Помощ - Търсене - Потребители - Събития
Пълна версия: Yellow
Naruto Adventure Chronicles > Events > Арената "Nigeba Arimasen"
Ширануме Амане


Разпръснати из помещение се намираха кълба, в различни големини (като най-малката бе висока един метър, а най-голямата достигаше три метра *click it*).Други предмети не се намираха в странната стая. Стените, пода и тавана споделяха един и същи цвят - жълто. Прозорци и врати липсваха, оставайки късата загадка... Как по дяволите Ра, Киа и Зумо са се озовали тук.

Шинобитата се събудиха облегнати, всеки заел собствен ъгъл в помещението и на дясната си китка имаха стегнато прикрепена електронна гривна изписваща числото - 3.


- Ето, че и участниците се СЪБУДИХА! – извика в повече Амане към публиката, а и в този момент и участниците чуваха тези думи на издирваната, от много добре стритата озвучителна система в затворените арени – Правилата са прости, слушайте внимателно! Последният оцелял продължава към трети кръг. Когато на екрана на гривните ви изпише числото „1”, ще сте свободни от „затвора” Ви! Приятно трепане, не забравяйте, че сме дошли, за да ви видим как кървите! ;* *муц*

Събуждате се по едно и също време, можете да пишете всички по един пост-запознанство, ако ви трябва или реакция на случващото се. След това въвеждаме battle реда според бързината ви. :>
Зумо Токатаки
Не за първи път младежът се събуждаше без да знае какво се бе случило и къде е намира. Когато Зумо се освести, той разтърси леко глава и се изправи бавно на краката си все още, чувствайки се леко замаен. Тъмнокосият се огледа добре наоколо и първото нещо което му направи огромно впечатление бе искрящия жълт цвят, който преобладаваше в това странно помещение. После вниманието му беше привлечено от многобройните кълбета с различни размери. Формата им беше толкова гладка и перфектна, сякаш не бяха сътворени от човешка ръка от някаква висша форма на живот и интелект.
"А, да би трябвало да се намирам на арената за втори кръг на битката..." - опита се да събере мислите си конохчанинът и точно в този момент видя в другите два ъгъла на помещението още две шинобита като него тъкмо да се съвземат от упойката. Правилата на арената все повече започваха да приличат на Кеч Мания - тройна заплаха и ад в клетка.
Нещо странно направи впечатление на Токатаки и той погледна към китката на дясната си ръка, усетил чуждото присъствие на предмет, който не бе притежавал досега. Нещото представляваше някаква електронна гривна с изписана на нея числото три. "Странно..." - помисли си тъмнокосият. "Illuminati confirmed?" - беше първото нещо, което изскочи в главата му. Кой знае, с тази триъгълна арена, можеше наистина илюминатите да са ги отвлекли и да са ги пуснали в битки по трима, за да отсеят най-добрите и да ги вербуват като едни от тяхната тайна организация.
Тогава съдията или водещата на битката, а може би и двете едновременно започна да съобщава правилата на участниците, а вероятно и на публиката. Сега като се замислеше, Зумо забеляза, че трите шинобита бяха напълно изолирани в тази триъгълна арена, за разлика от арената в която се намираха в първия кръг и ако не бяха мощните тонколони, които излъчваха гласът на водещата, сигурно всичко щеше да е потънало в мъртвешка тишина.
"Само един ще оцелее значи... Това ще бъде интересно..." - замисли се тъмнокосият и едва доловима усмивка се приплъзна по лицето му. Чуунинът за пореден път огледа добре участниците. Момче и момиче, които не си спомняше да е виждал преди. Това означаваше, че или не ги бе срещал досега, или ако ги бе срещнал то тогава те по никакъв начин не бяха привлекли вниманието му, така че той да ги запомни с нещо - било то добро или лошо.
Конохчанинът пое дълбоко въздух и и се протегна добре, а след това с няколко движения изпука и врата си. Не смяташе да се хаби в излишни приказки с останалите участници. Погледът му още веднъж пробяга през цялата арена. Младежът бе готов да започне битката.
Ра Сатха
Изяде айрянът.. изпи мусаката, а за мен к'во остана? Кокал? - дочу се недоволен мъжки глас на около 40, който беше облечен в костюм на делфин.
Ра леко се стресна от рандъмската сцена, в която беше попаднал. Той се изправи рязко с дезориентиран поглед. "К'ви са тия сънища.. Кога успях да се размажа така??" Силен високочестотен ултразвук пронизваше мозъкът му.
Заглъхналият глас на водещата започна да се избистря и да става все по-ясен, ала Ра въобще си намаше на идея къде се намира. Първото нещо, което успя да грабне окото на младежът бяха тези прекрасни топки. Човек щеше да си помисли че руфитата още го държат, съдейки по замечтаната му физиономия. Явно човекът обичаше кълба и просто им се възхищаваше? Това щеше да е верният отговор, ако гледаше към тях. Погледът му се беше забил директно в гърдите на единствената мадама в това странно помещение. Той дори и не си направи труда да отрази другият младок, който вече беше здраво стъпил на краката си готов за битка.
Мадам! Нуждаят.. ъ-ъ-ъ, нуждаете ли се от помощ? - провикна се Ра, но съдейки по гласа му, явно той изпитваше нуждата. Шинобито се изправи, изтупвайки панталоните си, което му даде шанс да хвърли едно око на местенцето. Моментът в който погледъд му се откъсна от Киа перверзното изражение на лицето му подсъзнателно се оправи, но за кратко, тъй като отново се втренчи към дамата.
