IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> Скритата лаборатория на Орочимару

3 страници V   1 2 3 >  
Closed TopicStart new topic
> Група две
Оценка 4 V
Хитогороши Данки...
коментар Sep 2 2013, 07:47 PM
Коментар #1


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



В библиотеката на Хамасаки Кьока се оказа, че има бинго книга с доста интересна информация. Корицата й бе цялата изцапана с кръв, но за сметка на това няколко от страниците й все още можеха да се разчитат от полу-грамотен човек. Тя успя да научи от тома за лаборатория на Орочимару, която е скрита от лицето на света. Тя пуска слух по улиците на Коноха и много скоро намира още няколко "умни глави", с които да се впусне в изпитанието... В помощ й се оказаха Хисаки Юка и Каори Анзу - нейния приятелки. Двете момичета моментално разпръснаха мълвата по улиците. Можеше да се каже, че ако не бяха тези двете, тази група нямаше да е в този си състав.

Група номер две бяха в пълен състав и се намираха точно между две изсъхнали дървета част от гората заобикаляща Коноха. Минавайки между тях обаче, всеки се появяваше насред лабораторията на Орочимару. Можеше да се каже свободно, че това бе главния вход. Охраняван единствено от джутсо, което ти внушава да не минаваш точно през това място, всеки знаещ за реалното местонахождение на лабораторията, можеше свободно да влезе в нея. Кьока бе споделила това с групата си и сега всички можеха да преминат спокойно...

Нео Шифър и Кин Харада бяха от хората привлечени от личността на Орочимару. Знаейки, че това е едно от неговите скривалища, двамата можеха лесно да открият нещо, което щеше да им е от полза. Нео също желаеше да даде урок на Орочимару като нахълта в неговото убежище. Кин изглеждаше разсеян всякаш въобще не знаеше кой е този Орочимару, но името му поне звучеше крайно интересно.

Маташи Бозу бе малко над другите. Той бе дошъл за слава. Най-нахъсан от всички, той мечтаеше да се докаже пред останалите и затова се бе наредил първи да влезе в мястото... сега му оставаше и да събере тази смелост...

Йасуда Джуничиро щеше да е черната овца в групата. Беше от онези персонажи с тъмно излъчване, а в очите му не гореше "волята на огъня", а "жаждата за омъщение". Личеше му, че е тук само заради самия себе си, а останалите щяха да са му просто нещо като допълнителен инвентар. Другите обаче дори и да не го харесваха, трябваше да се справят с него заради силата му. Всички присъстващи осъзнаваха, че каквото и да предприемат, щяха да имат нужда от опита на Йасуда.


Нуждата от одобрение на коментарите е махната, докато не срещнете своя бос.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Бундо Кезоуко
коментар Sep 2 2013, 08:02 PM
Коментар #2


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 4,381
Регистриран: 16-April 10
Град: Бургас
Потребител No.: 11,466

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 300
CH: 690
ST: 620 RM: 36

Сила: 150
Интелект: 345
Воля: 327
Бързина: 310
Статус на героя: 1. By the Hand of Siko
2. Cursed

25 exp from techniques refund



Всички осъзнаваха силата на Йасуда, освен може би Бозу, който виждаше в съотборника си по-скоро едно емосано хилаво дете. Не беше узнал все още за неговите способности, освен от някакво вмятане на Кьока за силния суначанин, защо докато те обсъждаха своите силни и слаби страни, момчето уринираше в един шипков храст. Доказателство за това беше порязване по кожата около левия му тестис, тъй като докато уринираше, момчето се опита да набере малко шипка за ядене. Нямаше нито едно смислено действие в онази минута на еуфория, по време на приключението му за слава. Докато се намираха пред входа на лабораторията, за която госпожица Кьока му беше разказала, Бозу тръгна с главата напред, започвайки да маха с ръце и да разчиства паяжините, за да предпази важните прически на дамите със себе си. Дамите и Кин тоест.
- Само внимавайте къде стъпвате. - говореше момчето, докато се опитваше да оглежда тунела, макар и да бе тъмно. Наблюдаваше мястото за жици, скрити капани и подобни неща. Особено за неравности в дестинацията му, за да не си изкълчи глезена и да се лиши от правото на доказване като истинско шиноби от Коноха.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хисаки Юка
коментар Sep 2 2013, 08:30 PM
Коментар #3


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 931
Регистриран: 9-March 09
Потребител No.: 5,543

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 268
CH: 400
ST: 266 RM: 26

Сила: 134
Интелект: 200
Воля: 200
Бързина: 133



Юка сбърчи носле, придобивайки доста нелицеприятна гримаса за околните, докато скептично се отвърна от Бозу. Хисаки дори не се беше надявала да попадне сред сериозен състав, изключая верните й другарки Кьока и Анзу, но все пак се надяваше на нещо по... по-интелектуално. Разбираше, че Бозу имаше острата нужда да освободи напрежението, но нямаше необходимост да го прави публично достояние.
Куноичито въздъхна едва чуто, като продължи напред. Все пак, макар и всеки със своите странности, за да оцелеят в това приключение, имаха нужда един от друг.
Гледаше да ходи зад останалите, тъй като често си патеше от челната позиция, пък и не искаше да възпрепятства Маташи, който стремглаво се хвърляше в боя, за да бъде техния славен водач.
Тунелът далеч не бе най-гостоприемното място на което можеха да попаднат. Беше усоен и мрачен, а от някъде лъхаше смразяващ вятър, сякаш се намираха във втория кръг на Ада.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Sep 2 2013, 09:20 PM
Коментар #4


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Шумната прозявка на събуждащия се Кин се разнесе из хотелската стая.
-Какъв хубав ден!- възклицанието му обаче не след дълго се превърна в нещо доста по-различно.
-Тя...- очите му се присвиха а тестисите му скочиха обратно в тялото му, когато се сети кой щеше да идва с тях. Каори Анзу, единственото момиче, което имаше смелостта да бъде болезнено искренa с него. Беше й нужно само едно изречение, за да бъде запомнена и то не с хубаво.
-ЪЪЪХ!- недоволно се тръшна отново в леглото при тази мисъл, която развали сутрешното му настроение. След около още пет минути въртене в леглото, генина събра достатъчно сили за да вдигне кокалите си и да ги занесе до банята, където за пореден път се стресна от външния си вид в отражението на огледалото. Тъй като се очертаваше да бъдат доста хора се почувства длъжен да изглежда максимално добре.
Ежедневната бюти ротация беше подсилена с още един гребен и определено повечко парфюм. Най-накрая контенето свърши и Кин изхвърча от хотела като коркова тапа. Нямаше идея кои бяха Нео, Хисаки и Йасуда, но дори и да не искаше, щеше да се запознае с тях за доброто на групата. Позитивното му настроение беше породено от факта, че нямаше и идея колко опасна беше всъщност цялата работа.
Генина се нареди пред червенокоската, защото нестабилния и ентусиазиран Бозу не му вдъхваше особено доверие.
Мястото му се хареса за разлика от на Юка, но за него все още не бяха важни останалите. Съвсем скоро щеше да разбере истинската опасност и чак тогава щеше да промени отношението си и да прави нещо различно от това да изглежда добре.За негов късмет Анзу беше по-напред, където трудно щяха да комуникират, отново...за доброто на групата.
До колкото за силата на Йасуда, розовокоското беше наясно колкото и за самия Орочимару тоест изобщо. Слагаше ги всичките под един знаменател, дори и да беше наясно, че бяха различни и уникални по характер хора.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 2 2013, 09:46 PM
Коментар #5


