IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> 

4 страници V  « < 2 3 4  
Closed TopicStart new topic
> В търсене на смисъл, след раздялата с Душийо ;(
Абарай Ташачи
коментар Apr 4 2017, 04:00 AM
Коментар #61


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Сигурно две катани под мишница звучеше като две дини под мишница, но всъщност беше доста лесно, стига да не си сакат в ръцете. Абарай не беше такъв, напротив, беше доста сръчен. От малък помагаше на баща си в работилницата, обичаше да си сглобява разни неща (Труд и техника ftw). Това беше далечна аналогия, но все пак става ясно, че не е с две леви. Кикку се провикна и насочи вниманието на Абарай в дясно:
" Kuso-o-o! " - бяха единствените мисли на генина в този момент. Със свободната ръка хвана катаната, която беше от по-вътрешната страна на мишницата. След което освободи натиска и другата катана тръгна да пада контролирано. Докато това се случваше, ръката, която вече държеше оръжие щеше да се премести в защитна позиция. През това време другата ръка трябваше и тя да се е сдобила. Всъщност това движение ставаше изключително бързо и едновременно. Абарай беше тренирал подобен сценарий, понеже се дразнеше на факта, че му трябваха сийлове да прави каквито и да било техники, а ръцете му постоянно се оказваха заети с катани. Само да успееше навреме да застане в подходяща защитна позиция... Нямаше достатъчно време за нещо повече. Ако можеше щеше да избегне някой шурикен с минимални движения на тялото. Проблем бяха тези, които бяха насочени в краката. Тях трудно щеше да отбие с катани, затова трябваше да вкара малко footwork.
Изненадващ ход: Когато се приближи противника копирвач на около 3 метра разстояние, докато размята катани да се предпазва от дъжда шурикени, Абарай ще хвърли катаната си по противника, без да предизвиква в нея ротация. Тоест с плавно движение, което уж не е насочено прако него. Отстрани ще изглежда, че случайно я е изпуснал. Ще се цели в кракът на нападателя, понеже той е с къси катани, които предлагат по-добра защита на горната част, за сметка на долната. Ако летящата катана успешно си намери място в крака, с лек sidestep навън, придружен с мушкаща атака, Абарай би трябвало да довърши започнатото. В този момент дъжда от шурикени трябваше да е отминал, понеже надали нападателя щеше да иска да поеме металните оръжия.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 4 2017, 09:03 AM
Коментар #62


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Принципно бях останал с впечатлението, че са всяка катана под отделна мишница.

Когато Абарай бе извърнал погледа си освен шурикените, той успя нефокусирано да разграничи силует, който отново се скри измежду дърветата. Фокусът му беше върху належащата заплаха.
Хвърлените кунаи от Кикку бяха успешни и нацелиха централно два от шурикените, които летяха ниско към краката на Абарай. Първият издаде металически звук и се закова в земята последван от куная, но вторият за очудване и на двете хлапета избухна в дим. Успехът на Шизукана обаче изигра лоша шега на Абарай, чиято тактика бе да парира летящите кунаи. За момент те се скриха от погледът му, затруднявайки отбраната му.
Мухая бе успял да изпълни фиаското с въоражаването до голяма степен благодарение на сръчността си и на умението да борави с две оръжия, но сега идваше по-трудната част. А именно – парирането.


Основен шанс за успех: 50%
Дим: +10%
Умения на противника: +10%
Умения на Абарай: -5%
Защитна реакция: -5% (нисък поради ограниченото време)




Димът изигра своята роля и попречи на Абарай да отбие летящите хладни „пумпали на смъртта“. Още повече с поставянето на катаните си под мишницата, той се бе открил за атака. Събитията се бяха развили толкова бързо, че на хлапето вероятно му бяха убегнали част от фактите, особено този, че врагът едва ли е сам. Въпреки неблагоприятните условия, Абарай бе успял да отбие един от шурикените, който се разпръсна в дим, но останалите три се забиха в тялото му. Един в лявото рамо, един в дясната му гърда и един под десните му ребра. Само този в областта на корема остана в тялото му, а другите два избухнаха в дим. Мухая усети топлата кръв как напоява дрехите му.

Катанистът бе на около метър от момчето, когато шурикените се дематериализираха и Абарай можеше да се възползва от ситуацията, за да обърне хода на събитията.


-37 кръв
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 4 2017, 05:34 PM
Коментар #63


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Зад летящите шурикени се прокрадваше сянка на второ вражеско шиноби. Как беше възможно да хвърли толкова много шурикени наведнъж? Когато един от "отбитите" шурикени изчезна в дим стана ясно - това беше техника "kage shuriken no jutsu". Повечето от остриетата бяха клонинги, но също правеха щети при контакт, което го разбра, едва когато беше поразен от няколко. Никога не беше предполагал, че тази техника може да бъде толкова коварна с този дим, който се появяваше. Когато усети отварянето на нови рани по тялото си, му идваше да изстене от болка, но вместо това стисна зъби. Адреналинът беше инжектиран, яростта неудържима.
- Умри-и-и! - изръмжа гръмогласно Абарай, а лицето му се изкриви от злоба. Остави се частично на инстинктите, които бяха облечени в бойна тактика. С бойния рев се извъртя посока опонента си.От ротацията на торса, катаните набраха мощ. Болката се усилваше, заради резките движения, но вместо да го спре, го стимулираше. Майма и Майтаке бяха на сухо твъде дълго... Време беше за кървава баня.
Понеже маскирания беше набрал скорост, белокоското трябваше да се възползва от този "подарък", който му се предоставяше.. Малко преди контакт между двамата, а именно сблъсъка на катани, щеше да продължи първоначалната си ротация, като стъпи в страни с предния опорен крак, след което направи четвърт кръг (90 градуса) около него, чрез оттласкване на задния крак. Завъртането щеше да предаде момент на нападателя, посредством срещането на оръжията, освобождавайки пътя му напред. Искаше да вземе контрол над неговата странична част, която щеше да е открита. Това беше недостатъкът, когато атакуваш фронтално в движение. Противникът разполагаше също с две катани, но тази, която държеше откъм далечната ръка, можеше да пропусне контакта.
С едната си катана, Абарай щеше да държи "влакът" да не излезе от релси, а с другата щеше да се мушне между вагоните - ребрата.


