IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Скритата лаборатория на Орочимару

3 страници V   1 2 3 >  
Closed TopicStart new topic
> Група едно
Оценка 4 V
Хитогороши Данки...
коментар Sep 2 2013, 07:32 PM
Коментар #1


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Йоши Танамото отмести тежкия камък и пред него се разкри входа към лабораторията. Той бе прекарал в Звука няколко години и знаеше за този проход, затова не му бе много трудно да го открие отново след толкова време. Входа представляваше дълбока тъмна дупка, но по-навътре ставаше не толкова стръмен тунел през който нямаше да е трудно да се слезе. Заедно с него беше Изоре Амо.

Момичето бе разбрало за това начинание на Йоши от самия него. Подтиквана от желанието си да стане специален Джоунин, тя бе уверена че заедно с Танамото и лабораторията със скритите й тайни, тя щеше да се сдобие с желаното приключение и сила. Двамата влязоха без да осъзнават, че открития вход щеше да "покани" няколко неочаквани госта...

Един хитрец на име Сико Ризоно, беше дочул от някъде за начинанието на Йоши. Това го накара да проследи Изоре и Танамото. За жалост обаче когато си пъхаш носа в чуждите дела, може и някой друг да реши да напъха носа си в твойте. И това сега беше Акиоши Накао. Малкото човече имаше много специална причина да проследи именно този човек. Също знаеше за плановете на Йоши, но самия Накао не бе от онзи тип хора (описание на героя). Той бе аутсайдер и затова не можеше от самото начало да скочи с глава напред в това начинание. Причината му да се пресъедини към групата обаче беше най-сериозна измежду всички присъстващи.

Омои Ариса бе едно момиче, което бе изпратено от своето село да набере цветя. Страхотна мисия, която тя с най-голямо удоволствие сега щеше да зареже щом забеляза Йоши Танамото и Изоре Амо да влизат в дупката. След няколко секунди видя и Сико заедно с неговия преследвач. Групата се бяха събрали.


Забраната за одобрение на постовете е махната, докато не срещнете Босът на групата си.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 2 2013, 09:30 PM
Коментар #2


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



-Все така хладно, влажно и пусто. Като в на Тсунаде... портмонето. - обяви Йоши, крачейки смело напред. Изобщо не го болеше, че го следят, пък и не знаеше. Отдавна не бе движил из това място, но изобщо не го биеше носталгия в главата. Даже понякога го побиваха тръпки, като се сетеше странните звуци, чувал из коридорите, тунелите и стаите. -Ако видиш или чуеш нещо странно, пази ми гъза. Тъй де! Гърба! Орочимару обича да напада изотзад. Даже понякога броди гол из базата. - разправяше със спокоен тон Танамото, като изобщо не се трогваше от околната среда, ако изобщо минаваше за околна среда. Чуунина все пак си стоеше с ръка на катаната. Ей така, за по-сигурно. Даже потропваше с палец по "дъното" на дръжката. Като цяло нямаше кой знае колко определена цел тук. Искаше просто да се изправи срещу тиранията на Ото. Едва ли разполагаше със силата да поеме всички сам, но затова пък бе довел Изоре със себе си. Сработваха се сравнително добре, макар да им се налагаше рядко. Тя разполагаше със завиден арсенал от интелект и техники, което я правеше добър партньор. Белокосия се чешеше по носа профилактично и се оглеждаше навсякъде, защото никой не знаеше всичките тайни местенца, на които можеш да сложиш капан или да дебнеш в засада. Мястото си бе голямо и не особено открито, затова във всяка сянка можеше да откриеш гибелта си. Точно затова лилавите очи нон-стоп щъкаха, а ушите му слушаха внимателно. Да те хванат неподготвен си беше голям срам. Йоши нямаше да си позволи такъв лукс.
-Даже нямаме идея какво точно търсим и къде точно отиваме. Обаче! Ще се справим със непосилната задача. Може да намерим пари или жени, или храна! - доволно продължаваше. -Може да се натъкнем даже на някой гид, който да ни упъти... към нещо!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 2 2013, 10:13 PM
Коментар #3


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,713
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




- Важното е да открием НЕЩО! Нещо ЯКО! - подчерта Изоре и закима енергично, докато се стараеше да се движи с темпото на младежа и почти подтичваше след Танамото, което правеше жеста ѝ доста безсмислен. Освен това тунелът, по който се придвижваха бе с известен наклон и трябваше да внимава да не падне. Въпреки това обаче едва се сдържаше да не се затича напред.
Беше изпълнена с ентусиазъм и очакване относно сегашното начинание и не можеше място да си намери от радост, че Йоши бе бил така добър да сподели такова нещо с нея. В Коноха бързо ставаше скучно, а всеки бе чувал по нещо за Отогакуре, така че блондито не можеше да се нарадва на късмета си, че сега имаше възможност не само да провери дали някой от слуховете за тайни лаборатории е верен, а и може би дори собственоръчно да попадне в ситуация, която в крайна сметка да доведе до лагерни истории и легенди.
Ех, мечти.
Поне можеше да се надява, че каквото и да се случеше тук, щеше да натрупа малко положителни активи в шиноби кариерата си. От известно време бе започнала да се надява на промяна в ранга, може би това щеше да ѝ помогне да стане Специален Джоунин? Куноичито се усмихна под нос, представяйки си церемонията по награждаването ѝ.
Това също граничеше с болни амбиции, та може би трябваше да се задоволи с нещо по-скромно. Например...
Приключение!
Епично приключение, което те зарежда с адреналин и след което буквално се радваш, че си жив.
Това вече звучеше достижимо и Амо го усещаше. Витаеше навсякъде във влажния въздух наоколо, сякаш беше пропито през стените, земята и тавана. Усещане за предизвикателство и опасност, която те кара да настръхваш от приятната тръпка на адреналина.
Стъпките им отекваха някак глухо в тъмния тунел и поне засега Изоре не чуваше нищо интересно, но това далеч не я обезсърчаваше.
- Ако са пари, то по-добре да са много пари. А може и някое яко оръжие. Или забранена техника. Или още по-забранена техника - размечтано добавяше куноичито след всяка реплика на Танамото и въздишаше едва чуто.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 3 2013, 07:38 AM
Коментар #4


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Когато човек е свободно шиноби, той придобива определени навици... навици може и да не бяха от първа необходимост за оцеляването му, но все пак често осигуряващи му по-топло легло и по-вкусна храна. Това си бе от значение. Сико може би вече не беше свободно шиноби, но навиците му изобщо не се бяха притъпили. Един от тях бе да забелязва отличаващите се и да им обръща специално внимание. Нямаше конкретна причина да го прави, защото никога не знаеше на какво ще попадне. Въпреки това почти никога не бе съжалявал за този си навик.
Имаше много начини човек да се отличава от останалите. Един бе да е по-умен от тях, но това рядко си личеше ясно. По-често се срещаха хора които бяха много по-тъпи от заобикалящите ги. Отделяйки им повече внимание, Сико лесно научаваше всичко за тях - от моминското име на майка им, до мястото където искат да ги погребат, след като починат. Повечето хора обаче не се отличаваха особено по ум. Отличаваха се с по-дребни неща, като потайност, прекалено често проверяване на малките си чантички, внезапно оглеждане на всеки 3-4 крачки... хората се издаваха по какви ли не начини, когато криеха нещо, а тайните им понякога се оказваха ценни.

Хората които бяха привлякли вниманието на Сико този път, бяха двама подпийнали джуунини в местната кръчма. Не че изглеждаха много странно, но се бяха привели толкова близо един до друг че стана повече от очевидно че крият нещо. Сико веднага се промъкна под прозореца им и седна, опрял гръб на земята. Свали банданата си и постави празната си нинджа чантичка пред себе си. Оставаше само да си постави едно отчаяно изражение и вече изглеждаше съвсем като просяк. Междувременно се заслуша в разговора на Джуунините.
- И все пак не разбирам как са му дали разрешение... - каза единия и въздъхна - На мен никога не биха ми позволили да отида там, а съм джуунин. Джуунините заслужават повече доверие от чуунините, нали. *хлъц*
- Ъ? Кой беше пак тоя? – попита другия. Щом заговори, Сико веднага усети смрад на алкохол.
- Малкия Танамото. Чуунина дето пуснаха да отиде в Оро.
- Оня ли бе? Кога отива?
- Утре сутрин. Ти слушаш ли ме изобщо.
- Слушам те. Е? Какво не му разбираш – втория говореше сякаш всичко му е ясно - Тоя... ъъъ... Йоши, нали? Да. Тоя Йоши просто е платил на правилните хора и това е. Парите движат света, мен слушай. С подкупи е станало.
- Ама това е скрития Звук! – възрази първия. Той изглеждаше съвсем малко по-трезвен – И не просто някаква си поляна, а лабораторията на самия Орочимару. В мига в който Йоши Танамото стъпи там, той веднага ще предаде селото ни. Чел съм му досието. Няколко пъти е бил предател! Изобщо не е трябвало да му позволяват да се върне на това място.
Нещо издрънка. Сико погледна пред себе си и видя краката на някакъв чуунин, който вървеше към тренировъчните площадки. Погледна към чантичката си и видя че в нея се търкаляха 2 рио. Изглежда чуунина пред него наистина го бе помислил за просяк.
- Благословен бъди. – каза Сико с благодарен тон – Само хубави неща да ти се случват днес.
Чуунина просто се усмихна и продължи по пътя си. Сико отново се заслуша в разговора.
- За много пари става тук – говореше по-пияния – Сигурно в тая лаборатория е и съкровищницата на Орочимару. Той 100% е много богат.
- На мен казаха че лабораторията била изоставена. Щяла да е съвсем празна. Не им вярвам! Ако беше празна, тогава никой нямаше да е на зор да ходи там.
- Така си е, така си е. – после *дзън-н-н* - Ха, наздраве.
Изглежда сакето им беше свършило и бяха минали на уиски.

