IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

> 

5 страници V  « < 3 4 5  
Closed TopicStart new topic
> Нова Страница, Душийо Мухая - животът на свободното шиноби
Киа Рюуко
коментар May 9 2017, 08:15 PM
Коментар #81


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



Обяснението не Душийо за това как получаваха енергията си конохчанските разработчици накара мъжът да се намръщи. Явно не беше наясно, че за да постигнат целите си тук, бяха ощетили хора, които живееха на територията на Страната на Огъня. Дълбока бръчка като пукнатина разсичаше челото му, докато мутантът смилаше получената информация.
– Нямах представа… – тихо промълви той, разбутвайки купчина камъни. Суровото му лице показваше дълбоко разочарование, а иначе сивите му очи бяха потъмнели почти до черно. Личеше си, че е объркан. Беше отдал тялото си в името на напредъка на Коноха, а те бяха наранили невинни, за да постигнат целите си. Това беше в пълен разрез с алтруистичната му нагласа към света. – Предполагам, наистина са се надявали двамата да се хванем за гушите тук долу. Сега, ако ги потърся отново, надали ще са безкрайно щастливи.
Той разрита още няколко камъка, а мълчанието помежду им се проточи малко по-дълго. Езикът на тялото му издаваше, че има още нещо, което да добави, но в крайна сметка г-н Никой си замълча и цъкна с език.
– Е, хлапе, тук направиха нещо, което може и да е от полза, за да тръгнеш по пътя в защита на обикновените хора. – той направи неопределен жест с ръка. – Ама може би ще трябва да отстъпиш. Какво ще кажеш, готов ли си да се довериш на творението на хората, които опитаха да те убият?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 9 2017, 10:30 PM
Коментар #82


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо продължаваше да разкрива единственият им път навън и изслуша разочарованието на г-н Никой, както и неговото предложение.
- Ако смяташ, че може да се контролираш - погледна го Маската, а след това се отдръпна от прохода. Очевидно мъжът имаше нещо предвид, което включваше използването на силите му.
Мухая беше свикнал да бъде доверчив и жизнен и тепърва виждаше живота на свободно шиноби. Вероятно след някоя и друга година щеше да му е по-трудно да се довери на мъжа със стърчащи кости от тялото си.
- Така добре ли е? - попита Душийо като се нагласи спрямо инструкциите на мъжа така че да е в безопасност. - Бих могъл да помагам с водни техники ако се наложи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар May 11 2017, 07:16 PM
Коментар #83


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



– Много бързо се доверяваш, Фукумен-кун – цъкна с език мутантът, докато обръщаше гръб на затрупания проход. Душийо можеше да види разочарованото му смръщване. – Нищо чудно, че си се озовал в тази ситуация.
Това, което г-н Никой имаше предвид, бе, че няма нищо лошо в това да се хвърлиш с готовност да помагаш. Но не пречи преди това да си си направил сметките и проучването, за да не се извърне съдбата и да те изрита по седалището. Както бе станало със самия конохчанин - беше доверил тялото си на Коноха в името на нейния просперитет. Ала единственото проспериращо бе лошият му късмет.
– Както и да е – додаде той, докато приклякаше леко, така че костните образувания да стърчат към пречещите отломки. – Аз си извадих поука, не без твоя помощ. Ще се отплатя. Пожелавам ти и ти да се поучиш, за да не изпаднеш отново в подобна ситуация. Следващият изрод на пътя ти може и да няма същото добро сърце като мен.
Мъжът произнесе някакви думи, толкова тихо и бездиханно, че дори развитият слух на Душийо не успя да ги долови. В същия миг, костните образувания на гърба му се издължиха подобно на шиповете на бодливо свинче (porcupine), врязвайки се между срутените скали дълбоко, изтънявайки към далечния край до карфици. Бяха станали десетки метри дълги.
– Raiton: Hiraishin! – рече мутантът, изпънал ръка в нацистки салют.
Електричеството се завихри около китката му, след което плъзна по цялото му тяло, пращейки с песента на скреж, докато накрая не се прехвърли върху издължените костни образувания, прониквайки дълбоко сред срутените отломки в прохода. Скалата се нацепи с тихият пукот на пуканки, който постепенно се засили до канонада от оглушителни звуци, препускащи като стадо диви коне. Когато райтонът се оттече от тялото на г-н Никой, там където костите бяха пронизали отломките, скалата се бе превърнала в прах. Цялото това представление завърши с отварянето на достатъчно пространство, през което да преминат необезпокоявано.
– Е, толкова от мен – каза накрая задъхано г-н Никой, докато шиповете се оттегляха обратно към тялото му, за да приемат предходната си форма и размер. Личеше си, че му е отнело доста усилия, за да осъществи направеното, по челото му бяха избили ситни капчици пот. – Свободен си да се върнеш на пътя си, Фукумен-кун. Но не забравяй винаги да си носиш свещ, защото вечер сенките се сгъстяват.
Мъжът му се усмихна изморено и го покани с жест да заповяда в прохода.


