближава на повече от четири крачки,и това бе лимитът,до който бе достигнала в момента - стараеща се да вложи всияческа проникновеност зад конвулсивните потрепвания на гърчещия се брюнет.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йасуда Джуничиро
коментар Sep 10 2013, 06:30 PM
Коментар #24


Суна/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 3,643
Регистриран: 17-February 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1,550

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 356
CH: 378
ST: 378 RM: 20

Сила: 178
Интелект: 189
Воля: 139
Бързина: 189



Йасуда продължаваше да върви навътре. Стъпваше внимателно, бавно и предпазливо, но колкото и предпазлив да беше, нещо у него го тормозеше и не му даваше мира. Подозрителните погледи, които хвърляше през рамо не му носеха никаква информация, нито пък му помагаше съзирането в мрака. Около него всичко беше толкова спокойно, а прахта падаше върху всичко и всички, докато Нео правеше нещо. Погледът на сунаджията не се спря там - не представляваше интерес за момчето, макар нещо да му подсказа, че в друга ситуация би било огромен. Носеше се плавно, като съзнанието му все повече и повече игнорираше обстановката. С това усещаше, че и предпазливостта му намалява, бавно заменена от спокойствието, което цареше тук. Другите също не изглеждаха особено обезпокоени, макар Джуничиро вече да различаваше чертите им трудно сред тази пелена от прах, която покриваше всичко. Дали покриваше и него, зачуди се. А това, което подсказваше за нещо нередно, ставаше все по глухо...
Крачките му навътре ставаха все по-уверени и дори нехайни, а целта, поради която беше тук - почти забравена. Какво му се случваше? - би си помислил в друга ситуация, но не и в тази. Просто прахта падаше, а той сякаш потъваше в нея, като това дори не го притесняваше. Само това нещо, което продължаваше да го гложди, притъпено и слабо, но все още там, оставаше да се бори срещу тази леност, която беше на път да го превземе. Нещо не беше наред, даваше си сметка Джуничиро, но просто не можеше да си спомни какво. Може би ако си спомнеше защо е тук..? За миг откри, че му е трудно дори да си спомни кои са тези хора, с които е в това помещение. Сега като се загледа, някои от тях изглеждаха доста неспокойни, дори притеснени. И какво ли правеше онзи там, с тази книга в ръка? Защо биха били толкова неспокойни тук, на това място, не можеше да си отговори момчето. И какво беше това място? Опита се да го огледа, но всичката прах сякаш блокираше погледа му, спираше съзнанието му от нещо.
- Кай! - долови някъде много отдалече, като беше напълно сигурен, че никой от спътниците му не беше отворил уста. Всички бяха неспокойни, да, но никой не беше продумвал.
Миг по-късно осъзнаването влетя в главата на сунаджията, разпокъсвайки всичкото спокойствие. За момент момчето си даде сметка, че нещо друго контролира емоциите му и от части мислите, като отговорът 'какво' веднага беше повече от ясен. Беше попадал многократно в генджутсу и знаеше ефектите от него, знаеше как действа и какво причинява, но това, което го беше връхлетяло този път, беше от изцяло различно ниво. Нищо до сега не беше успявало така да преобърне мислите и чувствата му, както това. Друго осъзнаване му подсказваше, че генджутсуто, под силата на което беше попаднал, преиначаваше реалността. Всичко, което виждаше можеше дори да не е там, скривайки нещо друго, нещо опасно. В крайна сметка си беше спомнил къде е и защо е тук, а нищо на това място не можеше да е безопасно.
Обръщайки се наоколо, момчето потърси с поглед съотборниците си, след като мисълта за тях също беше изплувала в главата му. Ако той беше попаднал под силата на генджутсу, то най-вероятно и те, помисли си. Търсейки ги с поглед, момчето осъзна, че пелената от прах беше станала толкова гъста, че не му позволяваше да види абсолютно нищо. Сега беше закотвен на едно място, неспособен да види каквото и да било, а звуците, достигащи до него бяха повече от притъпени. Трябваше да е най-силният тук, а ето, че беше на път да се провали. Не можеше да си позволи да ходи, след като не знаеше къде се намира и какво се намира около него. Единственото нещо, което можеше да направи, бе да впрегне всичката си воля и да се опита да пробие генджутсуто. Непосилна задача, би си помислил, ако от това не зависеше живота му. Вместо това, Йасуда затвори очи и се концентрира. Всичко, което трябваше да направи, бе да прогледне през тази мъгла и да види. След броени мигове щеше да отвори очи, за да види...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хисаки Юка
коментар Sep 10 2013, 07:13 PM
Коментар #25


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 931
Регистриран: 9-March 09
Потребител No.: 5,543

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 268
CH: 400
ST: 266 RM: 26

Сила: 134
Интелект: 200
Воля: 200
Бързина: 133



Куноичито, което не бе изрекло мислите си в слух, беше предположила, че най-вероятно ще има нещо подобно, но реши, че е прекалено очевидно, заради което не предприе никакви действия. Беше наясно с деянията на Орочимару, заради което, сякаш по учебник, преценено не докосна нищо, а само изигра ролята си на наблюдателно.
Подсмихна се леко, когато усети топлата трепереща длан на Анзу върху челото си. В мигът, в който кратката сричка "Кай!" отекна в главата й, ужасяващата гледка излезе наяве.
Хиляди малки гадни гниди и твари, от същия род, бяха образували безчетни килими из лабораторията, докато по сравнително ниския таван висяха многобройните генджутсу звънци, за които Анукин дуото бяха информирали групата.
- ДА РАЗГРЕЕМ ТОВА ПАРТЕЕЕЕЕЙ!
Изкрещя Юка, видимо възвърнала репертоара си, като внимателно се извъртя на пети, за да фокусира съотборниците си.
Всички изглеждаха притеснени и толкова бледи, сякаш бяха болни от туберкулоза през 18-ти век. Но... сега този външен вид не се намираше за романтичен, и нямаше смисъл да се опитва да изглежда така. На нея й отиваше червеното. Трябваше да бъде бойна и смела, както правеше винаги. Трябваше да успокои всички! Да ги накара да вярват, че положението не е загубено, и, че ще се справят!
- ХОРААА! Не се плашете, ще се справим! Събрани сме бистри умове и светкавични реакции, Орочимару се е постарал, но няма да ни пипне толкова лесно!
След кратката си тирада, Хисаки извади по три сенбона във всяка ръка, като леко погледна към входа, в очакване. Едва ли цялото това шоу щеше да мине и без централната си атракция.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 10 2013, 09:25 PM
Коментар #26


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Кин накратко обясни ситуацията, но дали на останалите им стана много ясно, щяхме да разберем по-нататък. Анзу и Харада се опитваха чрез техниката Кай да развалят генджутсуто наоколо, но уви това не се случваше. Първоначалните им Кай бяха предпазили тях от зрителната илюзия. Това обаче не помагаше срещу всичко останало. За щастие обаче, благодарение на още няколко "Кай", бяха помогнали на партито и вече всички с изключение на Бозу и Нео виждаха какво се случваше.