След това Сико си тръгн. Сметна че няма какво повече да чуе.
Бе получил ценна информация и трябваше да реши дали и как да я използва. Първото нещо което направи бе да отиде в най-близката библиотека и да попита дали имат материали за човек на име Орочимару. Беше чувал името, но не знаеше достатъчно за него. Всъщност не знаеше нищо, освен че е S ранг издирвано шиноби. Дадоха му няколко стари вестника и Сико веднага набеляза няколко интересни неща с поглед. Експерименти с чакра, експерименти с гени, експерименти със самият живот. Тоя Орочимару изглежда не е стоял със скръстени ръце. Прочете за изгонването му от селото, за нападенията над коноха... по-натам нямаше нищо интересно.

Ето го и резюмето, което Сико направи в ума си.

Цитат
1 – Орочимару е S ранг издирвано шиноби.
1.1 – Лабораторията му вероятно е много опасно място.
1.2 – Възможно е там да срещна много опасни хора.
1.3 – Възможно е да има и смъртоносни капани.
Извод от 1 – Трябва да стоя настрана от лабораторията.

2 – Орочимару е зъл изобретател, чиито творения могат да донесат само нещастие на света.
2.1 – Работел е в тайна лаборатория, която след това е изоставил.
2.2 – Лабораторията може би пази някои от тайните му, които са зли и опсни.
2.3 – Ще е най-добре за света, ако тези тайни останат завинаги там.
Извод от 2 – Трябва да стоя настрана от лабораторията.

3 – Откритията на Орочимару надхвърлят всяко известно на нормалните шинобита познание.
3.1 – Аз имам много да уча.
3.2 – Ако намеря записките му ще мога да се уча от тях.

Цялостен извод, от 1, 2 и 3 - Трябва да проследя този Йоши Таномото, да вляза в лабораторията на Орочимару, да намеря всички оставени записки и да ги взема за себе си.


Оставаше само да разбере кой е този Йоши. Беше около четири часа следобяд, така че все пак му беше останало някакво време. Сико излезе от библиотеката и се запъти към пощата. От там купи един пощенски плик, една марка и един празен лист. 2-те рио които бе получил като милостиня не му стигнаха за повече. Сико използва химикалките на пощата и написа на листа.

Цитат
„Скъпа Дороти.

Аз и майка ти сме добре. Фермата е добре. Кравите са добре. Понито ти също е добре.
Разкажи ни за себе си. Успя ли вече да станеш генин? Как е да си нинджа? Успя ли да си намериш нови приятели.
Липсваш ни много. Ела ни на гости някой път.

С огромна обич – Татко.”


Така. Това беше достатъчно. После Сико просто прибра писмото, залепи марката за плика и запечата самия плик. Мигове след това вече бе излязъл от пощата и се бе запътил към хотела на селото. Там го посрещна разпределителя.
- Здравейте. Имам мисия да доставям писма. Трябва да намеря някой си Йоши Тамамамуто.
- Танамото, не Танамамуто – поправо го мъжа зад плота – Сещам се за кого говориш.
- В коя стая мога да го намеря.
- В никоя! Така и не си взе една.
- Но... – Сико прозвуча отчаян – Мисията няма да свърши докато не му предам писмото.
- Хммм. Обикновено се мотае на тренировъчната си площадка. Попитай за площадката на Аюми сенсей.
Сико благодари и се запъти към площадките. Не му отне много време да намери правилното място. Там намери и момче, отговарящо на описанието на Йоши. Все пак Сико трябваше да се увери, затова го приближи.
- Йоши Танамото?
- Същия. Не. Чакай... Зависи кой пита. – отвърна Йошито.
- Имам мисия да доставям писма. Това писмо е за теб.
- За мен? Кой пък се е сетил да ми пише?
- Не знам. Няма подател. – отвърна Сико.
- Е... – Йоши се усмихна радостно – Дано да е вкусно.
- Моля? – попита Сико объркано.
- Тоест да е *за* нещо вкусно. Абе, просто давай писмото.
Сико подаде плика, махна за довиждане и си тръгна.

Ето че вече знаеше как изглежда Йоши. Знаеше и кога ще тръгне. Беше фасулска работа да го проследи.

На другата сутрин Сико стана рано и приготви багажа си за дълго пътешествие. Взе си храна, взе си оръжия, взе си и бинтове, в случай че му потрябват. После просто застана близо до портата и зачака.... и зачака.......... и зачака.......
Минаха 3 часа. Чак в 10 и половина Йоши наистина се зададе по улицата, тръгвайки към портата. Нима това значеше „сутрин” за него!? Мързел! Лентяй! 10:30 си е почти обед!
Сико се изправи и излезе от портата, докато Йоши още беше с около 500 метра назад. След това Сико зави настрани, затича се към едно дърво, покатери се и се скри в короната му. От там той се зазяпа към изхода на селото и зачака Йоши.
Не след дълго чуунина излезе. Ама че бавно вървеше. Изобщо не си даваше зор. После.... БАМ! Без никакво предупреждение и никаква причина, онзи започна да тича с около 35 – 40 километра в час – скоростта която обикновените хора смятат за най-бърза възможна за човек изобщо. Разликата бе че нормалните хора я постигаха максимум за 100 метра, а тоя май смяташе да мине така целия път.

Сико почака малко да се отдалечи, след което слезе от дървото, изпсува под носа си и също се затича. Ама че темпо! Невъзможно беше да го поддържа за повече от километър, пък какво оставаше за целия път. Лудост!
Скоро влязоха в гората. Там Сико често губеше поглед от напредналия Йоши и му се налагаше да разчита следите в земята за да избере правилния път. Не след дълго обаче, той стигна до една полянка, където Йоши беше спрял. Веднага се прикова за едно дебело дърво и се скри.
На полянката имаше и друго момиче – същинска красавица, направо котенце.
Двамата тръгнаха заедно... чакай! Към Отогакуре!? Но пазачите не казаха нищо за момиче! Никой не я е пускал до лабораторията! Нима тя също нарушаваше правилата?
Както и да е. Темпото на Йоши стана много по-спокойно след като вече вървеше заедно с момичето. През останалата част от пътя Сико ги следва без никакви проблеми. Дори на моменти си позволяваше да поспре, за да отпие от термоса си с вкусен чай – зелен + мента.

След доста време достигнаха до тайния проход. Скалата изглеждаше съвсем обикновена, но щом Йоши я отмести се разкри стълбище с равни стени. Добре направено! Бива си ги хората на Орочимару.
Сико почака двайсетина минути след като Йоши и момичето влязоха и самият той тръгна към прохода. Не се опитваше да се крие, защото изобщо не очакваше че наблизо може да има и други хора. Влезе в тунела и се устреми надолу по стълбите.

Скоро той чу гласовете им, затова забави собственото си темпо. Все още не беше сигурен дали иска да ги заговаря, или изобщо да им позволява да го видят. Йоши може и да не изглеждаше като портаджия, но за момичето нищо не се знаеше.
Е.. планът на Сико щеше да е перфектен, ако не го следяха. За негово нещастие обаче, много скоро щяха да го настигнат и да го издадат.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 3 2013, 03:11 PM
Коментар #5


