IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

3 страници V  < 1 2 3  
Reply to this topicStart new topic
> Сломяващият герои, [Мини ивент] Йоши Танамото
Киа Рюуко
коментар Jan 26 2019, 12:40 PM
Коментар #41


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Катаната сякаш падаше цял един живот, изтекъл между два удара на сърцето. Тупна с почти глух звън, когато болка изгромоля по цялата ръка на чуунина. Всяка костица от китката до рамото му простена жално, натъртени и все още чувствителни от тежкия дотонен сблъсък, в който се бе врязал по-рано. Трябваше да стисне зъби, за да устои. Но разкривеното от гняв лице на Лотоса му беше достатъчна причина да се почувства уверен. Пръстите му се стегнаха около мощна китка, дръпването едва не извади и неговото рамо. Генералът се люшна напред с яростен вик на уста, а неясната му техника се откъсна от върховете на пръстите му и се пръсна в пещерния под, оставяйки дълбоки следи. Последваха хрущенето на кост, бездиханен стон и стърженето на острие. Чуунинът усети как натискат чакра острието му надолу, докато върхът на чуждото оръжие се изместваше. Щракване ли беше това?
Бяла мълния прескочи по острието на Лотоса, бликна от върха и се вряза в бедрото на Йоши, докато едва отделяше крак от смления на сол лакът на генерала. Крайникът изтръпна и за миг на конохчанина му се стори, че вече изобщо не е там, но и само заради това болката все още беше глуха закана. Когато понечи да стъпи, опората липсваше и кракът се подгъна под него, принуждавайки го да се смъкне на коляно, а сблъсъкът разтрака зъбите му. Опонентът му рязко изтръгна ръката си, като без малко не го събори по очи, без да го е грижа за проялите лакътя кости и опасността да я откъсне, при което отстъпи крачка назад.
Йоши и преди бе вкусвал райтона на тази катана. Усещането беше познато. Но предния път бе бил напълно заслепен, практически разоръжен и скован, и единствено чудодейното му изчезване го бе спасило. В този удар на Лотоса липсваше онази снизходителна настойчивост на мълниите от предния път. Тази беше напълно премерена, не прекалено силна, за да прекърши чуунина, но достатъчна, за да го свали на колене. Да го остави открит. Макар и само за миг. Тази мълния беше урок. Беше изпълнено обещание.
Но докато изтръпването постепенно биваше прогризвано от настъпващата давеща сетивата болка, тръгнала от разбитото му в пода коляно и разляла се през изпадналите в спазми мускули, нещо почти нереално привлече вниманието му.
Пукнатините, оставени от пръсналия се в пода фуин, бяха съвършено издълбани, точно три линии. Които много бавно, но много сигурно бяха започнали да побеляват, да пропълзяват и да се разпростират, търсейки се една друга. И за един много кратък момент, може би заради размътеното от болка и кръвозагуба съзнание, на Йоши му се стори, че е коленичил в центъра на един новороден Лотос. Лотос, който бе имал намерението да черпи живот и сила от неговите вени. И който бе избегнал само на косъм. Но преди да е успял да си зададе и да си отговори на въпроса защо символът не беше изтлял, вниманието на Танамото бе привлечено от още едно зловещо изщракване. Пред взора му се плисна червено като кървав изгрев сияние, а щом го локализира с очи, видя генерала на няколко стъпки от себе си, да издига катаната си високо за един последен посичащ удар към сломения герой на Коноха. Теменужените бездни присветнаха и бавно заблестяха като гърлата на гневни вулкани, когато пламъци плъпнаха по острието. А щом то достигна зенита си, се затвориха и около върха.
Но беше ли Йоши сломен?