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Съвкупност от биполярни алюзии пробяга през настръхналото тяло на чернокосото куноичи,и в следващия момент сама не бе сигурна накъде и по каква причина се отправя.Краката й се движеха механично,в пълен дисонанс с обхваналата я ментална апатия,касаеща същинската причина на сегашната й ситуировка.В много аспекти съзнанието й натрапваше,че нищо от предстоящото не се побираше в рамките на безопасното,и с алармираща контрираност припомняше тласъците на личните внушения,които я бяха докарали до тук,наедно с констатацията относно опаснометъра на всеки втори средностатистически шиноби.
И макар да знаеше,че цялата ментална хаотичност,която я обгръщаше със студени длани бе просто възприятие от джутсуто,Анзу не можеше да се отърве от двоиствеността на съзнанието си,докато то само не даде препратка към маргиналността у причините на събеседниците й да стоят редом с нея и да се противопоставят с крачка напред,не само на техниката,но и на съдбата,като цяло.Нейната водеща матрица и волеви подтик лежаха в подпсихчното равнище на чувствата,неподвласни на натрапените външни прояви,независимо от какъв калибър.
А колкото до приятната компания - е,тя бе добре дошла с присъствието на Юка и Кьока,и макар да знаеше малко за останалите,синеоката девойка се усмихна съвсем леко за поздрав,осъзнавайки,че е напълно възможно да всее страх и ужас у розовокотото момче,чийто феминистичен изглед малко я комплексираше;да създаде партньорство на професионално ниво с момчето от Суна,което възприемаше като ценен съюзник;да придобие мелодраматичен изглед в очите на волния и свободомислещ киричанин;и да разлее топло чувство у веселяка на компанията - Бозу,у когото пламъка на ведрината сякаш не угасваше и за миг.Палитрата от характери,предпочитания и възприятия бе изключително ярка у новосформиралия се боен отряд,и Анзу оценяваше с цялото си сърце всяка една от тези малки прояви на индивидуалност,събрана в букет от борбеност и единство.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хамасаки Кьока
коментар Sep 2 2013, 10:56 PM
Коментар #6


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,246
Регистриран: 16-April 08
Потребител No.: 1,973

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 228
CH: 600
ST: 308 RM: 28

Сила: 114
Интелект: 300
Воля: 168
Бързина: 154
Статус на героя: Cleptomancy



Последна щеше да влезе червенокоската. Странно, като точно тя се бе нагърбила със задачата да будува по цели нощи -всъщност й отне точно четири часа- докато разчете мазните тайни на Орочимару, съдържащи се в мистериозно попаднала на рафта й - книга. Хм, сигурно поредната простотия на баща ми, си бе помислила девойката, докато оглеждаше преценяващо богата си селекция от книги и случайно се бе натъкнала на мизерна книжка с опърпана корица. И това кръв ли беше? Защо никой не пазеше книгите си?! А-ха да я захвърли в случайна посока, с надеждата да е под дивана, когато корицата, и без това едвам задържаща се към останалите листа - се откъсна и даде възможността на куноичито да прочете двете изписани с черно мастило думи: Бинго Буук.
Заинтригувана до немай къде, седна спокойно на креслото в гостната и се зачете. Зачете, всъщност, бе далеч от истината - на почти всяка страница имаше пръски кръв и думите бяха неразбираеми. Накрая, повече от притежание на ум, отколкото от реално прочитане, събра предоставената й информация в едно цяло, формулира я, предъвка я и реши, че в леговището на Орочимару ще има поне едно нещо, което да й е от полза в бъдеще. И понеже беше умна, осъзна, че сама няма да сполучи. Но кого да вземе със себе си? Пусна мухата на Анзу и Юка (пустата Ариса си бе взела соло мисия) и до минути цяла Коноха знаеше. А до час имаше готов боен отряд пред обозначеното в творческия труд място. Не знаеше дали да се радва на срещата си с Бозу, Кин и Нео, които познаваше от най-различни места, и дали да се притеснява от притеснителния непознат тип. Прецени, че щом е дошъл, ще подпомогне целта й - независимо, че не знаеше каква е. То и тя самата не знаеше каква е - така че всичко беше тип-топ.
Представянето, явно, бе оставено за по-късно, защото в единия момент Бозу най-неприлично пикаеше в шипков храст (мозъчните му проблеми се бяха задълбочили от последната им среща), а в следващия с бойни викове търчеше из предполагаемото леговище, сякаш отиваше на гости на баба си, а не право в лапите на Враг №1.
И когато всички приеха съдбата си и завлизаха към непознатото, Хамасаки поседя, погледа тъпо, зачуди се дали да не се прибере вкъщи, но възможността да забогатее и да набара и някой друг таен свитък или колбичка със смъртоносна отвара я накараха да запали нинджа обувките и да догони колегите.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йасуда Джуничиро
коментар Sep 3 2013, 08:39 AM
Коментар #7


Суна/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 3,643
Регистриран: 17-February 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1,550

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 356
CH: 378
ST: 378 RM: 20

Сила: 178
Интелект: 189
Воля: 139
Бързина: 189



Сунаджията бавно прекрачи. Сведенията му бяха, че това е главният вход и само можеше да се надява, че охраната му няма да е подобаваща на главен вход. Бяха го открили повече от лесно, което вдъхваше някаква надежда на момчето. Заедно с нея обаче си даваше сметка, че мястото, в което щяха да се озоват след броени мигове можеше да се окаже изоставено. В такъв случай идването му тук щеше да е напразно. Момчето забърза крачка, сякаш това щеше да му гарантира, че хората вътре няма да си тръгнат...
Йасуда следваше останалите. Не изгаряше от желание да е с тях в този момент, който беше чакал толкова дълго, но... Въпреки всичко, момчето си даваше сметка, че може да са полезни, колкото и да негодуваше да го признае. Живите щитове винаги бяха от полза. Особено когато сами изразяваха желанието да са такива, както правеше този палячо на чело на колоната. Момчето се движеше предпоследно, макар всичката му логика да подсказваше, че трябва да е най-отпред. Беше наблюдавал спътниците си и по всичко личеше, че Джуничиро е най-опитният тук, което значеше, че имаше най-големи шансове да оцелее капаните на Орочимару. Е, щом Бозу изгаряше от желание да ги предпазва от тях с тялото си, сунаджията нямаше да възразява. Просто продължи да ходи заедно с тях, като поне се радваше, че за момента бяха тихи - това щеше да му позволи да долови всеки неестествен за това място звук и да се подготви за защита от евентуален капан. А при първа възможност щеше да се отърве от тези...
Въпреки всичко, момчето беше на щрек повече от всякога. Дори и празно, това място все още щеше да е важно за Орочимару, което значеше, че всичките му стари защити щяха да са на място. Всяка погрешна стъпка можеше да му коства много и успокоението, че има няколко души преди себе си не беше достатъчно.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Нео Шифър
коментар Sep 3 2013, 12:12 PM
Коментар #8


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 3,211
Регистриран: 21-June 10
Потребител No.: 11,755