PS: Понеже звучи сложно, го начертах. Абарай е черното човече, противника бялото.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 5 2017, 05:56 AM
Коментар #64


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Димът скри Абарай за около секунда от погледът на маскираното шиноби и се бе възползвал от този момент. В следващия миг димът бе разкъсан вляво на атакуващият „лошко“ и от там се бе появил Абарай, който бе иницирал своята атака. Катанистът се бе превърнал от атакуващ в атакуван. Маскираният заора с десния си крак, за да си осигури поне някакъв баланс, а левият бе изостанал назад като тялото му естествено се бе извърнало в посока Абарай. Катаната в дясната ръка изоставаше, но лявата бе навреме, за да се защити.

Основен шанс за успех: 50%
Разлика в бързината: +10%
Дим: +5%
Защитна реакция: -5%
Умения(Абарай): +2.5%
Умения(Маскиран): -5%



Въпреки инстинктите си, маскираното шиноби не успя да парира атаката на Абарай, който направи първата стъпка към задоволяването на своите катани. Майма надделя над катаната на врага и се вряза в лявото му рамо правейки средно дълбока рана. Майтаке се бе спуснала свободно панасяйки плитка прорезна рана през торсото на катаниста. Пострадалият бе направил крачка назад в следствие на раните си, откривайки се за атака от Кикку.
- Дайнамик Ентори! – кресна момчето, което се бе засилило с крак към главата на маскирания. В следващия миг бе отблъснат от водна топка преди да завърши атаката си. Кикку направи няколко кълбета на земята и се намираше на около 4 метра зад Абарай.
Мухая все още се намираше в схватка с ранения катанист, който се възползва от спечеленото време и се отхвърли назад, вдигайки катаните си над главата, сформирайки кръст (хикс).

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 5 2017, 10:41 PM
Коментар #65


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Атаката на Абарай беше успешна, но не и летална. Трябваше да повтаря, макар и да не му се искаше в тази напрегната ситуация. Кикку не успя да пробие втори път с тайджутсу ритник. Подкреплението на маскирания беше солидно. Нима шинобито в храстите беше едновременно суийтон специалист, освен уепън мастър. Едно беше сигурно, предпочиташе далечните атаки и прикритието. Едно по едно, първо трябваше да излезе като победител от тази схватка, че да може да предприеме някакви действия срещу подкреплението. А какво ли ставаше с Фуутаки и Окуно в момента? Трябваше бързо да приключват тук, всяка секунда беше от значение. След нанесената атака, Абарай прибра окървавените катани в ножниците си. Бръкна в нинджа чантичката и грабна три шурикена, като ги захвана между пръстите си. С едно движение на китката щеше да ги запрати по противника. Металните оръжия летяха във формация диагонална линия: Единия шурикен към левия крак, един към слънчевия сплит, един към дясното рамо. През това време, свободната ръка концентрираше електрическа чакра. След като хвърли шурикените, хвана ръката си, за да я стабилизира, а от нея излезе електрически вълк:
- Raiton: Raiju Tsuiga!
Електрическата чакра започна да играе роля на "верижка", която започна да се разтегля. Сякаш вълкът не беше разхождан от дълго време... но всъщност не беше така, Абарай имаше пълен контрол над него.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 6 2017, 12:28 AM
Коментар #66


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Абарай бе бръкнал в чантиката и успя да захвърли шурикените си, когато чу същото свистене, което бе чул по-рано в началото на битката.
- Fuuton: Senmofu!


Основен шанс за успех: 50%
Разлика в бързината: -10%
Липса на реакция: +15%
Зар за успех 10+, Рефлект на кунаите 15+



Мухая съжали мигновено за хвърлените шурикени, които бяха отблъснати толкова силно назад, че се забиха в тялото му. Един беше забит в десния му крак, а другите два си бяха намерили път към тялото му. Момчето за първи път осъзнаваше колко яростен можеше да бъде вятърът, а по тялото му се разтвориха група рани, които започнаха да щипят. Множеството макар и не дълбоки рани започнаха слабо да кървят. Още бе далеч от това да загуби съзнание или пък да бъде силно замаян.

