IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Closed TopicStart new topic
> Приключения в Страната на Сънищата, Ямотоко и Ооками
Ооками Шируба
коментар May 4 2017, 12:20 AM
Коментар #1


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 2,325
Регистриран: 23-October 07
Град: София
Потребител No.: 565

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 208
CH: 600
ST: 480 RM: 29

Сила: 104
Интелект: 300
Воля: 180
Бързина: 240
Статус на героя: Missing Nin - her whereabouts are unknown, until she sets foot in a shinobi village. Searched for by Konoha but not as a criminal.



Шумотевицата в страноприемницата започваше да опъва нервите на Ооками. Вярно, че повечето хора бяха дошли, за да се забавляват, но и без натрапчивите им смях и крясъци ѝ беше достатъчно трудно да се ориентира из античната си карта. Проклинаше се, че не се беше пазарила по-настойчиво с амбулантния търговец, който ѝ я беше пробутал. 2 риу за такъв боклук - пладнешки обир. Все пак беше стигнала доста далеч, ако можеше да вярва на мърлявия парцал в ръцете ѝ, до Страната на Сънищата оставаше около ден път. Уви, това беше най-лесната част. Истинското предизвикателство щеше да дойде след това...
Зелените очи на куноичито стелнаха неприязнено лапето, което шумно се катереше по стола до нейния, докато на носа му се надуваше голям балон от сополи. За да прикрие раздразнението си свободната засмука шумно ментова лимонада през сламката си и отново се загледа в картата пред себе си. Може би имаше по-кратък път, който щеше да ѝ позволи да намали времето наполовина... Не беше спала добре от около месец и вече се чувстваше на края на силите си, с нерви, опънати като струни. Колкото по-бързо решеше малкия си проблем, толкова по-добре.


Карта за ориентир
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Ямотоко Ирикаши
коментар May 4 2017, 09:13 PM
Коментар #2


