IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
> Превратностите на съдбата, [Ивент] Акио Тенсей
Киа Рюуко
коментар Feb 17 2019, 12:03 AM
Коментар #1


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp




Пътят беше познат за Акио и той успяваше добре да води сенсея си, който несъмнено нямаше нищо против да се фокусира върху интеракцията си с младежа, отколкото да се ангажира със следенето на налична или не карта. Денят напредваше уверено заедно с тях, макар и времето да не се подобри, оставяйки сиво и влажно през целия път. Реките се бяха разпенили под прилива на нови сокове. В крайна сметка, двамата мъже се добраха до териториите на селцето по мръкнало. Оттук можеха да започнат и притесненията им, в рязък контраст със спокойствието, царяло през цялото време. Вярно, часът беше доста късен и гъстите облаци, родени в лошото време, проснало се като мръсен парцал над Страната на Огъня, пречеха на звездната и лунната светлина да разкрият повече. Но беше несвойствено, дори за такова затънтено, малко и зловещо селце да няма дори един светлик наоколо. Нито в прозорците на къщите се виждаше пламъкът на свещ, нито спорадичните външни фенери светеха. Селото изглеждаше напълно изоставено от позицията на Акио и Шичи, без шепот, без стон. Просто мрачни прозорци и схлупени покриви, докъдето поглед стигаше. Ала сенсеят уточни, че не забелязва следи от насилие и борба, което правеше ситуацията още по-странна.
– Това типично ли е? – запита тихо Шичи, отбелязал мислено всичко, което не беше наред с картината. Генинът го усети, че се напряга до него, преминавайки в пълна бойна готовност. – Имаш ли представа какво може да е предизвикало подобно… затишие?
Ясно беше, че сенсеят не възнамерява да се хвърли през глава в селото, за да проверява, лишен от информация. И по всичко личеше, че надали щеше да допусне Акио да стори същото, тъй като му бе препречил пътя с половината си тяло и местеше поглед от генина към замлъкналото тъмно село и обратно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Feb 17 2019, 01:35 AM
Коментар #2


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Нещастното съвпадение накара Тенсей да забави крачка и очите му да сканират на няколко пъти района недоловимо, но все пак леко параноично в опит да зърне очаквания джоунин. Очевидното му забавяне в скъсяването на дистанция беше достатъчен индикатор да привлече нежелано внимание. Късметът му обаче се преобърна с внезапната поява на Шичи. Целият процес в реално време протече за няколко секунди, в които Акио успя да фокусира неприязма си свързан с ежедневните му срещи с хора от селото, под формата на невербални осъдителни погледи към пазачите, които не му се нравеха особено.
Щом преминаха успешно и фактически безпроблемно, тъмнокоското насочи вниманието си към новия сенсей, взимайки предвид какво бе говорил с Шизуне. Ясно му беше още с постъпването си в Коноха преди няколко години, че го следят почти на всяка по-значима мисия. Не се и съмняваше, че „подготовката“ на мъжа се изразяваше в разходка до офиса на заместничката на хокагето. Също беше наясно, че джоунинът допускаше вероятността бившия амегакурец да знае това. Играта се усложняваше, но мисията по пътя на младежа щеше да бъде да не издава нищо, както да изглежда напълно спокоен и непроницаем.
- Преди тренирах при Шиши сенсей, на шеста площадка. – започна съвсем приятелски да споделя информация за себе си, с която да маскира базисните си мотиви.
- Тренирах е силно казано де.. Тъй като не съм кореняк конохчанин, съм свикнал на различен начин на живот. Предпочитам да съм самостоятелен, освен ако не се отнаса до наливане със саке с авери, нали. – продължи да говори нетипично енергично, докато водеше по смарчаващия се мокър път. Това беше и любимото време от деня на странното шиноби. Време, с което беше свикнал и отраснал. Тъмното му наметало не помагаше за видимоста им в прехода през гората до вливащите се реки. Лекият дъжд капеше леко, но упорито, в мрачната и неприятна обстановка. Но в появата им в селото дори тъмноокия непукист се впечатли и дори се почувства леко потиснат от пълната тъмнина.