Ужасна истина бе закрита пред очите на персонажа. Пода, върху който стъпваха бе поркит с множество трупове на различни видове насекоми от летящи до пълзящи. Всичко тук бе загинало, а тавана бе покрит с множество жици, а върху всяка тежеше по едно звънче. Звънчетата се спускаха от тавана, който беше на около 4 метра от главите на всички присъстващи. Самите звънчета обаче бяха на метър и половина от земята и бяха разположено на по 3 метра едно от друго. Капан, който лесно можеше да се задейства при невнимание. По-лошото беше, че този капан бе скрит и чрез някаква генджутсу техника все още неизвестна. Без съмнение Кай бе от голяма помощ, но в това помещение приличащо на купол без видим изход имаше поне няколко източника на генджутсу. Някои от които невидими.


През това време, Нео разлистваше книгата си и изведнъж реши, че е попаднал под генджутсу. Никой не бе споменавал такова нещо. Кин беше казал, че Бозу е под ефекта на камбанките, но никой не бе казал такова нещо за Шифър. Въпреки това, Нео изглеждаше твърдо убеден че е попаднал в генджутсу и затова насъбра цялата воля която имаше, за да се оттърве от капана. За съжаление обаче. Защо бе решил, че точно книгата е част от илюзията или че не беше в библиотека не се знае. Важното беше, че той пренебрегна ефекта, а именно "да намери информация за двете кагета, които е убил Орочимару". Игнорирайки най-важната част от това генджутсу, Нео и този ход щеше да се намира с книгата си в ръце и щеше все така нервно да разгръща страниците й...

Докато Кьока спомена, че някой трябва да спаси Нео и Бозу (вече Нео знае, защото Кьока е споменала и неговото име и не би било грешка в РП отношение), то Анзу се зае да спаси брюнета Маташи. Докато се приближи до него обаче, момчето потъна в земята като погълнат от дотон техника. Бозу напусна групата.

Статус: Маташи Бозу е в неизвестност

Йасуда бе като зашеметен. След като Харада обаче приложи Кай, вече пред очите му прахта изчезна и се появи гореспоменатата картинка. Той вече можеше да взима активно участие в задачите на групата.

Юка също подобно на Йасуда вече можеше да разчита на бистрия си ум. Сега девойката се въоръжи с три сембона и зачака. Острия й поглед съзря единственото различие по което можеше да хвърли иглите си, а именно малка ламаринена кутия, която висеше от тавана подобно на звънчетата.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хамасаки Кьока
коментар Sep 10 2013, 11:48 PM
Коментар #27


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,246
Регистриран: 16-April 08
Потребител No.: 1,973

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 228
CH: 600
ST: 308 RM: 28

Сила: 114
Интелект: 300
Воля: 168
Бързина: 154
Статус на героя: Cleptomancy



Кога всичко успя да се обърка? В един момент зрителните прегради падаха една по една, разкривайки един нов свят пред търсещите, нуждаещи се от това прозрение - погледи на групата нинджи, а в следващия един от вярната им дружина бе погълнат от земната повърхност, спечелвайки си статут на изпаднал в неизвестност персонаж.
Поради първоначалния шок от видяното, в последствие превърнало се и в осъзнато, червенокоската все още не бе възвърнала контрола над тялото си, което доведе до неспособността на планирания хибрид между предупредителен вик и стресиран писък да напусне устата й. И поради липсата на такъв вик, нямаше какво да обясни сегашното й състояние на опулила очи и отворила уста, сякаш се вживяваше в ролята на риба удавник. Нямаше за какво да я винят обаче - за пръв път й се случваше да види как някой, особено нейн познат, го поглъща появила се от нищото дупка в земята и затрива, поне видимото му, съществуване.
Първата й -естествена и разбираема- реакция бе да хукне напред и за отрицателно време да се озове на мястото, където до преди секунди брюнетът се бе подвизавал необезпокояван (при все, че не броим невидимото за очите й нещо, което явно отнемаше възможността на дробовете му да се снабдяват с така необходимия им кислород).
Рационалното в нея, под формата на досадно вътрешно гласче, я възпря от предстоящата й, далеч от необмислена и със сигурност животозастрашаваща - постъпка, отнемайки й сякаш току възвърнатата способност да командва тялото си.
Изруга цветущо на ум, преди да се насили да стои мирно. Издиша събралия се в дробовете й въздух -въобще не бе регистрирала, че за момент е спряла да диша-, после си пое огромна глътка кислодор, подсилвайки олицетворението си на риба. Когато неприятния бодеж и парене спряха да се усещат, а сърцето й възвърна нормалния си ритъм (доколкото това бе възможно в сегашната ситуация), куноичито бе готова да погледне на цялата случка от една нова, по-обективна страна, с ясните намерения да не позволява на каквито й да било инстинкти да я завладеят.
От една страна с Маташи бяха просто познати, и то запознали се при изключително странни обстоятелства. Но от друга страна, по пътя на личната й логика, тя бе виновна за случилото му се. Защото той бе дошъл по нейни указания на това място, и ако тя не беше била толкова любопитна, това нямаше да се случи.
Но не съм аз виновна, че той реши да пипа всичко.
Наистина й беше трудно да се пребори с това чувство на вина, особено като не можеше да прецени дали то бе обосновано или не. В крайна сметка реши, че дори и вината да падаше на плещите й, изпадането в страдалчески вопли щеше да се случи по-късно, когато се измъкне жива от това неприветливо място и отново усетеше меката слънчева светлина да гали кожата й.
- Бозу го няма. - Е, браво. Сякаш това не бе най-очеизвадното нещо, което им се бе случило, откак бяха попаднали в този илюзионен капан. - Но не бива да го оставяме. Предлагам да се задействаме, поне от мисловна гледна точка. Оглеждайте се внимателно за нередности по трасето, които биха ни помогнали да открием източника, посредством който да разберем къде се загуби Бозу.
Прекрати моментната реч и премести поглед надолу, едновременно с това вдигайки крак, готова да направи първата си крачка от няколко минути насам. И тогава забеляза, че всичките тези буболечки, които смяташе за живи - реално бяха нахвърляни един върху друг трупове. Това не ги ли правеше по-малка заплаха? Щеше да приеме това, но не значеше, че сваля гарда си напълно. Просто нямаше да се притеснява чак толкова много, че нещо може да се покатери по крака й и да я заплете в някое генджутсу звънче, докато тя маха с ръце на всички посоки, в опит да се отърве от нежеланото присъствие.
Отмести поглед нагоре и се загледа внимателно в звънчетата, опитвайки да прецени разстоянието, което й бе дадено за движение. Звънчетата бяха досущ еднакви, което й се стори малко странно. Пак да повторим - не бе изучавала генджутсу аспектите на нинджа света и за пореден път спекулациите й нямаха твърда почва, на която да застанат, но вътрешното й, добре изразено шесто чувство, я караше да се съмнява. Имаше подготвена реч, когато сякаш поредната реализация я удари като чувал с керемиди право във физиономията. А именно - куполообразната форма на покрива на временния им затвор. Защо не бе забелязала до сега? Но това не правеше ли цялата ситуация още по-заплетена и шансовете им да намерят вредителя - още по-малки? Въздъхна тежко и ментално се нагърби със задачата да открие виновника и да го нахрани с умрелите гниди, по които бе принудена да стъпва. А за да открие виновника се нуждаеше от повече познания за трасето. И така се връщаме на секналия й въпрос:
- Звънчетата са ми странни. Но не мога да ги огледам добре. Някой-нещо?
Въпросът бе насочен към Анзу и Кин, които бяха техните спасители. А всеки един спасител знаеше повече от жертвата, нали? Частично бе насочен и към Юка, чието лице бе придобило едно специфично изражение, което червенокоската не можеше точно да определи, но сякаш приятелката й знаеше нещо, което другите - не. И Хамасаки щеше да разбере точно какво бе то, защото всичко, което можеше да подпомогне измъкване на дружката им от предполагаемото небитие, в което бе запратен, а и на тях самите да се измъкнат живи от тук - бе добре дошло и вероятно оценено, осмислеше ли се стойността му.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Нео Шифър
коментар Sep 12 2013, 10:41 PM
Коментар #28