Киа Рюуко
Черни потници, потни подмишници, груби ръце, които я мачкаха достатъчно фриволно, че да посегне да счупи нос, кипнала кръв и пукот на хрущял. Някой ѝ четеше конско. Картините от срещата ѝ със Закрила на Детето се гонеха в мрачни краски през измореното ѝ съзнание. Нямаше ясни спомени за това какво се беше случило. Помнеше само, че я нахокаха, задето не е хубаво да мушка чужди дупета с кунай. Ми тя какво беше виновна, че онова хлапе имаше такова сочно дупе и го предложи за мишена, като опита да спаси главата и торса си? Смътно си спомняше, че бе искала да им разясни някои допълнителни неща относно морала на едно село във връзка с изпращането на невръстни шинобита срещу такива със съмнителен морал, ама май не ѝ дадоха възможност. Колко несправедливо! В нейното дупе се бяха забивали ноктите на чайката на един от лакеите на Орочимару и Саске. Тя беше ли се оплакала? Не! Значи за едни имаше помощ, а за други – не. Изкривен морал.
Потокът на ядни мисли секна, когато Киа започна да изплува от прегръдката на опиатите, с които я бяха наблъскали. Не си спомняше как се е стигнало и до това, но по всичко личеше, че се намира точно там, където организаторите на турнира я искаха. Първото, което привлече вниманието ѝ, беше тъпата болка, причинена от ярко боядисаните стени, сякаш беше препила и я удряше светлинната болест на махмурлука.
– Пъклени пепелянки, що за шлака? – възнегодува тя, докато разтриваше очите си, а гласът на Амане заглъхваше.
После се усети, че трябва да благодари на късмета си, че гаунтлетите не са нанизани на ръцете ѝ. Иначе щеше да си извади око. Или две. Вероятно и третото щеше да си остърже. Огледа се с примижал поглед и се намръщи на грозната си физиономия, отразена от едната метална топка. Колко безвкусно. Физиономията ѝ. Топките бяха блестящи и гладички, резонирайки с обсесивното ѝ компулсивно разстройство (и освен това, много щяха да подхождат на Мимикура, макар и самата Киа да не беше сигурна какво е това и откъде ѝ хрумна). Следващото, което забеляза, беше странната гривна, прикована за ръката ѝ. Тази тройка можеше да значи само едно нещо, при положение и че беше завряна в триъгълна арена. По ъглите дебнеха поне още две неприятности като нея. Прояснилите се златни очи се насочиха към тях и зърна две напълно непознати шинобита. Беше мярнала дуелите им за кратко, докато отиваше да залага, но не бе запомнила нищо специфично за когото и да е от двамата. Единият беше същински стоик, мълчалив и надъхан, а другият беше чаровен смешко. Куноичито се изправи внимателно като подрънкваше мелодично, благодарение на окачения по себе си метал, мислено отбелязвайки, че нищо не я боли. Разкърши рамене, докато последните следи от дрямката се оттичаха от тялото ѝ.
– Благодаря! – провикна се тя в отговор и се усмихна на опонентите си. – Но аз съм силно и независимо куноичи и мъж ми трябва само за много специфични неща! – ухили се хитро, след което през лицето ѝ плисна спокойствие. – Вижте сега, за мен това е адски неприятна ситуация. Предполагам, че и за трима ни ще стане такава, щом почнем да трещим с техники. Това, при положение, че тази шантава арена не блокира чакрата ни някак. Ама пък и ако откажем зрелище, като нищо ще търпим наказания. Какво ще кажете за малка сделка? – тя повдигна вежда. Говереше напълно сериозно и открито, без да се опитва да шикалкави и увърта. – Двама от нас се съюзяват срещу третия и след това решават чисто двубоя помежду си. Така и шансовете ни се увеличават. Ако пък третият се окаже по-хитър и ловък, и победи съюзниците, ще си е заслужил напълно мястото в следващия кръг. Разбира се, предложението ми е някой от вас да се съюзи с мен, но можете да се съюзите и срещу мен и после да ми благодарите за идеята. Аз все някак ще преглътна предателството, а публиката сигурно ще е във възторг от дързостта на това двама мъжаги да се нахвърлят на едно девойче.
Киа отново им се усмихна, докато нагласяше гаунтлетите на ръцете си. Вероятно бронирана като танк изглеждаше като всичко друго, но не и като просто девойче. Но ако успееха да вникнат в думите ѝ, щяха да видят резона в това да се пристъпи към такъв съюз. Намаляваха многократно риска за здравето си, заплашвано от случайно насочвани техники (а вероятно и отразявани от красивичките топки), и увеличаваха в пъти повече индивидуалните си шансове за победа. И тя не излъга, щеше да прости предизвиканото неудоволствие от това те двамата да се съюзят срещу нея. Мъжка солидарност и какво ли още не. Затова и беше готова за действие, с мускули в покой и вихреща се в готовност за проява чакра.
– Е, какво ще кажете?
Ширануме Амане
- Fight, fight, fight, fight, fight… - участниците можеха да чуят заглъхналият глас на Амане, как шепти в микрофона, нетърпелива да види някакво движение вече…
Време бе екшъна да се раздвижи и публиката да види зрелището, за което са дошли. В жълтата арена кресна една сирена, която можеше само да бъде за начало на битката.
Големите лъскави топки потрепнаха за къс момент.