Абарай не бе успял да види какво се случва зад себе си, но бе изпуснал невероятно шоу. Кикку, който се бе окопитил вече се изправяше, когато към него полетяха цели шест куная. Той се бе оттласнал с крака, заставайки на едната си ръка, избягвайки четири от тях и с акробатично движение бе извъртял тялото си в профил, за да избегне и останалите. Част от кунаите избухнаха в дим, а след като дима се разнесе Кикку го нямаше.
- Дайнамико Ентори!
Тялото на второто шиноби връхлетя в естествено образувалата се „арена“ и се претърколи по земята. Вторият лошко (за удобство наричан Л2) се опита да се надигне на колене и разтресе главата си. Беше целият в кунаи и шурикени като специално за това имаше изработена желетка със „слотове“, които да запълва.
- Катон Гойкаку но Джутсу!
- Фуутон: Дайтоппа!
Огромен огън се сформира зад маскираното шиноби като се разрастна толкова бързо, че той нямаше възможност да реагира. Още повече раните нанесени от Абарай и Кикку силно ограничаваха възможността му за маневрира. Беше обгърнат в оранжово-червената смърт и започна да крещи от болка докато тялото му не се превърна в пепел.
Вляво на около пет метра от Абарай прехвърча още едно вражеско шиноби, чийто дрехи бяха опърлени, а Абарай виждаше как дясната му ръка бе цялата обгорена. След миг се появиха Окуно и Фуутаки, чието отсъствие започваше да добива смисъл.


- 34 кръв
- 2 кръв на ход
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 6 2017, 07:53 PM
Коментар #67


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Тъкмо се зарадва, колко прецизно беше хвърлил шурикените и в следващия момент си ги гледаше в тялото. На всичкото отгоре досадния вятър режеше с такава тънкост, сякаш кожата беше хартия. Стихията го прикова ниско до земята, сякаш фуутона подчиняваше райтона, което си беше съвсем естествено. Осъзнавайки слабостта си Абарай 'хранеше' вятъра наум, тъй както планираше да излиза на разходка и времето рязко се развали. И задухат едни ветрове, да ти развалят настроението. Единствения позитив, който можеше да извлече, беше наблюдението на веещите се полички на заблудени момичета. Сега тази компенсация липсваше. Де да беше Окуно някъде наоколо. Разбира се, не искаше да бъде застигната от подобна стихия, само малко да й надигне поличката... Говориш за вълка, а тя ... с фуутаки - Wombo combo. Няма такъв огън, човек. Абарай скокна в страни, за да не бъде пометен, знаеше ли се.... момичето можеше да е сърдито все още. Ако бяха отседнали в селцето можеше и другояче да се развият събитията.
Кикку беше излязъл от полезрението на белокоското, но сигурно се справяше. Чуваха се някакви ритници и викове, тайджутсуто беше лесно разпознаваемо.
" Значи аз съм единствения провал тук... " - мислеше си хлапето, цялото надупчено с шурикени. Металните оръжия затрудняваха дишането и при всяко поемане на въздух изпитваше болка. Не бяха поразили вътрешни органи, но всяко едно движение оказваше влияние.
И все пак си отдъхна, не можеше да иска повече от Happy end. Всички бяха по-добре от него и това го правеше щастлив и спокоен.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 7 2017, 12:47 AM
Коментар #68


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Вражеските шинобита се надигнаха от земята и единият погледна другия:
- Залез! - каза той, бръкна в чантичката си и заби нещо в земята.
Беше обгърнат в дим и преди групата да се усети какво следваше и вторият направи същото. Кикку мигновено реагира и се втурна напред към облака зад Мухая, а Окуно бръкна в чантичката си и хвърли два куная към облака вляво от Абарай. Фуутаки изпъна ръцете си напред и използва друга въздушна техника, за да засили кунаите и разсее дима.
- Fuuton: Reppushou!
Кунаите се засилиха и се забиха в нещо, което издаде тъп шум. Димът се разнесе, а там стоеше пън, който бе облепен в бележки. Абарай чу съскане и имаше малко време да реагира преди експлозията, която бе неизбежна.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 7 2017, 05:40 PM
Коментар #69


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



В този живот имаше два типа хора."Player" или " watcher", познайте от кой тип беше в момента Абарай. Подпираше се на катаните си и коленичеше безпомощно. Съотборниците му се опитваха да довършат лошковците, преди да са си плюли на петите, а хлапето наблюдаваше от първи ред. Липсваше само голям пакет пуканки и Кока Кола. 3D киното бързо, бързо минаваше на 4D...5D... появяваше се пушек, бликаше кръв от тялото на генина, ветровете брулиха косата му, очите му бяха кървясали от завихрилата се пушилка, благодарение на фуутона. Отвсякъде миришеше на травми. Тези детайли убягваха на всички зрители. Само ако преживееш битката от първо лице, разбираш, че не е толкова красива колкото изглежда. Всъщност си беше адски грозна, досадна, като забит трън в крака, който не можеш да махнеш така лесно. И все пак конфликта беше към своя край, след изчезването на нападателите. Когато дима се дигна, на тяхното място имаше дънери с тагове.
" Mendokuse! " - въздъхна Абарай провлачено. Не му се мърдаше от тук, въпреки че досадните тагове го гонеха така настоятелно. Всеки момент въображаемото кино щеше да се вдигне във въздуха. То бива, бива ефекти, ама... Вместо да избягва вълната, Абарай концентрира райтон чакра в двете си ръце, която щеше да протече през катаните и да разцепи земята. Нямаше подобна техника, но съдейки по това, че можеше да прави вълци и топки, щеше да се справи с обикновен електрически поток. Земята беше проводник и щеше да привлече чакрата без много усилия. Щеше да вложи колкото се може повече, та да се раздели споените частици на земната основа. Ако успееше навреме щеше да се шмугне в земния бункер или по-точно окоп. Чувстваше се като войник от втората световна война. Нямаше каска, а скромна бандана и все пак се надяваше да го запази от хвърчащите отломки. Ударната вълна щеше да усети с костите си. Или костите щяха да полетят с отломките... Все още не знаеше дали ще оцелее след взрива. Ако не успееше поне нямаше да занимава съотборниците си да копаят гроб, той сам си се беше вкарал в него. За да не изхвърчи, трябваше да си сложи колана. Е нямаше такъв, затова импровизира с катаните си. Забучи ги в страни, точно над него, та ако тръгне да излита дръжките щяха да го държат.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 10 2017, 12:18 AM
Коментар #70


