IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> 

 
Reply to this topicStart new topic
> Yuudai ad portas
Юуудай Шимизу
коментар Apr 10 2017, 08:53 AM
Коментар #1


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Заглавието е вдъхновено от латинската фраза "Hannibal ad/ antes portas", която често е била използвана от родителите в Древен Рим, за да плашат децата си с нея. Историята зад фразата е по истински случай, и се отнася до пристигането на Ханибал пред вратите на Древен Рим. Това изречение е пробуждало страх и паника у тогавашното население, тъй като Ханибал не би спрял пред нищо, напълно способен да превземе града им с лекота. Фразата предвещава опасност, гибел и погром, и затова е използвана векове след победата над Ханибал, за да насажда страх у съзнанията на хората.


Скрити от множеството дървета наоколо, и дебелата сянка която хвърляха над тях, задъхани мъж и жена дишаха тежко и учестено, почти в синхрон. На пръв поглед това изглеждаше като един от онези моменти, които трябваше младите да бъдат оставени насаме. Уви обаче, в тази ситуация нещо не си беше на мястото. Имаше твърде много дрехи, и един кунай опрян в нежната женска шия. Не, това не беше някакъв фетиш. Мъж с червена коса бе възседнал жена с руса коса, която покорно бе положила гръб на меката зелена трева, вече обезоръжена. С едната си ръка шинобито бе притиснало кунай до гърлото на куноичито, а с другата държеше китките ѝ над собствената ѝ глава.
- Така по-склонна ли си да говориш? - заплашителният тон на зеленокия бе отправен към победената. Изглежда ставаше дума за принудителен обмен на информация.
- Казах ти, вече. Начукай си го. А сега ме пусни. Ако го направиш, все още имаш малък шанс да ти обърна внимание - жената се усмихна, сякаш уверена, че ще се случи каквото бе казала.
- Права си, каза ми. Сгреших, че не ти повярвах. Наистина можеш да ми помогнеш само по един начин - в отговор усмивката на русокосата се разшири, очакваше всеки момент да бъде освободена, а от там нещата да тръгнат по нейната. Както беше свикнала. Не и този път. Миг по-късно кунаят прониза плътта, и не спря докато не опря в почвата под куноичито. В зелените очи на мъжа се четеше само безразличие, придружено от капка разочарование, че отново бе ударил на камък. Половин година вече с интензивно търсене на информация, а нито и следа водеше към кланът Шимизу. С предмишница избърса пръската кръв от лицето си. Поредното тяло на издирвано шиноби следваше да бъде отнесено до лагера на бежанците, а риуто или щеше да бъде обърнато в провизии, или платено на информатори, които вече подозираше, че са чисти шарлатани. Не че и неговата работа беше чиста - спор нямаше. Поне не даваше обещания, нито оставяше погрешни впечатления. Оставаше безразличен към всичко, освен към целта си. Методите му бяха безскрупулни, а умът му грееше злокобно, с още по-тъмна и лоша поредица от мисли.
”Дали не трябваше да се науча и да измъчвам?”, неизказано, но искрено. И все пак това не правеше новата му идея по-малко жестока.




