IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

 
Reply to this topicStart new topic
> Минало и настояще, История за бъдещите поколения
Зумо Токатаки
коментар Jan 10 2020, 02:13 AM
Коментар #1


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,636
Регистриран: 2-August 08
Град: много як град
Потребител No.: 2,596

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 400
CH: 466
ST: 400 RM: 27

Сила: 200
Интелект: 233
Воля: 202
Бързина: 200
Статус на героя: - Unlimited potential




"Забрави ли кой си?" - нежен женски глас прошепна в далечината и отекна наоколо, сякаш тревожно, но и в същото време някак си заплашително.
"Не!" - от някъде се чу и този на момче, отчаяно сякаш опитвайки се да отрече очевидното. "Аз просто..."
"Спри!" - секна го топлият женски глас, с рязък и безмилостен вече тон. "Не се опитвай да отричаш! Ти не помниш кой си, не помниш миналото си... Как тогава искаш да продължиш в настоящето и в бъдещето?!" - момичешкият глас все така непоколебимо продължаваше да сипе укори, които ехтяха наоколо и тежаха, сякаш камъни се сипеха от небесата и поразяваха всичко по пътя си.
"Не, аз помня! Помня кой съм!" - плахото момче се опитваше да се защити от словесните нападки, въпреки че колкото повече се опитваше да си спомни, толкова повече удряше на камък. Беше сигурен, че знае кой е, но когато стигнеше до момент в който да го признае, нещо го спираше и го задушаваше, не му даваше да продължи напред и да изрече мислите си. "Аз съм..." - напъна се за пореден път момчето и думите бяха на езика му, когато бялата светлина го секна и сякаш той започна да се пренася в друго измерение.
Две очи се отвориха, подразнени от слънчевата светлина, която беше проникнала през завесите. Зумо Токатаки, започна да се озърта наоколо, сякаш като да си припомни къде се намира. След като осъзна, че си е вкъщи и вече бе станало ден, конохчанинът се прозя лениво и потърка клепачите си, за да се доразсъни. Вероятно пак се бе успал и сега трябваше да наваксва оставащите му часове от деня, като попретупа или пък напълно пропусне някоя друга задача или каквото там си беше наумил да прави. Младежът се изправи от леглото и го постла обратно със завивката, след което се протегна докато костите му не изпукаха от разтягането. Шинобито се отправи към банята, за да се измие и да свърши дневната си рутина, след което възнамеряваше да закуси.
Докато търкаше лениво зъбите си с четката и все още премигаше на парцали, нещо отекна в главата на мъжа. Беше този женски глас от съня му, моменти преди да се събуди. Непознат ала в същото време до болка познат. На кого принадлежеше той? Ами мъжкият? - същата енигматична ситуация.
Закуска - изпълнена, последвана от преобличане с ежедневните си шиноби дрехи. Токатаки отвори входната врата на домашното жилище, само за да бъде отново пронизан от ярката слънчева светлина. Погледна за момент назад, все още мъчейки съзнанието си с преживяния сън. Нищо, може би щеше да дойде момент в който щеше да осъзнае нещо повече за това което съдбата му бе приготвила, освен ако до тогава не забравеше за това.
С бавна крачка, както винаги, шинобито пое напред, затваряйки вратата след себе си, може би за последен път? Кой знае...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Jan 10 2020, 02:08 PM
Коментар #2


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




На около километър от къщата на Токатаки, приблизително по същото време, по което вратата се затвори зад гърба му…