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 3,211
Регистриран: 21-June 10
Потребител No.: 11,755

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 214
CH: 160
ST: 192 RM: 17

Сила: 107
Интелект: 80
Воля: 119
Бързина: 96



Момчето отвори очи и видя книгата отново в ръцете си.
- Нищо не е станало. - каза си той като дочу че нещо става и той не може да направи нищо. Кьока беше споменала какво се случваше и Шифър разбра, че нещата не вървяха на добре. Явно трябваше да научи първо истината за да продължи нататък. И без това умираша да осъзнае тайните покрай този човек. Така след като се освободи или бъде освободен може да сподели информацията с останалите. По този начин всички щяха да са на едно ниво и можеха да изградят профил на тази личност и да разберът нещо повече...нещо повече отколкото обикновенни генини можеха да знаят. Нео погледна в книгата и задълбочи поглед върху хартията. Буквите там бяха леко протрити но се разчитаха. Всичко забочнало много отрано и абсолютно всяка една стъпка е направена безпогрешка. Орочимару първо се е подсигурил изправяйки се срещу Казекагето на Сунагакуре. Четвъртият Казекаге приел да се обедини със Санинът поради липсата на достатъчно шинобита сунагакурци да предприемат действие сами. За жалост на Страната на Вятарът, Орочимару убил четвъртата сянка на страната. Така той се пременил на него взимайки цялото село под ръцете си устремен да изпълни планът си. В крайна сметка успява и приготвя засада на Третият Хогаке. По време на чуунинският битката между Гаара и Учиха Саске е прекъсната поради намесата на Орочимару. Така двамата показват изключителни умения на Хокаге ниво. Сандайме успява да спре Вторият и Първият Хокаге жертвайки се за селото. Сарутоби никога не бил решен да убия своят ученик , но в крайна сметка се решава да действа. Въпреки всички усилия възрастта си казва думата.За жалост Орочимару се отървава от битката като губи ръцете си. Така Санинът повалил две Кагета, но заплатил жестока цена и въпреки всичко успял да избяга. Разбирайки тази информация Шифър потвърди подозренията си. - " Значи все пак слухът се оказа верен. Какъв ужасен човек. " - помисли си чернокосият продължавайки да чете още по детайлно. В крайна сметка след като прочете страниците още няколко пъти всичко си дойде на мястото. Зеленоокият знаеше всичко и беше готов да споделе. Ала как щеше да го направи.
- К'сооо - каза си момчето като се опита да съсредоточи чакра на едно място в тялото си. Купче синя енергия се събра в гърдите му като чувството се разпостря по цялото му тяло.
- Хайде трябва да помогна. ХАЙДЕ! - кресна си той искайки да даде най-доброто от себе си. Та кой си позволяваше да се бърка със съзнанието му? Шифър отново затвори очи замалко и стисна зъби здраво.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йасуда Джуничиро
коментар Sep 12 2013, 10:41 PM
Коментар #29


Суна/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 3,643
Регистриран: 17-February 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1,550

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 356
CH: 378
ST: 378 RM: 20

Сила: 178
Интелект: 189
Воля: 139
Бързина: 189



И мигове след като отвори очи, момчето успя да съзре всичко. Усещането за спокойствие, което го беше обвило за миг се изпари и беше заменено от ужас. Всичките предполагаемо мъртви гадини, пръснати по земята, хрущящи и пукащи под краката на момчето, си бяха ужасна гледка. Усещаше как соковете на всяко едно насекомо изтичат, когато кракът му попаднеше отгоре им. Това не накара момчето да спре обаче. Беше съзрял още няколко неща, които изискваха неговата реакция.
Момчето, което беше забелязал дори в генджутсуто си, четящо някаква книга, все още продължаваше да го прави. След като Джуничиро сам не знаеше колко време е стоял в своето генджутсу, предположи, че спътникът им е прекарал прекалено много време в неговото. Това трябваше да се промени и хубавата част беше, че сунаджията притежаваше средствата да помогне. Всеки ученик в академията знаеше, че най-големият враг на генджутсу е болката, именно за това щеше да причини достатъчно от нея на Нео, за да го върне сред 'живите'. Отправяйки се към него, Джуничиро щеше да зарови юмрукът си в корема му, което най-вероятно щеше да го остави да се гърчи за известно време, но това щеше да е най-доброто място, в което да се цели. В противен случай рискуваше по-големи наранявания, което не беше целта на младото шиноби. Придвижвайки се бавно и внимателно, Джуничиро пристъпи към 'жертвата' си, като поне нямаше защо да се притеснява толкова за тези ужасни неща, висящи от тавана - просто самият той беше прекалено нисък (на 14 е ;д) и съвсем лекото му привеждане му даваше повече от достатъчно сигурност. На няколко стъпки от Нео, Йасуда засили крачката си, за да си предаде лека засилка, след което заби юмрук в корема на момчето, там където щеше да е най-малко вероятно да го убие. :д Не пропусна да изпита наслада от действието си, но все пак приключи с това. По-важни неща занимаваха съзнанието му, от това да пребива съотборниците си. Висящите неща от тавана със сигурност бяха опасни, но докато си останеха там и никой не ги закачаше, всичко щеше да е наред. За да се случи това обаче, шинобитата трябваше да се изнесат от това помещение, освен ако не откриеха нещо, заради което си струва да останат. Именно това търсеха очите на сунаджията в момента, зорко кръжащи над всичко в кръгозора му. Всичко щеше да е от полза, всичко, което да го насочи на някъде (тук някъде очаквам описание на какво виждам).



сори нео. наложително беше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 13 2013, 05:56 PM
Коментар #30


