IPB

Здравейте ( Вход | Регистрация )

7 страници V  « < 5 6 7  
Closed TopicStart new topic
> Рицарят на справедливостта, [Б ранг] Йоши Танамото
Каори Анзу
коментар Sep 10 2013, 08:56 PM
Коментар #121


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Сред четиримата генини,на които се бе притекъл в помощ,Йоши,или по-скоро-те на него,се подвизаваше зеленооката и смела девойка,която живо се хвърляше в боя с добрите си медик умения;малкият суйтонист,който бе далеч от нивото на Танамото - но с новопредоставената вода,бе улеснен доста;още едно момче,което за момента не показваше други умения освен стандартните в шиноби битка,както и още един висок младеж - раздаващ ниски и високи ритници в стил "Коноха",доста щедро.
След успешното освобождение на справедливия рицар,генините се втурнаха да се бият напосоки - с когото можеха да достигнат,като най-добре се справяше тайджутсу мастъра,който имаше добра бързина - и най-пострадала,но все пак - най-смела - бе зеленоочката,която крещеше наставления за останалите и ги нахъсваше да продължават.
Малката армия на Танамото не бе достатъчно силна,за да се справи сама в такова голямо и престъпно организирано село,но пък беше сплотена и в момента,за общата кауза,всеки поединично виждаше греещата надежда в образа на мистериозния и силен шиноби - дошъл да ги спаси,и на когото помагаха с всичко свое.
Дотонистката бе повалена по гръб,но миг след това изчезна вдън земя - във възможно най-буквалния смисъл,и минаха стотни от секундата преди момчето,което се биеше без особен вид специализация,бе издърпано в твърдата пръст,и от него остана само стърчащата му глава,към която се засили мощен суйтон от задните редици,ала високият мъж,който го бе създал - бе избутан от зеленооката конохачанка,макар че атаката вече летеше към момчето.Колкото до смелата девойка - тя бе яростно ударена от друга жена на средна възраст,която я отнесе надалеч и я разби в покрива на една от сградите с бойното си ветрило.
Другите двама закрещяха след другарите си и се опитаха да помогнат,но също бяха повалени - малкият суйтонист от някакъв бабаит,а тайджутсу момчето - от дълбоките рани,които му бяха нанесени от всички тези хора с елементнални техники.
Междувременно, Йоши бе успял да повали с един удар фуутониста,а от катоните бяха останали малки пламъци,които с нищо не можеха да уплашат дори хаорито му.Доста силна се оказа спогодбата на техниките им с малкия суйтонист,ала рицарят нямаше време да се радва на това,тъй като моментално бе нападнат отдясно с поредната огнена техника - Goukakyuu,отново подсилена със силен фуутон - този път от много слаба,наглед,жена-в който се подвизаваха редица оръжия - около десетина кунаи и същият брой отровни сенбони.
- Зад теб! - изкрещя тайджутсу червенокоското,който бе паднал на колене на земята и мислеше повече за огромния шурикен,който се засилваше към гърба на Танамото,отколкото за собственото си положение,в което мъж с дълга коса и тъмни очила посягаше да отреже врата му.
И докато битката бе в разгара си - Нага Того обикаляше и пърхаше с криле наоколо - очевидно в готовност да достави още информация относно новите местонахождения,които да да бъдат инспектирани от зоркия взор на рицаря с блестящи криле - вместо доспехи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 14 2013, 08:25 PM
Коментар #122


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Честита ни седма страница. :Д
Характеристиката на тази битка бе чиста синусоида. Ту Йоши и новите му малки бойни другари имаха превес, ту противниците. Основно заради численото превъзходство. Чуунина не пропускаше от поглед нито един детайл. Все пак главната му и най-важна цел бе да опази Генините, а не себе си. Те имаха заложби за перфектни шинобита, което правеше нуждата да ги спаси още по-голяма.
-Дръжте се! - изръмжа Йоши. Нямаше да позволи нито един от тези изроди да положи даже пръст върху децата. Буншините му гледаха към него, когато той им кимна еднозначно. Трябваше да спасят малчуганите. Щеше да е трудно, но буншините си имаха начини.
Единия мизу буншин не се поколеба, а направо се изстреля към мястото, на което трябваше да падне медичката. Тя беше може би най-важния приоритет, ако ставаше въпрос за битката. Можеше да лекува раните на малките, връщайки ги във форма, колкото да не са неподвижни мишени, да речем. Танамото не искаше от тях да побеждават вместо него, а просто да оцелеят и ако могат - да избягат. Светлокосия, обаче, имаше чувството, че няма да стане. Работата вървеше към унищожение на цялото село и избиване на всеки способен да се бие вътре и околията, може би. Втори клонинг изобщо не се поколеба, спускайки се към падналия на колене Генин, с извадена катана. Основната идея бе да отсече ръцете на очилатия, преди той да отсече червената му глава. Друг буншин се спусна директно към закопания пич. Една Тепподама веднага щеше да съкруши противниковата такава и Танамото бе сигурен в това. После набързо щеше да измъкне малкия от земята, за да може поне да мърда от траекторията на летящи към тях предмети. Последния Генин, в лицето на зеленооката, бе маркирана от буншин на Йоши, още когато излетя след Фуутона. Тя може би щеше да получи помощ първа, защото клонинга изобщо не дочака команда, а се спусна към къщата, без грам несигурност. Сигурно щеше да се наложи да мине покрай някой враг, но щеше да се справи. Не беше бавен. Последния буншин щеше да се включи в помощ на Йоши. Така за всеки щеше да има по буншин.
- Зад теб! - чу Йоши, обръщайки се назад. Той вече бе доста спокоен и трезво разсъждаващ. Знаеше, че към него ще летят най-много техники и оръжия, затова бе готов за всичко. Ако онези си мислеха, че решителността му е спаднала, грешаха. Танамото все още вреше и кипеше, придружаван от чакрата си, която правеше същото. Фокусира грамадния шурикен, който приближаваше с доста добра скорост, но не трепна и за секунда. Мозъка му веднага направи перфектни изчисления. Оръжия летяха към него непрекъснато и през целия му живот. Той не беше незапознат с различните видове. Беше виждал всякакви. Включително Фуума Шурикени. Той присви очи, сякаш искаше да постигне телепатична връзка с грамадното остро парче метал, което летеше към него. После посегна рязко с ръка отгоре надолу. В нея нямаше катана от преди няколко секунди. Беше я забил в земята до себе си. Танамото бе твърде решен, за да го спре някакъв си шурикен, бил той и засилен от Фуутон до толкова, че да го пробие през торса. Щеше да го хване с голи ръце, демонстрирайки сила и воля, която те щяха да имат само след прераждането си. Трябваше да нацели дупката в средата. После можеше да промени траекторията на грамадния шурикен право към катониста, чиято техника даже нямаше да отрази. Само му хвърли един бърз поглед, колкото да му види лицето и да засекат очи. Колкото да му покаже, че е незначителен. Прибра крилата към себе си, така че да са по-защитени от режещите оръжия, пък и да блокират огнената топка. Миг по-късно пред Танамото щеше да застане последния мизу буншин, с две извадени катани, готов да блокира сенбони и кунаи. Както и да защитава истинския Йоши с тялото си. А истинския Йоши тъкмо вдигаше катаната си, за да се втурне в атака напред. Там от където идваха всичките оръжия, там беше опасността и той щеше да я обезвреди.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 17 2013, 10:41 AM
Коментар #123