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



През този ден Накао чувстваше една остра и убийствена болка в главата, която се появяваше на моменти. Това усещане го караше да се разхожда на различни места, само и само да се разсее и да забрави за него. Е, не се получи много добре. Въпреки всяка смяна на местоположението болката си появяваше веднъж на около 15 минути. Понякога се завръщаше по-бързо, понякога се забавяше няколко минути. Каквото и да се случеше, нямаше все още онзи голям удар, преносно казано, който да го разсее от тази агония.
По неговия път не се срещна с никого, което абсолютно подпомагаше това болката да се разраства с всеки изминал момент. Какво да се прави? Имаше и такива дни. Проблемът беше, че тази болка го бе обхванала още от сутринта и не спираше дори сега. Естествено, когато слънчевите лъчи се появиха над тъмната земя, агонията бе доста по-малка, но с всяка минута, с всяка секунда ставаше по- унищожаваща всичко. Тя пречеше на генина да мисли трезво. Е, да, определено нямаше много за мислене през този период от време, но той се стараеше да използва ума си в всеки един момент.
Едно от любимите му занимания беше да разучава невинните минувачи, които срещаше. Опитваше се да разбере за техния живот. Да осъзнае дали те са сираци или са щастливи от досега си със семейството. Дали са силни или са пресни-пресни в шиноби работите. Дали са добродушни или са зли. Ето такива неща.
След като мина през много места, главно по пазарната улица, Накао се почувства отегчен. Където и да ходеше, каквото и да правеше, нищо не можеше да го разсее. Говореше си с хората, питаше, правеше, струваше, но в крайна сметка не само, че главата му вече едва ли не пулсираше, но и скуката завладяваше света. Тя бе като тъмен облак, който обхващаше всичко и всички. Е, светът около генина беше точно такъв- тъмен, мрачен, сив. Трябваше му да намери нещо за развлечение, да направи нещо различно, да разнообрази.
Естествено той реши първо да се справи с болката в тиквата си, а после с останалото.
Пътя му на болка го заведе до местната библиотека. В нея той можеше да намери нещо интересно за някого, да набара някакъв интересен материал, който да го накара да забрави за агонията.
Накао обожаваше странностите. Той обичаше да чете за разни аномалии, които все още не бяха разбрани. От чудовища до извънземни, от странни места, на които се случват разни незнайни неща, до съкровища. Ако беше успял да открие някакво четиво за нещо такова, може би щеше да се спаси. Естествено, можеше да стане и по-зле с оглед на факта, че не е добра идея да се чете при болна глава. О, да, генинът щеше да поеме този риск с оглед на моментното състояние.
Той отвори вратата и с леко скърцане тя се отвори. Както обикновено, в тази библиотека беше по-тихо отколкото ако нямаше никого. Беше eдва ли не прекалено тихо.
Навътре имаше едно бюро отрупано с книги, а зад него стоеше ниска дебела женица, която изглеждаше изключително добронамерена.
Накао се приближи към нея, приемайки, че тя е един вид продавачка:
-Добър ден! Бих искал материали, независимо какви, за някакви аномалии. Знаете, разни странности- кръгове в почвата и т.н.
-А, да момент!
Женицата се наведе, започна нещо да рови и извади стар вестник.
-Мисля, че това ще е добро. Давам ти едно, ако после искаш, ела. Можеш да седнеш някъде.- жената посочи масички и столчета, по които бяха седнали хора, завряли носове по книги, вестници, листа и т.н.
Накао седна и зачете неговото си.
Няколко минути по-късно той забеляза нещо изключително интересно. Един младеж, вероятно по-голям от него, разлистваше някакви материали изключително заинтересуван и съсредоточен. Сякаш беше като хрътка, душеща за нещо интересно- парче месо или може би търсеше престъпник.
Наистина той беше като че ли прекалено съсредоточен.
Младият генин стана и отново отиде при жената:
-Извинете, видя ми се интересно, за какво чете онзи младеж там?- той посочи към Сико
-Той ли? Хмм... искаше нещо за онзи негодник Орочимару... ужасен човек наистина.
Името прокънтя в главата на Накао все едно бе изкрещяно на мегафон.
-Благодаря ви.
Младежът се върна над своите четива и помисли. Орочимару... онзи човек. Убиецът, предателят, може би един от най-силните. Накао презираше това име. Незадруго, не защото искаше мир, макар че искаше, колкото за... възможността. Колкото за предположението. Да, според него именно злото шиноби беше най-големия заподозрян за убийството на родителите си. Именно той беше най-голямата възможност да е направил това жестоко и брутално дело. Именно той... Орочимару...
За какво му беше на това хлапе да чете именно за него? Едва ли много хора го правеха? Защо ли той искаше? Защо ли?
Не само това- за какво му е на момче на неговата възраст подобни материали? Дали не гонеше нещо?
Накао реши да провери и той. Отиде за трети път при женицата, носещ старите вестници:
-Ето ви ги тези. Може ли да ми дадете това, което чете онзи човек? Имате ли копия?
-Разбира се !
Малко по-късно генинът четеше същото, което и Сико. Естествено, той би трябвало да бъде много пред него, затова младото момче се стараеше да чете като машина. Разбра много неща, но те не му помогнаха за абсолютно нищо. Смисъл, да той прочете всичко, макар и отгоре-отгоре, но не знаеше какво търси.
Той стана и се приближи към Сико. Стараеше се да остане незабелязан, но да вижда. И, да . Видя, че той чете главно за лабораторията. Определено, тя беше главното и най-интересното и същественото от всичко в материалите.
След като осъзна това, Накао се върна при своите нещица и зачете всичко за лабораторита много бързо. И тогава осъзна- ами ако той я беше намерил? Ами ако това хлапе знаеше къде е лабораторията? Ако се получеше? Тогава, Накао щеше да стигне до отмъщението. Той нямаше и малка представа как е осъзнал всичко това о тези мижави факти. Досега никога не бе мислил за отмъщение, но в случая може би щеше да се получи чудесно! Само че трябваше да е сигурен. Неговите мисли бяха прекъснати от отекващи стъпки. Следваното момче стана и върна материалите след което бързо-бързо напусна библиотеката. Същото направи и другото. Тогава то усети, че най-накрая болката бе изчезнала, а с нея и скуката и отегчеността
Сико бе следван постоянно. От хотела до площадката. На нея той се срещна с непознато за другото генинче момче? Какво ли правеше там. След дългия странен разговор следваният младеж връчи някакво писмо на странника и си тръгна. През цялото следване Накао се прокрадваше из сенките, криеше се зад дърветата, но не изпусна нито едно действие. Да, недочуваше разговорите, но те не бяха чак толкова важни.
Вечерта, когато Сико си се прибра в стаята Накао отиде при човека зад рецепцията няколко минути по-късно:
-Добър ден! Бих искал да знам, в скоро време да е идвал приятеля ми- генинът започна да го описва дълго и продължително
-А, да, прибра се буквално преди няколко минути.
-Аха, а да ми кажете в коя стая?
-Да, момент..- мъжът разгледа туй -онуй и каза една цифра.
-Благодаря Ви много! Вижте... искам да го изненадам, но искам да знам дали той ще излиза някъде. Бихте ли се качили да го попитате? Много е важно да знам, за да се подготвя с подаръците и така нататък.
-О, добре. Няма проблем. Значи да го питам дали ще излиза, така ли?
-Да и ако каже да, кога ще е...
-Добре, чакайте ме тук, сега ще го питам.
Мъжът се отмести и започна да крачи нагоре по стълбите.
След няколко минути се върна:
-Да утре ще излезе сутринта.
-А в колко часа?
-Към 7.
-Благодаря ви много. Как го накарахте да каже?
-Казах му че оправяме стаите, когато излезе човека и се инетресуваме!
-Ха, браво! Благодаря ви пак! Лек ден, мерси за помощта.
-Няма проблем, моето момче!
Накао напусна сградата и си отиде в своя дом.
На другата сутрин той се събуди рано сутринта към 6. Оправи се, изми се, взе си всичко необходимо, като взе повече от обикновено и тръгна към хотела на Сико. Беше си взел дори храна, ако се наложеше наистина да ходи в лабораторията. Щом стигна часа беше 7. Генинът се скри зад едно дърво, вгледан право във входа на хотела. Надяваше се да не го е изпуснал, защото тогава всичко свършваше. С всяка минута той се отчайваше все повече и повече, но слава богу половин час по-късно момчето, което търсеше, излезе и закрачи. Накао го следваше като бродеше из сенките. Той се надяваше да е прав, че то може би е намерило лабораторията. Тогава можеше да си отмъсти по най-добрия начин. Дори и да не намереше Орочимару, поне щеше да открие интересни неща. Все пак, злият гений е бил правил различни опити.
Няколко минути по-късно, Сико стоеше до портите и гледаше към селото. Накао се бе скрил зад едно дърво и се взираше.
Така стоя цели 3 часа, когато изведнъж следвания генин се изстреля навън и изчезна.
Генинът се паникьоса- беше изгубил шанса си завинаги. Точно когато щеше да си тръгва той забеляза приидващият Йоши. Да, момчето, с което Сико говореше. Може би са се оговаряли за нещо. Може би не беше изгубено всичко!
След като момчето излезе извън селото , Накао се приближи до портите и погледна. Йоши започна да тича със свръх бързина към гората, но от Сико нямаше и следа. И тогава и той се показа. Някъде из гората се появи на пътеката и се затича. Да не би и той да следеше някой? Но тогава защо говореха? Една ли имаше значение. Генинът се почувства зле, тъй като се надявше да е само той и следвания от него, хем за да не обяснява, хем и защото все още не обичаше да се среща с много непознати. Да, преди да стане генин беше зле, а след това се пооправи и започна да търпи срещите с хора, но все още не се бе отърсил от тази странна един вид фобия.
Накао започна да следва Сико максимално бързо. Той беше бърз и понякога се затрудняваше следеното.
Малко по-късно момчето се скри зад едно дърво. Да, това доказваше, че и той следи някой, който очевадно беше момчето, с които се бе срещнал на площадката миналия ден.
Малко след това о-големия генин отново тръгна. Този път не тичаше, а ходеше по-скоро, макар на моменти да потичваше леко, а други да спираше изцяло.
Минаха през една поляна, а малко по-късно стигнаха до едно място.
Там Сико отново се скри и същото направи и Накао зад едно дърво. И видя нещо много интересно. Той не само имаше пряка видимост към неговия си човек, но и виждаше момче и момиче по-напред. Единия беше онзи от площадката, а другия- едно момиче. Малко по-късно Йоши премести скалата и се откри тунел надолу. Йоши слезе по стълбището, следван и от дамата.
Тогава вече Сико се откри абсолютно. Очевидно не знаеше, че е следен, защото застана по средата на пътеката и ходеше към прохода.
Накао се приближи още повече и се скри зад по-близко дърво.
Момчето слезе по надолу по стълбите. Това беше шанса за другия генин.
Той се приближи и разгледа тунела. Е вече беше 99 процента прав. Сико бе открил лабораторията на Орочимару, същото и двете личности, които той е следял, а сега и Накао. Отмъщението беше близо.
Щом шумните отекващи стъпки на Сико заглъхнаха напълно, младежа зачака и няколко минути по-късно стъпи на първата стълба, готов за това, което щеше да види долу.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 3 2013, 05:10 PM
Коментар #6


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,444
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



A challenge I sense.