Изоре отвори внезапно очи. Огледа се с тихия ужас на човек, незнаещ къде се намира, надигна се и потърка глава, което по никакъв начин не помогна да приведе разрошените руси коси в ред. Ъгх, простена беззвучно, прекалено много саке беше изпито предишната вечер…
Обстановката определено не изглеждаше позната - стая, която виждаше за първи път, празна бутилка от алкохол, търкаляща се по пода, дрехи, разхвърляни по пода… Нещо започна да се промъква в съзнанието ѝ, някакъв смътен спомен за предишната нощ, нещо свързано с пиене и танци… Сините ѝ очи продължиха да оглеждат, докато не се спряха върху непозната фигура на леглото до Изоре. Забеляза чуждото присъствие чак сега, непростим грях за което и да е шиноби, особено за претендиращо да е добро такова. За момент Амо се вцепени, докато не осъзна, че червенокосата жена спеше непробудно, после тихо си пое дъх и потърка отново глава, измъквайки се внимателно от чаршафите. Определено тази нова традиция с алкохола и празнуването при прибирането в Коноха от мисия не беше добра идея, мислеше си русокосата, докато босите ѝ крака бавно пристъпваха по пода и кунойчито събираше дрехите и принадлежностите си. Не си спомняше как нещата между нея и непознатата се бяха развили, но ако съдеше по доказателствата, разхвърляни из стаята, двете явно си бяха прекарали добре. Даже много добре, реши Изоре след миг размисъл, докато се обличаше и се подсмихна одобрително. Намести оръжията по местата им и се изниза на пръсти от чуждия дом.
Навън, докато обуваше ботушите си, осъзна с лека досада, че беше късно, слънцето вече бе високо в небето и оставаха едва няколко часа до обяд. Коремът ѝ изкъркори жално, сякаш за да потвърди този факт и Изоре с въздишка се насочи към пазара, като пътьом се опитваше да приглади и приведе в някакъв приличен вид косата си. Walk of shame отвсякъде.
За щастие Ичираку никога не съдеше клиентите си, колкото и зле да изглеждаха и скоро Изоре се тъпчеше с нечуван апетит със силно подправен рамен. Все пак, нищо не цереше махмурлук и не вдъхваше нови сили след тежка нощ по-добре от малко люто.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Зумо Токатаки
коментар Jan 11 2020, 04:05 PM
Коментар #3


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,636
Регистриран: 2-August 08
Град: много як град
Потребител No.: 2,596

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 400
CH: 466
ST: 400 RM: 27

Сила: 200
Интелект: 233
Воля: 202
Бързина: 200
Статус на героя: - Unlimited potential




Макар и с отложен старт на деня, Токатаки не можеше да си позволи да пропусне един тренировъчен ден. Все още полу-сънен той обмисляше къде ще е най-добре и най-удобно да проведе своята тренировка. Еднотипните повторения му омръзваха бързо и за това той често сменяше местата на които изразходва енергия с цел да подобри уменията си, а и по този начин разиграваше ситуации, които биха могли да възникнат в различни моменти на различни терени.
Пътят му със сигурност минаваше през центъра на Конохагакуре, където и този ден всичко вреше и кипеше от народ. От време на време някой друг по-замаян човек, който не си гледаше по пътя се блъскаше в шинобито. Някои се извиняваха за създадената некомфортна ситуация, други - най-вече някакви хлапета, които много много не им пукаше за останалите, просто си подминаваха и продължаваха да се занимават с детските си интереси и маймунджилъци.
Тъмнокосият не се оплакваше и като цяло не отделяше особено голямо внимание на тези случки - не им продаваше някаква голяма важност, нито пък правеше голяма драма от това да се сблъска с един-двама в голямата навалица от народ. Помнеше как като малък, когато и той беше такава щура глава, постоянно създаваше какви ли не неприятности на околните със своите действия.
Докато крачеше все с такова бавно темпо и все още обмисляше къде да проведе вече обедната си тренировка, Зумо премина и покрай Ичираку рамен - иконичното място в Коноха, прочуто в целия свят с невероятните си гозби и ястия, но главно раменът. Някои хора го боготворяха, дори. Макар и при спуснати паравани, които предпазваха хранещите се клиенти, да бъдат притеснявани от преминаващите, които пък непристойно да надничат в чиниите и купите с ястията им и да ги смущават, конохчанинът усети познато присъствие. Беше подминал няколко крачки след Ичираку, когато се спря и се върна обратно. Може би беше нещо като предчувствие, но със сигурност единственото шиноби, което сега беше посетител на гостилницата беше му познато.
С надигането на един от параваните, Токатаки разбра, че усетът му не го бе подвел. Това беше Изоре - неговата русокоса съотборничка. Вярно, изглеждаше леко смачкана и раздърпана, все едно някои чакали я бяха нападнали през нощта в гората, но пък си беше тя и нагъваше яко рамен с люто кимчи ли, какво беше, че чак на Зумо му се насълзиха очите.
- Йо! - с равен тон и безразлична физиономия се обади мъжът, като се надяваше да не стресира момичето в нейната блажена наслада и отдаденост на лютивия рамен.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Jan 11 2020, 07:52 PM
Коментар #4


