IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Closed TopicStart new topic
> Поглед към миналото, Душийо Мухая
Душийо Ташачи
коментар May 2 2017, 08:52 AM
Коментар #1


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо седеше край припукващия огън, който сгряваше тялото му в прохладната нощ. Гледаше тануцващите пламъци, подпрял главата си на ръцете, които бе поставил върху сгънатите си колена. "Как ли са Абарай и татко?" помисли си момчето докато нощта тихо дишаше около него. Шурци припяваха, листенца шумоляха, а сред всичко това пригласяше и някакъв бухал в далечината. Огънят отново припука и продължи да гори. Маската освободи едната си ръка и хвана от дръвчетата, които бе насъбрал по-рано и го постави внимателно в огъня. Усещаше приятната топлина от огъня, което го накара да се сгуши още повече. Днес той не беше шиноби. Днес той бе едно момче потънало в спомени.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 2 2017, 09:49 AM
Коментар #2


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Спомен едно:

Душийо и Абарай заедно с една малка тумба техни приятелчета се намираха на детската площадка. Едното от момчетата беше донесло топка и децата трябваше да се цепят да два отбора. Двамата Мухая се спогледаха отдалечиха се на няколко метра и редувайки се започнаха да пристъпват с миши стъпки един към друг. Печелеше този, който настъпи другия. Намираха се на около крачка и половина един от друг - момент в който следващия пристъпил губеше задължително. Абарай сложи крака си, но го завъртя на деветдесет градуса, а дистанцията остана малко повече от една стъпка:
- Какво правиш? - попита го ядосано Душийо.
- Това е позволено! - ухили се Абарай.
Другите деца също гласно се съгласиха с русокоското, че действието е валидно. Душийо направи същото действие, но не бе достатъчно. Абарай го настъпи и бе избрал първи. Не след дълго децата се бяха разделил на два отбора и бяха започнали дербито на квартала. Много викане, много тичане и изключително неадекватен футбол. Типично по детски всеки взимаше топката, тичаше колкото успее напред и шопеше топката накъдето му падне в опит да я вкара във вратата. Футболната среща завърши с подобаващ край - дванайсет на единайсет гола, а вратарите и на двата отбора бяха хулени, когато допуснат топката във вратата.
- Другият път аз ще избирам пръв! - сърдеше се Душийо, чийто отбор бе загубил.
- Загууубииии, загуууубииии, загууубииии - дразнеше го Абарай, който припкаше като щастлива червена шапчица до брат си.

***


Семейство Мухая се бе събрало край масата за вечеря. Двете деца гледаха лакомо вкусотийките на масата и бързо започнаха да си грабят и да дъвчат шумно с ококорени очи. Ибаки и Мая само се усмихнаха на своите деца и започнаха да се хранят заедно с тях.
- Забавлявахте ли се днес? - попита ги мило майка им.
Двете деца заети с изключително важната дейност да опостушават сготвеното ястие само кимнаха и издадоха звук наподобяващ съгласие:
- МхммМхм.
- А, пък...*мляс*... Душийо... *мляс*... загууубииии на фуутбооол.... *мляс* - не пропусна да спомене Абарай с пълна уста.
Чернокоското погледна брат си ядосано, спирайки за малко унищожението на вечерята.
- Ще видиш ти - закани му се той и продължи този път спокойно да вечеря.
Тропане на чинии, звучно детско примляскване и минута на мълчание, прекъснати само от думите на майката:
- Деца, трябва да ви кажа нещо - преглътна трудно тя, а в Ибаки също се усети известен смут. - Утре заминавам за Суна.
Двете деца спряха за момент и погледнаха Мая. Всички на масата отново мълчаха:
- Кога се връщаш? - попита усмихнато Абарай.
Двете деца нямаше как да знаят за размириците в града скрит в пясъка и за надвисналата го заплаха.
- Скоро - усмихна се тя, но двете деца усетиха нередност и зло вълнение във въздуха.
- Мамо, защо ще заминаваш? - попита леко разстроено Душийо.
Двамата родители се спогледаха за момент в търсене на добър отговор.
- Ами... Тсунаде-сама ме помоли да направя една услуга за нея - каза леко несигурно майката.
- Каква услуга? - наивно продължи с въпросите Душийо.
- Ами да занеса едни инструменти - кимна тя сякаш убеждаваше себе си.
- Няма ли кой друг да ги занесе? - като всяко дете задаваше най-неудобните въпроси.
- Дори и да има, помолиха мен и за мен ще е чест да помогна! - каза троснато тя с родителски тон.
Душийо и Абарай се свиха леко на столовете си и продължиха да се хранят след като майка им нареди да си довършат вечерята.

