IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
> Офисът на Гилд Мастъра
Хюго Каяте
коментар Mar 28 2019, 09:59 PM
Коментар #1


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Всеки, който стигнеше до средата на подземния тунел, забелязваше по-голяма и по-изящно изработена дървена врата в дясно. Нямаше нужда от табелки и знаци, които да означат, че това бе офисът на Гилд Мастъра.
Помещението зад вратата бе просторно, както размерът ѝ подсказваше. Стаята бе оскъдно обзаведена, но все пак не изглеждаше празна. Красива, но малка и семпла, камина намираща се в ляво, към дъното на стаята, привличаше вниманието на този, който прекрачеше прага. В по-студените месеци тя често биваше запалена, а двете слаби крушки, които по принцип осветяваха кабинета стояха загасени. Повечето от останалите стени бяха покрити с библиотеки или просто няколко рафта с книжа, а тези, които оставаха празни, върху тях имаше окачена някоя картина в тъмни цветове. Срещу камината бе разположено широко бюро, често затрупано с документи, зад което стоеше изящно кресло гледащо към вратата, което лесно можеше да бъде объркано за трон. През повечето време, лидера на гилдията можеше да бъде открит на него, а от другата страна на бюрото имаше два по-обикновени стола за гостите му.
За ръководителя на гилдията се знаеше, че се казва Окуноте Фушиги и е свободно шиноби, успяло да спечели доверието и благоразположението на Юкагето. Откъде идваше и като цяло кой е, не се знаеше. Но всички бяха наясно, че сам изпълнява някои от мисиите, които постъпваха в гилдията, вече двадесет години.
Всеки можеше да се срещне с Фушиги, нямаше записване на час, дори и специфична причина не бе нужна, но все пак хората избягваха да го обезпокояват, някои от проява на респект, други на страх. Все пак от време на време през селото минаваха шинобита, които търсеха нещо по-опасно и по-добре платено от задачите окачени до бара и този тип шинобита не се притесняваха от това да потърсят среща директно с Окуноте.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 28 2019, 10:55 PM
Коментар #2


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Наемническата гилдия на Югакуре не опитваше да се крие и не беше тайна за местните. След като се бе отбила до бунгалото си, за да остави книгите и картата, издирваната се насочи право към нея. С няколко спокойни подпитвания, Киа бе успяла да си осигури необходимата информация, докато се приближаваше към сборището. Вече можеше да извърви пътя дотам и на сън, но този път делата ѝ не я водеха към залата на Хейсетсу. Стълбището за подземията, което и предишните пъти бе видяла, беше по-скоро подканващо, отколкото будещо подозрения и тревоги. Издирваната се отправи решително по него, без да обръща внимание на потенциални погледи, които може би събираше от администрацията на Юга. Почти никакво не обърна и на добре уредените подземия на сборището, които се виеха в търбуха на югачанските земи. Липсата на шинобита беше разбираема, особено на такива, които не носеха банданата на селото. Вероятно малцина бяха рискували да останат след разигралите се събития и бяха използвали възможността да заминат на задача или да се покрият. Това устройваше Киа идеално.
Девойката мимоходом отбеляза оръжейните щандове и сергиите с книжа, и си остави умствена бележка да се погрижи поне за основните си нужди откъм ресурси, докато не се сдобиеше със средства по някакъв начин за нещо по-значително. Но точно към този момент, не новите придобивки я интересуваха, нито пък тривиалните мисии или съмнителната компания, която можеше да открие в една от преустроените каверни. Спря се пред изискано резбованата врата насред тунела и чукна кратко, преди решително да отвори вратата. Беше дошла с една единствена цел и се нуждаеше от цялото си самообладание, за да опита да я постигне. Откровено щеше да е разочарована, ако не успееше, ала не пречеше да опита.
– Фушиги-сан – с равен глас започна още от вратата, вдигнала гордо глава и изопнала рамене, докато си проправяше път навътре в кабинета.
Мъжът зад бюрото вплиташе в себе си достолепие и аурата на кораво копеле, а Киа се бе сблъсквала с такива не веднъж или два пъти. Нямаше лесен начин да пропукаш такава ядка и повечето не завършваха добре, ала издирваната не беше дошла, за да се харесва. И щеше да пробва по единственият начин, който ѝ бе известен – директно и без заобикалки.
– Имам за вас предложение, което няма да можете да откажете – с игрива увереност заяви младата жена, небрежно отпуснала длан на гарда на Фесто, докато сетивата ѝ пъплеха по ръбовете на кабинета и чертите на мъжа срещу нея, за да ги опознае.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Mar 30 2019, 09:27 PM
Коментар #3


