IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Скритата лаборатория на Орочимару

3 страници V  < 1 2 3  
Closed TopicStart new topic
> Група едно
Оценка 4 V
Изоре Амо
коментар Sep 15 2013, 04:52 PM
Коментар #41


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,713
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




На допир, прахът е толкова странен. Противоречив. В първия момент пръстите ти сякаш докосват нещо от най-скъпа и фина материя, а в следващия вече кихаш, кашляш и сумтиш, заради прахоляка, който сам си вдигнал, когато си решил да проявиш неблагоразумието да развалиш съвършената му структура.
Изоре кихна веднъж, кихна и втори път, докато ръцете ѝ бавно сваляха мръсотията от резервоара. Въпреки че светлината в стаята беше лоша и почти нищо не се виждаше от съда пред нея, любопитството я караше да продължи да събаря праха и да се чуди за съдържанието на стъкларията.
- Какво по дяволите... – прошепна несигурно под нос, когато отвъд стъклото, точно срещу нея се появи някакъв обект, странно наподобяващ...
Присви очи за секунда, опитвайки се да различи какъв бе точно предмета, носещ се в резервоара. Отне ѝ още една да различи отделните очертания и да установи, че обектът бе сравнително кръгъл. След още една, дръпна ръце и ужасено отстъпи назад. Дори не усети кога спря да диша.
Имаше нуждата да изкрещи, усети го, когато гърлото ѝ се сви болезнено, а стомахът ѝ се преобърна. Въздържа се и единствено преглътна сухо. Последното нещо, което бе очаквала да намери в резервоара, беше глава. Истинска, съвсем реална, човешка глава! На всичкото отгоре, въпросното нещо подскачаше леко в съда и сякаш всяка секунда щеше да започне да се хили и да ѝ се плези насреща.
- Ах... – сети се, че ако не иска да припадне и да се изложи здравата пред всички тук, трябва да диша, затова се постара да си поеме дълбока глътка въздух.
Явно действията ѝ не останаха тайна за останалите присъстващи тук, защото Сико се бе приближил до нея и ѝ говореше. Не че блондито чуваше и думичка от това, което казваше, беше прекалено заета да се опитва да си възвърне самообладанието. Върна я писъкът на Ризоно. Да, глава. Яко, а?
После Изоре разклати собствената си русокоса главица наляво и надясно и след като установи, че отделеният крайник все пак няма да изскочи насреща ѝ, си отдъхна. Все пак беше шиноби и трябваше да се справя с шока бързо, ако не искаше да загуби живота си по някакъв безкрайно глупав начин. Като например инфаркт при близка среща с обезглавена... е, добре де, с глава, чието обезглавено тяло явно липсваше. Поради липсата на добри светлинни ефекти, куноичито не можа да различи чия би могла да е въпросната глава, та затова може би нямаше да е зле да се допита до второ мнение. Естествено, първата ѝ мисъл беше да каже на Йоши.
- Ако сте разгледали стаята, да вървим. Имам лошо предчувствие – обади се самият той в този момент. Явно имаше доста засилени пророчески дарби или просто бе успял да види главата... Не, едва ли. В такъв случай сигурно и той самият щеше да изкоментира нещо. И да пусне някаква шега, вероятно. Най-вероятно дори не бе забелязал откритието ѝ.
Изоре успя единствено да се изправи, да погледне към него и да измучи едно „А-а-а“ в отговор на репликата му, преди от някъде да се появи някаква врата и само за едно мигване, Йоши вече беше изчезнал.
Още едно мигване и Изоре преглътна сухо отново. Вратата или стената, или каквото беше там, все още си стоеше на мястото и по-всяка вероятност Танамото бе останал от другата страна.
- Ъъъъ.... – куноичито премигна тъпо срещу мястото, където до преди минута бе стояло сивокосото шиноби и преглътна отново. Надявайки се, че той е добре, русокоската завъртя глава наляво и надясно, в търсене на нещо, което би могло да ѝ бъде от полза.
„Добре де, просто трябва да измислим как да отворим отново прохода и всичко ще бъде наред. Мда. Наред“.
Хубаво беше да се опитва да мисли за нещо положително или поне нещо, което да ѝ подскаже, че не се намират в толкова прецакано положение, колкото изглеждаше. Със затварянето на вратата обаче, на Амо ѝ се струваше, че помещението бе станало по-тъмно, тъй като бяха загубили светлината, идваща и от коридора.
- Добре-е, без паника! – измърмори под нос русокосото куноичи, докато се чудеше какво ли биха могли да предприемат.
Завъртя глава наляво, а после и надясно и изведнъж замръзна.
По гърба ѝ пробягаха най-зловещите тръпки, които бе изпитвала напоследък, когато в стаята се чу съвсем тихо пропукване. Звукът дойде откъм центъра на помещението, което означаваше само едно...
Изоре се обърна бавно и се втренчи в стъклото, делящо ги от злокобната глава.
- Мисля, че е добре да измислим как по-бързо да се разкараме от тук – промълви отнесено тя, загледана в тънката пукнатина, правеща си път по гладката повърхност на резервоара.