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Ичираку Рамен наистина притежаваше изключителни целебни свойства - с изчезването на все повече и повече от съдържанието на купата ѝ, Изоре усещаше все по-голям приток на енергия и дори мислеше, че махмурлукът ѝ вече е изчезнал. От лютото цялото ѝ лице се беше зачервило и очите ѝ бяха насълзени, но храната ѝ се струваше толкова вкусна след вчерашния запой, че изобщо не обръщаше внимание на слабия негативен ефект, който идваше с тогарашито. И така се беше улисала в плюскане, че дори не забеляза новопоявилия се. Едва, когато зад гърба ѝ се разнесе поздрав от познат глас, Изоре забави хапка, преглътна, избърса червени устни в една салфетка и се извърна назад.
- Ой, Зумо - възкликна високо в отговор и огледа критично съотборника си от глава до пети. Изглеждаше ѝ по-скован и мълчалив от обичайно и сините ѝ очи се присвиха подозрително, преди да се подсмихне и да се обърне обратно към купата. Ах, раменът почти бе привършил, заключи с леко съжаление и се зае да го довърши.
- На обяд ли идваш да се присъединиш? - полюбопитства тя все така високо. Може би причината за прекалената сериозност на Токатаки се коренеше във факта, че бе пропуснал най-важното ядене за деня - и децата знаеха, че закуската за едно шиноби беше изключителна част от подготовката за един успешен ден.
- Така де, късна закуска имам предвид - изсърба един нуудъл и се поправи, после продължи с разпита - Какво ново в Коноха последните месеци?
Тъкмо докато приключеше с остатъка от рамена щеше да разбере какво-що се бе случило из селото или със съотборника ѝ през последните няколко седмици, в които бе отсъствала по мисии и задачи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Зумо Токатаки
коментар Jan 13 2020, 04:04 PM
Коментар #5


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,636
Регистриран: 2-August 08
Град: много як град
Потребител No.: 2,596

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 400
CH: 466
ST: 400 RM: 27

Сила: 200
Интелект: 233
Воля: 202
Бързина: 200
Статус на героя: - Unlimited potential




-Нищо особено... Поне доколкото ми е известно от времето прекарано тук през последните месеци... - побърза да се обясни Зумо, все едно беше на разпит. Самият той не се бе застоявал дълъг период в селото и не знаеше най-пикантните клюки и новини, които се въртяха из общественото пространство. След като даде отчет, мъжът отново замлъкна. Тонът с който говореше не се бе променил, той си беше типично такъв спрямо неговия характер, но всеки път когато се намираше около съотборничката си, нещо сякаш се променяше в настроението му. Дали от нейното на моменти нескопосано поведение или пък от самата аура която тя излъчваше, нещо в съзнанието на Токатаки прищракваше, като имаше и ситуации в които яко го напушваше на смях отвътре и едвам се сдържаше да не избухне.
-При теб как са нещата, тежка нощ, а? - шинобито не остана равен на русокосото кунойчи, като на свой ред реши да я поразпита, донякъде хапливо, но пък с добър умисъл, а не с лошо. Междувременно мъжът се настани до нея, за да не й виси така на главата, че наистина щеше да вземе да се задави с тези нудълс, които преглъщаше почти без да сдъвче, присъщо на някой гларус или някоя граблива птица.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Feb 8 2020, 08:40 PM
Коментар #6