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 214
CH: 160
ST: 192 RM: 17

Сила: 107
Интелект: 80
Воля: 119
Бързина: 96



Нео пристъпи в скривалището наблюдавайки го с отворена уста и леко изциклили очи.
- Лелееее.....явно този Орочимару знае как се правят нещата. - каза чернокосият сякъш говореше на себе си. Гласът му имаше ехо и това разсмя генинът, който се почеса по главата. Продължавайки напред той срещаше тъмнина...от време на време някой контейнер или нещо такова светещ в някакъв анти-природен цвят като много светло лилаво или страшно странно зелено. Нещо което Шифър не бе виждал и беше жестоко впечатлен.
- Ууууаааааа - каза той доближавайки се до един огромен син прозрачен съд, в който явно нямаше нищо. Той почука на стъклото няколко пъти и звукът който се издаде реално му хареса. Затова го направи още няколко пъти. ;д
- Кхем...кво ли пък има вътре?? - запита се генинът и си заби физиономията в стъклото опитвайки се да прогледне през вероятно странна течност, която сигурно беше слуз или някакви сополи от еднорог. Окото му се мърдаше и ако имаше нещо вътре можеше да забележи голямото зелено око на Шифър опитвайки се да намери нещо интересно. След това момчето отдалечи глава и се огледа дали някой го наблюдава.
- Ммм..що пък не.. - каза си той и облиза стъклото все едно ближе голям сладолед. ;д
- Блях...- кхъм-кхъм - реагира зеленоокият облизавайки сигурно сантиметри прах. Той се хвана за гушата разтърквайки си я и се изплю встрани няколко пъти. Киричанинът продължи с малки крачки да разглежда помещението в което се намираше като гледаше да не издава излишни звуци. Сякъш преди малко не го беше направил.
- Оооофф... - каза той от скука и след това дочу ехото си, което също каза 'Оооофф'....невероятно. След това Нео започна да мяука, следователно се чуваше и това.
- МиииииииААААААууу - мяукаше като най-недъгавата котка, но важното бе че му бе забавно. След няколко мяукания това му омръзна и Шифър започна да лае.
- УАФ УАФ УАААААФ, хахаха - като накрая се хвана за горема понеже му стана доста забавно. Последното лаене беше с малко удължено 'а' което направи ехото доста по-забвно. Последваха няколко минути в изучаване на скривалището и как то реагира на звукове. И така Шифър завърши с имитацията на папагал. Тук на всичко отгоре започна да се върти в кръг и да подскача на едни крак имитирайки крила със сгънати ръце.
- Кут-кут-кудяяяяк...кут-кут-кудяяяяк~ - и изведнъж се спона. - " Чакай бре...това е кокошка не папагал..ха-ха-ха.. " - каза си тй присмивайки се сам на себе си.
- Дайте ми пари...дайте ми пари...донесете ми пари.. - говореше Шифър хванал с едната си ръка носът питвайки се да докара папагалски глас. След като всичките детинщини му омръзнаха той просто се извика на животно.
- ООооой...който се крие в тъмното е тъъъп...който се крие в тъмното е тъъп. - и потупа задника си наподобявайки децата от първата година в академията. Нищо че беше вече генин...Нео все още си оставаше малък.
- Не можеш да ме хванееееш...не неее~... ти не можеееш. - танцувайки си и размяткайки ръце момчето явно трябваше да е с нещо зает за да спре с всичкият цирк. Игричките му омръзнаха и той застана като пирон на едно място и затропа с един крак. Скръсти ръце и се загогледа този път сериозно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 3 2013, 11:31 PM
Коментар #9


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Бозу и Нео превличаха вниманието на околните към себе си независимо дали го искаха или не, макар че изглеждаше всякаш целяха точно това. Действията на двамата не направиха нищо друго освен да вдигат излишен шум, който изглежда не впечатли особенно останалите. Това, което двамата наричаха "помощ", в момента по-скоро се оказваше във вреда. Дори и наистина около тях да имаше някой, едва ли щеше да бъде провокиран по начина, по-който бяха избрали да действат тези двамата.

Анзу, Кьока и Юка изглежда щяха да оставят физическата на останалите и щяха да се дистанцират като мозъците на цялата операция. Анзу бе впечатлена от шайката, която се бяха събрали в края на краищата. Кьока и Юка пък не изглеждаха толкова доволни като приятелката си, но нямаше да имат друг избор освен да се примерят и да се надяват да свършат работата си с хората, които им се намираха подръка.

Кин бе мълчалив.


Втората група тепърва навлизаше в лабораторията. Това, което направи първо впечатление на влезлите беше колко запуснато бе всичко. Може би тук не беше стъпвал човешки крак поне 5 години.

Както казах на първа група. Сега можете да разкажете как точно виждате запусната лаборатория. След това ще допълня кой какво е забелязал.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Нео Шифър
коментар Sep 4 2013, 09:32 AM
Коментар #10


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 3,211
Регистриран: 21-June 10
Потребител No.: 11,755

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 214
CH: 160
ST: 192 RM: 17

Сила: 107
Интелект: 80
Воля: 119
Бързина: 96



Вече отегчен Нео продължи да разглежда лабораторията. Шавайки насам-натам забеляза, че вече са дошли и други хора. " - Вярно че чух някой да казва нещо за стъпки. " - каза си Шифър поглеждайки през рамо. С големи и бавни крачки момчето добиваше информация какво може да се прави тук съдейки по ивентарът. - " Експерименти. " - каза си чернокосият почесвайки се по рамото. Киричанинът размърда вратът си и той изпука някоко пъти. Изведнъж както си ходеше попадна на голяма библиотека с книги и скролове.
- Хмм...интересно. - каза си под носът зеленоокият и се доближи към библиотеката, която се оказа покрита с паяжини и на рафтовете пред книгите имаше малко прах. Това го разбра след като с два пръста обърса малко от нея само за да провери нещо. Той продължи с разглеждането подсвирвайки си лекичко вече ясно забелязвайки че имаше и други хора. - " Ооох..слава богу.. " - успокои се той като сложи ръце зад кръста продължавайки да разглежда. Явно този Орочимару беше доста добре снабден с информация и сигурно разбира от приготвянето на неизвестни засега на Шифър неща. Докато ходеше той се замисли. - "...но такава голяма лаборатория не може да я ръководи сам човек. Трябва да има работници или някакви прислужници.. " - като след това отвори рязко очи явно просветлен от нещо. Момчето стисна единият си юмрук толкова силно, че чак го заболя малко. - "..масака....роби? " - след това отпусна захватът за да не се нарани или най-малкото да ни се доставя дискомфорт. Нео се сети с какъв тип си имат работа. Именно затова беше дошъл тук. Орочимару не ценеше човешките животи освен ако тези животи нямат искра на необикновенна индивидиалност или нещо, което ги отличава от другите иначе казано - гений. Момчето намали размерът на крачките и започна да диша по-бавно за да се успокои. Да използваш един живот само за да докажеш някаква теория или някаква твоя следа обезмисляше този живот. А Нео не смяташе да остави ненаказан човек, който обезмисляше човешки животи. Беше дочул че този човек е убил 2 кагета на изминал чуунински, което означаваше, че е много силен.
/информация за орочимару е представена на всяко шиноби след онзи ЧИ. Всеки знае за него така че това не е нещо което 'героят ми няма как да знае за това' щом можем да чуем слух за лабораторията му..така можем да чуем и слух за 2 кагета убити от един човек./ И тази лаборатория подсказваше на Шифър, че този вид занимание вероятно е негово хоби. - " Но за какво му е такова място? Какво изследва толкова? " - запита се момчето наум опитвайки се да се досети. За жалост нямаше и грам идея. Вероятно скоро щеше да разбере. Знаеше само няколко неща. Ако този човек беше някакъв тип 'учен' или 'изследовател' то лабораторият на такива хора винаги се охраняваше от някой. Все пак всеки уважаван себе си колекционер не обичаше да му разкриват тайните в неговите скривалища, особенно ако търсещите отговори бяха групичка генини. А и такива големи фигури с такава цветуща история като неговата нямаше как да нямат дясна ръка. На групичката им предстоеше да преживеят нещо наистина забавно. Всичко в което имаше тръпка беше забавно. Шифър с всеки изминал път щом усетеше тази тръпка все повече и повече свикваше с нея доставяйки му удоволствие. Само където тук се бяха изправили срещу човек, който ще ги убие или нареди убийство им без да му мигне окото или иначе казано - чисто зло.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йасуда Джуничиро
коментар Sep 4 2013, 10:52 AM
Коментар #11


Суна/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 3,643
Регистриран: 17-February 08
Град: Пловдив
Потребител No.: 1,550

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 356
CH: 378
ST: 378 RM: 20

Сила: 178
Интелект: 189
Воля: 139
Бързина: 189



Нео, обмисляме да те убием. Излъгах се да ти прочета предните глупости, тоя път дори т'ва няма да направя.