/Оставям те на спокойствие :д съжалявам, че те измъчих от чакане. Можеш да си продължиш тригодишната както искаш или направо да я пуснеш за оценка. Ако искаш още нещо да добавиш или да попишем още малко, да не свършва в нищото срещата ви с мутанта, кажи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 11 2017, 07:35 PM
Коментар #84


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо наблюдаваше с интерес възможностите на г-н Никой и трябваше да признае, че е изненадан. Единственият с толкова интензивен райтон в Коноха бе Какаши, но очевидно в сенките на Коноха имаше много повече отколкото Мухая някога си бе и представял. Бръкна в нинджа чантичката си спокойно и извади едно малко шишенце с вода, което жената на Еру-сан му бе пъхнала. След като го извади, за да го покаже, отвори капачката и отпи глътка.
- Вода можеш да пиеш надявам се? - попита г-н Никой и му подаде шишенцето. - Малко съм разочарован, че искаш да се разделим. Имаме подобна цел, а още повече - имаме съвпадащи елементи. Можем да действам в сенките точно както ти искаш, за да служим на хората.
След което погледна огромните кости стърчащи от гърба му.
- Но определено ще трябва да измислим нещо за тези... принадлежности. Голямо наметало и украшения? Кутия? Е... винаги може да си го носиш като аксесоар и несъмнено ще си внушителен - разсъждаваше момчето, когато отново го осениха думите на г-н Никой. - Изрод... ти може да изглеждаш като изрод, но изродът бе този, който почти умря над нас от собственият си огън. Той имаше една единствена цел - да ме убие. Всички напуснаха кораба, изоставяйки теб и тази... лаборатория, но той... той ламтеше за кръв. Моята кръв - помълча малко гледайки г-н Никой, който бе замислен над думите му. - Тук захранвахте всичко с водата от реката, но Коноха разполага с предостатъчно суйтонисти, за да снабдяват с необходимата мощ. Още по-притеснително. Та какво ще избереш... да ми се довериш и да помагаме на обикновените хора или да рискуваш, връщайки се в Коноха?


// Ми ако искаш малко РП нямам против. Връщане в селото няма да е зле като цяло.
// След като приключим, бих искал да си имам един последен пост, за да си науча разни неща и после ще пусна за оценяване.
// А и ако може да ми пуснел на ЛС или във ФБ за този персонаж информация, за да си го ползвам в СРП-та. Ако си измислила нещо предварително, ако не ще си го донагодя. :D
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар May 11 2017, 09:54 PM
Коментар #85


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



Г-н Никой свенливо отклони поглед, когато Душийо надигна маската си, за да отпие от водата. Разбираше и уважаваше желанието на момчето да крие лицето си и нямаше да се възползва, за да надникне отдолу. След това с благодарност прие предложената му напитка и пресуши шишето на няколко глътки.
– Няма да се върна в Коноха, Фукумен-кун – бавно изрече той и смачка бутилката, захвърляйки я, преди да се мушне в освободения проход и да тръгне към свободата. – Съмнявам се да открия нещо добро там. Всичко добро ми беше отнето от по-ужасяващ враг.
Докато го следваше /предполагам, че го следваш :д/, Душийо забеляза, че раменете му се напрягат, вероятно под тежестта на неприятен спомен.
– Но не мога и да тръгна с теб. Един експеримент би привлякъл ненужно много внимание и опасности, които е по-добре да си спестиш засега. И след като имам тези способности, мога да подиря възмездие… – той се извърна сепнато и размаха ръце оправдателно. – Не срещу Коноха, тях ги разбирам защо направиха това, което направиха. А кръвожадни хора се раждат всеки ден, независимо от банданата, която носят или не носят. Не, моята цел наистина е в сенките, но е там, за да се крие и да крои. А аз искам да я извлека на светло.
Увлечени в думите на мутанта, двамата неусетно се озоваха на изхода на прохода. Бяха им нужни известни усилия да се изровят, тъй като и тук хората от лабораторията се бяха постарали, макар и немарливо, да заровят следите си. Когато най-после излязоха изпод земята, гората около тях бе окъпана в цветовете на залеза. Г-н Никой си пое дълбоко от свежия въздух и сложи ръце на кръста си.
– Ще те придружа до следващата ти цел, Фукумен-кун – додаде мъжът, докато изпиваше красивата гледка с очи. Явно отдавна не бе виждал горния свят. – Току виж там намеря и наметало, с което да скрия тези … аксесоари. – той се ухили кисело и сви рамене. – Но след това пътищата ни ще трябва да се разделят. Ако съдбата го има планирано, не се съмнявам, че ще се срещнем отново. Е, ти водиш.
Ако интуицията не беше излъгала Душийо, селото на Еру-сан трябваше да се пада на югозапад от местоположението им. Имаха идеална възможност да гонят залеза.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 12 2017, 09:38 AM
Коментар #86