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Изоре издаде нечовешки звук, нещо средно между изсумтяване и измучаване, докато обираше и последните остатъци от рамена от купата си. Не беше лесно да се определи какъв точно бе отговорът ѝ, но и по-добър Токатаки нямаше смисъл да очаква. Зачервеното лице на съотборничката му от всичкото изядено люто беше прекалено съсредоточено върху последните капки сос, останали на дъното на купата. В момента логична мисъл-отговор в главата ѝ нямаше.
След няколко секунди размисъл дали да си поръча втора също толкова люта порция рамен, Амо въздъхна шумно и се изправи от столчето, избутвайки купата обратно към Ичираку. Аленината постепенно спадаше от страните ѝ, които сега изглеждаха леко помръкнали - беше решила да не изпада в състояние на търкалящо се буре.
Благодари набързо на майстор готвача и се извърна към Токатаки. Очевидно след като досега нищо не бе поръчал за ядене, съотборникът ѝ явно не бе гладен, затова изобщо не си направи труда да го пита дали да го чака да си поръча и да яде. Направо предложи:
- Хайде да навестим Шиши-сенсей, какво ще кажеш, а, Зумо? - и без да дочака отговор, направо със засилка се отправи към тренировъчна площадка номер шест.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Зумо Токатаки
коментар Feb 12 2020, 09:24 PM
Коментар #7


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,636
Регистриран: 2-August 08
Град: много як град
Потребител No.: 2,596

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 400
CH: 466
ST: 400 RM: 27

Сила: 200
Интелект: 233
Воля: 202
Бързина: 200
Статус на героя: - Unlimited potential




Умишлено или не, Изоре реши, някак си, да остави въпроса на Зумо на заден план, да виси във въздуха, докато довършваше и последното си ядене. После направо смени темата и се изниза набързо от Ичираку, насочвайки се към старата им тренировъчна площадка.
Самодоволната усмивка, която тъкмо бе започнала да се заформя по лицето на тъмнокосия конохчанин набързо се затри и на нейно място отново се появи намръщеното му изражение. Щом не й се говореше за това, Токатаки не смяташе да задълбава темата. Не беше от онзи тип хора, които на всяка цена трябваше да научат клюките, заобикалящи околните, за да може след това да си ги доукрасява и да ги разправя на трети и четвърти лица.
Шинобито безпомощно въздъхна и последва русокосото кунойчи. Може би площадката щеше да е идеалното място където да проведе вече прекалено дълго отложената си тренировка.
Тренировъчна площадка номер шест изглеждаше по-пуста от обикновено. Вече ги нямаше тук дните в които двамата съотборници Изоре и Зумо непрестанно подлагаха телата си на изтезания, в опити да натрупат все повече и повече сили и да се развият като едни способни нинджи, готови да бранят честта на Коноха. Там в далечината обаче, под една дебела сянка, прегърбена фигура на човек правеше нещо от кал - моделираше фигурки като обикновено. Благи спомени веднага превзеха съзнанието на конохчанина. Тъмнокосият сигурно имаше десетки фигурки - негови и на Амо, които Шиши им бе измоделирал през годините. Творчеството на сенсея и любовта му към неговите ученици не бе стихнала и до днес, както си личеше по неговите действия.
Чуунинът понечи да отправи поздрав към своя сенсей, но се спря. Беше сигурен, че Изоре ще оповести за присъствието им по доста по-подобаващ начин...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Feb 15 2020, 08:40 PM
Коментар #8