Странно, много странно.
Какво бе причинило този неочакван развой на събитията? По какъв начин бяха активирали капана?
„Ти си виновна“, проговори едно тънко гласче в съзнанието ѝ и Изоре преглътна отново. Дали с опитите си да „почисти“ резервоара не бе прецакала нещо? Или просто заради цялостното невнимание на групата, някой друг бе активирал нещо и сега четиримата конохчани, начело с нея самата, бяха затворени в една стая с чупещ се съд, в който подскачаше отрязана глава, която по всяка вероятност беше жива и сигурно щеше да се опита да ги атакува по някакъв начин. Въпросите изникваха един след друг, а отговор не идваше от никъде.
Единственият човек тук, когото Изоре познаваше добре и който можеше да попита за съвет, бе блокиран извън това помещение и сега искаше ли ѝ се или не, Амо трябваше да опита да се сработи с останалите от групата.
Завъртя се на пети няколко пъти, очите ѝ шареха по стените и масите, търсейки нещо, което би могло да бъде от полза. Нещо, което бяха пропуснали при първоначалния оглед на стаята, но дали такова изобщо съществуваше?
- Някакви идеи? – попита, докато самата тя вече бе при вратата, като плъзна бавно и внимателно пръсти по нея. Искаше да се увери, че преградата наистина е там, а не е някаква форма на илюзия. Вече очакваше всичко от това място – що за човек би си държал главата в резервоара, за Бога? Това беше нещото, което я смущаваше най-много. Освен това нямаше представа какво точно беше съдържанието на въздуха в онзи резервоар - подобно на останалите в групата изпитваше съмнения дали не е лесно запалим или отровен. Със сигурност съдържаше в себе си нещо, необходимо за запазването на главата. А дали всъщност някъде там не се рееха и останалите части на обезглавеното същество?
- Не може да няма изход от тук. Най-вероятно има някакво скрито копче или механизъм, което отговаря за отварянето и затварянето на вратата. По някакъв начин сме го активирали и трябва да го намерим – разсъждаваше Изоре, докато опипваше стените за някаква вдлъбнатина, копче или каквото и да е. Нямаше да се учуди, ако ключът към свободата им бе от външната страна – при Йоши, но не пречеше и затворените в стаята да се опитат да го намерят. Може би някоя от факлите? Или някоя плочка по пода? Заслужаваше си да се огледа по-подробно.
И споменавайки Йоши, откъм коридора се разнесоха викове, свързани със съдбата на вратата – по всяка вероятност я очакваше взривяване. Доста прибързана реакция, което наведе русокосото куноичи на съмнения дали беше най-доброто решение на проблема. Някак си обаче с пропукващият се резервоар зад гърба ѝ, на чуунинката хич не ѝ се стоеше допълнително в помещението да се чуди да се съгласи ли с пироманските наклонности на Йоши или не.
Все пак реши да опита едно последно нещо. Приближи се до вратата и я удари с длан, надявайки се, че това ще привлече вниманието на младежа от другата страна, после извика:
- Йоши! Виж дали няма някое копче около вратата, нещо, което да я активира! - нищо не губеха, ако си спестяха експлозията. Изоре нямаше понятие с колко точно тага Танамото смята да атакува вратата, но се боеше, че при прекалено силен взрив тази част от базата би могла да се срути и да ги погребе тук завинаги. Точно така, тук, при главата.
- Амо?
- Идвам! – „извика“ не бе точно правилния глагол, защото Изоре вече не крещеше. Просто повиши съвсем леко глас, защото се боеше, че каквото и да е трептене на въздуха би повлияло на разрушителния проценс на резервоара. Съзнанието ѝ рисуваше най-различни картини, свързани с подскачащата глава там и нито една не оставяше място за спокойни сънища, ако се окажеше реалност. Брр, само при тази мисъл момичето настръхна.
С няколко бързи крачки, куноичито пробяга до другия край на помещението, едновременно възможно най-отдалечено от вратата и от резервоара място и се набута под (или зад) една от масите. Не ѝ допадаше да се покрива като мишка по този начин, но явно понякога се налага да преглътнеш гордостта си. За всеки случай върза и банданата като маска около лицето си, за да се предпази от праха поне донякъде.
Пфу.
Само да не беше тая ужасна глава!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 15 2013, 08:35 PM
Коментар #42


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Йоши знаеше, че шанса да затрупа входа изцяло е доста голям, но ако ги оставеше там да се изтровят от газа, със сигурност ги чакаше смърт. Ако само затрупаше входа, отвътре щяха да намерят начин да избутат камънаците, а той щеше да използва каквото може, за да ги разтика, така че да се измъкнат. Едва ли щеше да срути цялата стая, затова бе спокоен. Сравнително. Вече беше оставил дистанция между себе си и вратата, така че да не го отнесе взрива, но пак щеше да почувства ударната вълна, което нямаше да е нищо ново за него. Само се надяваше вратата да не пречука някого, ако изобщо поддадеше. Орочимару си правеше стаите по негови си начини, но едва ли ги правеше да издържат на експлозии. Все пак базите му предвиждаха да са тайни, а не неразрушими и непревземаеми замъци от титан. Направи сийл, който трябваше да активира таговете наведнъж и да последва звучна експлозия, която да каже на цялата околия къде да ги търсят.
-Орочимару, какви гадости си оставил тук? - запита се. -Не можеше ли да има просто топла храна, чисти завивки, меко легло и красива жена на входа? Вместо това навсякъде бъркочи и помии. И самозатварящи се стоманени врати. Защо не? Липсват само зомбита или потоп.
Чуунина си приказваше, видимо ядосан на цялата ситуация и на себе си. Ако сега беше вътре, вероятно можеха да измислят по-интелигентен начин за отваряне на вратата. Вярно, ръчките и бутони и какви ли не неща, но той вече бе потърсил, преди да наслага таговете. Потърси и след като ги наслага, както и след като отвътре му казаха да го направи. Ако имаше нещо, щеше да го намери и нямаше да се наложи да вдигне цялото място във въздуха, метафорично казано. Но ако нямаше такива неща, в което бе сигурен, тъй като бе твърде просто за Орочимару и неговата лаборатория, просто трябваше да се надява вратата и стената покрай нея да не са толкова здрави, че само да се ожулят от взривовете. А те нямаше да са слаби. Нямаше да са и атомни бомби, но по преценка на сивокосия, щяха да са достатъчни да "открехнат" врата с характеристики като тази.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 17 2013, 12:39 AM
Коментар #43


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Опитите на Танамото да отвори вратата чрез физическата си сила се оказваха безнадежни. Идеята му с таговете обаче можеше и да проработи. Той залепи от свойте оръжия върху вратата, след което те се запалиха докато Йоши ги гледаше от близко разстояние. След най-много 5 секунди, щяха да се взривят. Комуникацията между играчите откъм вратата беше трудна, но чрез крясъците на Йоши групата можеше да дочуе последните му думи. За съжаление обаче, вътре си имаха далеч по-сериозни проблеми. Важното обаче сега беше, че Йоши щеше да взриви вратата.

Причината поради която Сико не можеше да капне няколко капки от някои препарати беше, че те просто не се поддаваха на гравитацията. Щом Ризоно вдигаше шишето във въздуха и стоеше в очакване да се отделят поне няколко капки, това нещо не се случваше. Въобръжението на Ризоно иначе работеше и то на бързи обороти когато се приближи до резервоара с въздух. Стори му се, че главата е женска. Това обаче беше грешка, но за това след малко... Сико се дръпна от вратата.

Накао се сдоби с няколко отвари. Дали това обаче щеше да му е в помощ срещу появяващия се противник? По-важното в момента обаче беше, че момчето се дръпна от вратата.

Ариса разсъждаваше в една посока, която беше много уместна в този момент. "Ами другите крайници"? Докато стъклото се пропукваше, вече всички можеха да видят как главата започна да всумква въздуха от аквариума. Като от нищото някакви метални огъващи се пръчици се забиха в главата и и образуваха нещо, което аматьорите аниматори наричат "стикмен". След това въздуха се завихри около тях и образува сухожилия. Те от своя страна месо, след това мастна тъкан и кожа. По дяволите дори от въздуха се появяваха и дрехи. От главата поникна и висока коса. Вече това беше човек, а не просто глава. И то човек, чиито очи светеха в червено вътре в резервоара...
Междувременно момичето се отдалечи от групата и вратата.