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Ситуирана в същността на събитията като техен главен причинител и основен катализатор,девойката бе силно афектирана от случващото се.За няколко секунди през лицето на Каори преминаха хиляди емоции,и нито една от тях не се задържа много върху нежните й черти.Протегнатата й ръка остана без отзив, а зеленоокият брюнет бе изчезнал безследно,без чернокоската да успее да стори каквото и да е по въпроса.
Бавно,веждите й се изкривиха в тъжна гримаса,ала малко след това,преди да позволи на влагата в очите й да отслаби умосъзнанието й,придобиха осъдителна и яростна острота,и макар и да не познаваше добре пикаещото по храстите,момче - то в момента фактът,че поемаше отговорност за местоположението му,не я натъжаваше,а по-скоро наливаше вряща лава в тлеещо огнище.
Без да променя положението на краката си,куноичито завъртя плавно тяло и насочи осъдителните си яркосини сапфири към цилиндъра,протегнала дясната си ръка - със здраво стискаща пеперудения меч,длан,ала без да докосва повърхността му по никакъв начин.Върха на острието стоеше точно пред металната повърхност,ала без никакъв контакт или допирна точка,тъй като куноичито не можеше да си позволи извършителството на каквото и да е,без да се допита до екипа си предварително.
Преглъщайки парещата,суспенсивна и задушаваща бучка в гърлото си,напомняща болезнено за сторената грешка,Анзу за пореден път положи максимално старание да подтисне наплива на чувства,тъй като добре съзнаваше,че хладнокръвието и професионализма играеха важна роля в настоящите събития.По пресъхналите й устни пробяга бегъл опит за притваряне,за да си поеме въздух,докато мимоходом лявата й ръка изваждаше бавно другият екземпляр от чифта мечове,за да поддържа с него гарда при евентуален екшън развой на събитията.Периферното й зрение бе максимално игнорирано в момента,тъй като свитите й зеници бяха впити с безпощадно съсредоточение в металната кутия,ала ако нещо се случеше - разчиташе на отбора си за защитата на гърба й.След този инцидент,Анзу усещаше как,малко или много,започваше да ги обиква като ценни съюзници,които не искаше да губи по трасето;а сърцето й туптеше в обещания за намиране и благополучно връщане на изгубения Маташи.Съзнаваше добре грешката си,породена от вродения и неотложим инстинкт за притичване на изпаднал в беда,и резигнацията й в такъв момент - макар и най-неегоистичната черта - се превръщаше в опасен елемент.Ала освен бидейки себе си и избутвайки далеч от съзнанието си всички свои качества,които само биха попречили на процеса,чернокоската бе върл ценител на новите знания,където по този въпрос се намеси клишираният шаблонен израз " човек се учи от грешките си ",пробягал в алармиращ неонов облик в менталната й вселена.
Точно така - грешката бе сторена и макар и да не можеше да върне времето назад - можеше да я поправи като отново постави Маташи сред редиците на отбора им.Изпитваше ярост,гняв,тъга и съжаление,но нямаше да позволи на тези подвеждащи емоции и жаждата за отмъщение да бъдат пътеводителя й към успеха или разгрома,защото преди всичко бистрият разум и спокойствието бяха композиционните гаранти за него.Имаше и още нещо - разбира се - един от основните уроци на осъществената грешка - визиращ образа на отборният дух.Правилните думи сами излизаха наяве и в тях се мълвяха вкупчените различия от индивидуални персони,които заедно щяха да се погрижат за връщането на изгубения съюзник.
До съзнанието й долетя гласът на Харада и се разтлея благоговенно из помещението,разделен и възприет от много места едновременно,тъй като тук господар бе ехото.За секунди,на Анзу й се стори сякаш тази реалност също бе фикция,ала миг след това вече съзнаваше голямата му и реална тежест в този свят.Въпреки всички илюзии - то бе нещо съществено и значимо,и ако някой от събеседниците й опиташе да блесне с гласовия си капацитет,то това би довело до опасност от ударната ехо-вълна,която щеше да развълнува звънчетата.Тук още едно притеснение се зароди относно значението на въпросните звукосъздатели,тъй като може би не бяха предназначени само за излъчване на генджутсу,а активираха индивидуални капани според ситуировката и височинното местоположение на всяко звънче.Нищо не бе сигурно в тази лаборатория,и макар осъзнатите възприятия за впускане в неизвестното - никой от присъстващите вече не поемаше крачка назад - в буквален и метафоричен смисъл.Трябваше да бъдат внимателни,и стараейки се да поддържа добрия височинен тон на говорене,чернокоската поде:
- Пред върха на меча ми се намира метален цилиндър,и ако вие също го виждате - можете да потвърдите факта,че върху него няма изписани никакви слова,знаци,или маркировки.Той е изцяло празен и изглежда сякаш може да се отвори,но аз няма да го сторя без вашето мнение.
Очите й продължаваха да се взират в металния обект,извоювал си правото на звездата на събитията,и мечът й тръпнеше в готовност да постъпи така,както повеляваше общия глас на отбора.
- Каквото и да се случи,искам всеки от вас да знае,че разчитам на него,и бих желала и вие да разчитате на мен по същия начин.Ще намерим и върнем Бозу заедно,за да си тръгнем оттук в пълния състав,в който пристигнахме.
Да...човек се учеше от грешките си,и каквото и да бе решението на отбора сега - те всички щяха да се поучат от него - за добър или лош развой на събитията.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Sep 13 2013, 09:26 PM
Коментар #31


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Спонтанните и същевременно нормални, за ситуацията реакции, се опитваха да объркат генина, който трудно се концентрираше в напрегнати, като сега, моменти. Приключенския дух на Юка не помагаше, а за Нео нямаше нужда да се коментира. Като по чудо, Анзу беше единствената, която не го притесняваше и му вдъхваше доверие. Опитите на Кьока за запазване на самообладание и бистрия ум на Йасуда бяха оценени от Кин, който продължаваше да мисли. Притесненията от по-рано се превръщаха в реалност, от което го притесняваше най-много. Живота им беше в беда, някой си играеше с тях и не бе сигурно кой. Надяваше се това, което се случваше в момента да беше просто трик на неизвестен генджутсу юзър, вместо капан, защото щеше да им е по-лесно да победят такъв човек с физическа сила. Ако се окажеше стар капан, значи нещата можеха да са както по-добри, така и по-лоши, защото нямаха и на идея какво щеше да се случи след това.
За разлика от Йасуда, розовокоското не посмя да прекрачи мисловния кръг, който беше създал в съзнанието си, за да ограничава собствените си движения, защото не беше сигурен, дали нямаше и друго нещо, което не виждаха, а поемането на рискове беше далеч от характера му. Това, което се случи с Бозу още толкова притесни момчето, което прехапа долната си устна до кръв, за да се подсигури. Отне му повече време да види цилиндъра, който се спускаше от тавана, а въоражената Юка го стъписа.
"Това нещо, изглежда всякаш ако бъде докоснато ще издаде достатъчно силни вълни, за да разлюлее всички звънчета в помещението и тогава няма да има значение кой колко се мърда..."- песимистичното виждане на генина също допринасяше за объркването му, а вероятността, че премисляше нещата още повече.
-Движете умовете си, не телата си, освен ако не искате всички да свършим като Бозу, това не е обикновено генджутсу!- погледа му се фокусира върху металния цилиндър, когато въображението му се развихри. Представи си как всички звънчета се задействат от глупостта на някой, обричайки всички на смърт. Знаеше, че запушването на ушите нямаше да проработи в ситуацията. Техниката, която прилагаше илюзия върху илюзията беше ранк Б, тоест, извън способностите на Харада.
Очакваше да бъде попитан нещо от сорта на "Какво предлагаш тогава?", но тъй като самия той нямаше представа, дори и не се опита да се замисли върху това. Неспособността му да защити собствения си живот го караше да се отчайва, дори и да беше напълно излишно.
Трябваше му време, докато измислеше нещо, а изглежда никой нямаше намерението да кисне и да чака плана му, който на сто процента щеше да е странен.
"Мамка му!"- започваше да се ядосва, докато раздвижваше чакрата в главата си, в опит да засече точната честота, за да се отърве от нещо, за което не бе сигурен, че съществува.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хамасаки Кьока
коментар Sep 13 2013, 10:25 PM
Коментар #32


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,246
Регистриран: 16-April 08
Потребител No.: 1,973