Когато отиде да си вземе мисия, брюнетката имаше едно наум - да служи вярно на родината, да подпомага пенсионери или подрастващи, да убива петглави змейове, тормозещи невинни девици или да яхне изчезващ вид еднорог и да се понесат към хоризонта. Не си представяше Тсунаде да я погледне пренебрежително, да я замери с пет разноцветни папки и да й каже да си избере сама мисия. Още повече пък не очакваше в петте папки да има мисии от типа на: лепене на плочки в банята на Шизуне, миене на купички в Ичираку, кастриране на бездомни кучета и котки и убиване на плъхове в канализацията. Бидейки със здрав разум, Ариса - с грозна зелена папка под ръка, се запъти към гората в покрайнините на Коноха, с опърпана, случайно намерена на улицата - кошница, да събира диви цветя.
Събираше си миролюбиво цветенца (повечето ги мачкаше от гняв), когато, както си беше поседнала на сянка, прикривана от един храст, на фона на спокойната природа се появиха две фигури. Много съмнителни фигури. И Омои вероятно щеше да ги игнорира - да ги остави да продължат по пътя си, защото кой реално обичаше да се меша със съмнителни персонажи?
Само дето, Ариса беше от редките хора, заразени с простащина до немай къде и, докато през главата й трябваше да минават мисли от типа на: Тези изглеждат силни, по-добре да не им се мешам, или - Какво ли има зад този камък, който така целенасочено преместиха?, тя си мислеше едно единствено нещо: Нъхъхъхъх, тея май ще се клецат, льек.
Но докато беше проста - не беше воайор. Или поне не в сегашния случай - и двамата не бяха нейн тип. За това ги остави да си вършат мръсотиите в пещерата и продължи да събира случайно попаднали в гората кокиченца, докато си тананикаше "Зайченцето бяло" далеч от общоприетия тон.
Изминаха няколко минути, песента вече бе сменена на "Мама ми купи днес" и девойката все така усърдно събираше цветенца и ги мяташе небрежно в кошницата. Докато един познат -Сико- не мина с танцувална стъпка покрай скривалището й, естествено без да я забележи, и -о, колко си личаха намеренията му- продължи по същия път, по който бяха тръгнали двамата съмнителни персонажа от преди малко. Чувството на любопитство нарастваше в куноичито за сметка на задължителното събиране на цветя. Но краката й все така не помръдваха, колкото и да се опитваше ментално да се насили да влезе и да разбере какво е това, което привиква всички тези цветущи личности.
Помисли, премисли и реши да се върне към мисията си - не беше принц на бял кон, както й се искаше, но пак й бе възложена мисия и дългът изискваше да я изкара до край. Тогава мина и още един тип, който - както Сико гонеше предишните, така и той гонеше... явно - Сико. Е, това беше.
Метна кошницата в едната посока, разпилявайки малкото намачкани до неузнаваемост цветя, запрати всички, без едно, кокиченца - в другата и се разкри пред света. Или по-точно пред зейналата тъмна дупка, защото другите явно бяха сложили турбо обувките и отдавна не се намираха на полянката.
Пое си няколко дълбоки глътки въздух, урегулира туптенето на сърцето си и с бойна крачка влезе в неизвестното. А кокиченцето? Имаше намерения при първа възможност да го окачи зад ухото на Сико, с думите: Ех, че си китна, Сикана. И да изръси някоя друга простотия по пътя, с надеждата да не бъде убита от новооткритите си спътници.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 3 2013, 07:12 PM
Коментар #7


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Слизайки все по-надолу, Сико все по-ясно осъзнаваше избора който се надигаше пред него. Той можеше да продължи да се крие от Йоши, или да се покаже и да върви с него. Ако продължеше да се крие, тогава щеше да му е по-лесно да пренася злите записки на злия Орочимару из злата лаборатория. Това обаче беше вариант само ако изобщо не се срещаше с Йоши. Срещнеше ли се с него по-навътре в лабораторията, това щеше да значи само 1 - Йоши щеше да го сметне за предател на коноха и за звукар. Сико не беше слаб, но все пак бе на ниво генин, а Йоши и русата бяха чуунини. Щяха да го спукат от бой. Ако обаче се разкриеше веднага, той щеше да си спести боя, но щеше да му се налага да пази в тайна търсенето на записките... това щеше да го затрудни малко, но нямаше да го спре.
Той побърза по стълбите, без да се старае да пази тишина.
- Еей! Изчакайте малко. - говореше, но не смееше да вика прекалено силно. Страх го беше че ще го чуе не който трябва. Щом настигна Йоши и Амо, той ги поздрави с ръка.
- Здрасти. Помниш ли ме? Казвам се Сико... последвах те дотук. - После се огледа все едно си няма и представа къде е - Това място изглежда страшничко. Къде сме?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 3 2013, 11:01 PM
Коментар #8


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Йоши и Амо бяха насред тъмния тунел когато пред тях по верижна реакция започвайки от самия вход, започнаха да се запалват множество факли разположени на метър и половина една от друга. Факлите бяха разположени в две редици като бе предвидено лявата и дясната страна да са добре осветени, за да се вижда в центъра. Йоши си спомняше макар и бегло това място. Ако продължаха право напред щяха да попаднат в центъра на лабораторията, от която щяха да могат да свият наляво. Ако го направеха, щяха да се появяват в една от стаичките, които Орочимару някога бе използвал за да направи един от свойте генини истинска машина за убиване. Името на този генин обаче в момента бе избягало от ума на Танамото.

Сико и Ариса в момента бяха заедно и щяха да настигнат Йоши и Изоре. Накао се движеше зад тях, но все още не го бяха забелязали. Антисоциалния Накао трябваше да синхронизира стъпките си с тези на Сико и Ариса ако искаше да не го чуят как се приближава зад тях.


Общо взето след този пост можете да опишете мястото, което споменах че ще ви заведе Йоши до него. Харесва ми креативността на групата ви, дано не се загуби по-нататък.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 4 2013, 02:52 PM
Коментар #9


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



Накао все още бродеше плахо по стълбите. През по-голямата част от времето те бяха обзети от пълен мрак и момчето от време на време се спъваше.
Преследвачът вече не чуваше шума на стъпки от неговата жертва, което го караше вече да ходи съвсем спокойно, с нормална скорост.
Време за губене вече нямаше. Щом генинът стигнеше мястото, към което ходеше, и което предполагаше, че реално е лаборатория, която е била в притежание на Орочимару, той трябваше да си разкрие картите. Не знаеше как ще го приемат другите, как ще им се представи и те какво ще направят. Може би Сико щеше да подпали моторетката и щеше да крещи, отваряйки си устата като ханджийска порта. Едва ли щеше обаче да стане така, с оглед на факта, че и той преследваше онова момче, което Накао зърна на площадката. Така става като си бъркаш нещата в чужди дела. Нямаше да се учуди, ако и самия Накао в момента бе следван от някого.
Сърцето на младежа биеше като обезумяло. Той чувстваше някаква превъзбуда като за милиони. Искаше му се по-бързо да стигне, затова забърза ход.
Подскачаше съвсем леко, наподобявайки пасяща газела или антилопа, но се стараеше да вдига възможно най-малко шум. Това място безспорно не беше негова територия и той трябваше да се съобразява с това. Трябваше да си е отворил очите на четири, да внимава, да мисли, да забелязва и най-малкия детайл. За да направеше това, беше нужно да активира сетивата си и да ги използва във всеки един, дори нищожен момент. Иначе кръвта му можеше да обагри стъпалата още преди дори да е навлязъл в лабораторията. А това не биваше да стане. Накао нямаше да го позволи. Би жертвал всичко, но нямаше да позволи да се случва подобно нещо. Напротив- щеше да внимава и да не се интересува от нещо освен от това, за което ле дошъл в тази влажна и хладна лаборатория, макар дори да не беше все още стъпил в нея.
Малко по-късно покрай Накао мина едно странно момиче. То държеше някакво растение в ръчичка, но от бързината не видя що е то. Тя премина и отмина без да каже и думичка на младежа. Беше доста странно, но вече все пак беше ясно. В купона се присъединяваше нова личност.
Дамата слезе надолу и се изгуби от погледа на генина. А той пък продължаваше бавно и спокойно да слиза все по-надолу и по-надолу без да мисли за нищо друго.
Няколко минути по-късно се случи нещо още по-заинтригуващо интереса му. Чуха се стъпки, но не от обикновено ходене- някой тичаше. И то тичаше, ама не на пръсти така че да се прикрие, а напротив- сякаш се стараеше да бъде чут. Броени секунди по-късно се чу глас. Някой разговаряше с някого другиго, но дълго време имаше само монолог. Кой ли тичаше? Сико или може би момичето, което мина край Накао? Едва ли щеше да се разбере толкова лесно.
Младежът продължи да чува по-късно стъпки, но вече с нормално темпо. Е, разбира се, нишката беше изгубена. Тези стъпки, разговори и прочие можеше да бъде от всеки. Сигурно вече Накао беше единствения незабелязан. Вероятно... Е, да, момичето, което мина покрай него, едва ли не го е видяла, но тя очевидно имаше някаква по-важна работа и не се заинтересува. Та какво можеше да бъде по-важно от това, че някой също е научил тайната на лабораторията? Защо ли момичето толкова бързаше, че сякаш не забеляза генинчето? Дали тя знаеше какво прави? Дали не беше обладана? Отговор имаше- нямам си и идея.
Да се върнем на това, че Накао бе единствения "почти" незабелязан. Това беше предимството, от което може би всеки трябваше да има нужда.
Поради тази причина той се опитваше да си остане такъв. Опита се да започни шума от всяка стъпка. Всички ходеници образуваха нещо като мелодия.
Така генина се опита да стъпва всеки път, когато трябваше друг. Беше близо, така че не биваше да се издава по шума. Трябваше да не се чува, затова синхронизираше своите стъпки с тези на пичовете пред него. Е, или поне се опитваше, но в началото се получаваше. Къде ли щеше да го заведат стълбите? Кога ли щеше да стигне до желаното от него място? Кога ли...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 4 2013, 07:00 PM
Коментар #10