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо изслуша внимателно г-н Никой докато излизаха навън. Беше му станало приятно, че той се бе обърнал, за да не види лицето на Душийо от уважение към маската, но Мухая не бе премислил този факт. Дори напротив, той може би подсъзнателно нямаше против да разкрие лицето си пред мутанта. Хлапето кимна в отговор:
- Е, няма как да те убедя в друго... но имам идея за мутацията ти. Какво ще кажеш да приличаш на ангел? - усмихна се момчето изпод маската си.
Душийо все още не бе майстор, но бе понаучил това онова от своя баща и щеше да се опита да помогне на г-н Никой. Пък туко-виж той се окаже някое гуру по Труд и техника.
- За момента, може просто да използваш Хенге но Джутсу - допълни Маската. - Мисля, че нашата първа дестинация еее....ммм.. натам!
Макар и Душийо да беше напълно убеден, че това е правилната посока, защото всеки добър холивудски филм свършваше с главния герой пътуващ към залеза, то г-н Никой може би не бе толкова убеден във факта. Вкрайна сметка беше ясно, щяха да следват водата и тя щеше да ги отведе на правилното място.
"Дали Еру-сан и другите ликуват?" мислеше си Душийо, който така и не получи отговор за флората и фауната и нейната гибел. По-скоро за ядливата флора, другата си стоеше непокътната. Вероятно просто бяха голям състав експериментаторите и трябваше да си похапват. Може би и г-н Никой имаше по-голям апетит за Магнезии и Желязо. Особено за желязо *wink*.
- Моите съболезнования... аз също загубих близък за мен човек заради чуждата некомпетентност. Или поне до сега вярвах, че е некомпетентност, но виждайки как те изоставиха, може и да е била същата ситуация...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар May 14 2017, 05:09 PM
Коментар #87


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



– Хенге е добра идея – съгласи се с усмивка г-н Никой, но после поклати глава. – Ще го направя, когато се доберем до целта, към която ни водиш, за да не всявам смут. Но за съжаление, не съм чак толкова силно шиноби, че да мога да го поддържам твърде продължителен период от време. Засега ще потърся наметало там, където отиваме. После… ще му мисля.
Двамата прекараха една нощ и половин ден на път, в които имаха възможност да си поговорят честно и откровено за живота им преди тази среща и какво ги беше довело дотук /т.е. сам прецени какво сте си казали/. Гладът тъкмо отново бе започнал да мори Душийо, когато очертанията на селото, от което бе тръгнал, най-после изплуваха пред тях. Мутантът направи хенге… на себе си, но в нормален вид. Младокът забеляза белезите, които прорязваха кожата на гърба, откъдето сега изникваха костите. Мъжът сви рамене и направи жест към Душийо да продължи да води, тъй като конохчанинът не бе идвал тук преди. Селото беше особено оживено и наоколо кипеше усилена дейност.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 14 2017, 06:43 PM
Коментар #88