***


Двете момчета се намираха в стаята си легнали на своите легла. Беше късно и хлапетата трябваше да спят, за да може на следващия ден да изпратят рано майка си, а след това цял ден да се отдадат на учене и игри. Къщата бе утихнала, а от стаята на родителите се чуваше нежното похъркване на бащата.
- Душийо - обърна се към брат си Абарай, който не можеше да заспи. - Душийоооо!
- Да... - провлачи чернокоското, който също не можеше да заспи, но бе изпаднал в свои собствени мисли.
- Мислиш ли, че мама ще се върне?
Настъпи кратко мълчание, което и двете деца използваха, за да разсъждават. Наистина не виждаха причина да не се върне, но защо беше случката на вечеря, защо трябваше да ходи до Суна, защо тази припряност. Децата усещаха, че има нещо нередно, но не разбираха какво.
- Не знам - отговори Душийо.
Абарай се провисна от леглото си и погледна брат си:
- Хайде да ѝ кажем да не ходи.
- Хайде.

***


Утринното слънце се бе прокраднало в стаята на двете хлапета, които не бяха успяли да спят много. Цяла нощ бодуваха и всеки развиваше собствени сценарии в главата си. Как ще я спрат и ще бъдат щастливо семейство. Как ще отиде и ще се върне. Как ще отиде и ще се изгуби и те ще отидат и ще я намерят. Но всички те завършваха щастливо.
- Децааа, закускаааа! - провикна се майката.
Двете хлапета скочиха от леглата и се надпреварваха надолу по стълбите, но вкрайна сметка стигнаха заедно. Седнаха на масата и награбиха закуската.
- Мамо, ние с Душийо решихме да останеш - заяви Абарай.
Майката, която се намираше с гръб към децата, продължи да почиства мивката, а на лицето ѝ се изписа усмивка. По бузата ѝ се стече сълза, която тя обърса и после се обърна засмяна към децата:
- Стига глупости, имам си работа! - каза мило, но непоклатимо тя.
- Но, мамоо - опита се да противоречи Душийо.
- Никакво но! Довършвате си закуската и отивате да учите!
На вратата се почука, а майката стреснато погледна към нея.
- Хайде, деца! Аз трябва да тръгвам, а вие се нахранете и да не правите пакости докато ме няма!
Ибаки се изправи и прегърна силно жена си, а децата усетиха емоцията във въздуха. Скокнаха от своите места и прегърнаха майка си. Когато семейството разпусна хватката си след второто почукване на вратата, майката се усмихна и тръгна към вратата.
Двете момчета търкаха очите си, а по бузките им се стичаха сълзи. Душийо бе стиснал зъби, задържайки част от тъгата си вътре в себе си, а Абарай си плачеше най-откровено.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 7 2017, 01:46 PM
Коментар #3


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо метна друго парче дърво в огъня и разгъна храната, която му бяха дали в последното селце. Две топчета ориз с подправки, които той сложи близо до пламъците, за да се загреят. Нощта беше тиха, а щурците гласно създаваха успокояващ фонов шум, пригласян от припукването на огъня. Душийо изпъна гърба си и разтегна ръцете си нагоре, а след тоа ги постави зад себе си, облягайки се на тях. Погледна нагоре, но небето почти не се виждаше от гъстите корони на дърветата. Поседя малко така, но установи, че не му е особено удобно и най-вече интересно, защото не можеше да види звездите. Извъртя се настрани и легна по протежение до огъня така че да топли цялото си тяло. Обичаше да стои край пламъците.

Спомен две:

Беше рано сутринта и братята Мухая бяха слезнали за закуска приготвена от баща им.
- Който не си изяде закуската, му я сипвам във врата! - закачливо ги подкани той.
- Ти никога не ни я сипваш - остроумно и детински отговори Абарай.
Ибаки сложи ръцете си на кръста и погледна строго:
- Да пробваме освен, а?
Двете момчета се спогледаха и се нахвърлиха на бърканите яйца. Предпочетоха да не поемат излишни рискове.
- А, мама кога се връща? - попита Абарай с пълна уста.
- Скоро - отговори бащата след кратко мълчание докато почистваше кухнята от сутрешното готвене.
На вратата се почука, а двете момчета след като си размениха по един поглед, зарязаха закуската и се затичаха към вратата един през друг.
- Мама! - креснаха и двамата в един глас, но когато отвориха вратата пред тях стояха трима маскирани шиноби на Коноха.
Бащата си изтри ръцете в една от кърпите и също дойде до вратата:
- Заповядайте, недейте да стоите на вратата така! - покани ги да влязат.
- Няма да се бавим - отговори спокойно лидерът на групата. - Завръщаме се от мисията до Суна за доставка на боеприпаси.
Двете деца започнаха да усещат накъде отиват нещата, но заедно с баща си не искаха да го приемат.
- За съжаление не успяхме да спасим Мая Мухая... но убийците намериха своята гибел непосредствено след това... - съобщи лошата новина възможно най-директно и недвусмислено и все пак с нотка на тъга.
Душийо усети буйните емоции, които напираха в него. Усети ръката на баща си на своето рамо, която го притисна силно към Ибаки.
- ВИЕ СТЕ ВИНОВНИ! АЗ ЩЯХ ДА СЕ СПРАВЯ ПО-ДОБРЕ! - разкрещя се нервно Душийо, заемайки агресивна поза.
- ЗА КАКВО СТЕ ВИЕ АКО НЕ МОЖЕТЕ ДА Я ОПАЗИТЕ - включи се и Абарай, който също се беше наежил до брат си.
АНБУ-тата изглежда не трепнаха. Това не беше първият им път, когато трябва да съобщят такива новини и едва ли щеше да е последният.
- Така ли? Докажете ми. Ще ви дам една седмица да научите една от най-базовите техники, които всяко шиноби знае - Хенге но джутсу - отвърна спокойно лидерът на маскираните.
Двете момчета не можеха да разберат какво чувстват - тъга, гняв, безнадеждност, решителност, но и двамата можеха да разграничат чувството на скъсване в гърдите си, което болеше ужасно много.
- ДАДЕНО! - отговори Душийо. В съзнанието му бавно бе започнала да се изгражда бъдещата му цел - неговият нинджа път. Да бъде толкова силен и опитен, че да не позволи никой друг да преживее това, което те преживяваха в момента.