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Мека топлина от слабо горящата камина посрещна пристъпилата в офиса Киа.Светлината от пламъците бе фокусирана върху единственото бюро в стаята и достатъчна, за да очертае всеки друг предмет и двете личности в стаята.
Гледката, която посрещна издирваната, бе най-вероятно отдавна забравена. Надвисналата се над бюрото мъжка фигура бе затрупана от всички страни с документи, нещо характерно за офиса на Хокагето, който някога куноичито бе посещавало. Обаче за разлика от Тсунаде, Фушиги не изглеждаше ядосан или стресиран от събраната работа. Той спокойно преглеждаше документите и ги разделяше, дарявайки някои от тях със своя подпис. Въпреки и скучна, той осъзнаваше важността на работата си, затова характерното за кагетата пуфтене нямаше как да бъде забелязано при него.
Присъствието на новодошлата бе отбелязано единствено с отместване на поглед. Може би някой би тълкувал това като пренебрежение, но мъжът можеше да прецени част от намеренията на издирваната с един поглед. Беше очевидно, че не бе дошла да си разменят учтивости, затова продължи със задълженията си и я остави да говори, но беше опроверган отчасти. Беше отделил част от вниманието си за гласа ѝ и очакваше да чуе цялата причина за срещата им, но тя единствено бе загатната. След думите на Киа, ръководителят на гилдията остави писалката си върху бюрото и изпъна гръб върху креслото. Погледа му най-накрая се вдигна и застоя върху слабо осветеното лице пред него.
- Ще се изненадаш, но предложенията започващи по този начин са най-лесните за отхвърляне. Но да не се задълбочаваме върху това, целият съм в слух, Киа Рюуко. – Фушиги имаше каменно изражение и груб, хриптящ глас, който го караше да изглежда по-възрастен дори от колкото лицето и брадата му подсказваха. Въпреки стената, която издигаше още с първите си думи, той не се опитваше да прогони гостенката си. Киа беше права, това не беше човек, който можеше лесно да бъде пречупен, така че щеше да си спести мъки, ако просто се фокусираше върху това да представи възможно най-добре предложението си и да не използва ненужни трикове.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Mar 31 2019, 07:39 PM
Коментар #4


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Киа внимателно плъзна поглед из кабинета, изучавайки го. Беше твърде близък до това, което се очакваше от канцеларията на едно каге, нещо, което издирваната не очакваше от наемническа гилдия. Беше на една стъпка от това да се зачуди кой управлява селото, но в крайна сметка, политиката на Югакуре не ѝ влизаше в работата, а Гари, още от ден първи бе дал да се разбере, че няма да се допитва до мнението ѝ по въпроса с дипломацията и решенията. За нейно успокоение, мъжът зад бюрото очевидно си бе написал домашното и щеше да ѝ спести досадни и ненужни обяснения. Куноичито сви рамене небрежно по повод забележката му и вдъхна с пълни гърди ароматите на стаята.
– Така е, сигурно може и да откажете, но това би било изключително проблемно за мен и ми се ще да го избегнем – отвърна младата жена и кривна устни в усмивка, която не се добра до очите ѝ. – Виждам, че сте зает, ще карам по същество. – продължи Киа, без да откъсва спокойния си, но твърд поглед от изсечените като в камък черти на гилдичаря. – Застояването в селото афектира способностите ми. Нуждая се от треньор. Или поне спаринг партньор. – издирваната вирна рязко показалец, с надежда да пресече всеки опит да бъде прекъсната насред скандалното си предложение, и облиза устни. – Щом знаете коя съм, вероятно осъзнавате, че да се забърквам с местните повече, отколкото вече съм се, не ми е приоритет и бих предпочела да го избегна, доколкото мога. – точните причини за това си бяха за Киа и тя нямаше намерение да ги споделя, но с това се надяваше поне да отговори на въпроса защо той. – Предпочитам и да не издирвам някое от свободните шинобита, които може би се мотаят тук. След събитията от преди известно време, надали са много. А това сигурно е зле за бизнеса. Не искам да отклонявам някой смелчага от преследването на бърза печалба, и съответно – гилдията ви от придобиване на комисионна от изпълнената задача.
Киа остави думите си да увиснат между двамата за миг и повдигна вежда. Действително нямаше представа дали и каква комисионна прибира гилдията за изпълнените мисии. И това не беше точно заплаха или изнудване, куноичито беше напълно искрено в обяснението си. Ако се случешеш да ѝ откаже, да, щеше да отиде и да намери с кого да се сбие, колкото да свали ръждата от ставите си. И макар Бачи да бе казал, че ръката ѝ се нуждаеше от почивка, Киа се нуждаеше от сблъсък, в който да изхвърли фрустрацията си. А и далеч нямаше да се оплаче, ако разполагаше насреща си с човек, който не просто щеше да ѝ бъде партньор, но и ментор. От позицията си, Фушиги можеше да отдаде достатъчно опит и умения, които да са в полза на издирваната. За нея беше очевидно какво щеше да спечели и той, но ако все пак ѝ се налагаше да му го спелува, беше готова за това.
– Е, ако сте приключил за вечерта, може още сега да отидем някъде да разкършим рамене. – довърши тя без да трепне, само за да му покаже, че говори напълно сериозно. Ако беше решил, че се шегува или нещо в това му се стореше смешно, щеше сам да си се смее. – Какво ще кажете, Фушиги-сан?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Apr 1 2019, 09:43 PM
Коментар #5