Ред за писане:
Зумо (a)-> Киа (b) -> Ра (с)-> Азе
Зумо Токатаки
Ето, че и останалите двама участници лека-полека започнаха да се изправят. Първият който успя да се съвземе след Зумо беше другото момче, а не след дълго и момичето вече официално беше в тяхната компания. Токатаки с интерес наблюдаваше първоначалните реакции на своите съперници, чудейки се дали и той допреди малко бе изглеждал така неадекватно и нелепо? Що за въпрос? Със сигурност това беше така... Междувременно тъмнокосият пребърка нинджа-чантичката си, откъдето извади малко шишенце със специална течност. Макар и младежът вече смътно да си спомняше откъде бе придобил този така важен предмет, може би защото някъде дълбоко в себе си все още беше под влиянието на упойката, той знаеше за неговото действие и за това, че ще му бъде от огромна полза в тази напрегната битка, която предстоеше да се случи. Зумо отвори шишенцето внимателно и без да ползва капачката, която всъщност представляваше и малка чашка, младежът отпи няколко големи глътки от ферментиралата огнена вода направо от самото шише. Соковете блажено прорязаха за момент гърлото му, а след това загряващата течност се спусна надолу към стомаха му. Конохчанинът не знаеше нищо за противниците си и поради тази причина смяташе да се подсигури с бистър ум, за да не съжалява после, че не го бе направил по-рано.
Последва интересно предложение от страна на единственото момиче, което присъстваше тук, но то с нищо не заинтригува и не привлече вниманието на Токатаки.
- Само двама слаби играчи които страхуват от съдбата си биха обединили сили, за да превъзмогнат каквато и да било заплаха. - леко философски и същевременно с хладен тон проговори тъмнокосият. Може би и сакето си оказваше влияние, карайки го да произнесе тези слова, но пък Зумо си бе такъв по характер и по принцип. Той Винаги действаше самосиндикално и в изключително редки случаи разчиташе на останалите да му пазят гърба, а още по-малко това щеше да се случи ако те му бяха и съперници, както в този случай сега. - Думата ти за добри отношения и честен съюз в битка всеки срещу всеки не означава нищо, тъй като съм сигурен, че ти също на всяка цена търсиш победата, но какво разбирам аз... Правете каквото искате... - подхвърли съвсем с небрежен тон младежът. Ако бронираната му съперничка не беше разбрала още от първите му думи, сега вече със сигурност знаеше, че тъмнокосият бе отхвърлил категорично коварното й предложение. Чуунинът отново концентрира сетивата си, тъй като започваше да чува заглъхнали гласове, които подканваха участниците да започнат мелето. Скоро след гласовете последва и оглушителен вой на сирена, която вече със сигурност щеше да свести всеки един, който все още бе дори и частично под влияние на упойката. Това беше сигурен знак, че началото на битката бе сложено.
Конохчанинът не чакаше втора покана, а моментално се изстреля към ъгъла на момчето, което все още зяпаше в захлас госпожицата, сякаш бе изгубил ума и дума по нея. Двамата бяха разменили някакви изречения помежду си в началото, но Зумо не им бе обърнал внимание, тъй като се бе наслаждавал на блаженото саке, което бе отпил.
С пъргави действия, като на едно истинско щиноби, тъмнокосият отскочи във въздуха, опитвайки се за де приземи върху първата по голяма бляскава топка, която се изпречи на пътя му. Допреди малко съвършените сфери трептяха в унисон със сирената, но трепетът им бе започнал бавно да затихва докато напълно не изчезна. Младежът внимаваше в действията си и в приземяването си върху кълбото, тъй като изгледът му предполагаше, че то ще е изключително хлъзгаво и неприятно като повърхност върху която човек може да запази равновесие. Точно поради тази причина Зумо гледаше да се приземи точно в центъра на бляскавата топка, за да не изгуби баланс и да не падне и да се пребие още в началото на схватката. Конохчанинът целеше приземяването му върху странния обект да е съвсем мимолетно и само да го използва като помощна повърхност, от която моментално да отскочи, без да се задържа върху нея и по този начин да си осигури видимост и пространство за действие високо във въздуха. Ако всичко до тук вървеше успешно и чуунинът успееше да приложи плана си в действие до тук, следващият му ход щеше да е да започне за изрежда сийлове, докато заплашително се приземява отвисоко по посока на зяпащия общата им опонентката - Ра. И ако всичко до тук се наредеше така, както го бе замислил, младежът щеше да използва своята доверена техника "Katon: Housenka no Jutsu", избълвайки няколко мощни кълбета, различни и не толкова перфектни по форма от тези на арената, но пък огнени, към съперника си в лицето на Сатха.