Не беше изминало много време откакто Шимизу беше предал поредната си жертва в лагера за бежанци. Там се намираше мястото, където събираха труповете и плащаха за телата им. Отново не бе успял да изкопчи информация, затова Юуудай вече беше по следите на следващата си цел, предложена му като потенциален източник на информация. Червенокоското не можеше да определи чувството си като вълнение, по-скоро беше нервничене. Тепърва му предстоеше да се опита да се задълбочи в “изкуството на измъчването”, поне ако не успееше да получи желаното със стандартните методи. Не държеше да причинява болка на враговете си, но поради липсата им на желание да споделят, самѝ го бяха принудили да стигне до тази крайност. До скоро бившият чуунин щеше да се задоволи само с главата или с цялото тяло на жертвата си, колкото да получи обявената наградата, но сега крайната цел бе друга. И за момента парите не помагаха особено. Да, набавяше си провизии чрез тях, но тези които харчеше по информатори по-скоро се усещаха като “пари на вятъра”, сякаш пълнеше бездънна яма за риу, а дори нямаше наченки за краен резултат. Затова трябваше да се научи сам да събира информация от жертвите си преди да ги убие. Доста му помагаше фактът, че следващата му мишена беше едър мъжага, провинен за какво ли не. Кражбите и зулумите бяха най-малкият проблем в списъка. Отвличанията, изнасилванията и убийствата бяха нещата, с които се беше прочул. В последно време изглежда се стараеше да изпълнява всичките провинения върху всяка следваща жертва, точно затова ги избираше предимно от женски пол. Сред похитените имаше както нормални хора, така и куноичита от по-нисък ранг. Понякога и по-женствено изглеждащи шинобита. Единични случаи бяха онези, успели да се измъкнат от похитителя си живи. Още по-малка част от тях желаеха да споделят за преживяното, за да могат да се направят провиненията публични и да бъде предложена награда за главата му. До голяма степен Юуудай не го възприемаше като надежден източник на информация, дори да му беше посочен като такъв. По-скоро го виждаше като опитно зайче. Много извратено при това. Дали пък нямаше да оцени експерименталната му сесия? Успееше ли да накара едър и закоравял престъпник да циври като малко момиченце посредством методите си на измъчване, очакваше същите да сработят и върху всеки следващ. Беше по-лесно за червенокосия да държи съвестта си чиста, поне пред самия себе си, когато кроеше злокобни планове на гърбовете на престъпници. Да, виждаше ги като по-нисши създания. И всичко това в името на откриването на останалите членове на клана му, или по-скоро на един конкретен човек от него. Колко удобно. Да държи съвестта си под контрол, като оправдава действията си с името на каузата.
Откриването на издирвания щеше да е лесно. Бившият чуунин знаеше последно къде е бил видян. Информаторите сочеха към някаква изпаднала страноприемница, която имаше ролята на кръчма и нелегален бардак, и където на практика всеки можеше да прави каквото си пожелае, стига да платеше достатъчно. Колко ли трудно беше за едно Б-ранг издирвано шиноби да изкара значително количество риу, за да си позволи всеки лукс в такава дупка?