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Честита ^^ :D

Ситуацията се влошаваше с всяка изминала секунда.
Докато единият буншин,летеше в помощ на момичето без да е получил команда,то още един се спускаше към мястото,на което тя се готвеше да се разбие - а именно - сградата.В крайна сметка,и двамата бяха успели да предотвратят по-тежките й рани,но според изчисленията на Йоши - който вярваше,че за всеки има по буншин - нещо не бе наред в сметките.
Към зеленооката девойка се бяха спуснали двама,третият клонинг бе избълвал една мощна техника и в момента издърпваше заровеното до врата момче,от земята;четвъртият се подвизаваше в люта битка с катани срещу очилатия,и му беше трудно да победи.Разместването на нервната система на белокосия рицар даваше ефект и върху клонингите му - които - появили се едва преди миг - нямаха много време за обучение,но въпросният клонинг се справяше достатъчно,за да удържа фронта,позволявайки на червенокосия тайджутсу специалист да си поеме дъх и сили.Петият и последен буншин беше приготвил катаните си,за да защитава реалния Танамото и до тук с математическите фактологии.
Малкият суйтонист,който бе нападнат от един от бабаитите бе повален на земята и върху му бе седнал точно този физически тежък опонент,налагайки го с юмруци и биейки главата му от земята.От челото му вече се спускаше алена струйка кръв и детето скоро щеше да изпадне в безсъзнание - защото изглеждаше най-малък от отбора си,а когато бабаитът - който беше прост поданик - а не шиноби - извади получерна в края си,кама,и я засили към корема на брюнета,забивайки ядно,ревът му огласи бойното поле.Йоши и клонингите бяха забравили за него съвсем,и той единствен не получи помощ в тежката ситуация.
Междувременно,жената с бойното ветрило скочи във въздуха и го размаха за пореден път,прилагайки силна въздушна техника,с чието име не осведоми момичето, защитено в прегръдките на двамата клонинги,а сетне направи няколко сийла и купчина от буншини ги бе обградила в идеален кръг,и сякаш идеална китайска балетна формация - всички те правеха един и същи сийл с точност до секунда.
Колкото до истинския Танамото и неговия клонинг - при обръщането на реалния белокоско - фуума шурикенът се заби странично в тялото му,врязал се надълбоко в ребрата му,ала за щастие - от дясната страна - далеч от сърцето.Ръката му по магически начин бе успяла да хване средата на тежкото оръжие,шурикенът бе попаднал в обсега на друг фуутон и - скоростта бе много по-голяма дори от тази на могъщия Танамото.Клонингът му - верен на своя господар и застанал пред него - отбиваше с двете си катани всички оръжия,които летяха към двама им,но бе ударен от пламтящата топка Goukakyuu,която така и не взеха на сериозно - и сега надменният катонист се смееше ехидно,готвещ следващите си печати.
И докато битката на пет,или по-скоро четири фронта - заради забравянето на малкия суйтонист - беше в разгара си,червенокосият тайджутсу специалист се изправи,набрал малко мощност, и се изстреля напред,за да отбие няколко куная,летящи към Йоши,и сетне да запрати оръжия към гърба на тежкият мъж,затиснал малкия му съотборник,и причиняващ му отвратителни неща.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Sep 25 2013, 09:21 PM
Коментар #124


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



На Йоши му омръзна от грешки и недоизмисляния. Измъкна грамадния шурикен от ребрата си, за да го погледне тъпо. Захвърли го на земята. Изръмжа заради болката, но само толкова. Тя го подлудяваше и го гореше, но колкото можеше щеше да я търпи. Ако покажеше слабост, щяха да го изядат. Не можеше да си го позволи. Трябваше да изглежда като непоклатим бог на войната в очите на всички тук. И така и щеше да направи. Стига толкова дефанзивни техники. Атаката е най-добрата защита. И Йоши вече му кипна. Не можеше да защити никого? Добре. Така да бъде. Тогава щеше да унищожи всичките съществуващи заплахи. Викът на малкия суитонист отекваше в главата му, правейки го глух за заобикалящата го реалност. Стига толкова светли и положителни чувства. Стига толкова доброта и благоденствие. Беше време Йоши да покаже, че огъня на Коноха не пари, а направо изпепелява. Хвърли нов поглед към катониста, който направо си му казваше, че живота му е в опасност. Вярваше, че малкия тайджуцу специалист ще успее да помогне на съотборника си, както и Мизу Буншина, който се му се беше притекъл на помощ миг по-рано. Танамото имаше друга мишена. Щом фуума шурикена тупна на земята, Танамото направи печат. Шуншин право към катониста. Нямаше да го остави да довърши техниката си. А даже да успееше, нямаше да е подсилена от Фуутон и крилата щяха да я обезвредят безпроблемно, стига да не беше твърде могъща. Но това само ако Йоши не свареше да среже врага. Шуншин плюс изваждане на катана с директно посичане, което беше като специалитет на Танамото щеше да прати душата му право в Нирвана. После щеше да последва прибиране на катаната с готовност за нов шуншин към нова цел и ново осакатяване на враг. Е, стига да се справеше с катониста де. Тази стратегия щеше да помогне доста, защото за да го спрат трябваше да се целят един в друг, а не в него. Така щяха направо да си виждат сметката взаимно вместо Йоши да го прави. Това щеше да го разстрои, защото в момента искаше да ги нареже собственоръчно до един, започвайки(по-точно - продължавайки) от катониста.
Междувременно буншините бяха поставени срещу други буншини. Много такива. Жената явно искаше да се отърве от зелонооката, щом хабеше толкова много чакра. Вероятно щеше да използва почти всичката си останала, за да направи едновременно с клонингите си техника, която да изпепели конохчанката, въпреки буншините на Йоши. Пък и тях заедно с малкото кунойчи. Само че те не бяха двама за нищо. Щом не беше останал нито един, за да помогне на суитониста, то поне там където имаше двама, шансовете за успешна атака срещу тях спадаха. Клонингите може би не бяха гении, защото бяха на Танамото, а той си беше тъпак, но усещаха, че следва нещо твърде неприятно, за да не предприемат действия. Обърнаха се с гръб към зеленооката, плясвайки с ръце пред себе си. Стояха плътно до нея. После ги протегнаха напред, а около тях започнаха да се формират две водни вихрушки, които щяха да се слеят в една, веднага щом се образуваше достатъчно вода.
-Suiton: Suishouha! - в един глас изръмжаха, формирайки защитната бариера, която нямаше да бъде пробита лесно освен ако техниките, които следваха не бяха от същия ранг. И даже да пробиеха, единия щеше да направи воден затвор на момичето, за да я защити допълнително вътре във водата. И ако един от тях оцелееше, щеше веднага да вземе малката и да я понесе към Танамото. Фуутоните нямаше да го разрушат лесно. Можеше да го избутат и размятат, но нямаше да строшат мизу буншин на Йоши току-така. Ако Генините бяха всичките на куп при Йоши, шанса да ги защитава беше доста по-голям. Той бе изключил своя инстинкт за самосъхранение, но все още правеше всичко възможно, за да предпазва децата.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Sep 30 2013, 08:14 PM
Коментар #125