/пуснатата катана е точно в краката ти, също така не си обездвижен, можеш да се изправиш, просто много ще боли
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Feb 1 2019, 12:11 AM
Коментар #42


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,913
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Let the sky fall down
Каква шега на съдбата би било да стигне до тук, да е толкова близо до победа, до мъст, до справедливостта си и последната крачка да се окаже невъзможна. Да се приближава до погрома на врага, но да не го усеща и макар да знае, че ще го вкуси, вселената да го разочарова. Погълнат от огън, недостоен да го изпепели и посечен от оръжие, чиято ръка се бе клел на себе си да омаломощи и стоманата му да не отнеме живот незаслужено вече. Трагедия, за която смяташе като достойна за себе си след редицата провали. Може би дори я заслужаваше. Поне нямаше да се окаже гориво за смъртоносния двигател на лотосите. Щеше да получи смъртта, която бе поставил на второ място по желание след тази, която времето неумолимо причиняваше. Нормалната. От старост. Тя сред шинобитата не беше достатъчно честа, че да се нарича така, но повечето си я искаха, макар да знаеха колко трудно постижима е. Трябваше да си страхливец, всемогъщ или късметлия, за да те застигне точно тя. Йоши не се смяташе за нито едно от трите, но определено креташе и напираше през целия си съзнателен живот към средната опция и винаги имаше кой да му покаже, че е далеч от такава дефиниция. Не му прилягаха останалите две. А и тенденциите му да се навира между катаните все караха закачулената с косата да се извръща в неговата посока, очите й да проблеснат кратко и да поклати глава, когато чуунинът припадне на входа на конохчанската болница, след като някак съумяваше да се измъкне жив, да сломи врага. И ето. Сега смъртта стоеше зад него, прибирайки душа по душа от пода, крачейки от сянка в сянка и го гледаше, чакаше да види финалното представление от театъра на неговия живот.
Tо започваше със изсъскването на Танамото като нажежен до червено метал в корито вода. Темперираше се. Още болка, още рани, още травми. Още ярост, още гняв, още огън. Неизмеримо желание да разгроми, да пречупи, да победи. Стисна зъби и вдигна поглед право към потенциалния си палач. Да го погубят? С огън? Да го сломят? С катана?! Да падне пред очите на тези, които си бе обещал да защитава? Заради които вършеше неща, немислими за всички, освен шепа хора? Срамът от падането на коляно беше достатъчен за него. Нямаше нужда да губи и живота си. Нито крайници. Загубата не беше опция по никакъв начин, що се отнасяше за белокосия. И макар гърбът му да беше опрян през цялото време в стената, чувството на погром да не го напускаше, а триумфът да изглеждаше тъй далечен, недостижим, нереален, чуунинът компенсираше с абсолютна безметежна вяра. Всичко, което правеше и мислеше се градеше на основите, че той ще спечели. Заповядваше на тялото си да неглижира физическата и душевната болка, захранвайки го с небесни количества бяс. Защото си струваше. Беше стигнал до тук, въпреки всичко с ясната цел, задача, мисия, призвание... да прекрати зверствата на генерала на лотосите. Имаше толкова много чувства и емоции, които го поглъщаха и изпиваха от месеци насам и огромна вина за тях носеше този звяр и неговата сбирщина. Не само, че имаше нуждата да излее всичко, Йоши искаше да отприщи себе си, с цялото си същество и плетеница от състояния срещу тази гняс. И сега като го правеше, всичко изглеждаше правилно. Течението на събитията го водеше към неимоверна победа. Така трябваше да се развият нещата и Танамото следваше нишката, която сам предеше в главата си. Не че нямаше да направи същото, ако виждаше ситуацията другояче. Тогава просто щеше да се бори освен срещу лотоса и срещу съдбата, която чувстваше че му се пада. За щастие, на него се падаше сам да си я кове. Но за да я кове, трябваше да се изправи. Знаеше, че ще боли. Не беше готов да узнае колко, но беше готов да го понесе. Още щом коляното му се разби в скалата, вече знаеше че то не може да остане там. Трябваше да го отдели мигом от земята, за да продължи вълната от атаки. Врагът му не го осакати, за да има възможността, да го сломи, но това беше пагубна грешка. Срещу волята на огъня, подкладена от изстъплението на небесата, не се подхождаше с нищо по-малко от пълно унищожение. А дори и то не работеше понякога. Нямаше да сработи и сега, докато зависеше и от Танамото. Имаше да губи прекалено много. Имаше твърде много хора, които трябваше да закриля. А сломен и победен, дори и жив, нямаше как. Беше тук заради всички и заради себе си. Имаше нужда от доказателство, че не е просто един голям контейнер за чакра, с когото разни самовлюбени чудовища да си играят. Не. Трябваше да бъде нещо съвсем различно в очите си и в очите на останалите, за да продължи да се бори със същия хъс.
"Ставай!" - ръмжеше на себе си в мислите, а стотици познати гласове му пригласяха. Различаваше всички. Знаеше на кого принадлежат. Спомняше си заради кого е тук. И заради кого трябва да се върне. Имаше да изпълнява обещания и да дава обяснения.
"Ставай!!!" - два отчетливи женски гласа го призоваха, карайки го да свъси вежди, докато наблюдаваше сключващите се пламъци.
Докато изправянията бяха колкото паданията, надежда имаше. А сега едната надежда бе в десницата му. Надежда. Подходящо име за оръжие, което я дава и отнема.
Танамото напъна всички сили, които му бяха останали. Можеше да сложи край на битката в този миг. Само трябваше да стане. Да се засили напред и нагоре, замахвайки с едничката си останала катана към ръката, която се спускаше към него като гилотина. И го направи. Майната й на болката. Майната й на съдбата. Всичко беше в неговите ръце. Всичко, което му трябваше - катана.
Сломен? Не. Йоши беше ранен. Просто ранен.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Feb 9 2019, 09:09 PM
Коментар #43