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Танамото се стъписа. Бяха проследени до място, което доста хора искаха да видят, но не предполагаха колко капризна и глупава амбиция е това. Е, феновете на извратени филми и психопатите щяха да одобрят обстановката и историята на леговището, но по-нормалните щяха да настръхват като си спомнеха какви работи са се случвали тука. Поне при Йоши беше така.
-Онова писмо беше безкрайно безвкусно. Нито подправки, нито запръжка, нищичко. - засече го Чуунина. -Как няма да те помня. Не се опитвай да готвиш хартия никога повече, без да знаеш как става! - започна да го нарежда белокосия. Беше ужасно изнервен, когато прочете писмото, реши че е от бял шоколад и го задъвка, а после глътна, с надежда поне да има наркотичен ефект. Уви, беше си просто писмо, което даже не бе за него. Танамото така и не стопли защо Сико му го даде, но не му пукаше. Сега също и не стопляше колко е кофти, че са ги проследили.
-Нямаш идея в каква опасност се намираш, бидейки тук. - напълно промени тона си Йоши. -Това място е толкова опасно, че даже аз не можах да го осъзная. За четири години. Разбираш ли? Четири години тук и едва ли знам и половината за базата. Да не говорим, че в някои от стаите се влиза, само ако имаш "записан час" да го кажем. Хората излизат с различен поглед от тези стаи. Понякога съм си мислел, че експериментира направо с душите им. Не си чувал подобни писъци никога. Даже не можеш да си ги представиш. Понякога даже не можеш да спиш. Понякога... Понякога даже не мога да заспя. - приключи с тирадата си Чуунина. Той стискаше дръжката на катаната си доста сериозно. Даже сам не се усещаше. Миг по-късно въздъхна и се усмихна.
-И ти си тука за парите и жените, а? Мръснииииик! - доволно приказваше Танамото. -Спокойно. Ще намерим все нещо и за теб. Току виж се показал Орочимару. Май си негов тип. И ми дължиш нещо вкусно заради писмото. Така реших.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 4 2013, 09:25 PM
Коментар #11


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



// Приемам че факлите са си вече запалени като идвам, затова не се стряскам от запалването им.

Сико се усмихваше притеснено. Малки тръпчици полазваха гърба му докато Йоши го оглеждаше. Как ли щеше да го посрещне? Дали щеше да го сметне, за предател, или просто за глупак, който търси смъртта си. Или пък... може би щеше да се досети за истинският му план. Тази мисъл хич не се харесваше на Сико
Йоши го посрещна учудващо топло. Генина чак се стресна. После Йоши заговори за писмото. Как го се е опитал да го изяде и... Шегуваше ли се!? Тоя да не е някакъв кръгъл глупак!? Как изобщо подобен човек е станал чуунин... не! Как изобщо е станал шиноби. Сико просто му се усмихваше, но вътрешно вече съжаляваше че го е заговорил. Усмихваше се, защото... какво друго можеше да направи? Да си в отбор с някой чак толкова тъп, при условие че сте на толкова опасно място... самоубийство. Сико вече си преставяше как ще отвори вратата зад която са лошите, само за да пита дали имат бисквитки... Точно така. Трябваше да го зареже. Природен закон е, че тъпият прецаква отбора. В природата това ще е вълк който избързва и предупреждава жертвата преди нападението, а при хората имаше толкова много варианти че да ти се завие свят. Това се случва непрекъснато и навсякъде (например в тийм 2) и единственото спасение е...

Тогава Йоши промени тона си.
Сериозността, притъпената тъга, страха, срама, яда към тези хора, яда към самият себе си... толкова много емоции в толкова тихи думи. Кръвта на Сико се смръзна и той дори не усети как челюстта му клюмва надолу. Сико не разбираше Йоши, не разбираше станалото, не разбираше нищичко. Можеше само да наблюдава човека пред себе си и да се чуди какво изобщо би могло да го промени толкова много.
За миг Сико дори се разколеба в целите си. Наистина ли искаше и той да се захваща с толкова опасни и зли експерименти? Наистина ли му беше необходимо нещо такова. Да, можеше да постигне много чрез това, но трябваше и да жертва нещо ценно в замяна - невинноста си. Така започнаха неговите колебания.
"Значи затова слагаш глупавата фасада, а? Удобна маска, наистина. Дори ти се връзвах досега..." - си мислеше. Сети се да затвори устата си и си придаде малко по-сериозно и не чак толкова стреснато изражение - "Е... време е и аз да сложа своята маска."

Йоши тъкмо бе свършил описанието си и на лицето му отново се бе появило глупавото, но щастливо изражение. Сико го погледа още секунда, след което преглътна шумно насъбралата се в устата му слюнка.
- Орочимару... S ранк издирваното шиноби!? - попита стреснато - Но това място изглежда изоставено... макар че дори така е адски зловещо. - Сико визираше паяжините по стените и тавана, както и насъбралата се прах. Личеше си че никой не е стъпвал тук от много време. И все пак нещо го дразнеше - светлините. - Вие ли запалихте факлите? Не трябваше да го правите. Привличат прекалено много внимание. - Сико обаче си имаше цел за постигане. Нямаше да стигне далеч с празни приказки. Трябваше да засегне темата, или никога нямаше да сложи ръце върху записките... ако изобщо бяха оставени такива. - А стаите? За кои стаи става дума? Ще ми ги покажеш ли?
В крайна сметка Сико реши да ги потърси. Щеше да отложи колебанията си за по-късно, когато е далеч от това гадно място и в безопасност.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 4 2013, 09:30 PM
Коментар #12


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,713
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Когато първата факла се бе запалила, Изоре млъкна насред поредното изречение, което се канеше да каже и с едно ловко движение издърпа двата сая, заставайки нащрек. Запалването на всяка една факла по-напред я накара да затаи дъх и да усети как сърцето ѝ забърза леко ритъма си, изпълвайки я с вълнение. Какво се случваше? Дали някой не ги очакваше или това си бе просто автоматична система?
Светлината им даваше възможност да огледат по-добре коридора и сега той ѝ изглеждаше дори още по-злокобен от преди малко. Нищо чудно наоколо да бе пълно с капани и кой знае какво още, затова щеше да е по-добре да мине в режим на пълна бойна готовност.
След като в продължение на няколко секунди нищо не се случи, блондито все пак реши да си довърши мисълта и тъкмо отвори уста, измучавайки едно тихо „Муаа, Йошии, това нормално ли е или...“, когато зад гърба си чу шум от стъпки и откъслечни думи. Идващият изобщо не си правеше труда да прикрива придвижването си и не бе трудно да се разбере на какво разстояние се намира приблизително.
Изоре се извъртя назад, готова да атакува евентуалният враг, който нищо чудно да се окажеше някое S-ранг издирвано шиноби, когато от мрака внезапно се показа едно донякъде познато лице, което я накара да отпусне малко стойката си и да зяпне. На всичкото отгоре, новопоявилият се младеж не бе сам, а с момиче, като при това и двамата носеха банданите на Коноха.
Изненадата от тази среща бе толкова голяма, че за момент дори самият Йоши явно не знаеше какво да каже, а единственото, което Амо можеше да направи беше да продължи да седи и да зяпа тъпо двамата новодошли, несигурна какво точно да предприеме.
Едва след като младежът се представи, една камбанка в главата ѝ зазвъня предупредително и Изоре присви очи подозрително, намесвайки се в разговора между Йоши и, както изглеждаше, преследвача им.
- Сико ли? – възкликна малко по-високо, отколкото ѝ се искаше тя и се намръщи сама на себе си. – Не съм ли те виждала някъде? Определено съм! Познат си ми! - секунда мълчание, примесено с още по-подозрителен поглед, след което показалецът ѝ рязко се стрелна в посока на Ризоно. Гласът ѝ се повиши с още няколко октави, а думите ѝ не спираха да се леят. – ДА! ТИ СИ! ЗНАЕХ СИ! Беше в онази страна с джуджетата... И ни следиш?! Подло! Много подло! И що за въпрос? Разбира се, че не ние запалихме факлите. Сами си се палнаха... Явно в Звука имат добра автоматична система за запалване на факли.
Вероятно беше предизвикала потресени погледи, но в момента не ѝ пукаше особено. Обърна се към момичето и след като я подложи и нея на подозрителния оглед, изтърси:
- А ти коя си и защо си тук? М? И ти ли ни следиш? И до кога, за Бога, ще стоим на едно място? Да вървим!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 4 2013, 10:33 PM
Коментар #13