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Концентрираната от Абарай чакра в катаните му разби земята под краката му, но ниското му ниво на управление на чакрата му го подведе и той създаде прекалено дълбока дупка. Пръстта се разпръсна на всички страни, образувайки нещо като кален щит, а Мухая усети безтегловност, падайки надолу в собствената му 5 метрова дупка, която бе изкопал. Истинктивно той завъртя своите катани и по план ги заби в стените на своя импровизиран ров. Те заораха и той скоро усети силно напрежение в ръцете си, защото те бяха единственото нещо на което се държеше.
Той чу експлозията над себе си и бе посипан от дъжд от кал, пръст, райграс, а за негово щастие нямаше изпражнения на животни. Момчето се закашля, а раните му продължиха да кървят слабо. Проблемът сега, че освен всичко бе целият поръсен с кал и имаше шанс раните му да се инфектират.
Докато висеше в своя "гроб" над него се спусна въже, което той имаше избор или да хване и да се издърпа с него или да използва друг начин да се извади от дупката.

-2 кръв
-15 чакра
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 11 2017, 12:13 AM
Коментар #71


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Тъй като не усещаше чакрата си много добре, Абарай реши да се презастрахова, като вкара бързо и много чакра, докато не види нужните резултати. Всичко се случи много бързо и за щастие изкопания ров беше по-дълбок от необходимото, но определено по-добре от колкото плитък.
" Raiton rulz! " - изкефи се хлапето на ефекта от чакрата си, но радостта беше кратковременна. Висенето на лост, в случая на катани, не беше сложно упражнение, но като добавим ударната вълна от взрива... Едва не му се изплъзнаха от ръцете. Последваха очакваните отломки, точно като Втората световна. След като всичко утихна, се появи въженце. Сграбчи го с едната ръка, после с другата и очакваше да бъде издърпан. Нямаше сили да се набере дори. Тук усети пропуските в плана си. Хубаво щеше да влезе в рова, но без да се напъне физически, на практика нямаше как да излезе. Добре, че бяха съотборниците да помагат.
- Кълве, кълве! Дърпай! - извика малкия Мухая, типично по скрито-селски. Въпреки състоянието си, не губеше настроение.
Веднъж издърпан, всички щяха да бъдат свидетели на новата му прическа - райграс mohawk, а също така новия тен - Akbar Solarium. Търговския му нюх веднага даде звучните имена, остана само да бъде харесан и щеше да завърти някое бизнесче в Суна.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 14 2017, 03:37 PM
Коментар #72


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Абарай беше издърпан на повърхността като инстинктивно уви краката си около въжето и заграби катаните си. Щеше да е тъпо да ги остави в дупката.
- Добре ли си, Абарайчо? - попита го притеснено Фуутаки.
Сенсея извади от нинджа чантичката си бинтове, кислородна вода и някакво топче. Проми набързо раните на момчето и го бинтова. Абарай уфкаше и ахкаше, но се бе п оставил, съзнавайки че е необходимо.
- Вземи това, ще ти помогне с възстановяването. Това е хранително хапче, замесено с чакра - подаде му топчето.
- Сенсей! Ами двамата дето избягаха? Какво правим? Защо ни нападнаха? Ще ги избия! Ужас, ти си виновен, Абарай и твоите рогозки! - нервирано плямпаше Окуно.
Фуутаки въздъхна и отговори:
- Имаме два избора: да ги преследваме и да закъснеем за Суна, или да рискуваме и направо да тръгнем. Едва ли ще ни преследват отвъд граница, а до довечера ще сме стигнали границите на Страната на пясъка.
- Да тръгваме - каза спокойно Кикку, чието тяло пулсираше от емоция, но мозъкът му бе останал бистър.
- Как така?! Ами ако дойдат с подкрепление! Аз предлагам да ги настигнем и да ги изпържим! - гневно изреди Окуно.
Абарай отново имаше последната дума.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 14 2017, 04:42 PM
Коментар #73


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



- На нас също ни трябва подкрепление... - каза Абарай, който се съвзе от магическото хапче, което му беше дал сенсея. - Ще трябва да ме носиш докато ги пържиш, Окуно... - допълни хлапето и се изкашля глухо. Част от раните му се бяха кръвосъсирили, но много от тях все още бяха отворени. Генинът знаеше, че не е в кондиция да влезе в битка и клонеше за пореден път към мнението на Кикку. Беше обещал на момимчето да я подкрепи в следващото взимане на решение, така че нямаше избор. Ако беше отстъпил от думата си, никой нямаше да му я зачита. Подпря се на двете катани и се опита да се изправи. Шурикените още бяха забити по тялото и предизвикаха голяма болка, когато ги размърда... но той не изстена, стисна зъби и продължи. Успя да се изправи едва и погледна Окуно:
- Обещах ти Окуно-чан! - та дори намери сили да й се усмихне. Тялото му трепереше и едва се държеше на краката си. Целия беше покрит с няколко пласта пръст и прах, но не това го спираше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 14 2017, 05:15 PM
Коментар #74