- И предния път беше доста убито, но не чак толкова... – прошепна предпазливо и продължи.
- Тишината винаги може да ни е навигатор, ако сме тихи. Нощта също може да е в наша полза, ако я възприемем за способ за прикритие.- вокализира мислите си най-накратко върху ситуацията, като последва с план за действие. Стъпките му затихнаха, а фигурата му се извъртя плавно, едва доловима.
- Спокойно. Нагоре! – даде сигнал, като протегна ръка към няколко високи дървета, от които може би щяха да имат по-добра видимост на достатъчно голяма дистанция от потенциална опасност. Докато катереше с концентрирана чакра в краката си едно от дърветата, Тенсей направи неочаквано Хенге, приемайки формата на Шичи, издавайки видно притеснението си. Надяваше се това да не бъде разбрано като нещо повече от тактика. Истината бе, че ако наистина имаше нещо гнило свързано с Джун, предпочиташе да остане незабелязан от нея и Ночи възможно най-дълго. Но нямаше как да знае, че вече не бяха забелязани.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Feb 24 2019, 11:37 PM
Коментар #3


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Шичи се замота за кракто в основата на дърветата, от които наблюдаваха притъмнялото село, докато покриваше гледката с поглед още веднъж, за да се увери, че не пропуска нищо съществено като подсказка. Уж той беше сенсеят и лидерът на отбора им от двама души, а хлапакът вече раздаваше заповеди. Джоунинът цъкна с език веднъж, след което въздъхна. Днешната младеж явно нямаше търпение за планиране, а направо действаше. Но това нямаше какво да го изненадва, все пак и синовете му се държаха прибързано и невъздържано при всяка удобна възможност. Наместо да се ядосва, конохчанинът спокойно молдира и последва Акио нагоре по дървото, след което го чукна по рамото лекичко, така че да не развали преобразяването му.
– Нещо конкретно ли търсиш? И не мислиш ли, че ще е странно, ако някой вече ни е забелязал, да изглеждаме еднакво? – рече сенсеят, докато с едно око наблюдаваше Акио, с другото – мрачното село. Не можеха да разчитат и на много звездна светлина, заради облачната покривка. Виждаха очертанията на проснатото селище само благодарение на постепенното привикване към тъмнината. – А и според теб, ако тук има някакъв проблем, няма ли да е по-добре да демонстрираш приятелско познато лице, на шиноби, което вече са виждали? Или като си тръгна последния път, нещата не бяха много розови?
Отблизо, Акио видя сенсеят му да повдига вежда с любопитство. Като цяло, идеята му да погледне отвисоко не беше лоша, но условията, в които се намираха – бяха. Нощта, облачността и дъжда работеха против тях. Шичи, като джоунин, вероятно имаше добре развити сетива, но не беше споменал да вижда някакви издайнически тревожни следи, видими по уличките на селцето. Това значеше, че такива най-вероятно нямаше. Или поне не бяха видими от настоящата им позиция. По всичко личеше, че ще им се наложи да слязат сред къщите, за да разберат какво се случва. В далечината, по периферията на селото, се виждаше и схлупената като гърбица къщичка на старата познайница на Акио. Но и тя беше по-скоро тъмно безформено петно на мрачния хоризонт. Нямаше никакви признаци на живот, от селото дори не се долавяше шумът на щурци или някакви други нощни животни. Като цяло, селището изглеждаше повече от изоставено, и единствено шумоленето на неспирния лек ръмеж разсейваше плътната като масло тишина. Дори и само да останат незабелязани щеше да им коства много усилия, тъй като в толкова гъста тишина самото им дишане беше ясно доловим за слуха.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Feb 27 2019, 12:40 AM
Коментар #4


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Поведението на генина наистина изглеждаше необмислено, импулсивно, а можеше да се нарече даже странно. Това, което сенсеят не знаеше обаче бе, че мисленето на Тенсей не е толкова праволинейно. Нямаше да се трансформира без основателна причина, нито да се катери по дървета при почти никаква видимост. Проблемът можеше да се търси по-скоро в тенденцията му да премисля. Нещо, което новозапознали се хора трудно можеше да заключат един за друг.