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 228
CH: 600
ST: 308 RM: 28

Сила: 114
Интелект: 300
Воля: 168
Бързина: 154
Статус на героя: Cleptomancy



Цилиндър. Това какво общо имаше със странното разположение на звънчетата? За момент червенокоската се обърка и глуповато извъртя глава настрани, присвила очи в тъмнината, сякаш някаква мистична сила щеше да изпише с блестящи букви истината в пространството. Когато това не се случи -очудващо- куноичито пренасочи мисловния си поток към думите на Анзу, предъвкването и осмислянето им. Тази мистериозна кутия, поместена между коварните звънчета със сигурност имаше някаква стойност. Дали беше прожектор? Но какво можеше да прожектира? Буболечките? Те хрущяха и бяха гнусни - досущ като истинските. Освен ако това не бе някакво наистина силно генджутсу, през чиято бариера дори и прекомерното ползване на кай не можеше да пробие. Но девойката не ги разбираше тея неща, и преди да даде финалния си отговор на Каори - дали да прободе съмнителната кутия или не - трябваше да се консултира със специалист. А кой разбираше илюзиите повече, поне в сегашната им ситуация, освен любимия им женствен розовокос персонаж, който не бе продумал и думица, от както истината бе излязла на яве.
Тази й идея - да се допита до Кин - й звучеше като най-блестящия план на хилядолетието, когато събра две и две, прибави към уравнението опасните звънчета и ехото, което се разнасяше из цялото помещение и получи удар през физиономията - планът нямаше как да се получи. Докато Юка беше близо до нея, Кин бе твърде надалеч, че шептенето й да достигне до ушите му. Ако искаше той да я чуе щеше да й се наложи да вика. Извикаше ли - е, не можеше с точност да предвиди какво ще се случи, но в едно бе сигурна - щеше да има общо със звънчетата и генджутсуто. Отново насочи пресметлив поглед към цилиндъра и сложи показалци на слепоочията си, за пореден път придавайки се нелеп и смешен вид. Пресяваше всички шантави и не до там възможностти за целта на кутията и съдържанието й - при все, че притежаваше такова. Освен прожектор, се прокрадваше и идеята, че това приемаше ролята на своеобразен субуфер, с единствена цел да усилва влиянието, което специфичната честота на звънчетата оказваше върху човешките възприятия.
За съжаление, макар и сдобила се с два варианта, червенокоската все така нямаше представа как да процедират. Щеше да е хубаво и наистина в тяхна полза, ако кутията се окажеше прожектор. Но това бе твърде лесно, а и неестествено, поне до колкото се бе запознала с методите на саннина. На своя страна Орочимару имаше поне двама изкусни генджутсу специалиста, и не бе изключено сега да си имаха работа с един от тях - било то дясната му ръка - някакъв странен очилат тип (информацията, която имаше за него бе повече от оскъдна) или някой друг, също толкова странен и опитен, ако не и повече. Идеята, че илюзията се ръководи от някой, който използва тъмнината като щит и ги дебне, се бе загнездила в съзнанието й и почти не й даваше да размишлява за алтернативен случай, при който това е стар капан, набързо скалъпен, когато е станало ясно, че няма спасение за това скривалище. Шансовете да имат два врага, а не един също бяха минимални, по повече от една причина. Най-вероятната, от които, че според преценката на Орочимару един от неговите би бил достатъчен да победи група деца като тях, случайно добрали се до това място, или, че ако хокагето изпрати най-силните си отряди - този определен човек ще ги задържи, ще затрие следите или ще предупреди господаря си. Общо взето би трябвало да е голям идиот, за да остави двама човека тук, особено пък и генджутсу специалисти, които са от такава важност, размишляваше почти на глас куноичито, все така непремигвайки, забила поглед в кутията.
- Предлагам да... - започна със съвсем тихо гласче, като обектът на тези думи бе Каори, в чиито ръце се помещаваше бъдещето им. Окажеше ли се активатор на вълна, всички звънчета щяха да зазвънят едновременно и девойката не можеше и да си представи в какъв капан щяха да попаднат. Но можеше пък и да е за добре да се унищожи тази кутия. Колкото и да мислеше, по колкото и различни пътища да поемеше, все стигаше до извода, че с мислене нямаше да сполучи - тук трябваше да се поемат рискове. Но не бяха ли твърде големи?
- Аз предлагам да я разсечеш.
Сега бе моментът и другите да се изкажат, защото послушаше ли я чернокосата й спътница и окажеше ли се това една огромна грешка, Хамасаки не бе сигурна, че ще може да понесе падащата на плещите й отговорност за всичките тези животи, които може би спонтанното й решение застрашаваше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 13 2013, 11:17 PM
Коментар #33


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



В Кьока се пробуди някакво чувство на борбеност, състрадание или друго подобно чувство непознато за повечето присъстващи. Може би се бе привързала към Бозу и той влизаше в онова число от 90% хора, на които не би им извила вратът. Това обаче беше малко вероятно предвид последните действия на точно този младеж. Но като оставим това настрана, момичето бе твърдо решило да изпълни своята роля в тази група и да помогне до колкото е възможно на обречения герой. Тази и роля обаче завърши с провал и Бозу си остана все така някъде си. Поне все още не го бяха видели мъртъв, което означаваше, че бе някъде жив и здрав...вероятно. С това обаче, действията на девойката не приключиха. Тя отбеляза още веднъж нещо, което бе станало извесно на всички персонажи с изключение на Шифър.

Но това вече не бе проблем, защото Шифър пребори капана, в който бе попаднал. Спомняйки си двете кагета, той всякаш прочете цялата книга и тя се стопи пред него, а пред очите му също като пред другите се разкри Истината за цялото това място. Беше много по-лошо от библиотеката във всяко отношение. Радостта на Нео, че вече виждаше всичко като останалите обаче бе за кратко, защото юмрука на Йасуда се стовари в корема му и му изкара въздуха. Сълзичките, които бе образувал Шифър преди малко бяха заменени от тези на болката. Удара на Джуничиро беше невероятно силен и вече за киричанина нямаше съмнение, че този човек действително е най-силния в цялата група. Шинобито на скритата мъгла падна на колене и се хвана за болното място. Това обаче спечели на цялата група едно предимство. Шифър нямаше да може да говори или да се движи за известно време. Това даваше уникалния шанс на Нео да направи кратко изчисление наум за цялата ситуация, която се разиграваше наоколо... и за това колко е неприятно да си върху купчина мъртви буби... не. Не. Те не бяха мъртви. Едва сега точно Нео го забеляза и никой друг. Само Нео, защото само Нео беше в такава близост до тях и имаше време да помисли над това. Буболечките бяха живи, но в генджутсу. Затова изглеждаха така пресни и затова когато Йасуда стъпваше върху тях, те се размазваха. Бяха не просто пресни, а живи.

Но откритието на Нео не бе единствено. Йасуда точно след като нанесе удара разкри пред себе си една новост, която обричаше всички присъстващи. Йасуда разбра какво представляваше това помещение с форма на купол. Това беше камбана. А щом генджутсу техниките в помещението се активираха една по една, това означаваше че рано или късно щеше да забие и камбаната. Въпроса обаче беше как можеш да спреш нещо като камбана? Йасуда вече знаеше, че не може да напуснат това помещение. Поне едва ли навреме.

Девойката Анзу направи на всеобщо достояние забелязания от нея цилиндър. Това беше нещо предмет намиращ се в самия център на помещението и висеше на подобна на останалите корди. Каори бе най-близо до него и можеше дори да го докосне с ръка ако иска. Изглеждаше й не по-голям от шейсет сантиметра, а диаметъра на дъното не по-голямо от 30 сантиметра. Ако групата смяташе да осъществи какъвто и да е контакт с този предмет, то човека който трябваше да рискува беше Каори. Трябваше и да обмисли какво точно смята да прави, защото каквото и да решеше да направи щеше да има все някакво последствие. Останалите не можеха и да се приближат, защото рискуваха да се закачат за някое от звънчетата капани. За прицелване също можеше да се обмисли, но персонажа рискувал с подобно действие трябваше да е минимум уверен в успеха си.