//Използвам Linden Sake
Киа Рюуко
В съзнанието на куноичито се утаи умствена бележка, с която да си напомни да скърши кльощавия врат на Амане, стига да излезеше оттук. Югенката се забавляваше твърде много на създалата се ситуация, докато Киа трябваше да измисли как да се измъкне от неудобното положение, в което се намираше. Потрепването на топките беше изключително тревожен знак и Рюу раздразнено се запита какви ли изненади им крият тези огромни бляскави кълба. И дали изобщо беше добра идея да ги приближава. Развинтеното ѝ въображение рисуваше райтони, изстрелващи се от метала, като наказателни средства срещу тези, които откажеха да се бият. Макар че можеше и да е нещо още по-неприятно. За съжаление обаче щеше да разбере по-късно. За момента беше заета да се чумери на развоя на събитията. Отчаяният ѝ опит да намали грижите си се увенча с неуспех по необясними за нея причини, но въпреки това имаше и малка изненада. Киа повдигна вежда с почуда, докато непознатото шиноби ѝ отговаряше. Наистина странен начин да отхвърлиш нечие предложение. Странен, защото поне тя очакваше да се нахвърли върху нея. Вместо това, след като хладнокръвно си сръбна от някаква напитка, без дори да предложи на другарчетата, Зумо се нахвърли на другия на арената. Чернокосата не можа да не се запита дали не го е направил, защото тя е жена, а той – сексист. Каквато и да беше причината за това, нейната глава не я побираше. Дали така му беше по-лесно да признае, че всъщност предложението ѝ не беше лошо? Защото даваше възможност на Киа да се включи в атаката му срещу Ра и да си освободят малко повече пространство, ако успееха да го надвият заедно. При всички положения, нямаше да разбере сега.
Още щом младежът се задвижи към Сатха, куноичито въздъхна и се принуди и тя да действа, въпреки неудоволствието си. Следеше конохчанина с очи, докато се придвижваше между топките, търсейки изгодна позиция и стараейки се да не ги докосва. Нямаше намерение да е подмолна и да му пусне атака в гръб, щеше да го остави да си пробва късмета съвсем буквално. Разчиташе, че докато нападат Ра, Сатха няма да се подлъже да обърне още внимание на нея. Премина половината от разстоянието по страната на триъгълника, опъната между нейната и бившата позиция на Зумо и продължи напред към върха на Ра. Спря на около десетия метър и изду гърди, приклекнала леко. Беше огледала възможно най-добрата линия, по която да пусне техниката си – така че да не може да премине някой от нейната страна, ако случайно останеше отвор, т.е. да не се запречи в твърде огромно кълбо, но и все пак да има отвор. Изплю кална черта и удари ръце в земята. Може и да беше метална арената им, но Киа все пак имаше няколко трика в ръкава си. Дали щеше да проработи или не, всеки момент щеше да разбере. Целеше да издигне стена между себе си и другите две шинобита. Така щеше да ги остави да решат нещата между себе си, а после нещо със сигурност щеше да ги събере, за да довършат двубоя за удоволствие на публиката. Ако сполучеше със стената, и предложението ѝ щеше да влезе в действие, стига да не разполагаха с нещо достатъчно силно, което да събори дотона. С нейния късмет, стената вероятно изобщо нямаше да се получи и тя щеше да остане открита за атака, но рискът си струваше да бъде поет. Нямаше нито нерви, нито желание за нещо по-сложно. За момент дори се замисли дали да не се предаде и да си улесни живота, но прецени, че мързелът не доминира над решителността в характера ѝ и затова реши да си пробва късмета все пак.
Ра Сатха
- Мхм-мхм, да напълно съм съгласен с Вашето предложе.. - говореше свободния шиноби, като бе прекъснат от Зумо, от другата страна на триъгълната арена. "Как смее тоя така да се държи с принцесата ми.." си помисли белокосият, като хвърли остър поглед към чуунинът. Ра се изхрачи по най-просташкия начин, като мазната зелена синозитка се заби едва ли не като куршум в земята, последвано от недоволно изпръхтяване типично за дунавски кон. Изражението му отново се назлоби. Беше точно като някъкво освирепено куче. Леко присви очите си за да фокусира по-добре противника си. Изглежда всякаш отпийваше от шишенце за саке. Свободният шиноби съвсем се изуми от факта, че не предложи и капчица дори. Само за себе си го пазеше този така приятен елексир на живота. Спокойно и плавно Ра бръкна в нинджа чантичката си. Два куная се появиха измежду пръстите му, присвивайки въоръжената си ръка близо до гърдите, а с лявата дръпна рязко острието на единият кунай. Кръв се шурна от дланта на Ра и бързо я нанесе по остриетата на кунаите си, както се мажеше лютеница на филия. Той вдишаваше дълбоко въздух за да засили концентрацията си. Чакра потокът се плъзна бързо към дясната ръка на господинът. Конохчанинът изглежда вече беше приключил с напитката си, тъй като се засили към г-н Сатха. Вече беше очевидно кой е първият набелязан. В тази арена да имаш доверие на противникът беше много 50/50 шанс за успех. Никога неможеш да си сигурен дали следващата им мишена няма да си ти. Този елемент допринасяше с несигурната атмосфера, която вече беше така силно установена след събуждането им. В противен случей въпреки дори и добър тийм плей, шинобитата трябваше да сблъскат кунаи все някога. Тук хепи енд нямаше. Само един щеше да е победител.
Заедно със Зумо и Рюуко също не бе решила да седи на едно място. Искаха екшън, това беше сигурно, иначе за чий *** са тука. Конохчанинът отскочи нависоко. Искаше явно да се приземи на една от тези топки? Младежът и грам не желаеше да се доближи към тях, пък камоли да скочи на една. Кой знае какви капани ги чакаха нашите участници под тези красиви метални топки. Също така и не искаше да си хаби силите съвсем в началото с тичания и скачания. Две неща искаше обаче, да харчи яко чакра и да се набара на тези две прелести които Киа имаше. Второто сега за сега трябваше да почака обаче, защото иначе нямаше да може сигурно повече дори и на плейнинджа списанието си да се наслаждава. Моментът, в който Зумо се опита да се приземи на топката, Ра искаше да метне кървавите кунаи по посока чуунинът. Надяваше се по този начин да изкара Зумо оффгард. Сатха се надяваше девойката да беше чула неговият аccept от по-рано. Моментът в който кунаите се отделиха от пръстите му, сформира сийлове без да казва нищо. Насъбралата се чакра в летящите оръжия трябваше да се активира ако всичко беше наред, и кунаите да станат общо пет(Кагекунай буншин). Планът му не беше перфектен, но това успя да измисли със секундите, които имаше на разположение. За моментът другата опонентка не беше заплаха за Ра, нито пък и за Зумо, тъй като тя явно сама беше сформирала план за действие. Какви ли пъклени идеи пък се въртяха в нейната глава? Никой не знаеше. Дали искаше да се наслади заедно с публиката на битката между двамата младежи, или пък чакаше перфектният момент? Ето такъв тип напечена атмосфера създаваше битката. Публиката определено щяха да се насладят на шоуто. Ра бързо извъртя погледа си отново към Зумо. За завършек, белкосият искаше да отскочи с два пъти два/два и половина метра от мястото, където се намираше първоначално за да затрудни колкото се може повече противника си.