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



- Не се притеснявай. Щом намерим Еру-сан, ще може да го развалиш. - успокои го Душийо, въпреки че ако трябваше да бъде абсолютно честен - нямаше как да гарантира подобно нещо. Това беше първата стъпка към новото Аз на хлапето, което щеше да се научи да лъже в удобни за него моменти. Все пак животът на свободно шиноби нямаше да е винаги песен и единственият ти изход е лъжата. Но щеше да го осъзнае с времето.
По време на пътуването Мухая изслуша историята на г-н Никой относно трагедията със семейството му, гледайки го състрадателно. Душийо разбираше болката му, макар и врагът да не бе общ. Загубата на близък човек си беше тежка загуба, която можеше да промени човек.
- Аз загубих майка си - отбеляза хлапето, гледайки напред. - Това обаче е много дълга история, а за разлика от теб аз нямам лице на врага.
Мутантът се опита да разпита момчето, но Душийо само поклати глава, отказвайки да продължи. Животът му в Коноха за сега бе загърбен и щеше да остане дълбоко потънал в душата му. Връщане назад нямаше, а Мухая трябваше да открие своя нов Ниндо. Макар и да имаше генералната идея, още далеч не бе достигнал до извода как да я осъществи.

***

- Еха... тук кипи работа - каза тихо Душийо като погледна Мутантът. Дали не се бяха активизирали заради възвърналия се приток на вода.
Душийо даде знак на мъжа и двамата тръгнаха в посока къщата на Еру-сан. Момчето се оглеждаше спокойно, надявайки се да срещне погледа на Еру-сан или на нечие познато лице. Дали нямаше да се натъкне на двамата пазачи, които ловуваха?
Душийо се надяваше Еру-сан да ги посрещне като герои и да ги почерпи и приюти. Все пак бяха върнали водата!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар May 14 2017, 09:32 PM
Коментар #89


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



Докато пристъпваха към къщата, Душийо можеше да усети напрежението и неудобството на г-н Никой. Нямаше кой да ги спре, напротив – всички ги поздравяваха и им благодаряха, защото предполагаха, че благодарение на свободното шиноби водата се е завърнала в селото. Само Еру-сан не се виждаше никъде. Когато наближиха дома му, Душийо успя да мерне през прозореца, че възрастният мъж е седнал на кухненската си маса и замръзнал неподвижно насред беленето на картофи.
Предвид оживлението наоколо, не беше изненадващо, че вратата на дома беше широко отворена, за да може съпругата на Еру-сан да шета. Ако искаха, Душийо и г-н Никой спокойно можеха да влязат.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 14 2017, 11:12 PM
Коментар #90


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо пристъпи прага, давайки знак на притеснения мутант да влезе.
- Добър ден - поздрави спокойно момчето. Огледа се за женат ана Еру-сан, но осново задържа погледа си върху възрастният мъж.
"Дали знае?" помисли си Душийо, наблюдавайки замръзналия старец. Всички в селото бяха толквоа щастливи и активни, а той... стоеше на масата. Със сигурност знаеше какво става.
- Намерих причината за спирането на водата - заяви Душийо без да дава повече информация. Искаше да види реакцията на възрастния мъж.
Мухая предусещаше, че няма да остане за вечерта тук и определено нямаше да получи някаква по-специална награда за успеха си.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар May 15 2017, 10:19 PM
Коментар #91


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



Възрастната женица не се виждаше никъде, а старецът се сепна от гласа на момчето и едва не се поряза. Вдигна глава, а отсъстващият му поглед бавно се фокусира върху Душийо и мутанта. Свободното шиноби забеляза как кръвта постепенно се оттече от лицето на Еру-сан.
– Душийо-сан – с тих гласа рече старецът и ръцете му се свиха около картофа и ножа. Паузата се проточи малко по-дълго от нормалното, но можеше да се дължи на неудобството от присъствието на непознатия. – М, браво... Дано се гордееш със себе си. Селото определено се. – мъжът се усмихна тънко и насила, и сведе поглед към заниманието си, подхващайки го наново. – Кое е следващото приключение, което те очаква?
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 15 2017, 10:30 PM
Коментар #92


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Душийо забеляза силно притесненото лице на Еру-сан, който определено не ликуваше както всички останали. Хлапето почувства хлад и дори някакъв вид неприязъм от страна на старчето. Постоя умълчан в стаята, леко огорчен.
- Има ли някакъв проблем, Еру-сан? - попита Душийо директно. Това посрещане беше нетипично и очевидно сърдитото старче много добре знаеше какво се бе случвало. Може би беше получавал нещо в замяна. Изглежда по-голямата част от селото беше в екстаз, но Еру беше притеснен. Дали не беше загазил зараду Мухая? Дали нямаше да загази заради мутанта? Дали не беше участвал в тайна уговорка?
Душийо щеше да изчака отговора на стареца и ако не намереше нищо интересно в него, щеше да се поклони, да благодари за гостоприемството саркастично и да си тръгне. Децата усещаха много добре емоциите и можеха да виждат през маската на възрастните, но бяха по-доверчиви от Душийо, който сега се намираше в златната среда между дете и юноша.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Киа Рюуко
коментар May 15 2017, 10:52 PM
Коментар #93