Преминавайки през двете дърветата, които се явяваха вход на мястото, шинобитата се озоваха в нещо, което на пръв поглед изглеждаше като нацистки концлагер (така си го представям аз). Ефектът на появяването им беше като генджутсу - всичко се разми и за миг изчезна, представата им за пространство ги напусна, оставяйки само мрак след себе си. След броени мигове, които им се сториха прекалено дълги, замъглените очертания на помещение започнаха да се материализират отново, давайки на Йасуда да разбере, че това, което бе помислил за концлагер всъщност беше лаборатория. Помещението беше огромно и тъмно и съдейки по всичкия прах във въздуха и по предметите, не беше употребявано за каквото и да било от години. Това обаче никак не го правеше по-малко интересно, защото очевидно хората, използвали го се бяха изнесли, изоставяйки всичко след себе си. Всички епруветки и колби, всички книги, всички хаотично разпръснати листи със какви ли не записки и схеми, напълно неразбираеми за Джуничиро, бяха изоставени там и всичко, което правеха в момента бе да тънат в забрава. Мястото, следователно, изглеждаше спокойно, но Йасуда не можеше да повярва, че е и безопасно. Не вярваше, че всички тези тайни тук могат просто да бъдат изоставени. Не можеше да повярва, че толкова много знание може да бъде захвърлено без алтернатива да бъде потърсено обратно. Очите на момчето шареха неспирно, оглеждайки всичко подозрително и търсейки каквито и да било следи от движение. Тук мястото беше по-широко и нямаше нужда от колона, за това момчето се отдръпна с няколко крачки от групата, като много внимателно наблюдаваше стъпките си. Знаеше, че всяка една погрешна стъпка можеше да му коства живота или живота на някого от групата. Едничката разлика беше, че във втория вариант не му пукаше особено. Също така избягваше да се доближава до каквото и да било, най-вече стени, както и предмети, които не изглеждаха естествено разположени. Бавно навлизаше навътре, като мракът наоколо все повече се сгъстяваше, а въпросът 'защо е тук' започна да се появява неканен в главата му. Колкото повече оглеждаше помещението, толкова повече си даваше сметка, че тук няма да срещнат жива душа. Нямаше да открие така желаното си отмъщение тук...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хамасаки Кьока
коментар Sep 4 2013, 11:37 AM
Коментар #12


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,246
Регистриран: 16-April 08
Потребител No.: 1,973

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 228
CH: 600
ST: 308 RM: 28

Сила: 114
Интелект: 300
Воля: 168
Бързина: 154
Статус на героя: Cleptomancy



Докато през очите на Нео групичката едва ли не бе попаднала в Страната на халюцигените Чудесата, а Йасуда въприемаше помещението като концлагер, то червенокоската виждаше огромна зала. Огромна, празна зала и тази реализация я разочарова и сломи приключенския й дух.
В книгата, вероятно принадлежаща на баща й, никъде не се споменаваше, че лабораторията е изоставена. Логично, помисли си девойката, да я изоставят веднага, щом тръгне мълвата. Но чувството, че е предадена и че си губи времето си оставаше загнездено дълбоко в нея.
Детинско или не - очакваше да се изправят поне срещу един противник, ако не срещу самият Орочимару. Та нали за това бе организирала сегашната си компания? За да се бият срещу въпросния враг, докато тя седи отстрани и...анализира. О, колко ентусиазирана бе, когато преди минути -макар да ги чувстваше като часове- гледаше мястото между сключените дървета и въпреки че виждаше зеленина, знаеше, че премине ли от там нова гледка ще се разкрие пред търсещия й взор. Хиляди мисли и картини минаваха през съзнанието й и във всички тях тя и групичката й бяха възкачени на нивото на супер герои, с едничката мисия да победят злото. Само дето в тази лаборатория зло явно нямаше. Или се криеше доста успешно...твърде успешно.
Тежка въздишка се отрони от устните й, а изражението й стана още по-измъчено, след като стана свидетел на всичките метаморфози на Нео - от домашен любимец, до селски добитък. С какво бе заслужила това? Искаше компетентен отбор, а не странни, чалнати хора, за чиито способности почти нямаше информация.
Улови движение с периферното си зрение; промяната на пейзажа пропъди моментните й разсъждения и куноичито застана нащрек, докато не осъзна, че просто единият й съотборник -така и не й бе останало време да разбере името му- се бе преместил от своеобразната колона, която някак се бе заформила.
Проследи движенията му с поглед, но в процеса на тази си мисия се разконцентрира; окаяното състояние, в което някогашното скривалище бе най-безцеремонно зарязано привлече жадното й за открития внимание. С малко повече напрягане, защото все пак от дневна светлина се бяха озовали в сумрак, фокусира разпръснатите листа. Листа, някои от които надраскани от-до със записки, изрисувани със странни, притеснителни и плашещи картини или просто неволно водени разсъждения. Дори й се стори, че поне на един от рафтовете все още се подвизаваха бурканчета, различни по размери и форма, вероятно кристални - от насъбралия се дебел слой прах бе невъзможно да се прецени материята. А и съдържанието.
Ръцете я сърбяха да се отцепи от групата и да се захване със събирането на всички тези материали - явно някой бе чул молбите й и бе откликнал на тях. Не трябваше да забравя обаче, че това не бе обикновена зала, а скривалището на един от най-страховитите и най-издирвани персонажи в историята и, въпреки запустелия вид, на всяка крачка можеше да дебне капан. А девойката бе далеч от опитна и не можеше да си позволи да се разхожда сама.
- Предлагам да не се отдалечаваме много един от друг. И да не пипаме нищо.
Стрелна Нео с предупредителен поглед, защото той даваше вид на нехаещ тип, преди да продължи да обхожда залата с поглед, с главна цел - анализиране на местонахождението и попадане на нещо, което би им било от полза.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 4 2013, 02:11 PM
Коментар #13