Изоре започваше да си дава сметка, че туристическата дестинация този път не бе така приятно място. Особенно когато пред нея от една рееща се глава се образува цяла човешка фигура. Тя обвини и себе си за това, защото именно тя бе тази докоснала стъкления резервоар и беше само въпрос на време капана да заработи на пълни обороти. Поредното оглеждане на стаята обаче не помогна много на кунойчито освен да забележи същите неща като от по-рано. Експерименталните отвари, таблиците, схемите, формулите и разбира се самия резервоар. Вече обаче нямаха време да оглеждат стаята, защото имаха поне още два проблема над които да мислят и инстинктите им за самосъхранение просто не го позволяваха. Трябваше да мислят за вратата и за нещото, с което бяха затворени в стаята. Първоначално Изоре се бе приближила до вратата, но след това се отмести от нея. Идеята й че съществува и друг вариант беше добра, но Танамото вече бе преминал към действие.

Йоши взриви вратата и за едно беше прав. Базата не бе предназначена да издържа такива взривове. Вратата пред Йоши хвръкна право напред помитайки всичко пред себе си. За щастие обаче всички бяха съумили с тази опасност и се бяха дръпнали от вратата. Не можехме да кажем обаче същото и за стъкления резервоар. Стоманената врата се заби с все сили в него пръскайки го на парчета, а пред нашите герой се появи вече на пряката светлина от факлите техния противник, който в момента бе хванал стоманената тежка поне половин тон врата. Беше шиноби заровен в архивите на историята, носещ името Заку Абуми. Но по него имаше няколко фактора, които коренно го отличаваха от онова време когато беше генин на Скрития Звук. Генин, който можеше да бъде победен от група конохачански генини включващи Наруто и компания. Сега през лицето му минаваше прокълнатия печат на Орочимару. Тялото му беше с поне 30% по-голямо и съответно по-здраво. Очите му светеха в червено всякаш изпълнени с гняв, адреналин или по-лошо. С зло. Това небе онзи Заку, който можеше да бъде победен по обикновенните методи. Беше един много по-добър звукар и за това можехме да благодарим само на експериментите Орочимарови:
- Конохачани... -проговори той с отвращение докато стоеше все още на мястото си. Не бе първия предприел действия, а и беше разбираемо. Колкото и да бяха по-силни противниците му съществуваше числено превъзходство. Но дали това беше проблем за него?


Цялото помещение с големина 30 метра x 30 метра с квадратен размер. Йоши е най-далеч на 16 метра разстояние от центъра на стаята където се и намира Заку Абуми. Всички останали персонажи с изключение на Ариса са на 4 метра от Заку. Ариса е най-далеч на 10 метра от Заку и на 26 от Йоши.

Вече не можете да пишете свободно и да виждате постовете си. Когато всичка са писали, аз одобрявам всички постове и пиша какво се е случило. Това е защото действията на всеки се случват в същия момент когато и на останалите и няма друг начин да си сверявате ходовете освен чрез чатовете. Така имате възможност и да се прецаквате един друг стига да го смятате за уместно или нужно спрямо характера на собствения ви герой и вашето решение.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 17 2013, 10:32 PM
Коментар #44


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



Щом се обърна към резервоара, Сико видя че той се напуква. Веднага си спомни как бе ударил главата си в него и предположи че именно това бе причината за пукнатината. Погледна към Ариса и Амо, които (понеже са жени и от там следва че са страхливи) трепереха от ужас, очаквайки ушите на главата да се превърнат в криле на прилеп и тя да долети за да им изпие кръвта. Ама че бяха смешни!
Сико твърдо се оповаваше на вярата си че главите са си глави, а опасните работи са си опасни. Да, вярно е че главата изглеждаше стряскащо, но какво от това? Това не я правеше автоматично опасна! На Сико му хрумна, че може да доразбие резервоара, да забучи главата на катаната си и да я развява пред момичетата, за да им покаже колко грешат всъщност.
Как можеше изобщо да си помислят, че някаква си глава би била опасна...
... и изведнъж:
Докато стъклото се пропукваше, вече всички можеха да видят как главата започна да всумква въздуха от аквариума. Като от нищото някакви метални огъващи се пръчици се забиха в главата и и образуваха нещо, което аматьорите аниматори наричат "стикмен". След това въздуха се завихри около тях и образува сухожилия. Те от своя страна месо, след това мастна тъкан и кожа. По дяволите дори от въздуха се появяваха и дрехи. От главата поникна и висока коса. Вече това беше човек, а не просто глава. И то човек, чиито очи светеха в червено вътре в резервоара...
Реакцията на Сико бе... сложна. За по-малко от пет секунди, той изпита едновременно 3 вида страх.
Първият страх бе страхът от необяснимото и непознатото. То беше тук пред него и Сико го виждаше съвсем ясно. Беше се случило. Беше факт. Въпреки това, момчето все още изпитваше трудности да повярва и да разбере ставащото. За да го направи, той трябваше да пренапише основните си определения за думи като "живот", "човешка анатомия" и "материя" (последното бе най-необяснимо - как така въздуха се бе превърнал в твърдо тяло!?). Страха от непознатото бе най-слабия от трите страха, но въпреки това бе ужасно силен и (ако действаше единствено той) можеше лесно да прикове Сико на мястото му и да го вцепени.
Вторият страх бе страхът от безсилието. Приемайки факта че това което е видял се е случило наистина, Сико осъзна колко слаб е пред подобен противник. Катаните нямаше да му действат, защото тялото му беше изкуствено и просто щеше да го регенерира. Тайджуцуто нямаше да му действа по същите причини. Също така не можеше да се разчита и на тактики които разчитат на това че врага няма да действа заради силна болка. Сико просто имаше предчувствие че това тяло ще усеща съвсем слабо болката (или изобщо няма да я усеща). Отварите в ръцете на Накао също щяха да са безполезни. Използвайки ги, Накао щеше да се превърне в ненужна жертва, без да успее да постигне нещо.
Сико веднага се обърна към Накао.
- Забрави за отварите. - му каза - Просто бягай!
Точно така! Накао нямаше работа тук. Дори с отварите в ръцете си, той само щеше да бъде на пътя на останалите.
Този страх (от безсилието) също подтикваше към пасивност и апатия. Ако действаше самостоятелно, Сико щеше да усети тялото си сковано и изобщо нямаше да помръдне.