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Сякаш прочела мислите на съотборника си, Изоре размаха дясната си ръка във въздуха.
- ООООООООООООООООООООООООООООООЙ, Шишииииииии-сенсееееееееееееей! - извика тя, още щом забеляза приведената фигура на сенсея. Дори нямаше нужда да се чуди какво ли прави мъжът с цялото свободно време, с което разполагаше - щом не беше на мисия, то щеше да е на тренировъчната площадка. А ако бе на тренировъчната площадка без ученици наоколо, то това означаваше, че Шиши вероятно се бе заел с труд и техника за пореден път. Пак се беше отдал на депресии и самовглъбение, заключи куноичито, докато двамата със Зумо крачеха към Рюзанпакку. Косата му бе пораснала и не изглеждаше мита наскоро, дрехите също не бяха особено спретнати... Изоре го съжали за момент и изпита вина, че не идваше по-често да тренира тук. Напоследък между мисиите се занимаваше с неща, които далеч не я развиваха нито като шиноби, нито като човек и сега започваше да се чуди дали имаше смисъл от това.
- Изоре, Зумо! - Шиши скокна от мястото си като пъргаво козле и се обърна в посока на чуунините. Очите му блестяха от вълнение и всякакъв депресивен вид го напускаше почти веднага, щом блудните му ученици намереха обратно своя път към площадката. След като се увери, че и двамата бяха цели след последните мисии и премеждия, джоунинът присви леко очи сякаш внезапно бе размислил за бурната си радост.
- Е, какво ви води насам след толкова време? - в тона му се прокадна едва забележима кисела нотка. Изоре или не я дочу, или реши да я игнорира напълно.
- Е, как какво, Шиши-сенсей! Тук сме да тренираме, много ясно. Ще ни научиш ли на нещо ново? - изчулурика русокоската и запърха с мигли. Шиши едва успя да се възпре да не кимне с ентусиазъм. Изглежда смяташе да го играе по-недостъпен този път.
- Значи, заминавате без да кажете 'чао', няма ви с месеци, като се приберете изобщо не идвате да тренирате със седмици и сега днес идвате да ви науча на нещо ново? - Шиши изпуфтя и им обърна гръб, седна обратно на земята и продължи да моделира фигурката от преди малко. Беше усъвършенствал моделирането с една ръка до съвършенство! - Пф!
Изглеждаше мааалко по-обиден от обичайно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Зумо Токатаки
коментар Mar 11 2020, 12:50 AM
Коментар #9


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,636
Регистриран: 2-August 08
Град: много як град
Потребител No.: 2,596

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 400
CH: 466
ST: 400 RM: 27

Сила: 200
Интелект: 233
Воля: 202
Бързина: 200
Статус на героя: - Unlimited potential




Реакцията на Шиши никак не учуди конохчанинът, който беше скръстил ръце и до момента само наблюдаваше отстрани развитието на действията. Изоре се беше заела да преговаря с бившия им сенсей, надявайки се да им покаже това-онова, някоя нова техника или умение, но Рюзанпакку реагира някак остро и обърна гръб на своите ученици, заемайки се отново с обичайното си занимание.
"Ще му мине" - помисли си тъмнокосото шиноби, тъй като много добре познаваше своя сенсей и знаеше, че няма да им се сърди много-много, преди отново да прояви бурния си ентусиазъм към двете шинобита.
- Аз всъщност все още не съм направил сутрешната си тренировка... - Зумо поде разговора, за да поразчупи малко обстановката и да разпали желанието на Шиши да се занимава с него и Амо. - А виж вече кое време стана... - продължи да мърмори тъмнокосият. Сенсеят вече беше наострил слух и Токатаки виждаше как мъжът не може да се стърпи повече да се прави на недостъпен.
- Може би ще отида някъде другаде да си проведа тренировката. Надявах се тук да потренирам малко и да си припомня старите дни...
- Чакай! - сенсеят отново скокна и се обърна към двете шинобита. - Току-що ми хрумна още по-добра идея! Защо вместо аз да ви показвам нови работи, вие този път не ми покажете какво сте научили и в какво сте се усъвършенствали във времето в което ви нямаше! - ентусиазирано предложи мъжът. - Ако остана доволен, тогава може да поразмисля и да ви покажа все пак някое ново джутсу, кхъм-кхъм... - сенсеят се прокашля, за да направи някакъв бегъл опит да прикрие задоволството си, въпреки че слабо му се получаваше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Изоре Амо
коментар Apr 1 2020, 09:07 PM
Коментар #10


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,721
Регистриран: 30-July 08
Град: In the middle of nowhere..
Потребител No.: 2,582

Информация за героя

Възраст: 20


HP: 340
CH: 610
ST: 550 RM: 31

Сила: 170
Интелект: 305
Воля: 220
Бързина: 275
Статус на героя: Fire and ice imbued