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Още с първата крачка,която чернокосото куноичи пое към неизвестното,сензитивността на телесните й принадлежностти бе осезаемо повишена,и макар да не искаше да чува нечленоразделните звуци на непознатия зеленоок герой,който изглеждаше доста изненадан от появата им - макар че бяха с него през цялото време - тя неволно се бе превърнала в машина за усет,чиято систематизирана осезаемост алармираше при всеки трепет на външния топос,та животинските прояви на Шифър кънтяха безмилостно в изнеженото й слуховъзприятие.
Но не беше само то,което сигнализираше и постоянно припомняше местоположението на групата,тъй като яркосините й очи трескаво шареха наоколо,макар тялото й да бе застинало в кротка статичност - и търсеха недомлъвките и капаните,които мястото предлагаше щедро за неканени гости.
По настръхналата й кожа и мъничките изправени,едва видими власинки там,пробяга поредния трепет на алармираност,и Анзу си пое въздух така леко,че едва успя сама да се наслади на новопридобитите факти за тукашните миризми.Свежия въздух на Коноха бе тренирал добре сетивата й - привикнали на благоухание,затова можеше лесно да бъде доловена интензивната миризма - плаваща из въздуха тежко - създаваща алюзията за недобрронамерен домакин,излъчващ неприятен аромат на сяра,който може би бе придобит в това запарено помещение,в следствие на множество експерименти с взривоопасни вещества.От друга страна - ако не това - можеше да бъде всичко,тъй като мястото изглеждаше достатъчно запустяло,за да се поддаде на влиянията на вътрешната тежка атмосфера и да деградира с разграждащата си киселинна прегръдка всеки останал животворен елемент,превръщайки го в поредната частичка пъзел от злобовонната аромна феерия в помещението,чийто истински състав,Анзу не можеше и да отгатне.
А може би не бе така...може би не всичко наистина бе такова,каквото изглеждаше,и самият факт,че допреди минута се намираха в генджутсу,което едва не я накара да забрави причината за посещението си тук,и да загърби благоприличието,отстъпвайки назад - отново я накара да потрепне и лицето й се намръщи в подозрителна гримаса.
Въпреки генджутсуто да бе отминало,тъй като го бяха преодолели - никой не бе сигурен какво се случва - и всеки любопитно оглеждаше главната дестинация като поредната туристическа атракция,чийто сериозен гид засега се явяваше единствено Кьока - а до някаква степен и момчето от Суна,което предпочиташе да мълчи,пред това да пречи на цялостната операция с шумовите си замърсители,като Нео.
И никой не се замисляше,и никой не знаеше.Единствено жаждата да открият нещо ново и вълнуващо бе подтикнала присъствието на повечето участници в приключението,и достигнали до апотеоза,те разузнаваха точно толкова,колкото да намерят нещо ценно за себе си,или шареха любопитно с очи - за да разучат,ала единствено за описателна цел при поредния разказ на гордост.Ами остатъчния ефект,останал зад гърбовете им?Ами генджутсуто?Дали бе изцяло развалено?Колко километра обхващаше?Откога стоеше там?
Хладният,но наситен с медна нотка,мецосопран,на чернокоската,огласи помещението за първи път,и ехото в широкото помещение,я посрещна обратно:
- Кьока е права,не рискувайте.Все още не знаем дали мястото е ненаселено и безопасно. - ръцете й потрепериха и тя притвори за миг седефеносините си очи,с надеждата тази секунда на успокоение да не бъде последната в живота й.Не,не се страхуваше...не и за себе си,не и когато двете червенокоси фурии бяха тук.Всъщност - защо се заблуждаваше,когато силно се притесняваше именно за тях - обречени в шумното присъствие на хора,за които този приключенски момент бе повече забавен,отколкото наситен с дебнещи опасности.
Анзу не ги винеше - дори ги харесваше,но въпреки това не можеше да им позволи да свалят гарда на всички,и да загинат безславно поради простата причина,че не са уцелили момента,в който да се забавляват.
Поемайки си дъх,колкото да разсее съмненията относно треперливите хладнини,лазещи под дрехите и стъпващи по тялото - имагинерен плод на въображението й - Каори притвори отново клепачи и вдигна ръце пред тялото си,сключвайки пръсти в устойчив сийл:
- Кай! - от всички мисли,които препускаха в съзнанието й - нито една не вещаеше неприятна алармираност.С това свое действие,Анзу целеше да премахне евентуалната мъглива завеса на поредното неосъзнато генджутсу,което щеше да разкрие истинския облик на мястото,или пък щеше да се отърве от остатъчния ефект на миналото - което ги бе посрещнало на пристигане тук.Дори и нищо да не се случеше,тя се чувстваше длъжна да застрахова себе си и останалите,макар това да значеше,че може и да се посрами мъничко пред новопридобитата си компания - ако в следствие на действието си,не пожънеше никакъв успех.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Sep 4 2013, 03:36 PM
Коментар #14


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Поведението на Нео не успя да събуди особен интерес в Кин, само може би го накара да стигне до извода, че в групата имаха още един клоун, което донякъде беше притеснително. Това, което направи най-голямо впечатление на розовокоското дотук бяха двете изсъхнали дървета, които представляваха портал между Коноха и Отогакуре. Никога не беше срещал подобно джутсу и с това започнаха подозренията му за трудността на странната задача. В групата имаше три момичета, три момчета и един Кин, който тихичко си тананикаше някаква мелодия. Ни най-малко не подозираше, че се намираха на остров и околността явно не му правеше чак такова впечатление, както на момичетата. Това се дължеше на живота му преди да се нанесеше в Коноха. Беше се нагледал на какви ли не работи и постоянно се местеше, а условията за живот не бяха никак розови, каква ирония само. Тъй като беше дошъл в селото доста след случката с Орочимару, всичко което знаеше за него бяха слухове, на които не обръщаше особено внимание. Начина по който хората интерпретираха човека змия му се струваше нелеп и най-вече преувеличен, затова изключваше опцията той да е причинил смъртта на третия Хокаге. Твърдоглавието му можеше да пребори и най-добре доказаните факти, точно като този. Невниманието също така ограничаваше способността му да помни, затова в момента се чудеше каква бе целта на мисията.
С навлизането им в лабораторията автоматично личността на Орочимару го заинтригува, само по начина по който беше подреждал нещата си. Беше пределно ясно, че искаше да знае повече за него, дори и да не вярваше, че е толкова могъщ колкото се говореше. Преди това обаче му хрумна, че всичко можеше да е поредната странна генджутсу техника, затова сключи сийл:
-Кай!- тихо каза генина, отпускайки чакрата в опит да развали потенциално вражеско джутсу. Беше интересно как двамата с Анзу мислеха по един и същ начин, защото едновременно направиха техниката, без дори да се договарят. Е, явно наистина противоположностите се привличаха! Гласа й идваше някъде отзад, но беше достатъчно силен, за да го чуе.
Не след дълго се върна на мисълта за Орочимару, за който изграждаше собствена представа. Въпреки това се реши да извлече възможно най-много информация и поради тази причина извъртя леко глава вдясно и погледна момичето, което беше зад него.
-Какво знаеш за Орочимару?
След това се обърна в първоначалната си позиция и зачака развълнувано отговора й. Тъй като тя беше момичето, което го беше поканило на цялото нещо, се надяваше тя да знаеше най-много по въпроса.
Продължаваше да оглежда мястото, но се беше фокусирал най-много върху гласа на Юка, който все още не достигаше ушите му.
Колкото повече навлизаха в лабораторията, толкова повече се засилваше странното чувство в Кин, наподобяващо страх. Това доказваше, че дори и човек да не знаеше какво бе това място, тръпката която гарантирано щеше да получи от самото си присъствие там, щеше да му подскаже, че е необникновено...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хисаки Юка
коментар Sep 4 2013, 04:17 PM
Коментар #15


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 931
Регистриран: 9-March 09
Потребител No.: 5,543