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Абарай забеляза, че Окуно също бе бинтована по лявата си ръка, а на лицето ѝ имаше драскотини. Битката за нея също не бе минала чак толкова безопасно и може би до голяма степен добросъстоянието ѝ се дължеше на Фуутаки. От експлозията, дясната ръка на Кикку пък бе леко обгорена, а в десния му крак имаше кунай, който момчето извади. Фуутаки му помогна да го привърже. Не бяха се разминали без рани, но Абарай нямаше възможност да прецени толкова прецизно по време на динамичната битка.
Окуно гледаше Абарай, който очевидно имаше затруднения, но бе решил да си удържи на думата:
- Добре, тогава да тръгваме!
- Окуно... - провлачи Фуутаки.
- Какво, сенсей? Сам казахте, че е рисково да ги оставим!
Сенсея се замисли за кратко и отговори:
- Не е като да не очаквахме да бъдем нападнати. Страната на реката е осеяна с бандити в последните години. Не вярвам да са част от нещо по-голямо.
Фуутаки погледна Абарай, който не изглеждаше в състояние да се бие.
- Окуно-чан, Абарай не може да участва в преследването, а да се делим е немислимо!
Окуно стисна зъби и отново се нацупи:
- Добре.
След кратко мълчание бе станало ясно, че тя е съгласна да се откаже от преследването, но дали нямаше да им излезе през носа?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 14 2017, 08:55 PM
Коментар #75


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Абарай не виждаше как ще ги преследват. Той самия нямаше никакъв опит в това, така че може би Фуутаки трябваше да вземе по-адекватното решение, особено имайки предвид, че отговаря за генините. Въпреки опасността от повторна атака, може би не беше много хитро да ги следват. Ами ако закъснеят и противниците всъщност първи се доберат до подкреплението, тогава сами ще са паднали в капана. Може би не оставаше много път до Страната на Вятъра и трябваше да се ориентират в тази посока:
- Разбирам, че те могат да се върнат за подкрепления, но надали ще ни настигнат ако тръгнем веднага. Ако все пак успеят, значи техните части са били изключително близко, съответно сме щели да рискуваме ако тръгнем по петите ни. - каза Абарай, освобождавайки потока на мисълта си. - Целта на мисията ни е да стигнем до Суна, живи и здрави - всички! - след което реши да спре, защото може би щеше да раздразни допълнително Окуно, но не можеше да си държи устата затворена, какво да се прави - такъв беше.
Успя да се изправи, но отново се прегърби ниско и започна да върви по този начин, като се подпираше на късите си катани. Щеше да е много по-лесно ако бяха дълги, но уви...
- Окуно-чан, все още съм ти длъжник! - призна си хлапето и наклони леко глава. Чувстваше се виновен, че не стана отново на нейната...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар Apr 14 2017, 09:28 PM
Коментар #76


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Фуутаки кимна в съгласие с думите на Абарай:
- Прав си, Мухая. Окуно-чан, разбирам гнева ти, но едно шиноби или куноичи не трябва да се поддава на емоциите си. Поне не винаги.
Сенсеят се приближи до райтониста, помогна му да си прибере катаните и го качи на конче. Движенията му бяха толкова леки и спокойни, че чак очудиха момчето. Абарай усети нивото на сила в джоунина, който го бе повдигнал като клечка за зъби.
- Окуно-чан, на първо място са съотборните, на второ мисията. Нито едно от двете не включва преследване.
Катонистката мълчеше и тропаше с крак нервно. Вече се бе съгласила по дяволите... защо продължаваха да я дразнят. Още малко и щеше да подпали цялата гора.
Кикку като чели усети напрежението във въздуха:
- Да тръгваме, сенсей.
- Хай!
Групата потегли към Суна и за техен късмет следа от бандюгите нямаше. Скоро преминаха границата, а пред тях зеленнината ставаше все по-малко докато накрая не остана само пясък. Вечерта също започна да ги настига. В отряда беше тишина.


Пиши ако искаш направо свободно, повече енкаунтъри до пристигането в Суна няма да има.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Абарай Ташачи
коментар Apr 15 2017, 08:01 PM
Коментар #77


Суна/Генин
Икона на група

Група: Hidden Sand

Коментари: 667
Регистриран: 14-August 09
Град: Hidden city of G.O.
Потребител No.: 8,261