- Никой не ни е забелязал.. все още. – заговори тъмнокоското с равен, смирен и тих тон. Факт беше, че всъщност не бе изобщо сигурен, но не искаше да разкрива истинските си мотиви пред джоунина. Поне не целите. Очите му бяха присвити, в жалък опит да пробият мрака и да видят нещо. Все още изглеждаше замислен. След неособено кратка пауза, придружена само от ромоленето на дъжда, Акио продължи.
- В центъра се намира една стара механа. Там разбрах за опасенията на жителите. – лаконично и някак насечено говореше, а погледът му не се отделяше от „гледката“. Целта му не беше да игнорира Шичи. Напротив, опитваше се да състави най-ефективния план, в неговото възприятие поне, защото обстоятелствата бяха различни от очакваните. Последния път атмосферата също беше различна, независимо че бе почти също толкова тъмно.
- Селяните бяха крайно разстроени, някои даже истерични. Това, от което се страхуват, е клиента ни – въпросният изследовател. Може да видиш къщата й, изолирана в западните покрайнини. – вдигна ръка да насочи мъжа, но така и не извъртя глава към него. Евентуално забърза темпото, сякаш се откъсна рязко от вътрешните си дилеми, а тялото му се понесе надолу, като отскачаше от клон на клон по пътя си надолу. Щом се приземи продължи да говори. Най-накрая явно бе взел решение доколко искаше да сподели, взимайки предвид вероятността Шизуне да го беше изпортила. За щастие й бе спестил подробността за Коукагатсу, както и реалната им интеракция.
- Обещах на хората, че ще се погрижа, като изпратя подкрепа от Коноха. Фукуяма Джун безспорено е.. интересен персонаж. Няколко души ме предупредиха да не я доближавам. Естествено, трябваше да разследвам за какво става на въпрос, затова и се срещнах с нея. Нейната история е различна и от тук става сложно. Чувства се изолирана, осъдена и мразена без причина. Своенравният й съмън Ночи, който представлява малък паяк, е решил, че трябва да наказва всеки, който я доближи. Нападенията се изявяват във видения, които ужасяват жертвата, но не мисля, че е генджутсу, тъй като самият аз бях потърпевш. На нея дадох думата си, че ще пътувам до Шикотсурин, за да разгадая мистерията на „проклятието“ на клана й, и евентуално да намеря начин да и помогна, чрез преговори с лорд Ойнари. Не искаше да ме праща, но евентуалното й съгласие е подозрително, тъй като това си е смъртна присъда за генин. – подробно обясни наблюденията си, като завърши с предложение.
- Със сигурност ще е най-разумно да остана незабелязан и от двете страни. По този начин ще успеем да проверим достоверността на разминаващата се информация. Може да пренощуваме в механата, където все ще има някой, като се представим за въпросната подкрепа от Коноха, близнаци шиноби, след което на бодра глава да решим как да процедираме с Джун. Отворен съм за по-добри предложения. – изненадващо разговорилия се генин заключи, но за момент към края на думите му си пролича притеснение. Нямаше голям избор и му се налагаше да рискува. Напълно възможно беше Ночи да се появи отново в старата постройка с цел да изследва новопристигналите, а една проста имитация едва ли щеше да го заблуди. В интерес на истината Тенсей за пръв път от много време насам се водеше по интуиция и желание, а не по логика и задължение. Но дали щеше да бъде достатъчно лукав да избегне подозрителното многооко насекомо? Нямаше никаква гаранция за това, камоли да прогресира с виденията на лорда, който го беше „набелязъл“. Една грешна стъпка и щеше да падне в паяжината.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 3 2019, 06:33 PM
Коментар #5


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Шичи слушаше мълчаливо, докато генинът разсъждаваше на глас. Макар и да не можеше да бъде ясно забелязано в тъмното, конохчанският сенсей беше откровено удивен от методите на подопечния си. За момента поне безропотното го следваше нагоре-надолу по дървото, докато оптиваше да следи накъсаните му обяснения и да си създаде някаква що годе ясна представа за ситуацията в селището и проблемите, свързани с въпросната Джун.