Кин обаче работеше с главата си. Действително цилиндъра освен като център можеше и да е главния виновник за активирането на всички капани в стаята, което би довело до участ за шинобитата близка до тази на буболечките по пода.

В групата се бе появила и теорията, че съществува прожектор на буболечки, което беше интересно предложение. Особенно когато се имаше предвид, че след техниката Кай, Анзу и Кин бяха премахнали визуалните генджутсу. Ами ако стаята беше създадена точно от визуални генджутсу? Ако и Бозу бе жертва на тези визуални генджутсу? Кьока премисли още веднъж нещата, след което каза на всеослушание предложението си да разсечат цилиндъра.

Пишат всички персонажи по колкото си искат пъти и последния пост е този, който е пуснат от Каори Анзу. Нейното решение какво ще правите по-нататък в стаята ще бъде финалния пост и разкривам отговора на загадката. От успеха за тази загадка зависи вашата сила, а не тази на противника, който ще се разкрие в следващия ми коментар.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йасуда Джуничиро
коментар Sep 15 2013, 07:43 PM
Коментар #34


Суна/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 3,643
Регистриран: 17-February 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1,550

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 356
CH: 378
ST: 378 RM: 20

Сила: 178
Интелект: 189
Воля: 139
Бързина: 189



Бърз пост, нямам много време. Сори.

Миг преди да удари жертвата си, Йасуда забеляза, че той вдига очи от книгата си, а погледът му спря да бъде този на слепец. Явно беше успял да пребори генджутсуто, но това нямаше да го спаси... Юмрукът на сунаджията летеше към корема му, а той самия нямаше какво да направи, за да го спре. Почувства как китката му потъва в мека плът, но по нищо не пролича да му е станало гузно.
Момент по-късно Джуничиро успя да разгадае загадката, която го беше тревожила толкова време. Всички неща се подреждаха едно по едно и макар все още да имаше липсващи парчета от пъзела, всичко стана доста по-ясно за него. Намираха се в нещо като гигантска камбана, а това не можеше да вещае нищо добро. И ето, че думите на съотборничката му започваха да добиват смисъл - ако се намираха в основата на камбана, то какво трябваше да има при тях, за да може тази камбана да функционира?
- НЕ! - извика рязко момчето, в нещо което можеше да се окаже отчаян опит да спаси кожата си, както и тези на спътниците му. - Намираме се в гигантска камбана. Ето това нещо там е махалото - каза, посочвайки нещото пред върха на меча (което нямам идея дали го вижда или не). - И ако то се раздвижи, обречени сме. Трябва да го отстраним, без да го докосваме и без то да докосва каквото и да било.
Проблемът беше, че нямаше как да достигнат до нещото, на което беше окачено махалото, понеже на пътя им стояха стотиците звънци, най-вероятно също толкова опасни. Нещото, което беше още по-лошо, беше, че не могат да излязат. Не и преди да е прекалено късно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Нео Шифър
коментар Sep 16 2013, 02:07 PM
Коментар #35


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 3,211
Регистриран: 21-June 10
Потребител No.: 11,755

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 214
CH: 160
ST: 192 RM: 17

Сила: 107
Интелект: 80
Воля: 119
Бързина: 96



Когато Нео разбра че се е измъкнал от генджуцуто той направи тънка усмивка и веднага се обърна. Видя каквото видя и това въобще не му хареса. Мястото не изглеждаше приветливо и нещата така се бяха заформили, че групичката беше вече в битка с противникът си дори и още да не го виждат. Трябваше да спечелят тази битка за да продължат и в крайна сметка да накажат Орочимару за злините му. Когато обаче генинът се обърна и видя за кратко къде се намира той видя момчето с черна коса и черни очи. Щом пое ударът генинът падна на земята разбирайки за силите на този съотборник. Този юмрук беше достатъчен за да може киричанинът бързо да направи списък на съотборниците си по сила. ЦЪЪЪН. Нареди се на първо място Джиничиро щом Шифър падна на земята. - " К'соооу~ " - извика си наум момчето прегръщайки себе си. Това обаче до известна степен му помогна. Когато падна на земята зеленооката лисичка прозря и отвори третото си око. Това не бяха мъртви буболечки а съвсем живи. Шифър можеше да усети леките им движения на тънките им крачка покрити с косъмчета. За жалост от изкараният въздух Нео не можеше да говори засега и ще трябваше да изчака няколко секунди. Щом чу и информацията предоставена от Йасуда мозакът на чернокосият започна да щраква. Той се обърна по гръб за да може по-бързо да се съвземе и да диша и издиша на малки интервали. Така тялото му щеше да си влезе в ритъм нормално и да може кислородът отново да изпълни мускулуте му за да може да се движи и естествено да говори. Момчето вече имаше предложение как да постъпят, но тази възможност щеше да се открие само след няколко секунди. Борейки се с болката Шифър се протегна към нинджа чантичката си за да извади кунай.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Sep 16 2013, 04:46 PM
Коментар #36


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Действията на Йасуда изглежда не впечатлиха, даже подразниха Кин, който сметна цялата сцена за излишна и определено не оставиха у него впечатление за силен съотборник. Въпреки, че беше клекнал, за да е на нивото на звънчетата, розовокоското не забеляза, че насекомите под него бяха всъщност живи, а в ситуацията такава ценна информация трябваше да се споделя. За жалост на Шифър му трябваше известно време, докато се оправеше, че да разкрие това на групата. Не много дълго след удара, който Нео беше поел, като по чудо Йасуда разбра какво всъщност представляваше помещението. В началото Харада не вярваше на думите му, все пак беше сигурен, че щеше да забележи такова нещо. Не изключи и вероятността съотборника му да е всъщност наистина силен и все пак се колебаеше. Трудно се доверяваше, но в ситуацията трябваше да рискува, а и нищо не му хрумваше от близо пет минути, което го побъркваше.
"Анзу!"-
мисълта го накара да стрелне поглед към антрацитеночернокосото момиче, което се намираше в центъра на помещението.

Внезапното поемане на рискове беше неизбежно, колкото и да не му се нравеше. Стана му кристално ясно, че можеше да седят и да бездействат още малко, преди да се случеше нещо ужасно. Затова реши да действа и да постави вярата си в Каори.
-Направи го, нямаме избор, само бъди екстремно внимателна и имай предвид, че от теб зависят животите на всички!- вместо да я окуражи, момчето я натовари с думите си още повече, очевидно без да осъзнава това. Не беше сигурен до колко щеше да се справи на нейно място, но предположението му беше далеч от оптимистично. Важното беше, че не той, ами опитната му съотборничка щеше да свърши работата..
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хамасаки Кьока
коментар Sep 16 2013, 06:37 PM
Коментар #37


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,246
Регистриран: 16-April 08
Потребител No.: 1,973