Издирвано шиноби/Б ранг
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 6,923
Регистриран: 12-February 08
Град: murderland
Потребител No.: 1,512

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 620
CH: 820
ST: 600 RM: 39

Сила: 310
Интелект: 410
Воля: 330
Бързина: 300
Статус на героя: Refunded 475 exp



– Не, не, никакъв, момчето ми – отрече старецът и размаха разсеяно ръката с ножа, сякаш да прогони досадна муха. – Просто сам виждаш... Възстановяването на водата накара селото да изпадне във възторг, всички са много заети и тук е пълна лудница. – острието леко бръсна кокалчето на мъжа и Еру-сан тихо прокле, засмуквайки мястото. – Рекли са даже довечера да има празненство. Нека. Не се знае кога ще се засуши отново.
Душийо не пропусна да забележи, че макар да бе споменато празненството, той като че ли не беше поканен. Или поне не изрично.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 16 2017, 12:17 AM
Коментар #94


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Както и очакваше момчето, отговорът на Еру-сан не бе задоволителен. Още повече беше почти празен и разсеян.
- Е, мисля, че тук пътищата ни се разделят, Николо-сан - каза Душийо на мутанта и след като се поклони на двамата излезе извън къщата.
Нощта се спускаше над селото, а неговите жители се готвеха за купон. Бяха издигнали огромен огън на открито, миришеше на вкусни ястия, а навсякъде можеше да се види саке в шишета. Душийо не се чувстваше като да купонясва след тази среща с Еру-сан и се качи на един от покривите. Седна удобно и се загледа в пиршеството по повод водата.


Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 16 2017, 09:45 AM
Коментар #95


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



На Мухая му беше трудно да бъде щастлив след тези събития. Защо шиноби на Коноха щяха да пренебрегнат така жители на Страната на огъня? Защо биха ги оставили без вода? Защо биха водили такива експерименти... нали именно заради това Орочимару бе прогонен? Г-н Никой... неговата история бе върнала Душийо толкова назад. Назад, където не беше гледал от толкова време. Назад към майка му и нейната смърт. Тогава Душийо обвиняваше АНБУ-тата, които я придружаваха, но в последствие ми бе простил. По време на своята служба той бе открил, че е дале по-трудно да опазиш цивилен дори на лесни Ц-ранк мисии, камоли пък на толкова опасен ескорт. Тогава се бе оформила неговата цел - да стане най-добрият АНБУ, за да е способен независимо от ситуацията да не допуска смъртта на цивилни. Но днес... днес именно конохчани се опитаха да го убият. Да, той не носеше банданата на Коноха и ги беше нападнал пръв, но тази жажда за кръв... той не беше виждал Коноха с тези очи.
Във фона се чуваха щастливите викове на селяните, които отново имаха препитание. Огромният огън оцветяваше иначе тъмната картина, а миризмата на вкусни ястия запълваше и единственото останало сетиво. В ума на Душийо обаче беше съвсем друга цел. "Ще извървя пътя до Суна" каза си момчето, което смяташе да почете майка си.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Душийо Ташачи
коментар May 16 2017, 07:34 PM
Коментар #96


Суна/Генин
Икона на група

Група: Разказвач
Коментари: 1,411
Регистриран: 7-September 10
Град: София
Потребител No.: 12,134

Информация за героя

Възраст: 16


HP: 260
CH: 506
ST: 402 RM: 26/26

Сила: 130
Интелект: 253
Воля: 148
Бързина: 201
Статус на героя: Maya Muhaya, Blessed