***


Времето минаваше, а двете момчета препрочитаха страниците от учебника за стотен път. Баща им Ибаки им го беше намерил, защото те не спираха да му мрънкат и за него това бе единствения начин да ги озапти.
- Значи първо трябва да фокусираш чакрата си в цялото си тяло. След това трябва да си представиш образа – обясняваше Абарай.
- ДЕТАЙЛНО! – веднага допълни Душийо. Не разбираше защо белокоското винаги изпускаше детайлите.
- Да, да... детайлно. След това трябва да образуваш слой от чакра върху себе си, който да възприеме своя вид и да замаскира истинския ти.Елементарно!
Не беше. Двете момчета се опитваха, опитваха, но така и не успяваха да докарат достатъчно добра трансформация. Истината бе, че ако искаха да успеят за една седмица, то те трябваше да са гении, а не обикновени нинджи, които се обучаваха с години. Преподавателите също така даваха насоки, които спомагаха на учениците да усвоят материала, както и хитри „трикове“, които да улесняват успешното осъществяване на техниката.

***


На вратата се почука. Беше дошъл денят, когато двете момчета щяха да докажат, че са по-добри от АНБУ екипа, който неуспешно бе ескортирал майка им. В стаята влезе маскиранит мъж със спокойна стъпка.
- Е... да видя.
Буйната кръв на Абарай пламна и той първи скръсти знака. Чакрата го изпълни и той с вик допълни:
- Хенге но джутсу!
Добре, че АНБУ-то носеше маска, защото усмивката на лицето му можеше силно да огорчи децата. Белокоското се бе превърнал в своебразна карикатуа на маскирания мъж. Маската вместо на орел приличаше на стар проскубан лешояд. Размерите на тялото бяха непропорционални, а облеклото беше скъсано на някои места. Пак добре за момче, което се бе учило една седмица само, но много далеч от истината.
Душийо беше видял резултата на брат си и стисна зъби. „Мамка му, Абарай! Не трябваше да бързаш! Йооош... мой ред е!“ надъха се тъмнокоското и скръсти пръсти.
- Хенге но Джутсу!
Неуспехът на Душийо бе не по-малък от този на брат му. Самият факт, че техниката се разпадна само след две секунди бе достатъчен. Беше успял да докара маската, но всичко останало беше много зле.
- Има още много да учите, момчета – каза монотонно АНБУ-то и след това изчезна.
- МАТТЕ! – изкрещя Душийо, но вече беше късно.
- Ще им покажем – клатеше глава Абарай. – Да запишем академията!
Душийо се отпусна на място и погледна брат си. Милиони мисли запрескачаха в главата му, но не след дълго кимна:
- Дадено.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 21 2017, 01:55 PM
Коментар #4


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Музикален фон - препоръчвам на лууп за този пост.

Спомен три:


- Йооош! – викна Душийо, който тамън си бе взел банданата. За негово нещастие обаче всичките сенсеи бяха заети с някаква с война със звука, но тя нямаше да му попречи да стане по-силен.
Момчето вдигна пръста си уверено и с огромни изпълнени с живот очи каза само едно:
- Двора на академията!
Той се запъти натам, като се появяваше зад някой ъгъл, дървоо или друго прикритие, за да провери дали е безопасно. Трябваше да се внимава, все пак градът беше нападнат от звукари начело с Орочимару!
- Мисля, че е чисто – каза си тъмнокоското и се стрелна в двора на академията.
Последва лека тренировка, която определено беше ободрила мусколите му. Изпъна ръцете си и издиша, отпускайки тялото си. „Надявам се да не е всеки ден така несериозно“ отегчено си каза хлапето. „Хмм, Нани?“ чу той стъпки и погледна встрани.
- Ирука-сенсей? ИРУКА-СЕНСЕЙ! – хукна той след учителя си.
Едвам успя да го настигне в класната стая, задъхан и запотен след тренировката и гонката, Мухая попита:
- Сенсей, да помогна с нещо? – задъхан гледаше в пода.
Когато вдигна погледа си видя, че в стаята нямаше сенсей, а само няколко объркани деца. „Но... но... НАНИИИИИИИИИИ!?“ избухна Душийо. Другите го гледаха очудено. Всъщност бе успял да чуе думите на сенсея си преди да зададе своя въпрос – „Деца, трябва да ви евакуираме!“.
Мухая погледна двете хлапета, които още нямаха бандани на главите, а след малко влезе и трето totally oblivious за това, че имаше нападение над Коноха. „Ех... явно това ще трябва да правя...“
- Човек изчезвай към убежището. Има война, нито сенсей-а е там нито никой!
Мухая беше тръгнал напред, надявайки се да повлече тълпата от объркани ученици със себе си. Когато погледна през рамо, за да се увери, че бе успял – видя и въпросните момчета. „Страхотно, сигурен съм, че ще ме наградят доволно за това!“ мислеше си Душийо.
На следащото си обръщане откри, че две от момчетата липсваха и силно се притесни. В селото имаше и учители и джоунини, които се грижат за гражданите и това не беше негово задължение... нали? Преглътна тежко, но продължи да тича. В последствие успя да се присъедини към една малка група от завършили шинобита сред които и Ягуро Ирикаши – шиноби, което Душийо предстоеше да срещне, не... да заложи живота си наравно с него.
Душийо настигна групата и се включи в ескорта на жителите към убежището, където съдбата им бе поготвила една... нетипична случка. Една от стените се разрони, а от там плъзнаха безброй плъхове, които се оказа огромна напаст. Едното от момчетата Кай започна да бута огроме камък към дупката, за да я запуши.
„Имам по-добра идея“ каза си Душийо, който потърка хитро ръце. Застана до дупката, скръстил пръсти в знак Тигър.
- Каварими но джутсу! – викна момчето, за да се замени с камъка.
Невероятен неуспех. Кай беше почти успял да завлече камъка, но след като Душийо се замени с него, Мухая се бе оказал новата „тапа“. Мишките бяха започнали да го гризкат по гръбчет, а Кай със затворени очи продължаваше да бута.
- КАЙ, СТИГА! СПРИ СЕ ВЕ, ИДИОТ! – крещеше Душийо, а зъбките на гризачите се впиваха в гърба му.
- ААААААААААААА, КАВАРИМИ НО ДЖУТСУ! – викна отново Душийо, заменяйки се с камъка отново.
Свлече се на земята и видя как Кай успешно успява да запуши дупката, но трябваше да продължава да натиска. Камъка трепереше сякаш всеки момент ще се измести.
- ААААА, ПОМООООЩ – крещеше едно друго момче, което се бе качило на „влакче“ на група мишки, които го разнасяха из стаята. Душийо грабна един кунай и пренебрегна собствената си болка, за да спаси свой другар.
Клъцна една от мишките, за да може да освободи Току Орочи, но единственото, което постигна е да си оцапа куная. Е, на следващия завой, момчето се изтърси на земята и се катурна. Поне беше жив.
След още малко общи усилия, хлапетата успяха да запушат дупката и да се отърват от гризачите. Погледна Ирикаши-то.
Цитат
- Ягуро, може ли да те помоля за нещо? Видях как се катериш по стената и знам какво е това. Наричат го Чакра Молд. След като умееш да го правиш предполагам сенсей-а те е научил добре. Ако може да ми покажеш как го правиш и да се опитам. Да ми бъдеш нещо като учител покрай тази война. Може да ми е от полза. Навит?

Ягуро обаче се направи на дръж ми шапката и каза, че имал нещо да прави и излезе. Най-накрая... Душийо можеше да легне да си почине.
След като се събуди, реши, че са свободни. Напусна убежището, но вместо да открие сенсей и да се научи най-накрая на чакра молд, той научи, че войната още не е свършила. Нормално, тя нямаше да свърши от днес за утре.
„Е... тогава обратно към двора!“ каза си Душийо, който закрачи натам с бодра стъпка. Поредната тренка... само тренираше т‘ва момче ве, нямаше ли спирка.

На двора откри още няколко хлапета, които бяха отишли да се помпат и в рамките на няколко дена като чели се надпреварваха кой ще направи по-голяма тренировка. Тогава се сети нещо много важно – беше видял баща си в убежището, но не и брат си! „АБАРАЙ! МАМКА МУ!“ сепна се Душийо и хукна обратно. Връхлетя и задъхан започна да търси брат си.
Скоро влезе и белокоското, който още не бе успял да стане генин и тепърва му предстоеше сесия. И двамата се успокоиха, че другия е добре и седнаха да си приказват. В следващия момент влезе една лелка и започна да раздава супа (леща).
Цитат
Душийо скокна веднага като се затича към лелката със супата .
- Боб и Леща, Гъза Подсеща! - тананикаше си докато ядеше от супата си, но така че всички да го чуват. Беше умрял от глад от тренировки обучение и тем подобни.
-Oooo леща ! - зарадва се Абарай . - Обожавам това ястие, то е едно от любимите!
После чу какво си тананикаше брат му и започна да се подхилква.
- Боб и Леща, Гъза Подсеща ! - пригласяше и малкият студент.

Това се превърна в ежедневие за Мухая – отива до убежището, яде, пие, говори с брат си и останалите. Става, отива до Двора на Академията, прави една бърза тренировка и се връща в убежището. Така докато не свърши войната един ден и най-накрая не беше разпределен в отбор.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Jun 2 2017, 05:21 PM
Коментар #5


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо наблюдаваше пламъка, а на лицето му се изписа топла усмивка. Беше се сетил за първия си отбор и първата си мисия. Колко прекрасно!