Със сигурност мястото не предлагаше много. Най-вероятно дори стая плюс мълчанието на домакина щяха да са достатъчни за целите на престъпника. Преди това си пътешествие, червенокосият беше запечатал огромното си оръжие в един доста широк свитък. Второто беше значително по-малко, позволяващо на Юуудай да го прикрие под шлифера си, разположен в долната част на гърба за възможно най-лесен достъп при нужда от него. Сега, когато по-трудно можеше да се разпознае, че е шиноби, зеленоокият седеше на една от масите в бара на страноприемницата. Беше си наел стая и оставаше да дебне за издирвания. Не очакваше някой да дойде и да му предостави наготово информация за номера на стаята на престъпника. Не от уважение към него, а по-скоро от страх. Пък и не искаше да се набива на очи като разпитва.
- Тсукуба Кузо, Б-ранг издирван, а за дейностите с които се беше прочул нямаше нужда от разяснение. По-скоро са количествени от колкото качествени. Специализира в тайджутсу и това можеше да се разбере от голямото му и мускулесто тяло. Бойният му стил включва най-вече атаки с длани и лакти - Юуудай си направи ментална бележка на база записките, които беше получил. Знаеше, че е гологлав, което го правеше лесно различим в шиноби света. В края на листа имаше и ориентировъчна възраст - малко под тридесет. Защо изобщо му беше позволено да съществува толкова дълго?
- Ще желаете ли нещо - от тези думи беше прекъснато шинобито, чиято длан инстинктивно се беше преместила върху малкият лист хартия върху масата, докато той обръщаше глава към сервитьорката.
- Ориз и вода - същата го погледна объркано, но в крайна сметка кимна. Изглежда очакваше да чуе стандартното за заведението “месо и саке, а може и теб да хапна!”. Изглежда и отсъствието на обичайното шляпване докато си тръгваше също я объркваше. Да, определено Шимизу не се стараеше да влезе в роля, дори не се опитваше. Беше тук да постигне целта си, но пък и можеше да се възползва от някакъв тип подхранване, а защо точно бял ориз и бистра вода? Най-лесно ще си проличи ако има нещо нередно примесено в тях. Или ако просто бяха приготвени или поднесени мърляво.
Няколко часа по-късно, когато мястото се беше поопразнило, а червенокосият не забеляза никой да е ходил на втория етаж, където бяха стаите, самият той вече се съмняваше в информатора и шансовете си за успех. Тъкмо беше на път да си тръгне, и то дори не към новонаетата си стая, когато в страноприемницата влезе едър мъж, точно отговарящ на описанието по-рано. Поздрави между него и изтощено изглеждащият домакин липсваха, но явно това беше в реда на нещата тук. Чак когато Тсукуба взе вещите от една маса до стълбите, Юуудай забеляза предварително приготвените бутилка саке и голямо парче изпечено месо. Така или иначе не беше добър с отровите, така че не беше изцяло “пропуснат шанс”. По доволната физиономия на гологлавия, свободното шиноби предположи, че нещо го чакаше в стаята. Вече имаше предположения, затова и възнамеряваше да се възползва от разсеяното му състояние. Почти веднага се надигна от мястото си, като кимна на домакина в знак на благодарност за храната и последва жертвата си към втория етаж. Какъв късмет. Ключа на Юуудай имаше номерче “1”, а този в ръката на мъжа - “4”. Стаята на червенокосия беше първа на втория етаж, тоест щеше да има достатъчно време да прикрие следващите си действия, преди мъжа да е влязал в своята. Последвалото скърцане идваше само от стъпките на едрия мъж, който продължаваше към дъното на коридора, последната стая беше неговата. Без да губи повече време, когато врага му бе дал гръб, зеленоокият се изкачи на високия таван, а от там с главата надолу го проследи. Тайджутсу специалистът в момента се опитваше да уцели ръждясалата ключалка. Точно като успя и победоносно изпсува, усети неочаквана тежест и дискомфорт около шията си. Нямаше време да осъзнае повече от ситуацията. От тавана Юууудай се бе стоварил отгоре му, с предмишница и бицепс обвити около шията му, докато свободната му ръка бе разположена направо, в едно много просто движение. Удар в слепоочието. Първият не го повали, но затова последва втори. И трети. Накрая едрото тяло се отпусна и бившият чуунин стъпи