гл и хф :3
Ширануме Амане
Първо може би трябва да се отбележе, че краткият контакт на Зумо с тежката топка не доведе до никакви бели (дишайте). Даже много умело отбягваше летящите кунай, само един успя леко да го одраска за глезена на десният му крак, но и той и останалите оръжия се сблъскаха в движещете се масивни кълба. Но не се движеха сами... цялата арена се раздвижи, като точка а) водеше надолу, където Зумо се беше събудил. На там и се запътиха всичките тежки кълба.


*поглед от стена АБ. Триъгълната форма си остава същата.


Конохчанинът успя да изпълни катона си, но повече нацели пода, заради резкият наклон на събитията. Ра на чист късмет избегна пламъците, но все още бе лесна мишена за Зумо.
Зад стената направена от Киа пък се стичаше вода, отново към същият ъгъл а) Нужна редакция: стената е свързана с другите две стени, правейки един по-малък триъгълник за издирваната. Тя е все така скрита с малка подробност, че ѝ нейният ъгъл на мини-триъгълничето е разбита от кълбата стоящи някога в нейната територия.

Ра: - 2 НР за кунайте


Реда си е същият, ако има промени, ще си го напиша.
Зумо Токатаки
Като за начало, конохчанинът успя да изпълни донякъде плана, който първоначално бе заложил в съзнанието си, макар и не оптимално. Фактът, че допирът на тъмнокосият до перфектно изваяните сфери не наруши законите на време-пространството и не създаде някаква планетарна аномалия някъде във вселената беше добре. От друга страна пък самата пък в следващият момент арената се разтресе. "Тя се движи?" - помисли си мимолетно младежът, докато в същия момент избягваше кунай буншините на Ра, който все пак бе успял да се съвземе до някаква степен и не остана безучастен към атаката от страна на чуунина към него. И макар едното от оръжията на Сатха да бе одраскало леко конохчанина, това не беше болка за умиране. Дамата пък, която бе отправила примамливото предложение, се бе барикадирала зад земна стена, създадена от самата нея. Всички кълбета се търкулнаха скоростно към ъгъла в който допреди малко се намираше Зумо. Младежът си отдъхна, че вече бе изместил позицията си от това място, тъй като в противен случай, най-вероятно щеше да остане премазан от многобройните лъскави сфери и до там щяха да приключат неговите завоевания на тази иначе така интересна арена.
Поради създалия се наклон и нарушение в инфраструктурата на самото помещение, повечето от огнените кълбета на конохчанина пропуснаха целта си, а останалите явно бяха достатъчно лесни за избягване от съперника на тъмнокосия, тъй като Ра беше успял да се справи и с тях. Нищо. Чуунинът тепърва наемаше инерция. С бързия поглед, който конохчанинът успя да хвърли на претърпялото накланяне преди секунди помещение, той успя да разбере, че в момента изглеждаше, сякаш Сатха на този етап се намираше в най-неизгодна позиция, тъй като младежът бе в средата на помещението, между двамата си врагове, което беше доста неловка ситуация за него. Разбира се, той винаги можеше да огъне коляно и да приеме офертата от страна на дамата, но за момента поне тя играеше пасивно и бе заела позиция зад своята стена, вероятно обмисляйки някое скрито действие, което можеше да стъжни живота и на двамата й опоненти.
За капак на цялата ситуация някъде иззад местоположението на стената започна да се стича вода, която се лееше към стартовия ъгъл на Токатаки. Първоизточникът на течността съвсем спокойно можеше и да е самото момиче, кой знае... Всичко беше възможно. Вода по пода, метални сфери, тази комбинация никак не се нравеше на конохчанинина, тъй като само един компонент липсваше тя да стане невероятно опасна и живото застрашаваща, но Зумо реши да не дърпа дявола за опашката за момента. Вместо това шинобито предприе нови офанзивни действия и те отново бяха насочени към Ра. Първи сийл, последва втори и след това трети, за да завърши комбинацията от печати. "Sanzengarasu no Jutsu" - младежът прошепна едва доловимо името на своята техника и моментално от нищото започнаха да се образуват черни гарвани. Граченето на птиците, чиято цел беше Ра отекна из затихналото помещение. Гаргите щяха да продължават да се множат все по-скоростно, като истинска напаст, която щеше да препречи полезрението на Сатха напълно, поставяйки го в още по-неприятна ситуация.
Ра Сатха
Огнените кълба летяха с пълна агресия към белокосият. "Ч-ч-ч-чакай малко, к'во се случва?!?" Шинобито се опита да отскочи назад за да има повече време да отреагира на огнената атака от страна на Зумо. Изведнъж цялата зала започна да се тресе, като кълбетата се изтъркулиха към "точка А". Огнените топки се разминаха на сантиметри от Ра, като на пръв поглед всичко беше изчисшлено. Ала Сатха нямаше ни най-малка представа, че земята под краката му щеше да се измени по този начин. Отскокът му назаде се беше съкратил на половина заради наклона на арената. След като забеляза как се размина на косъм от атаката на чуунинът, Ра реши да си тури гейм фейса.
Леко ручейче вода текна зад перверзника, но фокусът му в момента бе изцяло насочен към конохчанинът. Със сигурност ако беше обърнал внимание, щеше да се възгордее как чрез сексапилът си бе "накарал" Киа да увлажни терена..
( no hate Mims xD) Поток от чакра се запъти към стъпалата на освободеният от задължения нинджа. Той нямаше много време да мъдри, тъй като Зумо рефлексивно едва ли не продължи с атаката си, след като след като избегна кунаите на Ра. Този юнак не бе за подценяване. Видимостта, която белокосият имаше към Зумо, бързо се зачерни. Стотици гарвани се появиха между чуунинът и свободното шиноби. Веднага след втората атака, Ра осъзна че тази нинджа наистина искаше да го вкара в "КО". "Мисли Ра-boy, мисли!! За жалост Ра нямаше време да измисля сложни схеми. Трябваше да импровизира на секундата. "C'mon tough guy, знам че ще успееш...... някак си!." самонадъхваше се той, като гаргите се приближаваха с всяка една изминила секунда.
- Хей красавице! Покажи си прелестите за да го разсееш, че искам да го джасна поне един път по тиквата! - викна силно той към момата, която чилваше зад стената си. "Всъщност това не е много добра идея.." си помисли Сатха. По-скоро той самият щеше да се разсее, а в момента се нуждаеше от точно противоположното - концентрация!! Мъжката част от аудиторията обаче гръмогласно подкрепи думите на Ра. Явно той не беше единственият загорляк тук.
Черните пилета вече бяха на няколко метра от Сатха. Адреналинът му започна да се покачва. Лека, полека стомахът му започна да се "пълни с пеперуди", слухът му заглъхна до известна степен, задната част на главата му започна да изтръпва. За всичко това бяха виновни Зумо и Киа. Ра не знаеше дали да бъде възбуден или готов за битка. Тази смесица от емоции беше точно, като смесица от два противоположни вкуса. Това го накара да действа инстинктивно. Той нямаше the luxury да се чуди какво изпитва в момента. Изваждайки четири куная от нинджа-чантичката си, Ра хвърли два от тях към гарваните. Веднага след това се засили инстинктивно към най-близката стена до себе си. Концентрираният чакра поток в краката му сега трябваше да влезне в роля. Той искаше да се изкатери на възможно най-високата точка в залата за да хвърли останалите два куная в ръката му, след това да ги кагебуншинне общо четирите х3 (демек 12 да станат) чрез нужните за техниката сийлове. Целта му беше да се задържи на стената и да започне да обработва единият от опонентите си..
Киа Рюуко
"Малко уединение", въздъхна Киа наум и притихна щом топките спряха да се лашкат насам-натам. Можеше да очаква, че на следващия ход ще се раздвижат отново, затова не възнамеряваше да остава на пътя им. Закрепи се с чакра молд на върха на едно от големите кълба и приклекна, за да слухти. И двете момчета не бяха кой знае колко мълчаливи, та нямаше да ѝ е кой знае колко трудно да проследи движението им сред остатъка от арената. Особено при положение, че не ѝ беше нужна точната до милимунда локация. Самата тя нямаше никакво намерение да издава какво прави зад стеничката си, затова остана максимално тиха. Дори дишаше през устата си, за да не сумти.
Беше имала твърдото намерение да ги остави да се оправят един друг, ала още в мига, в който стената се издигна, отделяйки я в ъгълчето като непослушна ученичка, коленичила върху черупки от орехи, Киа осъзна колко скучно би ѝ било това. Да виси и да чака. Затова реши да не го прави и да си сложи главата в торбата.


/съжалявам за полуадекватния пост
Ширануме Амане
Арената си оставаше продължително така, статична. Не даваше знак, скоро да сменя посоката.
Зумо успешно изпълни техниката си – Ра бе постоянно преследван от гарвани, независимо колко от тях успяваше да накара да „пуф”-нат (тъй де, да изчезнат, схващате, нали?). Дори и когато белокосият перверзник успя да стигне до тавана, те продължаваха да му блокират видимостта. Граченето пък му пречеше и на слуха, че и да успее да забележи…
Киа, която успя да се изтрели в собствената си стена и да я разруши. Много епично, реално бе удоволствие за гледане. Не и че можеха и да я видят, но Амане в този момент избърса една сълза от гордост, докато наблюдаваше битката им. :д
„Покажи на тия шинобита – как се коли и разлива кръв! <3 :*”
Кхюм, да продължа по същество… Парчуляци от земята се размятаха из арената, можеше леко да се различи фигурата на югенката, от която посредством и запрати по 2 куная с подарък към младежите. Тъй като Ра бе лесна мишена за момента, бе улучен и неприятно му се отвори подаръка. Експлозията от таговете го изблъсна към Зумо, към който също летяха такива, но имаше възможност да избегне таз участ на свободното шиноби…