Спомен четири:


***

Музикален фон се разнасяше из града, но Душйо го чуваше все по-слабо за разлика от драгия читател, който надявам се бе луупнал музиката.
„Време е за ИСТИНСКИ тренировки, а не само лицеви опори, коремни преси и търчане. Аз да не съм олимпиец, аз съм шиноби по дяволите!“ надъхваше се Мухая във вътрешен монолог.
- Хммм, площадка номер 15. Трябва да съм тук... ъъъ.. Райто...хмм, а да! Ето ме!
Душийо влезе с бодра стъпка на площадката, където забеляза друго хлапе. „Хихиии, бас държа, че ще му позная името!“ ухили се момчето.
Цитат
- Здравей! Така като те гледам не се е появил нито сенсей-а нито третия ни съотборник. - след това погледна табелката с имената. - Ино Яманака-сенсей! А този кой е? Канаме Райто? Знаеш ли го? Мисля, че съм го виждал, но не съм сигурен . Дано сенсей-а дойде скоро, искам да тренирам! - каза като седна точно до Мизимо , очаквайки отговор или просто неговото съгласие.

Другото момче не прояви особен ентусиазъм и поздрави без да говори много много. „Какво ли му има на това момче, сигурно не е тренирал достатъчно и за това е мълчалив. Така е, тряя се пишат тренки!“ разсъждаваше си хлапето докато чакаше търпеливо.
Третото хлапе също се появи, но нито поздрави, нито нищо. Дойде и се цопна на земята и зачака. Ама че невъзпитано! Появи се и Ино-сенсей, която с грациозна дамска стъпка се приближи към децата.
Цитат
Душийо видя Ино-сенсей. "Супер...фръцла за сенсей!" каза си на ум Душийо. Въпреки тези свои мисли реши да бъде учтив. Не му се искаше сенсей-а да не му обръща внимание и тем подобни неща заради такова нещо.
- Здравейте, Ино-сенсей! Аз съм един от вашите генини от отбора. Приятно ми е! Готов съм за тренировки! - каза въодушевено Душийо!
- Здравейте! - каза Ино, въздишайки - Очаквам от всеки един да се представи, като каже по малко за семейството си, преди да започнем с тренировките. - допълни тя, отново въздухвайки.

Мизимо Оширо. Момчето, което първо дойде на площадката. Момчето, което лениво бе поздравило. Момчето, което изобщо не отрази сенсея и направо започна да моли за Чакра Молд.
„Ама, за семейството... мендоксееее“ мислеше си Душийо като гледаше съотборниците си.
Цитат
Душийо чу думите на Оширо. В първият момент устата му се отвори за да каже, че и той иска, но нищо не излезе от устата му. Реши да започне с хубавото за семейството си.
- Моят баща е ковач! Изковавал е много оръжия за нинджите. Кунаи, шурикени, катани и различни видове оръжия. А причината да бъда тук е, че искам да пазя хората! - въодушеви се младият Мухая премалчавайки по-главната причина. Надяваше се да не го питат.
Райто, третото момче, огледа отдолу-нагоре сенсея и тихо промърмори:
- С такива съотборници и сенсей ще си имаме лудо парти... Пълни загубеняци...
След това се обърна към Райто:
- Хах.. загубеняци... спарингче, отворко ? - подсмя се на по-възрастния, но по-неопитен генин. Е не знаеше дали е по-неопитен , но беше готов да залага.
- Хм, smart pants, как ме чу?! Добре, хлапенце, давай. - каза Канаме и плясна с ръце. - Хайде, кученце, нека те разходя...
- Хах кученце... ти дори неможеш да видиш с каква скорост се движа!

Душийо полетя напред, спирайки ръката си точно пред лицето на Канаме без да го удря.
Цитат
- Не си струва.. ако бъдеш поне малко по-учтив и уважителен, няма да ти навредя. Съжалявам, сенсей, за представлението... та ще тренираме ли?

Пяна започна да тече от утата на Оширо, който само крещеше и врякаше да се тренира. Представи се на две на три колкото да се отбележи и отново замрънка. Брех това момче много ентусиазъм.
- Преди всички да се представят няма тренировки! – сопна се Ино, която едвам се сдържаше да не смели на кайма Канаме.
Цитат
- Значи да си седим и да чакаме Райто да сподели... По-добре да чакаме всичко наоколо да се превърне в пустиня - отговори с неприазъм Душийо.

Мизимо вече не издържа и насочи пяната си към третото хлапе.
- АРЕ ПРЕДСТАВЯЙ СЕ ВЕ ИСКАМ ДА ТРЕНИРАМ ВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! – с едни такива кървясали от гняв очи.
Канаме отново въздъхна и се оправда, че не бил тренирал и не може сега точно да се бие с Душийо. Представи се малко объркващо, но беше достатъчно добре за сенсея. Мухая не издържа вече и от целия тоя ентусиазъм на Мизимо направо падна на земята и започна да тренира. Петнадесет тигрови лицеви опори от отскок. Ей така, за разгрявка!
„Лелеее, тези деца не са в ред“ гледаше ги отчаяно Ино-сенсей.
- Добре... слушайте сега! Ще ви покажа Чакра Молд, но вие няма да можете да ходите бавно по дървото, защото още сте новаци (слабички) – каза русокоската и се покатери грациозно на едно дърво, ползвайки само ходилата на краката си. – Концентрирате чакра в краката си и я ползвате като лепкава течност, за да се закрепите.
Цитат
- Това няма да е особенно трудно - каза си отначало Душийо. - Имам идея как стават нещата, все пак тренирах тази техника в мазето и на двора!