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 268
CH: 400
ST: 266 RM: 26

Сила: 134
Интелект: 200
Воля: 200
Бързина: 133



Стъпките им монотонно отекваха по пътя към залата, а листата, вмъкнали се с попътния вятър бяха постлали хрущяща пътека под краката им. По стените нямаше факли, а само изоставени, ръждясали пръстени за такива. По запуснатия вид само на обкръжението си личеше, че скривалището не е влизало в употреба скоро.
Професионалното им мълчание беше нарушено в момента, в който Шифър реши да се трансформира в няколко животни, явно с цел да разчупи леда. Юка не съдеше хората, които се държаха така, а, напротив – разбираше ги. Самата тя се падаше доста дива, но всичко си имаше граници, както казваше баба й. Нео се държеше повече от глупаво и нелепо в този момент. Намираха се в предверието на едно от множеството скривалища на Орочимару, а той най-безцеремонно издаваше позицията им, докато се държеше крайно просташки. Тиха въздишка се откъсна от меките й устните, докато с досада извръщаше поглед, само за да отбележи тъй жадуваното място във визуалния си хоризонт. Падаше се авантюрист по душа, и окаяният вид на лабораторията дори не я жегна отвътре. От малка беше научена, че колкото по-опустошено изглежда мястото, толкова по-голяма е вероятността това да е с цел прикриване на следите, или, още повече – на несметните находки и куриозни предмети.
Кьока беше права, най-практично щеше да е да не се отделят един от друг. Само Бозу и Нео я притесняваха. Можеше да има скрити капани, или какво ли още не, а те толкова стремглаво се хвърляха в боя, че беше притеснително. Момичето сви рамене при мисълта, и продължи напред.
В центъра на оказалото се, в последствие, кръгло помещение, беше разположена дъбова маса, на която й липсваше едното краче, а по тежката й, издраскана повърхност имаше разпилени, пожълтели листа с най-различни драсканици и мастилени петна по тях. Върху подът имаше сивеникави напукани плочки, а боята на стените се лющеше и създаваше всичко, освен гостоприемен вид. Няколко плаката, обясняващи човешката на анатомия се бяха свлекли на пода, лепилото контрастиращо със светлия гланц. Уловила погледа на Хамасаки, огненкосата се доближи до едната от стъклениците, опитвайки се да идентифицира съдържанието й, докато не бе прекъсната от резкия аромат на лимонени кори и... розмарин?.
Въпросът на Кин не я хвана неподготвена, нито пък внезапното му присъствие я стресна. Лека усмивка заигра на лицето й, докато се обръщаше механично. От деца бяха обучавани да очакват дори неочакваното.
- Ами, Орочимару... Той е нещо, като най-големия ни антагонист, би трябвало да го знаеш това! Учи се в Академията. –размаха показалец пред лицето на розовокосия, - Освен всичко друго, той, както може би си разбрал по тази лаборатория, обича да експериментира, но... експериментите му не са обикновени! Например, може да направи така, че от теб да заизлизат пипала, или да ти порасне рог! Занимава се с генни мутации и нарушава всички биологични закони, което, според мен, дори не трябва да се случва. Не знаеш с какво се захващаш, ако прекрачиш границата на нещо толкова велико, като биологичния цикъл, например. Преди време... – преглътна тихо, оставяйки се на сивата феерия от спомени да обгърне съзнанието й, - той отпрати огромна атака към нашето село! Едва успяхме да се опазим, а също така дадохме много жертви.
С това прекрати историята си, разсеяно и същевременно някак съсредоточено, гледайки един от падналите плакати. Не искаше да си спомня повече за атаката, нито за това, което бяха преживяли със съотборниците й по онова време.
- Е, предполагам това ти стига! Кин, нали?
Ухили се Юка, удряйки момчето по гърба, със широка усмивка на лице, както само тя си можеше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Бундо Кезоуко
коментар Sep 4 2013, 08:57 PM
Коментар #16


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 4,381
Регистриран: 16-April 10
Град: Бургас
Потребител No.: 11,466

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 300
CH: 690
ST: 620 RM: 36

Сила: 150
Интелект: 345
Воля: 327
Бързина: 310
Статус на героя: 1. By the Hand of Siko
2. Cursed

25 exp from techniques refund



Тунелът оказал се просторно помещение, си оставаше все така интересен за брюнета, който от самото начало се бе заел да води групата и продължаваше това си начинание - пипаше стената, стъпваше на плочки, които му изглеждаха по-съмнителни и махаше с ръце срещу супер бойните паяци и техните паяжини, които Орочимару бе забравил да почисти. Но паяжините не го притесняваха толкова,колкото топлите и студени вълни,които го обливаха периодично,започващи от централната,одрана от злобна шипка част,на единия му тестис.Хващайки се отнесено за тестиса, с цел да спре парещата болка, Бозу се замисли за хората, или по-скоро - експериментите, които може би се спотайваха тук. Въображението му пъстро изрисува здрав, широкоплещест мъж, с къдраво девствено окосмление около гърдите си, който, макар и със страховитото си първоначално впечатление, весело размахваше пухкавата си бяла опашка, щом змийският му господар го повикаше. Засмя се просташки, почеса се по гъза и се заоглежда за нещо, което да го занимава, докато врагът им се появи в целия си блясък. Дано да се бием срещу някоя секси мадама, помисли Маташи, лепнал мазна усмивка на лицето си, докато се навеждаше да вдигне един от разпилените листа и да го огледа.За жалост не откри никакво женско червило по хартията,но това не му попречи да я набута в джоба си,и да продължи да се оглежда за яка кака с китско съзнание,която да му предложи себе си вместо бисквитки за присъединяване към тъмната страна.Не че щеше да отиде на различно от Коноха,място,както съотборничката си,но пък не отказваше малко изтезания с ексхибициониски привкус на пляскащи перки.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Нео Шифър
коментар Sep 5 2013, 12:24 PM
Коментар #17


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 3,211
Регистриран: 21-June 10
Потребител No.: 11,755

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 214
CH: 160
ST: 192 RM: 17

Сила: 107
Интелект: 80
Воля: 119
Бързина: 96



Всички в това помещение бяха предпазливи. Нео харесваше това защото тези техни притеснения отговаряха на ситуацията в която се намират. Беше доволен да разбере че шинобитата от различни села мислят за общото благо. Но ако всички бяха толкова предпазливи как щяха да добият още информация за това място? Шифър се вслуша в думите на двете девойки. Също така беше радостен че Кьока-чан беше тук. Едно познато лице винаги му вдъхваше увереност и до някъде сигурност. Той се обърна и погледна към Кьока правейки една тънка усмивка.- Хааай...ще внимавам. - каза момчето вдигайки ръка като първолаче искайки да каже отговор на въпрос, който знае. Момчето направи няколко крачки встрани приближавайки се към по-сгъстената част от групата. Киричанинът не беше глупав, макар невнимателен на моменти, Нео разбра предупреждението. Не му трябваше да му казват два пъти или повече за да разбере. Мълчаливо генинът продължи с наблюденията си. Изненада се как някой от Коноха, родното място на Орочимару, няма представа кой е той. Това беше слабо. Да не би този човек да е живял в някоя дупка под земята? Още една излишна реакция на съотборник му привлече вниманието, но този път той само въздъхна като затвори очи и се замисли. - " Може би така действа това кунойчи...хъъъъх. " - като след това отвори очи и продължи да разглежда. От информацията дадена от Кьока, Шифър допълни картинката и вече имаше профил за този Орочимару. Явно не е бил толкова далече от истината само като гледа лабораторията. Знаейки с какъв тип си имат работа можеха да предвидят някои от ходовете му преди да се сблъскат лично с него. Това поне беше известно. Или поне щяха да се видят с него ако останеха живи и здрави до краят на това приключение. Разсъждавайки и допълвайки с предложения и насоки за какво може да представлява най-големият враг на Коноха, Нео нямаше възможност за сега да види нещо интересно в лабораторията. Може би трябваше да напъне късметът си малко или не? Едно знаеше... при такъв тип хора късметът или тишината не бива да бъде нещо на което да се усланя.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Хитогороши Данки...
коментар Sep 6 2013, 01:39 AM
Коментар #18