Ра: -120 HP

Ред на писане:
Зумо -> Киа -> Ра -> Азе
Зумо Токатаки
Зумо успя да изпълни техниката си точно по начина, по който искаше. Тогава последва трясъка от разрухата на по-рано издигнатата стена, както и разхвърчалите се навсякъде из арената отломки. Нищо от случилото се преди секунди не успя да стъписа тъмнокосото шиноби. Явно бронираната му съперничка все пак беше решила да не устава безучастна в мелето. Тъкмо когато Токатаки се канеше да продължи атаката си към Ра, който явно пак бе проявил очевидната си слабост и се бе разселя по момичето, последва изненадващата атака от нейна страна.
Дали Киа целеше такъв развой на събитията или не, явно по някакъв странен прийом на съдбата, все пак двамата със чуунина от Коноха направиха нещо като комбинирана атака срещу Сатха, която беше опустошителна. Новата експлозия бе не по-малко мощна от предходното гръмко разбиване на стената. Ето какво бе вършило момичето, зад прикритието, което собственоръчно си бе изградила.
До тук ситуацията беше следната - един взривен Ра, който от експлозията бе запратен към Токатаки, някъде там в дима и прахоляка се виждаше силуета на Киа, а към тъмнокосото шиноби също летяха два куная, които бяха с прикрепени тагове.
За да не го последва съдбата на перверзника, Зумо моментално сключи ръцете си в печат и използва шуншин, за да се изстреля вляво, далече от траекторията на оръжията с опасните бележки. Като внимаваше да не се забие в някоя от овалните и бляскави сфери, които след тези експлозии и прахоляци, едва ли щяха да са все още така искрящи и ако кунаите не бяха с детектор за топлинно насочване, младежът за момента трябваше да е в безопасност.
Действията му обаче не приключваха до тук. Арената бе спряла да се движи, което беше от плюс за конохчанина, поне както бе планирал действията си за момента той. Чуунинът отново скочи върху една от топките, като междувременно редеше нови-стари печати. Щом успееше да се извиси над земята, целта му беше отново да използва техниката си "Katon: Housenka no Jutsu", насочвайки я за втори път към Сатха. Ако всичко минеше по план и арената не започнеше отново да се раздвижва, Зумо смяташе, че този път Ра нямаше да има щастието да избегне летящите скоростно към него огнени кълбета и по този начин тъмнокосия щеше да довърши опонента си.
Естествено младежът не изключваше нови атаки от страна на Киа, така че ако тя опиташе да направи нещо, което би го застрашило, Токатаки нямаше да остане безучастен и щеше да направи опит за избягване на заплахата. Винаги обаче можеше да изпълни техниката си, дори и в движение. Главния му приоритет в момента беше точно това.
Киа Рюуко
Чак кътниците на Киа потрепериха от резониралия в тялото ѝ сблъсък с масивната стена. Адреналинът избухна във вените ѝ като запалимо олио, когато разпра с тяло дотона, пръскайки масивни отломки навсякъде. Куноичито се видя принудена да прехапе устни, за да сподави напиращия в гърлото си триумфален вик. Забавляваше се дори повече от това да ръга дупенцата на малки момченца с кунаи. Тази битка също отказваше да ѝ предложи сблъсък на оръжия, но да вилнее с техниките си в среда, която беше крайно негостоприемна за тях, беше дори по-задоволително. Нахилена като лунатик, девойката проследи с блеснал поглед разместването на фигурите по дъската. Позицията ѝ предлагаше идеална оценка на ситуацията. Взривеният Ра надали щеше да успее да избегне избухването на двойката тагове, които тя беше предназначила за Зумо. Ако това не го довършеше, то конохчанинът със сигурност имаше намерение да унищожи свалената жертва. Беше почти като да се съгласи да вземе страната ѝ, но куноичито не правеше повторни предложения, когато веднъж вече ѝ ги отхвърлеха. Затова тя не откъсваше очи от целта си, задействала се още при първия дъх, последвал експлозията, ранила Ра толкова тежко.
Разбира се, оставаше нащрек и готова във всеки момент да смени позицията си, ако арената им решеше да полудее отново.
Ра Сатха
"Какво е животът? Шансът да се докажеш с нещо? Или пък просто да го пропилееш? Толкова ли е ценен, че трябва едва ли не механично да се страхуваме от провалът?"
Силната експлозия изкара Ра за момент извън съзнание..
"Защо пък целта на животът да не е да умреш? ..."
- Не.. Не ми е все още ред! Стотици хиляди гърди чакат МЕН И САМО МЕН! ТОВА НЕ Е МОЯТ КРАЙ!- сигналът се върна в кратуната на белокосия(2:32). Погледът му бе забит в земята, която бързо приближаваше. За негов късмет ръката му беше точно над чантичката. Като шоков удар, младежът усети щетите които Киа му беше нанесла. Това изкара шинобито извън баланс. Единственият му шанс за безопасно приземяване беше, да се извърти и да падне на лявата си страна. Той не искаше да рискува дясната си ръка поради много причини... Така де нинджа чантата.. За момента Зумо бе разсеян от тагнатите кунаи на девойката. Белокосият използва този момент да бръкне в чантичката си. Той извади едно кръгло кафеникаво топче. След като го схруска той усети неприятният му горчив вкус. Ала сега не му беше нито времето, нито мястото да се оплаква. Имаше много кратко време за реакция, тъй като чуунинът изобщо не бе забравил противникът си, който така неволно се озова до Зумо. Ако всичко беше минало по план белокосият би трябвало да се изправи. Позицията му беше бойна и здраво стъпил на краката. Това беше една от най-badass позите, които Ра някога бе заемал. Е, освен ако изключм задната му част. Там от гърба до задника му всичко беше така ясно видно за пупбликата и противницете му. Явно той още не беше обърнал внимание.. Нека сега засега да си остане между нас си за да не му развалиме момента който имаше.
Свободният нинджа някак си бе променил изражението си. Не беше толкова напрегнат, колкото в началото. Може би защото вече изграждаше лека, полека мнение за двамата му опонента. И двамата сега засега използваха лонг рейндж атаки. Явно искаха бързо да приключат битката. Ра се усмихна леко като прехапа долните си устни поглеждайки към Зумо. Усмивка плъзна по личицето му. Без да губи и секунда време, белокосият се засили към най-близкият си противник. Той извади технично едната си катана, като се засили към конохчанинът. Белокоското искаше да използва експлозивния ефект на кунаите за да го прикрие от части. По този начин той имаше шансът да се доближи то противника си. Оттам щеше да съкрати драстично дистанцията. Искаше да изкара Зумо от комфортната си зона, тъй като в момента имаше тази възможност. Погледът му обхождаше младежът и теренът около него. Пренебрежението което имаше към Киа обаче бързо се беше променило. Той не искаше отново да пострада заради глупави грешки.


Офф: Извинявам се за грешки, които постът ми може да има и също така че по-късничко го пуснах, отколкото трябваше всъщност.
Ширануме Амане
Колко прави бяха участниците за Арената! Зумо тамън завърши сийловете на огнената си техника, когато усети как земята под него (не мисля, че си в ъгъл „а” в тоз точен момент, щот всички метални топки са там и скоро не…) как трепна и света пак се накланяш към стартовата позиция на Киа (ъгъл „б”). Сега със сигурност конохчанинът трябваше да е мобилен и щеше да му е трудно да проследи атаката на Киа, която се целеше от тавана с прекрасна видимост. Вярно и тя трябваше да прави леки движения, за да избегне големите метални и тежки заплахи, търкалящи се наоколо, но не бе нищо, с което да не може да се справи. Една, две, три… горящи топки смърт летяха към Ра, но само толкоз, защото Mizurappa-та на югенският лейтенант улучи в десетката. Токатаки бе жертвата и беше неприятно изблъскан в тежка, близо до неговият ръст, метална топка. На косъм да му се премажат краката, но лявата му ръка бе счупена от сблъсака. И даже тове не бе черешката на тортата, защото Ра реши и да активира специалното си умение, докато недъгаво опитваше да избягва още огнени заплахи. Две от три се удариха в свободното шиноби и изгарянията от предишната експлозия наболяваха зверски много. Достатъчно, за да падне на земята и да се опитва с търкаляния да загаси пламъците, но повече за да избегне преминаващите беди.
Всички топки се струпаха в ъгъла до края на тоз пост. :д

Ра:
208 HP (след ефекта на войнишкото хапче) – 60 HP = 148 HP + 15 HP = 163 HP
Сериозни изгаряния на 65 % от тялото
Injected Virus – активиран
+15 HP
+35 ST
+20 воля
От следващият си пост до деактивинаре Ра ще губи по 20 HP на ход.