Суна/Генин
Икона на група

Група: SGA
Коментари: 1,853
Регистриран: 11-September 10
Потребител No.: 12,138

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 264
CH: 220
ST: 640 RM: 19

Сила: 132
Интелект: 110
Воля: 135
Бързина: 320



Изведнъж както си се катереше по стола, лапето полетя десекти метри в страни, забивайки се в стената. Ужасните звуци от пречупване на кости и удара на малкия череп в една от дъските на заведението, накараха всички наоколо да настръхнат. Що за изрод, можеше да убие толкова бързо и хладнокръвно, малко и невинно дете ? Естествено Гинтоки бе под прожектироте, за пореден път. Умората насъбрала се на свой ред в белокосия от кошмари и недоспиване, позволяваше на злото му аз, да се появява при всеки удобен момент, породен от загуба на фокус, или раздразнение от страна на Ирикашито. Поел веднъж контрола, той ставаше дори по-разрушителен и бесен от обикновенно, дори вече не се наслаждаваше толкова на убийствата, а жестокостта им бе нарстнала драстично. Това също бе показано моменти след смъртта на младото момченце, въпреки смелите опити на родители му, да отмъстят за недораслата си рожба, катаната на Генина за пореден път бе окъпана с кръвтта на невинни острието мина едновременно през черепа на майката и бащата, като с едно бързо движение ги разсече на две, подритвайки едната половинка към входа на вратата. Вход, който за по-малко от секунда бе задръстен от бягащите за живота си селяни, изглежда че никой не искаше да си има работа с откачалката, която представляваше в момента Сунаджията. Единствени останалите в кръчмата бяха Кунойчито и младо момче, което имаше лошия късмет да се спъне не излизане, премазан от тълпата. Въпреки, че болката от краката които минаха през него не бе нищо особенно, скоро тя му се стори като истински сън, след като видя сянката на белокосия, полазваща бавно над него. Бяха минали едва две седмици от раздялата му с Фумико и Ямо бе напът, напълно да изгуби разсъдъка си, това което стори тогава, това което стори след това.. Всички тези картинки се преливаха през очите му, без да му дават никаква почивка, а лошото бе, че всеки път когато се отпусне дори малко, картинките ставаха дори повече. Каква зла участ, да изгубиш контрол над собственото си тяло, да вършиш неща, които обикновенно биха ти се стрували като кошмари. Може би и Ооками щеше да последва тежката участ на някой от селяните, но за нейно щастие завидната и женска красота и редкия цвят на очите успяха да я спасят този път. Цвят, който накара младока да си спомни за изпълнения със страх поглед на девойката от преди две седмици. Цвят, който му даде сили, да възвърне за пореден път контрол над тялото си, падайки безспомощно на колене :
- Защо.. защо отново !!
Разивка се безпомощно той, което не беше една от най-мъжествени постъпки от страна на сериен убиец, особенно след като бяха съчетани с огромни крокодилски сълзи от страна на Ирикашито.. Въпреки всичко, той не можеше да пусне дръжката на оръжието си, дали беше готов да поеме отговорност за действията си, отбранявайки се от последвалата атака в отговор на действията предизвикани от Гинтоки, или може би най-после се бе предал, готов да сложи край на живота си веднъж за винаги, отървавайки всета от злото и нищожно си съществуване. Малко хора можеха да разберат какво точно се случва в главата на Ямо, а в моменти като този, това бе трудно дори за самия него. Всякаш целият свят се бе преобърнал само с една цел, да го пречупи, но незнайно защо той не спираше да се бори. Самата надежда, че може да се справи и с този проблем караха бързака на Суна, да поеме въздух за пореден път, дори да беше безсилен пред сегашния си опонент, той не можеше да се предаде просто така, нямаше как да го направи, дори и да имаше една малка частица в него, която да се надяваше на добър завършек, Шинобито се бе вкопчило в нея с всички сили и не мислеше да пусне, ако ще това да му струваше и последките останали капки здрав разум.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Ооками Шируба
коментар May 10 2017, 01:42 PM
Коментар #3


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 2,325
Регистриран: 23-October 07
Град: София
Потребител No.: 565

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 208
CH: 600
ST: 480 RM: 29

Сила: 104
Интелект: 300
Воля: 180
Бързина: 240
Статус на героя: Missing Nin - her whereabouts are unknown, until she sets foot in a shinobi village. Searched for by Konoha but not as a criminal.



Столът се удари с трясък в земята, когато Ооками скочи на крака. Детето, което допреди секунди ѝ беше пилило нервите, сега лежеше в локва кръв до стената, а остатъците от родителите му се търкаляха, пръснати по пода на кръчмата. За куноичито беше трудно да осмисли, какво се беше разиграло пред очите ѝ. Не ставаше дума за Лотоса или Акатски, нямаше общо с Шиноби войните - някаква откачалка просто беше атакувала семейството от нищото. Че на всичкото отгоре беше и нинджа.
Очите ѝ отново и отново се връщаха на малкото трупче - как беше допуснала това да се случи? Та той беше точно до нея. Явно рефлексите ѝ също бяха станали жертва на продължителното безсъние.
Белокосият мъж, който беше нанесъл кървавия удар, все още стърчеше в средата на стаята и… плачеше? Едва допреди секунди беше настъпвал застрашително към поразеното в паниката момче до вратата, а сега изглеждаше напълно сломен.
Ооками прехвърли масата със скок и пръстите ѝ сключиха сийла за Кагемане техниката ѝ. Все още не беше напълно сигурна, какво се случва, така че трябваше да е предпазлива. Сянката под краката ѝ чевръсто се издължи, премина разстоянието между куноичито и Ямотоко и се сля с неговата, подчинявайки тялото му на волята ѝ. Така. Сега нещата щяха да се случват с нейното темпо и никой друг нямаше да пострада. Зеленоокото шиноби закрачи към непознатия, принуждавайки го направи същото, въпреки лошото си настроение, и пътьом измъкна сърповете си. Без да губи повече време поряза сгъвката на лявата си ръка достатъчно дълбоко, че да почувства парещата болка. Нищо. Трудно ѝ беше да повярва, но не се намираше в генджитсу.
- Какво по дяволите?! - първият звук, който Ооками издаде от началото на кошмарната сцена, беше изпълнен с гняв крясък. Очите ѝ се бяха присвили застрашително и измерваха белокосия силует пред нея. - Кой си ти? Какво искаш от тези хора? Кой те праща?
Междувременно родителите на полупремазаното от тълпата момче нахълтаха в кръчмата. Явно в бързината не бяха видели, че детето им остава назад. Впуснаха се към свитото му тяло и започнаха да се мъчат да го изправят на крака. Жената се разплака, но присъствието на Ямотоко я изпълваше със страх, така че сподави хлиповете си. Тя и мъжът ѝ успяха да понадигнат момчето и го изведоха от помещението. Сунаджията успя да чуе изпълнения ѝ с отрова глас, който тихо го кълне, докато прегърбената родителка минаваше през вратата. Не след дълго вестите за случилото се в хана щяха да се разпространят. Нямаше съмнение, че скоро хората от околията щяха да потърсят семетка на Ямотоко за действията му.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Ямотоко Ирикаши
коментар May 22 2017, 04:59 PM
Коментар #4