– Близнаци?! – възкликна Шичи, след като изслуша генина, и го изгледа все едно насреща му стои луд. – Виж сега, Акио-кун. – започна сенсеят нравоучително и сложи ръка на рамото на генина, но достатъчно внимателно, че да не развали хенгето. Което само по себе си беше изключително крехко. – Не разбирам защо опитваше да скриеш истинската си самоличност от жителите на селцето, а ми става и все по-ясно, че няма да ми обясниш. Всичко, което си направил, откакто сме тръгнали, е да ми усукваш недомлъвки. – мъжът звучеше леко раздразнен и определено се усещаше неодобрителната нотка в тона му. – Когато работиш с отбор, недомлъвките могат да убиват. Ще те оставя засега да си правиш каквото си искаш, и щом маскировката те кара да се чувстваше уверен, запази си я. Но имай предвид, че не може да очакваме да спечелим нечие доверие, ако не демонстрираме, че сме достойни за такова. Дай да се концентрираме върху причината за тая гробищна атмосфера, пък ти помисли какъв ще е ефектът, ако случайно си изпуснеш хенгето в един момент!
Шичи му обърна гръб и отново обходи с поглед мрачното замлъкнало селце. Беше се напрегнал, а това изобщо нямаше да му е от полза. Оставаше с усещането, че само ще трябва да си пази гърба предвид поведението на Акио, а това никак не му допадаше. Щеше сериозно да си поговори с Шизуне, веднъж върнеше ли се в Коноха. Ако се върнеше в Коноха. Мъжът потърка бузата си и въздъхна.
– Значи, нека видим дали съм разбрал правилно. – рече той и скръсти ръце на гърдите си. – Тази Джун смята, че над нея тегне някакво проклятие, свързано с Шикотсурин. А съмънът ѝ хвърля ужасни видения срещу съселяните ѝ. Които на свой ред вероятно не са особено щастливи от този факт, нали така? – сенсеят изхъмка и се почеса по главата. Явно не смяташе 'усещането за съдене, изолиране и омраза' за нещо, което би могло да бъде резултат от проклятие, а от напълно логично свързани фактори. – Не е ли възможно въпросният Ночи сам да вреди на призователката си, като се държи толкова грубиянски? Тя защо не е разтрогнала договора си с него?
Конохчанинът не искаше да се втурват в селото, преди генинът му да е уточнил някои неща. За Шичи беше явно, че размиващата се информация не е от противоречието между Джун и съселяните ѝ, за което той виждаше хубаво обяснение в Ночи. А по-скоро в размиващите се твърдения на Акио, които до голяма степен не му бяха от полза да разбере по-добре същността на проблемите тук. И дали състоянието на селото в момента можеше да се дължи на нещо от това.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Mar 4 2019, 07:54 PM
Коментар #6


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Имаше причина Тенсей все още да бъде генин на тези си години. Причина, която самия той много добре разбираше и която вече поредният му назначен сенсей успяваше да загатне, но не и да задълбае. Но дали беше това, което изглеждаше? В интерес на истината бившия амегакурец не се интересуваше ни най-малко дали Шизуне отново щеше да получи същата обратна връзка от джоунин, но под друга форма. Не се интересуваше също така дали щяха да го сметнат за странен, подозрителен или нелогичен, затова и нямаше как да се афектира от реакциите на събеседниците си. Единственото нещо към момента, което го интригуваше, бяха тайните на Джун и значението зад виденията на набелязалия го Ойнари. Дори да не искаше да се фокусира върху междуличностни отношения в случая, знаеше, че трябваше да спази професионалния етикет. За да го направи обаче, трябваше внимателно да процедира с това, което показва. Не беше вариант изведнъж да стане това, което всички очакваха от един ученик, защото веднага щеше да бъде заподозрян от Шичи.