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Съзнанието на Йоши закънтя със стоновете на собствената му тленност. Когато мускули и сухожилия, кости и нерви застъргаха в разнебитеното му тяло, солта от сълзите и потта му изплетоха мрежа от изгаряща болка в отворените рани по лицето и гърдите му. Но волята му, пламтяща като меча на противника му, задвижи ставите, възпламени хрущяла и в миг изтласка чуунина на крака. Увереният в победата си Лотос премигна. С изненада.
Пламъците лумнаха и възпламениха дъха на чуунина, изпълвайки гърдите му с олово. Кръвта в раните и живото месо зацвърчаха, докато сукървицата на Йоши се изпаряваше под ефекта на катона. Адският огън облъхна тялото на чуунина, когато влезе в обсега на оръжието, за да може да ползва своето собствено, на крака и дори по-близо. Пътят на неговото оръжие беше в пъти по-къс. Йоши усети съпротивлението на плът, сухожилия и кост, когато катаната му разряза ръката на генерала. В миг плисна кръв. Огнена дъга стрела преряза гърдите на Танамото, когато изпуснатата катана падна все с дланта, разсичайки го от дясната ключица до последното ребро отляво. Оръжието остави след себе си обгорена и кипнала на мехури тънка линия преди да тупне глухо на земята и да угасне. Генералът беше погледнал шокирано отрязания си крайник, от чието чуканче бликаше кръв. Освирепелият му поглед се вторачи в Танамото, той замахна с отрязаната ръка и изплиска лицето на конохчанина, за да го заслепи за миг и да му попречи да върне катаната си и да го посече отново. А другата му ръка се сви в половин сийл.
– Ka… – гласът му рязко пресекна. Олюляващ се, Йоши успя да изтръска кръвта от очите си и за миг зърна сенчестите пипала, избликнали малко над гръдната кост на мъжа. Лотоса сведе поглед, изненадано. – …i.
– Kage Katamaru no Jutsu – дочу се тихият плътен глас на АНБУ-то, който Йоши толкова добре познаваше.
Единственото здраво око на Фумейро изникна сред сумрака над рамото на Лотоса. Тялото му постепенно прие очертания и форма, а сенчестите пипала се притиснаха до гърдите на мъжа и се скриха в тях. На устните на генерала изби кървава пяна и мъжът изхъхри, когато ръката на АНБУ-то се втвърди вътре в тялото му, с пръсти, свити около сърцето.
– Тя… никога няма да ти прости – зловещо изгъгна умиращият злосторник, незнайно на кого.
Впитото в Йоши червено око се извърна за миг към профила на Лотоса. Мимолетна ярост блесна като зле потискан звяр. След което Фумейро с едно рязко и безпардонно движение откърти гръдния кош на генерала, карайки ребрата да цъфнат като крила на пеперуда от гърба, и изтръгна сърцето му. То още тупкаше конвулсивно, лепкаво и горещо, когато Фумейро го захвърли на пода, а тялото на мъртвеца се свлече в краката им. Мъжът мигновено изпълни няколко сийла. Сенките бяха започнали да се завръщат, намалявайки ефективността на техниката на Шикамару. И макар повечето такигачани вече да бяха намерили опора, ужасът за някои още не беше свършил.
– Kage Nagasu no Jutsu – рече АНБУ-то и мракът отново започна да се влива в тялото му, заменян от светлина. – Изглеждаш ужасно – подхвърли той на Йоши, преди да се озърне към все още напрегнатия до краен предел Шикамару. – С нас има и медик, ако можеш да стигнеш до него. – мъжът кимна към прохода, от който се осъществяваше човекопотокът наоколо. – Ала нямаме представа какво се случва при езерото.
Нямаше да се чудят дълго. Земята под краката им потрепери и едва не събори тежко ранения чуунин. Там, където в пода се бе врязала предишната техника на Лотоса, линиите лумнаха с ярка светлина. Едва сега Йоши забеляза, че формата им се бе затворила – три венчелистчета. Лотос. И той бе стъпил в центъра му. От върховете на цветето плиснаха линии, по-скоро светлина, отколкото вещество, и пронизаха скалата, плъзвайки във всички посоки, докато не обхванаха цялото помещение, покривайки пода, стените и пещерния таван с фантастични преплетени форми, искрящи със синьо-белия блясък на лед. Някой някъде изпъшка. Шикамару изстена, Фумейро се намръщи, а сенките, плуващи около него, внезапно се забавиха. В същия миг, катаната и тялото на Лотоса се стопиха в бял прашещ с тих звън. Йоши зърна с периферното си зрение тялото на генджутсу майсторката. То се разпадна в мрак. Паника отново заклокочи в пещерното помещение, докато един след друг хората се присвиваха. Земята отново потрепери, а кънтящ звук долетя от прохода, към който бе кимнал Фумейро.
– Усещаш ли го? – прошепна АНБУ-то и се огледа наоколо. – Трябва да се махнем оттук.
Но Йоши не усещаше нищо. Единствено болка, изтощение и топлата лепкавост на собствените си живителни сокове, които продължаваха да се леят от тялото на чуунина.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Feb 9 2019, 11:49 PM
Коментар #44