Напълно забравяйки всичко случило се до момента трите хлапета започнаха да се състезават кой първи ще усвои умението да се катери по дървета без ръце. Мухая изглежда водеше състезанието с малко, но Мизимо успя да го настигне и двамата преминаха първия етап едновременно. Само „отворкото“ се бавеше.
- Добре, сега същото начинание, но вместо да се лепите, ще ходите по вода! – усмихна се Ино и започна да упражнява божието чудо.
Двете деца се спогледаха, после погледнаха Ино, после пак се погледнаха и кимнаха. Колко пък да беше трудно? Само след пет минути и двамата бяха вир вода. Трудничко си беше, но въпреки това се справиха със задачата. Душийо беше първи и веднаха щом успя да премине езерото, каквото всъщност бе изпитанието, избухна в овации... за себе си...
- УРАА! Успях! Успях! Аааа, Ино-сенсей, искам да ме научите на Коноха Реппу! Можете ли? Можете ли?
На фона на всичко това, Мизимо цопна във водата след последния си неуспешен опит.
Цитат
- Ино-сенсей! Стига с тази коса... искам да продължа с тренировките!

Отговор обаче не последва, а Душийо прецени да използва натрупалия се гняв за нещо продуктивно. ВРЕМЕ БЕШЕ ЗА ОЩЕ ЕДНА ТРЕНКА! НАБИРАНИЯ! КОРЕМНИ ПРЕСИ! ЛИЦЕВИ ОПОРИ! НАЦЕПИИИИИИИИИИИИИИИН! Момчето усещаше как мусколите му направо набъбват и беше готов да смачка всекиго. Напълно изневиделица дойде и следващото му предложение:
Цитат
- Хайде момчета ! Да идем на някоя мисия ! Сега да тръгваме към главната зала ! - каза Душийо вдъхновен тръгвайки към Главната Зала.

Мизимо и Райто, които точно бяха успяли да усвоят умението тръгнаха след него.



- ЙОООШ! ДАВАЙТЕ ДА Я ЗАВЪРШВАМЕ ТАЯ МИСИЯ! – надъхваше се Душийо, а другите две момчета вървяха с него. Едното мълчаливо, защото... нямаше идея защо, а другия май просто не го харесваше.
В магазина ги посрещна майката на Ино, която веднага ги натовари с чистенето на магазина. Колко невероятно... Никой не изглеждаше доволен, а Райто първи показа недоволството си:
Цитат
- Аз имам да свърша една-две работи... - измърмори Шинобито, имитирайки майката на Ино.

Хлапетата се разкикотиха, но общото настроение бе еднакво неприятно.
Цитат
Душийо се чувстваше ужасно. За първи път го бе срам, заради сенсей-а му. Ако не го учеше Ино-сенсей сега нямаше да е така. Нямаше да събират вази.


Въпреки недоволството момчетата се нарамиха отговорно със задачата, която все пак Хокагето им бе дала. Не можеха просто ей так да се откажат. Работата им спореше и доста бързо се справиха с първата част от почистването.
Цитат
Скоро майката на Ино се върна и с нея повлече няколко кофи за боклук, човали и една метла с която измиташе и най малкото стъкълце.
- Много сте бързи... може после да ви почерпя по рамен! - усмихнато каза жената и продължи да мете.

Хлапетата продължиха да събират боклук, да подреждат вази и точно когато решиха, че са приключили с работата, майката на Ино ги застреля:
Цитат
- Сега ми трябва малко екстра ръце с подреждането на цветята.

НЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ. ТАЗИ МИСИЯ НЯМАШЕ КРАЙ! А ДЕЦАТА ТОЛКОВА СЕ СТАРАЕХА...
Цитат
- Хей , Райто ! Заеми се с лилавите , Мизимо - ти земи оранжевите или сините, аз след белите ще се заема с червените. Трябва да ги подредим по-бързо, ако искаме да тренираме. Така че вместо да питате дали трябва аз да нареждам не трябва, но се опитвам да ни улесня работата. - подвикна на съотборниците си с надеждата да не се направят на велики, а този път да го послушат. Някой друг път някой от тях щеше да има добра идея и да я сподели и Душийо щеше да го послуша. Този път обаче идеята беше на младият Мухая.
- Хей, пискливчо, ти ни завря тук заради твоите глупости и големия ти хъс да участваш в мисия. Е, Скръцльо, виждаш ли докъде ни донесе с тези твои мисии? Защо сега да ти вярваме? Може да оплексаме пак заради теб. Все пак, има някакъв смисъл в думите ти. Може и да стане. Но ако не беше ти, досега да сме научили няколко техники. Според теб какво ще получим от тази мисия, в която ти ни навлече!