на земята, задържайки го да не се сгромоляса. Е, дори да го чуеха, едва ли доманикът можеше да промени нещо в развоя на събитията. Сервитьорката му пък отдавна си беше тръгнала. Тъкмо когато шинобито понесе едрото туловище на поваления към стаята си, вратата на стая номер четири зейна. Не от любопитство, а по-скоро по инстинкт погледна на Юуудай се обърна на там, само за да види голо тяло, положенето на леглото. Русокосо момиче с тъмнозелени очи гледаше към тавана. Гладиаторът пусна Тсукуба за момент, а след някоя друга крачка установи окаяното състояние на тялото ѝ. Въпреки отворените очи, изглежда беше в безсъзнание. Когато положи пръст на врата ѝ, липсата на пулс говореше само за едно. Беше се предала. Тялото и все още не беше съвсем изстинало, и изглежда едрата измет искаше да се възползва за последно. Червенокосият притвори клепачите ѝ, а след това я покри с една от завивките, които бяха оставени настрана. От купчината пък изпадна бандана. Селото скрито в тревата. Изглежда престъпника беше хванал поредният генин. Не повече от шестнадесетгодишна. Твърде млада беше за нещо повече от генин, а състоянието ѝ показваше, че е била и твърде неопитна, за да се защити. Или да оцелее. Юуудай излезе от стаята, връщайки се към предишното си начинание. Вдигна тялото на мъжа от пода и го понесе към своята стая. Веднъж стигнал там го положи на маста и след като завърза всеки от краниците му с метална жица за краката на масата, започна да чупи костите му една по една. Едва след четвъртият пръст мъжа се осъзна, но нямаше какво да промени ситуацията. Юуудай знаеше, че не може да получи нищо достатъчно полезно от него, за да го пощади. Само познанието за болката. Не своята, а чуждата болка. Да научи какво би пречупило ума и съзнанието на жертвата, от която се опитва да изкопчи информация. Колко можеше да издържи, докато станеше склонен да издаде всичката си полезна информация, независимо с какво бе свързана. Пък ако ще и най-съкровените си детски и невинни спомени да бяха. Неща за които не би говорил в никакъв случай.
Бяха изминали едва няколко часа, домакинът най-накрая беше успял да стигне до собствената си стая, след почистването и затварянето на заведението. Беше време за почивка, или поне така се надяваше. Трябваше да се опита, колкото и да го тормозеха женските крясъци, плач, писъци и стенания, които се носеха в последните няколко дни. Собственикът знаеше за “забавленията” на издирваното шиноби, но докато плащаше - не възнамеряваше да повдига въпроса. Тази вечер обаче нещата бяха различни. Стаята беше друга, точно над неговата, а гласа който чуваше беше мъжки. Стенания липсваха, само крясъци и болезнени викове. От време на време и едва доловим глас, по интонацията можеше да се разбере, че задаваше въпроси. И тази нощ нямаше да се спи, но този път мъжът дори се страхуваше да се поинтересува какво се случваше. Вместо това се опита да приглуши звуците, като се завие през глава и се абстрахира възможно най-много от случващото се.
На сутринта дори нямаше помен от червенокосия. В стаята му, все още върху масата, лежеше обезглавеното едро тяло на Тсукуба, а крайниците и торса му бяха натрошени, кожата - обелена на много места с нещо малко и остро, а кръв - навсякъде около масата. Тялото на момичето от другата стая липсваше, а на няколко километра от градчето под сянката на едно дърво имаше прясно закопан гроб. Надгробната плоча, подходящо за всеки боец, беше оръжието му. По намерените в стаята вещи, за девойката това беше къса катана, върху която беше окачена банданата на селото ѝ.
Юуудай от своя страна за пореден път се върна в лагера с плячка. Тсукуба го беше “дарил” с риу за главата си, а също така и с много полезен опит, но и с едно крайно заключение. Подобен начин за добиване на информация отнемаше много време и оставяше много следи. Можеше да го ползва само върху издирвани шинобита, за които нямаше кой да разследва причина за смърт, нито да се интересува от нещо повече от главата им. Трябваше да намери алтернатива, за да можеше да премине към следващата си стъпка.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Юуудай Шимизу
коментар Jun 12 2017, 12:21 AM
Коментар #2