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,913
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



В момент Танамото беше на предела на поредното запечатване, а по-малко от миг по-късно видя как сърцето на лотосса бе хвърлено на земята от Фумейро. Йоши - 2, Лотоси - 0. Щеше да вземе кредита за последното убийство, макар АНБУ-то да го беше касирал.
- И аз се радвам да се видим. -Отвърна чуунина. - Кой колкото може де.
Щеше да направи опит да се засмее леко и кратко, но бе зает да изкашля малко кръв. Беше на на прага да отдъхне с облекчение, когато лотос-печата под краката му се активира и започна да покрива пещерата със символи. Усещаше как мокротата по лицето му намалява, докато кръвта на лотоса се ронеше от него като блестящ прах. До тук със събирането на информация от трупове.
- Нищо не усещам. Е, ако не броим едва поносимата болка от всичките рани, която ще сигурно ми докара шок, щом нивата на адреналина ми спаднат. Вероятно заради запечатаната ми чакра. Подозирам, че техниката смуче околната такава. Ако съм прав, наистина трябва да се махнем, преди всички да са станали на гориво.
Конохачанинът мъчително се наведе, за да си вземе катаната, а после закуцука бързо в посоката, оказана от АНБУ лидера. Явно имаше още битки за водене. Тъй де. Печелене.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Feb 19 2019, 11:49 PM
Коментар #45