Без да се усетят генините бяха успяли да подредят и цветята. Не до толкова заради идеята на Душийо, колкото заради усърдната им работа, но очевидно и тримата имаха едно единствено намерение. Да се свършва т‘ва и да им се маха от главата. Нещо, което на Ману не ѝ допадна, но какво да се прави.

***



Душийо се беше ухилил до уши от тези хубави спомени. Детството му беше доста бурно въпреки всичко, което се бе случило на семейството им. Въпреки това, което му се случваше в момента. Усмивката му бавно се промени в нормално изражение, но лицето му все още излъчваше някаква далечна наслада.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Jun 3 2017, 03:08 PM
Коментар #6


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо взе още едно от по-големите дръвца, които бе събрал и го сложи внимателно в огъня така че да се загрее и запали с времето, но без да задушава вече съществуващия огън. Метна и няколко мънички съчки вътре, които пламнаха веднага а огънят избуя силно, огрявайки лицето на хлапето. Той присви устни с лека носталгия към следващия си спомен. Първата му техника. Кой да подозира и че до ден днешен ще я ползва толкова често.

Спомен пет:


***


След успешната си първа мисия, Душийо беше решен да продължи с тренировките. При Хокагето срещна брат си Абарай Мухая, който дори не отрази Душийо. Това момче не си беше в ред и бъдещето щеше само да го доказва. Душийо пък бе заебал двамата си съотборници и никой не можеше да каже защо, но явно такъв е бил моментът. За сметка на това в главата на Мухая се бе забила една мелодия, която го надъхваше да тренира и точно това смяташе да направи.

Площадката на Какаши – една от най-експлойтваните площадки във форума. Всички посещаваха маскирания белокоски с всякакви молби за елементални и неелементални нинджутсу техники. Днес обаче той щеше да бъде изненадан, защото при него отиване не кой да е, а самия Душийо Мухая. Да това момче нямаше и понятие какво прави, но беше говорил с Акимото и вярваше, че всичко ще е наред.
Какаши беше седнал на един клон и четеше любимото си произведение с автор Джирая. Хубавото беше, че Душийо не го беше ударил хормона и изобщо не отрази книжката, а направо скочи на въпроса:
- Какаши-сенсей, как сте? Няма значение... да си дойдем на думата. Можете ли да ме научите на шуншин? Очевидно съм объркал площадката, исках да дойда на тази на Лий, но се оказах тук. Та можете ли да ми помогнете?
През това време се беше появил едини от съотборниците на Мухая, а именно момчето с пяна от устата, когато станеше дума за тренировки.
- Ми... не, трябва да... – беше прекъснат.
- Ино-сенсей ме прати да уча суйтон техники тука – заяви той абсолютно еднозначно.
Какаши леко се стъписа. Никой дори не го изчакваше да довърши.
- Ти – посочи Душийо – трябва да изчакаш Лий да бъде намерен жив и тогава ще ходиш при него.
„Тоя друса ли се?“ мислеше си Мухая докато белокоскот обясняваше на Оширо, че няма достатъчно воля за Ц-ранк техники, а пък Д-ранк суйтон нямало.
Цитат
- Но Какаши-сенсей... вие сте известен като първият използвал ШУНШИН! Няма да чакам никого!
- Хъъх, добре, добре... Казвай какво занеш за техниката, после ще видя какво мога да те науча. - измрънка Какаши.

Душийо изрецетира наученото от учебниците и с нетърпение чакаше отговора на Какаши. Той изсумтя нещо изпод нос, но кимна. На момчето му беше дадена задача от 5 метра в един опит. Само след четири опита Мухая беше успял да усвои техниката и да бъде една крачка напред от брат си. Само ако знаеше, че в момента Абарай чисти кенефи. Хихихихи, тъпичко му е било, бас държа. Ала пък Душийо един ден щеше да чисти поречието на реката... всички опираха до това рано или късно.
След като бе усвоил техниката Мухая бе се пльоснал насред площадката и бе заспал.Намери къде да легне да спи обаче, толкова ли не можа да се отмести до някое дърво да си легне там, да се облегне нещо. Не, нащо момче направи шуншин и директно си легна там където техниката го бе отвела. Нямам думи.
Душийо се събуди и изчезна някъде, но бързичко се върна. Явно се бе сетил, че с Акимото се бяха разбрали за две техники, не за една. Този път на площадката си беше пълно мазало. Три хлапета ревяха за някакви си суйтон техники, ала за Душийо това нямаше значение. Той си имаше негов план:
- Какаши-сенсей, айде да ме наблюдавате как уча Коноха Реппу!
На белокоското му дойде в повече и започна да подрежда суйтонисте, а на Душийо му каза само едно:
- Съжалявам... – не знаеше какво се е разбирал с Акимото, но това е нинджутсу площадка.
- Съжаляваш ти... – кисело отвърна Душийо и се запъти нанякъде.