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Танамото успешно се придвижи до катониста,ала там за пореден път бе контриран от оръжието на самодоволния и ухилен мъж.Катана срещу катана - почти идентични дори визуално.Протегнал единия си крак напред,за да балансира върху другия - този противник беше доста трудна мишена,не поради факта,че вероятно притежаваше същите способности с катаната като самия Йоши,а поради това,че водеща бе лявата му ръка в процеса.Едва сега можеше да се забележи обратната позиция на краката му,което беше достатъчно показателно за това,че катониста действаше предимно с лявата си ръка.Неудобен противник - вероятно и по-опитен от сегашната ситуация на разместени нервни окончания,в която се намираше рицарят.
Но това бе единствения проблем на белокоското в момента,защото тайджутсу специалиста успешно бе спасил приятеля си,и в момента двамата - инспирирани от изключително силната проява на сила и характер от страна на техния нов идол – Йоши,въобще не приличаха на генини,изпаднали в беда.Те ритаха,блъскаха,удряха безмилостно с техники или без;падаха и ставаха мигновено и извършваха такива невероятни движения със сила и скорост – невъзможни за тях – само за да могат да извоюват правото си да стоят до такъв невероятен човек като техния спасител.Биеха се редом с мизу буншина,защитаващ Йоши допреди миг,и затова бяха така успешни – тъй като малкия суйтонист не бе в най-добра кондиция,но силните опоненти бавно започваха да се изчерпват така или иначе.Справяха се добре – дори прекалено добре,и противниците падаха повалени един след друг от обединените сили на невероятното трио от Скрития лист.
И докато там бяха в разгара на битката – при зеленооката медик девойка и двата мизу буншина ситуацията също вървеше благоприятно.Защитена от двама им,тя имаше възможност да извади единствените оръжия,които бе успяла да скрие от претърсвачите – отровни сенбони – и да се интегрира в ситуацията достатъчно прецизно,за да елиминира само с два замаха абсолютно всички клонинги наоколо,но не и преди да бъде ударена от изключително силна фуутон техника.Единия от двамата буншини бе унищожен – в следствие на нея,ала другия бе оцелял,за да отвърне на удара.Колкото до реалната опонентка – тя бе уцелена в сънната артерия от скоростния отровен бод и макар и да не усещаше нищо засега – бе нужно просто останалия Йоши да я измори мъничко.Останалото щеше да го свърши отровата,независимо кога.
Момчето без специализация,междувременно,беше заедно с още един от мизу буншините и готвеше няколко сийла,ала вниманието му бе отнето от нисък и чернокос младеж,който крещеше нещо неразбираемо из бойното поле.Никой не го чуваше,не му и обръщаше внимание,но и никой не го нападаше.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Oct 2 2013, 10:01 PM
Коментар #126


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Клонинга на Йоши при зеленооката изобщо не се поколеба да се втурне в бясно нападение, съзнавайки че не трябваше да побеждава врага, а просто да я отърси от мисълта за атака отправена към момичето. Беше способен да я измори и то здраво. Направо щеше да я задъха. Извадил катана, той се спускаше към непознатата, решен да се постарае максимално да се отърве от нея, пък ако погинеше в процеса, дано се задавеше с капките вода, които останеха след него.
А междувременно истинския Йоши стискаше зъби, със сила която можеше да строши черепа на врага му. Жалко че не можеше да го захапе за главата. Болката от раната го пореше като чаршаф. Искаше да крещи и вика, но се чувстваше по-добре като стоически се бори и не поглежда напред, нито остава долу като го бутнат. Сега обаче изобщо не трябваше даже да става въпрос за ставане. Той беше доста далеч от паднал. Раната, вярно, беше изтерзаваща, гореше го и го смразяваше, но той изобщо не си даваше вид на заинтересован от нея.
Катониста му се усмихваше. Ако знаеше, че Йоши е прецакан да се бие на половината си маневреност и умение, щеше да се зарадва, но пък идеята че може изведнъж да му мине и да обърне нещата в своя полза със сигурност щеше да накара катониста да премине в отчаяно нападение, за да не даде на Танамото време да се възстанови. Затова и Чуунина не му говореше. Само го гледаше, изследваше и търсеше слаби точки. До тук намираше само неудобни. Той стоеше огледално на него и каквато и атака да приложеше светлокосия, щеше да я парира само защото имаше пълен контрол над тялото си, а Йоши - не. Чувстваше се като Генин. Слаб, невзрачен и почти безпомощен. Само пълен с могъща воля за успех. Но и тя вършеше чудесна работа, имайки се в предвид резултатите на триото. Неудобен противник, да, но едва ли бе по-опитен. Колко често разместваха на случаен катана майстор нервните окончания, че да тренира за битка в подобни условия? На Йоши за 19 години му се случваше за пръв път и то даже не за тренировка, а за мисия. При това важна, опасна и трудна. Оплакваше ли се? Не. Поне не и на глас. Иначе му беше доста кофти. Чувстваше се все едно има ластици по тялото си, които опъват в различна посока на желаната от него. Все едно го водеха на конци, като марионетка и водача беше сакат, та правеше движенията му бавни и нескопосани. И все пак нямаше избор. Щеше да се бие с катониста, така както намереше за добре и удобно, спрямо ситуацията. А тя в момента не изгледаше толкова обречена колкото преди малко. Можеше да се устреми в нападение, знаейки че Генините, макар да трудно, се справяха. Трябваше да продължи. Не можеше да си позволи повече рани, нито пък да го видят как отстъпва. Трябваше да натиска и да сече. Да потапя, разрушава и побеждава.
Без да се замисли, Йоши натисна напред. Искаше да надвие врага с груба сила и малко изненада. Докато онзи обръщаше внимание на натиска и се стараеше да отвърне на него, Танамото вече бе насъскал чакрата си към ръцете. Трябваше му една-едничка бяла змия.
-Senai Jashuu. - рече тихо, запращайки влечугото към очите на опонента. Нямаше как да не се разсее. Нямаше как да може да гледа в лилавите очи на Йоши, докато към неговите се насочваха челюсти. И през това време, Танамото можеше да нападне с крак в корема, в хълбока или в краката. Все тая къде. Щеше да определи траекторията в движение. Стигаше му само онзи да се разсее. Това веднага щеше да му отслаби натиска, давайки време за ритник. А веднъж Танамото да успееше да вземе превес, просто щеше да се превърне в лавина в очите на врага. Защото щеше да стовари могъществото, голямо или малко, върху му. Онзи щеше да се чувства като в средата на океана по време на безмилостна буря. Такива неща обичаше да вдъхва на опонентите си Йоши. Джуцута или оръжия - все тая.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Oct 4 2013, 10:30 PM
Коментар #127