- Както казах, жителите знаят, че съм се върнал в Коноха за помощ. Подходът им към нас ще е коренно различен, ако се появя отново – не защото не сме имали добра интеракция, а заради очакванията, които имат. Няма да имаме шанс да потвърдим информацията, която имам от предния път, ако не се зададат подобни на миналите въпроси от очаквания, по-квалифициран персонал. Не съм сигурен дали идеята ми за хенгето като цяло ще проработи. Просто не ми хрумна друг вариант, в който не трябва да те оставя и да се крия. Затова и попитах за други предложения. – продължи да се обяснява, този път извъртайки за момент поглед към приближилия се до него надзирател.
- Това дори не е главния проблем. Дори информацията да се потвърди с моето присъствие, мога да гарантирам, че ще бъдем следени. Ситуацията не е „нормална“ и трябва да се процедира изключително внимателно. В момента, в който Ночи разбере, че сме в контакт със селяните, нещата ще станат сложни, защото лордът ще знае. Ако види мен, нещата ще станат още по-сложни, защото не ми вярва напълно и няма да ми, докато не отида в Шикотсурин. Мъдрецът на острова е проблема, не съмънът, малкият е само средство. Проклятие е според мен, докато според Фукуяма целта на Ойнари не е да въвлича последователи, нито че е проклятие, просто не е сигурна за причината да чува смеха му в тъмнината и сънищата си. Важно нещо, което помня е, че според самия Ночи, мъдрецът понякога има изключително странно чувство за хумор. Смятам, че кланът й е замесен по някакъв начин. Страхува се да се върне там, затова и търси отговри тук, където е далеч и в безопасност, а с Ночи са в повече от добри взаимоотношения, самия лорд си играе с жената. Стискам палци екипът на Шизуне да се върне с нещо релевантно. Засега не знам как да се помогне на едната страна, без да се навреди на другата. – продължи нетипично за него да бълва гледните си точки върху ситуацията. Беше искрен в твърденията си поне. Разминаването не идваше от там дали може и иска да помогне на която и да е от двете страни. Разминаването идваше в дълбокия личен интерес, който младежда имаше, но не искаше да сподели. За пръв път се чувстваше нещо повече и специален, подбран от изключително интересна сила, която беше по-голяма от хората, за които никога не му пукаше така или иначе. Предположенията му за следващите стъпки на Шичи бяха, че ще се опита всевъзможно да помогне на селяните. Тенсей от друга страна се вълнуваше от чернокоската, свитъците в мазето й, и най-вече връзката й с Ойнари. Към момента застина в очакване за решението на един новодошъл, който поне се нервираше за нещо различно от децата, които го чакаха вкъщи. Ако се познаваха, джоунинът щеше да знае от самото начало, че има нещо по-гнило в основата, тъй като Акио никога не говореше толкова.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 13 2019, 09:39 PM
Коментар #7


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



– Аз съм помощта, млади момко! – укорително възкликна Шичи и погледът му издаваше неодобрението, което изпитваше към методите на Акио. – Няма нищо срамно да признаеш, че нещо не е било по силите ти. А е много по-вероятно да се доверят на познато шиноби! – мъжът говореше с тона на сенсей, врял и кипял в шиноби жибота. – Но щом смяташ, че появата ти може да е проблем заради мъдреца на Шикотсурин, хубаво, ще пробваме. Ако нещо се обърка, знам какво ще впиша в доклада си, тъй като в момента разчитам единствено на информацията, която ти ми даваш. – сенсеят сключи няколко сийла и поспря за миг за последни инструкции към Акио. – Аз ще разузная под земята, докато ти огледай по улиците и надникни дискретно през някой и друг прозорец, ако можеш. Само не вдигай излишно шум. След десет минути те очаквам за рапорт пред кръчмата. Надявам се, че си ме разбрал.