***


Огънят се беше нормализирал, а Душийо отново се бе натъжил. Беше си спомнил какво се случваше след това. „Абарай...“ каза си хлапето докато наблюдаваше пламъците, а с една по-дълга пръчка ги ръчкаше. Първата му битка...по-скоро спаринг, но все пак първият му тест като шиноби и то не срещу някой случаен враг или сенсей, а срещу брат му.


***


След като бе отишъл на площадката на Гай-сенсей и не го бе открил никъде, а само бе заварил чакащия си брат, Душийо реши да изпробва още веднъж своята новопридобита техника – Шуншин но джутсу. Абарай пък очевидно му писна да чака и си вдигна партекешите и изчезна. „Явно ще си падне чакане...“ каза си Душийо и се облегна на едно дърво.
- Души, хайде да направим един спаринг! – от никъде се бе появил отново Абарай.
Душийо се сепна, но бързо се окопити. Премисли хубаво ситуацията и си каза:
Цитат
"Защо пък не? Това е по-добре от тренировки, пък и ще ме вкара повече в това с битките".
- Добре тогава! Нека започваме – каза тъмнокосия Мухая с усмивка. След това скръсти някакви сийлове, явно имаше план.
- Шуншин но Джутсу! Идваааааааам! - извика Душийо, който се затича, а целта му беше да фрасне брат си с юмрук.

Абарай отскочи назад инстинктивно, защото беше по-бавен от Душийо и вдигна ръцете си в гард.
Цитат
Момчето не успя да избегне удара на Душийо, който беше доста по-бърз, но поне успя да скръсти ръце навреме и да блокира част от щетата. Двамата все още летяха във въздуха натам: ----->

ПП. Както е по аниметата (IMG:style_emoticons/default/rolleyes.gif)


Ъъъ ъъ, щом казваш Акимото. Абарай заби краката си в земята, но не успя да запази баланс и се претъркули. За негово щастие обаче се вдигна прах и той използва времето да се укрие в храстите докато и Душийо се търкаляше. Последният се бе спрял до едно дърво и докато размишляваше как да действа чу вик над себе си. Трима Абараевци се спускаха от небето. „Буншин но джутсу!“ веднага отрази Душийо и скръсти няколко сийла в очакване да изненада брат си, но така и не беше взел решение какво ще прави. Незнайно защо обаче тъмнокосия Мухая бурно го интересуваше времето.
Цитат
Докато Душийо редеше сийловете и се оглеждаше, за да прецени ситуацията, брат му вече го беше приближил достатъчно, за да изпълни атаката си. Добрата новина за Душийо беше, че бързо разпозна кой е истинският Абарай и кои фигури са буншините му...

///Вече ти е от упор, а времето е меко, има разкъсана облачност, вятър от запад-югозапад със скорост 8 км/ч, влажността на въздуха е 24%, атмосферното налягане...да де, стана ти ясно. xD///

- КОНОХА РЕППУ! – изкрещя Абарай и успешно подкоси брат си, който се пльосна по гръб и вече не само знаеше какво е времето. Вече го ВИЖДАШЕ!
Душийо се претърколи и се изправи, завършвайки сийловете за техниката си.
- Шуншин но джутсу! – отново се изстреля в близост до брат си. Първата му атака към корема бе блокирана от светлокосия Мухая, но последвалия ъперкът отметна Абарай няколко метра назад. Той се стовари на земята, но в главата му имаше само една единствена мисъл. Да даде всичко от себе си. Ловко се изправи и направи два буншина отново, затичвайки се към брат си. Преди обаче да постигне каквото и да е, се случи нещо неочаквано...
Цитат
Абарай усти силен ритник в гърба си,който го изхвърли високо високо във възхуда,още преди да падне на земята буншините му изчезната,а Ду(няма да ти пиша пълното име) се озова в оставения бял дим.
-Дайнамък ентрии!!-преди да осъзнае вика получи силен удар в лицето,който го изхвърли пет метра назад,а до него тукпа брат му.
Дима се разнесе и двете момчета видяха изгарящия поглед на Гай-Момчета вие събудихте младежкия ми дух!!!Нека да се бием дайте всичко от себе си!!-сенсея гореше но желание за битка и излгежда нямаше да се съобразява,но двете момчета изглеждаха пребити и неможни простанати на земята на шест метра от него.

Спарингът излезе извън контрол, когато двете момчета трябваше да се изправят срещу Гай-сенсей, който бързо бързо ги вкара в болницата. Ай честито на печелившите, да се почерпят с попара през сламка.




КРАЙ.


Има извадки от стари теми, но повечето са претърпяли някаква редакция. Я пунктуация, я правописни грешки.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Ооками Шируба
коментар Aug 25 2017, 11:09 PM
Коментар #7


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 2,325
Регистриран: 23-October 07
Град: София
Потребител No.: 565

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 208
CH: 600
ST: 480 RM: 29

Сила: 104
Интелект: 300
Воля: 180
Бързина: 240
Статус на героя: Missing Nin - her whereabouts are unknown, until she sets foot in a shinobi village. Searched for by Konoha but not as a criminal.



Оценено.
Награда за Душио:
+200 опит

Дала съм много повече опит на първите постове, които са написани добре и са интересни, но последните съм орязала, защото ся преразказ на стари приключения, на моменти чак малко дотягат.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Closed TopicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):