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Докато триото все още се държеше успешно на крака,начело с мизу буншина на Йоши,съставът му започваше да се уморява,ала пред очите на намаляващите противници и тримата изглеждаха като бетонна свръхсила,която не можеше да бъде повалена,каквито и чутовни усилия да се полагаха.Гонеха ги с катони,подсилваха с фуутони,и дотонисти изскачаха изпод земята,ала никой смелите конохачани не поддаваше на тези,вече познати номера.В това село бяха събрани шинобита,които владееха само няколко на брой техники,и специализираха само в тяхното учение наедно с основните,защото досега,освен предложеното – Йоши,тайджутсу специалиста и брюнета суйтонист,не бяха изненадани от нищо по-различно,и вече схващаха похватите на противниците си в битка.
По друг начин стоеше елемента на изненадата при истинскя Йоши,обаче,особено в момента,в който при летящата към лицето на катониста,бяла змия,белокосия рицар усети нещо да лази нагоре по тялото му – започващо от десния ръкав на хаорито му.Леденото хлъзгаво усещане не бе породено от собствената му змия,а от тази на опонента,която успешно си проправяше път към гръдта му,за да му стори,може би,най-лошото.Танамото,обаче,бе постъпил изключително мъдро със създаването на своята техника,защото ако не го бе направил – опонентът му нямаше да се разсее,и сега вече щеше да разнася главата му като трофей из престъпното село.Вместо това – катониста съвсем се обърка и се зае с бялата змия на Йоши,отправил като по телепатия абсолютно същия похват към суйтониста.Интересен бе сблъсъкът на двама абсолютно еднакви по възможности,взаимно контриращи се сили на добро и зло,вода и огън,благочестивост и злодеяние;и земята тръпнеше в очакване,прегърната от нажежения с болезнена антитезистост,въздух.
И в суматохата на парадоксалния контраст,момчето все още говореше,но никой не го чуваше;Нага Того взе още обикаляше,за да предостави информацията си на някой,който и да е – но пристан и отзив не намираше на бойното поле.
Встрани – където се провеждаше една от битките на фронта,изместена по-далеч поради обстоятелствата,мизу буншинът се справи със задачата да разсейва фуутонистката достатъчно дълго време,за да може ефекта на отровата да даде отзвук в тялото й,и тя да се сгромоли в полуживо състояние на земята.С падането й бяха развалени и двата криещи се клонинги в уличките на близките сгради,които бяха на път да хванат зеленооката девойка,на чието рамо в момента се подвизаваше Нага Того,а с пристигането си обратно в изходна позиция – клонингът на Йоши се сдоби с още полезна информация от вярната птичка.Без да губят повече време,двамата с медицинското шиноби се запътиха към същинския център,за да освободят останалите заловени от престъпната групировка,управляваща това село,за да могат да ги интегрират на безопасно място,веднъж щом се приберат обратно вкъщи.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Oct 6 2013, 06:22 PM
Коментар #128


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Йоши изхъмка. На тоя не му беше чиста работата. Беше твърде еднакъв с Танамото. Блокираше го и го контрираше твърде добре. Танамото все още се изяждаше вътрешно, че Маебара успя да го набара с тази техника. Сега Чуунина не можеше да надделее, така както очакваше. Катонист. Такъв човек нямаше шанс срещу конохчанина. Просто светлокоското използваше грешен похват. Вместо да се мъчи с катаната, която така или иначе не му беше на обичайното ниво и не можеше да направи кой знае какви чудеса с нея, трябваше да разчита на естествения враг на огъня - водата. И докато стратегията се зараждаше в мозъка му, той усети студения допир на змията. Наистина не му беше чиста работата. Без да мисли, отскочи назад, завъртайки катаната си, така че да отреже всичко пред него, включително змията. Не искаше да поема щети отново. Пък и имаше отворена рана, която все още обаждаше за присъствието си. След един пълен оборот на катаната, Танамото я прибра в саята, за да освободи ръцете си. Щяха да му бъдат нужни. Нямаше как да спечели битката само с катана.
-Suiton:Mizurappa! - рече веднага щом бе направил нужните сийлове. Чакрата му отново действаше по предназначение, подготвяйки водата за изстрелване. Което не не се забави. Голямо количество вода се изстреля право в посока на катониста, който сигурно вече беше приключил с обезвреждането на змията. Ако беше решил да се спусне във фронтална атака, щеше да получи спонтанно измиване на очите.
Имаше още нещо, обаче. Някой крещеше нещо и Йоши се опитваше да чуе какво. Никой не го нападаше, така че явно не беше случаен. И щом викаше, значи искаше да каже нещо важно. Чуунина се стараеше да не се разсейва, а просто да долови думите.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Oct 8 2013, 03:27 PM
Коментар #129


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Катонистът се справи със змията доста бързо,макар че изненадата бе изписана по лицето му.Той,също като Йоши,не можеше да повярва,че човекът отсреща бе на абсолютно същото ниво,но и не би предполагал,че в момента бе в пъти по-силен от белокосия си противник поради неговите нервни проблеми,като тук се визираха не определени психични недостатъци,а невъзможността да Танамото за правилна конфигурация на крайниците.Посичайки змията около пет секунди преди Йоши,той бе имал време да отвори уста - за да се усмихне и да стори нещо с ръцете си в тази област,а в момента,в който конохачанинът изненадващо приложи суйтон техниката си в ситуацията - наглият катонист също прилагаше своята контраатака,без да очаква негативния отзив,който му донесе тя:
- Katon: Haisekishō - гласеше ядния му крясък,заглушаващ думите на момчето,от които Танамото долови единствено "татко" и "спрете",а кълбета от дим го прегърнаха плътно от всички страни.
В идната минута не последва никаква атака,макар че белокосия рицар на справедливостта я очакваше всеки момент.Явно,все пак,техниката му бе попаднала в целта и въпреки успешно създадената димна завеса - на противника му му отнемаше време да се съвземе цялостно от ударната водна вълна,и затова му отнемаше време да атакува.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Oct 17 2013, 09:26 PM
Коментар #130