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




Фушиги изпъна лявата си ръка пред гърдите и постави дясната си върху нея, за да подпре главата си, изпъвайки показалец до слепоочието си. С всяка секунда ставаше все по-трудно да се проследи дали мъжът изпитваше някакъв интерес към този разговор. Предложението ѝ, което почти незабележимо помръдна веждите на ръководителя, бе меко казано неочаквано, но изглежда Окуноте не се бе впечатлил от него. Може би повечето предложения на гостите му бяха изненадващи и бе свикнал, но лесно можеше да се предположи, че също ѝ никой друг до сега не бе представял спаринг със себе си като „предложение, което няма да можете да откажете“.
- Интересно. – коментира първоначално гилд мастъра и разчупи отпочиващата си поза и отново се наведе над един от документите си. Писалката му заработи отново по хартията, а той изглежда бе забравил за съществуването на Киа и нейното предложение. Но изглежда бе ключовата дума, защото след като последваха доста неловки секунди, които по никакъв начин явно не му влияеха на него, той продължи разговора все едно туко що издирваната е спряла да говори.
- Това че аз знам коя си, не работи по същия начин в обратната посока. Избора ти на партньор е, нека го наречем, „интересен“. Преди да съм дал какъвто и да е отговор на въпросите ти, бих искал да разбера по какъв начин си представяш, че аз бих могъл да те обуча и на какво. – мъжът не отделяше поглед от работата си докато говореше. Киа можеше да се надява, че се опитва да я привърше, за да могат да се отправят към гората и да разменят, каквото ѝ да умееше Фушиги.
Огънят в камината се засили и засия малко по-силно, хвърляйки повече светлина върху двете фигури в стаята. Гилд мастърът бе облечен в дълъг черен шлифер и по него не се откриваха никакви оръжия или каквито и да е нинджа принадлежности. Ако не бяха малкото истории около кариерата му на свободно шиноби, никой не би го заподозрял, че е шиноби.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар Apr 2 2019, 09:39 PM
Коментар #6


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,922
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 800
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 400
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя:
Refunded 475 exp