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,444
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Явно само ми се е сторило, че някой го следва, мислеше брюнетката, докато целенасочено гонеше Сико, кокиченце все така намиращо се в ръката й, с една единствена мисия: да се озове зад ухото му.
Догони го, та даже и влезе в крачка с него. И въпреки това не си казаха нищо. Не че това й пречеше да забърза темпото, да го изпревари и, докато той си говореше с някакви хора (толкова бързо ли свършиха?!) да сложи внимателно кокичето зад ухото му и най-накрая, след толкова време чакане, да изрече репетираните думи:
- Ех, че си китна, Сикана... - и да се разсмее просташки, с привкус на грухтене и нелицеприятно задъхване. В следствие на което, осъзна, че може би, съвсем неволно, бе прекъснала някакъв жизненоважен разговор. Може би сивокосият им разясняваше за Орочимару, измисляше боен план или пък разказваше нещо също толкова заинтригуващо. Брюнетката се заслуша и остана меко казано разочарована. Представите й бяха разбити.
- Ама, че си дълбок. - измърмори ядосано под нос, и побутна с пръст кокиченцето, което още малко и щеше да падне. - Пази си цветята! - сгълча набързо Ризоно, сложила ръце заплашително на хълбоци, нехаеща, че може би вдига ненужна врява на опасно място.
После се заблея нанякъде и речта на русокосата дори не влезе през едното ухо, че да излезе през другото. Поне докато не бе насочена конкретно към особата й.
Как така дали ги следи? Че за какво й е да им гледа мръсотиите? За каква я смяташе тази?
Възмущението си изрази чрез отлично издържано театрално ахване, като за допълване на картината постави ръце пред устата си и опули комично очи.
- Аз?! Да ви следя? Моля ви се, госпожице, аз съм само една цветарка. Събирах си диви цветя в кошницата ей там навън - пред входа, когато видях този млад, начумерен господин - метна поглед към Сико, едвам сдържайки се да не се разхили за пореден път. - и цветарската ми душа нямаше да ми даде мира, докато не върна усмивката на лицето му. Та затова, сега, в този момент, аз съм тук, с вас - чрез това кокиченце аз връщам щастието на това младо момче.
Последва пауза, вероятно защото появилата се от нищото Ариса бе изръсила куп простотии - а хората не очакваха да чуят това, когато се намират в ситуация като сегашната. И когато тишината ставаше тегава, куноичито се засмя гръмко и тупна русокоската по гърба.
- Шегувам се. Тук съм, за да разбера какво е това мистериозно място. Аз обичам загадки! Хайде - да вървим!
И погледна другото момиче с поглед пълен с очакване, сякаш й казваше, че: да, можеш да тръгваш вече, имаш моето позволение.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 5 2013, 03:13 PM
Коментар #14


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



Накао продължи да броди из тъмните стълби и да си мисли за нещата , които би срещнал там. Той се чудеше колко ли още щяха да продължат тези стълби. И най-важното- колко ли ще е мъчително качването нагоре... определено щяха да дишат като морени кучета или по-скоро- като морени скумрии.
След още няколко крачки нещо в обстановката се промени! Да, определено имаше нещо странно, нещо което досега го нямаше, нещо едва ли не заплашително. След още няколко стъпчици Накао го осъзна- светлина! Светлина! Господ е казал "Нека бъде светлина!". Е, в този момент Господ щеше да се гордее с генинчето. Лицето му бе озарено от светлина, буквално и преносно, най-вече защото това показваше, че беше стигнал.
Имаше и друго различно- думите. Да, няколко дълбоки гласове се чуваха по-надолу. Явно, беше стигнал до пичовете!
След още няколко стъпки пред него се показа големия коридор. Точно там се бяха събрали всички чеда, които генинът бе видял съвсем малко по-рано. Те разговаряха и ръкомахаха. Целият коридор бе осветен от множество факли, разположени на равни разстояния и по двете стени.
Накао се бе скрил на ъгъла между кривите стълби и началото на коридора. Неговото присъствие трябваше да остане в тайна все още. С това той щеше да спечели много неща. Именно това беше неговото предимство за момента.
Той бе чул някой от думите и разбра, че Йоши знаеше това място. Тоест знаеше най-много с оглед на лудите събрали се на него. Някой от думите, разбира се , останаха неразбрани, но едва ли е имало нещо по-важно от това, което бе чул.
Сега му оставаше само да направи така че да бъде при тях, но незабелязан. Или поне да бъде опит. Момчето разгледа нещата около себе си:
След стълбите, началото на коридора беше от нещо като врата. Знаете обаче, липсваше такава. По скоро само с формата. Абе, нещо като арка. След нея започваше мястото, на което се бяха събрали младежите. И тогава му хрумна- след арката от страната на коридора, имаше още разстояние нагоре и оттам започваше тавана. Тоест той беше достатъчно висок така че да се чува и да се вижда и поне при късмет- да не бъде видян.
Накао насочи чакра към ръцете си и се набра. Трябваше да има много късмет та да успееше да остане незабелязан. След като се набра, той насочи чакра и към краката и към ръцете и се изкачи до тавана. Да, оттам той имаше прекрасна видимост и слух към ставащото под него. Накао застана в стойка "спайдър-мен се катери по таван" и започна да ходи така гледайки надолу. Малко след това се бе озовал точна над младежите. Дали го бяха забелязали? Или така щеше да прекара по-голямата част от разходката?
Не се стигна време за този отговор. Причината беше невероятната мисъл, която нахлу като гръм в главата на младежа. Ами ако случайно го зърнаха. Нямаше дори да има време да обясни. Щяха да го разпорят като прасе. Щяха да го смятат за враг и нямаше и да се замислят, а директно бам с чука по тиквата.
Трябваше да се представи сега, сега беше точния момент за действие.
Генинът се дръпна с няколко спайди крачки назад, така че да бъде на безопасно място от подсичане на глава. На Накао не му се искаше, но просто нямаше друг избор. Сега или никога. Той просто все така стоейки си на тавана рече:
-Добър ден и от мен!
Всички погледи се насочиха назад и след още малко секунди вече бяха към тавана. Трябваше да се бърза, затова генинът просто скочи със салто долу и преди някой да е предприел действия, които нямаше да свършат добре, той обясни:
-Ти- Накао посочи с пръст към Сико- не си единствения преследвач тук, приятелю! Аз съм тук също, внимавай повече другия път! И съм дошъл за тайните на Орочимару... да , искам тайните му!-излъга генинът
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 5 2013, 04:33 PM
Коментар #15


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Реакция към Изоре Амо:

Русокосата кукличка най-после отвори устата си... говорейки на висок глас:
- Сико ли? – възкликна малко по-високо, отколкото й се искаше и се намръщи сама на себе си. – Не съм ли те виждала някъде? Определено съм! Познат си ми!
Сико и без това беше на нокти, но щом я чу да говори за него, при това с такава сила на гласа, той направо подскочи. Правеше всичко възможно да си спомни лицето й, но фактите си бяха факти - той никога не я бе виждал през живота си. Определено щеше да запомни мацка с такива... очи. Започна да се притеснява. Да не би пък тя да имаше нещо общо с Кири и да знаеше че е избягал от там? Може би бе виждала снимка, или нещо такова. Но тя е конохчанка. Не би трябвало да има проблем с това, нали?
- ДА! ТИ СИ! ЗНАЕХ СИ! Беше в онази страна с джуджетата... И ни следиш?! Подло! Много подло! - ако допреди малко гласът й беше просто по-висок, то сега беше гръмогласен. Сико веднага се приведе напред и сложи пръст пред устата си, правейки едно "Шшш!", но тя продължаваше да говори за джуджетата. Ама че откачена история!
Сико, разбира се, си нямаше и понятие за недуразумението. Нямаше си и понятие че преди него е имало друг Сико Ризоно, който е изглеждал по същия начин като него, имал е същия глас и дори е имал доста подобен характер. Другия Сико Ризоно е бил Сунаджия, а след това Конохчанин. После е станал свободно шиноби, а няколко години след това е умрял в околностите на Киригакуре... няма свидетели които да разкажат как и защо е умрял.
И все пак, в периода в който другия Сико е бил свободно шиноби, той се е запознал с Изоре Амо, докато те са били на едно откачено пътешествие в друго измерение (тоест малко след като са се наяли с халюциногенни гъби) и там се е бил рамо до рамо с нея срещу орди от немъртви. Това обаче се отнася за другия Сико. Сикото, когото Амо е познавала. Човекът пред нея, макар да носеше същото име, същия образ и същия характер, беше различен и си нямаше представа коя е тя. Е... случват се и такива неща, нали?
Сико се опита да каже нещо, но гласа му беше толкова тих на фона на нейния че не се чу нищо от думите "Съжалявам, бъркаш ме с някого."
Русото момиче продължаваше:
- И що за въпрос? Разбира се, че не ние запалихме факлите. Сами си се палнаха... Явно в Звука имат добра автоматична система за запалване на факли.
- Шшш! - изшътка още веднъж Сико, макар че тя вече говореше малко по-тихо. Амо май напълно го игнорираше. Изобщо не показа че е обърнала внимание на шъткането му. Отговора й обаче, хич не беше напразен. Момчето веднага започна да мисли върху тази "автоматична система" с която се бяха запалили факлите и в крайна сметка реши, че това обяснение е прекалено наивно. Не че не беше възможно да се създаде такава система, но вероятността някой да ги беше запалил ръчно бе далеч по-голяма. Или някой друг конохчанин ги беше проследил, или... лабораторията изобщо не беше изоставена.
Тревогите веднага превзеха ума на момчето.