В един момент, Шичи стоеше до рамото на Акио, в следващия мъжът изчезна под земята с техниката, за която бе молдирал. Беше ред на генина да се промъкне през оглушителната тишина на селото, без да привлече внимание. Ако изобщо имаше намерение да следва насоките на ръководителя си.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Mar 17 2019, 02:26 AM
Коментар #8


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Реакцията на Шичи първоначално беше като неочакван шамар, който съвсем на място освести премислящия генин, чиято уста така и не се затвори последните няколко минути. Младежа беше донякъде късметлия да попадне на толкова отдаден сенсей, който реално дори не му беше длъжен за нищо. Затова и скритият лист беше водеща сила, докато в Амегакуре и до ден днешен част от все така независимите, но и своенравни нинджи губеха пътя си. Междукултурните различия се отличаваха дори в обгрърналия ги мрак на нощта. Но това можеше да се окаже полезно, ако Тенсей изобщо благоволеше да изслуша и осъзнае думите на мъжа, без да го осъжда.
- Дори да ми се доверят, няма как да помогнат в случая. – лаконично, но крайно уверено отвърна очевидно по-неопитното шиноби, което направи кратка пауза, преди да заключи.
- Това е информацията, която имам. Няма да споря. Ще се опитам да остана незабелязан и ще Ви чакам там. – някак сепнато и дистанцирано завърши диалога докато наблюдаваше джоунина, който ползваше подобна на неговата земна техника. Впечатлението от тази им допирна точка обаче бързо угасна. Реално погледнато Акио наистина не беше изпуснал значителна информация, освен за книгата, която дори за Джун не беше важна. От друга страна целите му не промениха траекторията си, а подозрение обзе натовареното му съзнание. Не виждаше нуждата да се разследва вече разяснената територия, но допускаше две вероятности. Или си беше спечелил недоверието на мъжа, на когото сега му се налагаше да потвърди казаното, или искаше да проследи самия него и да се увери, че не планира нещо. Така погледнато мислите му да използва собствената си техника, за да остане със сигурност незабелязан се изпариха толкова бързо, колкото се бяха появили. Знаеше как работят тези видове нинджутсу, все пак така беше открил мазето на Фукуяма последния път.
Каквато и да беше обективната истина, тук не мислеше да поема риск. С тиха крачка се насочи към главния път, който разделяше селцето на две. Нямаше намерението да шпионира скучните за него жители, затова и планираше да стигне възможно най-бързо до механата. Изненадващо, хенгето се развали щом достигна самото начало на пътя. За сравнително краткото време, в което младежът се беше осамотил, нещата се бяха променили. Спомняйки си последователността на събитията от предния път, планът му беше придобил друга форма. Мислеше да се възползва от създаденото объркване и да се появи като себе си в старата постройка. По този начин не само щеше да покаже на Шичи и Шизуне, че е склонен да се доверява на авторитети, но и да замаскира по-добре мотивите си. Знаейки, че Ночи не смееше да се появява пред цуцуланата, която със сигурност беше все още будна, за да се разправя с пияниците, младежът започна да ражда нови идеи. Но не можеше да си позволи да преспи там. Досадната гадина се възползваше от слабостите на хората и нападаше, когато са най-уязвими – докато спят. Колкото и да беше тъмно, колкото и да беше тихо, насекомото не се появяваше пред хора, ако имаше вероятност да бъде забелязано. Затова и Тенсей съвсем спокойно продължи, с надеждата джоунинът да остане доволен от гледката. Но щеше съвсем скоро да му се наложи да действа наистина внимателно, тъй като нямаше как да си позволи да остане особено дълго там.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 31 2019, 04:23 PM
Коментар #9


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Спестявайки си каквото и да е разследване в притихналото селище, не след дълго Акио се беше добрал до механата. Нощта и ситуацията не се бяха променили. Наоколо беше потискащо тихо и зловещо тъмно. През нито един процеп на постройките не се процеждаше светлина, в прозорците не танцуваха весело пламъците на свещи, не потрепваха газени лампи. Мракът беше почти физически осезаем, докато се виеше с лек ветрец около глезените на генина. Нищо не помръдваше и нищо не проблясваше никъде, докато му се налагаше да изчака сенсея да се появи от собственото си разузнаване. След уречените десетина минути, които Акио прекара висейки като… паяк в района на кръчмата, Шичи изникна иззад един ъгъл. Когато бе достатъчно близо, за да различи чертите му по-ясно, генинът нямаше как да пропусне умислената бръчица, разцепила челото му.