Докато изчакваше търпеливо каквато и да е реакция от страна на гилдичаря, Киа с неприкрито любопитство и може би дори удивлението на малко дете оглеждаше офиса на мъжа. Както той не бе твърде ангажиран от персоната на издирваната, така и тя не прахосваше мигове в изучаване на безстрастните му черти. Присъствието ѝ тук изобщо не беше на живот и смърт, беше по-скоро източник на така желано разнообразие, от което имаше нужда. Разнообразие, което надали някой от местните ѝ познайници щеше да е склонен да предостави. Или да предостави, без да ескалира в неизвестна и тревожна посока.
Не, най-добре бе да се обърне към професионалист, където нищо нямаше да е лично. А неглижиращото отношение на Фушиги не я притесняваше. Киа имаше време. Нощта беше млада, а тя не беше порядъчна госпожица. Можеше да си позволи да изчака спокойно, като не губеше време да разсъждава над това какво толкова интересно намира гилдичарят, че да го повтори два пъти. Издирваната сви рамене.
– Можете да ме научите да се адаптирам – простичко отвърна тя, хвърляйки любопитни погледи на засилилия се огън. Ако това беше намек, че мъжът владее катон и е време Киа да се разкара, успя да пропусне куноичито, което просто го пренебрегна. – Да се изправя срещу опонент, за когото не знам абсолютно нищо, би ми било по-полезно, отколкото срещу някого, когото съм виждала в действие и имам наблюдения върху арсенала им. – Киа въздъхна, все едно ѝ се бе искало да спести конкретното обяснение, но предпочиташе да покаже, че има разумна мотивация зад нестандартното си искане. – Прав сте, знам за вас само това, което селяните ми подшушнаха последните часове. Сега, мога да изгубя време, издирвайки свободно шиноби, с риск да попадна на отрепка, която няма да ми е полезна, или на някой, който твърде скоро ще напусне Югакуре и ще ми е от полза само частично. Или да дойда тук и да опитам да постигна някакво разумно споразумение, което да ми е от полза в дългосрочен план, водена от репутацията ви.
Единственото неудобство, което Киа изпитваше, беше от безполезно висящата си ръка. Девойката внимателно наклони дръжката на Фесто и отпусна и двете си длани върху нея. Реално в момента единствено искаше да извади острието от ножницата му и да се поизпоти честно и почтено в екливия ритъм на стоманена мелодия. Може би дори вдъхвайки в процеса малко живот у все още втрещеното от откритията им оръжие. Самата Киа също още не се бе отърсила и хвърляше всичките си усилия в това да разсее мислите си. Ала не възнамеряваше това да е мимолетна афера. Дългосрочните ѝ планове също включваха Фушиги, стига отново да се окажеше закотвена за по-дълго в Югакуре. Киа се съмняваше, предвид репутацията му, че съпротивата ѝ ще е достатъчна, за да направи първия им сблъсък достатъчно продължителен. Мъжът щеше да си запази изненадите и арсенала дълго време, ако издирваната можеше да съди по слуховете, въпреки странно цивилното му облекло. Лицето му не изглеждаше като такова. И макар Лотоса да имаше номера, твърде невъобразими, за да се подготви за тях, да наточи тялото и сетивата си дотолкова, че да могат да се адаптират ослепително бързо, заедно със стратегията ѝ, щеше да е от огромна полза за куноичито за бъдещите ѝ набези срещу военната машина на Казоу.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хюго Каяте
коментар Apr 3 2019, 07:44 PM
Коментар #7


Суна/Казекаге
Икона на група

Група: Root Admin
Коментари: 4,028
Регистриран: 28-February 10
Потребител No.: 11,415

Информация за героя

Възраст: 27


HP: 602
CH: 620
ST: 800 RM: 28

Сила: 301
Интелект: 310
Воля: 175
Бързина: 400
Статус на героя: Führer, Blessed




- Добър аргумент – отвърна единствено, отдалият се на работата си Фушиги. Вероятно единствено изпитваше издирваната, за да прецени дали е дошла да губи времето и на двама ѝ или зад идеята ѝ всъщност бе вкарана някаква мисъл. В този ред на мисли, не бе трудно да се стигне и до извода, че нарочно бавеше разговора, за да провери дали момичето притежаваше нужното търпение да попие неговия опит.
Поредните неловки секунди се изнизаха, през които гилд мастъра пренареди бюрото си и прибра писалката си, сигнализирайки, че всъщност работният му ден наистина е свършил. Вдигна поглед за втори път към куноичито и я огледа изпитателно, след което се изправи и застана пред бюрото си, скръстил ръце пред гърдите си.
- Не съм добър ментор или спаринг партньор, но щом държиш може да почешем гърбовете си взаимно. – Окуноте наблегна на края на изречението си и сведе вежди, за да забие погледа си по-дълбоко в Киа. Вниманието му вече бе отделено само за нея, така че тя можеше да си препише тази малка победа.
- Щом си обмислила своето предложение, би трябвало да си избрало и мястото, където би искала да се „разкършиш“. Непознат противник ще ти е достатъчно, така че терена е по твой избор. Нямам цяла вечер на разположение, така че за сега предложението ми е само един спаринг, колкото дълъг или къс да е той. – след думите си ръководителя на гилдията веднага повдигна брадичка и вежди, а изражението му ясно гласеше „защо още не си тръгнала“.
За сега, Киа бе получила каквото целеше, а до какво щеше да доведе това в бъдеше бе твърде рано да се спекулира.

Go to the top of the page
 
+Quote Post

Fast ReplyReply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):