Реакция към Омой Ариса:

Мигове след това, той чу стъпки зад себе си. Какво!? Значи това беше човека запалил факлите? И сега този човек бе отрязъл единственият им път за бягство (щото Сико не знаеше че има и други пътища). Лошо! Много лошо.
Сико се извъртя рязко и се приготви да вдигне гарда си, когато... кокиче....
....
.......
Пред лицето му, се размахваше кокиче. Нежните ръце на Ариса го окачиха за ухото му и тя заговори шеговито.
- Ех, че си китна, Сикана...
После се разсмя просташки, с привкус на грухтене и нелицеприятно задъхване.
"Генджуцу !!?" си мислеше Сико. Нима бе възможно да има друга причина да види Ариса на гадно място като това? Но не беше генджуцу... никой генджуцо мастър нямаше чак толкова развито въображение за да имитира поведението на човек като Ариса. Дори самата тя надали щеше да успее. Не ставаше въпрос за думите й, а за малките неща в поведението, като смеха, стойката, изражението... всички те бяха прекалено... Арисини.
- Ама, че си дълбок. - каза изведнъж тя, при което Сико просто не издържа и се засмя. Не. Това е неточно казано. Смях е когато използваш цялата мощ на белите си дробове. Сико правеше нещо средно между хихикане, кискане, кикотене и гаргара. Последното беше защото се задави в собствената си слюнка. - Пази си цветята! - му нареди Ариса. Сико й отвърна с усмивка, въпреки че ставаше дума за едно единствено цвете.
Странно бе как появата само на един единствен човек можеше да го накара да се хили дори когато е на място като това. Беше приятно и отпускащо.
После, по отговора на Ариса, осъзна че Амо й е задала въпрос. Изобщо не беше чул тази част. Изглежда наистина бе задълбал прекалено надълбоко в мислите си. Малко след това чу как Ариса говори за него.
- ...когато видях този млад, начумерен господин - метна поглед към Сико, едвам сдържайки се да не се разхили за пореден път. - и цветарската ми душа нямаше да ми даде мира, докато не върна усмивката на лицето му. Та затова, сега, в този момент, аз съм тук, с вас - чрез това кокиченце аз връщам щастието на това младо момче.
"Как можеше някой да е чак толкова голям сладур!?" - си помисли той, след което се зачуди дали е казал това на глас. Вгледа стреснато в израженията на всички наоколо, за да провери. Никаква реакция. Изглежда все пак го бе казал само в ума си.
За няколко мига той се зачуди дали не е влюбен. Видя Ариса в по-друга светлина и разбира се, се изчерви като домат.
Вгледа се в нея. С оранжево-кафявата си коса, детинската си усмивка и невинните кафяви очи... наистина? Как можеше някой да е чак такъв сладур? На всичко отгоре беше и съвсем малко по-дребничка (само с 1 сантиметър), а не стърчеше с цяла глава над нисичкия Сико. Беше просто перфектна!
Мига, обаче отмина и той отново си спомни къде се намира. Не му беше сега времето да мисли за подобни неща. Трябваше да е нащрек. Трябваше да е готов за опасностите. Вече знаеше че не Ариса беше запалила факлите. Беше някой друг. Кой ли го бе направил?

Реакция към Акиоши Накао:

-Добър ден и от мен!
Каза глас от някъде. Този път Сико се стресна наистина силно, тъй като не беше чул никакви стъпки от никъде - ясен занк че някой се е промъквал към тях. Обърна се рязко към стълбите и приклекна готов да се хвърли напред. Ръката му сама намери пътя към дръжката на катаната. Беше напълно готов за атака, само че... нямаше кого да атакува. Стълбището беше съвсем празно. Сико повдигна вежди очудено, но не свали гарда си нито за миг. Обходи мястото с поглед и чак тогава видя Накао, залепен за тавана като някакъв пълзящ хищник. Ако внезапното заговаряне беше странно, то позицията в която се намираше Накао беше направо крийпърска.
- Ти - каза влечугоподобното момче, гледайки право към Сико. В отговор Сико измъкна катаната си с 5 сантиметра напред. Момчето пък скочи от тавана и се приземи на краката си - не си единствения преследвач тук, приятелю! Аз съм тук също, внимавай повече другия път!
Чак сега Сико забеляза конохчанската бандана на момчето. Тоя наистина го следваше чак от Коноха. По начина по който говореше обаче, не се разбираше дали е приятел, или враг. Подозрителния Сико бе по-скоро склонен да предположи че е враг.
- И съм дошъл за тайните на Орочимару... да , искам тайните му!
Тогава Сико осъзна истината. Тези думи... беше грешка че Накао ги изрече. Сико също искаше тези тайни, но нито за миг не си помисли да казва това на глас. Самото изричане на тези думи си беше вид предателство към селото. Имаше само една възможна причина конохчанин да казва подобно нещо пред съселяните си, без страх че ще го сметнат за предател и тази причина бе че смята да ги убие веднага след това. Сико нямаше да му прави проблем за самите тайни, но хич не му харесваше идеята че Накао всеки момент може да го нападне, а изричането на последните думи, в нормална ситуация, значеше именно това. Сико рязко извади катаната си. Изражението му беше лишено от всякакво колебание - виждаше се само чиста решителност и готовност за убийсто.
- Предател! Само да си мръднал и ще те нарежа! - каза Сико. Беше сериозен.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 6 2013, 12:50 AM
Коментар #16


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Акиоши не можеше да се спъва в тъмното, защото факлите осветяваха пътя му. Даже и да искаше, трудно можеше да се спъне в правата земя, да не говорим че той се приближаваше бавно и безшумно. С подобна предпазливост беше невъзможно да се спънеш. Въпреки всичко, стратегията му да се слее с ехото от чуждите стъпки му позволяваше да остане все така "почти" незабелязан. Накао имаше успеш да остане неутралния персонаж в групата. След малко се размина с цветарката, но това не бе нещо което имаше особенна важност. Момичето изглежда бе решило да не разкрива присъствието му на останалите. Защо ли го правеше?
Ключова дума: Ехо

Танамото се бе отдал на спомени за лабораторията и това, което бе някога. Вкуса на писмото остави неприятен вкус на хартия в устата му, но това не беше нещо което не можеше да се отмие с някоя случайна отвара намерена във въпросната лаборатория.

Сико и Йоши се бяха отдали на разговор. Обменянето на опит и опознаването на съотборника винаги беше полезно. Защо обаче Сико имаше това натрапчиво усещане всеки път когато погледнеше огъня на факлите? Усмивката на Йоши го караше да поглежда на всеки четири секунди към някоя светлина макар и за миг. Това обаче беше само в плюс докато ходеха, защото в следващия миг очите му видяха нещо, заради което си заслужаваха да спрат. За пръв път попадаха пред врата. Беше стоманена и с табела в центъра на 20 сантиметра под центъра на горната каса. Гласеше: "Абуми вектор 2"...

Изоре пък бързо си спомни кой е Сико. Йоши, Сико и Изоре бяха заедно.

Докато Сико размишляваше дали да спомене за находката си (вратата), Ариса бе открила голямата част от група 1: Йоши, Сико и Изоре. Тя също се пресъедини към тях, но подобно на другите също не бе видяла вратата. А тя си беше кажи-речи на 2 метра от тях.

Групата се събра в пълен състав, когато Накао настигна цветарката и изведнъж се появи... от тавана. Вече всички бяха заедно и само от Сико зависеше дали ще отворят вратата или ще продължат разходката си в тъмния тунел. Но Акиоши се бе насадил умишлено в неудобна ситуация. Беше се появил внезапно и навсичкото отгоре бе признал, че следва групата им. Това бе крайно подозрително и затова Ризоно моментално го посрещна по подходящия начин. Вместо да стане член на група едно, Накао си навлече гнева им? Въпроса бе как щяха да реагират и останалите.

Възможности:
А: Нападате Накао и го елиминирате от групата
Б: Влизате през вратата. Отключена е. Ако вземете това решение, чакате разказвач след като сте се изредили всички.
В: Продължавате нататък и Накао става част от групата и вече ще бъдете в пълен състав, освен ако някой не реши да се отцепи от групата.
Пример: Може двама да влязат, а другите да продължат. Възможно е. Това, че сте една група в момента, не означава че не може да сформирате нови групи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 6 2013, 04:01 PM
Коментар #17


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



-Въпроса не е колко съм дълбок аз, а колко си тясна ти. - намигна Йоши на Ариса. -Орочимару обича писъците, пък да си призная - аз също. - доволен разказваше за фетишите си Чуунина, уж на Ариса, но всички го чуваха. Ситуацията беше доста странна. Следяха ги двама до тук. Сико изскочи от нищото, после се появи и тази мацка. Нищо чудно още някой да ги следеше. Пък с това ехо, вероятно вече знаеха, че са тук, ако имаше кой да го узнае. Йоши имаше кофти вкус в устата си вече. Затова и преглътна и метна по един поглед на всички присъстващи.
Изоре беше човека, на когото можеше да се довери най-много в момента. Беше се доказала като добър войн, умен човек и добра компания. Идеална комбинация. Сико беше изключително съмнителен и крайно подозрителен. Изглеждаше и резервиран и винаги си подготвяше нещата от далече. На човек с толкова много кроежи, което се разбираше по очите и лицето му, нямаше как да повярва лесно. Особено когато го бе прецакал да изяде парче хартия, с надеждата да е шоколад. Ариса - явно би си допаднал с нея, защото беше почти същия кретен като него, обаче с едни гърди напред. Обаче познаваше Сико, което хем й вземаше точки, хем пък даваше на него. Акиоши. Този пък от къде се взе? Йоши го видя как се появява и започва да се обяснява. Изведнъж стана много драматично. Захвърчаха закани, завадиха се катани, предстояха от кръв фонтани.
-Ало, ало! - рече Йоши. -Колкото и да съм тъп, ако този малък тип имаше силата да ни убие, щеше да го направи, преди да ни се представи.
Той се погрижи да е в удобна позиция, за спиране на офанзивни действия, както и за предприемане на такива. Акиоши изглеждаше прекалено малък, за да е тръгнал след нечии тайни изследвания, камо ли пък да е достатъчно корав да се справи с четиримата от групата наведнъж. Вярно, външността лъжеше, обаче Танамото вярваше на вътрешното си предчувствие. Не че щеше да се довери и на него де. Той беше най-подозрителния до тук, но нямаше вид на отроче на Звука.
-Което ти не направи всъщност. - рече Танамото. -Я си изпей песничката, за да не се направя, че си връзвам връзките, каквито нямам, докато моя пощальон проверява дали ставаш за точене на остриета.
Танамото гледаше към новодошлия с доста изпитателен поглед. Ако го усетеше, че лъже, щеше да го разпори преди Сико пак да си изкара катаната, ако изобщо я прибереше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акиоши Накао
коментар Sep 7 2013, 06:09 PM
Коментар #18