Информация за героя

Възраст: 14


HP: 206
CH: 404
ST: 320 RM: 22

Сила: 103
Интелект: 202
Воля: 120
Бързина: 160
Статус на героя: Raiden, blessed



Групата прекрачи границата на Страната на Вятъра. Вече бяха в безопасност, под опеката на приятелската държава. В началото все още не липсваха дървета, но бяха значително оредели. Сякаш нощта ги чакаше да достигнат безопасно място, за да обгърне всичко в тъмнина. Беше идеалното място да се направи лагер, опасността беше значително по-малка от предишния път. Търсенето на клонки беше трудна, но не непосилна задача. Работната бригада вече знаеше кой каква позиция заема, та се разбирах само с поглед, или по-скоро пак имаше сърдити сред тях. Натрупа се хубава камарка с дръвца, оформени като колибка, а наоколо бяха подредени камъчета. Огнище като по учебник!
Без сийлове дори, момичето избълва огън досущ като огнедишащ дракон. Този път явно беше вкарала ядосани емоции, защото техниката беше зашеметяваща. Ако беше изпълнена в гората на Коноха сигурно щеше да стане неудържим пожар. Но тук песъчливата почва пое температурата, а тревата, колкото имаше, изгоря бавно и стана на прах. Абарай и Кикку останаха стъписани. Сега осъзнаха, че този катон може да ги опърли ако не слушат мацката.
- Какво се спекохте? – подхвърли им момичето с ехидна усмивка.
- П-п-просто ни стана малко хладно, а сега изведнъж се стоплихме и ни втриса… - неубедително се оправда Абарай.
- А-ха… така ще кажете! – засмя се момичето самодоволно. Знаеше, че предупредителния огън беше свършил работа, даже повече от колкото очакваше. Фуутаки извади още една доза хранителни хапчета. Гадост! Защо никой не носи някоя Македонска наденица да се опече на огън. Нищо не разбира този сенсей. Не може всичко да си побереш в нинджа чантичката. Както и да е, сдъвкаха ги набързо хлапетата и всеки се оттегли настрана да си поспи, само Абарай остана буден до огнището.
***
Четене на книги:

Бръкна в чантичката си и погледна двете книги, които носеше от няколко години със себе си. Вече бяха захабени, сякаш преживяли не едно, а много прочитания. Истината беше, че не бяха отваряни нито веднъж. Ако караше в същия дух, можеше да ги продаде като автентични реликви. Абарай въздиша тежко и измъкна едната от двете на случаен принцип. Късметът реши да бъде „From birth to death”. Заглавието представляваше доста голям интервал от време, както се досещате книгата беше толкова тежка, че можеше да се използва като оръжие. Преметна корицата, а под нея се беше насъбрал няколко милиметров пласт от прах. „Апчиху“ – беше първият коментар по книгата. Ако не друго, поне щеше да научи какво е алергия... Без повече разсейвания, генинът се съсредоточи в четивото:
Да четеш книги е все едно да натискаш “pause” бутон на Шиноби Света. Потапяш се в нещо нереално, но също толкова поучително.
На корицата беше изобразено момче, което влизаше в Нинджа Академията. То беше обградено от приятелите си, виждаха се много усмихнати, необремени лица. На гърба на книгата беше изобразен възрастен ветеран с множество белези по лицето и всички открити части. На фона – хиляди паметни плочи, а той поднасяше цветя. Преди да прочетеш и дума, вече можеш да разбереш колко тежък е живота на нинджите, които воюват непрестанно. Ще кажете, че нашия герой е извадил късмет, жив е… но на него му е по-тежко, от колкото на неговите братя, които бяха загинали достойно. Това беше проклятие за един воин, да умре от старост, забравен и непочетен.
Текста се смилаше с апетит от малкия Мухая. Историята беше много добре написана, характеризираше се с последователност, описания на природните картини и повече действия, не филъри. Все едно някой му разказваше живота си. Можеше да се поучиш много от такава история, защото колкото и уникални да бяха всички, имаше много сходства в проблемите, с които се сблъскваха. А какво по-хубаво от готови решения?
През това време всички вече се унасяха, а генинът тъкмо привършваше първата книжка. Разбира се, беше тънка, за да не отчайва малките читатели.
Втората книга се казваше „Къща на крясъците“. Не звучеше добре, даже напротив – Horror жанр? Ужас! Точно сега, когато всички бяха заспали… най-неподходящото време. Беше тъмно, а околността напълно непозната. Добре, че не се намираха в стара, изоставена колиба, че тогава вече щяха да се пълнят гащи със сигурност.
На корицата имаше само тъмна къща в гората. Никакви крясъци! Ха-ха, какви крясъци? Това беше обикновена хартия, не аудио книга! Абарай се успокои и се потопи в четивото. Отначалото почна съвсем нормално: Група генини са наели вила в гората, с цел да пият и да… спят? Кой прави така?! Какво нереално четиво, пълна измислица! Вместо да се откаже, се надъха още повече. Тази книга беше непредвидима…
Групата генини се забавляваха, смехът им ехтеше в гората. Ямато, главния герой, беше направил хенге в някакво страшно същество и загаси свещите с едно хвърляне на кунай. Всички настръхнаха в ужас. Той изръмжа гръмко и се появи пред тях, но бързо развали техниката. Не искаше да бъде убит, все пак това не бяха беззащитни деца, а нинджи. Едно от момичетата започна да го удря през сълзи:
- Негодник! Изкара ми чакрата! – и продължаваше да го удря по гърдите, а Ямато се подхилкваше и понасяше наказанието си.
На прозореца се появиха чифт очи, червени на цвят. Едно от момичетата си глътна езика и започна да ръкомаха сочейки прозореца. Всички погледнаха натам и що да видят. Шаринган! И къщата изгоря в черни пламъци, крясък така и не се чу.
“ Мамка му, дори да не е много мъжко, лягам при Кикку!“ – вцепени се Абарай и затвори книгата. Дотича до мястото, където беше заспало момчето и се сгуши до него. Сигурно се питате защо не при Окуно или Фуутаки? Защото така беше свикнал, винаги Душийо беше до него, в най-страшните моменти, в най-тежките моменти… Двамата братя бяха неразделни.
- Кво правиш бе, Гей! – сопна се Кикку в просъница.
Абарай се отдръпна без да казва нищо, не искаше да му разваля съня, още по-малко – да си развалят приятелството. Отиде до едно дърво, скокна от клон, на клон докато не достигна короната. Вече беше забравил за страховитата книга, сега единственото важно нещо беше бъдещето… и миналото. Щеше да ги свърже съвсем логично, много скоро. Усмихна се, въпреки че Душийо липсваше. Измина пътя на майка си, почете паметта й, това го зареди с нови сили да продължи напред.
„ Знам, че съдбата ще ни събере, Душийо! Everything makes sense now… “
От високото дърво се виждаше Селото скрито в Пясъка, а насам идваше някаква карета.
„ Трябва да съобщя на Фуутаки-сенсей!“ – развълнува се Абарай и слезна толкова бързо, колкото се беше покачил.
- Фуутаки, приятели! Пратили са карета от Суна за посрещането ни!
Спящите са събудиха и започнаха да мрънкат, но след като се разсъниха се изписаха усмивки на лицата им. Никой не очакваше да бъдат посрещнати още преди селото.
Каретата спря до тях, а от нея излязоха Гаара, Канкуро и Темари. Те бяха най-развълнувани, че Конохчани идват на обмен. Очакваха, че може да са някои натрапници, които смееха да си палят огън в Страната на Вятъра.
- Здравейте, Фуутаки-сенсей! Здравейте деца! – обърна се към генините, вече олегналия владетел.
- Казекаге-сама! – поклониха се всички заедно.
Възрастните започнаха да си лафят, докато генините скучаеха. Поне нямаше да вървят пеш до селото. Абарай видя няколко разпилени книги и бутна Канкуро:
- За колко ги продаваш?
- 100 риу, но като за теб, само днес на гореща цена от 96 риу! – ухили се кукловодът.
- И за 100 щях да ги взема, но щом си казал… - сухо отвърна хлапето, като коравосърдечен бизнесмен. Подаде парите и взе книгите. След което се сгуши в ъгъла на каретата и започна да чете. Селото още беше далеч, а мулето се влачеше едва-едва. Имаше чувството, че се движеха по-бавно от колкото пеша, но не се оплакваше. Все пак можеше да си чете по пътя.
Книгите които взе бяха следните четири:
- „Наръчник на Шинобито“, „Природата и Ние“ , „Къща на Духовете“, „Кървавата Баня“
Първо започна със „Наръчник на Шинобито“. Трябваше да е подготвен, нямаше да се излага пред чужденците, все пак представяше Коноха. Разбира се, не го правеше за това, а по-скоро за себе си. Запали се по книгите, още когато чистеше в книжарницата преди няколко дена.
„Сега разбирам, защо онзи малък хитрец си попрочиташе на аванта… Много са интересни, но и скъпи!“ – побутваше торбичката си, в която бяха останали едва шест риу. Е, явно ще трябва да се работи. Но до колкото беше чувал, щеше да получи и пълна издръжка от двете страни.
Разлисти наръчника, в него имаше доста практични неща. Дори за парите пишеше.
Съвет: „Първо изкупете всички книги, преди да купувате скролове“. Имаше логика в това, което пишеше. На скроловете можеше да те научат сенсеите безплатно, докато точно тези случки в книгите надали можеше да се разкажат. Дори да може, все пак си струва да видиш оригинала. Имаше още много съвети, например: „Ако искаш сила, отиди в Звука!“ – брей! Как може това да го пише в официална книга, която се продава в Коноха и Суна! Ето, ето… още една мисъл: „В Суна и Кири е пусто“ – това пък защо да е вярно… странна работа! Абарай не разбираше много от мъдростите написани тук, но много скоро живота щеше да го поочука и щеше да се научи. А, ето още една мисъл: „ Бундо е най-готиния!“ – кой е този Бундо?! За пръв път му чувам името!
И така валяха съветите и мъдростите една след друга, оставяйки хлапето замислено. Личеше си неопитността на генина, но щеше да запази тази книга и да я попрочита, когато се наложи.
Затвори книжката и подхвана следващата: „Природата и Ние“. Странна книга за шиноби! Да не става въпрос за опазване на околната среда? Екология? Всъщност да, големите нинджи, когато натрупат големи резерви от чакра, могат да произведат разрушителни техники. Полезно ще е да знаят, че навреждат на природата по този начин. Представете си един огромен Катон. Та той ще изгори няколко декара гора, после докато се засади, докато порасне… Добре, че има елемент Мокутон, който може да ускори процеса, уви само Сенджу са имали контрол над този елемент, а те вече са в историята… Затова е станало наложително създаването на подобно четиво. Вече възстановяването на щети е по-трудно, затова всички страни трябва да са в мир. Вече всичко се изясняваше в главата на хлапето. Книгата съдържаше и много ценна информация за оцеляването на шинобитата в джунглата и в тежки условия.
„ Значи освен ние и природата може да бъде опасна за нас! Балансирано!“ - замисляше се хлапето още по философски над нещата.
През това време вече бяха достигнали големите порти на Суна. Абарай изпускаше много от заобикалящата го среда, ала все щеше да навакса за 1 година. Сигурно щяха да си разглеждат околностите и забележителностите на тази страна. Все пак са нещо като туристи.
В книжката пишеше, че трябва да има защитени пясъчни дюни тук. Дивата природа, каква магия беше само! Колко интересно, шиноби да се възхищава на природата. Колкото и силна да беше чакрата, натуралната енергия беше по-могъща. Това знаеше много добре като Райтонист. Естествената мълния беше много пъти по-бърза и разрушителна от всяка една техника направена от човек. Може би S ранг техниките се доближаваха до тази сила и то само защото я използваха. И тази книжка беше към своя край. Трябваше вече да слязат от каретата, за да ги настанят в собствени стаи. Собствени, силно казано. Щяха да бъдат трима в една стая, ужас с момиче!
- Вие сте нинджи! Все едно сте в казарма! – сопна се отговорникът за тях.
- А къде е Фуутаки? – попита Абарай, напълно объркан. Тези книги направо те изкарват извън реалността.
- Той ви остави и си тръгна! Неговата задача беше да ви ескортира до тук! Вече сте под мой контрол! – обясни ясно и строго мъжа и ги поведе към стаята.
Първата работа на хлапето, когато пристигна е да се метне на своето легло и да отвори следващата книга. Трябваше да ги прочете на един дъх. Почувства се като наркоман, който не може да се спре. Книгите са пристрастяващи. Окуно и Кикку го гледаха с опулени очи:
- Хей зубарче, не искаш ли да разгледаме Суна! Вече е сутрин! – закачи го момичето, въпреки че беше сърдито от снощи.
Абарай се обърна и слънцето блесна в очите му. Веднага му обърна гръб и рече:
- На това слънце? Ще ме опърли целия! Тук явно ще е нощен живот! – измъна се тънко, тънко генина и зарови лице в книгата отново.
Следващата беше „Къщата на Духовете“. О, не… дано не беше като „Къщата на крясъците“. Поне очакваше да е страшна този път. А и беше светло, нямаше да е стрес както преди.
Концепцията беше същата: Нощ, изоставена къща, група шиноби, които отиват в изоставена къща. Този път те умишлено бяха отишли там. Говореше се, че са от клана Tamashi, който в превод означава „Душа“. По-известни бяха като ловци на духове. Явно горките духове бяха жертвите, а не шинобитата. Абарай се почувства някак странно като прочете началото на историята.
„Ако можеше да съм част от тези шиноби! Звучи адски готино!“ – мислехе си хлапето докато навлизаше в детайлите на разказа. Главните герои на книгата много бързо се справиха с душите. Заключиха ги в своите оръжия и си тръгнаха по-силни от всякога. Вместо с рани, с нови способности. Истински супергерои!
Отвърна поглед от книгата, а Окуно и Кикку вече ги нямаше. Ако продължаваше все така щеше да загуби приятелите си. Погледна тялото си, шурикените бяха измъкнати, не само това ами беше превързан. Брей! Не беше разбрал кога са го излекували, заради тези книги. А можеше да се лекува, докато чете книги? Това щеше да е толкова счупено! Зубарски генкай :D
Захвърли третата книжка, остана му само още една – „Кървавата баня“.
„ А! Това такава ще стане нашата баня, като вляза да се къпя!“ – засмя се хлапето поглеждайки раните си. Не знаеше, че го чака още един horror разказ. Не трябваше да подценява сериозността на това четиво, много възрастни хора бяха пълнил гащи докато четат.
„Как ще се къпя после, след като прочета тази книга?“ – изплаши се Абарай. Ако пък не си вземеше душ, тогава загубата на приятелите беше гарантирна. Всички щяха да го отбягват като прокажен. Не стига, че се оказа зубар, а сега… Всички вече говореха, че сериозно си е ударил главата при схватката, за да се посвети толкова в четенето.
Основния сюжет беше доста интересен: Група нинджи пратени на мисия да избият важни дебели измамници, които бяха на градска баня. Нямаше нищо страшно: стандартна кървава мисия, само дето е в баня. Развръзката беше обаче много интересна. Дебелите измамници всъщност имаха чудовищни генкаи, които ги караха да ядат човешка плът. Нинджите бяха разфасовани, защото подцениха противниците си. В такива ситуации трябваше да се изследва много по-задълбочено таргет-а, който ти е поставен. Докато се усети, хлапето беше заспало най-сетне. Не беше спал цяла нощ, за да прочете тези книги. Сега щеше да си навакса. Първия ден от обмена беше загубен, но оставаха още 364.