После се чу експлозията, придружена от металическия, почти камбанен тътен на излитащата врата. Навсякъде се разлетяха камъчета и прах, но като цяло стените почти не мръднаха. Сико видя как вратата полита към резервоара и как го разбива на парченца. Видя и как спира, хваната от звукаря. Видя силуета му - по-едър от всички присъстващи. Видя двете ръце сграбчили вратата, която бе спрял от полет. Видя прокълнатия печат, покриващ лицето му. Видя червените очи, изпълнени с нещо което не можеше да разбере и никога не бе изпитвал. Виждайки всичко това, Сико изпита третия страх - най-силния от всички. Това беше отчаянието от безизходицата. Същия страх изпитваха мишките, докато гледаха как желязната щипка на капана се спуска към тях и всеки момент ще пречупи гръбначните им стълбове, или дори главите им. Този страх бе толкова мощен че другите бледнееха пред него. Лесно можеше да се каже дори че другите сякаш изобщо ги нямаше. Толкова убасяващо бе това отчаяние.
Мощна вълна от адреналин заля цялото тяло на генина. Инстинктите му крещяха едно единствено нещо. "Ако не мръднеш си мъртъв!" Толкова беше просто.
Сико не знаеше нищо за противника си, освен че за самия него ще е невъзможно да го унищожи. Нито тайджуцуто, нито кенджуцуто щяха да са от полза. Не можеше и да се опита да бяга, понеже знаеше че няма да е достатъчно бърз. Оставаше му само едно единствено нещо - вярата в отбора. Просто трябваше да повярва че другите ще успеят да измислят нещо което да го нарани. Това беше единственият му шанс... единственият шанс на целия отбор.
И все пак Сико нямаше да е безполезен. Той щеше да спечели време. Начина да го нарпави бе прост. Момчето сключи ръцете си в сийл и се съсредоточи в сянката си.
- Kagemane no jutsu. - каза, при което сянката му се стрелна със светкавична скорост към звукаря, който все още държеше вратата и се оглеждаше.
Макар да нямаше много неща които да са му от полза, Сико все пак можеше да разчита на светлинте от факлите. Звукаря бе точно в средата на стаята, което значеше че всички факли наоколо светеха право към него, включително и факлата зад гърба на Сико. Това, макар и не чак толкова значително, беше положителен фактор за скоростта и обсега на сиковата сянка.
Веднъж успял да хване звукаря, Сико нямаше да прави нищо. Просто щеше да се опита да задържи позицията си, каквото и да става. Молеше се на всички богове другите да реагират адекватно и навреме.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 18 2013, 01:12 PM
Коментар #45


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,713
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




„Само да не беше тая ужасна глава“ ли? Какво казваха хората – внимавай какво си пожелаваш. Още преди Изоре да си довърши мисълта както трябва, около резервоарът започнаха да настъпват още промени, наред с пропукването му.
Отнякъде се появиха тънки клечки (?), които се забиха в долната част на главата, като се подредиха по някакъв много странен начин, който русокоската не можеше да види все още добре. За едно мигване обаче клечките започнаха да ѝ се струват по-дебели и след малко Амо осъзна, че около тях се появява някакво допълнително вещество, може би. Не, не, не беше вещество, беше... тъкан. В резервоарът протичаше някаква странна реакция или се развихряше непонятна сила, която караше от въздуха да се появява нещо, поразително много приличащо на тяло. Всеки учен би гледал на тази гледка с благоговение и възхищение пред незнайния гений на човека, достигнал до всичко това.
У Изоре обаче липсваше подобно чувство. Лицето ѝ бе пребледняло, а устните ѝ потрепнаха от ужас. Това, което се градеше пред очите ѝ не вещаеше нищо добро, но в момента не можеше да откъсне поглед. Дори когато вратата избухна и полетя напред, подминавайки всеки от конохчаните, куноичито не можеше да затвори дори за миг очи.
- О, не! – по всичко личеше, че летящата метална врата щеше да се сблъска с резервоара, което означаваше, че ще освободи онова нещо вътре, за което Амо не бе съвсем сигурна дали е човек или нещо свръхестествено. И когато това се случи, трясъкът беше толкова пронизителен, че куноичито запуши уши и стисна очи за момент.
След като и последното парченце стъкло падна на земята с глухо „звън“, Изоре погледна отново. Дълбоко в себе си таеше надеждата, че каквото и да се бе появило в аквариума, то вече бе убито, смачкано под тежката врата. Уви, нещата не се бяха развили по този начин... Сега, на светлината на факлите, всички присъстващи в стаята можеха да видят какво точно бе съдържанието на скапания резервоар.
Човек или по-конкретно мъж, висок, със здраво телосложение и коса с много обем. Изглеждаше издръжлив и труден за побеждаване, но не това беше нещото, което шокира Изоре. Лицето му... през лицето му преминаваше някакъв странен печат, какъвто Амо никога през живота си не бе виждала, а очите му светеха в ужасяващ и зловещ червен цвят, който поразително много навяваше мисли за кръв, убийства и жажда за отмъщение.
- Конохчани... – проговори мъжът, а гласът му може да беше всякакъв, но не и човешки, не бе възможно да вложиш такова отвращение, гняв и омраза само в една дума, нали? Или пък беше?
Изоре преглътна тежко. Засега бъдещият им противник не мърдаше от мястото си, но обезпокоителния начин, по който бе хванал металната врата, която сигурно тежеше сто кила, я караше да се притеснява не само за своя живот, но и за този на останалите в групата. По всичко личеше, че битката няма да бъде избегната – този здравеняк тук не изглеждаше като някой, готов да преговаря, което означаваше само едно – трябваше да се мисли бързо!
Амо завъртя очи, без да обръща глава в никоя посока – от мястото си виждаше образите на Сико и Накао, което водеше до извода, че те двамата, заедно с нея самата, бяха най-близо до опасността. Ариса по всяка вероятност стоеше някъде отзад, а, слава богу, и Йоши.
Развитието на ситуацията караше Изоре да прехвърли през ума си всички джутсута и умения, които имаше. Погледът ѝ се плъзна по стените и земята, но не откриваше нищо, което можеше да ѝ бъде от полза. Ситуацията изглеждаше все по-безнадеждна...
Само да имаше как да помогне на отбора, как да реагира подобаващо в този неочакван развой на събитията...
Докато се тюхкаше наум, слухът ѝ внезапно долови някакво движение, а и думи – Сико правеше нещо.
„Кагемане?!“, възкликна наум куноичито, а пъстрите ѝ очи се стрелнаха отново из стаята. Да, точно така, светлината на факлите бе изключително благосклонна към шинобитата в този момент. Всеки един обект имаше сянка и точно това бе забелязал Ризоно в ситуацията. Ако някой обездвижеше врага, то той щеше да стане открит за атаките на останалите. Хипотеза, над която си струваше да се замислиш, ако имаш време за мислене.
В случая нямаха.
Не знаеше за възможностите на останалите, но Йоши, например, можеше да се възползва чудесно от един непомръдващ и потенциално опасен противник. Защо да не можеха да направят същото и другите? Тагове, катони, мечове, все нещо щеше да приключи със съществуването на човека отсреща...
Раздвижи собствените си пръсти, бързо и ловко, изреждайки печатите на техниката.
“Kagemane no jutsu“.
Ако едно кагемане не беше достатъчно, можеше да му удари едно рамо с друго, нали?
Втората сянка, тази на куноичито, последва сянката на Ризоно, търсеща онази на Заку.
- Сико, не мърдай! – обади се тихо Амо, надявайки се, че конохчанинът ще я чуе. В тази ситуация вероятно и двамата трябваше да правят едно и също нещо, за да има техниката им по-голям успех. Веднъж вече тази стратегия бе помагала на русокоската, защо това да не се случеше още веднъж?
Впи погледа си в злокобната фигура срещу себе си и се концентрира върху техниката си. Четири или пет метра, някъде там беше разстоянието между нея и Заку, не беше голяма дистанция и при евентуална контра-атака, противодействието щеше да е трудно, но не и невъзможно. Стига да не го изпуснеше от поглед, Изоре вярваше, че ще успее да се измъкне, в случай на нужда.
Сега обаче двамата със Сико трябваше да си кооперират, за да успеят да направят нещо полезно за групата.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 18 2013, 08:56 PM
Коментар #46