– В селото няма следи от движение. Бих казал, че няма следи и от живот, но засичам абнормални количества чакра. Абнормални на фона на пустеенето. – съобщи той с тих, делови тон, без да обръща каквото и да е внимание на факта, че момчето е развалило маскировката си. И да беше забелязал, не каза и дума по въпроса. – Знаеш ли дали някои от жителите са били шинобита и с по-голям афинитет към чакрата? И също така, откри ли нещо, което да ни даде повече информация?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Mar 31 2019, 10:19 PM
Коментар #10


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Пътят до механата успя до известна степен да повлияе на психиката на генина, който отдавна беше привикнал към мрака, но определено усещаше нещо странно. Главната причина затова бе несигурността, която се беше пръхнала от обстановката и несъответствието на картинката с предишното му посещение. Наметалото му не осигуряваше кой знае какво спокойствие, колкото и да го скриваше допълнително в тъмнината, през която си проправяше път. Ползвайки къщите по главната улица само за ориентир, без да наднича в ничии прозорци, Тенсей евентуално пристигна. Галантното хладно подухване, което усети, беше като миниатюрен индикатор, който му напомни, че поне природата беше жива. Докато чакаше джоунина, съзнанието му успя да се откъсне за момент от притеснението и плановете, които не му даваха мира. Единственото нещо обаче, което успя да долови беше тишината, която наподобяваше сподавения въздух преди буря. Преди да започне да води систематичен философски монолог в главата си, Шичи се появи, по-скоро връщайки го на притесненията му за мисията, отколкото да го стресне с внезапната си поява.
- Не успях да открия нищо по-необичайно по пътя насам. Никой дори не си е запалил свещ.– плавно и шепнешком започна неискрения си отговор, като отдели по-значително внимание на думите засягащи откритото ексцесивно количество чакра.
- От наблюденията, които имам, не ми се струва някой обикновен жител да е причината. – натърти очевидното, акцентирайки върху „обикновен“, защото не искаше да споменава името на изследователката, докато е в самото село, с претекста да убие или поне да забави вероятността Ночи да го забележи.
- „Да използваш техники може да бъде и дарба, и проклятие.“ Подобни бяха пропитите с вина думи на жената, която междудругото забравих да спомена, че родом е от Кири, ако има значение. Възможно е и друг местен да борави с чакра, но съм по-склонен да вярвам, че тя е източникът, все пак е от изчезващ клан и е оцеляла сама веднъж на острова. Селяните, с които се запознах по-скоро са експерти в друга сфера – алкохолната.– продължи все така предпазливо, като не изрече „Шикотсурин“ по същата причина от преди малко. Отбелязвайки сензорните умения на събеседника си, Акио заключи.
- Ще призная, че не се чувствам достатъчно компетентен, за да взема достатъчно бързо и едновременно адекватно решение затова как да процедираме оттук нататък. Интуицията ми казва, че няма да намерим основните отговори в механата, но може пък да греша. Затова и развалих хенгето, смятам да ти се доверя, а и няма да е зле да започнем от някъде . Влизаме ли? – лукаво се опита да покаже човечност, честност, пресметливост и да си спечели доверието на мъжа, за да се махнат поне засега Коноха и Шизуне от мислите му. Щеше да му стигне за доклада да се зачете поне едно от тези качества, които проектираше, независимо дали мотивите му бяха искрени или не.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Reply to this topicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):