Кири/Генин
Икона на група

Група: Hidden Mist

Коментари: 11,578
Регистриран: 2-July 08
Град: Оргия :D
Потребител No.: 2,425

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 560
CH: 160
ST: 288 RM: 15

Сила: 280
Интелект: 80
Воля: 60
Бързина: 144
Статус на героя: 1.There's a thick, 5 meters long, titanium chain around his torso which he's gotten used to.
2.Hiding(1)
3.Chaotic - he cannot be studied



Късмета на група две беше по-голям от този на първа група. Нео бе попаднал в помещение много подобно на библиотека и бе пълно със скролове, книги, ръкописи, химически формули, чакра информация и всевъзможни други полезни за интелигентните персонажи придобивки. За жалост обаче, Нео не можеше да се възмоползва от нищо тук. Или може би щеше? Нео почувства странна жажда за знания и попадна в капана на библиотеката. Нямаше да я напусне докато не се сетеше кои бяха двете кагета, които Орочимару беше убил. Информацията получена от академията му бе в минус поне този път. Преди да се усети, момчето вече държеше книга с името "Кагетата и Аз". Отвори я, а от нея се вдигна облаче прах. Той се закашли и започна да я разгръща, за да търси отговора на въпроса си. "Кои са двете кагета, които е убил Орочимару?".
Ключова дума: Прах. Всеки персонаж, който използва предмет от лабораторията се задавя преди да го употреби.

Йасуда беше прав за едно - Генджутсу, но се беше усетил точно навреме. Само Нео беше хванал един въображаем том "Кагетата и Аз" и го разгръщаше в ръцете си. Ужасна гледка...
След като Джуничиро осъзнаваше, че всичко което щеше да види в момента е илюзия, трябваше просто да пребори самия себе си и да открие къде точно е източника... и да го елиминира.

Кьока стискаше в ръце книгата завещана от баща й. Веднага подобно на Йасуда се усети, че нещо не бе наред. Генджутсу? Предложението й да не пипат нищо беше добро. Само за жалост Нео в момента разгръщаше някаква въображаема книга и усърдно търсеше нещо в нея.

Анзу остана изненада от изненадата на Нео, особенно от това че всички бяха заедно от самото начало. Дали беше, защото Нео не бе обърнал на нищо странично освен това, което касаеше само и единствено него? Да, това беше отговора, който търсеше Каори. За щастие като по-голяма част от групата, Анзу не попадна в генджутсу капана. Тя остана извън него като моментално разбра, че всичко което виждаше не бе истина. Но ако това е илюзия, как можеше да я прекъсне? Разбира се, че с Кай! Анзу владееше тази техника и се възползва от нейната наличност. Веднага от нея всякаш се изтреля фуутон чакра, която разкри пред очите й ИСТИНАТА (на ЛС).

Юка пък обогати значително знанията на Харада. Това щеше да е полезно за розовокосия също толкова колкото това, че той реши също като Анзу да направи Кай. Премахвайки илюзията, която пречеше на съзнанието му да види ИСТИНАТА (на ЛС), то той се доказа на цялата група като опитния генджутсу специалист.

Бозу пък реши да бъде чучелото, което щеше да обезвриди капаните... всички капани. Правейки всевъзможни движения, в един момент той закачи лявата си ръка за нещо, което той не успя да види... но успя да чуе и усети. Беше много близко до корда, но издаде звук като звънче. В следващия миг вече беше на земята и не можеше да стане. Всякаш върху тялото му някой беше сложил 200 килограма. Чувстваше се смачкан, но по-лошото беше че не можеше да чуе какво казваха останалите понеже в ушите му се бе загнездил странния звук като на отлитаща птица... на много голяма отлитаща птица. До намиране или оглеждане на каквото и да е било и дума не можеше да става, защото той още от самото начало беше попаднал в капана. По-лошата новина в тази ситуация беше, че може би нямаше да завлече само себе си в бедата.

В следващия момент Нео отново се обади. "Ще внимавам" беше казал той докато прелистваше с интерес книгата си.


Първите два поста са задължително на Кин Харада и Каори Анзу. След това пишат всички останали.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Акио Тенсей
коментар Sep 6 2013, 05:00 PM
Коментар #19


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,245
Регистриран: 10-May 11
Град: София
Потребител No.: 12,268

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 100
CH: 312
ST: 130 RM: 22

Сила: 50
Интелект: 156
Воля: 161
Бързина: 65
Статус на героя: 25 exp refund



Очакванията на генина бяха потвърдени от думите на Юка, която му разказа накратко това, на което той се бе наслушал от едногодишния си период в Коноха. Въпреки това тя излгеждаше достатъчно сериозна, за да го накара мъничко да повярва. Никога не изключваше вероятността, че нещата, които чуваше можеха да бъдат истина.
"Генни мутации?", замисли се Кин, чийто интерес беше почти видимо възбуден.
В отговор на червенокоската просто кимна с глава и се извъртя на страна, защото явно почти всички бяха чули въпроса му и го смятаха за смахнат.
Нео се беше кротнал, което го успокои, но пък другия клоун, Бозу, беше решил и той да се прояви. Тъй като направи техниката само за да се подсигури, розовокоското определено остана изненадан от това, което се случи. Цялото помещение, в което се намираха се разми пред очите му. Труповете на насекомите, върху които всъщност стъпваха не му направиха такова впечатление, колкото тавана, който беше покрит с множество жици. Не можеше да определи, дали капана беше поставен одавна или някой изключително опитен генджутсу юзър си играеше с тях в самия момент. Тъй като от известно време ходеха и никой не беше докоснал звънчетата, генина клонеше към втората си теза, която беше по-опасна. Колкото и рисково, държанието на Бозу му помогна да научи малко за една от техниките, които бяха поставени върху мястото. Веднага му стана ясно, че самият звук от звънчетата представляваше генджутсу, спомни си че даже имаше такъв боен стил. В същия момент Кин повярва на всяка една дума казана от Юка и всички останали хора в Коноха, за Орочимару. Тъй като беше наясно с опасността, момчето се провикна:
-Спрете да се движите и слушайте внимателно, ако ви е мил живота.- плътния му глас не можеше да достигне до ушите на Бозу, който видимо лежеше на земята, карайки почти всички да мислят, че това беше поредното му клоунско изпълнение. Надяваше се Анзу да беше започнала с план за измъкване, докато той обясняваше на групата какво се случваше. Единственото му притеснение беше, че някой можеше да ги наблюдава и евентуално нападне, докато бяха още в капана, затова побърза и продължи:
-От тавана се спускат така наречените звукови генджутсу камбанки, заобиколени сме от тях. Вижте Бозу, който в момента е под ефекта на едно от тези...едва ли ни чува даже.-превъртайки очи, Кин нямаше намерение да го изкарва от техниката и да обяснява отначало. Беше му беше по-лесно да забележи брюнета, който беше попаднал в джутсуто, от колкото различния вид звънчета.
"Не съм сигурен дали моя Кай е достатъчно силен, за да развали втора и може би трета илюзия, които променят това място, мамка му!"
Времето го подтискаше, затова се фокусира върху нещата, които можеше да види. Момчето приклекна, за да е на нивото на звънчетата, когато забеляза и разликата във височината им. Като генджутсу специалист имаше представа за обикновените, но не и за маркираните звънчета, за които предположи, че играят ролята на експлозив. Поглеждайки към Бозу, генина издиша с облекчение, защото шанса беше 50 на 50 да му се случи нещо може би по-лошо от генджутсу, какъв късметлия само.
-Анзу.- каза името на момичето, без да се обръща тялото си към нея, в този момент нямаха време за формалности.
-Нека им разкрием истината.- дори Йасуда и Кьока да се бяха усетили, все още не виждаха реалността или следващата илюзия, която представляваше мястото.
Тъй като сунаджията му изглеждаше най-обещаващ, Кин кимна на съотборничката си с намерението тя да развали илюзията на някоя от приятелките й, докато той се занимаваше с Джуничиро. Фокусирайки чакрата си към тази в главата на съотборника му, розовокоското изрече името на техниката.
-Кай!- надяваше се по този начин да спечели малко умствена подкрепа, защото дори и да вярваше, че можешеше и сам да успее, нямаше намерението да рискува и да губи време в несигурни предположения. През останалото време оглеждаше помещението, за което не беше сигурен дали бе реално, за подозрителни предмети или нещо, което да му подскаже за нова опасност. Вече му бе кристално ясно, че си имаха работа с опитно шиноби. Опасенията му от по-рано, че капана всъщност представляваше съвкупност от техники, които в момента бяха манипулирани от някой, все още го притесняваха...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 6 2013, 06:08 PM
Коментар #20