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Йоши изтръпна като видя какво се случи с вратата. Добре че никой не се оказа зад нея. А! Всъщност имаше нещо там. Йоши изцикли очи към контейнера. Някой държеше вратата, която можеше да осакати и самия Танамото, ако минеше през него, без да й противодейства правилно. Той нямаше възможността да види главата, която после се формира в тяло, затова и не беше изпращял от ужас. Само се чудеше как не бяха забелязали тялото на Заку в контейнера. Не беше малък. Сигурно бяха олигофрени до един. Личеше им. Танамото като цяло не се забави да навлезе в бойните действия. Врага със сигурност щеше да прекърши всеки, ако се докопаше до него, включително светлокосия. Йоши трябваше да не му позволи такова нещо. Точно след като бе направил сийл и излетял със шуншин напред, мярна няколко мърдащи сенки. Като цяло не можеха да го изплашат, но му олекна доста като усети, че това са кагеманетата на Сико и Изоре, след като ги чу да произнасят имената на техниките си.
-Добра идея. - спомена лилавоокия, който изобщо не се забави. Беше загрял, че трябва да ограничат движенията на коравия звукар максимално. Той със сигурност бе много корав, затова просто кагемане нямаше да свърши работа. Добре че конохчанина беше тренирал малко в Звука, та знаеше един местен специалитет:
-Senai Jashuu! - изръмжа той, протягайки ръкав напред, заедно с ръката си. От него трябваше да излязат четири-пет змии, които да обвържат здраво опонента им. Надяваше се само някой да може да причини някакви щети на звукаря, защото нямаше да е кеф всички просто да го вържат и да си седят така, без да има кой да му нанася удари. Е, Йоши със сигурност щеше да бъде доброволец в подобно начинание, но просто вярваше, че преследвачите му не го следяха, с надеждата ако нещо се обърква да се правят на умрели и да им се разниме. Орочимару и с труповете се забавляваше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 19 2013, 07:10 PM
Коментар #47


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,444
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Първоначалните планове на Ариса се бяха объркали. Щом тялото започна да се появява от...нищото,че и доведе и дрехи с него за компания,тя се изправи,изпъвайки врат напред,сякаш,за да види по-добре. Премига няколко пъти объркано,защото откъдето и да го погледнеше-това си беше супер странно. Но пък,от друга страна-тя обичаше странните неща,влечаха я. И въпреки това-освен възмущение и любопитност,изпитваше и лека паника. Добре де. Лека бе слабо казано,защото сърцето й щеше да се пръсне,ту от страх,ту от адреналин.
Но тогава....Вратата се запрати с все скорост към резервоара и освен експлозията,всички успяха да чуят заглушения звук от чупене на стъкла. Поради дима,първоначално светлокосата си бе помислила,че вратата бе премазала звукаря. Обаче-предположенията понякога се оказваха грешни и това бе един такъв път. Щом всичко се разнесе,пред тях се откри...неприятна гледка. Масивният мъж бе хванал вратата,която нито бе лека,нито леко запратена към него. Беше я хванал с ръка ей така-както тя носеше кошничката си с цветя преди приблизително половин-един час.
Обърна се към тях с такава...погнуса? Както и злоба. Досега нямаше много сблъсъци с звукари,но всичките от тях,които бе виждала-гледаха по един и същи начин. Дори,ако се върнем много назад-последният й такъв се проведе в една такава зала,само дето липсваха всички изчанчени джунджурии,които присъстваха тук.
Първата й мисъл бе „Ами сега?“ Отговор веднага последва. Сико нареди на Какао да се маха,пристъпвайки към това,което си бе наумил. Макар за първи път да виждаше тази техника в действия,тя веднага я позна. Явно време нямаше да се губи,защото и Изоре направи същото. В този момент,Ариса пристъпи няколко неуверени крачки напред. За разлика от другите-тя не можеше да види печата върху лицето на звукаря. Както и самото му лице. Идея си нямаше кой беше,но честно казано-не изпитваше голямо желание и да разбира. Поне не и докато диша. Или-каквото и там да правеше,за да остане жив.
Пое си въздух точно в момента,в който Йоши направи шуншин. Секунди преди змиите да бъдат призовани,тя вече бе извадила два тага и затичала се към групичката. Изпълнена с увереност,поради факта,че врагът им бе с гръб-тя пристъпваше по-бързо и умело,оставяйки се на адреналина да поеме своята роля в картинката. И не само-натурата й бе такава,че веднага бе готова да завре глупавата си глава в тази на опасността. Втурваше се напред в неприятностите както бабичките на съботния пазар ,когато им съобщават,че пенсията им е преведена.
Нямаше да чака повече. Щом намираща се зад него-тя залепи таговете за главата му. Което не беше лесна задача.
От една страна-трябваше да се пребори със страха си за доближаване на такъв човек,а от друга-трябваше и да се надигне съвсем леко на пръсти,за да ги залепи точно там ,където искаше,защото-каквото и да си говорим-Ариса бе дете,което майката природа бе пропуснала да надари с висок ръст или, поне засега ,не бе стигнала своя ред,за да го получи. Все пак бе в разцвета на живота си и поне още две години щеше да расте. Ако,разбира се,хипотетично погледнато-излезеше жива от тук. А не,че имаше намерение да умира,де. Всъщност-едва ли някой от присъстващите имаше такова.
-Малко ще ви поразтърси.-предупреди ги тя и отскочи един път назад към вратата,която липсваше всъщност. Така че-към мястото,на което до преди малко се намираше врата. Отскочи още веднъж,правейки ясен сийл с някак нежно,в тази ситуация,шептене:“Катсу“
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 21 2013, 12:02 AM
Коментар #48