Свободно Шиноби/Гладиатор
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 9,720
Регистриран: 21-June 07
Град: Sofiа
Потребител No.: 23

Информация за героя

Възраст: 18


HP: 600
CH: 682
ST: 904 RM: 35

Сила: 300
Интелект: 341
Воля: 303
Бързина: 452



Intense plotting

Бяха изминали няколко месеца, през които червенокосото шиноби главно събираше финанси посредством обичайните си методи - предаване главите на издирвани шинобита, вършене на мръсна работа за други индивиди, без да оставя следи от действията си, които да доведат до него; и в по-редки случаи – работа за селата. Въпреки застоя от страна на информация на тема родния му клан, гладиаторът беше научил за съществуването на наемник, чийто способности му позволяваха да чете и презаписва мислите на онзи клетник, върху когото използваше умението си. Значителен минус в умението, а също и главната причина за липсата му на слава, спасявайки го от статус “издирван”, бяха примитивният начин за прилагане на техниката, както и ниския ѝ боен потенциал. За да приложи техниката си, въпросното шиноби се нуждаеше от предварителното вкарване на чакра в чуждото тяло при липса на съпротива и чрез възможно най-непрактичния начин - допир. Трябваше да обезоръжи и обезвреди врага си, а чак след това имаше възможноста да използва техниката, но само след като значително количество чакра беше източена от врага. Първото условие не звучеше особено трудно, но второто беше проблем, имайки предвид, че Юуудай рядко водеше битки до изтощаване на врага. Не че беше извън способностите му, но имаше риск от следните три неща:
1. Врагът му да притежава по-голям чакра резерв и боят им да продължи твърде дълго.
2. Червенокосият да привлече излишно внимание с техниките си, което да доведе други шинобита, попречвайки на разпита.
3. Да остави твърде много следи след битката и съответно – материал, подходящ за разследване.
Поради тази причина гладиаторът трябваше да се сдобие с друг метод да източи чакра резервите на победен враг без неговото желание. За да се постигне това, вариантите бяха много, но най-често включваха участието на още едно шиноби, а бившият конохачанин желаеше максимално да ограничи броя на “сътрудниците” си. Все пак отдавна не беше “ловувал” шинобита от собственото си село, а шансът да бъде разкрит неизбежно нарастваше. Подтикнат от нуждата да запази статуса си на свободно шиноби, бившият чуунин възнамеряваше да потърси малко повече информация за специфично устройство. Изобретение, за което до момента беше чувал само слухове, но знаеше, че е създадено в Юкигакуре, Някогашната Земя на Снега, а сега Земя на Пролетта (промяната идва през Naruto the Movie: Ninja Clash in the Land of Snow). С времето разпространението и употребата на подобен вид джаджа беше нарастнало най-вече с появата на организации, които целяха да залавят и използват по-слаби и неопитни шинобита срещу собствения им вид, или да ги изменят по свои вкусове. В този случай работата на гладиатора ставаше дори още по-лесна. Трябваше само да намери малка група от тези “ловци”, а след като се отърве от тях - да вземе оборудването им. В най-лошия случай - щеше да си направи разходка до Страната на Пролетта. Но само в най-лошия. Като човек, роден в Коноха, Юуудай не беше фен на ниските температури, а не очакваше в страната на пролетта, с оглед на миналото ѝ, да има постоянен топъл климат, подходящ за посещения. Веднага щом се сдобиеше с подобно приспособление, червенокосият щеше да преустанови лова си на шинобита от Коноха. Техниката на която разчиташе имаше способноста да премахва спомените за случилото се от съзнанията им, а точно това му трябваше за следващата “целева група”. Умение, с помощта на което да човърка в съзнанията на конохачани, без да ги убива, за да не разследва никой случая. В същото време и без да им оставя спомен за самия разпит. Защо точно Коноха? Много просто. Кланът Шимизу произлизаше от Коноха, тоест ако някой имаше повече информация - това щяха да са по-възрастните джоунини на селото, връстници на родителите му. Докато все още беше член на селото, Юуудай беше опитал да се сдобие с подобен тип информация от позицията си на чуунин, но беше ударил на камък при отказ за съдействие, незнайно по какви съображения. Сега се опитваше да постигне нещо повече, но като външно шиноби. Не очакваше да му сервират доклад на тепсия. Това го принуждаваше да действа по свой, не особено иновативен и сравнително враждебен начин, дори и при доброто си желание да не взема жертви. Подобен тип желание не беше породен от лоялност към селото, а по-скоро покрай нуждата да остане далеч от вниманието на ловците на глави, след като същото това село обявеше цена за неговата. Множеството условия, които трябваше да изпълни, за да е успешна задачата му, го принуждаваха за пръв път да изневери на принципа си на работа, изграден и утвърден през годините. А именно - “няма ли следи, няма и въпроси”. Нямаше и обвинения. Хладнокръвен, но безотказен и ефикасен метод, идеално прилягащ и подхождащ на гладиатора. Но не и този път. Или поне така си мислеше той.

You gotta do what you gotta do

Около половин месец по-късно, по стечение на обстоятелствата, след като беше минал през лагера за информация и провизии, сега Юуудай се намираше до едно средноголямо езеро, при което възнамеряваше да прекара остатъка от деня си. Щеше да отдаде цялото си внимание и време за подобряването на чакра контрола и арсенала си. Освен с целта да подобри базовия контрол върху чакрата си, бившият чуунин се беше озовал при езерото заради наскорошно откритие. Няколко отдавна придобити, но забравени свитъци с водни техники се спотайваха измежду купа с книжа и стари материали при Зангей. В идните часове или дни на шинобито му предстоеше да ги усвои, независимо колко опити щяха да изискат. Или поне такъв беше плана, но само след като си беше набавил съчки и камъни за лагерен огън, а с всичката тази риба в близкия воден басейн, храната щеше да е последното нещо, за което щеше да се притеснява. Както традициите повеляваха, суйтонистът, с цел да избегне измокрянето на дрехите и вещите си, беше свалил повечето си дрехи и принадлежности. Всичко беше окачено на възможно най-близкото дърво, че да го държи под око. С цел да запази благоприличие, върху себе си беше оставил само тениска и панталон, а в момента дори ботушите му стояха близо до масивния меч, подпрян в ствола на дебело дърво.
Вече бос, само по панталон и тениска, червенокосият се намираше в клекнало положение върху водната повърхност на езерото, а тъй като беше останал така няколко минути, водата беше успяла да се успокои достатъчно, че отражението му да се изясни. Главният въпрос, който произлизаше в момента, се въртеше около това как да подобри контрола си с базови упражнения. Не изглеждаше да има каквито и да е затруднения да се задържа по обичайните начини върху водната повърхност, но какво ли щеше да стане ако се опиташе да лежи и да изпуска чакра от повече точки на тялото си? Или ако се опиташе да се държи само на ръце… предстоеше му да разбере.