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 228
CH: 600
ST: 308 RM: 28

Сила: 114
Интелект: 300
Воля: 168
Бързина: 154
Статус на героя: Cleptomancy



И докато другите се забавляваха с отрязана глава (не, че Кьокината дружина предполагаше за това), на отряд две им се бе паднала тежката задача да раздвижат ограничените капацитети на сивите си вещества с цел измъдрянето на отговор на загадката на столетието. Червенокоската тамън се бе отпуснала - бе събрала и смелила предоставената й информация неколкократно и сякаш нямаше какво да се обърка. Докато съмнителният, все така неизвестен за нея сунаджийски персонаж не стовари като атомна бомба поредното нововъведение в цялата тази манджа с грозде, в която и без това се подвизаваха от минимум час. Ударната вълна засегна централния двигател на всичката мозъчна дейност, която така далновидно куноичито извършваше, разбърквайки прилежно разделените в имагинерни кутии - мисли, пръсвайки ги из съзнанието й сякаш бяха обикновени листа, понесени от буйния вятър.
И сега всичко наново.
Времето течеше, часовникът -този в съзнанието й- тиктакаше и девойката се чувстваше така сякаш от нея зависеше всичко, макар другата й червенокоса спътница все още да не бе изказала мнението си; така, сякаш нейното оръжие бе опряно в причудливата кутия, спускаща се от тавана и седяща неестествено в цялостната атмосфера, която генджутсу капанът създаваше.
С всяка секунда проблемите сякаш ставаха повече и по-мащабни. Първо изчезна Бозу, после капанът се оказа по-сложен и по-добре премислен, от колкото който и да било от тях предполагаше. Ситуацията поставяше на преден план доста въпроси, за които куноичито нямаше отговори. Имаха ли шанс да спасят брюнета, или той бе загубен за винаги? Ако се спасяха сега, щяха ли да спасят и него? Щяха ли да се спасят изобщо?
Всичкото това вайкане, това предъвкване на материал, който твърде много пъти е бил прегледан, затормозяваха съзнанието й и цялостното й съществуване, караха я да се чувства некомфортно и ненамясто. Изпълваше я желанието да се прибере вкъщи, да се метне на леглото, да се завие под одеалото и да не изпълзи никога повече на дневна светлина. Защо всичко беше толкова сложно? Не можеше ли просто да щракнат с пръсти, илюзията да падне, отговорът да се изпише с произволен цвят букви на някоя стена или Орочимару доброволно да излезе от иззад тъмния ъгъл и да се предложи за дарител на органи?
Не, естествено. Всичко трябваше да е трудно, нелогично и изцяло прецакващо и животозастрашаващо. Защото никой злодей не обича пролетни цветя, пеперудки, чаши чай и бисквитки. Както и нежелани гости в бившите си, но все така жизненоважни - скривалища.
Предложенията хвърчаха по трасето, Анзу не предприемаше нищо, Юка явно още размишляваше, а Кьока вече не бе сигурна в правотата на предложението, откъснало се от устните й преди секунди. Нео, който явно се бе измъкнал от генджутсуто и по причини, неизвестни за нея (защо би гледала Шифър, когато има за задача да запази живота си?) се гърчеше на пода (Няма ли да се стегне този?, мислеше си паралелно), най-малкият член на агитката бе твърдо против, а розовият - твърдо за. Вече първото неразбирателство бе на лице, но за съжаление не в момент, в който би могло просто да ги подмине и да остане зад гърбовете им. Защото от предстоящото Анзуво решение зависеше всичко.
Взе под внимание предупреждението на Йасуда, мина го през мисловната мелница и осъзна, че може би собственото й предложение за разсичане бе неправилно. Може би все пак това нещо щеше да възпроизведе поне една вълна, която би била достатъчна да задвижи ако не всички, то половината звънчета. Но и по-малко от половината имаха способността да ги вкарат в илюзия, от която и неколкократното използване на кай нямаше да ги избави. Обаче трябваше да се отърват от тази кутия. Тя беше разковничето на цялостното зло. Или поне до моментът, в който намереха, поне както тя смяташе - спотайващият се в тъмните сенки злодей, който вероятно се хихикаше, докато отмяташе мазните си коси назад на забавен каданс.
- Анзу, недей - започна, все така придържайки се към безопасни децибели. - Това нещо трябва да се крепи някакси. Не пада просто така от тавана. Ако има корда - отрежи нея. И, не знам... хвани го? - това беше моментно предложение, което някакси звучеше добре и изказано. - Просто да не го удряме, да не го клатушкаме и като цяло да го възпрем от издаването на съмнителни звуци.
А това беше сексуално, но в моментната ситуация нямаше време за вайкане от избора на думи. После, припомнила си последните думи на Харада, реши, че приятелката й ще има нужда от малко подкрепа.
- И, каквото и да направиш - спокойно. Тоя розовият на никого няма да липсва - гибелта му ще бъде забравена за не повече от десет минути след обявяването й.
И тя, както Ариса (не че и това знаеше), бе готова да приеме последствията с усмивка на лице, защото дори и подходът им да бе грешен и ирационален, поне бе преживяла нещо интересно. Бе имала приключение. Само дето щеше да е по-доволна ако беше срещнала някой лошко по трасето, та действията й да се запишат като още по-запомнящи се.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хисаки Юка
коментар Sep 16 2013, 07:10 PM
Коментар #38


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 931
Регистриран: 9-March 09
Потребител No.: 5,543

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 268
CH: 400
ST: 266 RM: 26

Сила: 134
Интелект: 200
Воля: 200
Бързина: 133



Хисаки, останала безмълвна за известно време, тъй като множеството идеи и събития през последните десет минути не спираха да връхлитат в съзнанието й, най-накрая отвори устни за да каже що й беше на сърце:
- Давай, Анзу. Отрежи кордата и каквото ще да става. Дойдохме тук с цел. Ако ще се бием за животите си, сега е моментът.
Смирено добави, докато се усмихваше леко. Може би думите й звучаха леко налудничаво, но нямаше как да си премълчи. Беше чувала много ужасяващи истории, и въпреки всичко вярваше в отбора си, и колкото и препирни да имаха, щяха да се подкрепят. За краткото време тук, беше успяла да опознае поне малко всеки от новите за нея хора. В моменти като този наистина се сближаваш с някого. Бойните другари винаги са по-сговорчиви накрая...
За момент се сепна, усещайки как започва да мисли прекалено много неща, които, може би нямаха толкова глобален смисъл.
- Аз не съм странна... Защото странните хора не знаят, че са странни. Не е ли странно?
Промълви набързо несвързаната си тирада. Звучеше повече от налудничаво... Дали беше атмосферата, или имаше нещо друго?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 16 2013, 08:29 PM
Коментар #39