Зумо: 288 HP – 40 HP = 248 – 15 HP = 233 HP
Счупена лява ръка. Раменна кост.
Поради драскотинката нанесена от Ра в пост №9 губиш по 15 HP на всеки твой ход, докато не се деактивира или юзъра не се приключи.

Киа си е добре. Може би има риск да си напълни главата с кръв, като си виси с главата надолу, но си е добре.


Реда не се променя. Чувствайте се свободни да ме питате въпроси, щот навярно съм се оплела някъде из думите и не си виждам за момента грешките. :д
Зумо Токатаки
Ударът в бляскавата метална сфера и последвалото хрущене на счупена кост, накараха Токатаки да му се прииска да изкрещи от нечовешката болка, която бе изпитал за момент. Чуунинът обаче стисна зъби и изцъка недоволно с език. Разместването на арената бе осуетило отново плана му - донякъде. Все пак две от общо трите огнени кълбета бяха попаднали в целта, в лицето на Ра, който в момента се гърчеше на земята в опит да загаси пожара.
Както и бе предполагал, конохчанинът бе станал лесна мишена за Киа и може би щеше да успее по някакъв начин да отреагира на атаката й, ако топките не се бяха търколили под влиянието на нарушения баланс в арената. И все пак Зумо някак си бе изкарал късмет, че суйтона на девойката не го бе пратил в някаква по-опасна позиция в която да се окаже напълно премазан от търкалящите се метално кълбета.
Тъмнокосият нямаше смисъл да опитва да се крие, за да направи нещо по въпроса със счупената си ръка, тъй като блестящите сфери бяха избягали далече от него. Една ръка по-малко. Това почти напълно ограничаваше бойния арсенал на младежа, поне засега. Отърсвайки се от първоначалния шок, мораво-кехлибарения поглед на тъмнокосия моментално зашари из арената. В момента в който зърна ранения Сатха, Токатаки моментално се изстреля към него. Трябваше да го довърши максимално бързо, за да спре действието на джутсуто му върху себе си. Какъв по-удобен момент от това, докато той се опитваше да угаси подпалилите го пламъци?
Понеже конохчанското шиноби знаеше, че Киа продължава да дебне като снайперист над двамата си съперници, със здравата си дясна ръка, младежът бръкна в нинджа-чантичката си и запрати към нея първите два шурикена, до които успя да се докопа, докато все още се движеше към Ра. Целта му беше да държи вниманието й окупирано, докато той най-накрая се разправи с перверзника. Последва ново плавно движение и тъмнокосият измъкна катаната от ножницата си, стискайки здраво дръжката отново с дясната си ръка. Надяваше се да успее да се справи поне наполовина толкова добре с оръжието, колкото можеше да борави с него с две ръце. Щом достигнеше Сатха, щеше да нанесе своя разсичащ удар по на пръв поглед безпомощното шиноби. Въпреки това не трябваше все още да го отписва от играта. Ра беше коварен тип. И все пак разкривената допреди малко физиономия на Зумо се бе извила в лека садистична усмивка. Най-накрая нещата бяха започнали да стават интересни.
Киа Рюуко
Киа наблюдаваше с премерено съчувствие развоят на събитията. Изкриви лицето си в гримаса, когато конохчанинът беше премазан от топките. Ако трябваше да бъде напълно откровена, тъмнокосото шиноби ѝ беше много по-симпатично от разюзданото белокосо кречетало и в пъти предпочиташе да се изправи срещу него в самостоятелна битка, но уви не такива карти им беше раздала съдбата. А Киа не възнамеряваше да връща дори мъничките подаръци, които ѝ правеше. Особено мъничките. Щом арената им участваше като четвъртия в битката и победата не можеше да е чиста, поне щеше да се възползва от това. Ако беше преценила правилно, теренът им беше напълно предсказуем, и сега разполага с един ход на спокойствие, в който като нищо щеше да се реши абсолютно всичко. Топките вече се бяха струпали веднъж в ъгъла а, сега бяха намачкали Зумо по пътя си към ъгъл b, значи щом се задвижеха отново, щяха да почернят деня на този, който се мотаеше в ъгъл c. И Киа нямаше никакво намерение този човек да е тя.
Хвърлените на сляпо шурикени бяха благородно усилие от страна на конохчанина да не върши нейната работа вместо нея и Киа го уважаваше, но нямаше никакво намерение да се задържа на пътя им и да разтвори обятия за тях. Колкото и бронирани да бяха въпросните. Раздвижи се мигновено, вадейки още два от кунаите си, и се изстреля с елегантен акробатичен скок върху скупчените в ъгъл b топки. Първо трябваше да накара струпаните си на едно място опоненти да се придвижат до мястото, на което Киа ги искаше. А после – да ги накара да се задържат там.
Ра Сатха
Докато Ра мигна, комбо от огън и земетръс изкараха шинобито от равновесие. Инстинктивно ръцете му обходиха главата за да укроти малко от малко огъня, докато се въргаляше на земята. За моментът това беше най-доброто му решение, тъй като се нуждаеше от видимост. Веднага щом ръцете му се махнаха от полезрението, той забеляза засилил се Зумо с лъснат меч в ръка. Ала нещо не миришеше съвсем като хората. Защо бе решил толкова рязко да смени бойният си стил от далечен на близък? Някак си движенията му излъчваха напрежение и болка - нещо общо, което двете нинджи деляха. "Нещо му се е случило, но какво??" Белокосият нямаше много време за размисъл, тък като конохчанинът скъсяваше бърже, бърже дистанцията помежду им.
Все още легнал на земята Ра успя да удари един бърз поглед към Киа, която стратегически изместваше позицията си. Дали отново щеше да ги взривява? Или пък нещо по-diabolical? Белокосият нямаше нужното време да отгатне, тъй като Зумо категорично искаше да го накълца. Изражението му казваше всичко. Той искаше да се пролее кръв. Ра от друга страна, не желаеше тази кръв да е неговата. Той се опита да насъбере колкото се може повече песъчец от пода. Всичките тези размествания на земята със сигурност бяха оставили едно добро количество песъчлива пръст на повърхността. Единствено остана Конохчанинът да се приближи достатъчно близо, че планът на Ра да се задейства. А той бе следният: Пръстта ще послужи за кратко забавяне, което щеше да позволи на белокосият да контрира атаката на чуунинът. Изваждайки едната си катана, Ра веднага би се запътил към въоръжената му ръка. Искаше напълно да обезвреди Зумо. Атаката му нямаше намерение да продължи дълго. Веднага след като забие катаната си в г-н Токатаки, шинобито щеше да отстъпи в безопасна за момента част на арената. Там той имаше възможност да прекрати curse-a. Бойният му стил наистина можеше да се определи за пу*ткенски, но благодарение на точно това, той бе тук жив и здрав на това състезание заа кинти, мацки и наркОтици. Цялата работа обаче беше толкова несигурна. Във всеки един момент арената би могла да се измести по начин, в който топките да направят Ра на нов вид палачинка. Това не трябваше да случва.
Ширануме Амане
Зумо бързо се придвижи до Ра и в мига, в който срещнаха погледи, свободният видя края си… в участието си в арената. Бе дълбоко пронизан с катаната на конохчанина. Гривните изпискаха досадно. Числото две се изписа на екранчетата. Но имаше и още…
Издирваната, за разлика от опонентите си, следеше много внимателно движенията им. Затова и така елегантно избегна шурикените на чернокосото шиноби. И върна жеста. Отново с два куная (от онез’ - избухващите).