Изоре се почеса мнооого замислено по рошавата глава. Трудна работа. Можеше да разкаже на Шиши много за умението на зарибявки и прелъстяване, което така добре беше усъвършенствала през последните месеци, но реши да спести неудобството на всички присъстващи и да си замълчи. Това синьо хапче, което беше изпила преди толкова време все още мира не ѝ даваше.
Мина ѝ през акъла, че ако Джирая, да му прощават боговете греховете, беше все още наоколо, вероятно всъщност на него щеше да разкаже, той несъмнено би одобрил заниманията ѝ напоследък. Изоре дотолкова бе свикнала с това, че дори не се изчерви, както правеше едно време, когато си помисли това.
После обаче погледът ѝ се плъзна по лявата ръка на сенсея, която все още носеше пораженията от онова лекуване след онази мисия в кратера. Обзе я вина за безотговорното отношение. Реално колко неща беше научила от тогава? Вместо да се заеме сериозно с усъвършенстването си, Изоре беше поела по пътя на греховете (xD) и сладостта в свободното си време, вместо да чете скролове и да подобрява уменията си.
Шиши сякаш мигновено надуши накъде бяха поели мислите ѝ, защото бързо посочи със здравата си ръка към металната дръжка, подаваща се иззад гърба на куноичито.
- С какво си се обзавела там? Нов аксесоар или нещо, което всъщност знаеш как да използваш? - предизвикателният му той накара Изоре да повдигне вежда. Първо недоумяващо, после разбра - имаше предвид последната добавка към арсенала ѝ. Металната коса, която много-много не беше усвоила за всичкото време, за което я имаше.
- А, това ли? - куноичито смъкна оръжието от гърба си и хванала го с две ръце, проряза въздуха с него. За щастие, не в посока на Зумо и Шиши, че не се знаеше дали нямаше да се наложи да събират нечии вътрешности с нейните умения в момента. Острието изсвистя зловещо, преди да отсече "главата" на близкото чучело сякаш минаваше през масло.
- Нова придобивка е - с гордост на млада майка допълни русокоската и заби върха леко в земята, така че да не се изкушава да реже още. - Още го учим.
По-скоро "мъчим". Ученето не се отдаваше много, ама си го спести, да не разочарова сенсея допълнително.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Зумо Токатаки
коментар Apr 13 2020, 02:22 PM
Коментар #11


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,636
Регистриран: 2-August 08
Град: много як град
Потребител No.: 2,596

Информация за героя

Възраст: 24


HP: 400
CH: 466
ST: 400 RM: 27

Сила: 200
Интелект: 233
Воля: 202
Бързина: 200
Статус на героя: - Unlimited potential




В момента в който русокосото куноичи започна да размахва тоя сърп насам-натам Токатаки се схвана и закова на място. Няколко ледени капки пот избиха по челото му, докато си представяше как нескопосано може да си замине от тоя свят. Ама Амо и тя не се шегуваше! Досега мъжът си мислеше, че новата й придобивка не е истинска ами е за някакъв косплей в който съотборничката му е решила да се съревновава. В крайна сметка се оказа обаче, че Изоре не беше чак толкова зле в използването на новото си оръжие. Зумо се поотпусна, докато в съзнанието му нахлуха спомени от дните в които и той експериментираше и използването на какви ли не оръжейни техники. От скрит хашашин механизъм до боен чук, който след това захвърли някъде насред нищото, когато му омръзна. Катаната беше неговият спътник в живота. Нищо не можеше да се сравни с чувството когато заколиш някой с това хладно оръжие, все едно режеш масло с топъл нож.
- Кхъм, отплеснах се малко. - прокашля се тъмнокосият, прекъсвайки разговора между учител и ученичка или по -скоро бивши такива, но се броеше! - Какво ще кажеш да изпробваш новите си умения в боравенето с тая сопа срещу добрата стара катана? - Зумо разбираше, че си играе с огъня тук. Като знаеше темперамента на съотборничката си, като нищо щеше да остане обезглавен до края на техния мини сблъсък.
- Не е лоша идея... - обади се и Шиши. - Един спаринг между двамата ще ми даде добра представа на какво ниво се намирате в момента.
Go to the top of the page
 
+Quote Post

Fast ReplyReply to this topicStart new topic
2 потребител(и) четат тази тема (2 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):