(И тук един скип, защото не искам да се връщам в 2007 и да пиша тренировки :D)
Три дни по-късно, оптимистичната нагласа на Юуудай, че ще усвои свитъците набързо си беше останала все така… оптимистична. В среща с реалността за пореден път младежът доказа, че при липсата на талант, можеше да компенсира с повече старание и усърдие. Беше усвоил техниките от свитъците, но заедно с това и беше забелязал необичайна интеракция на чакрата си с водата. Освен, че се сливаше, имаше и нещо странично, което можеше да му изиграе лоша шега във важен момент. Знаеше, че чакра листовете, които сенсеите използваха, можеха да засичат чакра елемента на шиноби, но заедно с това можеха да инкидират и за “неясности” в структурата ѝ. Тъй като нямаше от тези подръка, бившият чуунин бързо намери най-близкия заместител - прясно откъсното листо, в ръка с което седна върху водната повърхност и остави в разтворените си към небето длани. Притвори очи, остави се на полъха на вятъра, и впрегна ума и чакрата си в две задачи. Да изкарат чакрата му на повърхността на малкото листо, но и да изолират водния елемент, който щеше да намокри листото. Подгизнало растение нямаше да предостави никаква информация за състоянието на чакрата му.
Измина повече от час, докато младежът работеше върху задачата. Разбираше колко трудно беше да даде всичко от чакрата си, без да я смесва с водната същност, която се опитваше да “изплува” на повърхността. Докато най-накрая не се случи. Шинобито усети някакъв резултат, а когато отвори очи, за да погледне към зеленината между изпотените си длани, беше посрешнат от неочаквана информация. Листото беше разрязано на две. Черта, характерна за въздушния елемент. Изненаданият поглед на бившия чуунин беше безценен, очите му се местеха объркано насам-натам, докато най-сетне не въздъхна и не остави двете парчета от листото на милувката на внезапно появилия се вятър. Юуудай се облегна назад, като в легло, но върху повърхността на езерото, с лице към небето. Устните му се подвиха в една малка усмивка в знак на задоволство. Беше научил нещо ново за себе си, което неизбежно щеше да му помогне в бъдеще.

+Въздушен елемент

+Подобрявам Chakra Mold с експ:

ЧМ5 - 250
ЧМ6 - 300
ЧМ7 - 300


(7) Chakra mold - губя 850 exp общо

Научавам техниките долу, съответно изхабявам скроловете:
+техники
-скролове
- Hari Jizo (непрочетен)
- Suiton: Mizuame Nabara (непрочетен)
- Suiton: Goshokuzame (непрочетен)
- Suiton: Daibakufu no Jutsu (непрочетен)
- Suiton: Suishōha no Jutsu (непрочетен)


Месец след като беше получил и събрал достатъчно информация за шинобито и устройството,от които се нуждаеше, Юуудай се беше насочил към някогашната Земя на Снега с една единствена цел. Да открие инструмента за източване на чакра и първородния му източник. Беше воден от неуспеха си да открие отряд от подозрителна организация, който всъщност да притежава желаната вещ. Изглежда не се даваше на войниците и отрядите от нисък ранг. Знаеше, че веднъж в някогашната Земя на Снега беше много вероятно да се срещне и изправи срещу шинобита от Юкигакуре, или да мине през самото село. Съотвенто очакваше, че шинобитата му свободно можеха да боравят с ледения елемент. Поради желанието и нуждата да е подготвен за потенциален сблъсък с тях, зеленоокият беше открил и усвоил комбинация от техники, които щяха да му позволят да се бори срещу лед преди собствените му техники да бъдат напълно неутрализирани като компонент от чуждия елемент. Вече една идея по-готов, пътешествието на Юуудай го отвеждаше от безимените земи около Амегакуре право през земите около Кусагакуре и към селото скрито във водопадите, Такигакуре. Отвъд него го очакваше пристанището, което щеше да го отведе към желаната посока. Земята на Пролетта.