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Една минута. Тежка и продължителна. През цялото това време Йоши стоеше, напрегнат, очаквайки нещо да се случи. Гледаше във въздуха пред себе си, който бе облян с пушилка, дим и водни изпарения. За тази една минута все щеше да чуе какво крещи малкия непознат тип. Но нямаше да чуе само това. Навсякъде около него хора крещяха. Някои стенеха преди сетния си дъх, други тържествено нападаха, сякаш уверени в победата си. Чуваха се и крясъците на конохчаните, които не виждаше, но усещаше, че са добре, щом чуваше гласовете им. Предразнели от непрестанните викове, изревавани при самозащита и атака, но все така нестихващи. Ако знаеха колко му помагаха със всяка своя дума, макар да не бе адресирана към него, сигурно никога нямаше да млъкнат. Непонятно за Йоши все още оставаше какво се е случило със зеленооката, но вярваше, че е добре. Беше почти убеден, че ако нещо лошо й се случи, ще усети мигновено. Я чрез обръщане на храната в стомаха си, я чрез спонтанно причерняване. Не че не му беше причерняло веднъж вече днес, но тя тогава си беше читава. А храна не бе докосвал от известно време и това сигурно щеше да го направи сприхав, щом се измъкнеше от тук. Той не просто вярваше, че ще се измъкне и то с Генините, а направо си го знаеше. Все едно гледаше филм за втори или трети път. Същото усещане. Всеки път виждаш нещо ново, но края е все един и същ. А той след края на филмите обичаше да похапва. Хубаво щеше да се почерпи с рамен след тази мисия. Даже можеше да почерпи и Генините. Или те него. Последното му допадаше като идея и това пролича с леката неволна усмивка, която се прокрадна в непрогледната обстановка, за да се настани на лицето му за няколко кратки мига. После го обзе пак дежурното сериозно настроение. Нямаше как иначе. Ситуацията не предразполагаше към красиви мисли за повече от миг.
-Покажи се вече. - измъмри си тихочко Йоши, за да разбие странната обстановка, създадена от околните шумове в тиквата му, която и без това агонизираше, потеше се, тресеше се и даже димеше при повишена мисловна дейност, ама нямаше кой да види в тая димна завеса. И по-добре. Чуунина трескаво чакаше някакво движение, звук, сигнал, даже миризма вършеше работа. Нещо го възпираше да нападне сляпо в тази каша около него. (Казваш че идната минута няма атака, така че явно съм бездействал през нея :D) Но не биваше да губи твърде много време. Онзи тип вероятно му нагаждаше капан или приготвяше някоя сравнително изпепеляваща техника, с която да приключи с мъките си за днес, въплатени в Йоши и генините. Само че Танамото изобщо не планираше да бъде разкаран от зоната на дразнение на този тъй интригуващ катонист. По-навит беше да разкара зоната на дразнение барабар със собственика на тая зона. До Нирвана. Все още му бяха останали някакви кунаи с тагове. Знаеше, че не може да ги хвърля безразборно наоколо, затова просто щеше да ги запрати някъде напред. Искаше да останат из димната завеса, така че да не ги видят отвън и да предопредят катониста. Трябваха му сравнително близо, но и достатъчно далече, че да може да ги използва когато му е удобно. Щом врага кроеше тайни ходове, конохчанина щеше да стори същото. Кунаите едва ли щяха да успеят да нанесат някакви телесни повреди по онзи, но ако знаеше къде са, нямаше да посмее да напада от онази посока, което го откриваше за други атаки. Ако Йоши беше човека, който определя къде стои опонента му, щеше да има доста голямо предимство. Можеше да планира атаките и защите си. Щеше да предвижда от къде, кога и колко голяма опасност може да се появи. А и онзи ако не внимаваше, щеше да се самовзриви. Поне така виждаше нещата чуунина. Не вярваше да може да си навреди със собствените си тагове, а генините не бяха там, където той метна кунаите, така че за тях опасността трябваше да е минимална.
-Генините! - пак сам на себе си рече, изругавайки се в последствие. Онзи сигурно щеше да се възползва от ситуацията, за да ги нападне. Съдейки по силата му нямаше да му дадат отпор, достатъчен че да го откажат от идеята да ги убива. Ако не беше пълен олигофрен, щеше да събере две и две, за да достигне до извода, че Йоши е тук заради тях, а не просто да всее малко хаос, разруха и паника в мирното им градче. И щом не можеше да пречупи светлокосия, то със сигурност щеше да се опита с малчуганите. Не и докато Танамото можеше да мърда свободно. Той знаеше къде се намират обектите му на защита през цялото време. И бяха накуп, така че защитаването им се опростяваше. На всичко отгоре при тях имаше негов буншин, така че нямаше как да успее да нанесе безвъзвратни щети за времето, което щеше да му изгуби буншина. А за същото това време Танамото щеше да го докопа в неудобна позиция. Твърде неудобна позиция. Чуунинът изобщо не се поколеба да извади от чантата си два шурикена, свързани помежду си с метални жици. Щеше да ги хвърли и двата напред, държейки средата на жицата. Така имаше големи шансове да омотае катониста, ако не скочеше назад или нагоре. Би било доста глупаво да се засили настрани, защото само щеше да се блъсне с жиците по-бързо, карайки шурикена да поелти около него, следвайки траекторията указана му от заради тънката метална жица, която щеше да се увие около врага, ограничавайки движенията му доста слабо, но това щеше да е достатъчно за Танамото. Той нямаше какво друго да прави, освен да разчита на инстинктите си, както и на правилното предвиждане на ситуацията. Успяваше винаги, когато го правеше. Когато не съумееше да предскаже чуждите ходове, определено го сполетяваха лоши неща. Пример за това бе случката, заради която сега не можеше да движи тялото си достатъчно ритмично и правилно. Но това нямаше да го спре. Никой нямаше да го спре.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Oct 22 2013, 09:28 AM
Коментар #131


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



//Дългоочакван,но хубав пост.Браво!

Докато Йоши дезориентирано се подвизаваше в димната завеса и си позволяваше една почетна минута почивка,която му бе предоставена даром,той доста добре бе успял да схване намеренията на подлия катонист.Неговата мишена не се ограничаваше само в смелия рицар,обграден от доста тежка и солидна маса прахоляк,а обхващаше и животите на групата генини,които се справяха доста добре и с всяка изминала секунда схващаха все по-добре еднообразните похвати на хората от това разбойническо село,макар и да бяха доста изтощени.
Местоположението на главния противник,обаче,в момента беше неизвестно,макар че Танамото добре знаеше,че не е променил траекторията си коренно.Можеше да усети напрежението в дима наоколо,който си оставаше все така гъст и непробиваем от лилавия взор на чуунина.Слуха му,който бе доста изострен на този етап в булото на праха,долови звук от нещо леко и падащо току до крака му,ала преди да се обърне,за да изпълни действието с шурикените си и да избяга от димната бариера,целия облак избухна в пламъци заедно с Йоши вътре.Това,което трябваше да стори поначало,бе да избяга далеч от облака,ала минутата за това действие,Танамото бе използвал за заслужена почивка по средата на бойното поле - и не,че не я заслужаваше след всичките премеждия - ала може би вече съжаляваше.
Експлозията бе наистина доста силна,породена от камъка със залепен таг,който бе хвърлен абсолютно произволно в дима,и този евтин трик,който дори децата в академията не зачитаха за полезен - бе изиграл лоша шега на белокосия рицар.В избухващите пламъци единственото,което можеше да го защити бяха разперените му криле,ала и те щяха бързо да поддадат под напрежението и дори и да не разбиеше тялото на конохачанина на части,то със сигурност щеше да му нанесе масивни щети,които да го обездвижат повече от сегашното му състояние,и единственото,което Йоши усещаше беше отвратителна болка,която изпепеляваше всяка част от тялото му с взривоопасния привкус на злосторничество.А катониста - някъде там,се подсмихваше.

* * *


Но подкреплението не закъсня.И то не бе само в лицето на генините,заради които бе дошъл,и които вече бяха прекомерно изтощени и на прага на това да изпаднат в безсъзнание;но и от новоосвободените генини и шинобита,чиито чакра белезници бяха премахнати,и сега се заемаха умело с тълпата останали разбойници,надхвърлящи ги по брой.Сред тях имаше дори цивилни - отвлечени за продан,които тичаха с подръчни средства и не показваха нито капчица страх,действащи с много ярост и без частица милосърдие.
Беше повече от просто напечена ситуация - бойното поле бе препълнено с трупове,а живите,които продължаваха да се борят - също щяха да се проснат безжизнени до тях - може би съжалили,че поначало са поели по лошия път.
Новоосвободената група превъзхождаше по брой всички,и някъде по средата на хаоса,на прага на безсъзнанието,Йоши усети живителната сила на топла чакра и чифт големи зелени очи вече го обгрижваха.Добре познатото момиче също нямаше много останала чакра,но я прилагаше достатъчно умело,за да върне живителните сили на Танамото и да му позволи,по този начин,да се изправи на крака,при желание.Вече не беше нужно да се бие - другите се справяха идеално добре.Момчето без специализация подкрепяше двамата си съотборника на двете си рамене и им помагаше да вървят към поваления рицар;а от петте мизу буншина на Йоши бе останал само един и той се подвизаваше до зеленоочката.
- Заповядвам ви да спрете!Спрете! - крещеше нечутият мъник,и едва сега - настрани от бойното поле,Танамото можеше да види тропкащите му крака и сълзите в очите му;треперещите му ръце и да дочуе осезаемата нотка на заповедна безпомощност в гласа му.Колкото до самия рицар - докато се ослушваше,за да долови думите на момчето,той продължаваше да бъде лекуван от конохачанката,и усещаше притока на енергия в тялото си,макар все още да го болеше.За преживял експлозия в самия й център,носител на огромни прободни рани,с разместени нерви и болки при дишането заради раната в белия дроб,както и раната на крака - Танамото бе късметлия,че наоколо се намираше медик,който да го върне в съзнание.Бе загубил доста кръв,но бе запазил достойнството си на опитен шиноби.Бе спасил и генините,ала това все още не бе повод за радост,тъй като местонахождението на катониста все още беше неизвестно.

Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Nov 17 2013, 08:44 PM
Коментар #132


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Две зелени очи стояха в безкрайния мрак, взирайки се прави в Йоши, който се чувстваше дребен, нищожен и смачкан. Наоколо не се виждаше, нито чуваше нищо. Беше студено като дъха на самата смърт. Значи Танамото, в крайна сметка, не успя да направи това, което така силно искаше. Всичките му усилия се бяха изпарили в миг, заедно с изпаряването на онзи таг. Значи това беше повратната точка. Танамото бе станал жертва на собствената си глупост. Остана на чуждата територия, без да помисли, че може да бъде сразен с такава лекота. Значи все пак катониста се оказа по-добре подготвения, доказвайки го с последния си ход. Но тогава какви бяха тези зелени очи, които го гледаха и защо му се струваха толкова познати? Сякаш излъчваха топлина, която да го спаси от смразяващия студ, който го обграждаше, задушаваше, търкаше се в него и се облизваше като хищник, готов да довърши плячката си всеки миг. Пък и в тази безкрайна пустош, Танамото нямаше в какво друго да се вкопчи, освен в зелените ириси, които се бяха впили в него. Нямаше укор, омраза, нито съжаление в тях. Щеше да ги познае веднага. Загриженост. Това беше, което струеше от тях и го караше да се чувства толкова странно. Сякаш някой стоеше и го гледаше, в очакване да се събуди. Но възможно ли бе? В главата му това бяха просто откъслечни мисли. Цялото му съзнание бе заето с последните му мигове. Битката с катониста. Припомняше се всяко свое и негово действие. Хиляди - не, милиарди възможни ситуации се разиграха пред очите му. Виждаше се разрязан на две, после прободен, после виждаше катониста със десет забити в гърдите му куная. Милиони неща, които можеха да станат, но съдбата предопредели друго. Или тя беше просто извинението на Танамото да не струва и пукната пара пред врага. Свали много, но не достатъчно. Последния го срази, а беше сам и сега конохчанина винеше съдбата, сякаш не можеше да признае собствената си грешка. Страхуваше се повече от вината си, отколкото от това да умре. Тя стоеше наоколо в тъмното и чакаше той да види грозното й лице. Защото той сам си бе виновен. И малко по малко го съзнаваше. Капки съмнение пробиваха огромната скала на вярата и образуваха вир от страх. Вече се беше разтреперил, а уж бе добре облечен. Но това не му помагаше. Студа минаваше през всичко върху него, а той не можеше да мръдне, за да се сгрее. Очите бяха все там, но той не ги отразяваше. Не знаеше нито къде е, нито какво ще се случи с него. Ами ако това бе смърта? Ако трябваше да стои завинаги легнал, докато две зелени очи го гледат състрадателно през вечността? Щеше да има безкрая за да мисли над целия си живот, над всяка своя грешка, всеки добър и лош момент. Само да можеше да се оттърси от студа, който малко по малко впиваше ледените си пръст в плътта на Йоши, сякаш искаше да стисне сърцето му, да замрази кръвта му и да угаси огъня у него. А той не можеше да направи нищо друго, освен да очаква това да се случи. Чувстваше се обречен и недостоен. Страха придобиваше вид, който можеше вече да се зърне. Имаше уродливо лице, криви зъби и отвратителна усмивка, която като покажеше, процеждаше слузеста лига. Стоеше над младежа и го гледаше право в лилавите му очи. Не му говореше, само го гледаше, сякаш се опитваше да прочете мислите му, или пък да ги промени. "От какво се страхуваш, момче? Не ме виждаш, само ако си безстрашен." Но Йоши нямаше отговор на този въпрос. Вече нямаше никакви отговори. Само въпроси, които просто минаваха през съзнанието му и изчезваха мигом, преди да успее да се съсредоточи над тях. Заради студа. Той пораждаше ужасни неща. Той вероятно беше и бащата на изрода, който така и не се помръдна от Йоши. А той падаше. Изведнъж се осъзна, сякаш падаше от известно време право надолу. Не можеше да помръдне все още. Тялото му беше като кукла на конци, които са били отрязани, а куклата - хвърлена от висок заснежен планински връх. Вече не виждаше и зелените очи, които го гледаха, заради гадината, която се взираше в лицето му с кривата си усмивка - непроменена. Защо този страх беше тук? Защо студа не му позволяваше да мисли за нищо друго, освен за студа? Защо вече не виждаше нищо освен тъма и страх? И тогава сякаш някой му прошепна отговора.
-Генините.
Успя най-после да обели Йоши и в съня си и наживо, бълнувайки. Точно така. Целия този ужасен страх беше заради генините, които така и не успя да спаси. И сега сърцето му се свиваше под натиска на горчивата му съвест и непобедимия студ. Опитваше се да се помръдне все така безуспешно, искаше да избута грозното изчадие от полезрението си, за да се взре отново в зелените очи. Вече си спомняше чии са, но защо бяха тук? И каква бе тази лека топлина, която сякаш се процеждаше в това измерение? Беше толкова приятна и галеше меко чуунина. Хвана сам себе си да се усмихва. А изведнъж, сякаш отвори очи, за да види, че нещото вече го няма пред него. Очите пак бяха там горе. Изведнъж не падаше. Даже май се издигаше малко по малко нагоре. Все още не можеше да се движи, но студа бе махнал мразовитата си лапа от шията му и леко отпускаше стегнатата си хватка. А Танамото все така се издигаше нагоре с по-висока и по-висока скорост.
- Заповядвам ви да спрете!Спрете! - чу Чуунина, отваряйки очи. В този миг осъзна всичко. Болка по цялото му тяло го прониза като залп от стрели. Зеленооката го беше спасила от сигурна смърт. А уж той трябваше да ги спасява. Наоколо нямаше никой, който да изглежда твърде способен да ги застраши, но в крайна сметка, даже да бяха във псевдо-безопасност, пак се беше провалил, макар да бе частично.
-Значи така стана. - тъжно си рече конохчанина, изправяйки се, въпреки че със всеки сантиметър движение мозъка му сигнализираше, че ще се разпадне като сламена къща, пометена от тайфун. А уж никой нямаше да го спре. Не гледаше към генините, нито към малкия. Гледаше нагоре към небето. Можеше да тръгне с генините към Коноха, изпълнявайки мисията си и всичко да продължи по старо му. Нямаше нужда да търси Ритсу, нито катониста, защото тях ги нямаше. Защо обаче не намираше сили да потегли? Някакво егоистично чувство го караше да остане. Макар да не бе важно като безопасността на малките, то дращеше съзнанието на Йоши. Не можеше да си позволи да изгуби битка, но този път не заради генините или мисията или селото, а заради себе си. Ако катониста бе по-добър от него, щеше да е умрял по-рано и нямаше да има кой да го спаси, но Танамото бе получил втори шанс и го възприемаше като шанс за реванш в битка, а не да живее със спомена за загубата и спасението си. Гордостта му бе понесла тежък удар, самочувствието му щеше да се разпадне до минути. Мозъка му не побираше загубата, макар да я признаваше. Не можеше да се примири и нямаше да се примири.
Събра всичките си останали сили и се изправи на крака. Опитваше се да не трепери, нито да пъшка и охка. Само искаше да застане прав, да държи катаната си в ръка и да покаже на катониста, че е готов за него. Изпука врата си звучно, след което се огледа наоколо. Остана прав и непомръдна повече. Само стоеше, спокоен и готов да поема и предприема атаки. Щеше да стои така докато катониста не се появи или някой не го довърши, както подобава, защото нямаше да тръгне от това бойно поле като загубил. Не приемаше съдбата си и се изправяше пред нея, за да я цапардоса и промени, пък дано да е към по-добро.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Nov 22 2013, 12:07 PM
Коментар #133


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



\\ Този пост го чаках още повече,но пък е още по-хубав. #Нимоа вече.