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Докато Кин обясняваше изключително лаконично ситуацията на останалите,които представа си нямаха къде се намират,Анзу бе затаила дъх в мимолетен пристъп на притъпен страх,който бушуваше в ушите й и блокираше идващите от устните на розовокосия шиноби,думи;разливаше се като хладна лава и парещ лед из тялото й,и я объркваше,замайваше...пречеше й.
Ако трябваше да се действа веднага - то Кин бе поел инициативата,макар и да виждаше доста по-малко от нещата,изправени пред чернокосата девойка,накарали я да изпадне в мимолетния пристъп на статична паника,обхванала я миг след съзнателното съзерцание на обстановката,от което последва и потвърждението на всичките й опасения относно мистериозната им дестинация.Секунда след апатията,и още една след резигнацията,дойде и мигът,в който яркосините й очи боязливо,ала бързо,се устремиха назад и настрани,където бе ситуирана Кьока,от която и без това се стараеше да не се отделя.Знаеше си,че не беше добра идея да идват поначало,ала ситуировката им тук вече бе факт,и за пореден път приключенската натура на едната от двете огнени червенокоски,не вещаеше нищо добро.
Поемайки си въздух,само за да осъзнае,че не го бе правила,сякаш,от векове,Анзу извърши неуспешен опит да проговори,ала от пресъхналото й гърло не се отрони нищо друго освен кохерентен,тих звук.Чувстваше се,сякаш бе погънала чувал с цимент,и белите й дробове агонизираха под здравият му и сух хват.Притеснението деградираше менталната й подготовка,ала подтиците които се подвизаваха тук под формата на две особено важни за нея,същества,все още стоящи в неведение относно създалата се ситуация,сепнаха куноичито,което,ако не се съвземеше достатъчно бързо - можеше да бъдат постигнати нежеланите и пагубни резултати,които бяха водещата матрица за тукашното й присъствие.Страхуваше се,наистина.Но не за себе си - ни най-малко.С всяка секунда осъзнаваше,че макар мотивите й за помощ и защита над Юка и Кьока да бяха добре обосновани,то дори и останалата част от малката и непозната компания значеха нещо определено и ... важно за нея.Достатъчно,за да се стреми да ги защитава на този ранен етап от познанството им - в който едва помнеха имената си.Но те се движеха заедно.Дойдоха заедно,и щяха да си тръгнат...заедно.
Духът на приятелският патриотизъм успя да разлее бързо приятният си оптимизъм из замръзналата й фигура,и без да прави резки движения - продължавайки да тормози съзнанието си на пълни обороти,засипвайки го с куп информация и мисли,които да го ангажират достатъчно умело,за да не се поддаде то на някое от другите скрити генджутсута,Анзу протегна много внимателно и плавно ръка към челото на Кьока.А колко мисли само бушуваха зад него!Объркани,тероризирани от глождещо любопитство,мисли,вещаещи само беда.
- Кай! - за четвърти пореден път този повик огласи залата,и свила пръсти в половинчат сийл,девойката отпусна хватката си около червенокосата глава на Хамасаки,и намести длан на другата - доста подобна по външен вид и съзнание на предишната.Поемайки си въздух,Анзу кимна на себе си,а може би и на проглеждащата за първи път реалният свят на нещата,Кьока,отново усещайки задушаващата тежест на белите си дробове.
- Кай! - петият,малко по-силен,повик бе осъществен и чернокоската отпусна ръце до тялото си,оглеждайки се за пореден път наоколо и осъзнавайки,че последните две техники имаше голям шанс да дадат ефект и върху самия приложител,който в случая се явяваше тя самата.Ментално бе подготвена да съзре какво ли не,да чуе и да види,да докосне,да падне или да се пребори с неизвестния враг.
Но оставаха още двама - невежи за опасния свят отвъд тихата и изоставена лаборатория,населен със земни твари,които - ако обосновката относно знанията за Орочимару се приложеше тук,можеха дори да бъдат доста специални такива.
В случай,че пред очите на новопрогледналите не се разкриеше новият свят така бързо,както бе станало при нея,Анзу отпусна поетия дъх едва сега и проговори с тихия си,нисък но нежен глас,опитваща се всиячески да подтисне треперливата нотка:
- Думите му са истина.В момента се намираме в изключително сложен и изпипан механизъм.Гледайте къде стъпвате,за да не попаднете на някое от създанията,които населяват пода...вида и броя им надали може да бъде възприет и от най-богатото въображение,или от дори най-дебелия том Инсектология,но това не е всичко. - следвайки примера на Кин - Анзу също приведе леко глава,устремила -предпазлив поглед нагоре - Звънчетата се намират на около - тук тя поспря,за да може да им даде реалната си преценка - метър и половина разстояние от пода,така че дори и приведени,имате голям шанс да ги закачите.Ако пък клекнете - сте лесна мишена за потенциално неживите насекоми долу,а и за друг враг като цяло.
Привеждайки се наполовина над земята,за пръв път благодарна на боговете,че не се славеше със завиден ръст,девойката предвкусваше идните опасности и бъдещата ескалация на действията,и знаейки - че би било добре да бъде подготвена от самото начало,извади бавно единия си пеперуден меч,потушавайки колкото можеше,ефекта на блестящия метален звук.Съзнанието й крещеше предпазливо... ако имаше насекоми,а повелителя на влечугите е бил цар на това място,то значеше ли това,че щеше да има и ... змии?И колко опасни щяха да бъдат?
Стиснала пеперудения меч в железен захват,Анзу продължи да ангажира кипящото си съзнание с информация относно мястото,със спомени,говор и визуализация на странични неща,стараейки се да поддържа баланса между реалния свят и имагинерния,за да може ясно да ги разграничава един от друг,виждайки контурите им мимоходом.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

3 страници V   1 2 3 >
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):