Fuuton: Kaze Bunshin - 50 exp (from refund status)
Fuuton: Kaze Bunshin Bakuha - 250 exp


Губя 250 exp и тези 50 exp от статуса

World Map

the „Просто си мизернича“ song

Няколко дни по-късно, Юуудай най-накрая беше стигнал до малко пристанище, на ръба на познатия му контитент. За негово щастие мястото изглеждаше достатъчно населено, че да има от кого да се информира за посоката в която пътуваха корабите. Или поне част от тях. Изненадващо, нито един не приемаше пътници за желаната посока, но имаше няколко, които заминаваха натам. Повечето изглеждаха като товарни кораби, а екипажът им най-вероятно просто искаше да си опази стоките от крадливи шиноби пътници, ала изпускаха една малка подробност. Ако шиноби искаше да се вмъкне някъде и ако беше достатъчно способен - нямаше какво да го спре. Червенокоското си беше набелязал най-съмнителния плавателен съд - изглеждаше като боен кораб, нямаше товар, но имаше най-многоброен екипаж, а големите му размери позволяваха по-лесно и незабелязано промъкване. Графикът на отпътуване не беше ясен, което го караше да се разколебае, но хората там даваха вид на такива, които скоро щяха да потеглят. Цялата им работа беше доста съмнителна, а точно такива групички търсеше Юуудай, тъй като устройството за източване на чакра беше нещо, което трябваше да е отдавна закопано в някогашната Страна на Снега. Обстоятелствата се подреждаха дори малко по-добре отколкото очакваше, а последният фактор, който младежът чакаше, беше залязващото слънце. Щеше да се качи на кораба им през нощта, а веднъж на него, за шинобито нямаше да има значение кога потеглят.

- След малко тръгваме - дебел, но глух глас, като през маска, оповести близкото бъдеще на плавателния съд, тъкмо когато зеленоокият се промъкваше в тъмнината на нощта, само няколко часа след като беше пристигнал на пристанището. Оставените купчини от бурета с провизии правеха задачата му доста лесна, чак до самия док на кораба. Последвалата ситуация обаче не позволи на бившия чуунин да проникне на кораба по нормален начин. Голяма група хора със сходно облекло и оборудване като ловците на нинджи се придвижваше към посоката, в която се прикриваше. Проверяваха буретата, най-вероятно за наличности и липсващи товари. Подтикнат от желанието да не се сбие с множество войници на това място и най-вече от липсата на познания, с които да управлява кораба самостоятелно, гладиаторът трябваше да измисли нещо. И то бързо. Най-логично беше да скочи от дока. Уви обаче, нямаше издайнически шум на плясване във водата, който да оповести за нередност във вражеските рангове. Шинобито без проблем беше стъпило върху водната повърхност и прикрито от дървения под чакаше войниците да се качат на кораба. Не отне дълго това да се случи, а Юуудай, все още върху водата и прикрит от сянката на нощта, без никакъв проблем достигна кораба преди да е отплавал. Качването по гладка и равна повърхност беше като детска игра за шиноби, а съвсем скоро бившият конохачанин вече пътуваше към желаната дестинация, даже без да плаща за транспорта.

Пътуването беше по-кратко от очакваното, около обяд на следващия ден, все още без да бъде разкрит, благодарение на бойния кораб, Юуудай стигна до един от първите острови в Земята на Пролетта. В нормални условия можеше да измине оставащия път с друг транспорт, но нещо го навеждаше на мисълта, че с тази група щеше да открие точно каквото търсеше, стига да ги последваше на острова.

Точно както очакваше, свободното шиноби завари търговска среща. Задачата му ставаше още по-лесна. Трябваше да се върне със същата група, а след като се върнеха обратно на познатия му континент - да вземе каквото и колкото му трябваше. В края на това си пътешествие, червенокосият имаше една задача по-малко, която го делеше от това да продължи с най-мрачната част от плана си. Ловът.

(Малко ми доскуча да го описвам кражбата, so I skipped it also)

Придобити умения:
(2) Изучаване - 450 exp
Лъжливи действия - 150 exp
Инициатива - 100 exp


Сумарно изхарчено за умения: 700 exp
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Fast ReplyReply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):