Суна/Генин
Икона на група

Група: SGA
Коментари: 1,853
Регистриран: 11-September 10
Потребител No.: 12,138

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 264
CH: 220
ST: 640 RM: 19

Сила: 132
Интелект: 110
Воля: 135
Бързина: 320



Моментната слабост на Ямотоко го правеше напълно открик за атаки, дали точно заради това не трябваше да остави Гинтоки да си свърши работата и сега вече да се насочва към поредното място, където ще се опита да поспи малко ? Веднага след като бе хванат в сянката на момичето, Генина направи всичко възможно за да се измъкне, напрягайки на двеста процента чакрата и силите си, но за жалост дори и това не беше достатъчно. Изглежда, че за разлика от самия него, Кунойчито имаше доста по-добър контрол над техниките си, затова едва ли щеше да позволи на младока, да се измъкне туко-така. Това едновременно го успокояваше, но и плашеше. Ако позволеше на емоциите му от това, че е хванат, да го разклатят, то тогава той щеше да се завърне и да разскъса на парчета, дори и красавицата пред Ямо " Мамка му, какво да правя !! " Мърмореше си Сунаджията, движейки единственото нещо, което можеше в момента, а именно очите си. Трябваше да намери начин по който да прекъсне сянката за малко, а след това да намери начин да избяга, или повали момичето без да я убива. Въпреки, че не се гордееше с нещата, които беше извършил до сега, той не мислеше да се остави да умре, само заради нередности извършени, докато не е бил с всичкия си :
- По-добре просто се махни.. Махни се, преди той отново да вземе контрола и да те накълца, като останалите !!!
Странното за Ооками поне, бе че думите му бяха напълно спокойни. Не издаваха нито намерение за убийство, нито желание за кръв. Толкова спокоен и уверен в думите си, можеше да е само човек, който беше напълно сигурен в тях. А нещо се различаваше и в погледа му, сега той бе като спокойна река, а преди малко когато накълца толкова много хора, повече приличаше на океански вълни, по време на ураган :
- Ако ме пуснеш, обещавам че ще успея да го задържа и ще бъдеш в опасност.. Обещавам ти, че няма да те нарани, все пак приличаш прекалено много на нея..
Думите на младока звучаха достатъчно обърка за да приковат вниманието и... Грешка, която за малко да струва живота и на двамата. Предположението на Ооками, че най-вероятно местните ще поискат отмъщение за падналите си другари бе напълно правилно, но тя бе пропуснала един малък факт, това бе село със собствени Шиноби. Достатъчно бързо, за да намерят кръчмето, обстрелвайки го с Кунаи и Тагове, наистина смъртоносна и страховита атака, която най-вероятно щеше да ги направи на малки парчета, но за тяхно щастие, въпреки че нямаше силата да се измъкне от сенките, Ямо имаше достатъчно бързина, за да измъкне Ооками от заведението. Възползвайки се от светлината, която отдели първия таг при взрива си, белокосия директно използва два Шуншина, първия за да хване момичето, а с втория директно да напусне сградата. За негова жалост, част от атаката, комбинирана с борбата от преди малко и послеефекта на многократното използеване на Шуншин техниката, успяха да го замаят. Ппц Ямотоко се нуждаеше от няколко секунди, за да си възвърне готовността за битка, но няколко секунди в ситуация като тази бяха разликата между живота и смъртта. Още с излизането им, четири нинджи се насочиха към двете Шиноби, изваждайки катаните си. Изглежда, че Ямотоко нямаше да е едиснтвената мишена и въпреки, че не беше направила нищо, Ооками също бе обвинена за ужастните престъпления, без дори да мине през съд. Сега пред момичето оставаше един важен въпрос, дали просто да избяга, или щеше да помогне на странния тип, който не се знаеше дали иска да я накълца, или спаси ? Решения, решения, но какво да се прави, такъв беше живота на едно Шиноби.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Ооками Шируба
коментар May 26 2017, 06:49 PM
Коментар #5