Благодарните граждани на селото събраха кой колкото пари можеше да отдели и ги връчиха на момчето като награда (това си ми е от 3-годишния бонус парите, освен ако не давате бонус!).
След вечерта в селото, където се възползва от големия пир и се сдоби с вода и храна за няколко дена, Душийо реши да поеме на път към Суна. Проблемът беше, че той нямаше представа накъде да ходи. В селото на Еру-сан имаше и училище, което далеч не достигаше лукса на даскалите в Коноха, но все някой щеше да познава географията или да помогне на момчето да се ориентира. Въпреки маската си, този път Душийо можеше спокойно да се разхожда из града и дори да получава усмивки от хората. Той не беше просто плашило както щеше да му се случва от тук-насетне. Влезе в училището, а по коридорите се разхождаха малки групи деца. Едва ли имаше повече от 15 ученици в това училище и едва ли имаше повече от двама учители.
- Случайно да учите География? – попита Душийо другите деца. Някои му бяха връстници, а други бяха по-малки.
Другите хлапета кимнаха и едното от тях му каза името на учителя.
- Добър ден, сенсей. – поздрави Душийо.
- Добър ден, Фукумен-кун – усмихна му се учителя. – С какво мога да ти помогна?
- Случайно да ви се намира карта или да може да ми помогнете да се ориентирам? Искам да стигна до Суна.
- До Суна? Има ли повод?
Душийо се умълча, но не се забави отговорът му:
- Извинете ме, но не е ваша работа, сенсей.
Учителя леко се сепна от острата реакция, въздиша тежко и отговори:
- Тук някъде трябва да имам карта, но не мога да ти я дам, защото ми е единствена. С нея преподавам на децата. А, да ето я. Така, ние се намираме ето тук, а на запад е Суна. С други думи ако се ориентираш по слънцето би трябвало да стигнеш до Страната на пясъка, но от там ще трябва да се добереш до местни хора, за да ти помогнат да стигнеш до столицата.
Душийо кимна и се опита да меморизира картата, но във всеки случай посоката беше ясна.
- Благодаря, сенсей – каза момчето, поклони се и излезе.

***


Следващите дни Душийо отдаде на пътешествие като се хранеше умерено и презареждаше водата си от многобройните ручейчета в страната на огъня. „Няма да е зле да си напълня вода преди да вляза на територията на скрития пясък. Там са основно пустини и е много горещо...“ заключи хлапето. През това си пътешествие успя да намери и едно прекрасно място с езеро, пълно с рибки, дръвчета, които се разреждаха в посока брега на водата, камъни и малко водопадче на няколко стъпки. Невероятно място, където един ден Душийо щеше да дойде да медитира. Вероятно нямаше да е един ден. През същото това пътешествие една от вечерите, когато се чувстваше по-изморен и си беше наклал огън точно до пътеката, скрит измежду дърветата, щеше да отпрати и Поглед към миналото.
Промъкваше се тихо из гората и старателно, а фактът, че беше сам определено спомогна неговото безопасно и незабелязано предвижване. А може би имаше и друг фактор, който се беше оказал полезен за него. Без знанието за Душийо преди около два дни неговият брат Абарай бе минал по същия път заедно с Футаки-сенсей в търсене на смисъл и заради големия „Еразъм“, който бе организиран от селата по същото време, всички бандити и престъпници преследваха и дебнеха тях. Колко удобно за Душийо, а той дори не го подозираше.