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 258
Регистриран: 10-July 12
Град: София
Потребител No.: 12,435

Информация за героя

Възраст: 15


HP: 64
CH: 46
ST: 62 RM: 11

Сила: 32
Интелект: 23
Воля: 21
Бързина: 31



Накао повдигна вежди и се замисли. Нещата започнаха да стават неприятни за него и още съвсем малко и можеше да станат грозни. Толкова хора сигурно са умирали тук, е може би всеки момент щеше да има и още един. Този един щеше да е първият вероятно от много време насам.
Главно, времето, прекарано между въпроса на Йоши и отговора на генина, беше само и единствено от мислене. Заслужаваше ли си да каже истината и да търпи отговорите и може би подмазването и успокояването един вид от неговите "колеги"? Или може би беше длъжен да се опита да ги измами още веднъж, с чист риск да останат парчета от него по целия под? Преди да слезе в лабораторията Накао се надяваше да не се налага да мисли над този въпрос. Е, в крайна сметка, желанието му не се сбъдна. Но какво трябваше да стори?
Не се знаеше... единственото, което бе сигурно, бе че ако го усетеха да лъже щеше да бъде мъртъв. Трябваше да бъде много убедителен , но за бога, трудно е да се лъже на детектор на лъжата, защото Танамото изглеждаше точно като такъв. Малко хора успяваха да лъжат толкова добре, че да не остава и капка съмнение.
А защо Накао не искаше да разказва историята си на пичовете? Първо, защото хората започваха да се държат различно, започваха да се подмазват един вид, да се правят на особено мили. Второ, генинът самия мразеше да говори за това... просто не му беше комфортно да го прави.
Именно за това Накао реши да избере вариант 1. Трябваше да каже. Незадруго, а защото тези хора заслужаваха да го чуят. Те бяха дошли някои насляпо в едно от най-опасните места на света. Те трябваше и заслужаваха да разберат.
Младежът си пое леко въздух и заговори, гледайки последователно към всички, както учител към клас ученици:
-Добре, добре. Името ми е Накао. Акиоши Накао. Това е първото, което бе искано от мене. А сега песента, както ти я нарече- той погледна продължително към Йоши- родителите ми загинаха преди много години. Има... вероятности, човекът, който ги е... който го е извършил да е именно... Орочимару. Тук съм за мъст!- Накао отново си пое въздух и продължи- А защо не ви казах ли? - в гласа му имаше немалка нотка ярост и злоба- Защото хора умират всеки ден! Приятели, семейство... но това не значи нищо. Аз съм загубил родителите си... и както добре виждате, нямам чак толкова големи проблеми с това...
Генинът зачака отговорите на колегите му, гледайки злобно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 7 2013, 07:00 PM
Коментар #19


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,713
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Подозрителният поглед, насочен към Ариса, поомекна, след което премина в развеселен. Омои беше преминала теста и получаваше положителна оценка от страна на Изоре – тоест нямаше да се налага да отговаря повече пред строгия ѝ взор на още по-строги въпроси. На Сико обаче се понацупи малко, все пак той се правеше, че не я помни, а Амо бе убедена не на сто, а на хиляда и сто процента, че той също я позна, ама нарочно се направи, което беше невъзпитано дори по нейните собствени критерии. Което беше нелепо, защото Изоре рядко се вписваше в графата „ Възпитани Хора“.
Поредният новопоявил се персонаж обаче дори на йота не се доближаваше до въпросната графа. Неочакваната му проява накара Изоре да активира строгия си поглед отново и да хване по-здраво оръжията си, които вече и без това си бяха в ръцете ѝ, и за разлика от останалите в групата изобщо не се замисли, а ги насочи предупредително в посока на натрапника. Не скочи в атака, въпреки че всеки инстинкт я караше да направи точно това, може би единствено заради реакцията на Йоши. Това обаче не означаваше, че приема появата на непознатия младеж спокойно – беше настръхнала като дива котка, готова да разкъсва във всеки момент. Гледаше, както се оказа – Накао – и мълчаливо изслуша разговора между него и Танамото. Не се намеси нито веднъж, но вътрешно се издразни неимоверно много. Не стига, че малкият натрапник ги бе проследил, най-вероятно чак от Коноха до тук, ами си позволяваше да говори по този начин на цялата група. Що за нахалство?
Вътрешно ѝ вреше и кипеше и затова изобщо не смени бойната стойка. Накао си беше спечелил огромна черна точка в черното тефтерче на Амо и щеше да му се наложи да се постарае много, преди тя да бъде заличена, ако изобщо това се случеше някога.
Освен това Изоре беше ядосана и на себе си, че двамата с Йоши не бяха по-предпазливи в пътя си до тук. Ако се бяха оглеждали малко повече преди да дойдат, сега най-вероятно нямаше да стоят в зловещия коридор и да водят след себе си трима ... генини сигурно, хм? Дали изобщо можеха да се грижат за себе си?
„Особено ти“, помисли си раздразнено Амо и изгледа намръщено Накао от главата до петите. Думите му звучаха наивно, а и си противоречаха. Изоре разбираше донякъде, че смъртта на родителите му бе станала причина за неприятното поведение на конохчанина, но не проумяваше защо той се държеше така с хора от собственото си село, при положение, че им се беше натрапил и по-лошото – че ги бе следял. Това момче нямаше ли чувство за самосъхранение? Ами ако Танамото не бе реагирал така спокойно? Ако някой от събралите се сметнеше, че външният вид на Накао е просто хенге на някой от Звука?
- Ако държиш да си тук в момента, внимавай как се държиш – измърмори все така раздразнено куноичито тихо, но достатъчно, за да бъде чута от всички. Искаше ѝ се да добави и „Ако искаш да си тръгнеш от тук жив, хехе“ или „Не гледай толко‘ злобно, ако искаш да продължиш да виждаш“, но реши, че това ще прозвучи прекалено и си замълча тактично.
И все пак, стига Накао да действаше по-спокойно, най-вероятно гневът ѝ щеше да се изпари по същия внезапен начин, по който се бе появил, но това зависеше единствено от генина.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 8 2013, 12:58 PM
Коментар #20


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,444
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Толкова много думи бяха произнесени, толкова речи -някои по-сърцераздирателни от други- изказани, а Ариса гледаше с празен поглед една неуместно прелитаща муха, докато привидно си бъркаше в ухото с кутре (а всъщност така си се почесваше докато беше разсеяна).
Беше изслушала началото на Йошиевата реч, но понеже нямаше интерес към нещата, които го възбуждат, завъртя глава настрани и заби поглед в случайна точка на стената. Не й се случваше за пръв път от както групичката се събра да игнорира нечии усилия да се изяви като оратор, за това ни най-малко не се притесни, че може да нарани нечии деликатни чувства.
Очудващо - Сико мълчеше, вместо от устата му да се изсипе порой от "мъдри" слова. За сметка на това, новодошлият -Какао?- го замести достойно с реч, толкова пламенна и пропита с тъга, че ако на светлокосата реално й пукаше за чуждите нещастия - щеше да пророни сълзичка или две. Обаче не й пукаше и имаше всякакво намерение това й нежелание да симпатизира на временните й съотборници да бъде ясно разбрано.
- Наистина много тъжно, че нямаш родители. Само дето повече от половин Коноха също няма, така че не си никак специален.
Девойката бе дошла - поне първоначално, с цел да събира изтормозени горски цветенца. Целите й се промениха, след като стана свидетел на евентуалното уединение на сивокосия и блондинката, в последствие довело до събирането на купчина странни хора, които вероятно нямаха нищо общо един с друг, на това страшно и забравено от Бога място.
Говорейки за русокоската - харесваше я. Но нямаше какво да й каже; поне не и за момента. Само й кимна с половинчата усмивка, но имаше усещането, че ще се разберат - момичешки работи.
Йоши говореше много и то ненужни неща, а Какао просто беше съмнителен. Очертаваше се и досаден и склонен към драматизирането тип.
Като цяло групичката допадаше на Ариса и цветята и кошницата, нехайно захвърлени на тревата - бяха официално забравени.
Почака малко, поослуша се, но сякаш всички се интересуваха повече от присъствието на Накао и падението му от небесата, отколкото местоположението им. И фактът, че ако имаше някой - отдавна да е разбрал за присъствието им. Благодарности на Танамото, който явно си падаше гръмогласен.
И понеже никой не искаше да предприеме нещо, а на краката й взе да им става студено, брюнетката се нагърби с тежката задача да размърда групата.
- Аз предлагам да ... вървим!
Реално нямаше никакъв план за действие - както винаги действаше прибързано и необмислено, но винаги до сега й се беше получавало - защо да не й се получеше и сега?
Нямаше претенции за следващия им ход - щеше да се съгласи с всичко, стига да се размърдаха по-скоро и да останеше жива (по възможност без да губи крайници по трасето).

//Ще съм признателна ако намалите аквата до минимум - тоест не я ползвате въобще. Аз си ценя зрението, благодаря ви.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V   1 2 3 >
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):