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 2,325
Регистриран: 23-October 07
Град: София
Потребител No.: 565

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 208
CH: 600
ST: 480 RM: 29

Сила: 104
Интелект: 300
Воля: 180
Бързина: 240
Статус на героя: Missing Nin - her whereabouts are unknown, until she sets foot in a shinobi village. Searched for by Konoha but not as a criminal.



- Какви ги плещиш?! - кресна Ооками, която все още стискаше бойните си сърпове в ръце. И слава богу, защото към главата ѝ полетя кунай и единственото бързите ѝ рефлекси ѝ позволиха да го отбие преди да се забие в окото ѝ. Вниманието ѝ беше разделено между Ямотоко, който в момента изглеждаше съвсем изстискан, и шинобитата, които бяха започнали да ги наобикалят. Как можеха да имат толкова точна информация за инцидента, но да не знаят, че тя няма нищо общо?
- Вижте, аз този не го познавам! - повиши глас зеленоокото шиноби, но дори не разколеба мъжете. Не ги винеше. В съзнанието ѝ непрекъснато се връщаше крехкото детско телце, което се беше ударило в стената и почти беззвучно беше издъхнало. Тя също искаше да стигне до дъното на грозната атака и да накара виновника да си понесе последствията. Покрай ухото ѝ изсвистя катана и я накара да отскочи назад. Единият ѝ сърп посрещна желязното острие, а другата ѝ ръка потрепери в готовност да нанесе ответен удар, но само увисна несигурно във въздуха. Не искаше да се бие с тези хора. Те бяха шинобита като нея - защитаваха слабите от ненормалници като Ямотоко.
- Изслушайте ме! Аз съм една от вас - изстена в нов опит да озъпти напдателите си Ооками и отскочи назад, за да избегне металната верига, която изсвистя на мястото на левия ѝ крак. Нищо от това не я засягаше. Може би ставаше дума за конфликт между непознатото шиноби и нинджите, в който някак се беше въвлякла и тя. Най-добре щеше да е просто да си плюе на петите, но тогава щеше да изглежда съвсем виновна. Не можеше да си позволи да влезе в Страната на Сънищата с потеря, щеше твърде много да усложни работата ѝ.
С периферното си зрение младата жена забеляза, че Ямотоко се раздвижва. Явно идваше на себе си, нещо, което тя не биваше да допуска. Мъжът пред нея може ѝ да ѝ беше помогнал да се измъкне от експодиращите тагове, но това не снемаше от вината му. Беше убиец. В момента се държеше повече като жертва, ала това не променяше фактите. Каквито и да бяха мотивите и причините му, трябваше да понесе последствията на действията си. Може би, ако успееше да го обезвреди, щеше да има възможност да се разбере и с шинобитата, които продължаваха да я атакуват. Ооками направи няколко големи скока назад и удари белокосия в тила с дръжката на единия си сърп.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Closed TopicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):