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Фумейро единствено му кимна и го проследи с поглед през рамо, докато Йоши изоставяше какофонията на кухината зад гърба си. Макар и коридорът, в който да се мушна, да беше тъмен, на чуунина нямаше да му се наложи да напъва зрението си. Бледият печат, активиран от Лотоса с последния му дъх се разпростираше като хищна кръвоносна система из скалата, в търсене на още енергия за поглъщане. С теповете, с които напредваше, Танамото можеше да допусне, че печатът ще обхване цялата пещерна система на Такигакуре в рамките на час, ако не ѝ по-бързо. Идеален ориентир докога трябва да са се измели от мястото, ако изобщо оцелееха тук.
А над този въпрос висеше огромна питанка. Особено след като Йоши зърна това, което го очакваше в края на коридора.
Пещерният път излизаше на огромното плато, където раснеше дървото на Такигакуре и се съхраняваше Геройската вода. Въпреки умората и раните си, чуунинът мигновено забеляза огромните коренища, избуяли над почвата, блестящи като планински върхове в дълбока зима. Бяха изцяло покрити с лед, издигнал се и оформен като добре познатата статуя, която бе срещнал преди сякаш цял един живот в бившето укритие на Акатски. В основата на заледеното коренище имаше закачулена фигура, която видимо редеше сийлове зад безопасността на едва забележима бариера.
– Танамото-сан! – възкликна Какаши някъде отляво на чуунина и се спусна към него. – Какво се случи?
Едва тогава Йоши възприе и остатъка от гледката. Наоколо се забелязваха ясни петна, там където Лотосите опоненти на Какаши и АНБУ-тата му се бяха разпаднали на елементите си. Туфа с трева гореше на около стотина метра от тях. Самите АНБУ-та бяха пръснати в рехава формация около ствола на огромното дърво, далеч от обхвата на далекобойни техники, но… По всичко личеше, че не могат да проникнат и отвъд бариерата, защитаваща закачулената фигура в основата на дървото.
Докато чуунинът се запознаваше с обстановката, Какаши махна с ръка и едно от маскираните шинобита се приближи, молдирайки в движение.
– Можеш ли да се… – започна кагето, слагайки ръка на рамото на Йоши, но беше прекъснат от АНБУ-то, което поклати глава.
– Твърде е опасно – долетя приглушеният глас на маскирания, вече протегнал ръце към парцаливото тяло на Танамото. – Чакрата му е била запечатана, може да умре, ако се бие.
– Хмм – последва мигновената реакция и белокосият лидер на Коноха премести поглед от Йоши към бариерата и обратно. – Добре, вървете. – той го побутна с ръка, докато АНБУ-то се мъчеше да намери удачна позиция, от която да опита да влее лековита енергия в тялото на чуунина. – Запечатайте Такигакуре на излизане.
До тримата изникна още едно АНБУ в неутрална маска. Отдолу се криеше жена, чиито дълги руси къдри бяха изплискани с кръв и опърлени.
– Може и да не успеем да изведем всички – рече тя с изтощен глас и извърна лице към прохода. – А и печатът няма да издържи дълго.
– Имам достатъчно чакра, за да ви купя време – спокойно ѝ отвърна Хокагето и отново побутна Йоши наобратно, кимайки на шинобитата си. – Вие само се постарайте да изведете всички преди това.
– А вие – да излезете, преди печатът да щракне. Ако останете затворен тук с това… – жената се извърна към леденото копие на Gedō Mazō и видимо потръпна, – нещо, може и да не оцелеете.
Какаши кимна с разбиране и се отдръпна от групичката, насочвайки се директно към едва видимата бариера, докато отрядът му се изтегляше. Медикът изчакваше Йоши търпеливо да тръгне обратно по пътя, от който бе дошъл, когат земята под краката им отново се разтресе. Ледът в основата на огромното дърво потрепна. Две коренища се изтръгнаха от земята сред поредица от оглушителни разпуквания, докато статуята разкършваше… крайници. А фигурата в основата ѝ продължаваше да изрежда печатите си.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Mar 5 2019, 10:44 PM
Коментар #46