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Zaku: 200 - 160 = 40
Zaku Regeneration Factor: 0.5
Zaku Arsenal: 0 + Дим от тагове
Zaku Arsenal Status: Unarmed Armed
Zaku CS: Да

Сико: 100 - 5 = 95
Амо: 100 - 5 = 95
Йоши: 100 - 1 = 99 - 6 = 93 - 2 = 91

Първите 3 секунди:
Сико веднага сключи ръцете си в сийл и направи Кагемане. В тъмно помещение като това, техниката беше много ефективна и подходяща. Част от чакрата на Сико се сля със сенките (-5 единици. Тази цена се увеличава с +1 за всеки ход, през който Сико държи техниката си активирана без прекъсване.), но за сметка на това Заку бе хванат на място, поне за през този ход. Кагемането на Сико обаче не бе единствено, защото на Амо й отне само секунда да направи второто (-5 единици. Тази цена се увеличава с +1 за всеки ход, през който Амо държи техниката активирана). Заку вече не можеше да се защити от атаките на групата за този ход. Йоши се приближи мигновенно с шуншин(-1 единица) и също се намеси. Той изкара пет змии от ръкава си(- 6 единици). Ариса се затича към Заку с няколко тага. Обхвата на Йошевата техниката беше достатъчен за влечугите му да достигнат Заку и да го увият/захапят обездвижвайки го допълнително и вкарвайки отрова с фактор 1 в тялото. Заку отвори устата си и тя започна да създава вакуум. Една от змиите на Танамото обаче се уви около гърлото му, с което спря тази атака поне за този ход. Ариса извади няколко тага, които залепи върху лицето на Заку и след като отстъпи назад ги взриви. Последва чудовищна експлозия, чиято светлина прекъсна кагемане техниките на Сико и Амо, но за сметка на това може би унищожи заплахата. Беше се вдигнала пушилка, прах, а отвари с номер 5 и 8 бяха изгубени завинаги в огъня. Единствения потърпевш от групата след експлозията бяха Йоши и неговите змии. Макар и повърхностни, той получи няколко обгаряния от хвръкналите огньове (-2 единици).
Между 3 и 10 секунди:
Нищо не се виждаше и миришеше навсякъде на мръсотия и изгорено.
След 10-та секунда:
Продължаваше да не се вижда нищо. Никой не знаеше къде точно е другия, но можеха да чуят вдясно от себе си смучене на въздух. Вакуума, който се създаваше без никакво съмнение беше от Заку. И вече той беше въоръжен, полу-невидим заради дима и най-важното... свободен. (armed). Всички наранявания, които бе поел Заку се равняваха на 160 единици. Акиоши някъде се бе изгубил в дима.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 22 2013, 10:59 PM
Коментар #49


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Прах и пушек навсякъде. Йоши се тупна по ръката за да предотврати изгаряния от по-тежка степен от текущата, тъй като единия му ръкав гореше. Експлозията явно свърши добра работа, както и всичките техники за обездвижване на врага. Сега обаче Танамото едвам виждаше какво се случва. Само можеше да чуе как Заку засмуква въздух някъде отдясно. Този тип изобщо не се притесняваше, че почти му бяха взривили главата. Със сигурност, обаче беше поел сериозни щети и сега щеше да пробва да им го върне с нещо тежко и могъщо.
-Довършете го! - викна Йоши, който вече формулираше техниката си. Началния стадии започваше с директно изпращане на чакра навсякъде около него. Мигом започна да нарежда печат след печат, след печат, като накрая плесна с ръце пред себе си. -Suiton; Suishouha! - каза веднага и водата се завихри около него, готова да бъде насочена нанякъде. Светлокосия изобщо не загуби време. Той веднага насочи дланите си напред, след като се беше обърнал в посока на звука от засмукване. Това принуди водната маса да се понесе натам. Не беше с голяма разрушителна сила, тъй като това си беше повече защитна, отколкото нападателна техника, но ако Заку погълнеше толкова много вода и тя щеше да иде право в дробовете му. Едва ли щеше да му се хареса.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Сико Ризоно
коментар Sep 23 2013, 09:46 PM
Коментар #50


Коноха/Генин
****

Група: Неодобрен
Коментари: 5,128
Регистриран: 6-December 08
Град: Голямото Мръсно (София)
Потребител No.: 3,651

Информация за героя

Възраст: 21


HP: 620
CH: 238
ST: 280 RM: 20

Сила: 310
Интелект: 119
Воля: 140
Бързина: 140



// Не знам дали другите вече са писали, но нали така и така всичко става едновременно – пускам си поста и разчитам че и те ще пуснат техните според плана.

Първите 3 секунди:


Всичко ставаше ужасно бързо. Сико успя с техниката си, след което, за следващите 2 секунди, другите също успяха със своите. Амо направи второто кагемане, което малко изненада Сико, но по приятен начин. После се появи и Йоши. Джуцото което използваше беше малко крийпващо, но свърши доста добра работа в задържането на врага. Сега щеше да е нищо работа да го унищожат. Проблема бе че това можеха да направят само Ариса и Накао, тъй като бяха единствените свободни да се движат.
Сико забеляза как Заку отваря устата си и всмуква мощно въздуха около себе си. Какво беше това? Фуутон? Или може би катон. Катонистите също понякога всмукват въздух преди техника... не. Беше фуутон. И това не беше обикновено всмукване. Беше концентрирано и мощно. Сто процентов фуутон.
За щастие една от крийпващите змий на Йоши се уви около врата на Заку. Сико огледа внимателно змиите и се замисли как това всъщност е доста готина техника, имаща много и най-различни ползи. По-късно може би щеше да я научи.
И все пак оставаше пробелма с основната щета. Само Ариса и Накао бяха в състояние да направят нещо по въпроса.
В мозъка на Сико автоматично се включи един филтър, който на мига премахна Накао като възможност. Думите „дете", „глупак" и „неадекватен" бяха предостатъчно обяснение за това. Оставаше само Ариса. В нея беше надеждата им. Сико извъртя глава в нейната посока и... о, колко щастлив се почувства тогава! Тя имаше тагове в ръката си и вече бе тръгнала. Бе постъпила решително и смело, при това точно както трябваше в ситуацията. Истинско шиноби! Сико бе направил правилен избор като се беше доверил на нея... като се беше доверил на целия отбор.
-Малко ще ви поразтърси. – предупреди тя, точно преди да запали таговете които бе сложила на най-чувствителното място на врага. Точно така! Нека ни поразтърси! Важното е че тоя „бибип" няма да може да се възстанови след това, нали!
- Катсу. – прошепна Ариса, при което Сико не само не се опита да се предпази, но и застана по-твърдо, правейки всичко възможно кагемането му да остане все така силно. До последния момент той щеше да държи врага, унищожавайки и най-незначителните му шансове за измъкване. После...

БАМ~!!!

Ехото повтори експлозията многократно из цялата лаборатория.
Сико усети как кагемането му се разваля. После усети и как праха влиза в очите му, които бяха все така широко отворени. Не беше посмял да ги затвори, за да не испусне нещо важно... и не изпусна. Техниката беше успяла! УРА!!

Между 3 и 10 секунди:

Очите на Сико залютяха. Той все още можеше да вижда с тях (не че имаше какво да види) но го болеше от праха. Междувременно той не спираше да се чуди как беше станало така че не беше поел никаква щета изобщо. Това всъщност не му хареса. Надяваше се че експлозията ще е дори по-мощна. И все пак... миризмата на обгорена плът...
- Дали сме успели? – попита Сико, без да се замисля че другите също няма откъде да знаят. После се засмя тихичко и отстъпи крачка настрани, към стената която му беше по-близо. (Да предположим че е наляво)
Сико, разбира се, не повярва че са успели. Не! Беше прекалено хубаво, за да е истина. През оставащите 3-4 секунди той си припомни всички арсенали с които разполагаше и бързо осъзна че няма нищо с което да може да се бие в момента. Всичките му техники бяха или за близък бой, или работеха само при други условия. Точно вмомента Сико бе съвсем малко по-опасен от едно мишле. Това хич не му харесваше.

След 10-та секунда:

Звука.
Сико го разпозна веднага. Беше същия звук който бе чул преди няколко секудни. Това значеше само едно. Заку беше все още жив.
- Имаме проблеми. – каза Сико. Първата му реакция, разбира се, бе да предупреди останалите. Не беше сигурен дали и те са забелязали звука. После се включи неговата аналитична мисъл. Мислеше за техниката която бе видял и която сега чуваше. Тя беше Футон. Всмукване... не просто всмукване, а концентрация, събиране на въздух. Това значеше че скоро ще последва и неговото изпускане.
Нямаше идея какво да направи. Хрумна му да хвърли нещо. Но какво? Нямаше оръжия за хвърляне, нито техники за далечно поразяване. Можеше да хвърля от камъните, разпиляни от експлозията, но това бе толкова безсмислено, колкото да хвърля перушина.
После Сико осъзна че е чул думата „Суйтон". Надигна глава към Йоши и видя че той прави някаква водна техника. Добре! Мислеше бързо. Сико не се бе сетил за ефективността на суйтона в тази ситуация. Заку смучеше яко, което значеше че 100% щеше да се нагълта с вода. Това, най-вероятно щеше да прекъсне техниката му. Дори и да не поемеше много щета, Заку щеше да се нагълта и задави, което щеше да им спечели ценни мигове.

В този миг Сико осъзна каква ще е неговата роля. Той трябваше да е човека който да използва тези мигове. Нямаше кой друг да е. Ариса и Амо бяха жени. Сико, като един умерен сексист, им нямаше доверие че ще се справят с хладнокръвно убийство от този тип, дори и да става дума за звукар. Накао беше дечко. Дори и да можеше да държи оръжие, според Сико, той 100% щеше да се разколебае и да изпусне момента. Йоши... той беше единствения друг, който можеше да свърши работата, но той вмомента бе зает с друго. Нямаше да има времето да свърши и двете неща. Трябваше да е Сико.

Младежа тръгна настрани и с един скок се озова на стената, където тичаше (стъпвайки по нея и минавайки над една от масите) заобикаляйки Заку, за да му мине отстрани. Междувременно извади катаната си. Извади малко по-късата си катана, поверена му от Кокоро Еми (учителка от 6-та площадка в Кири). Тя беше най-здравата му катана и най-подходящата за случая. Другите катани бяха прекалено дълги и с тях се замахваше по-бавно и само при стабилна позиция. Тази обаче му позволяваше да вкарва всичката си сила в по-компактни и концентрирани замаси. Беше перфектното оръжие за изненадваща начална атака.
Сико все още не виждаше Заку, но знаеше че всеки момент дима ще падне от суйтона и ще го види. Именно в този момент той щеше да направи атаката си.

// Не правя нищо съществено. Просто се подготвям за атака в следващия пост, в случай че такава е необходима. Така увеличавам малко шансовете си за следващия пост.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Sep 23 2013, 11:13 PM
Коментар #51


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,713
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Очакванията на Изоре бяха не просто оправдани, но дори и надминати. Не само обездвижен от двете кагеманета, ами напълно застопорен и от техниката на Йоши, врагът не можеше да предприеме нищо срещу групата конохчани.
Е, почти нищо – отвори уста и започна да засмуква въздух, нещо, което накара Амо да повдигне вежди от изненада и да се запита какво да правят сега. Нямаше понятие как да спре зараждащ се фуутон и за миг изпита паника, че всичките им усилия ще се окажат напразни. За щастие обаче не ѝ се наложи да мисли дълго – една от змиите се уви около врата на звукаря и секна опита му за противодействие, каквото и да бе то.
„Сега остава само някой да...“, преди дори русокоската да е довършила мисълта си, Ариса вече се бе досетила какво да направи и пробяга до обездвижения Заку. Изоре очакваше, че другото момиче ще забие някое оръжие в тялото му, но вместо това, тя направи нещо много по-добро. Проследявайки движенията ѝ с поглед, чуунинката се напрегна и концентрира цялото си внимание върху техниката си, докато Омои изпълняваше своята част. Амо много добре знаеше какво предстои сега...
- Катсу!
В смълчаната зала, думата прозвуча странно – като понесена случайно от вятъра подобно на птиче перо, а ехо от изричането ѝ така и не се бе появило – в следващия момент просто избухна оглушителна експлозия. Изоре искрено искаше да задържи кагемането си до последно, но в един момент това стана съвсем безсмислено – стаята се окъпа рязко в светлина и всички сенки се стопиха.
Взривяването на двете експлозивни бележки накара Амо да се наведе, да отпусне ръце и да вдигне дясната пред очите си, за да се предпази от светлината, праха и пушека, които изпълниха помещението само след миг. Благодари на себе си, че бе завързала банданата през лицето си, та поне не се нагълта с пушилка.