КРАЙ

ПС: В последния си пост прочитам 2-те книги, които имам и купувам нови 4, които прочитам също. (сметките ще постна в промени на профилите, ако съм успял да ги прочета)
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Бундо Кезоуко
коментар Apr 18 2017, 10:31 PM
Коментар #78


Свободно Шиноби
Икона на група

Група: Free Shinobi

Коментари: 4,381
Регистриран: 16-April 10
Град: Бургас
Потребител No.: 11,466

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 300
CH: 690
ST: 620 RM: 36

Сила: 150
Интелект: 345
Воля: 327
Бързина: 310
Статус на героя: 1. By the Hand of Siko
2. Cursed

25 exp from techniques refund



Момчета, много приятно за четене СРП! Поздравления!
Обожавам РП за семейства, семейни драми, затова и ме спечелихте и ще почна от сега да чета другото ви Тригодишно СРП.
Евала на Душийо за воденето, макар някои моменти да бяха доста филър наистина, но пък си личеше старанието със създаване на изображения, кодовете, цитатите. Обожавам такива структурирани постове.
Евала за двете ролнати 20ки, не знам дали си ги нагласил и си мятал цял ден за да ти се паднат, но браво!


Награди:
Абарай + 620 опит, + Прочитане на шестте книги (можеш да си впишеш бонуса от тях)
Душийо + 360 опит
Бундо - 3 часа от живота му + болка в очите.


(IMG:https://media.giphy.com/media/UsK5GqD3e0huU/giphy.gif)


Go to the top of the page
 
+Quote Post

4 страници V  « < 2 3 4
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):