БУМ!

Зумо полетя на няколко метра, близо до ъгъла (с) на арената. На също полетя, но как да си спомни. Горкичкият, не стигаше, че кървеше вече, но отново бе леко подпален и в безсъзнание. GG
Арената остана неподвижна.

Ред:
Киа -> Зумо -> Азе

Зумо:
- 15 HP (леки изгаряния по, гърба)
Ефекта от Ра изчезва.
Киа Рюуко
Киа можеше да вкуси на върха на езика си, че тази проклета и неравностойна битка щеше да свърши всеки момент. Ако беше права, на следващия ход щеше да има така ‚изстраданата‘ победа, на която дори не се бе надявала. Броячите възвестиха стопената бройка опоненти, таговете гръмнаха и Киа се задвижи заедно с тях, защото предполагаше какво ще се случи всеки момент. Белокосият им опонент, така изпаднал в безсъзнание и без признак, че някой изобщо ще го изведе от арената, се очертаваше да пострада много сериозно всеки миг. Но той вече не беше грижа на Киа, цялото ѝ внимание се беше приковало в Зумо, още щом бе пронизал Ра. Чернокосият конохчанин се биеше настървено и умело, и вероятно щеше да предложи интересен сблъсък, ако обстоятелствата бяха други. За всеобщо съжаление, картите, които има раздадоха, бяха повече от неблагоприятни. Ала Киа, каквато си беше пресметлива, не възнамеряваше да върне своите.
Въпреки че все още не беше извадила остриетата си, да влезе в близък бой точно в този момент можеше да се окаже чутовна грешка. Фактът, че последният опонент беше тежко ранен и де факто не можеше да използва едната си ръка, ѝ даваше предимство – щеше да му е ужасно трудно да ѝ се противопостави с нинджутсуто си. А прегазеше ли го валякът, както казваше народният поет, още веднъж, със сигурност щеше да се намира в още по-незавидно положение. В лесна плячка. Разбира се, куноичито не възнамеряваше тази мисъл да я направи нетърпелива, да я главозамая. Не се знаеше какви трикове можеше да са останали на конохчанина. Затова тя не възнамеряваше да му дава достатъчно време да се опомни, а директно продължи според плана, който си беше съставила. Още щом видя Зумо да политва в желаната посока от експлозията на таговете, младата жена вече беше отскочила от топката, на която се кипреше. Въпреки тесните пространства, акробатичните ѝ умения явно даваха резултат, защото се чувстваше доста по-повратлива, отколкото би очаквала. Не изчака да го види как пада, защото ходът вече беше започнал и Киа очакваше всеки момент арената им да се наклони и топките да се кандилнат. Постара се да се движи на ръба на способностите си, по-бързо дори, отколкото ѝ беше възможно, за да е заела позиция в мига, в който противникът ѝ стигнеше ъгъл с. Скокът ѝ трябваше да я отведе отново на тавана на арената, далеч от обхвата на металните кълба и с идеален прицел към конохчанина. Зумо беше прав да я смята за снайперист, а и тя нямаше намерение да разочарова създадената представа. Изпълни сийловете още докато се превърташе във въздуха, за да залепне на тавана. Трябваше ѝ по-малко от удар на сърцето, за да различи чернокосата глава, която търсеше (защото Киа не беше идиот, че да ги обърка и да се цели в белокосия).
– Suiton: Mizurappa! – викна тя, издула гърди.
Водният тромпет нямаше нужда да е съвършено насочен. Просто трябваше да изтласка и задържи Зумо на място, препречвайки му пътят за бягство и затруднявайки го да се изкатери по някоя от стените, докато топките го достигнеха. Естествено, ако логиката ѝ се беше оказала грешна и кълбата все пак не помръднеха, щом спреше да надува тромпета си, Киа бе готова да го замери с още два куная с тагове, преди да се реши да влезе в близък бой. Защото явно експлозиите ѝ се бяха превърнали във фетиш.
Зумо Токатаки
Единият беше долу. Кръвта на тъмнокосия се изпълни с още повече адреналин, щом острието му срещна Ра и го прониза смъртоносно. От тук нататък обаче нещата загрубяха. Конохчанинът дори не успя да отреагира на новата експлозивна атаката от страна на Киа, когато ударната вълна го изтласка към единия от ъглите на арената. Всичко се бе случило за секунди. В момента положението за Токатаки беше меко казано трагично. Оцелялата опонентка водеше парада както й се иска, а Зумо не знаеше все още на кой свят се намира.
Чуунинът направи опит да се изправи и да се отърси от експлозията, която като по чудо не го беше разкъсала. По принцип държеше на болка, но колко да издържи едно човешко същество на тези подмятания насам-натам. И все пак се надяваше някъде дълбоко в себе си да намери сили с които да мобилизира запасите на енергия, които му бяха останали. Ако успееше да се справи с тази нелека задача, тъмнокосото шиноби възнамеряваше да схруска набързо две войнишки хапчета, за да повъзстанови силите си, след което да се отправи право по посока на лъскавите метални кълбета. Трябваше му някакво прикритие, което в този ъгъл поне за момента нямаше да открие.
Поради вероятността сферите отново да се задвижат, Зумо щеше да внимава и да смени посоката си, ако го направеха, избягвайки ги, след което отново д а се насочи към тях. Веднъж щом си осигуреше прикритие щеше да продължи с действията си, но нека първо живот и здраве се стигнеше до там. Ако пък Киа успееше с водната си струя да го задържи в този ъгъл, Токатаки щеше да се опита по някакъв начин да избегне лъскавите кълбета, когато те дойдеха насам, а това рано или късно щеше да се случи.
Това е "lo-fi" версия на нашия форум. За да видите пълната версия, моля натиснете тук.