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,913
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Как точно да разкаже на Какаши за всичката смърт, която се пося за минути преди малко? Виждайки обстановката тук, вероятно сходна ситуация се бе разиграла и с неговата група. Щеше да сподели основните и най-важни новини.
- Ако закрепиш коляното, всичко ще е точно - продума Йоши на медика кимайки към разтрошения си крак. - Лотосите в предишното помещение са мъртви. Има такигарурски жертви. Шикамару и Фумейро са добре. Преди да загине единият лотос направи техника, която в момента се разпростира по стените пещерите, търсейки енергия, с която да се храни. Нямаме много време.
Танамото въздъхна тихо и посочи към коренищата.
- Ако стигна до водата зад бариерата, смятам че ще мога да поема контрол над ситуацията. Бариерата е разрушима, но за да я сломим достатъчно бързо ще е нужна много силна техника или концентриран огън в една точка. Трябва ми съвсем съвсем малък пробив. А после всички се хващат за палците и ги стискат силно, защото плана ми е абсурден.
Танамото се ухили доволно, премълчавайки какви бяха намеренията му, но всеки можеше да събере две и две. Разчиташе геройската вода да разбие печата. Все пак му беше останала всичката чакра и една ключалка направена да да държи врата заключена нямаше да удържи тарана, който представляваше геройската вода.
- А ако няма как да вляза в бариерата съм отворен за алтернативи. Но тази битка е моя и освен вас, Какаши-сама, има още двама, които могат да ме накарат да прибера катаната си, но те не присъстват, а вие видимо нямате желанието да ме спирате.
Танамото намести захвата си върху kibō и закова погледа си в закачулената фигура под дървото.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 13 2019, 10:40 PM
Коментар #47


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



– Уви, не е – рече Какаши по повод на бариерата. – Видяхме в спомените ти срещата ти с друга подобна, но се опасявам, че тази ще падне, едва когато решат да я свалят – обясни Хокагето с типично спокоен глас, докато измерваше с поглед ту раздвижилия се враг, ту едва крепящия се на краката си Танамото. – Не може да се биеш така. – отсече накрая и сключи няколко бързи сийла, докато статуята от лед продължаваше с грохот да разтяга крайниците си. – Сърцето ти ще спре само за миг, колкото печатът да се лиши от топло тяло. Ще трябва да ми се довериш и да стиснеш зъби.
Каквото и да им предстоеше, мъжът нямаше да се сърди, че Йоши е останал да му помогне, сега когато целият му отряд вече бе изчезнал от поглед. Но и изобщо не му се искаше чуунинът му да издъхне в кулминационния момент. А по всичко личеше, че той тепърва предстои. Танамото зърна лилавите свектавици само за миг, преди Какаши да е действал. В следващия миг, техниката го удари директно в гърдите, цялото тяло на чуунина изтръпна и се разтресе, и продължи да трепери в конвулсии, дори когато Хокагето отдръпна ръка само секунда по-късно. Жилите на врата му се изопнаха, зъбите му затракаха и само по чудо не си отхапа езика. Електричеството обгърна и разтърси цялото му същество, а кръвта му кипна и спря да тече от повърхностните рани, които бяха напълно обгорени. Но освен заслепяващата болка и шокът, през тялото на Йоши премина още нещо. Усещането за подръпване и благотворния ефект на разлялата се в системата му чакра.
– Стой на щрек, без излишни геройства – занарежда Какаши, подкрепил с ръка все още тресящият се чуунин, чиито спазми започнаха постепенно да преминават. – Ще захраним чудовището с нашата чакра, докато всички успеят да се измъкнат. След това изчезваме, ясен ли съм? – твърдо заяви той, втренчен в очите на подчинения си, който в момента се наслаждаваше на невероятния прилив на адреналин, дошли с райтона.
Но удоволствието отново да се усеща като себе си може би нямаше да трае дълго. Врагът им се готвеше да атакува. И изглежда щеше да е многоброен. От масивното тяло на Gedō Mazō бяха започнали да се отронват и отлюпват фигури, смътно наподобяващи човешки. Сбираха се в основата пред преградата, зад която закачуленият им враг беше приключи с изреждането на сийловете си. Фигурата ги изгледа един почти безкраен миг, след което се завъртя на пети и изчезна в коренищата на огромното дърво. Видяха я само миг по-късно, изкачваща стъблото, към върховете на Такигакуре. Преградата се разпръсна с ефирене леден блясък и звън, а ордата ледени човекоподобни се юрнаха на приливни вълни към Какаши и Йоши, докато статуята зад тях, освободена от преградата, се възправяше във всичките си главозамайващи петдесет метра височина.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V  < 1 2 3
Reply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):