***


Когато достигна до границата със Суна забеляза как земята от зелена започваше да орежда докато в един момент не се превръщаше в кафява, после пясъчливо жълтеникава. Сякаш животът свърваше тук, а напред – чакаше само Ад. „Кой би се занимавал да напада Суна?“ помисли си сърдито момчето, огорчен от факта, че майка му бе починала, за да помогне спасяването на ТАЗИ ЗЕМЯ. Ех, Душийо... само да знаеше, че един ден и ти ще се бориш за спасяването на ТАЗИ ЗЕМЯ. Звук от копита привлече вниманието на Мухая.
- ДЪРРРРР – викна един мъж, а тропота спря. – Ей, момче, случайно да си за Суна?
Макар и пъстрата роба в светли цветове да покриваше целия мъж, изглеждаше сякаш почти не беше облечен. Самата дреха бе леко разрязана отпред на гърдите, а на главата си носеше някаква странна покривка. Или поне така я беше определил Душийо. Всъщност си беше кърпа, която той бе прикрепил, за да не получи слънчев удар в пустинята. Нещо, което Душийо още не подозираше за възможно.
- Кой пита? – отговори сухо хлапето.
- Как кой? Аз, САМИР! Пустинният ездач! Великият транспортьор! Човекът услуга! – започна да се рекламира мъжа. – За пет рио ще те закарам, нямаш грижи!
Пет риу?! Този сигурно беше надрусан. Момчето беше готов да си пропътува разстоянието. Или поне така вярваше.
- Не се интересувам – отново отговори студено Маската.
- Е, бива ли такова нещо? Много е жега в пустинята, ти не си добре облечен за там. И има змии, да знаеш ли какви големи змии? Виж, какво ще ти предложа... ще ти направя отстъпка, защото си много готин с тази маска. Две риу, какво ще кажеш?
Душийо гледаше Самир и се чудеше. Може би наистина имаше право. Мухая не се беше подготвил особено усилено и беше хукнал към Суна на тагадък. Забеляза с периферното си зрение какво всъщност имаше в каляскоподобната каруца, която беше затворена.
- Какво продаваш? – попита Душийо.
Мъжът погледна назад и се усмихна. „Пипнах те“ каза си той и веднага отговори:
- Самир е невероятен търговец! Самир продава всичко – веднага се похвали. – Книги, скролове, мастило, вода... какво ти трябва?
- Бих си купил книга, ако не ги продаваш много скъпо – отговори момчето. – Може ли да разгледам?
- Разбира се, че може! Всичко може! Моите цени са най-добрите на континента – но не бяха – Ето виж, „Как да се предпазим“ е невероятна книга само за 40 риу и ти я продавам!
Последното нещо, което Душийо бе направил в Коноха, бе да се отбие в Книжарницата.
- Това струва 17 рио в Коноха, нещо цените ти са доста завишени – отговори момчето, което ставаше все по-недоверчиво с всяка изминала секунда.
- Аз колко казах, да тази книга е по-малко аз за една друга книга си мислех – веднага се опита да се изплъзне като змия.
- Ще ме закараш безплатно, но ще си купя книги от теб. Устройва ли те?
Самир го погледна продължително, после се усмихна и отговори:
- Ти и без това ще си купиш.
”Мамка му...“ примижи поглед Душийо под маската. Макар и да беше измамник, не можеше да му се отрече търговския нюх.
- Добре тогава, ще ти дам едно риу сега. И едно като стигнем.
- Едно сега и две като стигнем – прехапа устни в очакване Самир.
Душийо вдиша дълбоко и издиша продължително. „Иначе рискувам да се изгубя в пустинята...“
- Дадено.
Една от камилити се изплю на земята, сякаш за да затвърди сделката.

***


Пътят с каруцо-каляската беше доста кратък и Душийо се изненада от възможностите на впрегнатите камили. Тези животни изглеждаха доста по-мудни отколкото всъщност бяха.
- Заповядай – каза Душийо, плащайки договорената сума.
- Благодаря ти, Фукумен-кун! Да си жив и здрав, бог да пази семейството ти, все късмет и щастие да те следват и пари, и пак да дойдеш да си купиш от мен! – заизрежда Самир.
Душийо се обърна и се запъти към прохода в скалите.
- Стой! – викна един от пазачите. – Кой си ти?
- Фукумен – отговори Маската. – бих искал да се разходя в града и да посетя известната пазарна улица в Суна. Нямам нищо против от компания – завърши хлапето.
Пазачът се обърна назад и даде знак, а в следващия миг до него се появи втори мъж.
- Утре сутрин най-късно да си напуснал града. Ще бъдеш под постоянно наблюдение и контрол. И свали маската!
- Простете, но лицето ми е обезобразено. Не искам да плаша хората – излъга Душийо. Все по-често бе започнал да лъже и все по-често щеше да продължи.
Джоунинът го изгледа строго, но впоследствие кимна, а Душийо влезе в града в компанията на друг сунаджия. Мълчалив и лошогледащ. Невероятна компания.
Мухая се разходи из града и разглеждаше с интерес града, за който само бе чувал. Ниски бели каменни сгради. Почти никаква зеленина, толкова пусто и сухо. Хората изглежда живееха добре все още и се усмихваха. Нещо, което щеше да се промени в следващите години и щеше да доведе до желанието на над 500 сунаджийски войника да поискат промяна.
По време на своята разходка, Душийо посети и оръжейният магазин. Майка му бе убита докато в ескорт доставяше оръжия за Суна и искаше сам да провери окаяното състояние, но беше изненада. Магазинът беше пълен, подобно на Коноха и продавачът не изглеждаше като да гладува.
- Добър ден, господа. С нещо да помогна?
- Всъщност да... – отговори Душийо.
„Това може би няма да е лош начин да почета майка си“ помисли си хлапето. Бавно и спокойно извади от нинджа чантичката си 20 куная, които постави пред магазинера.
- Бих искал да продам тези неизползвани оръжия.
Чуунинът се беше наежил готов да се стовари върху Душийо, но продавачът се усмихна:
- Прекрасна конохчанска стомана и изработка. Ти да не би да си странственик? Ще ти дам 12 риу за 20-те куная.
„ДВАНАДЕСЕТ?! Защо изобщо Коноха са се мъчили да доставят каквото и да било...“ ядоса се вътрешно момчето.
- Малко са дванадесет риу...
- Е, първо нямаш гаранция, че не са използвани. Второ, аз трябва да изкарам някоя паричка като ги продам, хлапе! Взимай офертата преди да съм размислил и да са станали по-малко!
Душийо преглътна тежко и кимна. „Само обирджии...“ каза си той.
- А, да и тези шурикени – каза момчето и подаде шурикените.
Мъжът извади 18 риу и погледна Маската, за да види дали го устройват. Мухая събра парите като благодари и излезе от магазина. След това влезе в книжарницата и седна да разглежда. Вече си беше купил една книжка за 17 риу, което явно си беше нормалната цена. В Суна я имаха същата за същите пари. Хареса си няколко книжки, а заедно с тях си купи празен скрол, мастилница и перо. Чуунинът беше залепен за него, но Душийо така и не създаде проблеми. Той беше дошъл, за да се разходи в града, заради който умря Мая Мухая. Забеляза, че в града имаше най-разнородни шинобита на неговата възраст, но по-лошото – видя брат си. „Какво прави той тук?!“ помисли си Душийо, който не знаеше за Абарай и неговият „Еразмусен“.
В сърцето му отново се отвори яма и Душийо пожела да напусне града по най-бързият начин. Чуунинът бе повече от готов да го ескортира извън Суна.
- Ще може ли да ме опътите към Страната на Огъня? – попита любезно Маската охраната на прохода.
- Натам.
„Много полезно няма що...“ изнерви се Душийо. Той знаеше, че е „натам“ все пак беше на североизток.