Думите на малкия за пореден път се изгубиха в тълпата и бяха погълнати от нея.В навалицата вече се подвизаваха много шинобита от Коноха,на които им бе сигнализирано,и тъй като селото не се намираше далеч - бяха пристигнали изключително бързо.Те довършиха колкото лошковци бяха останали с достойнство и плениха тези,които бяха силни,но сломени физически,а също и донесоха провизии за пленниците.
В какафонията на утихващата война спасените генини,наедно със спасените хора,тържествуваха,но в очите им имаше една по-особена емоция.Тревога.
Зеленоочката,която също беше на ръба на силите си,понеже бе отдала почти последната си чакра на белокосия рицар,се изправи бавно и лекичко го хвана за опакото на лакътя,проронвайки с тих гласец:
- Не се движи много,не прекалявай.Битката свърши,да си вървим у дома...
Зад нея се подвизаваха мизу буншина и останалите трима,които също изглеждаха твърде изтощени,но пък за сметка на това - свободни и щастливи.Освен тревогата за здравето на техния спасител,който бе изгубил много кръв в процеса,в очите им блестеше една смътна радостна искра,и бе видимо нетърпението да се приберат по-скоро към мястото,което бяха жадували толкова много.

Нага Того също бе тук - долетя от бледооранжевите висини и кацна тържествуващо на рамото на Йоши,оглеждайки хоризонта отпред.Вече клонеше към вечер,ала в последните мигове на късния следобед порутеното разбойническо село добиваше един специфичен изглед с романтична семантика в разрухата на черния дим,извиващ се на тънки ивици нагоре.По контурите на хоризонта танцуваха пурпурночервени и златисти ивици от последните искри на залеза,а по краищата на красивата гледка с бледи щрихи и тихи стъпки в природната територия навлизаше нощта.

От катониста нямаше и следа.Дали беше заловен или бе изчезнал - не се знаеше,но Йоши все още помнеше натрапчивият му външен вид,и в изгледа на онези подигравателни очи преоткриваше отново гнева на победения и жаждата за реванш.Дали бе жив,или бе заловен от някое конохачанско шиноби - Танамото не можеше дори да предположи,ала в идиличното прибиране към вкъщи,с напредването на вечерта - се стъмваше все повече,ала светлините на селото все още бяха далеч.Колкото и да бяха изморени - спасените генини бяха тръгнали директно към обетованата земя и с оптимистична нагласа - ранени и капнали от умора - правеха чевръсти крачки с последните си живителни сили.Зеленоочката изоставаше мъничко,но след помощта на Танамото,бе оказала такава и на още едно от ранените деца;момчето без специализация помагаше на тайджутсу специалиста да върви,а мизу-буншина подпомагаше крачките на малкия суйтонист и отвреме-навреме помагаше на героичната девойка.Йоши,обаче,дори в тази си кондиция,вървеше сам.Беше изморен,пребледнял,всеки мускул и всяка става в тялото му крещяха,но поне беше в съзнание.Останалите бяха събрали оръжията,които бе разпръснал и ги бяха върнали намясто,и сега специалната катана лежеше в една от дланите на белокосия.Трябваше да реши какво да прави с нея преди да навлезе в конохачанска територия.
- Бяха няколко тежки дни,но се радвам,че сме живи,и благодарим за помощта,оний-сан. - промълви за първи път момчето без специализация и се усмихна от името на всички. - Без Вас отбор Хоши нямаше да се върне в пълен състав... - Изглежда той бе лидерът,но все още не бе разкрил капацитета си в битка.Тайджутсу червенокоското също благодари,малкия брюнет суйтонист измърмори срамежливо нещо,а зеленооката медичка извика едно бойко "Йоша!" и се разсмя весело през болката от раните.
- И всъщност къде отиде онзи кучи син Ритсу? - отново се обади червенокоското и по този начин вкара всички в съмнения.Може би щяха да разберат когато се приберат в Коноха,но засега ги чакаше път.


Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Nov 22 2013, 06:17 PM
Коментар #134


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Твърде много лига цъкам и за тва съм нередовен. :Д

-Не знам, но ако го хвана, ще го бия както ме тоя катонист. - щастливо отговори Йоши, смеейки се, макар да му причерняваше от болка, докато го правеше. -Няма нужда да ми благодарите. На драго сърце пак ще почукам на адските предверия за вас. - доволно добави. -Особено ако мога пак да срещна оня с гадната усмивка. -закани се.
Танамото изпитваше смесени чувства. Беше накърнен, че загуби, но безкрайно доволен, че спаси генините и ги виждаше с широките им усмивки на показ, та се усмихваше и той, макар неволно. Ранен и премазан, той пак се чувстваше спокоен и доволен, беше му леко и загубата за сега не го тормозеше. След ден-два щеше да го разяжда отвътре, вероятно, но сега май повече се радваше, че всичко приключи.
-Искам да ви направя малък подарък. - рече Йоши, докато откачаше чантата от кръста си. Тя беше пълна със толкова много работи, че се задръстваше. -За смелите войни трябва да има награди. Като тези чудни боксове, които ми подари един катонист по пътя за града.
Танамото пропусна да спомене, че катониста ги даде чак след като загуби главата си, но за тях бе по-добре да не знаят.
-Също така шипове, кунаи, шурикени, тагове и всякакви подобни неща.
Йоши си запази 10 куная, шурикена и тага, пет димни бомбички и двата комплекта жици. Естествено нямаше как да подари катаните и клеймора, защото бяха основните му оръжия, но пък даде всичко, което бе отмъкнал по време на мисията.
-А за дамата, която ми спаси живота, нещо специално. - добави Чуунина, смъквайки от врата си странното колие, което имаше от както се помнеше. Генините му напомняха за него, когато беше малък и далеч по-тъп, затова и се чувстваше много приятно покрай тях. И когато бе колкото тях определено би се радвал да му подарят нещо подобно, затова сега, когато можеше да подари, го направи. Едва ли щяха да му се разсърдят.
-Вярвам, че ще си разпределите нещата, така че да е честно за всички. Пък като се приберем в Коноха ще ме черпите рамен. - ухили се широко чуунина, окачвайки малкото си останали принадлежности. Трябваше да продължават. Той имаше нужда от почивка и баня, която не е създал с техника. Щеше да легне някъде под звездите на чист въздух, подпрял глава на оръжията си. Щеше да се получи чудно. Само да стигнеха.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Dec 11 2013, 09:47 AM
Коментар #135


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Chill out,и аз не съм от най-редовните. (IMG:style_emoticons/default/laugh.gif) But SOON...!