След експлозията, ехото от която сигурно бе достигнало и до най-закътаното кътче на лабораторията, в стаята, в която се намираха конохчаните изведнъж стана тихо. Не съвършено тихо, защото от тавана и стените продължаваше да се рони прах, а тук-таме тлееше огън, но нещо, издаващо някакви признаци на живот, поне на този етап липсваше. Искаше ѝ се да се зарадва, но гъстата пелена от прах и задушлив пушек, която изпълваше стаята, я караше да стои нащрек и да се ослушва внимателно. Навсякъде миришеше на изгоряла плът, но това не значеше, че битката бе приключила. Ето защо Изоре продължаваше да се ослушва и да върти глава наляво и надясно, като търсеше нещо, каквото и да е, което да доказваше, че противникът им все още е жив.

И го чу, няколко секунди по-късно. Силно засмукване, досущ като онова, което змията предотврати преди малко. Изоре се завъртя надясно, в посоката, от която се бе чул звукът. Звукарят беше някъде там и за съжаление – напълно жив и готов да се бие. Е, оставаше вариантът да лежи в предсмъртна агония сред купища отломки и да се бори за сетния си дъх, но някак си тази опция изглеждаше по-невъзможна дори от прелитането на розов еднорог в стаята. Което беше налепо - на практика те му бяха взривили главата, за Бога!
В такъв случай имаше две възможности - или звукарят притежаваше девет живота, като току що бе загубил осем от тях, или просто бе адски издръжлив и силен. Някак си, блондинката клонеше повече към втората.
Силуетът му се виждаше съвсем неясен сред цялата пушилка и Амо нямаше как да знае на какво разстояние се намираше от него. По дяволите, дори не знаеше дали това наистина бе Заку или някое от момчетата в тяхната група.
„Дявол го взел“, коленичи и протегна ръце напред, проучвайки пода. Не беше обърнала голямо внимание при влизането им в стаята и сега остана доволна щом пръстите ѝ усетиха утъпканата почва. Добре, значи имаше нов план...
Тогава Йоши извика и само секунди след това Амо чу плясък, докато на свой ред пръстите ѝ оформяха няколко печата. Вода? Водата щеше да свали пелената от прах, което щеше да остави шинобитата открити за атака. Нещо, което не се понрави особено на Изоре.
- Doton:Shinju Zanshu no Jutsu – прошепна, след което приветства почвата около себе си.
Веднъж заровила се на прилична дълбочина, русокоската се насочи към мястото, от което бе чула всмукването на Заку, като се ослушваше за стъпки или каквото и да е раздвижване на повърхността.
„Ще те заровя, звукарю. До шия, а после ще напълня тая твоя любима уста с почва с най-голям кеф.“
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Омои Ариса
коментар Sep 28 2013, 08:05 PM
Коментар #52


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,444
Регистриран: 31-March 08
Потребител No.: 1,878

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 100
CH: 200
ST: 168 RM: 18

Сила: 50
Интелект: 100
Воля: 120
Бързина: 84



Ако не се намираше в такава напечена ситуация, брюнетката щеше да подскочи от радост и да изтърси нещо малоумно, което със сигурност щеше да завършва на просташкото: нъхъхъхъх, льек. Да си кажем честно - не таеше никакви надежди планът им да проработи. Защо ли? Е, като за начало - за пръв път се срещаше с тези хора, нямаше си представа от уменията и възможностите им, и като цяло настроеността им за отборна работа.
След видимия успех обаче светлокосата бе доволна, макар и малко нацупена, че само сложи някакъв си таг, вместо да мятка катони, кунаи, оръжия и подобни на всички посоки, с бойни викове и мятащи се на забавен каданс коси. Но за общото благо вероятно щеше да се задоволи и с мятане на кокиченца по противника - ако това щеше да подпомогне по какъвто и да било начин.
Изпъна ръце над главата си, преплитайки пръсти и потръпвайки едва видимо при звучното пукане на костите й. Продължи с изпукването на врата си, китките и гръбнака, преди отново да заеме бойна позиция, макар не толкова нащрек колкото преди.
Може би точно заради това свое летаргично състояние едва не подскочи, когато лошкото започна да вакуумира въздуха около себе си, вероятно с въздушна техника. Или просто беше странен по този начин и имаше шашава вродена дарба.
- Тоя що се вживява като прахосмукачка сега? - измърмори ядно Омои, оглеждайки се на всички посоки в търсене на съотборниците си, с надеждата поне един от тях да е вкарал мозъка си в действие.
Зяпна от удивление щом всеки се зае с нещо различно. Различно, но същевременно подпомагащо за общата цел - унищожение.
Ама тези владеят телепатия, помисли начумерилото се в процеса куноичи, чувстваща се отхвърлена от цялата забава на всеобщо четене на мисли. Сигурно са роднини. Братовчеди може би. Или някакви близнаци. Ако Йоши се изруси ще е досущ като Изоре.
Вероятно през съзнанието й щяха да препуснат още мисли, коя по-колоритна от друга, ако някакво вътрешно чувство не й подсказваше, че макар изключена от цялостния план, ще се отвори прозорче и за нея.
Както до преди секунди бе готова да се върне към дейността цветарка, така в момента всички действия й се струваха забързани и размазани. Не успя да види какво прави Сико, не схвана къде се изгуби блондинката, нито успя да обмисли действията на сивокосия. Само посегна към бедрото си, измъквайки две игли от коланчето им и...зачака. Надали щеше да има голямо значение дали ги метне или не, но не можеше да рискува да размята огнени техники, като опонентът вероятно бе фуутонист.
Водена от желанието да обере поне част от лаврите, светлокосата загледа в очакване и когато димът се разсея достатъчно, че да й даде възможността да очертае силуета на звукаря, запрати с увереност иглите натам с отскок, целяща не само да оцели от добър ъгъл, но и да измести положението си, в случай че врагът имаше фотографска памет.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V  < 1 2 3
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):