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



За пореден път низ от емоции премина през огледалносините очи на девойката,ала тя стоеше все така неподвижно,изслушвайки всички с привидно спокойствие.По гърлото й пробяга елмазена капка и се спусна надолу в дрехите й,обгръщайки с блажената си,ала игнорирана влага,утихналата й гръд.Чернокоската не се движеше,едвам дишаше,стараеше се дори да намали броя на неволните мигания,за да не изпусне нито един детайл - нито едно парченце от мозаичната клетка на звуците,в която бяха попаднали. Преглъщайки инстинктивно - не успяла да удържи този конвулсивен елемент от реакциите на тялото си,тя бе притихнала максимално и се потапяше в ехото на обгръщащите я гласове на събеседниците й,преценяваща със съзнанието си всички положителни и отрицателни аспекти на техните мнения.Все пак – каквото решеше мнозинството – това щеше да обоснове действията й в идния времеви период,но Анзу не можеше да загърби и своето мнение като част от един цял механизъм,макар че отдаваше по-голямо внимание на отборните дух и игра. Осъзнаваше добре огромната тежест,положена върху плещите й,и се чувстваше сякаш цялата тази притеснителна суспенсия се опитва да изсмуче до капка живителните й сили,ала нямаше да отстъпи пред тежката ръка на съдбата;не ще сведе глава дори ако при докосването на цилиндъра от небето над нея се спусне непоколебима и непрощаваща никому,гилотина,целяща да я посече безславно.Всъщност,точно такива бяха очакванията на чернокосата девойка до момента,в който най-силният им съюзник съобщи неговите познания относно местоположението им. 'Камбана?',екът в съзнанието й сигнализира алармиращо и кожата й едва видимо настръхна.Променящите се картини на всевъзможни развития,които произтичаха от разсичането на цилиндъра,започнаха за пореден път да се материализират пред кръгозора й,ала пречупвайки ги през призмата на реалните ситуитивни методики,чернкоската не можеше да направи извод - различен от този,касаещ неприятни последици.Ако кутията бе активиращо табло в същността си,то едно пробождане би повредило механизмите му - независимо дали лежаха на електронна матрица,чакра захранване - или каквото и да е.Разсичане,пробождане или друг вид груба намеса в тези фини връзки можеше да доведе до фатални следствия,а точно това целяха да избегнат като развитие на сегашната ситуация. Преди да е успяла да възрази,обаче - нова теория за действие пропълзя по рамото й от вибрационния,приятен тембър на Кьока.'Корда...' - да,имаше такава и само за момент Анзу отдели поглед от същинската част,наблюдавайки именно тази лесноподвижна нишка,която държеше цилиндъра на място.Изглеждаше крехка,но това не бе гаранция,тъй като във владенията на Орочимару нищо не бе такова,каквото изглеждаше,и множеството стени от генджутсу бяха солидно доказателство за този факт.Мигновеният образ на отстраняването на металния обект от кордата премина пред очите на куноичито,и сценарии от А до Я пробягаха,сякаш на филмова лента - разнообразяващи я със скептицизъм и тъмнина;оптимизъм и светлина,пред психическият й прожектор. В душата и сърцето си Анзу бе реалистично настроена персона,макар че щом ставаше дума за развития,които не можеше да предвиди - винаги разчиташе на позитивната нагласа в предстоящето.Разбира се - имаше го и моментът,в който по парадигмата на йо-йо ефектът - скъсаната корда бива погълната нагоре в пространството,и на нейно място се стоварва лавина от камъни - но чернокоската вярваше с детинска убеденост,че последствията в този случай - щяха да бъдат само за нея.Ако нещо лошо щеше да се случва - то Анзу вече носеше планина от отговорност на раменете си,и ако можеше да се изправи гордо - както сега - под менталната й тежест - то можеше да се справи и с физическите болезнени последствия.
Затаявайки дъх и местейки бавно пеперудения меч нагоре по протежението на цилиндъра – отново без да го докосва – Анзу стисна здраво солидната дръжка и притвори очи за миг – в старания да успокои бясно препускащото си сърце.Плащът на отговорността бе прегърнал нежните й рамене – и макар наглед ефирен за страничния наблюдател – за куноичито тежеше по неописуем начин.
-Това е доста трудно за мен.Каквито и да са последствията – ще се защитаваме взаимно – движете се по двойки,пазете гърбовете си и ... успех.Радвам се,че ви познавам.
Изричайки тези думи – с прибиране на левия пеперуден меч - тя отдавна бе осъзнала,че в нейната група имаше някой излишен.Смелата и любопитни Юка и Кьока,противоположностите – Йасуда и Нео,момчето в шипката и розовокосия Кин.Единствено за нея – сякаш нямаше място тук,макар и да бе катализатор на събитията,които основополагаха сегашната ситуация.Дори и в момента да бяха само шестима – те все още бяха отбор и за жертви не можеше и да става дума – тези тъмни мисли изобщо не фигурираха в съзнанието на Анзу.Дори и соло – тя бе готова да се впусне напред стремглаво,за да открие Бозу – на когото бе длъжна.
Още само един поглед настрани към причината й да бъде тук – Кьока – за да попие силите,които с другата червенокоска енергизираха у нея с насърчителните си думи;
Още само миг; Само дъх; Едно движение на китката и ...
...лявата й ръка се протегна напред,за да сграбчи цилиндъра – пречейки му да попадне върху насекомите долу.Ако това нещо щеше да избухва – не го очакваше прегръдка – предстоеше й спасителна операция,и то щеше да намери пътя си някъде далеч-далеч из тъмните ъгли на мистичната лаборатория.
Само миг;Леко преместване;Приложна точка;Сила...
... ехото разнесе,иначе,тихия звук на скъсване.
Мнозинството взе решение.
Залогът тръпнеше в очакване.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 17 2013, 01:13 AM
Коментар #40


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Йасуда разкри на съотборниците най-важната информация, с която разполагаше цялата група. С това той значително спомогна на цялата група.

Нео се справи успешно с поемането на нова глътка въздух - нова глътка живот. Вече можеше да се изправи на крака и отново да бъде равноправен член на групата. Той бръкна в чантата си и извади кунай. Не си губеше времето и възнамеряваше да се подготви за битка, въпреки че в момента не се виждаше противник.

Кин също изказа мнението си.

Кьока си даде сметка, че не Бозу беше този за който трябваше да се притеснява, а за себе си. Момичето също бе на мнение на се среже кордата, но предложи и на Анзу да хване обекта, за да не падне на земята.

Юка също бе на мнение, че кордата трябва да бъде срязана. Приключенското в нея я тласкаше напред.

Анзу с пот на челото накрая взе решение и сряза кордата. Тя протегна ръка напред, за да хване обекта но на лицето й се изписа изненада когато той остана във въздуха:
- Magen:Kokohi no Jutsu. -каза женски глас и кутията пред Каори увеличи значително размера си. Илюзията изчезна и сега Анзу стоеше пред високата 2 метра кутия много напомняща на телефонна кабина. От нея обаче бе дошъл женския глас и това стана ясно на всички присъстващи когато кутията изчезна в облаче бял дим и пред тях вече стоеше един човек от архивите на историята. Беше Кин Тсучи. Кунойчито пред присъстващите обаче беше видимо променени отпреди годините, в които тя беше част от отбора генини участвали в всеизвестния чуунински изпит отпреди доста години. Години когато Наруто и компания се бяха срещали с нейната група. Сега адашката на Харада носеше прокълнатия печат на орочимару през лицето си. Дълга черна накъсана лента, която всяваше едновременно страх и респект в гледащия. Очите й бяха чисто бели всякаш слепи от престоя в мрачната тъмна кутия. От панталона й пък висяха поне 10-тина звънчета вързани с корда. И сега това шиноби очевидно превъзхождащо Анзу във всяко едно отношение стоеше пред нея със зловеща усмивка...
Звънчетата, които висяха от тавана се вдигнаха нагоре и сега вече покриха целия таван. За добро или лошо, тази промяна вече позволяваше на всички персонажи да се движат свободно в помещението.


Анзу беше на едва метър от Кин. Цялото помещение е с големите 30 x 30 метра с форма на квадрат. Най-далеч са Нео и Йасуда на 8 метра разстояние, а след това всички останали на по 6 метра. За улеснение на всички персонажи в Райда ще дам карта на всяка група за разположението на персонажите, но поради късня час ще го направя следващия път когато пиша. Засега не е чак толкова наложително кой на колко метра е и затова няма да ви санкционирам за грешки в разстоянието.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V  < 1 2 3 >
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):