Генините се зарадваха сърдечно на подаръците и сред смях и глъчка продължи одисеята им обратно към дома.Може би щеше да има и песни ако не бяха капнали от умора и тежко ранени,но пък усмивките им бяха онзи факт,който ги поддържаше в съзнание и сърцата им туптяха лудо,тръпнещи да усетят домашния уют и защита.Девойката със зелените очи прие с благодарност специалното колие и мигом го окачи на врата си,а момчетата по равно разпределиха оръжията си.Момчето без специализация взе боксовете,а суйтониста и тайджутсу специалиста приеха останалото.
Колкото до Йоши - тъй като децата нямаха оръжия или каквито и да е предмети от залавянето си,не можеха да го дарят с нищо повече от благодарности - които пък бяха топли и искрени;и да обещаят не една,а цели десет купи рамен когато и да ги пожелае коремът на Танамото.
Пътят към Коноха беше сравнително спокоен и малкият отряд на Йоши вървеше плътно до него,като пред тях крачеха конохачански джоунини,които бяха част от подкреплението по време на измъкването от селото.Зад децата пък се подвизаваха останалите шинобита,влачещи само върлите лошковци - сега изпаднали в безсъзнание.Но освен тях - върволицата към Коноха бе съставена и от всички онези цивилни,които бяха отвлечени толкова отдавна и продавани като роби,че вече не можеха да се върнат по домовете си,и щяха да градят новите си живот и съдба в Коноха.
И тъй като целият този отряд бе доста солиден въпреки огромното количество цивилни - дори скритите в дебрите на гората,през която Йоши бе минал по-рано по време на мисията си,врагове,не рискуваха да нападнат.И въпреки този плюс,многолюдието се движеше твърде бавно,и дори когато началото на цялата върлина хора стигна портите на селото и бе пусната вътре,около час бе отнело на хората в края също да влязат при останалите.
Това беше!
Вече бяха стигнали Обетованата земя и опасност нямаше!
Сега оставаше Йоши да си вземе "чао" с генините и да ратортува на хокагето за "мисия успешна",колкото и трудно да му бе да се движи заради раните и цялостната умора ...


Go to the top of the page
 
+Quote Post
Йоши Танамото
коментар Jan 2 2014, 11:11 AM
Коментар #136


Коноха/Чуунин
Икона на група

Група: Administrators
Коментари: 10,914
Регистриран: 27-June 07
Град: Върха на хранителната верига
Потребител No.: 45

Информация за героя

Възраст: 22


HP: 350
CH: 912
ST: 610 RM: 34/40

Сила: 175
Интелект: 456
Воля: 300
Бързина: 305
Статус на героя: Under Surveillance - if he leaves the village unauthorized, he loses his rank and becomes Konoha/Rogue - Yoshi is to be hunted down.



Вратите на Коноха бяха като едно голямо облекчение за Йоши. Още щом ги зърна се успокои напълно, стана му по-ведро и болката макар непроменена не му влияеше по никакъв начин. Даже напротив. Беше му хубаво че го боли, защото означаваше, че е жив. Твърде много хора нямаше да ги боли никога повече, заради мисията му в онзи град. Затова му беше хубаво, че все някога ще изпита болка. Тоест все щеше да му се случи да изпита и нещо хубаво в оставащото до тогава време. Нали?
Двете грамадни порти, разтворени като обятия изглеждаха толкова привлекателни, че на Йоши му се искаше да бърза, но знаеше, че не може. Вървеше равномерно и спокойно към заветната цел, без да отделя поглед от Генините. Не знаеше кой е по-щастлив, че са живи - той или те. Катониста изобщо не присъстваше в мислите му в момента. Беше благодарен, че диша, както и всички, които се бяха спасили. Чувстваше се като боксьора, чиято ръка съдията е вдигнал във въздуха; като футболиста, отбелязал победната дузпа; като спринтьора, пресякъл пръв финалната линия; като човека, стиснал нобелова награда в ръка; като учен, открил лек за неизлечима болест; като победител от лотарията... Само защото той и генините бяха живи. Идеята да се сбогува с тях не му беше много приятна, но нямаше избор. Всеки трябваше да продължи напред. Портите бяха преминати, бяха приветствани всички, бяха ронени сълзи и изричани обещания, всички щяха да продължат живота си в Коноха. Едни в килия, други - на служба, трети - зад щанда и така нататък. Важно бе, че времето не бе спряло, света продължаваше напред, така че всички трябваше да го сторят.
-Е! - решително захвана Йоши. -Нямам представа какво да ви кажа на раздяла. - призна с широка дебилна усмивка. -Ако ви се прииска да ме видите, заповядвайте на площадка 11 при Аюми-сенсей. Почти е сигурно, че ще ме намерите там. Може да потренираме заедно. - доволно обеща чуунина. -Сега идете при семействата си, а аз ще ида при Хокаге-сама, за да се похваля, че съм успял, а после ще припадна някъде. - засмя се светлокосия, помахвайки на дечурлигата.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Каори Анзу
коментар Jan 11 2014, 01:13 AM
Коментар #137


Коноха/Генин
Икона на група

Група: Hidden Leaf

Коментари: 1,784
Регистриран: 25-December 07
Град: Sofia
Потребител No.: 1,092

Информация за героя

Възраст: 19


HP: 600
CH: 600
ST: 766 RM: 34

Сила: 300
Интелект: 300
Воля: 300
Бързина: 383



Генините го изпратиха с благодарни усмивки и макар и да нямаха никакви предмети за спомен,които да му дадат,съзнанието му лесно щеше да запечата сияйното щастие по лицата им.Това бе най-добрият спомен,най-голямата награда и щастие на света!
Но въпреки това останалите награди също не оставаха на заден план и щастливият Йоши можеше да отиде да сподели новините с русокосата въдворителка на мир и ред в Коноха,намираща се в Сборището.Трябваше да си получи паричната награда,заради която бе отишъл там,трябваше да се постарае в репорта си ... трябваше и да си почине!
Идните дни бяха пред него;новите предизвикателства също;старите врагове;незнайните хоризонти ... животът очакваше само смелата му стъпка напред.
А съдбата сякаш му се усмихваше насърчително едва в този момент - след едно от най-трудните изпитания в живота му досега.



// Можеш да отиваш при Хокагето.
Беше дълга и сложна мисия,но доста приятна за първата ми Б-ранг приключена!И двамата се постарахме и с чиста съвест мога да кажа,че голяма част от постовете са истински стойностни.
Браво! ^^

________________________________________________________________

Последици и награди:

Статус на героя:
1.Има дълбока рана от фума шурикен в гърдите,втора степен на изгаряния на различни места по целия торс,натъртвания,охлузвания и драскотини.Да посети болницата спешно!

Губиш:
- 10 куная
- 10 шурикена
- 10 тага
- Странно колие
~ Шише с вода (пълно наполовина)

Печелиш:
- Специална катана от чакра метал (неизползваема за момента)
- 310 опит

__________________

Подробности:

Най-ниско оценен пост: #10 - 3 точки
Най-високо оценен пост: #118 - 29 точки
Малък брой грешки,писането е на ниво,справя се добре в напечени ситуации.
___________________
Go to the top of the page
 
+Quote Post

7 страници V  « < 5 6 7
Closed TopicStart new topic
1 потребител(и) четат тази тема (1 гости и 0 скрити)
0 Потребител(и):