***


Следващите години Душийо беше прекарал в себеосъвършенстване и развитие, търсейки своя път. Беше се озовал на много и най-интересни места, но някак се успяваше да се оказва точно на пъпа на картата, между всички шиноби села. Явно там, драмата беше най-голяма.
По време на своя житейски път между единайсет и четиринайсет години, той бе прекарал много самотни нощи, в които единствена утеха му бяха неговите книги. Той беше прочел всичките, че даже някои ги беше прочел по повече от веднъж. За щастие си беше взел и книжка за готварство, та не умря от глад по време на тези три години. Детската изобретателност обаче не умря у него, даже напротив тя бе подпомогната от узряващият му разум и той дори успя да изобрети собствена техника.
Всичко това, доведе до денят, когато срещна Акимото Иказучи, а животът му да придобие нов смисъл.


КРАЙ.


Хабене на опит:

Умения
Акробатика (2) – 200 опит
Прикриване (2) – 100 опит
Слух(2) – 100 опит
Отбягване (3) – 300 опит
Труд и техника (1) – 100 опит
Устойчивост на болка (1) – 100 опит
Четене по устни (1) – 100 опит
Преследване (1) - 50 опит
Прикриване на следи (1) - 50 опит

Техники
Suiton: Naibu Shufuku – 100 опит

Опит: 1220 - 1200 = 120

Харчене на пари
0 опит

Риу: 91 + 12 + 6 = 109 (след продажбите)

Природата и ние(прочетена) –25 риу
Кървавата Баня(прочетена) -19 риу
Как да се предпазим?(прочетена) -17 риу
Да си оближеш пръстите(прочетена) -10 риу
Пътуване с каруца – 3 риу
Мастилница -10 риу
Перо - 15 риу
Празен скрол - 10 риу

109 - 109 = 0 (след покупките)

От книгите получавам:

+ 12 интелект
+ 5 воля
+ РП умение: Готварство (1)[size="5"][/size]
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Ямотоко Ирикаши
коментар May 21 2017, 09:26 PM
Коментар #97


Суна/Генин
Икона на група

Група: SGA
Коментари: 1,853
Регистриран: 11-September 10
Потребител No.: 12,138

Информация за героя

Възраст: 23


HP: 264
CH: 220
ST: 640 RM: 19

Сила: 132
Интелект: 110
Воля: 135
Бързина: 320



Душийо + 950 Опит
Киа + 580 Опит
Go to the top of the page
 
+Quote Post

5 страници V  « < 3 4 5
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):